The Rise of Personal Robots | Cynthia Breazeal | TED Talks

Translator: Iskra Teneva Reviewer: Darina Stoyanova

Ever since I was a little girl

Откакто бях малко момиче

seeing "Star Wars" for the first time,

гледайки "Междузвездни Войни" за първи път

I've been fascinated by this idea

бях запленена от тази идея

of personal robots.

за лични роботи.

And as a little girl,

И като малко момиче,

I loved the idea of a robot that interacted with us

обичах идеята за робот, който взаимодейства с нас

much more like a helpful, trusted sidekick --

много повече като услужлив, доверен приятел --

something that would delight us, enrich our lives

нещо, което ще ни очарова, обогати нашите животи

and help us save a galaxy or two.

и ще ни помогне да спасим галактика-две.

I knew robots like that didn't really exist,

И така, аз знаех, че такива роботи не съществуват,

but I knew I wanted to build them.

но и знаех, че искам да ги създам.

So 20 years pass --

20 години изминаха --

I am now a graduate student at MIT

сега съм студентка в Техническия Университет в Масачузетс

studying artificial intelligence,

учеща изкуствен интелект,

the year is 1997,

годината е 1997,

and NASA has just landed the first robot on Mars.

и НАСА току що е приземила първият робот на Марс.

But robots are still not in our home, ironically.

Но роботите, иронично, все още, не са в нашия дом.

And I remember thinking about

И си спомням, мислейки си за

all the reasons why that was the case.

всички причини защо това се случва.

But one really struck me.

Но една наистина ме порази.

Robotics had really been about interacting with things,

Роботиката наистина е била относно взаимодействие с неща,

not with people --

не с хора --

certainly not in a social way that would be natural for us

със сигурност не по социален начин, който би бил естествен за нас

and would really help people accept robots

и наистина ще помогне на хората да приемат роботите

into our daily lives.

в ежедневието ни.

For me, that was the white space; that's what robots could not do yet.

За мен, това беше празното пространство, това е което роботите, все още, не можеха да правят.

And so that year, I started to build this robot, Kismet,

И така, същата година, аз започнах да изграждам този робот, Кисмет,

the world's first social robot.

първият в света социален робот.

Three years later --

Три години по-късно --

a lot of programming,

много програмиране,

working with other graduate students in the lab --

работа с други студенти в лабораторията --

Kismet was ready to start interacting with people.

Кисмет беше готов да започне да взаимодейства с хора.

(Video) Scientist: I want to show you something.

(Видео) Учен: Искам да ти покажа нещо.

Kismet: (Nonsense)

Кисмет: (Безмислица).

Scientist: This is a watch that my girlfriend gave me.

Учен: Това е часовник, който приятелката ми подари.

Kismet: (Nonsense)

Кисмет: (Безмислица)

Scientist: Yeah, look, it's got a little blue light in it too.

Учен: Да, виж, той също има малка синя светлина.

I almost lost it this week.

За малко да го изгубя тази седмица.

Cynthia Breazeal: So Kismet interacted with people

Синтия Брийзъл: Кисмет взаимодействаше с хора

like kind of a non-verbal child or pre-verbal child,

като невербално дете или дете преди да проговори,

which I assume was fitting because it was really the first of its kind.

което предполагам е подходящо, защото беше наистина първото по рода си.

It didn't speak language, but it didn't matter.

Не говореше език, но нямаше значение.

This little robot was somehow able

Този малък робот някак си беше способен

to tap into something deeply social within us --

да се включи в нещо дълбоко социално вътре в нас.

and with that, the promise of an entirely new way

И с това, обещание за напълно нов начин

we could interact with robots.

по който ние да взаимодействаме с роботи.

So over the past several years

И така, през последните няколко години

I've been continuing to explore this interpersonal dimension of robots,

аз продължих да изследвам тoва междуличностно измерение на роботите,

now at the media lab

сега в медийната лаборатория

with my own team of incredibly talented students.

с мой собствен екип от невероятно талантливи студенти.

And one of my favorite robots is Leonardo.

И един от моите любими роботи е Леонардо.

We developed Leonardo in collaboration with Stan Winston Studio.

Разработихме Леонардо в сътрудничество със Стан Уинстън Студио.

And so I want to show you a special moment for me of Leo.

И така, искам да ви покажа един специален момент за мен, на Лео.

This is Matt Berlin interacting with Leo,

Това е Мат Берлин взаимодействащ с Лео,

introducing Leo to a new object.

