Benjamin Barber: Why mayors should rule the world

Translator: Mihaela Nicheva Reviewer: Yavor Ivanov

Democracy is in trouble, no question about that,

Демокрацията е в беда, няма съмнение.

and it comes in part from a deep dilemma

и това от части произлиза от една дълбока дилема,

in which it is embedded.

от която тя е неразривно цяло.

It's increasingly irrelevant to the kinds of decisions

Тя е все по-неподходяща за вида решения,

we face that have to do with global pandemics,

пред които сме изправени; решения свързани с глобалните пандемии -

a cross-border problem;

транс-граничен проблем;

with HIV, a transnational problem;

с ХИВ - международен проблем;

with markets and immigration,

с пазарите и имиграцията -

something that goes beyond national borders;

неща, които са отвъд националните граници:

with terrorism, with war,

с тероризма, с войните,

all now cross-border problems.

сега те всички са международни проблеми.

In fact, we live in a 21st-century world

В действителност живеем един свят от 21 век,

of interdependence,

свят на взаимнозависимост

and brutal interdependent problems,

и брутални взаимносвързани проблеми,

and when we look for solutions in politics and in democracy,

и когато търсим решения в политиката и демокрацията,

we are faced with political institutions

се изправяме пред политически институции,

designed 400 years ago,

проектирани преди 400 години,

autonomous, sovereign nation-states

автономни, суверенни национални държави

with jurisdictions and territories

със законодателства и територии,

separate from one another,

които са разделени едни от други,

each claiming to be able to solve the problem

всяка от които претендира да бъде в състояние да реши проблема

of its own people.

на своя народ.

Twenty-first-century, transnational world

Международен свят от 21-ви век,

of problems and challenges,

пълен с проблеми и предизвикателства,

17th-century world of political institutions.

Политически институции от 17-ти век.

In that dilemma lies the central problem of democracy.

В тази дилема е основният проблем на демокрацията.

And like many others, I've been thinking about

И аз, подобно на много други, мислих по въпроса

what can one do about this, this asymmetry

какво може да се направи за тази асиметрия

between 21st-century challenges

между предизвикателствата на 21-ви век

and archaic and increasingly dysfunctional

и остарелите и все по-проблемни

political institutions like nation-states.

политически институции, като националните държави.

And my suggestion is

И моето предложение е

that we change the subject,

да сменим темата,

that we stop talking about nations,

да спрем да говорим за нации,

about bordered states,

за държави с граници

and we start talking about cities.

и да започнем да говорим за градове.

Because I think you will find, when we talk about cities,

Защото мисля, че ще забележите, че когато говорим за градове,

we are talking about the political institutions

говорим за политическите институции,

in which civilization and culture were born.

в които цивилизацията и културата са се зародили.

We are talking about the cradle of democracy.

Говорим за люлката на демокрацията.

We are talking about the venues in which

Говорим за местата, в които

those public spaces where we come together

се намират обществените места на които се събираме,

to create democracy, and at the same time

за да създаваме демокрация и същевременно

protest those who would take our freedom, take place.

да протестираме срещу тези, които отнемат свободата ни.

Think of some great names:

Замислете се за някои велики имена:

the Place de la Bastille,

Площадът на Бастилията

Zuccotti Park,

Паркът Зукоти

Tahrir Square,

Площадът Тахрир,

Taksim Square in today's headlines in Istanbul,

Площадът Таксим в Истанбул, от днешните заглавия

or, yes,

или, да

Tiananmen Square in Beijing.

Площадът Тиенанмън в Пекин.

(Applause)

(Аплодисменти)

Those are the public spaces

Това са обществените места,

where we announce ourselves as citizens,

където ние се обявяваме за граждани,

as participants, as people with the right

за участници, за хора които имат правото

to write our own narratives.

да пишат собствената си история.

Cities are not only the oldest of institutions,

Градовете не само са най-старите институции,

they're the most enduring.

те са най-трайните.

If you think about it,

Ако се замислите,

Constantinople, Istanbul, much older than Turkey.

Константинопол, Истанбул - много по-стар от Турция.

Alexandria, much older than Egypt.

Александрия - много по-стар от Египет.

Rome, far older than Italy.

Рим - много по-стар от Италия.

Cities endure the ages.

Градовете издържат през вековете.

