Marvin Minsky: Health, population and the human mind

Translator: Ivelina Petkova Reviewer: Mihail Stoychev

If you ask people about what part of psychology do they think is hard,

Ако попитате хората коя част от психологията намират за трудна

and you say, "Well, what about thinking and emotions?"

и им дадете за пример мисленето или емоциите,

Most people will say, "Emotions are terribly hard.

повечето хора ще кажат: "Емоциите са ужасно трудни за разбиране.

They're incredibly complex. They can't -- I have no idea of how they work.

Те са невероятно сложни, нямам понятие как точно се случват.

But thinking is really very straightforward:

Но при мисленето всичко е ясно:

it's just sort of some kind of logical reasoning, or something.

Това е някакъв вид логично разсъждение.

But that's not the hard part."

Но това не е толкова трудно."

So here's a list of problems that come up.

Но възникват следните проблеми.

One nice problem is, what do we do about health?

Един от тях е: какво правим за нашето здраве?

The other day, I was reading something, and the person said

Онзи ден четох една статия, според която

probably the largest single cause of disease is handshaking in the West.

ръкостискането вероятно е най-разпространеният единичен причинител на заболявания на Запад.

And there was a little study about people who don't handshake,

Имаше малко проучване на хората, които не се ръкостискат,

and comparing them with ones who do handshake.

което ги сравняваше с тези, които се ръкостискат

And I haven't the foggiest idea of where you find the ones that don't handshake,

и всъщност нямам представа къде са намерили тези хора, които не се ръкостискат,

because they must be hiding.

защото те несъмнено са се покрили някъде.

And the people who avoid that

И хората, които избягват да правят това,

have 30 percent less infectious disease or something.

боледуват с 30% по-малко от инфекциозни болести.

Or maybe it was 31 and a quarter percent.

Или може би беше 31 и една четвърт процента.

So if you really want to solve the problem of epidemics and so forth,

Така че, ако наистина искате да решите проблема с епидемиите,

let's start with that. And since I got that idea,

трябва да започнете с това. И откакто ми хрумна тази идея,

I've had to shake hundreds of hands.

стиснах стотици ръце.

And I think the only way to avoid it

И си мисля, че единственият начин да избегна това,

is to have some horrible visible disease,

е да имам някаква ужасна и видима болест,

and then you don't have to explain.

и тогава няма да ми се налага да давам обяснения.

Education: how do we improve education?

Образованието: как да подобрим образованието?

Well, the single best way is to get them to understand

Най-добрият начин е да ги накарате да разберат,

that what they're being told is a whole lot of nonsense.

че това, което им се преподава са пълни глупости.

And then, of course, you have to do something

И след това, разбира се, трябва да направите нещо,

about how to moderate that, so that anybody can -- so they'll listen to you.

за да промените това, ако искате да продължат да ви слушат.

Pollution, energy shortage, environmental diversity, poverty.

Замърсяването, недостигът на енегрия, екологията, бедността -

How do we make stable societies? Longevity.

как да създадем стабилни общества? Дълголетието.

Okay, there're lots of problems to worry about.

Има много проблеми, за които да се тревожим.

Anyway, the question I think people should talk about --

Според мен въпростът, който хората трябва да си зададат

and it's absolutely taboo -- is, how many people should there be?

и който е пълно табу, е: колко хора трябва да живеят на Земята?

And I think it should be about 100 million or maybe 500 million.

Мисля, че трябва да бъдат около 100 милиона или може би 500 милиона.

And then notice that a great many of these problems disappear.

Забележете, че тогава много от тези проблеми ще изчезнат.

If you had 100 million people

Ако имате 100 милиона души

properly spread out, then if there's some garbage,

разпръснати равномерно, то тогава ако направите боклук,

you throw it away, preferably where you can't see it, and it will rot.

ше го изхвърлите някъде, където няма да го виждате и той ще изгние.

Or you throw it into the ocean and some fish will benefit from it.

Ако пък го изхвърлите в океана, някоя риба ще се възползва от него.

The problem is, how many people should there be?

