Naomi Oreskes: Why we should trust scientists

Translator: Tihomir Todorov Reviewer: Anton Hikov

Every day we face issues like climate change

Всеки ден се изправяме пред въпроси като промените в климата

or the safety of vaccines

или безопасността от ваксините,

where we have to answer questions whose answers

за което трябва да отговорим на въпроси, чиито отговори

rely heavily on scientific information.

са зависими изцяло от научна информация.

Scientists tell us that the world is warming.

Учените ни казват, че светът се затопля.

Scientists tell us that vaccines are safe.

Учените ни казват, че ваксините са безопасни.

But how do we know if they are right?

Но как да разберем дали са прави?

Why should be believe the science?

Защо да вярваме на науката?

The fact is, many of us actually don't believe the science.

Истината е, че много от нас всъщност не й вярват.

Public opinion polls consistently show

Проверките на общественото мнение винаги показват,

that significant proportions of the American people

че значителна част от американците

don't believe the climate is warming due to human activities,

не вярват, че затоплянето е резултат от човешка дейност,

don't think that there is evolution by natural selection,

не считат, че еволюцията възниква чрез естествения подбор

and aren't persuaded by the safety of vaccines.

и не са убедени в безопасността на ваксините.

So why should we believe the science?

Така че защо да вярваме на науката?

Well, scientists don't like talking about science as a matter of belief.

Учените не обичат да говорят за науката като предмет на вярата.

In fact, they would contrast science with faith,

Дори противопоставят двете

and they would say belief is the domain of faith.

и твърдят, че вярата принадлежи на религията.

And faith is a separate thing apart and distinct from science.

А тя е напълно различно нещо от науката.

Indeed they would say religion is based on faith

Наистина биха казали, че религията се основава на вярата

or maybe the calculus of Pascal's wager.

или "Облога на Паскал".

Blaise Pascal was a 17th-century mathematician

Блез Паскал е бил математик от 17. век,

who tried to bring scientific reasoning to the question of

който се е опитал да въведе научно обосноваване по въпроса

whether or not he should believe in God,

дали трябва или не трябва да се вярва в Бог

and his wager went like this:

"Облогът" му е следният:

Well, if God doesn't exist

Ако Господ не съществува,

but I decide to believe in him

но аз избера да вярвам в него,

nothing much is really lost.

то нищо не е изгубено.

Maybe a few hours on Sunday.

Може би по няколко часа в неделя.

(Laughter)

(Смях)

But if he does exist and I don't believe in him,

Но, ако наистина съществува, а аз не вярвам в него,

then I'm in deep trouble.

тогава много съм загазил.

And so Pascal said, we'd better believe in God.

И затова Паскал е казал, че е по-добре да вярваме в Бог.

Or as one of my college professors said,

Или както каза един мой професор:

"He clutched for the handrail of faith."

"Здраво се е хванал за парапета на вярата."

He made that leap of faith

Избрал е пътят на вярата,

leaving science and rationalism behind.

загърбвайки науката и рационализма.

Now the fact is though, for most of us,

Факт е обаче, че за повечето от нас

most scientific claims are a leap of faith.

голяма част от научните твърдения са въпрос на вяра.

We can't really judge scientific claims for ourselves in most cases.

В повечето случаи не можем да преценяваме верността им.

And indeed this is actually true for most scientists as well

А това всъщност е вярно и за учените,

outside of their own specialties.

които са извън дадената специалност.

So if you think about it, a geologist can't tell you

Ако помислите, един геолог не може да ви каже

whether a vaccine is safe.

дали ваксината е безопасна.

Most chemists are not experts in evolutionary theory.

Повечето химици не са специалисти по теория на еволюцията.

A physicist cannot tell you,

Един физик не може да ви кажа,

despite the claims of some of them,

въпреки че някои го правят,

whether or not tobacco causes cancer.

дали тютюнът причинява рак или не.

So, if even scientists themselves

Така че, ако самите учени

have to make a leap of faith

трябва просто да вярват

outside their own fields,

на изказаното извън тяхната сфера на работа,

then why do they accept the claims of other scientists?

