Jan Chipchase: The anthropology of mobile phones

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

I live and work from Tokyo, Japan.

Живея и работя от Токио, Япония.

And I specialize in human behavioral research,

Специалист съм по човешки поведенчески изследвания

and applying what we learn to think about the future in different ways,

и прилагаме онова, което научим, за да мислим за бъдещето по различни начини,

and to design for that future.

и да проектираме за това бъдеще.

And you know, to be honest, I've been doing this for seven years,

Знаете ли, за да съм честен, занимавам се с това от седем години,

and I haven't got a clue what the future is going to be like.

а нямам представа какво ще представлява бъдещето.

But I've got a pretty good idea

Но имам доста добра представа

how people will behave when they get there.

как ще се държат хората, когато стигнат дотам.

This is my office. It's out there.

Това е кабинетът ми. Там, навън.

It's not in the lab,

Не е в лабораторията,

and it's increasingly in places like India, China, Brazil, Africa.

а все повече на места като Индия, Китай, Бразилия, Африка.

We live on a planet -- 6.3 billion people.

Живеем на една планета... 6,3 милиарда души.

About three billion people, by the end of this year,

Около три милиарда души, към края на тази година,

will have cellular connectivity.

ще имат клетъчна връзка.

And it'll take about another two years to connect the next billion after that.

Ще трябват още около две години, за да се свържат още един милиард.

And I mention this because,

Споменавам това, защото,

if we want to design for that future,

ако искаме да проектираме за това бъдеще,

we need to figure out what those people are about.

трябва да проумеем как стоят нещата при тези хора.

And that's, kind of, where I see what my job is

И там някъде виждам това каква е моята работа

and what our team's job is.

и каква е работата на нашия екип.

Our research often starts with a very simple question.

Нашето изследване често започва с много прост въпрос.

So I'll give you an example. What do you carry?

Ще ви дам пример: Какво носите?

If you think of everything in your life that you own,

Ако мислите за всичко в живота си, което притежавате,

when you walk out that door,

като излезете от онази врата,

what do you consider to take with you?

какво мислите да вземете със себе си?

When you're looking around, what do you consider?

Като се оглеждате, какво мислите?

Of that stuff, what do you carry?

От тези неща, какво да носите?

And of that stuff, what do you actually use?

А какво от тези неща всъщност използвате?

So this is interesting to us,

Това е интересно за нас,

because the conscious and subconscious decision process

защото съзнателният и подсъзнателен процес на решение

implies that the stuff that you do take with you and end up using

загатва, че нещата, които вземате със себе си в крайна сметка използвате,

has some kind of spiritual, emotional or functional value.

имат някакъв вид духовна, емоционална или функционална ценност.

And to put it really bluntly, you know,

За да се изразим съвсем безцеремонно,

people are willing to pay for stuff that has value, right?

хората желаят да плащат за неща, които имат ценност, нали?

So I've probably done about five years' research

Затова вероятно съм провел около петгодишно проучване,

looking at what people carry.

разглеждащо това какво носят хората.

I go in people's bags. I look in people's pockets, purses.

Влизам в чантите на хората. Гледам в джобовете, портмонетата на хората.

I go in their homes. And we do this worldwide,

Влизам в домовете им, правим го по цял свят

and we follow them around town with video cameras.

и ги следваме из града с видеокамери.

It's kind of like stalking with permission.

Нещо като дебнене с позволение.

And we do all this -- and to go back to the original question,

Правим всичко това... да се върнем на първоначалния явъпрос:

what do people carry?

Какво носят хората?

And it turns out that people carry a lot of stuff.

Оказва се, че хората носят много неща,

OK, that's fair enough.

нали така. Това е ясно.

But if you ask people what the three most important things that they carry are --

Но ако питате хората кои са трите най-важни неща, които носят...

across cultures and across gender and across contexts --

при различните култури, полове и контексти...

most people will say keys, money

повечето хора ще кажат - ключове, пари,

and, if they own one, a mobile phone.

и ако имат такъв, мобилен телефон.

And I'm not saying this is a good thing, but this is a thing, right?

Не казвам, че това е добре, но е нещо, нали?

I mean, I couldn't take your phones off you if I wanted to.

Имам предвид, не бих могъл да сваля телефоните ви от вас, и да искам.

You'd probably kick me out, or something.

Вероятно бихте ме сритали, или нещо такова.