They are the places where we are born,

Те са местата, където сме родени,

grow up, are educated, work, marry,

растем, образоваме се, работим, женим/омъжваме се,

pray, play, get old, and in time, die.

молим се, играем, остаряваме и след време умираме.

They are home.

Те са домове.

Very different than nation-states,

Много различни от националните държави,

which are abstractions.

които са абстракции.

We pay taxes, we vote occasionally,

Плащаме данъци, от време на време гласуваме,

we watch the men and women we choose rule

гледаме как мъжете и жените, които сме избрали, управляват;

rule more or less without us.

управляват, в общи линии, без нас.

Not so in those homes known as our towns

Не е така в домовете, които наричаме свои градове,

and cities where we live.

където живеем.

Moreover, today, more than half of the world's population

Особено в днешно време, повече от половината население на света

live in cities.

живее в градове.

In the developed world, it's about 78 percent.

В развития свят близо 78 процента.

More than three out of four people

Повече от трима на всеки четири души

live in urban institutions, urban places,

живеят в градски институции, градски места,

in cities today.

в градове, в днешно време.

So cities are where the action is.

Така че градовете са местата, където всичко се случва.

Cities are us. Aristotle said in the ancient world,

Градовете, това сме ние. Аристотел е казал, в древния свят -

man is a political animal.

човекът е политическо животно.

I say we are an urban animal.

Аз казвам, че ние сме градски животни.

We are an urban species, at home in our cities.

Ние сме градски вид, чувстваме се у дома си в нашите градове.

So to come back to the dilemma,

Така че да се върнем на дилемата,

if the dilemma is we have old-fashioned

ако дилемата е че остарели

political nation-states unable to govern the world,

политически национални държави, неспособни да управляват света,

respond to the global challenges that we face

трябва да се справят с глобалните предизвикателства, пред които сме изправени,

like climate change,

като изменението на климата,

then maybe it's time for mayors to rule the world,

тогава може би е време кметовете да управляват света,

for mayors and the citizens and the peoples they represent

кметовете и хората и народите които те представляват

to engage in global governance.

да вземат участие в глобалното управление.

When I say if mayors ruled the world,

Когато казвам, ако кметовете управляваха света,

when I first came up with that phrase,

когато за пръв път се сетих за тази фраза,

it occurred to me that actually, they already do.

ми дойде на ум, че всъщност, те вече го правят.

There are scores of international, inter-city,

Съществуват множество международни, междуградски

cross-border institutions, networks of cities

транс-гранични институции, мрежи от градове,

in which cities are already, quite quietly,

в които градовете вече, доста тихо,

below the horizon, working together

под хоризонта, работят заедно

to deal with climate change, to deal with security,

за да се справят с изменението на климата, със сигурността,

to deal with immigration,

с имиграцията,

to deal with all of those tough,

за да се справят с всички тези трудни,

interdependent problems that we face.

взаимнозависими проблеми, пред които сме изправени.

They have strange names:

Те имат странни имена:

UCLG,

ОГМП

United Cities and Local Governments;

"Обединени градове и местни правителства"

ICLEI,

МСМЕП

the International Council for Local Environmental Issues.

"Международен съвет за местни екологични проблеми".

And the list goes on:

И списъкът продължава:

Citynet in Asia; City Protocol, a new organization

"Ситинет" в Азия; "Сити протокол", нова организация

out of Barcelona that is using the web

от Барселона, която използва интернет,

to share best practices among countries.

за да обменят най-добрите практики между държавите.

And then all the things we know a little better,

Също така всички неща които познаваме малко по-добре,

the U.S. Conference of Mayors,

Конференцията на Кметовете на САЩ

the Mexican Conference of Mayors,

Мексиканската конференция на кметовете

the European Conference of Mayors.

Европейското споразумение на кметовете.

Mayors are where this is happening.

Кметовете са там, където това се случва.

And so the question is,

И така, въпросът е

how can we create a world

как да създадем свят,

in which mayors and the citizens they represent

в който кметовете и гражданите, които те представляват,

play a more prominent role?

играят по-главна роля?

Well, to understand that,

Ами, за да разберем това,

we need to understand why cities are special,

трябва да разберем защо градовете са специални,

why mayors are so different

защо кметовете са толкова различни

than prime ministers and presidents,

от премиерите и президентите,

because my premise is that a mayor and a prime minister

защото моята предпоставка е, че кметът и премиерът

are at the opposite ends of a political spectrum.