защо тогава приемат твърденията на други учени?

Why do they believe each other's claims?

Защо си вярват взаимно?

And should we believe those claims?

И трябва ли ние да им вярваме?

So what I'd like to argue is yes, we should,

Това, което искам да обсъдя, е, че да, трябва,

but not for the reason that most of us think.

но не поради причините, за които повечето от нас си мислят.

Most of us were taught in school that the reason we should

Голяма част от нас знаят от училище, че причината, поради която трябва

believe in science is because of the scientific method.

да вярваме в науката, е научният метод.

We were taught that scientists follow a method

Учили са ни, че учените следват метод

and that this method guarantees

и той гарантира

the truth of their claims.

верността на твърденията им.

The method that most of us were taught in school,

Методът, по който са ни преподавали,

we can call it the textbook method,

можем да го наречем "учебникарския метод",

is the hypothetical deductive method.

е хипотетичният дедуктивен метод.

According to the standard model, the textbook model,

Според стандартния учебникарски модел,

scientists develop hypotheses, they deduce

учените развиват хипотеза, чрез дедукция

the consequences of those hypotheses,

определят последствията от нея

and then they go out into the world and they say,

и след това излизат пред света и казват:

"Okay, well are those consequences true?"

"Добре, верни ли са тези последствия?"

Can we observe them taking place in the natural world?

Можем ли да ги наблюдаваме в естествения свят?

And if they are true, then the scientists say,

Ако са верни, учените казват:

"Чудесно, знаем, че хипотезата е правилна."

"Great, we know the hypothesis is correct."

So there are many famous examples in the history

Има много известни примери в историята

of science of scientists doing exactly this.

на науката за учени, които са правили точно това.

One of the most famous examples

Един от най-известните примери

comes from the work of Albert Einstein.

идва от работата на Алберт Айнщайн.

When Einstein developed the theory of general relativity,

Когато разработил теорията на относителността,

one of the consequences of his theory

едно от последствията от теорията му

било, че време-пространството не било просто празнина,

was that space-time wasn't just an empty void

а всъщност съдържало материя.

but that it actually had a fabric.

And that that fabric was bent

А тази материя се изкривявала

in the presence of massive objects like the sun.

в присъствието на масивни обекти като Слънцето.

So if this theory were true then it meant that light

Ако тази теория била вярна, това би означавало, че светлината,

as it passed the sun

преминавайки покрай Слънцето,

should actually be bent around it.

е трябвало да се изкривява около него.

That was a pretty startling prediction

Това било твърде изумително предсказание

and it took a few years before scientists

и минали няколко години преди учените

were able to test it

да успеят да го тестват.

but they did test it in 1919,

Това се случило през 1919 г.

and lo and behold it turned out to be true.

и се оказало наистина, че било вярно.

Starlight actually does bend as it travels around the sun.

Звездната светлина наистина се изкривявала, пътувайки покрай Слънцето.

This was a huge confirmation of the theory.

Това било огромно потвърждение на теорията.

It was considered proof of the truth

Считало се за доказателство за истинността

of this radical new idea,

на тази радикална идея.

and it was written up in many newspapers

За това са писали в много вестници

around the globe.

по света.

Now, sometimes this theory or this model

Понякога тази теория или модел

is referred to as the deductive-nomological model,

се означават като дедуктивно-номологичен модел

mainly because academics like to make things complicated.

главно, защото учените обичат да правят нещата сложни.

But also because in the ideal case, it's about laws.

Но също, защото в идеалния случай, става дума за закони.

So nomological means having to do with laws.

Така че "номологичен" означава "свързан със закони".

And in the ideal case, the hypothesis isn't just an idea:

В най-добрия случай хипотезата не е просто идея,

ideally, it is a law of nature.

тя е природен закон.

Why does it matter that it is a law of nature?

Защо това би било важно?

Защото, ако наистина е закон, то той не може да бъде нарушен.

Because if it is a law, it can't be broken.

If it's a law then it will always be true

Той винаги ще бъде истина,

in all times and all places

по всяко време, навсякъде,

no matter what the circumstances are.