представяйки на Лео нов предмет.

And because it's new, Leo doesn't really know what to make of it.

И защото е нов, Лео не знае точно какво да прави с него.

But sort of like us, he can actually learn about it

Но, отчасти като нас, той може някакси да научи за него

from watching Matt's reaction.

като наблюдава реакцията на Мат.

(Video) Matt Berlin: Hello, Leo.

(Видео) Мат Берлин: Здравей, Лео.

Leo, this is Cookie Monster.

Лео, това е Бисквитеното чудовище.

Can you find Cookie Monster?

Можеш ли да намериш Бисквитеното чудовище?

Leo, Cookie Monster is very bad.

Лео, Бисквитеното чудовище е много лошо.

He's very bad, Leo.

Той е много лош, Лео.

Cookie Monster is very, very bad.

Бисквитеното чудовище е много, много лошо.

He's a scary monster.

Той е страшно чудовище.

He wants to get your cookies.

Той иска да ти вземе бисквитките.

(Laughter)

(Смях)

CB: All right, so Leo and Cookie

СБ: Добре, Лео и Бисквитко

might have gotten off to a little bit of a rough start,

може да започнаха малко трудно,

but they get along great now.

но сега се разбират много добре.

So what I've learned

Това което научих

through building these systems

чрез изграждането на тези системи

is that robots are actually

е, че роботите всъщност са

a really intriguing social technology,

много интригуваща социална технология.

where it's actually their ability

Където всъщност тяхната способност

to push our social buttons

да натискат нашите социални бутони

and to interact with us like a partner

и да взаимодействат с нас като партньор

that is a core part of their functionality.

която е съществената част от тяхната функционалност.

And with that shift in thinking, we can now start to imagine

И с тази промяна в мисленето, ние сега можем да започнем да си представяме

new questions, new possibilities for robots

нови въпроси, нови възможности за роботите

that we might not have thought about otherwise.

за които може да не бяхме се сетили иначе.

But what do I mean when I say "push our social buttons?"

Но какво имам в предвид, когато казвам "натискат социалните ни бутони?"

Well, one of the things that we've learned

Ами, едно от нещата, които сме научили

is that, if we design these robots to communicate with us

е, че ако проектираме тези роботи да общуват с нас

using the same body language,

използвайки същият език на тялото,

the same sort of non-verbal cues that people use --

същите невербални знаци, които хората използват --

like Nexi, our humanoid robot, is doing here --

както Некси, нашият хуманоиден робот прави тук --

what we find is that people respond to robots

това което откриваме е, че хората отговарят на роботите

a lot like they respond to people.

много подобно на техния отговор на хората.

People use these cues to determine things like how persuasive someone is,

Хората използват тези знаци, за да определят неща като колко убедителен е някой,

how likable, how engaging,

колко приятен, колко интригуващ,

how trustworthy.

колко надежден.

It turns out it's the same for robots.

Оказва се, че същото важи и за роботите.

It's turning out now

Оказва се в момента,

that robots are actually becoming a really interesting new scientific tool

че роботите всъщност стават много интересен нов научен инструмент

to understand human behavior.

за разбиране на човешкото поведение.

To answer questions like, how is it that, from a brief encounter,

Да отговарят на въпроси като, как така, от кратка среща,

we're able to make an estimate of how trustworthy another person is?

ние сме способни да преценим колко надежден друг човек е?

Mimicry's believed to play a role, but how?

Подражанието се смята да играе роля, но как?

Is it the mimicking of particular gestures that matters?

Дали подражанието на определени жестове е това, което е важно?

It turns out it's really hard

Оказва се, че наистина е трудно

to learn this or understand this from watching people

да научим това или да го разберем от наблюдението на хора,

because when we interact we do all of these cues automatically.

защото, когато взаимодействаме ние правим всички тези знаци автоматично.

We can't carefully control them because they're subconscious for us.

Не можем внимателно да ги контролираме, защото те са подсъзнателни за нас.

But with the robot, you can.

Но с робота ти можеш.

And so in this video here --

И така, в това видео --

this is a video taken from David DeSteno's lab at Northeastern University.

това е видео взето от лабораторията на Дейвид ДеСтено в Североизточния Университет.

He's a psychologist we've been collaborating with.

Той е психолог, с който си съдействаме.

There's actually a scientist carefully controlling Nexi's cues

В действителност има учен, който внимателно контролира знаците на Некси,

to be able to study this question.

за да може да изучава този въпрос.