са в двата противоположни края на политическия спектър.

To be a prime minister or a president,

За да бъдеш премиер или президент,

you have to have an ideology,

трябва да имаш идеология,

you have to have a meta-narrative,

трябва да имаш метанаратива,

you have to have a theory of how things work,

трябва да имаш теория, за това как нещата работят,

you have to belong to a party.

трябва да принадлежиш към партия.

Independents, on the whole,

Независими кандидати, като цяло,

don't get elected to office.

не биват избрани да бъдат на власт.

But mayors are just the opposite.

Но кметовете са точно обратното.

Mayors are pragmatists, they're problem-solvers.

Кметовете са прагматици, те решават проблеми.

Their job is to get things done, and if they don't,

Тяхната работа е да е да карат нещата са се случват; и ако не го правят

they're out of a job.

тогава си губят работата.

Mayor Nutter of Philadelphia said,

Кмет Нътър, от Филаделфия каза,

we could never get away here in Philadelphia

тук във Филаделфия никога не би ни се разминало

with the stuff that goes on in Washington,

ако правехме както правят във Вашингтон,

the paralysis, the non-action, the inaction.

тяхната парализа, липсата на действие, бездействието им.

Why? Because potholes have to get filled,

Защо? Защото дупките трябва да се запълват,

because the trains have to run,

защото влаковете трябва да се движат,

because kids have to be able to get to school.

защото децата трябва да могат да стигат до училище.

And that's what we have to do,

И това са нещата които трябва да правим,

and to do that is about pragmatism

и да ги правим е въпрос на прагматизъм

in that deep, American sense,

в този дълбок, американски смисъл,

reaching outcomes.

да постигаме резултати.

Washington, Beijing, Paris, as world capitals,

Вашингтон, Пекин, Париж, като световни столици,

are anything but pragmatic,

са всичко друго, но не и прагматични,

but real city mayors have to be pragmatists.

но истинските градски кметове трябва да бъдат прагматици.

They have to get things done,

Те трябва да вършат работа,

they have to put ideology and religion and ethnicity aside

те трябва да оставят идеологията, религията и етноса настрана

and draw their cities together.

и да сближат своите градове.

We saw this a couple of decades ago

Ние станахме свидетели на това преди няколко десетилетия,

when Teddy Kollek, the great mayor of Jerusalem

когато Теди Колек, великият кмет на Йерусалим

in the '80s and the '90s,

през 80те и 90те,

was besieged one day in his office

беше обсаден един ден в кабинета си

by religious leaders from all of the backgrounds,

от религиозни лидери от всички среди,

Christian prelates, rabbis, imams.

Християнски архиереи, равини, имами.

They were arguing with one another

Те спореха помежду си

about access to the holy sites.

за достъпа до светите места.

And the squabble went on and on,

И караниците продължаваха и продължаваха,

and Kollek listened and listened,

и Колек слушаше и слушаше,

and he finally said, "Gentlemen,

и накрая каза: "Господа,

spare me your sermons,

спестете ми проповедите си

and I will fix your sewers."

и ще поправя канализацията"

(Laughter)

(Смях)

That's what mayors do.

Така правят кметовете.

They fix sewers, they get the trains running.

Те поправят канализацията, те карат влаковете да вървят.

There isn't a left or a right way of doing.

Няма ляв и десен начин за правене.

Boris Johnson in London calls himself an anarcho-Tory.

Борис Джонсън в Лондон нарича сам себе си анархо-консервативен.

Strange term, but in some ways, he is.

Странен термин, но в някои отношения, той е именно такъв.

He's a libertarian. He's an anarchist.

Той е либертарианец. Той е анархист.

He rides to work on a bike,

Ходи на работа с колело,

but at the same time, he's in some ways a conservative.

но в същото време, в някои отношения е консервативен.

Bloomberg in New York was a Democrat,

Блуумбърг в Ню Йорк беше демократ,

then he was a Republican,

and finally he was an Independent, and said

после беше републиканец,

накрая беше независим и каза, че

the party label just gets in the way.

етикета на партията само пречи.