без значение, какви са обстоятелствата.

And all of you know of at least one example of a famous law:

И всеки един от вас знае за поне един пример за известен закон:

Einstein's famous equation, E=MC2,

прочутото уравнение на Айнщайн E=mc2,

which tells us what the relationship is

което ни показва връзката

between energy and mass.

между енергията и масата.

And that relationship is true no matter what.

И тази връзка е вярна без значение какво се случва.

Оказва се, обаче, че има няколко проблема с този модел.

Now, it turns out, though, that there are several problems with this model.

Главният от които, е че е грешен.

The main problem is that it's wrong.

It's just not true. (Laughter)

Просто не е верен. (Смях)

And I'm going to talk about three reasons why it's wrong.

Ще ви спомена три причини за това.

So the first reason is a logical reason.

Първата е свързана с логиката.

It's the problem of the fallacy of affirming the consequent.

Това е проблемът със заблудата за определяне на последствието.

Това е още един фин начин по научно да кажем,

So that's another fancy, academic way of saying

that false theories can make true predictions.

че грешните теории могат да водят до верни предсказания.

So just because the prediction comes true

Само защото предсказанието е вярно

doesn't actually logically prove that the theory is correct.

не означава, че теорията е правилна.

And I have a good example of that too, again from the history of science.

Имам добър пример от историята на науката и за това.

This is a picture of the Ptolemaic universe

Това е снимка на строежа на Вселената на Птолемей.

with the Earth at the center of the universe

Земята е в центъра,

and the sun and the planets going around it.

а Слънцето и планетите се въртят около нея.

The Ptolemaic model was believed

Моделът на Птолемей е бил подкрепян

by many very smart people for many centuries.

от огромна част умни хора векове наред.

Well, why?

Защо?

Well the answer is because it made lots of predictions that came true.

Защото е използван за правенето на много верни предсказания.

The Ptolemaic system enabled astronomers

Системата на Птолемей е помогнала на астрономите

to make accurate predictions of the motions of the planet,

точно да предвидят движенията на планетите.

Дори първоначално по-точно

in fact more accurate predictions at first

than the Copernican theory which we now would say is true.

от теорията на Коперник, която сега твърдим, че е вярна.

So that's one problem with the textbook model.

Така че това е един от проблемите с учебникарския модел.

A second problem is a practical problem,

Вторият проблем е свързан с практиката

and it's the problem of auxiliary hypotheses.

и това са допълнителните хипотези.

Auxiliary hypotheses are assumptions

Те са допускания,

that scientists are making

които учените правят,

that they may or may not even be aware that they're making.

за които дори може и да не са наясно, че правят.

So an important example of this

Важен пример

comes from the Copernican model,

идва от Коперниковия модел,

which ultimately replaced the Ptolemaic system.

който изцяло заменя Птолемеевия.

So when Nicolaus Copernicus said,

Николай Коперник твърдял,

actually the Earth is not the center of the universe,

че Земята не била центъра на Вселената,

the sun is the center of the solar system,

а Слънцето било центъра на Слънчевата система

the Earth moves around the sun.

и Земята се въртяла около него.

Scientists said, well okay, Nicolaus, if that's true

Учените казали: "Добре тогава, Николай, ако това е вярно,

we ought to be able to detect the motion

би трябвало да можем да засечем движението

of the Earth around the sun.

на Земята около Слънцето."

And so this slide here illustrates a concept

Този слайд илюстрира концепцията,

known as stellar parallax.

позната като звезден паралакс.

And astronomers said, if the Earth is moving

Астрономите считали, че щом Земята се движи

and we look at a prominent star, let's say, Sirius --

и наблюдаваме ясна звезда, например, Сириус -

well I know I'm in Manhattan so you guys can't see the stars,

е, знам, че съм в Манхатън и не можете да видите звездите,

but imagine you're out in the country, imagine you chose that rural life —

но си представете, че сте в провинцията, избрали сте да бъдете там -

and we look at a star in December, we see that star

и погледнем към нея през декември, виждаме звездата

against the backdrop of distant stars.

