Meet the inventor of the electronic spreadsheet | Dan Bricklin

Translator: Crawford Hunt Reviewer: Brian Greene

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

How many of you have used an electronic spreadsheet,

Колко от вас са използвали електронна таблица

like Microsoft Excel?

като Microsoft Excel?

Very good.

Много добре.

Now, how many of you have run a business with a spreadsheet by hand,

А колко от вас са ръководили бизнес с таблица, направена на ръка,

like my dad did for his small printing business in Philadelphia?

както баща ми своя малък печатарски бизнес във Филаделфия?

A lot less.

Много по-малко.

Well, that's the way it was done for hundreds of years.

Е, хората са работили така стотици години.

In early 1978, I started working on an idea

В началото на 1978 започнах да работя по една идея,

that eventually became VisiCalc.

която накрая се превърна във ВизиКалк.

And the next year it shipped

И през следващата година беше

running on something new called an Apple II personal computer.

инсталирана на нещо ново, наречено персонален компютър Apple II.

You could tell that things had really changed when, six years later,

Стана ясно, че нещата наистина са се променили, когато шест години по-късно

the Wall Street Journal ran an editorial

Wall Street Journal пусна уводна статия,

that assumed you knew what VisiCalc was and maybe even were using it.

която допускаше, че знаете какво е ВизиКалк и може би дори го използвате.

Steve Jobs back in 1990

През 1990 Стив Джобс

said that "spreadsheets propelled the industry forward."

каза, че "електронните таблици тласкат индустрията напред".

"VisiCalc propelled the success of Apple more than any other single event."

"ВизиКалк допринесе за успеха на Apple повече от което и да е друго събитие."

On a more personal note,

В по-лично изказване

Steve said, "If VisiCalc had been written for some other computer,

Стив каза: "Ако ВизиКалк беше написан за друг компютър,

you'd be interviewing somebody else right now."

сега щяхте да интервюирате някой друг."

So, VisiCalc was instrumental in getting personal computers on business desks.

Благодарение на ВизиКалк персоналните компютри заеха място на бизнес бюрата.

How did it come about?

Как се появи той?

What was it? What did I go through to make it be what it was?

Какво представляваше? През какво минах, за да го направя какъвто е?

Well, I first learned to program back in 1966, when I was 15 --

Научих се да програмирам през 1966, когато бях на 15 -

just a couple months after this photo was taken.

само два месеца, след като е направена тази снимка.

Few high schoolers had access to computers in those days.

Малко гимназисти имаха достъп до компютри в онези дни.

But through luck and an awful lot of perseverance,

Но с късмет и ужасно много упоритост

I was able to get computer time around the city.

успявах да се добера до компютър в града.

After sleeping in the mud at Woodstock, I went off to MIT to go to college,

След като спах в калта на Уудсток, отидох в колеж в MIT,

where to make money, I worked on the Multics Project.

където, за да печеля, работех по проекта Multics.

Multics was a trailblazing interactive time-sharing system.

Multics беше новаторска интерактивна система, позволяваща едновременен достъп.

Have you heard of the Linux and Unix operating systems?

Чували ли сте за операционните системи Linux и Unix?

They came from Multics.

Те произлязоха от Multics.

I worked on the Multics versions

Аз работех по Multics версиите

of what are known as interpreted computer languages,

на известните като интерпретирани езици за програмиране,

that are used by people in noncomputer fields

които се използват от хора извън компютърната сфера,

to do their calculations while seated at a computer terminal.

за да направят изчисленията си, докато седят пред компютъра.

After I graduated from MIT,

След като завърших MIT,

I went to work for Digital Equipment Corporation.

започнах да работя за Digital Equipment Corporation.

At DEC, I worked on software

В DEC работех по софтуер

for the new area of computerized typesetting.

за новата област компютърно набиране на текст.

I helped newspapers replace their reporters' typewriters

Помагах на вестниците да заменят пишещите машини на репортерите си

with computer terminals.

с компютърни терминали.

I'd write software

Пишех софтуер

and then I'd go out in the field to places like the Kansas City Star,

и после отивах да работя на места като Kansas City Star,

where I would train users and get feedback.

където обучавах потребители и получавах отзиви.

This was real-world experience

Това беше опит в реалния свят,

that is quite different than what I saw in the lab at MIT.

съвсем различен от това, което виждах в лабораторията на MIT.

After that, I was project leader

После бях ръководител на проектa за софтуер

of the software for DEC's first word processor, again a new field.

на първата програма за текстообработка на DEC - друга нова област.

Like with typesetting, the important thing was crafting a user interface

Също както при набирането, важното беше да се създаде потребителски интерфейс,

that was both natural and efficient for noncomputer people to use.

който е естествен и ефективен за хората извън компютърната сфера.