Luzhkov, 20 years mayor in Moscow,

Лужков, кмет на Москва в продължение на 20 години,

though he helped found a party, United Party with Putin,

въпреки че помогна на Путин да основе Обединената партия,

in fact refused to be defined by the party

всъщност отказа да бъде определен от партията

and finally, in fact, lost his job not under Brezhnev,

и в крайна сметка изгуби работата си не при Брежнев,

not under Gorbachev, but under Putin,

не при Горбачов, а при Путин,

who wanted a more faithful party follower.

който искаше по-верен последовател на партията.

So mayors are pragmatists and problem-solvers.

Така че кметовете са прагматици, те решават проблеми.

They get things done.

Те вършат работата до край.

But the second thing about mayors

Но второто нещо за кметовете

is they are also what I like to call homeboys,

е че те са това, което аз обичам да наричам местни момчета.

or to include the women mayors, homies.

или, за да включа и жените кметове - просто местни.

They're from the neighborhood.

Те са от квартала.

They're part of the neighborhood. They're known.

Те са част от квартала. Те са познати.

Ed Koch used to wander around New York City

Ед Кох обикалял из Ню Йорк

saying, "How am I doing?"

питайки - "Как се справям?"

Imagine David Cameron

Представете си Дейвид Камерън

wandering around the United Kingdom

да обикаля из Великобритания

asking, "How am I doing?" He wouldn't like the answer.

питайки - "Как се справям?" Отговорът не би му харесал.

Or Putin. Or any national leader.

Или Путин. Или който и да е национален лидер.

He could ask that because he knew New Yorkers

Той е можел да пита това, защото е познавал Нюйоркчаните,

and they knew him.

и те го познавали.

Mayors are usually from the places they govern.

Кметовете обикновено са от местата, които управляват.

It's pretty hard to be a carpetbagger and be a mayor.

Доста е трудно да си пришълец и да бъдеш кмет.

You can run for the Senate out of a different state,

Можеш да се кандидатираш за Сенатор ако си от друг щат,

but it's hard to do that as a mayor.

но е трудно да го направиш за кметска позиция.

And as a result, mayors and city councillors

И като резултат, кметовете, общинските съветници

and local authorities

и местните власти

have a much higher trust level,

имат много по-висока степен на доверие,

and this is the third feature about mayors,

и това е третата характерна черта на кметовете,

than national governing officials.

отколкото държавните управници.

In the United States, we know the pathetic figures:

В САЩ знаем жалката статистика:

18 percent of Americans approve of Congress

18 процента от американците одобряват Конгреса

and what they do.

и неговата работа.

And even with a relatively popular president like Obama,

И дори със сравнително популярен президент като Обама

the figures for the Presidency run about 40, 45,

статистиката за Президентството е около 40 - 45

sometimes 50 percent at best.

понякога 50 процента, в най-добрия случай.

The Supreme Court has fallen way down from what it used to be.

Върховният съд е много по-ниско от предишната си позиция.

But when you ask, "Do you trust your city councillor,

Но когато попитаме: "Имате ли доверие на вашия градския съветник,

do you trust your mayor?"

имате ли доверие на кмета си?"

the rates shoot up to 70, 75, even 80 percent,

цифрите скачат до 70, 75 дори 80 процента,

because they're from the neighborhood,

защото те са от квартала,

because the people they work with are their neighbors,

защото хората, с които те работят са техни съседи,

because, like Mayor Booker in Newark,

защото, като в случая с кмет Букър в Нюарк,

a mayor is likely to get out of his car on the way to work

един кмет би слязъл от колата си на път за работа

and go in and pull people out of a burning building --

и би влязъл в горяща сграда, за да спаси хората в нея -

that happened to Mayor Booker --

това се случи на кмет Букър.

or intervene in a mugging in the street as he goes to work

Или пък да се намеси при грабеж на улицата, на път за работа

because he sees it.

защото го е видял.

No head of state would be permitted

На никой държавен глава не би било позволено

by their security details to do it,

от охраната им, да на постъпят така;

nor be in a position to do it.

нито пък те биха били в позиция да го направят.

That's the difference, and the difference

Това е разликата, и разликата идва от

has to do with the character of cities themselves,

самата същност на градовете,

because cities are profoundly multicultural,

защото градовете са дълбоко многокултурни,

open, participatory, democratic,

отворени, участващи, демократични,

able to work with one another.

способни да работят заедно.

