Playing with space and light | Olafur Eliasson

Translator: MaYoMo com Reviewer: adam leclerc

I have a studio in Berlin --

Имам студио в Берлин -

let me cue on here --

нека започна оттук -

which is down there in this snow, just last weekend.

което е там долу, в снега, точно миналия уикенд.

In the studio we do a lot of experiments.

В студиото правим много експерименти.

I would consider the studio more like a laboratory.

Смятам студиото повече за нещо като лаборатория.

I have occasional meetings with scientists.

От време на време се срещам с учени.

And I have an academy, a part of the University of Fine Arts in Berlin.

И имам академия, част от Университета по изящни изкуства в Берлин.

We have an annual gathering of people,

Имаме годишно събиране на хора,

and that is called Life in Space.

което се нарича Живот в пространството.

Life in Space is really not necessarily about

Живот в пространството не е непременно за това

how we do things, but why we do things.

как правим нещата, а защо правим нещата.

Do you mind looking, with me, at that little cross in the center there?

Имате ли нещо против да погледнете с мен този малък кръст там, в центъра?

So just keep looking. Don't mind me.

Просто продължавайте да гледате. Не ми обръщайте внимание.

So you will have a yellow circle, and we will do an after-image experiment.

Ще видите жълт кръг.И ще направим експеримент след образа.

When the circle goes away you will have another color, the complementary color.

Когато кръгът изчезне, ще имате друг цвят - допълнителният цвят.

I am saying something. And your eyes and your brain are saying something back.

Аз казвам нещо. А вашите очи и вашият мозък казват нещо в отговор.

This whole idea of sharing, the idea of constituting reality

Цялата тази идея за споделянето, идеята за съставяне на реалността

by overlapping what I say and what you say --

чрез застъпване на онова, което казвам аз, и онова, което казвате вие -

think of a movie.

мислете за това като за филм.

Since two years now, with some stipends from the science ministry in Berlin,

Вече две години, с някои стипендии от научното министерство в Берлин,

I've been working on these films

работя по тези филми,

where we produce the film together.

където продуцираме филма заедно.

I don't necessarily think the film is so interesting.

Не мисля непременно, че филмът е толкова интересен.

Obviously this is not interesting at all in the sense of the narrative.

Очевидно, това изобщо не е интересно в смисъла на разказ.

But nevertheless, what the potential is --

Но въпреки това, какъв е потенциалът -

and just keep looking there --

и просто продължавайте да гледате там -

what the potential is, obviously,

потенциалът очевидно е

is to kind of move the border of who is the author,

някак да се премести границата на това кой е авторът

and who is the receiver.

и кой е получателят.

Who is the consumer, if you want,

Кой е консуматорът, ако щете

and who has responsibility for what one sees?

и кой носи отговорност за това какво вижда?

I think there is a socializing dimension

Мисля, че има социализиращо измерение

in, kind of, moving that border.

в това, някак да се премести тази граница.

Who decides what reality is?

Кой решава какво е реалност?

This is the Tate Modern in London.

Това е "Тейт Модърн" в Лондон.

The show was, in a sense, about that.

В шоуто в известен смисъл ставаше дума за това.

It was about a space in which I put half a semi-circular yellow disk.

Ставаше дума за пространство, в което сложих половин полукръгъл жълт диск.

I also put a mirror in the ceiling, and some fog, some haze.

Сложих също огледало на тавана, и малко мъгла, малко мараня.

And my idea was to make the space tangible.

Идеята ми беше да се направи пространството осезаемо.

With such a big space, the problem is

С такова голямо пространство проблемът е

obviously that there is a discrepancy

очевидно, че има несъответствие

between what your body can embrace,

между това, което може да обгърне тялото ти,

and what the space, in that sense, is.

и онова, което е пространството, в този смисъл.

So here I had the hope that by inserting some natural elements,

Тук се надявах, че като вмъкна някои природни елементи-

if you want -- some fog -- I could make the space tangible.

ако щете, малко мъгла - мога да направя пространството осезаемо.

And what happens is that people, they start to see themselves in this space.