Въпросът е: колко хора трябва да има на планетата?

And it's a sort of choice we have to make.

Това е избор, който трябва да направим.

Most people are about 60 inches high or more,

Повечето хора са високи около 60 инча или повече

and there's these cube laws. So if you make them this big,

и оттук получаваме загуба на обем. Но, ако ги направите ей толкова големи,

by using nanotechnology, I suppose --

използвайки нанотехнологии, предполагам,

(Laughter)

(Смях)

-- then you could have a thousand times as many.

че можете да имате и хиляда пъти повече на брой.

That would solve the problem, but I don't see anybody

Това би решило проблема, но не виждам някой

doing any research on making people smaller.

да се опитва да направи хората по-малки.

Now, it's nice to reduce the population, but a lot of people want to have children.

Хубаво е да се намали населението, но много хора искат да имат деца.

And there's one solution that's probably only a few years off.

Има едно решение, от което ни делят може би няколко години.

You know you have 46 chromosomes. If you're lucky, you've got 23

Знаете, че имате 46 хромозоми. Ако сте с късмет, имате 23 от

from each parent. Sometimes you get an extra one or drop one out,

всеки родител, понякога имате още една или с една по-малко,

but -- so you can skip the grandparent and great-grandparent stage

но нека да пропуснем дедите и прадедите

and go right to the great-great-grandparent. And you have 46 people

и да отидем направо при пра-прадедите. Имате 46 души

and you give them a scanner, or whatever you need,

и ако им дадете скенер или друго подобно устройство

and they look at their chromosomes and each of them says

и те разгледат своите хромозоми и всеки избира

which one he likes best, or she -- no reason to have just two sexes

тази, която той или тя, няма причина да не са и от двата пола,

any more, even. So each child has 46 parents,

харесва най-много. И така всяко дете ще има 46 родители

and I suppose you could let each group of 46 parents have 15 children.

и мисля, че можете да разрешите на всяка група от 46 родители да има 15 деца,

Wouldn't that be enough? And then the children

те няма ли да им бъдат достатъчни? След това децата

would get plenty of support, and nurturing, and mentoring,

ще получават много подкрепа и грижа и съвети,

and the world population would decline very rapidly

световното население ще намалее много бързо

and everybody would be totally happy.

и всички ще бъдат щастливи.

Timesharing is a little further off in the future.

Животът в режим на разпределяне на времето е все още далеч в бъдещето.

And there's this great novel that Arthur Clarke wrote twice,

Има един велик роман, който Артър Кларк е написал два пъти

called "Against the Fall of Night" and "The City and the Stars."

озаглавен "Падането на нощта" и "Градът и Звездите".

They're both wonderful and largely the same,

И двата са чудесни и почти едни и същи,

except that computers happened in between.

с тази разлика, че в периода между двете книги се появяват компютрите.

And Arthur was looking at this old book, and he said, "Well, that was wrong.

И Артър гледал тази своя стара книга и си казал: "Не, не може така.

The future must have some computers."

В бъдещето трябва да има компютри."

So in the second version of it, there are 100 billion

Така че във втората й версия има 100 милиарда

or 1,000 billion people on Earth, but they're all stored on hard disks or floppies,

или 1 000 милиарда души на Земята, но те са архивирани на твърди дискове или флопита

or whatever they have in the future.

или какъвто носител използват в бъдещето.

And you let a few million of them out at a time.

И вие освобождавате по милион от тях наведнъж.

A person comes out, they live for a thousand years

Излиза един човек, живее хиляда години,

doing whatever they do, and then, when it's time to go back

прави каквото прави и после идва време да се върне

for a billion years -- or a million, I forget, the numbers don't matter --

за милиард години, или милион, забравил съм, но точната цифра няма значение,

but there really aren't very many people on Earth at a time.

но по едно и също време на Земята няма много хора.

And you get to think about yourself and your memories,

Имате и възможност да помислите върху себе си и спомените си

and before you go back into suspension, you edit your memories

и преди да се върнете в архива променяте спомените си,

and you change your personality and so forth.