After I was at DEC, I went to work for a small company

След DEC отидох да работя за малка компания, която произвеждаше

that made microprocessor-based electronic cash registers for the fast-food industry.

електронни касови апарати с микропроцесори за заведенията за бързо хранене.

But I had always wanted to start a company with my friend Bob Frankston

Но винаги бях искал да основа компания заедно с приятеля ми Боб Франкстън,

that I met on the Multics project at MIT.

когото срещнах в проекта Multics в MIT.

So I decided to go back to school to learn as much as I could about business.

Затова реших да се върна в училище, за да науча възможно най-много за бизнеса.

And in the fall of 1977,

През есента на 1977 влязох в програмата

I entered the MBA program at Harvard Business School.

Магистър по бизнес администрация на Harvard Business School.

I was one of the few percentage of students

Бях един от малкото студенти,

who had a background in computer programming.

които имаха подготовка в програмирането.

There's a picture of me from the yearbook sitting in the front row.

Ето една моя снимка от годишника, седя на първия ред.

(Laughter)

(Смях)

Now, at Harvard, we learned by the case method.

В Харвард учехме по метода на конкретните ситуации.

We'd do about three cases a day.

Разглеждахме около три случая на ден.

Cases consist of up to a few dozen pages describing particular business situations.

Случаите се състоят от дузини страници, описващи конкретни бизнес ситуации.

They often have exhibits, and exhibits often have words and numbers

Често имат и приложения, а в тях често има думи и цифри,

laid out in ways that make sense for the particular situation.

изложени по начини, които имат смисъл в конкретната ситуация.

They're usually all somewhat different.

Обикновено всички са доста различни.

Here's my homework.

Ето домашното ми.

Again, numbers, words, laid out in ways that made sense.

Отново цифри, думи, подредени по смислени начини.

Lots of calculations -- we got really close to our calculators.

Много изчисления - наистина се сближихме с калкулаторите си.

In fact, here's my calculator.

Ето го калкулатора ми.

For Halloween, I went dressed up as a calculator.

За Хелоуин се маскирах като калкулатор.

(Laughter)

(Смях)

At the beginning of each class, the professor would call on somebody

В началото на всеки урок професорът извикваше някого

to present the case.

да представи случая.

What they would do is they would explain what was going on

Той обясняваше какво се случва

and then dictate information that the professor would transcribe

и после диктуваше информация, която професорът разнасяше

onto the many motorized blackboards in the front of the class,

по многото моторизирани черни дъски пред класа

and then we'd have a discussion.

и после дискутирахме.

One of the really frustrating things is when you've done all your homework,

Едно от най-обезсърчаващите неща беше да си написал цялото си домашно,

you come in the next day only to find out that you made an error

да дойдеш на следващия ден и да разбереш, че си допуснал грешка

and all of the other numbers you did were wrong.

и останалите изчисления, които си направил, са грешни.

And you couldn't participate as well.

Не можеш и да участваш.

And we were marked by class participation.

А ни оценяваха по участието в час.

So, sitting there with 87 other people in the class, I got to daydream a lot.

Докато седях там с още 87 души от класа, започнах много да мечтая.

Most programmers in those days worked on mainframes,

Повечето програмисти тогава работеха с мейнфрейм компютри,

building things like inventory systems, payroll systems and bill-paying systems.

създавайки неща като инвентарни системи, системи за заплати и плащане на сметки.

But I had worked on interactive word processing

Но аз бях работил върху интерактивната текстообработка

and on-demand personal computation.

и личните изчисления, когато се налагат.

Instead of thinking about paper printouts and punch cards,

Вместо да мисля за хартиени разпечатки и перфокарти,

I imagined a magic blackboard

си представях вълшебна черна дъска,

that if you erased one number and wrote a new thing in,

на която щом изтрием едно число и напишем ново,

all of the other numbers would automatically change,

всички останали числа автоматично се променят

like word processing with numbers.

подобно на текстообработка с числа.

I imagined that my calculator had mouse hardware on the bottom of it

Представях си, че калкулаторът ми има хардуер за мишка на дъното

and a head-up display, like in a fighter plane.

и изправен дисплей като на боен самолет.

And I could type some numbers in, and circle it, and press the sum button.

И мога да въведа няколко числа, да ги оградя и да натисна бутона за сума.

And right in the middle of a negotiation I'd be able to get the answer.

И дори по средата на договарянето да съм в състояние да получа отговора.

Now I just had to take my fantasy and turn it into reality.

Просто трябваше да превърна мечтата си в реалност.

My father taught me about prototyping.

Баща ми ме научи да правя прототипи.

He showed me mock-ups

Показа ми моделите,

that he'd make to figure out the placement on the page

които прави, за да реши какво да е разпределението върху страницата

for the things for brochures that he was printing.