И това, което се случва, е, че хората започват да виждат себе си в това пространство.

So look at this. Look at the girl.

Погледнете това. Погледнете момичето.

Of course they have to look through a bloody camera

Разбира се, трябва да гледат през проклета камера

in a museum. Right? That's how museums are working today.

в музей. Нали? Така работят музеите днес.

But look at her face there,

Но погледнете лицето й тук,

as she's checking out, looking at herself in the mirror.

докато проверява, гледа себе си в огледалото.

"Oh! That was my foot there!"

"О! Това там беше кракът ми!"

She wasn't really sure whether she was seeing herself or not.

Те не беше съвсем сигурна дали вижда себе си, или не.

And in that whole idea,

И [въпросът е]:

how do we configure the relationship between our body and the space?

как да конфигурираме връзката между нашето тяло и пространството?

How do we reconfigure it?

Как да я конфигурираме наново?

How do we know that being in a space makes a difference?

Как да разберем, че да бъдеш в пространство е различно?

Do you see when I said in the beginning, it's about

Разбирате ли, както казах в началото, че става дума

why, rather than how?

за "защо", а не за "как"?

The why meant really,

"Защо" означаваше всъщност,

"What consequences does it have when I take a step?"

"Какви последствия има, когато направя стъпка?"

"What does it matter?"

"Какво значение има?"

"Does it matter if I am in the world or not?"

"Има ли значение дали аз съм в света, или не?"

"And does it matter whether the kind of actions I take

"А има ли значение дали видът действия, които предприемам,

filter into a sense of responsibility?"

се просмукват в усещане за отговорност?"

Is art about that?

За това ли става дума в изкуството?

I would say yes. It is obviously about

Бих казал, да. То очевидно

not just about decorating the world, and making it look even better,

не е само за украса на света, за да го направи още по-хубав.

or even worse, if you ask me.

Или дори по-зле, ако питате мен.

It's obviously also about taking responsibility,

В него очевидно става дума и за поемане на отговорност,

like I did here when throwing some green dye in the river

както направих аз, когато хвърлях зелена боя в реката

in L.A., Stockholm, Norway and Tokyo,

в Лос Анжелис, Стокхолм, Норвегия и Токио,

among other places.

както и на други места.

The green dye is not environmentally dangerous,

Зелената боя не е опасна за околната среда,

but it obviously looks really rather frightening.

но очевидно наистина изглежда доста плашещо.

And it's on the other side also, I think, quite beautiful,

А от друга страна мисля, че също е и доста красива.

as it somehow shows the turbulence in these kind of downtown areas,

Тя някак показва бурността в тези централни райони

in these different places of the world.

на тези различни места по света.

The "Green river," as a kind of activist idea, not a part of an exhibition,

"Зелената река" като един вид активистка идея, не като част от изложба,

it was really about showing people,

а всъщност бе свързана с това, да се покаже на хората

in this city, as they walk by,

в този град, докато минават,

that space has dimensions. A space has time.

че пространството има измерения. Пространството има време.

And the water flows through the city with time.

И водата тече през града с времето.

The water has an ability to make

Водата има способност да направи

the city negotiable, tangible.

града обменяем, осезаем.

Negotiable meaning that it makes a difference

Обменяем в смисъл, че има разлика

whether you do something or not.

дали правиш нещо, или не.

It makes a difference whether you say, "I'm a part of this city.

Има разлика дали казваш: "Аз съм част от този град.

And if I vote it makes a difference.

И ако гласувам, има значение.

If I take a stand, it makes a difference."

Ако се опълча, има значение.

This whole idea of a city not being a picture is,

Цялата тази идея, че градът не е картина,

I think, something that art, in a sense,

е нещо, с което изкуството в известен смисъл

always was working with.

винаги е работило.

The idea that art can actually evaluate the relationship

Идеята, че изкуството всъщност може да оцени връзката

between what it means to be in a picture,

между това какво означава да си в картина

and what it means to be in a space. What is the difference?

и какво означава да си в пространство. Каква е разликата?

The difference between thinking and doing.

Разликата между мислене и действие.

So these are different experiments with that. I won't go into them.