на фона на отдалечени звезди.

If we now make the same observation six months later

Ако направим същото наблюдение шест месеца по-късно,

when the Earth has moved to this position in June,

когато Земята е достигнала тази позиция през юни,

we look at that same star and we see it against a different backdrop.

ще можем да видим същата звезда на фона на други звезди.

That difference, that angular difference, is the stellar parallax.

Точно тази разлика представлява звездния паралакс.

So this is a prediction that the Copernican model makes.

Това е предсказание, което се прави от Коперниковия модел.

Astronomers looked for the stellar parallax

Астрономите търсели звездния паралакс,

and they found nothing, nothing at all.

но не намерили нищо.

And many people argued that this proved that the Copernican model was false.

Тогава много хора твърдяли, че моделът на Коперник бил грешен.

So what happened?

Какво се случило?

Well, in hindsight we can say that astronomers were making

В ретроспекция можем да кажем, че астрономите направили

two auxiliary hypotheses, both of which

две допълнителни хипотези, които

we would now say were incorrect.

днес можем да оценим, че били грешни.

The first was an assumption about the size of the Earth's orbit.

Първата била допускането за размера на земната орбита.

Astronomers were assuming that the Earth's orbit was large

Астрономите смятали, че тя била голяма

relative to the distance to the stars.

по отношение на разстоянието до звездите.

Today we would draw the picture more like this,

Днес бихме нарисували картината по-скоро така.

this comes from NASA,

Изображението е от НАСА.

and you see the Earth's orbit is actually quite small.

Виждате, че орбитата на Земята е доста малка.

In fact, it's actually much smaller even than shown here.

Всъщност е по-малка и от показаното тук.

The stellar parallax therefore,

Следователно звездният паралакс

is very small and actually very hard to detect.

е много малък и труден за откриване.

And that leads to the second reason

Това води до втората причина,

why the prediction didn't work,

поради която предсказанието не проработило.

because scientists were also assuming

Учените допуснали,

that the telescopes they had were sensitive enough

че телескопите им били достатъчно чувствителни,

за да засекат паралакса.

to detect the parallax.

And that turned out not to be true.

Това се оказало, че не било вярно.

It wasn't until the 19th century

Чак 19. век

that scientists were able to detect

учените успяли да засекат

the stellar parallax.

звездния паралакс.

So, there's a third problem as well.

Има също така и трети проблем.

The third problem is simply a factual problem,

Той е свързан с фактите.

Голяма част от науката не се вписва в учебникарския модел.

that a lot of science doesn't fit the textbook model.

A lot of science isn't deductive at all,

Тя не е дедуктивна изобщо,

it's actually inductive.

а всъщност е индуктивна.

С това се има предвид, че учените не започват задължително

And by that we mean that scientists don't necessarily

start with theories and hypotheses,

с теории или хипотези,

often they just start with observations

а често с наблюдения

of stuff going on in the world.

на различни събития по света.

And the most famous example of that is one of the most

Най-известният пример е и един от най-знаменитите

famous scientists who ever lived, Charles Darwin.

учени живяли някога - Чарлз Дарвин.

When Darwin went out as a young man on the voyage of the Beagle,

Когато като млад мъж отишъл на пътешествие с "Бийгъл",

he didn't have a hypothesis, he didn't have a theory.

нямал хипотеза или теория.

He just knew that he wanted to have a career as a scientist

Знаел единствено, че искал да има кариера като учен

and he started to collect data.

и започнал да събира данни.

Mainly he knew that he hated medicine

Главно осъзнавал, че мразел медицината,

because the sight of blood made him sick so

тъй като при вида на кръв му прилошавало.

he had to have an alternative career path.

Затова се нуждаел от алтернатива за кариерата си.

So he started collecting data.

Така че започнал със събирането на данни.

And he collected many things, including his famous finches.

И събрал много, включително и известните му чинки.

When he collected these finches, he threw them in a bag

Сложил ги в една чанта

and he had no idea what they meant.

и нямал никаква идея какво означавали.

