I grew up in the Westboro Baptist Church. Here's why I left | Megan Phelps-Roper

Translator: Tsvetoslav Shalev Reviewer: Anton Hikov

I was a blue-eyed, chubby-cheeked five-year-old

Бях синеоко пет годишно дете с пълнички бузи, когато се

when I joined my family on the picket line for the first time.

присъединих към моето семейство на стачен пост за първи път.

My mom made me leave my dolls in the minivan.

Майка ме помоли да оставя куклите си в микробуса.

I'd stand on a street corner in the heavy Kansas humidity,

Стоях на ъгъла на някоя улица, в тежката Канзаска влага, заобиколена

surrounded by a few dozen relatives,

от няколко дузина роднини като стисках в малките си юмруци

with my tiny fists clutching a sign that I couldn't read yet:

знак, който все още не можех да прочета: "Хомосексуалистите

"Gays are worthy of death."

заслужават да умрат."

This was the beginning.

Това беше началото.

Our protests soon became a daily occurrence

Нашите протести скоро се превърнаха в ежедневие

and an international phenomenon,

и национален феномен

and as a member of Westboro Baptist Church,

и като член на Баптиската църква на Уестбъро,

I became a fixture on picket lines across the country.

се превърнах в постоянна гледка по стачните постове в цялата страна.

The end of my antigay picketing career

Краят на моята анти-гей протестна кариера и живота

and life as I knew it,

такъв, какъвто го познавах до тогава,

came 20 years later,

дойде 20 години по-късно,

triggered in part by strangers on Twitter

причинен от части заради непознати в Туитър,

who showed me the power of engaging the other.

които ми показаха силата на връзките с другите.

In my home,

В моя дом, животът беше

life was framed as an epic spiritual battle between good and evil.

представен като една епична духовна битка между добро и зло.

The good was my church and its members,

Доброто, беше моята църква и нейните членове и злото

and the evil was everyone else.

бяха всички други.

My church's antics were such

Лудориите на моята църква бяха

that we were constantly at odds with the world,

такива, че постоянно бяхме в несъгласие със светът,

and that reinforced our otherness on a daily basis.

и това подсилваше нашият различен характер ежедневно.

"Make a difference between the unclean and the clean,"

"Прави разлика между нечистият и чистият,"

the verse says,

гласи строфата

and so we did.

и така и правехме.

From baseball games to military funerals,

От бейзболни мачове до военни погребения,

we trekked across the country with neon protest signs in hand

ние обикаляхме страната с неонови протестни знаци в ръка,

to tell others exactly how "unclean" they were

за да кажем на другите точно, колко "нечисти" са били те

and exactly why they were headed for damnation.

и именно, защо са се запътили към вечни мъки.

This was the focus of our whole lives.

Това беше целта на целия ни живот.

This was the only way for me to do good in a world that sits in Satan's lap.

Това бе единственият начин да правя добро, в свят, който стои в скута на Дявола.

И подобно на останалите ми 10 братя и сестри,

And like the rest of my 10 siblings,

I believed what I was taught with all my heart,

вярвах, в каквото ме учеха с цялото си сърце,

and I pursued Westboro's agenda with a special sort of zeal.

и преследвах дневния ред на Уестбъро с едно особено усърдие.

In 2009, that zeal brought me to Twitter.

През 2009, това усърдие ме доведе в Туитър.

Initially, the people I encountered on the platform

Първоначално, хората, на които попаднах в платформата

were just as hostile as I expected.

бяха толкова враждебни, колкото и очаквах.

They were the digital version of the screaming hordes

Те бяха дигитални версии на крещящите орди,

I'd been seeing at protests since I was a kid.

които виждах по време на протестите откакто бях дете.

But in the midst of that digital brawl,

Но насред тази дигитална караница,

a strange pattern developed.

се заформи един странен модел.

Someone would arrive at my profile with the usual rage and scorn,

Някой ще пристигне в профила ми с обичайните ярост и презрение,

I would respond with a custom mix of Bible verses, pop culture references

аз ще отвърна с персонализирана смесица от Библейски строфи, поп-културни референции

and smiley faces.

и усмивчици.

They would be understandably confused and caught off guard,

Те разбираемо биват объркани и сварени неподготвени,

but then a conversation would ensue.

но тогава ще настъпи разговор.

And it was civil --

И той беше цивилен --

full of genuine curiosity on both sides.

