Luke Syson: How I learned to stop worrying and love "useless" art

Translator: Mihaela Nicheva Reviewer: Ina Krasteva

Two years ago, I have to say there was no problem.

Преди две години, трябва да отбележа, нямаше проблеми.

Two years ago, I knew exactly what an icon looked like.

Преди две години знаех как точно изглежда една икона.

It looks like this.

Изглежда така.

Everybody's icon, but also the default position

Общоприета икона, също така позицията,

of a curator of Italian Renaissance paintings, which I was then.

която се очаква от един куратор на Ренесансови картини, какъвто бях аз тогава.

And in a way, this is also another default selection.

И някак, това също е един избор по подразбиране.

Leonardo da Vinci's exquisitely soulful image

Изящно одухотвореният образ на Дамата с хермелина

of the "Lady with an Ermine."

на Леонардо да Винчи.

And I use that word, soulful, deliberately.

Използвам думата 'одухотворен' умишлено.

Or then there's this, or rather these:

Ето я и тази, или по-скоро тези,

the two versions of Leonardo's "Virgin of the Rocks"

двете версии на 'Мадоната на скалите' на Леонардо

that were about to come together in London for the very first time.

които тъкмо щяха са дойдат заедно в Лондон за пръв път.

In the exhibition that I was then in the absolute throes of organizing.

Бях във вихъра на организирането на изложбата.

I was literally up to my eyes in Leonardo,

Бях затънал до гуша в Леонардо

and I had been for three years.

от три години.

So, he was occupying every part of my brain.

Така че той заемаше всяка част от ума ми.

Leonardo had taught me, during that three years,

През тези три години Леонардо ме научи

about what a picture can do.

на какво е способна една картина.

About taking you from your own material world into a spiritual world.

Как тя може да Ви отведе от собствения Ви материален свят в един духовен такъв.

He said, actually, that he believed the job of the painter

Всъщност той е казал, че вярва, че задачата на художника

was to paint everything that was visible and invisible in the universe.

е да нарисува всичко видимо и невидимо във вселената.

That's a huge task. And yet, somehow he achieves it.

Това е огромна задача. И все пак той някак го постига.

He shows us, I think, the human soul.

Той ни показва, струва ми се, човешката душа.

He shows us the capacity of ourselves

Показва ни способността на душите ни

to move into a spiritual realm.

да се пренасят в едно духовно пространство.

To see a vision of the universe that's more perfect than our own.

Да видим една визия за вселената, по-перфектна от нашата собствена.

To see God's own plan, in some sense.

Един вид, да видим личния план на Бог.

So this, in a sense, was really what I believed an icon was.

И това, в един смисъл, беше моята идея за икона.

At about that time, I started talking to Tom Campbell,

Горе-долу по това време започнах да говоря с Том Камбъл,

director here of the Metropolitan Museum,

директор на музея Метрополитън,

about what my next move might be.

за това какъв ще бъде следващият ми ход.

The move, in fact, back to an earlier life,

Една стъпка, всъщност, назад, към един предишен мой живот

one I'd begun at the British Museum,

който бях започнал в Британския музей,

back to the world of three dimensions --

назад към триизмерния свят -

of sculpture and of decorative arts --

на скулптурата и декоративните изкуства -

to take over the department of European sculpture and decorative arts, here at the Met.

да поема департамента за Европейска скулптура и декоративни изкуства тук, в Мет.

But it was an incredibly busy time.

Беше невероятно натоварен момент.

All the conversations were done at very peculiar times of the day --

Всичките разговори се водеха в странни часове на деня -

over the phone.

по телефона.

In the end, I accepted the job

Накрая приех работата,

without actually having been here.

без всъщност да съм бил тук.

Again, I'd been there a couple of years before,

Е, да, бях идвал преди няколко години,

but on that particular visit.

но само на посещение.

So, it was just before the time that the Leonardo show was due to open

И така, тъкмо преди откриването на изложбата на Леонардо

when I finally made it back to the Met, to New York,

аз най-накрая успях да отида в Мет, в Ню Йорк,

to see my new domain.

за да видя новия си отдел.

