John Maeda: How art, technology and design inform creative leaders

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Youlia Todorova Reviewer: Yavor Ivanov

I have to say that I'm very glad to be here.

Трябва да кажа, че съм много щастлив, че съм тук.

I understand we have over 80 countries here,

Както разбрах, тук имаме представители на над 80 държави,

so that's a whole new paradigm for me to speak

което за мен е нова парадигма - да говоря

to all of these countries.

пред хора от всички тези държави.

In each country, I'm sure you have this thing called

Във всяка държава, сигурен съм, имате така наречените

the parent-teacher conference.

родителски срещи.

Do you know about the parent-teacher conference?

Знаете за родителските срещи, нали?

Not the ones for your kids, but the one you had as a child,

Не тези за децата ви, а тези от детството ви, на които

where your parents come to school and your teacher

родителите ви отиват в училището ви и вашият учител

talks to your parents, and it's a little bit awkward.

разговаря с тях и е малко неловко.

Well, I remember in third grade, I had this moment

Е, аз помня, че в трети клас, се случи така, че,

where my father, who never takes off from work,

баща ми, който никога не отсъстваше от работа,

he's a classical blue collar, a working-class immigrant person,

типичният работещ емигрант в костюм,

going to school to see his son, how he's doing,

отиде в училище да разбере как се справя сина му,

and the teacher said to him, he said, "You know,

и учителят ми му казал "Знаете ли,

John is good at math and art."

Джон е добър по математика и изкуство."

And he kind of nodded, you know?

И той кимнал озадачено, нали разбирате?

The next day I saw him talking to a customer at our

На другия ден го видях да говори с клиент в нашия

tofu store, and he said, "You know, John's good at math."

магазин за тофу като му каза "Знаете ли, Джон е добър по математика."

(Laughter)

(Смях)

And that always stuck with me all my life.

И това завинаги се загнезди в мен.

Why didn't Dad say art? Why wasn't it okay?

Защо татко не каза за изкуството? Защо не беше уместно?

Why? It became a question my entire life, and

Защо? Този въпрос ме съпътства цял живот, макар че,

that's all right, because being good at math meant

всичко е наред, това, че бях добър по математика

he bought me a computer, and some of you remember

подтикна баща ми да ми купи компютър, сигурно някои от вас

this computer, this was my first computer.

помнят този компютър, моят първи компютър.

Who had an Apple II? Apple II users, very cool. (Applause)

Кой е имал "Епъл 2"? Потребители на "Епъл 2", супер. (Аплодисменти)

As you remember, the Apple II did nothing at all. (Laughter)

Както помните, "Епъл 2" не правеше нищо.

You'd plug it in, you'd type in it and green text would come out.

Включваш го, пишеш и се появява текст в зелено.

It would say you're wrong most of the time.

В повечето случаи казва, че грешиш.

That was the computer we knew.

Това беше компютърът, който ние познавахме.

That computer is a computer that I learned about

Това е компютърът, който изучих, за да отида в ,МТИ

going to MIT, my father's dream. And at MIT, however,

мечтата на баща ми. А в МТИ, все пак

I learned about the computer at all levels,

изучих всички нива на компютъра,

and after, I went to art school to get away from computers,

а след това отидох в училище по изкуствата, за да се отдалеча от компютрите,

and I began to think about the computer as more of

и започнах да възприемам компютъра по скоро като

a spiritual space of thinking.

духовно място за размишления.

And I was influenced by performance art --

Бях повлиян от изпълнителското изкуство -

so this is 20 years ago. I made a computer out of people.

това беше преди 20 години. Направих компютър от хора.

It was called the Human Powered Computer Experiment.

Наричаше се "Експеримент за компютър, захранван от хора".

I have a power manager, mouse driver, memory, etc.,

Имах отговорник по захранването, драйвър на мишката, памет и т.н.,

and I built this in Kyoto, the old capital of Japan.

и сътворих това в Киото, старата столица на Япония.

It's a room broken in two halves.

Това е стая, разделена на две половини.

I've turned the computer on,

Включих компютъра

and these assistants are placing a giant floppy disk

и тези асистенти поставят гигантски флопи диск,

built out of cardboard, and it's put into the computer.

изработен от картон, и той е вкаран в компютъра.

And the floppy disk drive person wears it. (Laughter)

И жената, която е драйвъра на флопи диска, го е облякла.