Това са различни експерименти с това. Няма да се задълбочавам в тях.

Iceland, lower right corner, my favorite place.

Исландия, в долния десен ъгъл - любимото ми място.

These kinds of experiments, they filter into architectural models.

Тези видове експерименти се просмукват в архитектурни модели.

These are ongoing experiments.

Те са продължаващи експерименти.

One is an experiment I did for BMW,

Единият е експеримент, който направих за BMW,

an attempt to make a car.

опит да се създаде една кола.

It's made out of ice.

Направена е от лед.

A crystalline stackable principle in the center on the top,

Принцип за напластяване на кристали в центъра отгоре,

which I am trying to turn into a concert hall in Iceland.

който се опитвам да превърна в концертна зала в Исландия.

A sort of a run track, or a walk track,

Нещо като писта за бягане или алея за разходки

on the top of a museum in Denmark,

отгоре на музея в Дания,

which is made of colored glass, going all around.

която е направена от оцветено стъкло и го заобикаля [напълно].

So the movement with your legs

Така че, движението на краката ви,

will change the color of your horizon.

ще сменя цвета на вашия хоризонт.

And two summers ago at the Hyde Park in London,

И [преди две лета] в Хайд Парк в Лондон

with the Serpentine Gallery:

с галерия "Серпънтайн":

a kind of a temporal pavilion where

нещо като темпорален павилион, където

moving was the only way you could see the pavilion.

движението беше единственият начин да видиш павилиона.

This summer, in New York:

Това лято, в Ню Йорк:

there is one thing about falling water which is very much about

Има нещо в падащата вода, до голяма степен свързано

the time it takes for water to fall.

с времето, необходимо, за да падне водата.

It's quite simple and fundamental.

Доста просто и фундаментално.

I've walked a lot in the mountains in Iceland.

Ходил съм много из планините в Исландия.

And as you come to a new valley,

Когато дойдеш в нова долина,

as you come to a new landscape, you have a certain view.

когато дойдеш сред нов пейзаж, имаш определена гледка.

If you stand still, the landscape

Ако стоиш неподвижно, пейзажът

doesn't necessarily tell you how big it is.

не ти дава непременно представа колко е голям.

It doesn't really tell you what you're looking at.

Не ти казва всъщност какво гледаш.

The moment you start to move, the mountain starts to move.

В момента, в който започнеш да се движиш, планината започва да се движи.

The big mountains far away, they move less.

Големите далечни планини се движат по-малко.

The small mountains in the foreground, they move more.

Малките планини на преден план се движат повече.

And if you stop again, you wonder,

А ако спреш отново, се чудиш:

"Is that a one-hour valley?

"Това едночасова долина ли е?

Or is that a three-hour hike, or is that a whole day I'm looking at?"

Или е тричасово изкачване, или пък ме чака цял ден?"

If you have a waterfall in there,

Ако имате водопад там вътре,

right out there at the horizon; you look at the waterfall

точно там, на хоризонта; гледате водопада

and you go, "Oh, the water is falling really slowly."

и си казвате: "О, водата пада наистина бавно."

And you go, "My god it's really far away and it's a giant waterfall."

мислите си: "Боже, това наистина е огромен водопад и е много далече

If a waterfall is falling faster,

Ако водата пада по-бързо,

it's a smaller waterfall which is closer by --

това е по-малък водопад, който е по-наблизо,

because the speed of falling water is pretty constant everywhere.

защото скоростта на падане на водата е доста постоянна навсякъде.

And your body somehow knows that.

И тялото ви някак знае това.

So this means a waterfall is a way of measuring space.

Това означава, че водопадът е начин за измерване на пространството.

Of course being an iconic city like New York,

Разбира се, в град-икона като Ню Йорк,

that has had an interest in somehow

който има интерес към някаква

playing around with the sense of space, you could say that New York

игра с усещането за пространство, може да се каже, че Ню Йорк

wants to seem as big as possible.

иска да изглежда възможно най-голям.