изпълнен с искрено любопитство и от двете страни.

How had the other come to such outrageous conclusions about the world?

Как всеки един от нас е достигнал до такива абсурдни заключения за светът?

Sometimes the conversation even bled into real life.

Понякога, разговорът дори се прехвърляше в реалността.

People I'd sparred with on Twitter

Хората, с които се боричках в Туитър

would come out to the picket line to see me

ме посещаваха на стачните постове,

when I protested in their city.

когато протестирах в техния град.

A man named David was one such person.

Мъж наречен Дейвид беше един от тези хора.

He ran a blog called "Jewlicious,"

Той имаше блог наречен "Jewlicious"

and after several months of heated but friendly arguments online,

и след няколко месеца разгорещени, но приятелски спорове онлайн,

he came out to see me at a picket in New Orleans.

той дойде да ме види на стачен пост в Ню Орлиънс.

He brought me a Middle Eastern dessert from Jerusalem, where he lives,

Донесе ми ориенталски десерт от Йерусалим, където живее

and I brought him kosher chocolate

и аз му донесох кошер шоколад

and held a "God hates Jews" sign.

и държах табела "Бог мрази евреите".

(Laughter)

(Смях)

There was no confusion about our positions,

Нямаше спор за нашите позиции,

but the line between friend and foe was becoming blurred.

но линията между приятел и враг ставаше неясна.

We'd started to see each other as human beings,

Започнахме да гледаме един на друг като на хора

and it changed the way we spoke to one another.

и това промени начина, по който общувахме.

It took time,

Отне време,

but eventually these conversations planted seeds of doubt in me.

но в последствие тези разговори посадиха семенца на съмнение в мен.

My friends on Twitter took the time to understand Westboro's doctrines,

Моите приятели в Туитър прекараха време в опит да разберат доктрините на Уестбъро

and in doing so,

и по този начин,

they were able to find inconsistencies I'd missed my entire life.

бяха способни да намерят несъответствия, които съм пропускала цял живот.

Why did we advocate the death penalty for gays

Защо проповядвахме смъртната присъда за хомосексуалисти

when Jesus said, "Let he who is without sin cast the first stone?"

когато Исус е казал, "Нека онези без грях хвърлят първия камък."

How could we claim to love our neighbor

Как можем да твърдим, че обичаме съседа си

while at the same time praying for God to destroy them?

ако същевременно се молим на Бог да го унищожи?

The truth is that the care shown to me by these strangers on the internet

Истината е, че вниманието, което тези непознати в интернет ми отделиха

was itself a contradiction.

беше само по себе си противоречие.

It was growing evidence

Беше доказателство, че хората

that people on the other side were not the demons I'd been led to believe.

от другата страна не бяха демоните, които бях накарана да вярвам, че са.

These realizations were life-altering.

Тези реализации бяха живото променящи.

Веднъж щом осъзнах, че не сме абсолютните арбитри на Божествена истина,

Once I saw that we were not the ultimate arbiters of divine truth

but flawed human beings,

а несъвършени човешки същества,

I couldn't pretend otherwise.

не можех да претендирам другояче.

I couldn't justify our actions --

Не можех да оправдая нашите действия --

especially our cruel practice of protesting funerals

особено нашата жестока практика да протестираме на погребения

and celebrating human tragedy.

и да празнуваме човешка трагедия.

These shifts in my perspective

Тези промени в моята гледна точка

contributed to a larger erosion of trust in my church,

допринесоха за по-голяма ерозия в доверието към моята църква

and eventually it made it impossible for me to stay.

и накрая направи нещата невъзможни за мен да остана.

In spite of overwhelming grief and terror, I left Westboro in 2012.

Въпреки поразителната тъга и ужас, аз напуснах Уестбъро през 2012.

In those days just after I left,

В онези дни, малко след като си тръгнах,

the instinct to hide was almost paralyzing.

инстинктът ми да се скрия беше почти парализиращ.

Исках да се скрия от преценката на моето семейство,

I wanted to hide from the judgement of my family,

who I knew would never speak to me again --

за което знаех, че вече няма да ми проговорят --

people whose thoughts and opinions had meant everything to me.

хора, чиито мисли и мнения значеха всичко за мен.

And I wanted to hide from the world I'd rejected for so long --

Исках и да се скрия от светът, който отричах толкова дълго --

people who had no reason at all to give me a second chance

хора, които нямаха никаква причина да ми дадат втори шанс

after a lifetime of antagonism.