She finds the first sector on the disk, and

Тя намира първия сектор на диска и

takes data off the disk and passes it off to, of course, the bus.

взима данните и ги предава, разбира се, на шината.

So the bus diligently carries the data into the computer

А шината с усърдие отвежда данните до компютъра,

to the memory, to the CPU, the VRAM, etc.,

до паметта, до процесора, до видео паметта, и т.н.,

and it's an actual working computer. That's a bus, really. (Laughter)

и това е един действащ компютър. Това е шината, наистина. (Смях)

And it looks kind of fast. That's a mouse driver,

И изглежда бърз. Това е драйвърът на мишката,

where it's XY. (Laughter)

където е XY. (Смях)

It looks like it's happening kind of quickly, but it's actually

Изглежда, че се случва бързо, но всъщност е

a very slow computer, and when I realized how slow

един много бавен компютър, и когато осъзнах колко бавен

this computer was compared to how fast a computer is,

беше този компютър, в сравнение с това, колко бърз е един истински компютър,

it made me wonder about computers and technology in general.

това ме накара да се замисля най-общо за компютрите и технологията.

And so I'm going to talk today about four things, really.

И така днес ще говоря за четири неща.

The first three things are about how I've been curious

Първите три са за това, как проявих любопитство

about technology, design and art, and how they intersect,

към технологиите, дизайна и изкуството и пресечната им точка,

how they overlap, and also a topic that I've taken on

как те се застъпват и също към тема, която ме занимава,

since four years ago I became the President

откакто преди 4 години станах президент

of Rhode Island School of Design: leadership.

на училището по дизайн на остров Род : лидерството.

And I'll talk about how I've looked to combine

И ще говоря за това, как търсех да съчетая

these four areas into a kind of a synthesis, a kind of experiment.

тези четири области в синтезис, вид експеримент.

So starting from technology,

Да започна с технологиите,

technology is a wonderful thing.

технологиите са чудесно нещо.

When that Apple II came out, it really could do nothing.

Когато "Епъл 2" се появи, наистина не можеше да прави нищо.

It could show text and

Можеше да показва текст и

after we waited a bit, we had these things called images.

и след като изчаквахме известно време, получихме нещата наречени изображения.

Remember when images were first possible with a computer,

Помните ли, когато компютърът за първи път показа изображения,

those gorgeous, full-color images?

тези великолепни, многоцветни изображения?

And then after a few years, we got CD-quality sound.

А след няколко години, получихме звук, с качеството на диск.

It was incredible. You could listen to sound on the computer.

Беше невероятно. Да можеш да слушаш звук на компютъра.

And then movies, via CD-ROM. It was amazing.

А после и филмите чрез "Си Ди-Ром". Беше изумително.

Remember that excitement?

Помните ли вълнението?

And then the browser appeared. The browser was great,

А после се появиха браузърите. Браузърът беше чудесен,

but the browser was very primitive, very narrow bandwidth.

но беше много примитивен, много слабо пропусклив.

Text first, then images, we waited,

Първо текст, после изображения, чакахме,

CD-quality sound over the Net,

звук с качество на запис върху диск чрез мрежата,

then movies over the Internet. Kind of incredible.

после филми през интернет. Невероятно.

And then the mobile phone occurred,

А после се появи мобилният телефон,

text, images, audio, video. And now we have iPhone,

текст, изображения, аудио, видео.А сега имаме "АйФон",

iPad, Android, with text, video, audio, etc.

"Айпад", "Андроид", с текст, видео, аудио и т.н.

You see this little pattern here?

Виждате ли определена тенденция тук?

We're kind of stuck in a loop, perhaps, and this sense

Сякаш сме вътре в цикъл, и това усещане

of possibility from computing is something I've been

за възможностите на боравенето с компютри е нещо, което

questioning for the last 10 or so years,

ме кара да изследвам през последните 10 години,

and have looked to design, as we understand most things,

и да се обърна към дизайна, чрез който възприемаме повечето неща,

and to understand design with our technology has been a passion of mine.

и да вникна в дизайна чрез нашите технологии стана моя страст.

And I have a small experiment to give you a quick design lesson.

Чрез малък експеримент ще ви дам кратък урок по дизайн.

Designers talk about the relationship between form

Дизайнерите говорят за връзката между форма

and content, content and form. Now what does that mean?

и съдържание, съдържание и форма. И така, какво означава това?