OK, it might seem like an obvious thing

Би могло да изглежда като очевиден въпрос

for someone who works for a mobile phone company to ask.

за човек, който работи в мобилна телефонна компания.

But really, the question is, why? Right?

Но всъщност въпросът е защо? Нали?

So why are these things so important in our lives?

И така, защо тези неща са толкова важни в живота ни?

And it turns out, from our research, that it boils down to survival --

Според нашето изследване се оказва, че всичко се свежда до оцеляване...

survival for us and survival for our loved ones.

оцеляване за нас и за любимите ни хора.

So, keys provide an access to shelter and warmth --

Ключовете осигуряват достъп до подслон и топлина -

transport as well, in the U.S. increasingly.

както и транспорт, все повече в САЩ.

Money is useful for buying food, sustenance,

Парите са полезни за купуване на храна, препитание...

among all its other uses.

сред всичките си други употреби.

And a mobile phone, it turns out, is a great recovery tool.

А мобилният телефон се оказва прекрасен инструмент за възстановяване.

If you prefer this kind of Maslow's hierarchy of needs,

Ако предпочитате този вид йерархия на нуждите на Маслоу,

those three objects are very good at supporting

тези три обекта са много добри за поддържане

the lowest rungs in Maslow's hierarchy of needs.

на най-ниските стъпала в йерархията на нуждите на Маслоу.

Yes, they do a whole bunch of other stuff,

Да, те правят и куп други неща,

but they're very good at this.

но са много добри в това.

And in particular, it's the mobile phone's ability

И особено способността на мобилния телефон

to allow people to transcend space and time.

да позволява на хората да се издигнат над пространство и време.

And what I mean by that is, you know,

С това имам предвид, че, разбирате ли,

you can transcend space by simply making a voice call, right?

може да се издигнете над пространството просто чрез гласово обаждане, нали?

And you can transcend time by sending a message at your convenience,

И може да се издигнете над времето, като изпратите съобщение в удобно за вас време,

and someone else can pick it up at their convenience.

а някой друг може да го получи в удобно за него реме.

And this is fairly universally appreciated, it turns out,

Оказва се, че това се цени доста универсално,

which is why we have three billion plus people who have been connected.

поради което имаме над три милиарда души, които са свързани.

And they value that connectivity.

И те ценят тази свързаност.

But actually, you can do this kind of stuff with PCs.

Но всъщност този вид неща могат да се правят с компютри.

And you can do them with phone kiosks.

Могат да се правят и с телефонни будки.

And the mobile phone, in addition, is both personal --

А мобилният телефон, в добавка, е както личен...

and so it also gives you a degree of privacy -- and it's convenient.

а също така ви дава и степен на уединение... и е удобен.

You don't need to ask permission from anyone,

Не е нужно да искате позволение от никого,

you can just go ahead and do it, right?

може просто да го направите, нали?

However, for these things to help us survive,

Обаче, за да ни помагат тези неща да оцеляваме,

it depends on them being carried.

това зависи от носенето им.

But -- and it's a pretty big but -- we forget.

Но... и това е доста голямо "но"... ние забравяме.

We're human, that's what we do. It's one of our features.

Хора сме, така правим. Това е една от чертите ни.

I think, quite a nice feature.

Доста приятна черта, според мен.

So we forget, but we're also adaptable,

Значи, забравяме, но също така сме приспособими

and we adapt to situations around us pretty well.

и се адаптираме доста добре към ситуациите около нас.

And so we have these strategies to remember,

Имаме тези стратегии за помнене;

and one of them was mentioned yesterday.

една от тях беше спомената вчера.

And it's, quite simply, the point of reflection.

И тя е, доста просто, точката на размисъл.

And that's that moment when you're walking out of a space,

Това е моментът, когато излизаш от някакво пространство,

and you turn around, and quite often you tap your pockets.

обръщаш се и доста често се потупваш по джобовете.

Even women who keep stuff in their bags tap their pockets.

Дори жени, които си държат нещата в чанти, си потупват джобовете.

And you turn around, and you look back into the space,

Обръщаш се, поглеждаш назад в пространството,

and some people talk aloud.

и някои хора говорят на глас.

And pretty much everyone does it at some point.

Почти всеки го прави в някакъв момент.

OK, the next thing is -- most of you, if you have a stable home life,

Така, следващото е... повечето от вас, ако имате стабилен домашен живот,

and what I mean is that you don't travel all the time, and always in hotels,

имам предвид, че не пътувате постоянно и винаги да сте по хотели...

but most people have what we call a center of gravity.