Many years later back in London,

Много години по-късно в Лондон

Darwin looked at his data again and began

Дарвин погледнал събраната информация отново и започнал

to develop an explanation,

да я обяснява,

а това обяснение било теорията на естествения подбор.

and that explanation was the theory of natural selection.

Besides inductive science,

Освен индуктивната наука,

scientists also often participate in modeling.

учените често създават и модели.

One of the things scientists want to do in life

Една от целите на учените

is to explain the causes of things.

е да обясняват причините за нещата.

And how do we do that?

А как се случва това?

Well, one way you can do it is to build a model

Е, един начин за това е чрез изграждането на модел,

that tests an idea.

който да тества идеята.

So this is a picture of Henry Cadell,

Това е снимка на Хенри Кадел,

who was a Scottish geologist in the 19th century.

шотландски геолог от 19. век.

You can tell he's Scottish because he's wearing

Можете да познаете, че е шотландец, защото носи

a deerstalker cap and Wellington boots.

ловна шапка и ботуши Уелингтън.

(Laughter)

(Смях)

And Cadell wanted to answer the question,

Кадел искал да отговори на въпроса -

how are mountains formed?

как са се формирали планините?

And one of the things he had observed

Едно от наблюденията му показва, че

is that if you look at mountains like the Appalachians,

ако погледнете планини като Апалачите,

you often find that the rocks in them

често ще видите, че скалите в тях

are folded,

and they're folded in a particular way,

са нагънати

и то по определен начин.

which suggested to him

Това го карало да предположи,

that they were actually being compressed from the side.

че те всъщност били притискани отстрани.

And this idea would later play a major role

Тази идея по-късно изиграла основна роля

in discussions of continental drift.

в дискусиите за континенталния дрифт.

So he built this model, this crazy contraption

Той създал този модел, това налудничаво приспособление

with levers and wood, and here's his wheelbarrow,

с лостове и дървета, ето я и ръчната му количка,

buckets, a big sledgehammer.

кофи и голям чук.

I don't know why he's got the Wellington boots.

Не знам защо са му били ботушите Уелингтън.

Maybe it's going to rain.

Може би е щяло да вали.

And he created this physical model in order

Създал е този физичен модел, за да

демонстрира, че може да се създадe

to demonstrate that you could, in fact, create

patterns in rocks, or at least, in this case, in mud,

такъв строеж на скалите, или поне в този случай - на калта,

that looked a lot like mountains

който силно да прилича на този в планините,

if you compressed them from the side.

ако са компресирани от двете страни.

So it was an argument about the cause of mountains.

Това е бил аргумент относно причините за образуването на планините.

Nowadays, most scientists prefer to work inside,

В днешно време повечето учени предпочитат да работят вътре.

so they don't build physical models so much

Затова не изграждат толкова често физични модели,

as to make computer simulations.

а по-скоро правят компютърни симулации.

Но тези симулации са един вид модел.

But a computer simulation is a kind of a model.

Такъв, който е създаден чрез математика.

It's a model that's made with mathematics,

and like the physical models of the 19th century,

И, като моделите от 19. век,

е много важен за определянето на причините.

it's very important for thinking about causes.

So one of the big questions to do with climate change,

Един от големите въпроси, свързани с климатичните промени,

we have tremendous amounts of evidence

е наличието на огромно количество доказателства,

that the Earth is warming up.

че Земята се затопля.

This slide here, the black line shows

На този слайд черните линии показват

the measurements that scientists have taken

измерванията, направени

for the last 150 years

през последните 150 години.

showing that the Earth's temperature

Те демонстрират, че температурата на Земята

has steadily increased,

е постоянно нарастваща

and you can see in particular that in the last 50 years

и можете да видите, че конкретно през последните 50 години

there's been this dramatic increase

се наблюдава драматично повишаване

of nearly one degree centigrade,

от почти 1 градус Целзий

or almost two degrees Fahrenheit.

или почти 2 градуса Фаренхайт.

So what, though, is driving that change?

Е, какво поражда тази промяна?