Well, content is the word up there: fear.

Ето, съдържание е думата тук горе : страх.

It's a four-letter word. It's a kind of a bad feeling word, fear.

Дума с четири букви. Дума за лошо усещане, страх.

Fear is set in Light Helvetica, so it's not too stressful,

Страх е изписан чрез шрифт "Лайт хелветика", така че не е много стресиращ,

and if you set it in Ultra Light Helvetica,

и ако го промените на "Ултра лайт хелветика",

it's like, "Oh, fear, who cares?" Right? (Laughter)

става като "А, страх, кой го е грижа?" Нали? (Смях)

You take the same Ultra Light Helvetica and make it big,

Взимате същия шрифт "Ултра лайт хелветика и го уголемявате,

and like, whoa, that hurts. Fear.

и ау, това причинява болка. Страх.

So you can see how you change the scale, you change

И така виждате как промяната на мащаба, променя

the form. Content is the same, but you feel differently.

формата. Съдържанието е същото, но усещането е различно.

You change the typeface to, like, this typeface,

Промените ли шрифта на този,

and it's kind of funny. It's like pirate typeface,

изглежда някак забавно. То е като пиратски почерк,

like Captain Jack Sparrow typeface. Arr! Fear!

като почерка на капитан Джак Спароу. Ау! Страх!

Like, aww, that's not fearful. That's actually funny.

Е това не е страх. Това всъщност е забавно.

Or fear like this, kind of a nightclub typeface. (Laughter)

Или страх като това, вид шрифт за нощен клуб. (Смях)

Like, we gotta go to Fear. (Laughter)

Трябва да отидем в Страх. (Смях)

It's, like, amazing, right? (Laughter) (Applause)

Изумително е , нали? (Смях) (Аплодисменти)

It just changes the same content.

Просто променя същото съдържание.

Or you make it -- The letters are separated apart,

Или приближавате буквите една до друга,

they're huddled together like on the deck of the Titanic,

сбутани са една до друга като на борда на Титаник,

and you feel sorry for the letters, like, I feel the fear.

и вие изпитвате съжаление за тези букви, усещате страх.

You feel for them.

Изпитвате чувства към тях.

Or you change the typeface to something like this.

Или променяте шрифта до нещо такова.

It's very classy. It's like that expensive restaurant, Fear.

Много класически. Като скъп ресторант, Страх.

I can never get in there. (Laughter)

Не мога никога да вляза там (Смях)

It's just amazing, Fear. But that's form, content.

Изумително. Но това е формата, съдържанието.

If you just change one letter in that content,

Ако промените само една буква в съдържането,

you get a much better word, much better content: free.

ще получите много по-добра дума, много по-добро съдържание : свободен.

"Free" is a great word. You can serve it almost any way.

"Свободен" е велика дума. Може да я поднесете почти във всякакъв вид.

Free bold feels like Mandela free.

Свободен с удебелен шрифт звучи като Мандела е свободен.

It's like, yes, I can be free.

Звучи като аз мога да бъда свободен.

Free even light feels kind of like, ah, I can breathe in free.

Свободен дори с тънък шрифт, звучи като "О, аз мога да дишам свободно."

It feels great. Or even free spread out,

Усещането е страхотно. И дори свободен с отдалечени букви,

it's like, ah, I can breathe in free, so easily.

е сякаш "О, мога да дишам леко."

And I can add in a blue gradient and a dove,

И мога да добавя син фон и гълъб,

and I have, like, Don Draper free. (Laughter)

и получавам безплатен Дон Дрейпър. (Смях)

So you see that -- form, content, design, it works that way.

И така виждате това - форма, съдържание, дизайн действат по този начин.

It's a powerful thing. It's like magic, almost,

Мощно средство. То е почти като магия,

like the magicians we've seen at TED. It's magic.

като магъосниците, които сме виждали при TED. Магия.

Design does that.

Дизайнът действа така.

And I've been curious about how design and technology intersect,

Полюбопитствах за това как дизайнът и технологиите се пресичат,

and I'm going to show you some old work I never really

и ще ви покажа някои стари разработки, които вече

show anymore, to give you a sense of what I used to do.

не показвам, за да ви покажа това, което правех преди.

So -- yeah.

И така - да.

So I made a lot of work in the '90s.

През 90-те направих много разработки.

This was a square that responds to sound.