след цял живот антагонизъм.

And yet, unbelievably,

И въпреки това, невероятно,

they did.

те ми дадоха.

The world had access to my past because it was all over the internet --

Светът имаше достъп до миналото ми, защото то беше навсякъде в интернет --

thousands of tweets and hundreds of interviews,

хиляди туитове и стотици интервюта,

everything from local TV news to "The Howard Stern Show" --

всичко от местни телевизионни новини до "Шоуто на Хауърд Стърн" --

but so many embraced me with open arms anyway.

но толкова много хора ме приеха с отворени обятия, въпреки това.

I wrote an apology for the harm I'd caused,

Написах извинение за вредата, която бях причинила,

but I also knew that an apology could never undo any of it.

но и знаех, че извинение нямаше да я премахне.

All I could do was try to build a new life

Всичко, което можех да направя е да създам нов живот

and find a way somehow to repair some of the damage.

и да намеря начин някак си да поправя част от щетите.

Хората имаха всяко право да се съмняват в моята искреност,

People had every reason to doubt my sincerity,

but most of them didn't.

но повечето не го правиха.

And --

И --

given my history,

предвид моето минало,

it was more than I could've hoped for --

беше повече, отколкото можех да се надявам --

forgiveness and the benefit of the doubt.

прошка и доверие.

It still amazes me.

Все още ме изумява това.

I spent my first year away from home

Прекарах първата си година далеч от дома

adrift with my younger sister,

без посока с по-малката ми сестра,

who had chosen to leave with me.

която беше избрала да си тръгне с мен.

We walked into an abyss,

Ние вървяхме към бездна,

but we were shocked to find the light and a way forward

но останахме шокирани, когато намерихме светлина и път напред

in the same communities we'd targeted for so long.

в същите общности, които целенасочено атакувахме толкова дълго.

David,

Дейвид,

my "Jewlicious" friend from Twitter,

моят "Jewlicious" приятел от Туитър,

invited us to spend time among a Jewish community in Los Angeles.

ни покани да прекараме време сред Еврейската общност в Лос Анжелис.

We slept on couches in the home of a Hasidic rabbi and his wife

Спяхме на дивани в дома на Хасидски равин и неговата жена

and their four kids --

и техните четири деца --

the same rabbi that I'd protested three years earlier

същият равин към който протестирах три години по-рано

with a sign that said, "Your rabbi is a whore."

със знак, на който пишеше "Твоя равин е кучка."

We spent long hours talking about theology and Judaism and life

Прекарвахме часове в разговори за теология и Юдаизъм и живота

while we washed dishes in their kosher kitchen

докато миехме чинии в тяхната кошер кухня

and chopped vegetables for dinner.

и режехме зеленчуци за вечеря.

They treated us like family.

Те се отнасяха с нас като семейство.

They held nothing against us,

Нямаха нищо лошо към нас

and again I was astonished.

и отново бях изумена.

That period was full of turmoil,

Онзи период беше изпълнен със смут,

but one part I've returned to often

но една част, към която се връщах често

is a surprising realization I had during that time --

е изненадващата реализация, която имах по това време --

that it was a relief and a privilege to let go of the harsh judgments

че е облекчение и привилегия да оставиш суровите преценки,

that instinctively ran through my mind about nearly every person I saw.

които инстинктивно минаваха през главата ми за почти всеки човек, който видех.

I realized that now I needed to learn.

Осъзнах, че сега се нуждаех да уча.

I needed to listen.

Нуждаех се да слушам.

This has been at the front of my mind lately,

Това е на първо място в съзнанието ми напоследък,

because I can't help but see in our public discourse

защото не мога да не видя в нашите публични беседи

so many of the same destructive impulses that ruled my former church.

толкова много от разрушителните импулси, които управляваха бившата ми църква.

We celebrate tolerance and diversity more than at any other time in memory,

Празнуваме толерантност и разнообразие повече от всеки друг път в историята

and still we grow more and more divided.

и все пак ставаме все по-разделени.

We want good things --

Искаме добри неща --

justice, equality, freedom, dignity, prosperity --

справедливост, равенство, свобода, достойнство, просперитет --

but the path we've chosen

но пътят, който сме избрали

looks so much like the one I walked away from four years ago.

прилича толкова много на онзи, от който се отказах да вървя преди 4 год.