и променяте черти от характера си и така нататък.

The plot of the book is that there's not enough diversity,

Сюжетът на книгата се състои в това, че няма достатъчно разнообразие,

so that the people who designed the city

и затова хората, които са създали града,

make sure that every now and then an entirely new person is created.

правят така, че понякога да се роди изцяло нов човек.

And in the novel, a particular one named Alvin is created. And he says,

И в романа се появява един такъв човек наречен Алвин и той казва:

maybe this isn't the best way, and wrecks the whole system.

"Може би това не е правилният начин" и разрушава цялата система.

I don't think the solutions that I proposed

Не мисля, че решенията, които предложих

are good enough or smart enough.

са достатъчно добри или умни.

I think the big problem is that we're not smart enough

Мисля, че големият проблем е, че не сме достатъчно умни,

to understand which of the problems we're facing are good enough.

за да разберем кои от проблемите пред нас са достатъчно сериозни.

Therefore, we have to build super intelligent machines like HAL.

И затова трябва да създадем супер интелигентни машини като HAL.

As you remember, at some point in the book for "2001,"

Както си спомняте, по някое време в книгата за 2001-ва,

HAL realizes that the universe is too big, and grand, and profound

HAL осъзнава, че вселената е прекалено голяма и грандиозна и сложна

for those really stupid astronauts. If you contrast HAL's behavior

за тези наистина тъпи астронавти. Ако сравните поведението на HAL

with the triviality of the people on the spaceship,

с тривиалността на хората на космическия кораб,

you can see what's written between the lines.

ще схванете посланието между редовете.

Well, what are we going to do about that? We could get smarter.

Какво да направим по този въпрос? Можем да се опитаме да поумнеем.

I think that we're pretty smart, as compared to chimpanzees,

Мисля, че сме доста умни сравнени с шимпанзетата,

but we're not smart enough to deal with the colossal problems that we face,

но не сме достатъчно умни, за да се справим с огромните проблеми пред нас,

either in abstract mathematics

нито пък сме добри в абстрактната математика

or in figuring out economies, or balancing the world around.

или в изграждането на успешни икономики, или в балансирането на света около нас.

So one thing we can do is live longer.

Едно нещо, което можем да направим е да живеем по-дълго.

And nobody knows how hard that is,

И никой не знае колко сложно ще е това,

but we'll probably find out in a few years.

но може би ще разберем след няколко години.

You see, there's two forks in the road. We know that people live

Има две разклонения по нашия път. Знаем, че хората живеят

twice as long as chimpanzees almost,

почти два пъти по-дълго от шимпанзетата и

and nobody lives more than 120 years,

че никой не живее повече от 120 години

for reasons that aren't very well understood.

поради причини, които не разбираме добре.

But lots of people now live to 90 or 100,

Но много хора днес доживяват до 90 или до 100 години,

unless they shake hands too much or something like that.

освен ако не се ръкостискат прекалено често, или нещо такова.

And so maybe if we lived 200 years, we could accumulate enough skills

Може би ако живеехме по 200 години, щяхме да натрупаме достатъчно умения

and knowledge to solve some problems.

и знания, за да решим някои проблеми.

So that's one way of going about it.

Това е един от начините, по който можем да подходим.

And as I said, we don't know how hard that is. It might be --

Както казах, не знаем колко трудно ще бъде това.

after all, most other mammals live half as long as the chimpanzee,

Възможно е, след като другите бозайници живеят два пъти по-малко от шимпанзетата,

so we're sort of three and a half or four times, have four times

ние да можем да живеем три и половина или четири пъти

the longevity of most mammals. And in the case of the primates,

повече от повечето бозайници. И що се касае до приматите,

we have almost the same genes. We only differ from chimpanzees,

ние имаме почти еднакви гени. Различаваме се от шимпанзетата

in the present state of knowledge, which is absolute hogwash,

според това което знаем в момента, което е доста малко -

maybe by just a few hundred genes.

по около стотина гена.

What I think is that the gene counters don't know what they're doing yet.

Спорен мен преброителите на гените все още не знаят какво вършат.