Това е квадрат, който реагира на звук.

People ask me why I made that. It's not clear. (Laughter)

Хората ме питат защо съм го направил. Не е много ясно. (Смях)

But I thought it'd be neat for the square

Но аз си мислех, че ще бъде чудесно квадратът

to respond to me, and my kids were small then,

да ми отговаря, децата ми бяха малки тогава,

and my kids would play with these things, like, "Aaah,"

и си играеха с тези неща като "Ау",

you know, they would say, "Daddy, aaah, aaah." You know, like that.

разбирате, те биха казали "Ау, Ау". Разбирате, ето така.

We'd go to a computer store, and they'd do the same thing.

Ако отидем в магазин за компютри, те биха направили същото.

And they'd say, "Daddy, why doesn't the computer respond to sound?"

Биха казали "Татко, защо компютърът не отговаря на звук?'

And it was really at the time I was wondering why doesn't the computer respond to sound?

И аз по това време наистина се чудех защо компютърът не отговаря на звук?

So I made this as a kind of an experiment at the time.

И така направих това като вид експеримент по това време.

And then I spent a lot of time in the space of

И после прекарах много време в света на

interactive graphics and things like this, and I stopped doing it because

интерактивните графики и подобни неща, но спрях да го правя, защото

my students at MIT got so much better than myself,

студентите ми в МТИ станаха много по-добри от мен,

so I had to hang up my mouse.

така че трябваше да оставя мишката.

But in '96, I made my last piece. It was in black and white,

Но през 1996 направих последното си творение. Беше черно-бяло,

monochrome, fully monochrome, all in integer mathematics.

монохромно, напълно монохромно, изцяло с математически интеграли.

It's called "Tap, Type, Write."

Наричаше се "Докосни, напечатай, напиши."

It's paying a tribute to the wonderful typewriter

Отдава почит на чудесната пишеща машина,

that my mother used to type on all the time as a legal secretary.

която майка ми използваше да печата през цялото време, докато беше юридическа секретарка.

It has 10 variations. (Typing noise)

Има 10 вариации. (Звук от пишеща машина)

(Typing noise)

(Звук от пишеща машина)

There's a shift.

Има промяна.

Ten variations. This is, like, spin the letter around.

10 вариации.Това е сякаш завъртане на буквите.

(Typing noises)

(Звуци от пишеща машина)

This is, like, a ring of letters. (Typing noises)

Това е като пръстен от букви.(Звуци от пишеща машина)

This is 20 years old, so it's kind of a --

Това е отпреди 20 години, така че е като...

Let's see, this is —

Да видим, то е като...

I love the French film "The Red Balloon."

Обичам френския филм "Червеният балон"

Great movie, right? I love that movie. So,

Велик филм, нали? Обичам този филм. И тъй

this is sort of like a play on that. (Typing noises) (Typewriter bell)

това е като вид игра с това. (Звуци от пишеща машина) (Звънец на машинописец)

It's peaceful, like that. (Laughter)

Спокойно е като това. (Смях)

I'll show this last one. This is about balance, you know.

Ще покажа последното. Това е за баланса, нали разбирате.

It's kind of stressful typing out, so if you

То е вид стресиращо напечатване, тоест ако

type on this keyboard, you can, like, balance it out.

използвате тази клавиатура, можете, един вид, да я балансирате.

(Laughter)

(Смях)

If you hit G, life's okay, so I always say,

Ако натиснете "Г", животът върви добре, както винаги казвам.

"Hit G, and it's going to be all right.

"Натиснете "Г" и всичко ще бъде наред.

Thank you. (Applause)

Благодаря ви (Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря ви.

So that was 20 years ago, and

И така това беше преди 20 години и

I was always on the periphery of art.

аз винаги бях в периферията на изкуството.

By being President of RISD I've gone deep into art,

Но като станах президент на училището по дизайн на остров Род, навлязох дълбоко в изкуството,

and art is a wonderful thing, fine art, pure art.

а изкуството е чудесно нещо, изобразителното изкуство, истинското изкуство,

You know, when people say, "I don't get art.

Знаете, има хора , които казват "Аз не разбирам изкуството.

I don't get it at all." That means art is working, you know?

Изобщо не го разбирам." Това означава, че изкуството действа, разбирате ли?