To see what European sculpture and decorative arts looked like,

Да видя как изглежда Европейската скулптура и декоративни изкуства,

beyond those Renaissance collections with which I was so already familiar.

отвъд Ренесансовите колекции, с които вече бях толкова добре запознат.

And I thought, on that very first day, I better tour the galleries.

Помислих си, на първия ден, добре би било да разгледам галериите.

Fifty-seven of these galleries --

Петдесет и седем галерии -

like 57 varieties of baked beans, I believe.

като 57 вида боб, струва ми се.

I walked through and I started in my comfort zone in the Italian Renaissance.

Влязох и започнах от там, където се чувствах комфортно - от италианския Ренесанс.

And then I moved gradually around,

След това постепенно продължих да обикалям,

feeling a little lost sometimes.

чувствайки се леко изгубен на моменти.

My head, also still full of the Leonardo exhibition

Умът ми все още бе зает от изложбата на Леонардо,

that was about to open, and I came across this.

която предстоеше, когато се натъкнах на това.

And I thought to myself: What the hell have I done?

И си помислих: "Какво, по дяволите, сторих?"

There was absolutely no connection in my mind

В ума ми нямаше абсолютно никаква връзка,

at all and, in fact, if there was any emotion going on,

всъщност, ако изобщо усещах някаква емоция,

it was a kind of repulsion.

то тя беше вид отвращение.

This object felt utterly and completely alien.

Този предмет ми се струваше абсолютно и напълно чужд.

Silly at a level that I hadn't yet understood silliness to be.

Глупав на едно все още непознато за мен ниво.

And then it was made worse --

И тогава стана по-лошо -

there were two of them.

имаше два такива.

(Laughter)

(Смях)

So, I started thinking about why it was, in fact,

Тогава се замислих, защо всъщност

that I disliked this object so much.

този предмет толкова не ми харесваше.

What was the anatomy of my distaste?

Каква беше анатомията на моето отвращение?

Well, so much gold, so vulgar.

Ами, толкова много злато, така вулгарно.

You know, so nouveau riche, frankly.

Нали се сещате, честно казано - новобогаташко.

Leonardo himself had preached against the use of gold,

Самият Леонардо е проповядвал срещу използването на злато,

so it was absolutely anathema at that moment.

така че, в този момент, беше абсолютна анатема.

And then there's little pretty sprigs of flowers everywhere. (Laughter)

И после, тези малки, сладки цветчета навсякъде. (Смях)

And finally, that pink. That damned pink.

Най-накрая, това розово. Това проклето розово.

It's such an extraordinarily artificial color.

Толкова невероятно изкуствен цвят.

I mean, it's a color that I can't think of anything that you actually see in nature,

Не се сещам за нищо в природата,

that looks that shade.

което да е в този нюанс.

The object even has its own tutu. (Laughter)

Предметът дори си има поличка. (Смях)

This little flouncy, spangly, bottomy bit

Това малко, къдраво, лъскаво воалче,

that sits at the bottom of the vase.

разположено в долния край на вазата.

It reminded me, in an odd kind of way,

Напомняше ми, по странен начин,

of my niece's fifth birthday party.

на петия рожден ден на племенницата ми.

Where all the little girls would come either as a princess or a fairy.

Всички момиченца бяха дошли или като принцеса или като фея.

There was one who would come as a fairy princess.

Едно беше дошло като принцеса на феите.

You should have seen the looks.

Да бяхте видели погледите им!

(Laughter)

(Смях)

And I realize that this object was in my mind,

И осъзнах, че в съзнанието ми този предмет

born from the same mind, from the same womb,

бе създаден от същия ум, на практика в същата утроба,

practically, as Barbie Ballerina. (Laughter)

като Балерината Барби. (Смях)

And then there's the elephants. (Laughter)

И после слоновете. (Смях)

Those extraordinary elephants

Тези необикновени слонове,

with their little, sort of strange, sinister expressions

с техните малки, леко чудати, зловещи изражения,

and Greta Garbo eyelashes, with these golden tusks and so on.

и Грета-Гарбови мигли, със златните си бивни и така нататък.