And the bottom line is -- the reason why this works is

И в основата е -- причината това да работи е --

because it turns out people just behave like people

защото се оказва, че хората просто се държат като хора

even when interacting with a robot.

дори, когато взаимодействат с робот.

So given that key insight,

Имайки предвид това ключово прозрение,

we can now start to imagine

сега можем да започнем да си представяме

new kinds of applications for robots.

нови видове приложения за роботите.

For instance, if robots do respond to our non-verbal cues,

Например, ако роботите отговарят на нашите невербални знаци,

maybe they would be a cool, new communication technology.

може би те могат да бъдат готина, нова технология за комуникация.

So imagine this:

Така че, представете си това:

What about a robot accessory for your cellphone?

Какво да кажем за робот аксесоар за вашият мобилен телефон?

You call your friend, she puts her handset in a robot,

Обаждате се на приятелката си, тя слага апарата в робот,

and, bam! You're a MeBot --

и, бам!, вие сте МиБот --

you can make eye contact, you can talk with your friends,

можете да правите контакт с очи, можете да говорите с приятелите си,

you can move around, you can gesture --

можете да се движите наоколо, можете да жестикулирате --

maybe the next best thing to really being there, or is it?

вероятно следващото най-хубаво нещо е наистина да сте там, дали?

To explore this question,

За да проучи този въпрос

my student, Siggy Adalgeirsson, did a study

моят студент, Сиги Адалгейрсън, направи проучване

where we brought human participants, people, into our lab

където доведохме човешки участници, хора, в нашата лаборатория

to do a collaborative task

да извършат задача в сътрудничество

with a remote collaborator.

със сътрудник на дистанционно разположение.

The task involved things

Задачата включваше неща

like looking at a set of objects on the table,

като гледане на поредица от обекти на масата,

discussing them in terms of their importance and relevance to performing a certain task --

тяхното обсъждане по отношение на значимост и уместност за изпълнение на определена задача --

this ended up being a survival task --

това се оказа да бъде задача за оцеляване --

and then rating them in terms

и след това тяхното оценяване по отношение

of how valuable and important they thought they were.

на колко ценни и важни те смятаха, че са.

The remote collaborator was an experimenter from our group

Сътрудникът на дистанционно разположение беше експериментатор от нашата група,

who used one of three different technologies

където използваха една от три различни технологии,

to interact with the participants.

за да вазимодействат с участниците.

The first was just the screen.

Първата беше просто екрана.

This is just like video conferencing today.

Така че, това е точно като днешните видео конференции.

The next was to add mobility -- so, have the screen on a mobile base.

Следващото беше да се добави мобилност, така че, екранът да е на мобилна база.

This is like, if you're familiar with any of the telepresence robots today --

Това е като, ако сте запознати със някои от TelePresence роботите днес --

this is mirroring that situation.

това е отражение на тази ситуация.

And then the fully expressive MeBot.

И след това напълно изразителния МиБот.

So after the interaction,

И така, след взаимодействието,

we asked people to rate their quality of interaction

ние помолихме хората да оценят тяхното качество на взаимодействие

with the technology, with a remote collaborator

с технологията, със сътрудника на дистанционно разположение,

through this technology, in a number of different ways.

чрез тази технология, по няколко различни начина.

We looked at psychological involvement --

Разгледахме психологическото участие --

how much empathy did you feel for the other person?

колко съпричастие изпитахте за другия човек?

We looked at overall engagement.

Разгледахме цялостното взаимодействие.

We looked at their desire to cooperate.

Разгледахме тяхното желание да сътрудничат.

And this is what we see when they use just the screen.

И това е, което видяхме, когато те използват само екрана.

It turns out, when you add mobility -- the ability to roll around the table --

Оказва се, че когат добавиш мобилност -- способността да се въртиш около масата --

you get a little more of a boost.

получаваш малко повече тласък.

And you get even more of a boost when you add the full expression.

И получаваш дори повече тласък, когато добавиш пълното изражение.

So it seems like this physical, social embodiment

Изглежда че това физическо, социално въплъщение

actually really makes a difference.

всъщност, наистина има значение.

Now let's try to put this into a little bit of context.

Сега, нека се опитаме да сложим това в контекст.

Today we know that families are living further and further apart,

Днес, знаем че, семействата живеят все по-далеч и по-далеч,

and that definitely takes a toll on family relationships

и това определено оказва своя ефект на семейните взаимоотношения

and family bonds over distance.

и семейните връзки на разстояние.