It's like, art is supposed to be enigmatic, so when you say,

Изкуството се предполага, че е енигматично, тъй че когато казвате

like, "I don't get it," like, oh, that's great. (Laughter)

"Не го разбирам" това означава "О, това е велико"

Art does that, because art is about asking questions,

Изкуството въздейства така, защото изкуството е да задава въпроси,

questions that may not be answerable.

въпроси, на които може и да няма отговор.

At RISD, we have this amazing facility called

В училището имаме впечатляваща зала, наречена

the Edna Lawrence Nature Lab. It has 80,000 samples

Естествена Лаборатория "Една Лоурънс". Там има 80,000 екземпляри

of animal, bone, mineral, plants.

на животни, кости, минерали, растения.

You know, in Rhode Island, if an animal gets hit on the road,

Знаете ли, че на остров Род, ако някое животно бъде блъснато на пътя,

they call us up and we pick it up and stuff it.

ни викат да го приберем и препарираме.

And why do we have this facility?

И за какво ни е е нужна тази зала?

Because at RISD, you have to look at the actual animal,

Защото в нашето училище, трябва да огледаш истинското животно,

the object, to understand its volume, to perceive it.

предмета, за да разбереш обема му, да го възприемеш.

At RISD, you're not allowed to draw from an image.

В това училище не е позволено да се прерисува от картина.

And many people ask me, John, couldn't you just

И много хора ме питат "Джон не можеш ли просто

digitize all this? Make it all digital? Wouldn't it be better?

да качиш на цифров носител всичко това? Да го направиш дигитално? Няма ли да е по-добре?

And I often say, well, there's something good to how things

И аз често казвам, ами, има нещо специално в това как нещата

used to be done. There's something very different about it,

се правеха преди. Има нещо много различно в това

something we should figure out what is good about

да си представяш какво му е специалното на това,

how we did it, even in this new era.

което сме правели преди, дори в тази нова ера.

And I have a good friend, he's a new media artist named

Имам добър приятел, който е творец по нови медии и се казва

Tota Hasegawa. He's based in London, no, actually it's in Tokyo,

Тота Хасегава. Работи в Лондон, не всъщност той е в Токио,

but when he was based in London, he had a game

но когато беше в Лондон, той и съпругата му

with his wife. He would go to antique shops,

си бяха измислили игра. Отиват в антикварен магазин,

and the game was as such:

и играта беше следната:

When we look at an antique we want,

Когато си изберат антика, която харесват,

we'll ask the shopkeeper for the story behind the antique,

питат продавача за нейната история,

and if it's a good story, we'll buy it.

и ако историята е добра, я купуват.

So they'd go to an antique shop, and they'd look at this cup,

И така влизат в антиквариат, виждат тази чаша

and they'd say, "Tell us about this cup."

и казват "Разкажете ни за тази чаша"

And the shopkeeper would say, "It's old." (Laughter)

И продавачът казва "Тя е стара." (Смях)

"Tell us more." "Oh, it's really old." (Laughter)

"Разкажете ни повече", "О, тя е много стара." (Смях)

And he saw, over and over, the antique's value

И той установявал отново и отново, че стойността на антиката

was all about it being old.

е свързана с това, колко е стара.

And as a new media artist, he reflected, and said,

Но като творец по нови медии, той размишлявал и казал,

you know, I've spent my whole career making new media art.

нали разбирате, През цялата си кариера създавах изкуство чрез нови медии.

People say, "Wow, your art, what is it?" It's new media.

Хората казвали "Така ли, какво е вашето изкуство?" То е нова медия.

And he realized, it isn't about old or new.

И той осъзнал, че не става дума за старо и ново.

It's about something in between.

А за нещо между тях двете.

It isn't about "old," the dirt, "new," the cloud. It's about what is good.

Не става дума за "стара" вехтория, нов "виртуален облак". Става дума за това, което е добро.

A combination of the cloud and the dirt is where the action is at.

Комбинацията между вехтория и виртуален облак, ето там е действието.

You see it in all interesting art today, in all

Виждате това, във всяка интересна творба в днешно време, във всеки

interesting businesses today. How we combine

интересен бизнес. Как комбинираме

those two together to make good is very interesting.

тези две неща заедно, за да сътворим добро е много интересно.

So art makes questions, and

И така изкуството поставя въпроси, и

leadership is something that is asking a lot of questions.

лидерството също е свързано с много въпроси.

We aren't functioning so easily anymore.