When states face each other,

Когато държавите се изправят една пред друга,

China and the U.S., they face each other like this.

Китай и САЩ, те се срещат така.

When cities interact, they interact like this.

Когато градовете взаимодействат помежду си, те взаимодействат така.

China and the U.S., despite the recent

Китай и САЩ, въпреки с последната

meta-meeting in California,

среща в Калифорния

are locked in all kinds of anger, resentment, and rivalry

са преплетени във всички видове на гняв, негодувание и съперничество

for number one.

за това кой ще е номер едно.

We heard more about who will be number one.

На срещата чухме още за това кой ще бъде номер едно.

Cities don't worry about number one.

Градовете не се борят за първото място.

They have to work together, and they do work together.

Те трябва да работят заедно и те вършат работа заедно.

They work together in climate change, for example.

Те работят заедно по въпроса за изменението на климата, например.

Organizations like the C40, like ICLEI, which I mentioned,

Организации като СИ 40, като МСМЕП, които споменах,

have been working together

са работили заедно

many, many years before Copenhagen.

много, много години преди Копенхаген.

In Copenhagen, four or five years ago,

В Копенхаген, преди четири или пет години,

184 nations came together to explain to one another

184 нации се събраха, за да обяснят една на друга

why their sovereignty didn't permit them

защо техният суверенитет не им позволява

to deal with the grave, grave crisis of climate change,

да се справят с трудната криза на изменението на климата,

but the mayor of Copenhagen had invited

но кметът на Копенхаген беше поканил

200 mayors to attend.

200 кмета да присъстват.

They came, they stayed, and they found ways

Те дойдоха, останаха и намериха начини

and are still finding ways to work together,

и все още намират начини да работят заедно,

city-to-city, and through inter-city organizations.

град с град, и чрез междуградски организации.

Eighty percent of carbon emissions come from cities,

80 процента от въглеродните емисии идват от градове,

which means cities are in a position

което означава, че градовете са в позиция

to solve the carbon problem, or most of it,

да разрешат проблема в въглерода, в по-голямата му част,

whether or not the states of which they are a part

независимо дали държавите, от които те са част

make agreements with one another.

постигат споразумение помежду си.

And they are doing it.

И те го правят.

Los Angeles cleaned up its port,

Лос Анджелис изчисти пристанището си,

which was 40 percent of carbon emissions,

което допринасяше за 40% от въглеродните емисии,

and as a result got rid of about 20 percent of carbon.

и като резултат се отърва от около 20% въглерод.

New York has a program to upgrade its old buildings,

Ню Йорк има програма да подобри старите си сгради,

make them better insulated in the winter,

да ги изолира по-добре през зимата,

to not leak energy in the summer,

да не губят енергия през лятото

not leak air conditioning. That's having an impact.

да не губят от климатизацията. Това има влияние.

Bogota, where Mayor Mockus,

В Богота, когато кмет Мокус,

when he was mayor, he introduced a transportation system

бе на власт, въведе транспортна система

that saved energy, that allowed surface buses

която спестява енергия, позволявайки на автобусите

to run in effect like subways,

да се движат като метрото -

express buses with corridors.

експресни автобуси в коридори.

It helped unemployment, because people could get across town,

Това помогна за справяне с безработицата, защото хората могат се придвижват лесно през града,

and it had a profound impact on climate as well as

това също така оказа голямо влияние на изменението на климата

many other things there.

както и на много други неща в Богота.

Singapore, as it developed its high-rises

Сингапур, развивайки своите небостъргачи

and its remarkable public housing,

и забележителните си жилищни комплекси

also developed an island of parks,

също така създаде остров от паркове

and if you go there, you'll see how much of it

и ако го посетите ще видите каква голяма част от него

is green land and park land.

е озеленена и превърната в парк.

Cities are doing this, but not just one by one.

Така правят градовете, но не го правят отделно един от друг.

They are doing it together.

Правят го заедно.

They are sharing what they do,

Те споделят нещата, които правят и постигат много,

and they are making a difference by shared best practices.

споделяйки най-успешните си практики.

Bike shares, many of you have heard of it,

Обществените велосипеди, много от вас са чували за тях,

started 20 or 30 years ago in Latin America.

са практика започнала преди 20 или 30 години в Латинска Америка.

Now it's in hundreds of cities around the world.