I realized this was an elephant that had

Осъзнах, че това е слон, който няма нищо общо

absolutely nothing to do with a majestic march across the Serengeti.

с величествени маршове през Серенгети.

It was a Dumbo nightmare. (Laughter)

Беше един кошмарен Дъмбо. (Смях)

But something more profound was happening as well.

Но нещо друго се случваше на по-дълбоко ниво.

These objects, it seemed to me,

Струваше ми се, че тези предмети,

were quintessentially the kind that I and my liberal left friends in London

бяха именно от вида, който аз и моите либерално-леви приятели в Лондон

had always seen as summing up

винаги сме намирали за обобщаващи

something deplorable about the French aristocracy

нещо много жалко за френската аристокрация

in the 18th century.

от 18ти век.

The label had told me that these pieces were made

Описанието разказваше, че тези произведения са направени

by the Sèvres Manufactory,

от фабрика Севр,

made of porcelain in the late 1750s,

от порцелан, в края на 1750-те години,

and designed by a designer called Jean-Claude Duplessis,

и проектирани от дизайнер на име Жан-Клод Дюплеси,

actually somebody of extraordinary distinction

който, както по-късно разбрах,

as I later learned.

е човек с изключително високи постижения,

But for me, they summed up a kind of,

Но за мен, те обобщаваха

that sort of sheer uselessness of the aristocracy

този вид чиста безполезност на аристокрацията

in the 18th century.

през 18 ти век.

I and my colleagues had always thought

Аз и колегите ми винаги сме смятали,

that these objects, in way, summed up the idea of,

че тези предмети, някак обобщават идеята,

you know -- no wonder there was a revolution.

нали се сещате - нищо чудно, че е имало революция.

Or, indeed, thank God there was a revolution.

Или в същност, слава Богу, че е имало революция.

There was a sort of idea really, that,

Съществува идеята, че всъщност,

if you owned a vase like this,

ако сте притежавали такава ваза,

then there was really only one fate possible.

тогава за вас има само една възможна съдба.

(Laughter)

(Смях)

So, there I was -- in a sort of paroxysm of horror.

И така, ето ме и мен - в нещо като пристъп на ужас.

But I took the job and I went on looking at these vases.

Но приех работата и продължих да гледам вазите.

I sort of had to because they're on a through route in the Met.

Нямах избор, защото те се намират на един преходен маршрут в Мет.

So, almost anywhere I went, there they were.

Така че, почти навсякъде, където отивах, ги виждах.

They had this kind of odd sort of fascination,

Те имаха онова странно очарование,

like a car accident.

като пътна злополука.

Where I couldn't stop looking.

Не можех да откъсна поглед.

And as I did so, I started thinking:

И правейки това, започнах да си мисля:

Well, what are we actually looking at here?

Добре, какво всъщност е това тук?

And what I started with was understanding this

За начало ги приех като

as really a supreme piece of design.

едно наистина висше произведение на дизайна.

It took me a little time.

Отне ми малко време.

But, that tutu for example --

Но да вземем например тази поличка -

actually, this is a piece that does dance in its own way.

всъщност, това е произведение, което наистина танцува, по свой начин.

It has an extraordinary lightness

Има една изключителна лекота,

and yet, it is also amazing balanced.

като същевременно е невероятно балансирано.

It has these kinds of sculptural ingredients.

Има тези скулптурни елементи.

And then the play between --

И след това, играта между тези -

actually really quite carefully disposed color and gilding, and the sculptural surface,

всъщност много внимателно разположени - цвят и позлата и повърхността на скулптурата,

is really rather remarkable.

е наистина доста забележителна.

And then I realized that this piece went into the kiln

И тогава осъзнах, че това произведение е трябвало да влезе в пещта

four times, at least four times in order to arrive at this.

четири пъти, поне четири пъти, за да изглежда така.

How many moments for accident can you think of

За колко злополучни моменти се сещате,

that could have happened to this piece?

които са могли да му се случат?

And then remember, not just one, but two.

И да не забравяме, че не е само едно, а две.