How can we know what's causing

Как бихме могли да узнаем какво причинява

the observed warming?

наблюдаваното затопляне?

Well, scientists can model it

Учените могат да създадат модел

using a computer simulation.

като използват компютърна симулация.

So this diagram illustrates a computer simulation

Тази диаграма илюстрира такава симулация,

that has looked at all the different factors

която представя всички различни фактори,

that we know can influence the Earth's climate,

за които знаем, че повлияват климата на Земята.

so sulfate particles from air pollution,

Серни частици от замърсяванията на въздуха,

volcanic dust from volcanic eruptions,

вулканичен прах от изригвания на вулкани,

changes in solar radiation,

изменения в слънчевата радиация,

и, разбира се, газове на парниковия ефект.

and, of course, greenhouse gases.

And they asked the question,

След това задали въпроса,

what set of variables put into a model

каква съвкупност от променливи, поставени в един модел,

will reproduce what we actually see in real life?

ще възпроизведе това, което наблюдаваме в реалния живот?

So here is the real life in black.

Така че ето тук е реалния живот в черно.

Here's the model in this light gray,

Моделът е в светло сив цвят,

and the answer is

а отговорът е

a model that includes, it's the answer E on that SAT,

модел, който включва, това е отговор "д" на SAT теста,

all of the above.

всичко изброено.

The only way you can reproduce

Единственият начин да възпроизведете

the observed temperature measurements

наблюдаваните температурни измервания

is with all of these things put together,

е чрез обединяване на всичко изброено

including greenhouse gases,

включително и парниковия ефект.

and in particular you can see that the increase

Можете да видите, че точно повишаването

in greenhouse gases tracks

на парниковите газове проследява

this very dramatic increase in temperature

драматичното повишаване на температурите

over the last 50 years.

за последните 50 години.

And so this is why climate scientists say

Затова учените, изучаващи климата, твърдят,

it's not just that we know that climate change is happening,

че не просто се знае, че климатът се променя,

we know that greenhouse gases are a major part

а е ясно, че парниковите газове имат главна роля

of the reason why.

в причината за това.

So now because there all these different things

Тъй като има много различни неща,

that scientists do,

които учените правят,

the philosopher Paul Feyerabend famously said,

философът Пол Файърабенд е заявил:

"The only principle in science

"Единственият принцип в науката,

that doesn't inhibit progress is: anything goes."

който не спира прогреса е: всичко е позволено."

Now this quotation has often been taken out of context,

Този цитат често се изважда от контекст,

because Feyerabend was not actually saying

тъй като Фейърабенд не е казал всъщност,

that in science anything goes.

че в науката всичко е позволено.

What he was saying was,

Това, което е искал да каже,

actually the full quotation is,

всъщност целият цитат е:

"If you press me to say

"Ако ме принудите да кажа

what is the method of science,

какъв е методът на науката,

I would have to say: anything goes."

ще трябва да заявя: всичко е позволено."

What he was trying to say

Това, което се е опитвал да обясни е,

is that scientists do a lot of different things.

че учените правят много различни неща.

Scientists are creative.

Те са креативни.

But then this pushes the question back:

Но това връща отново въпроса:

If scientists don't use a single method,

Ако учените не използват един метод,

then how do they decide

как тогава решават

what's right and what's wrong?

кое е вярно и кое грешно?

And who judges?

И кой преценява?

Отговорът е - учените.

And the answer is, scientists judge,

and they judge by judging evidence.

Правят го като преценяват доказателствата.

Scientists collect evidence in many different ways,

Събират ги по много различни начини,

but however they collect it,

но без значение точно как,

they have to subject it to scrutiny.

ги подлагат на критичност.

And this led the sociologist Robert Merton

Това е накарало социолога Робърт Мертън

to focus on this question of how scientists

да се фокусира върху въпроса, как учените

scrutinize data and evidence,

изследват критично данните и доказателствата.

and he said they do it in a way he called

Той казва, че го правят по начин, който нарича

"organized skepticism."

"организиран скептицизъм".