For me, I have three young boys,

За мен, аз имам три малки момчета,

and I want them to have a really good relationship

и искам те да имат много добра връзка

with their grandparents.

с техните баби и дядовци.

But my parents live thousands of miles away,

Но моите родители живеят на хиляди километри,

so they just don't get to see each other that often.

така че, те нямат възможността да се виждат толкова често.

We try Skype, we try phone calls,

Опитваме Скайп, опитваме телефонни обаждания,

but my boys are little -- they don't really want to talk;

но моите момчета са малки -- те не искат да говорят,

they want to play.

те искат да играят.

So I love the idea of thinking about robots

Те обичат идеята да мислят за роботи

as a new kind of distance-play technology.

като нов вид дистанционна технология за игра.

I imagine a time not too far from now --

И така си представям в недалечно време

my mom can go to her computer,

майка мо може да отиде до нейния компютър,

open up a browser and jack into a little robot.

да отвори браузър и да се включи в малък робот.

And as grandma-bot,

И като баба-бот,

she can now play, really play,

тя ще може да играе, наистина да играе

with my sons, with her grandsons,

с моите синове, с нейните внуци,

in the real world with his real toys.

в истинския свят с истински играчки.

I could imagine grandmothers being able to do social-plays

Мога да си представя баби способни да правят социални игри

with their granddaughters, with their friends,

с техните внучки, с техните приятели,

and to be able to share all kinds of other activities around the house,

и да могат да споделят всякакви дейности из къщата,

like sharing a bedtime story.

като да разкажат приказка за лека нощ.

And through this technology,

И чрез тази технология,

being able to be an active participant

да могат да са активен участник

in their grandchildren's lives

в животите на техните внуци

in a way that's not possible today.

по начин, който не е възможен днес.

Let's think about some other domains,

Нека помислим за някои други области,

like maybe health.

като например здравето.

So in the United States today,

В Съединените Щати днес,

over 65 percent of people are either overweight or obese,

над 65 процента от хората са или с наднормено тегло, или затлъстели,

and now it's a big problem with our children as well.

и сега това е голям проблем също и за нашите деца.

And we know that as you get older in life,

И ние знаем, че като остаряваш в живота,

if you're obese when you're younger, that can lead to chronic diseases

ако си затлъстял, когато си по-млад, това може да доведе до хронични заболявания,

that not only reduce your quality of life,

които не само намаляват нашето качество на живот,

but are a tremendous economic burden on our health care system.

но са и огромно икономическо бреме на нашата здравеопазваща система.

But if robots can be engaging,

Но ако роботите могат да бъдат ангажиращи,

if we like to cooperate with robots,

ако харесваме да сътрудничим с роботи,

if robots are persuasive,

ако роботите са убедителни,

maybe a robot can help you

може би един робот може да ви помогне

maintain a diet and exercise program,

да поддържате диета и програма за упражнения,

maybe they can help you manage your weight.

може би те могат да ви помогнат да управлявате теглото си.

Sort of like a digital Jiminy --

Така че, нещо като дигитален Джимини --

as in the well-known fairy tale --

като добре познатата приказка --

a kind of friendly, supportive presence that's always there

един вид приятелско, подкрепящо присъствие, което е винаги там,

to be able to help you make the right decision

за да ви помогне да вземете правилното решение

in the right way at the right time

по правилният начин, в правилното време,

to help you form healthy habits.

да ви помогне да създадете здравословни навици.

So we actually explored this idea in our lab.

Ние всъщност, проучихме тази идея в нашата лаборатория.

This is a robot, Autom.

Това е робот, Аутом.

Cory Kidd developed this robot for his doctoral work.

Кори Кид разработи този робот за неговата докторска работа.

And it was designed to be a robot diet-and-exercise coach.

И беше проектиран да бъде робот за диета и упражнение.

It had a couple of simple non-verbal skills it could do.

Имаше няколко прости невербални умения, които можеше да извършва.

It could make eye contact with you.

Можеше да направи контакт с очи.

It could share information looking down at a screen.

Можеше да споделя информация като гледа в екрана.

You'd use a screen interface to enter information,

Вие ще използвате екранен интерфейс за въвеждане на информация,

like how many calories you ate that day,

като например, колко калории сте изяли този ден,

how much exercise you got.

колко упражнения сте направили.

And then it could help track that for you.

И след това той може да ви помогне като следи това за вас.

And the robot spoke with a synthetic voice

И роботът говореше със синтетичен глас

to engage you in a coaching dialogue

за да ви ангажира в тренировъчен диалог

modeled after trainers

моделиран спрямо треньори

and patients and so forth.