So he's having to arrive at two exactly matched

Значи трябва да се получат две изцяло еднакви

vases of this kind.

вази от този вид.

And then this question of uselessness.

И след това, въпросът за безполезността.

Well actually, the end of the trunks were originally candle holders.

Ами, всъщност, краищата на хоботите първоначално са били свещници.

So what you would have had were candles on either side.

Така че от двете страни би имало свещи.

Imagine that effect of candlelight on that surface.

Представете си ефекта от светлината на свещите върху тази повърхност.

On the slightly uneven pink, on the beautiful gold.

Върху леко неравното розово, върху красивото злато.

It would have glittered in an interior,

Би блестяло в стаята,

a little like a little firework.

като малък фойерверк.

And at that point, actually, a firework went off in my brain.

И, всъщност, в този момент в ума ми пламна фойерверк.

Somebody reminded me that, that word 'fancy' --

Някой ми напомни, че думата 'fancy' (луксозен) -

which in a sense for me, encapsulated this object --

която за мен напълно обхваща този обект -

actually comes from the same root as the word 'fantasy.'

произлиза от същия корен като думата 'фантазия'.

And that what this object was just as much in a way,

И че този предмет, беше по своему,

in its own way, as a Leonardo da Vinci painting,

също като картина на Леонардо да Винчи -

is a portal to somewhere else.

портал към някъде другаде.

This is an object of the imagination.

Това е един обект на въображението.

If you think about the mad 18th-century operas of the time -- set in the Orient.

Ако се замислите за безумните опери от 18-ти век- с действие, развиващо се в Ориента.

If you think about divans and perhaps even opium-induced visions of pink elephants,

Или за диваните, и може би дори за предизвиканите от опиум видения за розови слонове,

then at that point, this object starts to make sense.

тогава този предмет започва да има смисъл.

This is an object which is all about escapism.

Това е предмет-бягство от действителността.

It's about an escapism that happens --

Едно бягство, което

that the aristocracy in France sought

аристокрацията във Франция

very deliberately

целенасочено е търсела

to distinguish themselves from ordinary people.

за да се разграничи от обикновените хора.

It's not an escapism that

Но не е бягство,

we feel particularly happy with today, however.

което днес бихме одобрили особено.

And again, going on thinking about this,

И отново, продължавайки да мисля за това,

I realize that in a way we're all victims

осъзнавам, че по един или друг начин, ние сме жертва

of a certain kind of tyranny

на един вид тирания

of the triumph of modernism

на триумфа на модернизма,

whereby form and function in an object

където формата и функцията на един предмет

have to follow one another, or are deemed to do so.

трябва да следват една друга, или се счита че е така.

And the extraneous ornament is seen as really,

И страничните орнаменти се приемат,

essentially, criminal.

реално, като престъпление.

It's a triumph, in a way, of bourgeois values rather than aristocratic ones.

Това е триумф, по-скоро на буржоазните ценности, а не аристократичните такива.

And that seems fine.

И това на пръв поглед е добре.

Except for the fact that it becomes a kind of sequestration of imagination.

Като изключим факта, че така се ограничава въображението.

So just as in the 20th century, so many people

Също както през 20ти век толкова много хора

had the idea that their faith

приемали идеята, че почитането на вярата

took place on the Sabbath day,

се случва на деня Господен,

and the rest of their lives --

а останалата част от живота -

their lives of washing machines and orthodontics --

тази с пералните машини и ортодонтите -

took place on another day.

се случва някой друг ден.

Then, I think we've started doing the same.

Мисля че ние сме започнали да правим същото.

We've allowed ourselves to

Позволили сме си

lead our fantasy lives in front of screens.

да водим въображаемите си живота пред екрани.

In the dark of the cinema, with the television in the corner of the room.

В здрача на киното, с телевизора в ъгъла на стаята.

We've eliminated, in a sense, that constant

Един вид, сме унищожили онова постоянно присъствие

of the imagination that these vases represented in people's lives.

на въображението, което тези вази представляват в живота на хората.

So maybe it's time we got this back a little.

Така че, може би е време да го върнем обратно. Поне малко.

I think it's beginning to happen.