но повечето хора имат това, което наричаме център на гравитация.

And a center of gravity is where you keep these objects.

Център на гравитация е мястото, където държиш тези обекти.

And these things don't stay in the center of gravity,

Тези неща не стоят в центъра на гравитация,

but over time, they gravitate there.

но с времето гравитират там.

It's where you expect to find stuff.

Там очакваш да намираш нещата.

And in fact, when you're turning around,

И всъщност, като се обръщаш,

and you're looking inside the house,

поглеждаш вътре в къщата

and you're looking for this stuff,

и търсиш тези неща,

this is where you look first, right?

там гледаш първо, нали?

OK, so when we did this research,

Като проведохме това проучване,

we found the absolutely, 100 percent, guaranteed way

открихме абсолютно, 100-процентово гарантирания начин

to never forget anything ever, ever again.

никога да не забравяш нищо, никога повече.

And that is, quite simply, to have nothing to remember.

И той е, доста просто, да не трябва да помниш нищо.

(Laughter)

(Смях)

OK, now, that sounds like something you get on a Chinese fortune cookie, right?

Така, това звучи като нещо, което сте извадили от китайска бисквитка с късметче, нали?

But is, in fact, about the art of delegation.

Но всъщност е свързано с изкуството на делегиране.

And from a design perspective,

А от перспектива на дизайна

it's about understanding what you can delegate to technology

е свързано с разбиране на това какво може да се делегира на технология

and what you can delegate to other people.

и какво може да се делегира на други хора.

And it turns out, delegation -- if you want it to be --

И се оказва, че делегирането... ако искате да е така...

can be the solution for pretty much everything,

може да бъде решението за почти всичко,

apart from things like bodily functions, going to the toilet.

с изключение на неща като телесни функции, ходене до тоалетната.

You can't ask someone to do that on your behalf.

Не може да помолиш някого да прави това от твое име.

And apart from things like entertainment,

И с изключение на неща като развлечение,

you wouldn't pay for someone to go to the cinema for you and have fun on your behalf,

не бихте плащали на някого да ходи на кино и да се забавлява от ваше име.

or, at least, not yet.

Или, поне не още.

Maybe sometime in the future, we will.

Може би някога в бъдещето ще го правим.

So, let me give you an example of delegation in practice, right.

Да ви дам един пример за делегиране на практика, нали така.

So this is -- probably the thing I'm most passionate about

Това е... вероятно нещото, по което съм най-запален,

is the research that we've been doing on illiteracy

проучването, което провеждаме за неграмотността

and how people who are illiterate communicate.

и как комуникират хора, които са неграмотни.

So, the U.N. estimated -- this is 2004 figures --

По приблизителни оценки на ООН... това са цифри от 2004-та...

that there are almost 800 million people who can't read and write, worldwide.

по света има почти 800 милиона души, които не могат да четат и пишат.

So, we've been conducting a lot of research.

Провели сме много проучвания.

And one of the things we were looking at is --

Едно от нещата, които разглеждаме, е...

if you can't read and write,

ако не можеш да четеш и пишеш,

if you want to communicate over distances,

ако искаш да комуникираш на разстояние,

you need to be able to identify the person

трябва да можеш да посочиш лицето,

that you want to communicate with.

с което искаш да комуникираш.

It could be a phone number, it could be an e-mail address,

Би могло да е телефонен номер, би могло да е имейл адрес,

it could be a postal address.

би могло да е пощенски адрес.

Simple question: if you can't read and write,

Прост въпрос - ако не можеш да четеш и пишеш,

how do you manage your contact information?

как управляваш своята контактна информация?

And the fact is that millions of people do it.

Факт е, че милиони хора го правят.

Just from a design perspective, we didn't really understand how they did it,

Само от перспектива на дизайна, всъщност не разбирахме как го правят,

and so that's just one small example

и това е само един дребен пример

of the kind of research that we were doing.

за типа проучване, с което се занимаваме.

And it turns out that illiterate people are masters of delegation.

Оказва се, че неграмотните хора са майстори на делегирането.

So they delegate that part of the task process to other people,

Те делегират онази част от задачния процес на други хора,

the stuff that they can't do themselves.

нещата, които не могат да правят сами.

Let me give you another example of delegation.

Да ви дам друг пример за делегиране.