и пациенти и т.н.

And it would build a working alliance with you

И той ще създаде работещо партньорство с вас

through that dialogue.

чрез този диалог.

It could help you set goals and track your progress,

Може да ви помогне да поставите цели и да следите прогреса си,

and it would help motivate you.

и ще ви помогне да сте мотивирани.

So an interesting question is,

Така че, интересен въпрос е,

does the social embodiment really matter? Does it matter that it's a robot?

дали социалното въплъщение наистина има значение? Има ли значение, че е робот?

Is it really just the quality of advice and information that matters?

Наистина ли само качеството на съвета и информацията е, което има значение?

To explore that question,

За да разрешим този въпрос,

we did a study in the Boston area

ние направихме проучване в района на Бостън,

where we put one of three interventions in people's homes

където поставихме една от три интервенции в домовете на хората

for a period of several weeks.

за период от няколко седмици.

One case was the robot you saw there, Autom.

Един случай беше роботът, който видяхте там, Аутом.

Another was a computer that ran the same touch-screen interface,

Друг беше компютър, който имаше същият интерфейс със сензорен екран

ran exactly the same dialogues.

и изпълняваше абсолютно същият диалог.

The quality of advice was identical.

Качеството на съвета беше идентично.

And the third was just a pen and paper log,

И третият беше просто дневник с химикалка и хартия,

because that's the standard intervention you typically get

защото това е стандартната интервенция, която обикновено получаваш,

when you start a diet-and-exercise program.

когато започваш диета и програма с упражнения.

So one of the things we really wanted to look at

Едно от нещата, които наистина искахме да разгледаме

was not how much weight people lost,

беше не колко тегло хората за изгубили,

but really how long they interacted with the robot.

а всъщност колко дълго за взаимодействали с робота.

Because the challenge is not losing weight, it's actually keeping it off.

Защото предизвикателството не е да намалиш теглото, а да го задържиш така.

And the longer you could interact with one of these interventions,

И колкото по-дълго можете да взаимодействате с една от тези интервенции,

well that's indicative, potentially, of longer-term success.

това е показателно за потенциален дългосрочен успех.

So the first thing I want to look at is how long,

Така че, първото нещо, което искам да разгледам е колко дълго,

how long did people interact with these systems.

колко дълго хората взаимодействат с тези системи.

It turns out that people interacted with the robot

Оказва се, че хората взаимодействат с робота

significantly more,

значително повече,

even though the quality of the advice was identical to the computer.

въпреки че, качеството на съвета беше идентично с това на компютъра.

When it asked people to rate it on terms of the quality of the working alliance,

Когато той помоли хората да го оценят по отношение на качеството на работния съюз,

people rated the robot higher

хората оцениха робота по-високо

and they trusted the robot more.

и му се довериха повече.

(Laughter)

(Смях)

And when you look at emotional engagement,

И когато погледнем емоционалната ангажираност,

it was completely different.

беше напълно различно.

People would name the robots.

Хората наименуваха роботите.

They would dress the robots.

Облякоха ги.

(Laughter)

(Смях)

And even when we would come up to pick up the robots at the end of the study,

И дори когато дойдохме да приберем роботите в края на проучването,

they would come out to the car and say good-bye to the robots.

те излизаха от колите, за да кажат довиждане на роботите.

They didn't do this with a computer.

Не направиха същото с компютъра.

The last thing I want to talk about today

Последното нещо, за което искам да говоря днес

is the future of children's media.

е бъдещето на детската медия.

We know that kids spend a lot of time behind screens today,

Ние знаем, че децата днес прекарват много време пред екраните,

whether it's television or computer games or whatnot.

дали е телевизия или компютърни игри, или какво ли не.

My sons, they love the screen. They love the screen.

Моите синове, те обичат екрана. Те обичат екрана.

But I want them to play; as a mom, I want them to play,

Но аз искам те да играят; като майка искам те да играят

like, real-world play.

истинкси игри от реалния свят.

And so I have a new project in my group I wanted to present to you today

И така, имам нов проект в моята група, който искам да ви представя днес

called Playtime Computing

наречен Компютърно Време за Игра,

that's really trying to think about how we can take

който наистина се опитва да мисли

what's so engaging about digital media

кое е толкова ангажиращо в дигиталната медия

and literally bring it off the screen

и буквално да го пренесе извън екрана,

into the real world of the child,

в реалният свят на детето,

where it can take on many of the properties of real-world play.