And by that he meant it's organized

С това има предвид, че е "организиран",

because they do it collectively,

тъй като се извършва колективно,

they do it as a group,

като група,

and skepticism, because they do it from a position

но използва и "скептицизъм", защото се прави от позицията

of distrust.

на недоверие.

That is to say, the burden of proof

Така да се каже, това е бремето на доказателството

is on the person with a novel claim.

върху човека с новата идея.

And in this sense, science is intrinsically conservative.

В този смисъл науката е силно консервативна.

It's quite hard to persuade the scientific community

Доста е трудно да се убеди научното общество

to say, "Yes, we know something, this is true."

да каже: "Да, знаем нещо, това е вярно."

So despite the popularity of the concept

Така че независимо от популярността на концепцията

of paradigm shifts,

за фундаменталната промяна в науката,

what we find is that actually,

това, което виждаме, е всъщност, че

really major changes in scientific thinking

основните промени в научното мислене

are relatively rare in the history of science.

са относително редки в историята на науката.

So finally that brings us to one more idea:

Накрая това ни води до още една идея:

If scientists judge evidence collectively,

Ако учените оценяват доказателствата колективно,

this has led historians to focus on the question

това е накарало историците да се фокусират върху въпроса

of consensus,

за консенсуса

and to say that at the end of the day,

и да заявят, че в същността си

what science is,

това, което е науката,

what scientific knowledge is,

научното знание,

is the consensus of the scientific experts

е консенсусът между научните експерти,

who through this process of organized scrutiny,

които чрез процеса на организираната критичност,

collective scrutiny,

колективната критичност,

have judged the evidence

са преценили доказателството,

and come to a conclusion about it,

и са стигнали до извод за него,

either yea or nay.

то е или вярно, или грешно.

So we can think of scientific knowledge

Затова можем да мислим за научното познание

as a consensus of experts.

като консенсус между експерти.

We can also think of science as being

Можем също така да разглеждаме науката като

a kind of a jury,

съдебен заседател

except it's a very special kind of jury.

само че много специален.

It's not a jury of your peers,

Не такъв, който е от връстниците ви,

it's a jury of geeks.

а съставен от умници.

It's a jury of men and women with Ph.D.s,

Това е група от мъже и жени с докторски степени

and unlike a conventional jury,

и за разлика от обикновените съдебни заседатели,

which has only two choices,

които имат само два избора -

guilty or not guilty,

виновен или невинен,

the scientific jury actually has a number of choices.

научните съдебни заседатели имат различен брой възможности.

Scientists can say yes, something's true.

Могат да кажат да, нещо е вярно.

Scientists can say no, it's false.

Могат да кажат и не, грешно е.

Or, they can say, well it might be true

Или пък да твърдят, че може би е вярно,

but we need to work more and collect more evidence.

но трябва да се работи и да се съберат още доказателства.

Or, they can say it might be true,

Или пък - може би е вярно,

but we don't know how to answer the question

но не знаем как да отговорим на въпроса

and we're going to put it aside

и затова засега ще го оставим

and maybe we'll come back to it later.

и по-късно може да се върнем към него.

That's what scientists call "intractable."

Това учените наричат "упорита работа".

But this leads us to one final problem:

Но това ни води до един последен проблем:

If science is what scientists say it is,

Ако науката е това, което учените кажат, че е,

then isn't that just an appeal to authority?

не е ли това тогава просто обръщане към някакъв авторитет?

And weren't we all taught in school

Не сме ли учени в училище,

that the appeal to authority is a logical fallacy?

че това е логическа заблуда?

Well, here's the paradox of modern science,

Е, такъв е парадоксът на модерната наука,

the paradox of the conclusion I think historians

парадоксът, до който историците,

and philosophers and sociologists have come to,

философите и социолозите са достигнали,

that actually science is the appeal to authority,

че науката всъщност е позоваване на авторитет,

but it's not the authority of the individual,

но не този на отделния индивид,

no matter how smart that individual is,

независимо, колко умен е той,

like Plato or Socrates or Einstein.

като Платон, Сократ или Айнщайн.

It's the authority of the collective community.

Това е авторитетът на колективното общество.