на нещата за брошурите, които печата.

And he'd use it to get feedback from customers

Той използваше прототипите, за да получи отзиви от клиентите

and OKs before he sent the job off to the presses.

и одобрение преди да изпрати работата на пресите.

The act of making a simple, working version of what you're trying to build

Изработването на проста, работеща версия на това, което се опитваш да създадеш,

forces you to uncover key problems.

те кара да откриеш ключови проблеми.

And it lets you find solutions to those problems much less expensively.

И ти позволява да намериш решения на тези проблеми много по-евтино.

So I decided to build a prototype.

Затова реших да направя прототип.

I went to a video terminal connected to Harvard's time-sharing system

Отидох до един видео терминал, свързан със системата на Харвард

and got to work.

и се хванах на работа.

One of the first problems that I ran into was:

Един от първите проблеми, с които се сблъсках беше

How do you represent values in formulas?

как да представя стойностите във формулите.

Let me show you what I mean.

Ще ви покажа какво имам предвид.

I thought that you would point somewhere,

Мислех как ще посочите някъде,

type in some words, then type in some somewhere else,

ще наберете няколко думи, после още няколко на друго място,

put in some numbers and some more numbers, point where you want the answer.

ще въведете няколко числа и още няколко, ще посочите къде искате отговора.

And then point to the first, press minus, point to the second,

После посочвате първото място, натискате минус, посочвате второто

and get the result.

и получавате резултата.

The problem was: What should I put in the formula?

Проблемът беше какво да включа във формулата.

It had to be something the computer knew what to put in.

Трябваше да е нещо, което компютърът познава.

And if you looked at the formula,

И щом погледнете формулата,

you needed to know where on the screen it referred to.

трябваше да знаете за кои места на екрана се отнася тя.

The first thing I thought was the programmer way of doing it.

Първото, за което се сетих, беше начина на програмиста.

The first time you pointed to somewhere,

Първият път, когато посочвате някъде,

the computer would ask you to type in a unique name.

компютърът ще поиска да въведете уникално име.

It became pretty clear pretty fast that that was going to be too tedious.

Много бързо стана съвсем ясно, че това би било твърде досадно.

The computer had to automatically make up the name and put it inside.

Компютърът трябваше автоматично да измисли името и да го въведе.

So I thought, why not make it be the order in which you create them?

Затова си помислих, защо да не превърна в име поредността, в която ги създавате?

I tried that. Value 1, value 2.

Опитах - Стойност 1, Стойност 2.

Pretty quickly I saw that if you had more than a few values

Много бързо разбрах, че ако стойностите са повече от няколко,

you'd never remember on the screen where things were.

никога няма да запомните къде на екрана са нещата.

Then I said, why not instead of allowing you to put values anywhere,

После си казах, защо вместо да ви позволявам да слагате стойности навсякъде

I'll restrict you to a grid?

не ви огранича в една мрежа?

Then when you pointed to a cell,

Тогава, щом посочите клетка,

the computer could put the row and column in as a name.

компютърът би могъл да запише реда и колоната като име.

And, if I did it like a map and put ABC across the top and numbers along the side,

И ако я направя като карта и сложа ABC отгоре и цифри отстрани,

if you saw B7 in a formula,

щом видите B7 във формула,

you'd know exactly where it was on the screen.

ще знаете точно къде на екрана се намира.

And if you had to type the formula in yourself, you'd know what to do.

А ако трябва сами да въведете формулата, ще знаете какво да направите.

Restricting you to a grid helped solve my problem.

Ограничаването в мрежа ми помогна да разреша проблема.

It also opened up new capabilities, like the ability to have ranges of cells.

То отвори и нови възможности като удобството да имаме области от клетки.

But it wasn't too restrictive --

Ограничението не беше прекалено -

you could still put any value, any formula, in any cell.

все още можехте да въвеждате всякакви стойности и формули във всяка клетка.

And that's the way we do it to this day, almost 40 years later.

Така правим и до днес - почти 40 години по-късно.

My friend Bob and I decided that we were going to build this product together.

Аз и приятелят ми Боб решихме, че заедно ще създадем този продукт.

I did more work figuring out exactly how the program was supposed to behave.

Повече работих докато измисля точно как се очаква да работи програмата.

I wrote a reference card to act as documentation.

Написах референтна карта, която да служи като документация.

It also helped me ensure that the user interface I was defining

Тя ми помогна да се уверя, че потребителския интерфейс, който дефинирах

could be explained concisely and clearly to regular people.

може да бъде обяснен кратко и ясно на обикновените хора.

Bob worked in the attic of the apartment he rented in Arlington, Massachusetts.

Боб работеше на тавана на наетия си апартамент в Арлингтън, Масачузетс.

This is the inside of the attic.