This one's a little bit more sophisticated,

Този е малко по-изтънчен

and this is from a study that we did in Uganda

и е от едно проучване, което проведохме в Уганда

about how people who are sharing devices, use those devices.

за това как хора, които споделят устройства, използват тези устройства.

Sente is a word in Uganda that means money.

Сенте е дума в Уганда, която значи пари.

It has a second meaning, which is to send money as airtime. OK?

Та има и второ значение, което е да се изпращат пари безжично.

And it works like this.

Ето как става.

So let's say, June, you're in a village, rural village.

Да кажем, през юни сте в село.

I'm in Kampala and I'm the wage earner.

Аз съм в Кампала и печеля надницата.

I'm sending money back, and it works like this.

Изпращам пари вкъщи, ето как става.

So, in your village, there's one person in the village with a phone,

В твоето село има едно лице с телефон,

and that's the phone kiosk operator.

това е операторът от телефонната будка.

And it's quite likely that they'd have a quite simple mobile phone as a phone kiosk.

Доста е вероятно в телефонна будка да имат доста прост мобилен телефон.

So what I do is, I buy a prepaid card like this.

Ето какво правя - купувам ето такава предплатена карта.

And instead of using that money to top up my own phone,

И вместо да използвам тези пари, за да захранвам собствения си телефон,

I call up the local village operator.

се обаждам на местния селски оператор.

And I read out that number to them, and they use it to top up their phone.

Прочитам му този номер, а той го използва, за да захрани своя телефон.

So, they're topping up the value from Kampala,

Така че те вземат стойността от Кампала,

and it's now being topped up in the village.

и сега тя се прибавя в селото.

You take a 10 or 20 percent commission, and then you --

Вземат се 10 или 20 процента комисионна, а после...

the kiosk operator takes 10 or 20 percent commission,

операторът взема 10 или 20 процента комисионна

and passes the rest over to you in cash.

и ти предава останалото в брой.

OK, there's two things I like about this.

В това има две неща, които ми харесват.

So the first is, it turns anyone who has access to a mobile phone --

Първото е - оказва се, че всеки, който има достъп до мобилен телефон,

anyone who has a mobile phone --

всеки, който има мобилен телефон,

essentially into an ATM machine.

по същество го превръща в банкомат.

It brings rudimentary banking services to places

Това докарва първични банкови услуги на места,

where there's no banking infrastructure.

където няма банкова инфраструктура.

And even if they could have access to the banking infrastructure,

А дори ако можеха да имат достъп до банковата инфраструктура,

they wouldn't necessarily be considered viable customers,

не биха ги сметнали непременно за платежоспособни клиенти,

because they're not wealthy enough to have bank accounts.

защото не са достатъчно богати, за да имат банкови сметки.

There's a second thing I like about this.

Има и второ нещо, което ми харесва в това.

And that is that despite all the resources at my disposal,

И то е, че въпреки всички ресурси на свое разположение,

and despite all our kind of apparent sophistication,

и въпреки цялата ни някак очевидна изтънченост

I know I could never have designed something as elegant

знам, че никога не бих могъл да проектирам нещо толкова елегантно,

and as totally in tune with the local conditions as this. OK?

и толкова напълно в унисон с местните условия като това. Нали?

And, yes, there are things like Grameen Bank and micro-lending.

И, да, има неща като банка "Грамин" и микрозаеми.

But the difference between this and that

Но разликата между това и онова

is, there's no central authority trying to control this.

е, че никаква централна власт не се опитва да контролира това.

This is just street-up innovation.

То е просто улична иновация.

So, it turns out the street is a never-ending source of

И така, оказва се, че улицата е безкраен източник на,

inspiration for us.

един вид вдъхновение за нас.

And OK, if you break one of these things here, you return it to the carrier.

Ако се разбие едно от тези неща тук, го връщаш на разносвача.

They'll give you a new one.

Ще ти дадат нов.

They'll probably give you three new ones, right?

Вероятно ще ти дадат три нови, нали?

I mean, that's buy three, get one free. That kind of thing.

Искам да кажа, това е - купи три, получи един безплатно. Нещо такова.

If you go on the streets of India and China, you see this kind of stuff.

Ако отидеш на улиците на Индия и Китай, виждаш такива неща.

And this is where they take the stuff that breaks,

Там вземат нещата, които се чупят,

and they fix it, and they put it back into circulation.