Мисля, че започва да се случва.

In London, for example,

В Лондон например,

with these extraordinary buildings

с тези необичайни сгради,

that have been appearing over the last few years.

които се появиха в последните няколко години.

Redolent, in a sense, of science fiction,

Напомнящ, в известен смисъл, на научната фантастика,

turning London into a kind of fantasy playground.

превръщащ Лондон в нещо като фантастична площадка за игра.

It's actually amazing to look out of a high building nowadays there.

В днешно време гледката от високите сгради там е наистина невероятна.

But even then, there's a resistance.

Но дори и тогава срещаме съпротива.

London has called these buildings the Gherkin, the Shard, the Walkie Talkie --

Лондон нарича тези сгради Краставицата, Отломката, Уоки-Токито -

bringing these soaring buildings down to Earth.

връщайки тези извисени сгради обратно на Земята.

There's an idea that we don't want these

Съществува идеята, че не искаме тези

anxious-making, imaginative journeys to happen in our daily lives.

изнервящи пътешествия на въображението да се случват в ежедневието ни.

I feel lucky in a way,

Чувствам се късметлия,

I've encountered this object.

защото открих този предмет.

(Laughter)

(Смях)

I found him on the Internet when I was looking up a reference.

Намерих го в интернет, докато правих справки.

And there he was.

И той беше там.

And unlike the pink elephant vase,

И за разлика от розовата ваза със слоновете,

this was a kind of love at first sight.

това беше любов от пръв поглед.

In fact, reader, I married him. I bought him.

Всъщност, читателю, аз се омъжих за него. Купих го.

And he now adorns my office.

И сега той украсява моя офис.

He's a Staffordshire figure made in the middle of the 19th century.

Той е стафордширска фигурка, направена в средата на 19ти век.

He represents the actor, Edmund Kean, playing Shakespeare's Richard III.

Той представлява актьора Едмънт Кийн, който играе Шекспировия Ричард Трети.

And it's based, actually, on a more elevated piece of porcelain.

Базиран е на едно по-висше произведение от порцелан.

So I loved, on an art historical level,

Така че, заобичах, на ниво история на изкуството,

I loved that layered quality that he has.

тази негова многопластовост.

But more than that, I love him.

Но най-вече обичам него.

In a way that I think would have been impossible

По начин, който би бил невъзможен, струва ми се.

without the pink Sèvres vase in my Leonardo days.

без розовата ваза на Севр в моя Леонардов период.

I love his orange and pink breeches.

Обожавам неговите оранжево-розови бричове.

I love the fact that he seems to be going off to war,

Обожавам факта, че той сякаш е тръгнал на война,

having just finished the washing up. (Laughter)

тъкмо след като е измил чиниите. (Смях)

He seems also to have forgotten his sword.

Също така изглежда, че си е забравил меча.

I love his pink little cheeks, his munchkin energy.

Обожавам розовите му бузки, дребосъчковата му енергия.

In a way, he's become my sort of alter ego.

Той, един вид, се превърна в моето второ аз.

He's, I hope, a little bit dignified,

Той е, надявам се, поне малко достоен,

but mostly rather vulgar. (Laughter)

но в по-голямата си част, по-скоро вулгарен. (Смях)

And energetic, I hope, too.

И също, надявам се, енергичен.

I let him into my life because the Sèvres pink elephant vase allowed me to do so.

Приех го в живота си, защото розовата ваза със слоновете на Севр ми позволи да го сторя.

And before that Leonardo,

И още преди това от Леонардо,

I understood that this object could become part of a journey for me every day,

разбрах, че този предмет би могъл да се превърне в част от едно мое ежедневно пътуване,

sitting in my office.

както си стоя в офиса.

I really hope that others, all of you,

Наистина се надява, че и другите, всички вие,

visiting objects in the museum,

когато посещавате предметите в музея,

and taking them home and finding them for yourselves,

и ги отнасяте у дома, и ги откривате за себе си,

will allow those objects to flourish in your imaginative lives.

ще позволите на тези предмети да разцъфнат във въображаемите ви животи.

Thank you very much.

Много благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)