You can think of it is a kind of wisdom of the crowd,

Можете да го разглеждате като мъдростта на тълпата,

but a very special kind of crowd.

но много специална тълпа.

Science does appeal to authority,

Науката се позовава на авторитета,

but it's not based on any individual,

но не е и оснавана на никой индивид

no matter how smart that individual may be.

без значение, колко умен може да е той.

It's based on the collective wisdom,

Основава се на колективната мъдрост,

the collective knowledge, the collective work,

колективното знание, общата работа

of all of the scientists who have worked

на всички учени, трудили се

on a particular problem.

върху определен проблем.

Scientists have a kind of culture of collective distrust,

Учените са развили у себе си колективно недоверие,

this "show me" culture,

това "докажи ми" поведение,

illustrated by this nice woman here

демонстрирано от тази приятна жена тук,

showing her colleagues her evidence.

която показва на колегите си своите доказателствата.

Of course, these people don't really look like scientists,

Разбира се, тези хора не приличат точно на учени,

because they're much too happy.

защото са прекалено щастливи.

(Laughter)

(Смях)

Okay, so that brings me to my final point.

Добре, това ме води към последното, което искам да кажа.

Most of us get up in the morning.

Повечето от нас стават сутрин.

Most of us trust our cars.

Повечето от нас вярват на колите си.

Well, see, now I'm thinking, I'm in Manhattan,

Ето сега си мисля, че съм в Манхатън,

this is a bad analogy,

това е лошо сравнение,

but most Americans who don't live in Manhattan

но повечето американци, които не живеят тук,

get up in the morning and get in their cars

стават сутрин, качват се в колите си,

and turn on that ignition, and their cars work,

включват двигателя и колите им работят.

and they work incredibly well.

И работят изключително добре.

The modern automobile hardly ever breaks down.

Съвременният автомобил почти никога не се разваля.

So why is that? Why do cars work so well?

Защо? Защо колите работят толкова добре?

It's not because of the genius of Henry Ford

Не е заради гения на Хенри Форд

or Karl Benz or even Elon Musk.

или Карл Бенц, или дори Илон Маск.

It's because the modern automobile

Работят, защото съвраменният автомобил

is the product of more than 100 years of work

е продукт на повече от 100 години работа

by hundreds and thousands

на стотици и хиляди

and tens of thousands of people.

и десетки хиляди хора.

The modern automobile is the product

Днешният автомобил е продукт

of the collected work and wisdom and experience

на колективната работа, мъдрост и опит

of every man and woman who has ever worked

на всеки мъж или жена, работили някога

on a car,

върху кола,

and the reliability of the technology is the result

и надеждността на тази технология е резултатът

of that accumulated effort.

от натрупалите се усилия.

We benefit not just from the genius of Benz

Получаваме изгода не само от гения на Бенц,

and Ford and Musk

Форд или Маск,

but from the collective intelligence and hard work

но и от колективната интелигентност и усърдна работа

of all of the people who have worked

на всички хора, работили

on the modern car.

за съвременната кола.

And the same is true of science,

Същото важи и за науката.

only science is even older.

Само че тя е доста по-стара.

Our basis for trust in science is actually the same

Основаваме вярата си в науката на същото,

as our basis in trust in technology,

върху което и доверието си в технологиите

and the same as our basis for trust in anything,

или всяко друго нещо,

а именно - опитът.

namely, experience.

But it shouldn't be blind trust

Но това не трябва да е сляпо вярване

any more than we would have blind trust in anything.

повече, отколкото би трябвало да вярваме сляпо в нещо.

Our trust in science, like science itself,

Доверието ни в науката, като самата наука,

should be based on evidence,

трябва да се основава на доказателства.

and that means that scientists

Това означава, че учените

have to become better communicators.

трябва да станат по-добри комуникатори.

They have to explain to us not just what they know

Трябва да могат да ни обясняват не само какво знаят,

но и как са го разбрали.

but how they know it,

and it means that we have to become better listeners.

А това значи, че ние трябва да станем добри слушатели.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)

(Applause)