Днес ги има в стотици градове по света.

Pedestrian zones, congestion fees,

Пешеходни зони, такси за трафика,

emission limits in cities like California cities have,

ограничения на въглеродните емисии в градове като Калифорния например,

there's lots and lots that cities can do

градовете могат да постигнат много,

even when opaque, stubborn nations refuse to act.

дори когато упоритите нации отказват да действат.

So what's the bottom line here?

И така, какво е заключението?

The bottom line is, we still live politically

Заключението е, че политически все още живеем

in a world of borders, a world of boundaries,

в свят на граници, на ограничения,

a world of walls,

в свят на стени,

a world where states refuse to act together.

свят, където държавите отказват да действат заедно.

Yet we know that the reality we experience

Но все пак знаем, че реалността на която сме свидетели

day to day is a world without borders,

ден след ден е свят без граници,

a world of diseases without borders

свят на болести без граници и

and doctors without borders,

лекари без граници.

maladies sans frontières, Médecins Sans Frontières,

Maladies sans frontières, Médecins Sans Frontières,

of economics and technology without borders,

на икономика и технологии без граници,

of education without borders,

на образование без граници,

of terrorism and war without borders.

на тероризъм и войни без граници.

That is the real world, and unless we find a way

Това е истинския свят и ако не намерим начин

to globalize democracy or democratize globalization,

да глобализираме демокрацията или да демократизираме глобализацията,

we will increasingly not only risk

ние рискуваме не само да

the failure to address all of these transnational problems,

не успеем да се справим с всички тези транс-национални проблеми,

but we will risk losing democracy itself,

но рискуваме да изгубим самата демокрация,

locked up in the old nation-state box,

заключена в остарялата форма на националната държава,

unable to address global problems democratically.

неспособна да се справи с глобалните проблеми по демократичен начин.

So where does that leave us?

И така, къде се намираме?

I'll tell you. The road to global democracy

Ще ви кажа. Пътят на глобалната демокрация

doesn't run through states.

не минава през държавите.

It runs through cities.

Минава през градовете.

Democracy was born in the ancient polis.

Демокрацията е родена в древния полис.

I believe it can be reborn in the global cosmopolis.

И аз вярвам, че тя може да бъде преродена в глобалния космополис.

In that journey from polis to cosmopolis,

В това пътуване от полис към космополис

we can rediscover the power

ние можем да преоткрием силата

of democracy on a global level.

на демокрацията на глобално ниво.

We can create not a League of Nations, which failed,

Можем да създадем не Обществото на народите, което се провали,

but a League of Cities,

а Обществото на градовете,

not a United or a dis-United Nations,

не Обединените, или Раз-единени нации,

but United Cities of the World.

а Обединените световни градове.

We can create a global parliament of mayors.

Можем да създадем глобален парламент на кметовете.

That's an idea. It's in my conception of the coming world,

Това е една идея. Тя е моята концепция за бъдещия свят,

but it's also on the table in City Halls

но тя също бива разглеждана в множество кметства

in Seoul, Korea, in Amsterdam,

в Сеул, Корея, в Амстердам,

in Hamburg, and in New York.

в Хамбург и в Ню Йорк.

Mayors are considering that idea of how you can actually

Кметовете обмислят как реално да бъде

constitute a global parliament of mayors,

създаден глобален парламент от кметове

and I love that idea, because a parliament of mayors

и аз много харесвам тази идея, защото един парламент от кметове

is a parliament of citizens

е парламент от граждани,

and a parliament of citizens is a parliament of us,

а парламент от граждани е парламент съставен от самите нас,

of you and of me.

от вас и мен.

If ever there were citizens without borders,

И ако съществуват граждани без граници,

I think it's the citizens of TED

мисля че това биха били гражданите на ТЕД,

who show the promise to be those citizens without borders.

които показват потенциала да бъдат тези граждани без граници.

I am ready to reach out and embrace

Аз съм готов да прегърна идеята

a new global democracy,

за една нова глобална демокрация,

to take back our democracy.

да се откажа от сегашната ни демокрация.

And the only question is,

И единственият въпрос е:

are you?

Вие готови ли сте?

Thank you so much, my fellow citizens.

Благодаря Ви много, съграждани мои.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. (Applause)

Благодаря Ви. (Аплодисменти)