поправят ги и ги връщат в оборот.

This is from a workbench in Jilin City, in China,

Това е от работен тезгях в град Джилин, Китай -

and you can see people taking down a phone

виждате хора да разглобяват телефон

and putting it back together.

и да го сглобяват отново.

They reverse-engineer manuals.

Те правят обратен инженеринг на ръководства.

This is a kind of hacker's manual,

Това е един вид хакерско ръководство,

and it's written in Chinese and English.

написано на китайски и английски.

They also write them in Hindi.

Пишат ги и на хинди.

You can subscribe to these.

Може да се абонираш за тях.

There are training institutes where they're churning out people

Това са обучителни институти, откъдето също излизат хора

for fixing these things as well.

за поправка на тези неща.

But what I like about this is,

Но това, което ми харесва,

it boils down to someone on the street with a small, flat surface,

е, че се свежда до човек на улицата с малка, плоска повърхност,

a screwdriver, a toothbrush for cleaning the contact heads --

отвертка, четка за зъби за почистване на контактните глави...

because they often get dust on the contact heads -- and knowledge.

защото контактните глави често се запрашават... и познание.

And it's all about the social network of the knowledge, floating around.

Всичко е в социалната мрежа от познание, носещо се наоколо.

And I like this because it challenges the way that we design stuff,

А това ми харесва, защото предизвиква начина, по който проектираме неща

and build stuff, and potentially distribute stuff.

и изграждаме неща, и потенциално разпространяваме неща.

It challenges the norms.

То предизвиква нормите.

OK, for me the street just raises so many different questions.

За мен улиците просто повдигат толкова много различни въпроси.

Like, this is Viagra that I bought from a backstreet sex shop in China.

Например, това е "Виагра", която купих от сексмагазин на задна уличка в Китай.

And China is a country where you get a lot of fakes.

Китай е страна, където има много фалшификати.

And I know what you're asking -- did I test it?

Знам какво се питате, дали съм я изпробвал?

I'm not going to answer that, OK.

Няма да отговоря на това, нали.

But I look at something like this, and I consider the implications

Но разглеждам нещо такова и вземам предвид последиците

of trust and confidence in the purchase process.

от доверие и увереност в процеса на покупката,

And we look at this and we think, well, how does that apply,

разглеждаме това и мислим - а как се прилага това,

for example, for the design of -- the lessons from this --

например, за проектирането на... уроците от това

apply to the design of online services, future services in these markets?

се прилагат към дизайна на онлайн услуги, бъдещи услуги на тези пазари?

This is a pair of underpants from --

Това е чифт долни гащи от...

(Laughter) --

(Смях)

from Tibet.

от Тибет.

And I look at something like this, and honestly, you know,

Разглеждам нещо такова, и честно казано, знаете ли,

why would someone design underpants with a pocket, right?

защо някой би направил долни гащи с джоб, нали?

And I look at something like this and it makes me question,

Гледам нещо такова и то ме кара да се питам,

if we were to take all the functionality in things like this,

ако трябва да вземем цялата функционалност в такива неща

and redistribute them around the body

и ги преразпределим по цялото тяло

in some kind of personal area network,

в един вид лична мрежа,

how would we prioritize where to put stuff?

как бихме подредили приоритетите къде да се слагат нещата?

And yes, this is quite trivial, but actually the lessons from this can apply to that

Да, доста е тривиално, но всъщност уроците от това могат да се прилагат към тези

kind of personal area networks.

някак лични мрежи.

And what you see here is a couple of phone numbers

Това, което виждате тук, са два телефонни номера,

written above the shack in rural Uganda.

написани над колибата в селска Уганда.

This doesn't have house numbers. This has phone numbers.

Няма номера на къщите, има телефонни номера.

So what does it mean when people's identity is mobile?

А какво означава, когато идентичността на хората е мобилна?

When those extra three billion people's identity is mobile, it isn't fixed?

Когато идентичността на тези допълнителни три милиарда души е мобилна, не е фиксирана?

Your notion of identity is out-of-date already, OK,

Вашата представа за идентичност вече е отживяла, нали така,

for those extra three billion people.

за тези допълнителни три милиарда души.

This is how it's shifting.

Ето как се променят нещата.

And then I go to this picture here, which is the one that I started with.

А после стигам до тази снимка тук, с нея започнах.

And this is from Delhi.

А тя е... тя е от Делхи.