And whatever you do, don't read anything about genetics

Правете, струвайте, но не четете нищо за генетиката,

that's published within your lifetime, or something.

публикувано, докато сте живи.

(Laughter)

(Смях)

The stuff has a very short half-life, same with brain science.

Тези трудове много бързо губят валидност, същото се отнася и за науките за мозъка.

And so it might be that if we just fix four or five genes,

И може би ако променим само 4 или 5 гена,

we can live 200 years.

ще можем да живеем 200 години.

Or it might be that it's just 30 or 40,

Или може да са само още 30-40,

and I doubt that it's several hundred.

но едва ли ще са няколко стотици.

So this is something that people will be discussing

Това е въпрос, който ще бъде дискутиран от обществото

and lots of ethicists -- you know, an ethicist is somebody

и от много етици - етикът е човек,

who sees something wrong with whatever you have in mind.

който ще намери нещо лошо във всичко, което сте замислили.

(Laughter)

(Смях)

And it's very hard to find an ethicist who considers any change

Много е трудно да намерите етик, който ще ви каже, че дадена промяна

worth making, because he says, what about the consequences?

е добре да се извърши, защото, ще каже той: "Ами последствията?"

And, of course, we're not responsible for the consequences

А, естествено, ние не сме отговорни за последствията

of what we're doing now, are we? Like all this complaint about clones.

от това, което вършим сега, нали? Като, например, всички тези критики срещу клонирането.

And yet two random people will mate and have this child,

Двама случайни хора могат да се съвокуплят и да имат дете

and both of them have some pretty rotten genes,

и ако не са имали късмет с гените си,

and the child is likely to come out to be average.

детето им вероятно няма да се различава от средностатистическото.

Which, by chimpanzee standards, is very good indeed.

Което според стандартите на шимпанзетата, си е много добре.

If we do have longevity, then we'll have to face the population growth

Ако получим дълголетие, тогава ще се изправим пред проблема с

problem anyway. Because if people live 200 or 1,000 years,

нарастването на населението. Защото ако хората живеят по 200 или 1 000 години,

then we can't let them have a child more than about once every 200 or 1,000 years.

не можем да им позволим да имат дете повече от веднъж на 200 или 1000 години.

And so there won't be any workforce.

В резултат на това, няма да имаме работна сила.

And one of the things Laurie Garrett pointed out, and others have,

Лори Гарет, а и много други, подчертават,

is that a society that doesn't have people

че ако едно общество няма хора в трудоспособна възраст,

of working age is in real trouble. And things are going to get worse,

то много е загазило. И нещата ще стават по-зле,

because there's nobody to educate the children or to feed the old.

защото няма да има кой да обучава децата или да се грижи за старите хора.

And when I'm talking about a long lifetime, of course,

Когато говоря за дълъг живот, разбира се, не искам

I don't want somebody who's 200 years old to be like our image

на 200 години да изглеждаме така, както си представяме,

of what a 200-year-old is -- which is dead, actually.

че бихме изглеждали - като мъртъвци.

You know, there's about 400 different parts of the brain

Има около 400 различни части в нашия мозък,

which seem to have different functions.

които имат различни функции.

Nobody knows how most of them work in detail,

Никой не знае как точно работят повечето от тях,

but we do know that there're lots of different things in there.

но знаем, че там има много различни неща.

And they don't always work together. I like Freud's theory

И те не винаги работят в синхрон. Харесва ми теорията на Фройд,

that most of them are cancelling each other out.

че повечето се взаимно се изключват.

And so if you think of yourself as a sort of city

И ако си се представите като един град

with a hundred resources, then, when you're afraid, for example,

със стотици ресурси, тогава, ако, например, се изплашите,

you may discard your long-range goals, but you may think deeply

вие ще пренебрегнете вашите дългосрочни цели, но ще се фокусирате

and focus on exactly how to achieve that particular goal.

върху това как да постигнете една определена цел.

You throw everything else away. You become a monomaniac --

Ще изхвърлите всичко останало. Ще се превърнете в мономаниак -

all you care about is not stepping out on that platform.