Не функционираме толкова лесно вече.

We aren't a simple authoritarian regime anymore.

Вече не сме просто авторитарен режим.

As an example of authoritarianism, I was in Russia one time

Като пример за авторитаризма, бях в Русия едно време,

traveling in St. Petersburg, at a national monument,

разглеждах Санкт Петербург, националния паметник,

and I saw this sign that says, "Do Not Walk On The Grass,"

и видях надпис "Не преминавайте през тревата"

and I thought, oh, I mean, I speak English,

и си помислих, е, все пак говоря английски,

and you're trying to single me out. That's not fair.

и вие се опитвате да ме изолирате. Това не е честно.

But I found a sign for Russian-speaking people,

Но открих табела за рускоговорящи,

and it was the best sign ever to say no.

и това беше най-добрата забраняваща табела, която съм виждал.

It was like, "No swimming, no hiking, no anything."

Беше като "Не плувайте, не се катерете, не на всичко."

My favorite ones are "no plants." Why would you bring a plant to a national monument? I'm not sure.

Любимото ми е "Без цветя." Защо ще носиш цветя в националния паметник" Не съм сигурен.

And also "no love." (Laughter)

и също "Без любов" (Смях)

So that is authoritarianism.

Е, това е авторитаризъм.

And what is that, structurally?

И какво е това като структура?

It's a hierarchy. We all know that a hierarchy is how we run

То е йерархия. Всички знаем, че много системи днес

many systems today, but as we know, it's been disrupted.

се управляват от йерархия, но както знаем това беше разрушено.

It is now a network instead of a perfect tree.

Сега става дума за мрежа от връзки вместо за перфектно дърво.

It's a heterarchy instead of a hierarchy. And that's kind of awkward.

Хетерархия вместо йерархия. И това е някак трудно.

And so today, leaders are faced

Лидерите днес са изправени пред това

with how to lead differently, I believe.

да водят напред по различен начин, смятам аз.

This is work I did with my colleague Becky Bermont

Това е една работа, по която работихме аз и моята колежка Беки Бермонт,

on creative leadership. What can we learn

относно градивното лидерство. Какво можем да научим

from artists and designers for how to lead?

от творците и дизайнерите за това как да водим напред?

Because in many senses, a regular leader loves to avoid mistakes.

Защото в повечето случаи, редовият лидер обича да избягва грешките.

Someone who's creative actually loves to learn from mistakes.

А този , който е творец, всъщност обича да се учи от грешките.

A traditional leader is always wanting to be right,

Традиционният лидер винаги иска да е прав,

whereas a creative leader hopes to be right.

докато творческият лидер се надява да е прав.

And this frame is important today, in this complex,

И тази рамка е важна днес, в това сложно,

ambiguous space, and artists and designers have a lot to teach us, I believe.

двусмислено пространство, вярвам, че творците и дизайнерите имат много неща, на които да ни научат,

And I had a show in London recently where my friends

Имах представяне в Лондон,наскоро, където мои приятели

invited me to come to London for four days

ме поканиха да отида за 4 дни

to sit in a sandbox, and I said great.

и да седя в пясъчник, и аз казах супер.

And so I sat in a sandbox for four days straight,

И така седях в пясъчник 4 дни,

six hours every day, six-minute appointments with anyone in London,

по 6 часа на ден, със 6 минутни срещи с всеки от Лондон,

and that was really bad.

и това беше наистина мъчително.

But I would listen to people, hear their issues,

Но все пак, слушах хората, чувах техните тревоги,

draw in the sand, try to figure things out,

рисувах в пясъка, опитвах се да си представя,

and it was kind of hard to figure out what I was doing.

и беше трудно да си обясня какво точно правех.

You know? It's all these one-on-one meetings for like four days.

Разбирате ли? Всичко се състоеше в тези лични срещи, 4 дни.

And it felt kind of like being president, actually.

И се почуствах горе-долу като да бъда президент.

I was like, "Oh, this my job. President. I do a lot of meetings, you know?"

Беше като "О, това е работата ми". Президент. Провеждам много срещи, нали разбирате?'

And by the end of the experience,

И в края на това изживяване,

I realized why I was doing this.

аз осъзнах защо го правя.