We've broken the world into us and them,

Ние разчупихме светът на Нас и Тях

като излизаме от своите бункери само достатъчно дълго,

only emerging from our bunkers long enough

to lob rhetorical grenades at the other camp.

че да хвърлим реторични гранати в противоположният лагер.

We write off half the country as out-of-touch liberal elites

Отписваме половината страна като либерален елит без връзка с реалността

or racist misogynist bullies.

или расистки женомразещи побойници.

No nuance, no complexity, no humanity.

Няма нюанс, няма сложност, няма човечество.

Even when someone does call for empathy and understanding for the other side,

Дори, когато някой предложи съпричастност и разбиране към другата страна,

the conversation nearly always devolves

разговорът почти винаги преминава

into a debate about who deserves more empathy.

в дебат за това кой заслужава повече съпричастност.

And just as I learned to do,

И също, както се бях научила да правя,

we routinely refuse to acknowledge the flaws in our positions

ние рутинно отказваме да приемем грешките в нашите позиции

or the merits in our opponent's.

или основанията на нашите опоненти.

Compromise is anathema.

Компромисът е анатема.

We even target people on our own side when they dare to question the party line.

Дори нападаме хората на наша страна, когато се осмелят да се съмняват в нея.

This path has brought us cruel, sniping, deepening polarization,

Този път ни донесе жестока, ловко критикувана, задълбочаваща се поляризация

and even outbreaks of violence.

и дори изблици на насилие.

I remember this path.

Аз си спомням този път.

It will not take us where we want to go.

Няма да ни заведе там, където искаме да отидем.

What gives me hope is that we can do something about this.

Това, което ми дава надежда е че можем да направим нещо по въпроса.

The good news is that it's simple,

Добрата новина е, че това е лесно постижимо

and the bad news is that it's hard.

и лошата новина е, че е трудно.

We have to talk and listen to people we disagree with.

Трябва да говорим и да слушаме хора, с които не сме съгласни.

It's hard because we often can't fathom

Трудно, защото понякога не можем да разберем

how the other side came to their positions.

как другата страна е стигнала до позициите си.

It's hard because righteous indignation,

Трудно е, защото праведен гняв,

that sense of certainty that ours is the right side,

онова усещане за увереност, че нашата е вярната позиция

is so seductive.

е толкова съблазнително.

It's hard because it means extending empathy and compassion

Трудно е, защото означава да проявим съпричастие и съчувствие

to people who show us hostility and contempt.

към хора, които проявяват само враждебност и ненавист към нас.

The impulse to respond in kind is so tempting,

Импулсът да отвърнем по същия начин е толкова примамлив,

but that isn't who we want to be.

но това не е, което искаме да сме.

We can resist.

Можем да се противопоставим.

And I will always be inspired to do so by those people I encountered on Twitter,

И винаги ще се вдъхновявам от хората, с които се срещам в Туитър,

apparent enemies who became my beloved friends.

на пръв поглед врагове, които стават любими приятели.

And in the case of one particularly understanding and generous guy,

И в случая на един особено разбиращ и щедър мъж,

my husband.

моя съпруг.

There was nothing special about the way I responded to him.

Нямаше нищо специално в това, как му отвърнах.

What was special was their approach.

Специален беше подхода му.

I thought about it a lot over the past few years

Мислих много за това през последните няколко години

and I found four things they did differently

и открих четири неща, които той правеше различно,

that made real conversation possible.

което правеше истинския разговор възможен.

These four steps were small but powerful,

Тези четири стъпки бяха малки, но силни

and I do everything I can to employ them in difficult conversations today.

и правя всичко възможно, да ги използвам по време на трудни разговори днес.

The first is don't assume bad intent.

Първата е, не предполагай лошо намерение.

Моите приятели в Туитър осъзнаха

My friends on Twitter realized

that even when my words were aggressive and offensive,

че дори, когато думите ми бяха агресивни или обидни,

I sincerely believed I was doing the right thing.

аз искрено вярвах, че правех правилното нещо.

Assuming ill motives almost instantly cuts us off

Ако предполагаме злонамерени мотиви, това веднага ни спира

from truly understanding why someone does and believes as they do.

от това наистина да разберем защо някой прави и вярва така.

We forget that they're a human being

Забравяме, че те са хора

with a lifetime of experience that shaped their mind,

с цял живот опит, който е оформил техния ум,

and we get stuck on that first wave of anger,

и блокираме на тази първа вълна от гняв

and the conversation has a very hard time ever moving beyond it.