единственото, което ще ви интересува е как да не паднете от тази платформа.

And when you're hungry, food becomes more attractive, and so forth.

А когато сте гладен, храната започва да ви привлича и т.н.

So I see emotions as highly evolved subsets of your capability.

Според мен емоциите са силно еволюирали под-групи на вашите възможности.

Emotion is not something added to thought. An emotional state

Емоцията не е нещо прибавено към мисълта. Емоционалното състояние

is what you get when you remove 100 or 200

е това, с което оставате, ако изключите 100 или 200

of your normally available resources.

от нормално наличните ви ресурси.

So thinking of emotions as the opposite of -- as something

И затова разглеждането на емоциите като противоположност,

less than thinking is immensely productive. And I hope,

като нещо по-нисшо от мисленето е много продуктивно. И се надявам

in the next few years, to show that this will lead to smart machines.

през следващите няколко години да демонстрирам, че това ще доведе до умни машини.

And I guess I better skip all the rest of this, which are some details

По-добре да пропусна следващата част, описваща в детайли

on how we might make those smart machines and --

как можем да направим тези умни машини.

(Laughter)

(Смях)

-- and the main idea is in fact that the core of a really smart machine

Основната идея е, че една наистина умна машина

is one that recognizes that a certain kind of problem is facing you.

ще разбере, когато пред вас стои определен проблем.

This is a problem of such and such a type,

Че това е проблем от този-и-този вид

and therefore there's a certain way or ways of thinking

и следователно съществува определен начин на мислене,

that are good for that problem.

който ще реши този проблем.

So I think the future, main problem of psychology is to classify

Мисля, че бъдещият основен проблем на психологията ще бъде да класифицира

types of predicaments, types of situations, types of obstacles

видовете проблеми, ситуации и препятствия

and also to classify available and possible ways to think and pair them up.

и да класифицира наличните и възможните начини, по които да се мисли за тях и по които да ги свързваме.

So you see, it's almost like a Pavlovian --

Ситуацията е като с кучето на Павлов -

we lost the first hundred years of psychology

изгубихме първите сто години от науката психология

by really trivial theories, where you say,

с наистина тривиални теории, в които се питаме

how do people learn how to react to a situation? What I'm saying is,

как хората се научават как да реагират на определена ситуация. Мисля, че

after we go through a lot of levels, including designing

след като преминем през всички нива, включително и проектирането на

a huge, messy system with thousands of ports,

една сложна и объркана система с хиляди части,

we'll end up again with the central problem of psychology.

ние пак ще се върнем до централния проблем на психологията.

Saying, not what are the situations,

Не трябва да се питаме какви са видовете ситуации,

but what are the kinds of problems

а какви са видовете проблеми

and what are the kinds of strategies, how do you learn them,

и какви са видовете стратегии, как ги научаваме,

how do you connect them up, how does a really creative person

как ги свързваме, как един изобретателен човек

invent a new way of thinking out of the available resources and so forth.

може да измисли нов начин на мислене, използвайки наличните ресурси и т.н.

So, I think in the next 20 years,

Мисля, че през следващите 20 години,

if we can get rid of all of the traditional approaches to artificial intelligence,

ако успеем да загърбим традиционните подходи към изкуствения интелект

like neural nets and genetic algorithms

като невронните мрежи или генетичните алгоритми

and rule-based systems, and just turn our sights a little bit higher to say,

и базирани на правила системи и погледнем малко по-високо

can we make a system that can use all those things

и се запитаме, можем ли да направим система, която да ги използва всичките тези неща

for the right kind of problem? Some problems are good for neural nets;

за точния вид проблем? Някои проблеми се решават добре с невронни мрежи,

we know that others, neural nets are hopeless on them.

при други тези мрежи са безнадеждни.

Genetic algorithms are great for certain things;

Генетичните алгоритми вършат страхотна работа за някои проблеми;

I suspect I know what they're bad at, and I won't tell you.

и мисля, че знам с кои се справят много зле, но няма да ви кажа.

(Laughter)

(Смях)

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)