Adding a measurement

Да се добавя мярка

to that is interesting:

към това е интересно:

the falling water suddenly gives you a sense

падащата вода внезапно ти дава усещане

of, "Oh, Brooklyn is exactly this much --

за: "О, Бруклин е точно толкова -

the distance between Brooklyn and Manhattan, in this case

разстоянието между Бруклин и Манхатън, в този случай

the lower East River is this big."

долното течение на Ийст Ривър е толкова голямо."

So it was not just necessarily about putting nature into the cities.

Затова беше необходимо не само да се внесе природата в градовете.

It was also about giving the city a sense of dimension.

Ставаше дума за това да се даде на града усещане за измерение.

And why would we want to do that?

А защо бихме искали да правим това?

Because I think it makes a difference

Защото мисля, че има значение

whether you have a body

дали имаш тяло,

that feels a part of a space,

което се чувства част от пространството,

rather than having a body which is just in front of a picture.

или имаш тяло, което просто се намира пред картина.

And "Ha-ha, there is a picture and here is I. And what does it matter?"

И: "Ха-ха, там е картина, а тук съм аз. Какво значение има това?"

Is there a sense of consequences?

Има ли усещане за последствия?

So if I have a sense of the space,

Ако имам усещане за пространството,

if I feel that the space is tangible,

ако усещам, че пространството е осезаемо,

if I feel there is time,

ако усещам, че има време,

if there is a dimension I could call time,

ако има измерение, което мога да нарека време,

I also feel that I can change the space.

усещам също, че мога да променя пространството.

And suddenly it makes a difference

И изведнъж има разлика

in terms of making space accessible.

по отношение на това пространството да стане достъпно.

One could say this is about

Може да се каже, че това е свързано

community, collectivity.

с общност, колективност.

It's about being together.

С това да сме заедно.

How do we create public space?

Как да създадем публично пространство?

What does the word "public" mean today anyway?

А какво изобщо означава думата "обществен" днес?

So, asked in that way,

Зададен по този начин,

I think it raises great things about

мисля, че повдига важни въпроси

parliamentary ideas, democracy, public space,

за парламентарни идеи, демокрация, публично пространство,

being together, being individual.

да бъдем заедно, да бъдеш индивид.

How do we create

Как да създадем

an idea which is both tolerant to individuality,

идея, която е толерантна както към индивидуалността,

and also to collectivity,

така и към колективността,

without polarizing the two

без да поляризира двете

into two different opposites?

в две различни крайности?

Of course the political agendas in the world

Разбира се, политическите дневни редове в света

has been very obsessed, polarizing the two against each other

са били обзети от натрапчивата идея да поляризират двете едно срещо друго

into different, very normative ideas.

в различни, силно нормативни идеи.

I would claim that art and culture,

Аз твърдя, че изкуството и културата -

and this is why art and culture are so incredibly interesting

и затова изкуството и културата са тъй невероятно интересни

in the times we're living in now,

във времената, в които живеем сега,

have proven that one can

доказаха, че може

create a kind of a space

да се създаде вид пространство,

which is both sensitive to individuality

чувствително както към индивидуалността,

and to collectivity.

така и към колективността.

It's very much about this causality, consequences.

Отнася се много до причинността и следствията.

It's very much about the way we link

Отнася се много до начина, по който свързваме

thinking and doing.

мислене и действие.

So what is between thinking and doing?

А какво има между мисленето и действието?

And right in-between thinking and doing,

Точно между мисленето и действието,

I would say, there is experience.

бих казал, има преживяване.

And experience is not just

А преживяването не е просто

a kind of entertainment in a non-casual way.

вид забавление без обвързване.

Experience is about responsibility.

Преживяването е свързано с отговорност.

Having an experience is taking part in the world.

Да получиш преживяване, е да участваш в света.

Taking part in the world is really about sharing responsibility.

Да участваш в света всъщност означава да споделяш отговорност.

So art, in that sense,

Така че, според мен изкуството в този смисъл,

I think holds an incredible relevance

е изключително уместно

in the world in which we're moving into,

в света, към който се движим.

particularly right now.

Особено точно сега.

That's all I have. Thank you very much.

Това е всичко от мен. Много благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)