It's from a study we did into illiteracy,

От едно проучване, което проведохме за неграмотността -

and it's a guy in a teashop.

това е един човек в чайна.

You can see the chai being poured in the background.

На заден план виждате как наливат чая.

And he's a, you know, incredibly poor teashop worker,

Разбирате ли, той е невероятно беден продавач в чайна,

on the lowest rungs in the society.

от най-ниските стъпала в обществото.

And he, somehow, has the appreciation

А някак оценява

of the values of Livestrong.

ценностите на "Живей силно".

And it's not necessarily the same values,

Не непременно същите ценности,

but some kind of values of Livestrong,

но един вид ценности на "Живей силно",

to actually go out and purchase them,

за да излезе, да ги купи

and actually display them.

и наистина да ги изложи.

For me, this kind of personifies this connected world,

За мен това някак въплъщава този свързан свят,

where everything is intertwined, and the dots are --

където всичко е преплетено, а точките са...

it's all about the dots joining together.

всичко е в събирането на точките.

OK, the title of this presentation is "Connections and Consequences,"

Заглавието на тази презентация е "връзки и последици"

and it's really a kind of summary of five years of trying to figure out

и тя е един вид обобщение от пет години опити да се проумее

what it's going to be like when everyone on the planet

какво ще бъде, когато всички на планетата

has the ability to transcend space and time

имат способността да се издигат над пространство и време

in a personal and convenient manner, right?

по личен и удобен начин, нали?

When everyone's connected.

Когато всички са свързани.

And there are four things.

Има четири неща.

So, the first thing is the immediacy of ideas,

Първото е незабавността на идеите,

the speed at which ideas go around.

скоростта, с която обикалят идеите.

And I know TED is about big ideas,

Знам, че TED е за големи идеи,

but actually, the benchmark for a big idea is changing.

но всъщност отправната точка за една голяма идея е промяната.

If you want a big idea, you need to embrace everyone on the planet,

Ако искаш голяма идея, е нужно да прегърнеш всеки на планетата,

that's the first thing.

това първо.

The second thing is the immediacy of objects.

Второто е непосредствеността на обектите.

And what I mean by that is, as these become smaller,

С това искам да кажа, че докато те стават по-малки,

as the functionality that you can access through this becomes greater --

а функционалността, до която може да има достъп чрез това, става много по-голяма...

things like banking, identity --

неща като банкиране, идентичност....

these things quite simply move very quickly around the world.

тези неща доста лесно се движат много бързо по света.

And so the speed of the adoption of things

И така скоростта на усвояване на нещата

is just going to become that much more rapid,

просто ще стане толкова по-бърза

in a way that we just totally cannot conceive,

по начин, който ние просто изобщо не можем да си представим,

when you get it to 6.3 billion

като се стигне до 6,3 милиарда

and the growth in the world's population.

и растежа на световното население.

The next thing is that, however we design this stuff --

Следващото е, че както и да проектираме тези неща...

carefully design this stuff --

внимателно проектиране на тези неща...

the street will take it, and will figure out ways to innovate,

улицата ще ги вземе и ще измисли начини за иновация,

as long as it meets base needs --

стига те да посрещат основни нужди.

the ability to transcend space and time, for example.

Способността за издигане над пространство и време, например.

And it will innovate in ways that we cannot anticipate.

И ще иновира по начини, които не можем да предугадим.

In ways that, despite our resources, they can do it better than us.

По начини, по които, въпреки нашите ресурси, могат да го правят по-добре от нас.

That's my feeling.

Такова е усещането ми.

And if we're smart, we'll look at this stuff that's going on,

А ако сме умни, ще гледаме това, което се случва,

and we'll figure out a way to enable it to inform and infuse

и ще измислим начин да дадем възможност то да информира, и да се просмуква

both what we design and how we design.

както в това, което проектираме, така и в начина, по който проектираме.

And the last thing is that -- actually, the direction of the conversation.

А последното е, че... всъщност, посоката на разговора.

With another three billion people connected,

С още три милиарда свързани хора,

they want to be part of the conversation.

те искат да бъдат част от разговора.

And I think our relevance and TED's relevance

И мисля, че нашата уместност и уместността на TED

is really about embracing that and learning how to listen, essentially.

всъщност е свързана с прегръщането на това и по същество, да се научим как да слушаме.

And we need to learn how to listen.

Трябва да се научим как да слушаме.

So thank you very, very much.

Много, много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)