където може да приеме много от свойствата на играта от реалния свят.

So here's the first exploration of this idea,

И ето го първото изследване на тази идея,

where characters can be physical or virtual,

където героите могат да бъдат физически или виртуални,

and where the digital content

и където дигиталното съдържание

can literally come off the screen

може буквално да изпадне от екрана,

into the world and back.

в реалния свят и обратно.

I like to think of this

Иска ми се да мисля за това

as the Atari Pong

като за Атари Понг

of this blended-reality play.

на тази игра със смесена реалност.

But we can push this idea further.

Но ние можем да тласнем тази идея и по-далеч.

What if --

Какво ако --

(Game) Nathan: Here it comes. Yay!

(Игра) Нейтън: Ето идва. Йей!

CB: -- the character itself could come into your world?

СБ: -- самият герой може да дойде във вашия свят?

It turns out that kids love it

Оказва се, че децата обожават,

when the character becomes real and enters into their world.

когато героят става реален и навлиза в техния свят.

And when it's in their world,

И когато е в техния свят,

they can relate to it and play with it in a way

те могат да се свържат и играят с него по начин,

that's fundamentally different from how they play with it on the screen.

който е фундаментално различен от този, по който те играят с него на екрана.

Another important idea is this notion

Друга важна идея е това понятие

of persistence of character across realities.

за запазване на героя между реалностите.

So changes that children make in the real world

Така че, промени, които децата правят в реалния свят

need to translate to the virtual world.

трябва да се пренасят във виртуалния.

So here, Nathan has changed the letter A to the number 2.

Тук, Нейтън е променил буквата А в числото 2.

You can imagine maybe these symbols

Можете да си представите, може би тези символи

give the characters special powers when it goes into the virtual world.

дават на героя специални сили, когато отиде във виртуалния свят.

So they are now sending the character back into that world.

И така, сега те изпращат героя обратно в този свят.

And now it's got number power.

И сега той има силата на числата.

And then finally, what I've been trying to do here

И най-накрая, какво се опитах да направя тук

is create a really immersive experience for kids,

е да създам наистина обгръщащо изживяване за децата,

where they really feel like they are part of that story,

където те наистина се чувстват като част от тази история,

a part of that experience.

част от това изживяване.

And I really want to spark their imaginations

И наистина искам да разпаля тяхното въображение

the way mine was sparked as a little girl watching "Star Wars."

по същия начин както моето беше разпалено като малко момиче гледащо "Междузвездни Войни".

But I want to do more than that.

Но аз искам да направя повече от това.

I actually want them to create those experiences.

Всъщност аз искам те да създават тези изживявания.

I want them to be able to literally build their imagination

Искам те буквално да могат да вграждат въображението си

into these experiences and make them their own.

в тези изживявания и да ги правят свои.

So we've been exploring a lot of ideas

И така, ние проучваме много идеи

in telepresence and mixed reality

в телеприсъствието и смесената реалност

to literally allow kids to project their ideas into this space

за да може буквално да позволим на децата да прожектират техните идеи в това пространство,

where other kids can interact with them

където други деца могат да взаимодействат с тях

and build upon them.

и да ги надграждат.

I really want to come up with new ways of children's media

Наистина искам да изляза с нови начини за детска медия,

that foster creativity and learning and innovation.

които насърчават творчеството и обучението, и иновацията.

I think that's very, very important.

Мисля, че това е много, много важно.

So this is a new project.

Така че това е нов проект.

We've invited a lot of kids into this space,

Поканили сме много деца в това пространство,

and they think it's pretty cool.

и те мислят, че е доста готино.

But I can tell you, the thing that they love the most

Но мога да ви кажа, нещото, което обичат най-много

is the robot.

е робота.

What they care about is the robot.

Това, за което ги е грижа е роботът.

Robots touch something deeply human within us.

Роботите докосват нещо дълбоко човешко в нас.

And so whether they're helping us

И така, дали ни помагат

to become creative and innovative,

да станем креативни и иновативни,

or whether they're helping us

или ни помагат

to feel more deeply connected despite distance,

да се чувстваме по-дълбоко свързани въпреки разстоянието,

or whether they are our trusted sidekick

или са нашите доверени помощници,

who's helping us attain our personal goals

които ни помагат да достигнем личните си цели

in becoming our highest and best selves,

да станем най-високите и най-добрите себе си,

for me, robots are all about people.

за мен, роботите са изцяло посветени за хората.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)