It's because leaders, what we do is we connect

То е защото, това което ние лидерите правим е да създаваме

improbable connections and hope something will happen,

невероятни връзки и се надяваме нещо да произлезе от това,

and in that room I found so many connections

а в тази зала аз откривам толкова много връзки

between people across all of London, and so leadership,

между хора от цял Лондон, лидерството и

connecting people, is the great question today.

свързването на хора, е големия въпрос днес.

Whether you're in the hierarchy or the heterarchy,

Къде в йерархията или хетерархията се намирате,

it's a wonderful design challenge.

това е изключително дизайнерско предизвикателство.

And one thing I've been doing is doing some research

И едно нещо, което съм правил е да проучвам

on systems that can combine technology and leadership

как системите могат да съчетаят технологията и лидерството

with an art and design perspective.

с творческата и дизайнерска перспектива.

Let me show you something I haven't shown anywhere, actually.

Нека ви покажа нещо, което вече не показвам никъде.

So what this is, is a kind of a sketch, an application sketch

Това е програма за рисуване,

I wrote in Python. You know how there's Photoshop?

която написах на питон. Знаете, че има "Фотошоп"?

This is called Powershop, and the way it works is

Това е "Пауьршоп", и начина, по който работи е да

imagine an organization. You know, the CEO isn't ever

представи една организация. Знаете управителят

at the top. The CEO's at the center of the organization.

не винаги е на върха. Управителят е в центъра на организацията.

There may be different subdivisions in the organization,

Би могло да има различни подразделения в една организация,

and you might want to look into different areas. For instance,

и може да поискате да разгледате различни части. Например

green are areas doing well, red are areas doing poorly.

частите в зеленото се справят добре, частите в червено се справят зле.

You know, how do you, as the leader, scan, connect,

Знаете, как вие като лидер сканирате, свързвате,

make things happen? So for instance, you might open up

карате нещата да се случват? Например може да отворите

a distribution here and find the different subdivisions in there,

дистрибуция тук и да намерите различни подразделения там,

and know that you know someone in Eco, over here,

и да знаете, че познавате някой в "Еко", ето тук,

and

и

these people here are in Eco, the people you might

тези хора тук са в "Еко", хората, с които можете

engage with as CEO, people going across the hierarchy.

да се свържете като управител, хора от различни нива в йерархията.

And part of the challenge of the CEO is to find

И част от предизвикателството да си управител е да намериш

connections across areas, and so you might look in R&D,

връзките между частите, например, може да погледнете в "Проучвание и дизайн"

and here you see one person who crosses the two areas

и да откриете някой, който свързва двете звена

of interest, and it's a person important to engage.

и това ще бъде важен човек, който да ангажирате.

So you might want to, for instance, get a heads-up display

Например, може да искате да получите визуално представяне

on how you're interacting with them.

на това как общувате с тях.

How many coffees do you have?

Колко чаши кафе изпивате?

How often are you calling them, emailing them?

Колко често им телефорнирате, изпращате ел. писма?

What is the tenor of their email? How is it working out?

Какво е съдържанието на техните ел. писма? Как въздействат?

Leaders might be able to use these systems to

Лидерите биха могли да използват тези системи, за да

better regulate how they work inside the heterarchy.

управляват по-добре начина, по който работят в йерархията.

You can also imagine using technology like from Luminoso,

Можете да си представите също как да използвате технология като "Луминосо",

the guys from Cambridge who were looking at deep

момчетата от "Кеймбридж", които са разгледали надълбоко

text analysis. What is the tenor of your communications?

анализа на текст. Какво е съдържанието на вашите комуникации?

So these kind of systems, I believe, are important.

И така, този вид системи, вярвам, са важни.

They're targeted social media systems around leaders.

Те са насочени системи на социалните медии около лидерите.

And I believe that this kind of perspective will only begin

И вярвам, че този вид перспектива ще продължи да

to grow as more leaders enter the space of art and design,

се разраства наред с навлизането на повече лидери в изкуството и дизайна,

because art and design lets you think like this,

тъй като изкуството и дизайнът ви дават възможност да мислим в тази посока,

find different systems like this,

да откриваме различни системи като тази,

and I've just begun thinking like this,

а аз точно започнах да мисля така

so I'm glad to share that with you.

и се радвам, че го споделих с вас.

So in closing, I want to thank all of you

И така, в заключение, бих искал да ви благодаря

for your attention. Thanks very much. (Applause)

за вниманието. Много благодаря. (Аплодисменти)

(Applause)

(Аплодисменти)