и разговорът едва може да продължи по-нататък.

But when we assume good or neutral intent,

Но когато предположим добро или неутрално намерение,

we give our minds a much stronger framework for dialogue.

даваме на умовете си по-силна рамка за диалог.

The second is ask questions.

Втората е да задаваме въпроси.

When we engage people across ideological divides,

Когато говарим с хора от другата страна на идеологични разделения,

asking questions helps us map the disconnect

задаването на въпроси ни помага да картографираме разединението

between our differing points of view.

между нашите различни гледни точки.

Това е важно, защото не можем да представим ефективни аргументи

That's important because we can't present effective arguments

if we don't understand where the other side is actually coming from

ако не разбираме, какво има предвид другата страна

and because it gives them an opportunity to point out flaws in our positions.

и защото им дава възможност да посочат грешки в нашите позиции.

But asking questions serves another purpose;

Но задаването на въпроси служи и друга цел;

it signals to someone that they're being heard.

сигнализира някой, че биват изслушвани.

When my friends on Twitter stopped accusing

Когато моите приятели в Туитър спряха да ме упрекват

and started asking questions,

и започнаха да задават въпроси,

I almost automatically mirrored them.

почти автоматично започнах да правя същото.

Their questions gave me room to speak,

Въпросите им ми даваха пространство да говоря,

but they also gave me permission to ask them questions

но също и ми даваха разрешение да им задавам въпроси

and to truly hear their responses.

и наистина да чуя техните отговори.

It fundamentally changed the dynamic of our conversation.

Фундаментално промени динамиката на нашите разговори.

The third is stay calm.

Третата е да запазиш спокойствие.

This takes practice and patience,

Това отнема практика и търпение,

but it's powerful.

но е много силна.

At Westboro, I learned not to care how my manner of speaking affected others.

В Уестбъро се научих да не ме е грижа как начина, по който говоря афектира другите.

I thought my rightness justified my rudeness --

Мислех си, че това, че съм права, оправдава грубостта ми --

harsh tones, raised voices, insults, interruptions --

груби тонове, повишени гласове, обиди, прекъсвания --

but that strategy is ultimately counterproductive.

но в крайна сметка, такава стратегия е контрапродуктивнa.

Dialing up the volume and the snark is natural in stressful situations,

Повишаването на тона и подигравките са естествени в стресови ситуации,

but it tends to bring the conversation to an unsatisfactory, explosive end.

но обикновено води разговорът до незадоволителен, експлозивен край.

When my husband was still just an anonymous Twitter acquaintance,

Когато съпругът ми беше само анонимен Туитър познат,

our discussions frequently became hard and pointed,

нашите дискусии често ставаха твърди и изострени,

but we always refused to escalate.

но винаги се отказвахме да ги ескалираме.

Instead, he would change the subject.

Вместо това, той сменямаше темата.

He would tell a joke or recommend a book

Ще каже някоя шега или ще коментира книга,

or gently excuse himself from the conversation.

или внимателно ще се извини от разговорът.

We knew the discussion wasn't over,

Знаехме, че дускусията не е приключила,

just paused for a time to bring us back to an even keel.

а само спряла за известно време, за да ни върне към равен кил.

Хората често се оплакват, че дигиталната комуникация ни прави по-малко цивилни,

People often lament that digital communication makes us less civil,

but this is one advantage that online conversations have over in-person ones.

но това е едно предимство, което онлайн разговорите имат над тези лице в лице.

We have a buffer of time and space

Имаме буфер от време и пространство

between us and the people whose ideas we find so frustrating.

между нас и хората, чиито идеи намираме за толкова разочароващи.

We can use that buffer.

Можем да използваме този буфер.

Instead of lashing out, we can pause, breathe,

Вместо да правим остри нападки, можем да спрем, да дишаме,

change the subject or walk away,

да сменим темата или да си тръгнем от нея

and then come back to it when we're ready.

и после да се върнем, когато сме готови.

And finally ...

И накрая...

make the argument.

да изложим аргументът си.