Ето как изглежда таванът.

Bob bought time on the MIT Multics System

Боб купи време в MIT Multics System,

to write computer code on a terminal like this.

за да пише код на терминал като този.

And then he would download test versions to a borrowed Apple II

После сваляше пробните версии на един Apple II, взет назаем

over a phone line using an acoustic coupler,

по телефонна линия, използвайки модем

and then we would test.

и след това тестваше.

For one of these tests I prepared for this case about the Pepsi Challenge.

За един от тестовете се подготвих със случая Pepsi Challenge.

Print wasn't working yet, so I had to copy everything down.

Още не можехме да печатаме, затова трябваше да препиша всичко.

Save wasn't working, so every time it crashed,

Не можехме и да запомняме и всеки път щом системата се сриваше,

I had to type in all of the formulas again, over and over again.

аз трябваше отново и отново да въвеждам всички формули.

The next day in class, I raised my hand; I got called on, and I presented the case.

На следващия ден вдигнах ръка в клас, извикаха ме и представих случая.

I did five-year projections. I did all sorts of different scenarios.

Направих прогнози за пет години, разиграх всякакви различни сценарии.

I aced the case. VisiCalc was already useful.

Справих се отлично със случая. ВизиКалк вече беше полезен.

The professor said, "How did you do it?"

Професорът попита: "Как го направи?"

Well, I didn't want to tell him about our secret program.

Е, аз не исках да му казвам за нашата тайна програма.

(Laughter)

(Смях)

So I said, "I took this and added this

Затова казах: "Взех това, добавих онова

and multiplied by this and subtracted that."

и умножих по това и извадих онова."

He said, "Well, why didn't you use a ratio?"

Той каза: "А защо не използва коефициент?"

I said, "Hah! A ratio -- that wouldn't have been as exact!"

Аз отговорих: "Ха! С коефициент нямаше да е толкова точно!"

What I didn't say was, "Divide isn't working yet."

Това, което не казах беше, че още нямахме деление.

(Laughter)

(Смях)

Eventually, though, we did finish enough of VisiCalc

В края на краищата, обаче, завършихме ВизиКалк в достатъчна степен,

to be able to show it to the public.

за да го покажем на публиката.

My dad printed up a sample reference card

Баща ми отпечата пробна референтна карта,

that we could use as marketing material.

която да използваме като реклама.

In June of 1979, our publisher announced VisiCalc to the world,

През юни 1979 издателят ни представи ВизиКалк пред света,

in a small booth at the giant National Computer Conference in New York City.

на малък щанд на гигантската Национална компютърна конференция в Ню Йорк.

The New York Times had a humorous article about the conference.

New York Times помести шеговита статия за конференцията.

"The machines perform what seem religious rites ...

"Машините представят подобия на религиозни обреди.

Even as the believers gather,

Докато вярващите се събират,

the painters in the Coliseum sign room are adding to the pantheon,

художниците в залата за записване на Колизеума довършват пантеона,

carefully lettering 'VISICALC' in giant black on yellow.

изписвайки внимателно ВИЗИКАЛК с гигантски черни букви на жълт фон.

All hail VISICALC!"

Да живее ВИЗИКАЛК!"

(Gasp) New York Times: "All hail VISICALC."

(Въздишка) New York Times: "Да живее ВИЗИКАЛК!"

(Laughter)

(Смях)

That was the last mention of the electronic spreadsheet

Това беше последното споменаване на електронната таблица

in the popular business press for about two years.

в популярната бизнес преса за около две години.

Most people didn't get it yet.

Повечето хора още не бяха разбрали за нея.

But some did.

Но някои бяха.

In October of 1979, we shipped VisiCalc.

През октомври 1979 инсталирахме ВизиКалк.

It came in packaging that looked like this.

Дойде в опаковка, която изглеждаше така.

And it looked like this running on the Apple II.

А ето така изглеждаше в действие на Apple II.

And the rest, as they say, is history.

Останалото, както казват, е история.

Now, there's an awful lot more to this story,

Има ужасно много за разказване в тази история,

but that'll have to wait for another day.

но ще трябва да почака някой друг път.

One thing, though, Harvard remembers.

Харвард, обаче, помни едно нещо.

Here's that classroom.

Ето я онази класна стая.

They put up a plaque to commemorate what happened there.

Сложили са паметна плоча, за да напомня какво се е случило тук.

(Applause)

(Аплодисменти)

But it also serves as a reminder

Но тя служи и за напомняне,

that you, too, should take your unique backgrounds, skills and needs

че вие също трябва да използвате уникалните си подготовка, умения и нужди

and build prototypes to discover and work out the key problems,

и да направите прототипи, за да откриете и преодолеете ключовите проблеми

and through that, change the world.

и по този начин да промените света.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)