This might seem obvious,

Това може да изглежда очевидно,

but one side effect of having strong beliefs

но един страничен ефект на силните убеждения, които имаме,

is that we sometimes assume

е че понякога предполагаме,

that the value of our position is or should be obvious and self-evident,

че стойността на нашата позиция е или трябва да бъде ясна и очевидна,

that we shouldn't have to defend our positions

че няма нужда да защитаваме нашите позиции,

because they're so clearly right and good

защото те са толкова ясно - верни и добри,

that if someone doesn't get it, it's their problem --

че ако някой не ги разбира, това си е техен проблем --

that it's not my job to educate them.

че не е моя работа да ги образовам.

But if it were that simple,

Но ако беше толкова просто,

we would all see things the same way.

всички щяхме да виждаме нещата по един и същ начин.

As kind as my friends on Twitter were,

Колкото и мили да са моите приятели в Туитър,

if they hadn't actually made their arguments,

ако не бяха изложили аргументите си, всъщност

it would've been so much harder for me to see the world in a different way.

щеше да бъде далеч по-трудно за мен да видя светът по различен начин.

We are all a product of our upbringing,

Всички ние сме продукт на нашето възпитание

and our beliefs reflect our experiences.

и нашите убеждения отразяват нашите преживявания.

We can't expect others to spontaneously change their own minds.

Не можем да очакваме от другите спонтанно да променят мнението си.

If we want change,

Ако искаме промяна,

we have to make the case for it.

трябва сами да я започнем.

My friends on Twitter didn't abandon their beliefs or their principles --

Моите приятели в Туитър не изоставиха убежденията или принципите си --

only their scorn.

само тяхното презрение.

They channeled their infinitely justifiable offense

Те насочиха тяхното безкрайно оправдано престъпление

and came to me with pointed questions tempered with kindness and humor.

и подхождаха към мен с ясни въпроси, калени с доброта и хумор.

They approached me as a human being,

Те се отнасяха към мен като с човек

and that was more transformative

и това беше по-трансформиращо,

than two full decades of outrage, disdain and violence.

отколкото цели две десетилетия на възмущение, презрение и насилие.

I know that some might not have the time or the energy or the patience

Знам, че някои хора може да нямат времето или енергията или търпението

for extensive engagement,

за обширен ангажимент,

but as difficult as it can be,

но колкото и трудно да е това,

reaching out to someone we disagree with

да достигнем до някого, с когото не сме съгласни

is an option that is available to all of us.

е опция, която е достъпна до всички нас.

And I sincerely believe that we can do hard things,

И искрено вярвам, че можем да правим трудни неща,

not just for them but for us and our future.

не само за тях, но и за нас и нашето бъдеще.

Escalating disgust and intractable conflict

Ескалиращо възмущение и неподатлив конфликт

are not what we want for ourselves,

не е това, което искаме за себе си,

or our country

или нашата държава

or our next generation.

или следващото поколение.

My mom said something to me a few weeks before I left Westboro,

Моята майка ми каза нещо, няколко седмици преди да напусна Уестбъро,

when I was desperately hoping

когато отчаяно се надявах,

there was a way I could stay with my family.

че ще има начин да остана със семейството си.

People I have loved with every pulse of my heart

Хора, които обичах със всеки пулс на своето сърце,

since even before I was that chubby-cheeked five-year-old,

дори преди да се превърна в онова пет годишно дете с пълни бузи,

standing on a picket line holding a sign I couldn't read.

стояща на стачен пост със знак, който не можех да прочета.

She said, "You're just a human being,

Тя ми каза: "Ти си само човек,

my dear, sweet child."

скъпо мое, мило дете."

She was asking me to be humble --

Тя искаше от мен да съм смирена --

not to question but to trust God and my elders.

да не се съмнявам, но да се доверя на Бог и старейшините.

But to me, she was missing the bigger picture --

Но за мен, тя не виждаше по-голямата картина --

that we're all just human beings.

че ние всички сме просто хора.

That we should be guided by that most basic fact,

Че трябва да се водим от този най-основен факт

and approach one another with generosity and compassion.

и да се отнасяме един с друг, с щедрост и съчувствие.

Each one of us contributes to the communities

Всеки от нас допринася за общественостите

and the cultures and the societies that we make up.

и културите и обществата, които създаваме.

The end of this spiral of rage and blame begins with one person

Краят на тази спирала от ярост и осъждане започва с един човек,

who refuses to indulge these destructive, seductive impulses.

който отказва да се отдаде на тези разрушителни, съблазнителни импулси.

We just have to decide that it's going to start with us.

Само трябва да решим, че това ще започне с нас.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)