Pankaj Ghemawat: Actually, the world isn't flat

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Yavor Ivanov

I'm here to talk to you about how globalized we are,

Тук съм, за да ви говоря за това, колко сме глобализирани,

how globalized we aren't,

колко не сме глобализирани

and why it's important to actually be accurate

и защо е важно да бъдем точни,

in making those kinds of assessments.

когато правим този вид оценки.

And the leading point of view on this, whether measured

Водещата гледна точка за това, дали е измерено

by number of books sold, mentions in media,

чрез броя на продадените книги, публикации в медиите

or surveys that I've run with groups ranging from

или проучвания, които съм провеждал в групи от

my students to delegates to the World Trade Organization,

студентите ми до делегати в Световната търговска организация,

is this view that national borders

в това разглеждане, в което националните граници

really don't matter very much anymore,

не означават нищо,

cross-border integration is close to complete,

транс-граничната интеграция е почти завършена

and we live in one world.

и живеем в един свят.

And what's interesting about this view

В този преглед е интересно,

is, again, it's a view that's held by pro-globalizers

че това е преглед, който е проведен от про-глобализатори

like Tom Friedman, from whose book this quote is obviously excerpted,

като Том Фридман, от чиито книги е взет този цитат,

but it's also held by anti-globalizers, who see this giant

но то е проведено и от ант -глобализатори, които считат, че това гигантско

globalization tsunami that's about to wreck all our lives

цунами на глобализация, ще разруши живота ни,

if it hasn't already done so.

ако вече не го е направило.

The other thing I would add is that this is not a new view.

Другото нещо, което искам да кажа, е че това не е ново схващане.

I'm a little bit of an amateur historian, so I've spent

Аматьор историк съм и прекарах известно време

some time going back, trying to see the first mention

като се опитвах да открия първото споменаване

of this kind of thing. And the best, earliest quote

за това. Най-ранният цитат,

that I could find was one from David Livingstone,

който можах да намеря, е от Дейвид Ливингстън,

writing in the 1850s about how the railroad, the steam ship,

който през 1850-те години пише как железопътните линии, парните кораби

and the telegraph were integrating East Africa perfectly

и телеграфът интегрират Източна Африка

with the rest of the world.

с останалия свят.

Now clearly, David Livingstone

Дейвид Ливигстън

was a little bit ahead of his time,

изпревари времето си,

but it does seem useful to ask ourselves,

но е полезно да се запитаме:

"Just how global are we?"

"Колко сме глобализирани?",

before we think about where we go from here.

преди да помислим, накъде отиваме.

So the best way I've found of trying to get people

Най-добрият начин, който открих, за да накарам хората

to take seriously the idea that the world may not be flat,

да приемат сериозно идеята, че света може би не е плосък,

may not even be close to flat, is with some data.

дори не се доближава до плосък свят, е като им показах някои данни.

So one of the things I've been doing over the last few years

Едно от нещата, които правих през последните няколко години,

is really compiling data on things that could either happen

е да компилирам данни за нещата, които могат да се случат

within national borders or across national borders,

в една държава или на международно равнище

and I've looked at the cross-border component

и разгледах транс-граничния компонент

as a percentage of the total.

като процент от цялото.

I'm not going to present all the data that I have here today,

Днес няма да представя всички данни,

but let me just give you a few data points.

но нека ви дам някои примери с данните.

I'm going to talk a little bit about one kind of information flow,

Ще говоря малко за един вид информационен поток,

one kind of flow of people, one kind of flow of capital,

един вид поток от хора, един вид поток от капитал

and, of course, trade in products and services.

и разбира се, за търговия на продукти и услуги.

So let's start off with plain old telephone service.

Нека да започна с простата стара телефонна услуга.

Of all the voice-calling minutes in the world last year,

От всички минути на позвъняване в света през миналата година,

what percentage do you think were accounted for

какъв процент мислите, че са

by cross-border phone calls?

телефонните позвънявания в чужбина?

Pick a percentage in your own mind.

Помислете какъв процент са.

The answer turns out to be two percent.

Отговорът е два процента.

If you include Internet telephony, you might be able

Ако включите интернет телефонията,

to push this number up to six or seven percent,

броят им ще нарасне до шест или седем процента,

but it's nowhere near what people tend to estimate.

но това не е число, близко да преценките на хората.

Or let's turn to people moving across borders.

Или нека да разгледаме хората, които отиват в чужбина.

One particular thing we might look at, in terms of

Нещо, което разглеждаме от

long-term flows of people, is what percentage

дългосрочните потоци от хора, е какъв процент

of the world's population is accounted for

от населението в света се счита за

by first-generation immigrants?

емигранти от първо поколение.

Again, please pick a percentage.

Отново, предположете процент.

Turns out to be a little bit higher.

Отговорът е малко повече.

It's actually about three percent.

Те са около три процента.

Or think of investment. Take all the real investment

Или помислете за инвестиции. Вземете всички реални инвестиции,

that went on in the world in 2010.

които са вложени в света през 2010 г.

What percentage of that was accounted for

Какъв е процентът на

by foreign direct investment?

чуждестранните преки инвестиции?

Not quite ten percent.

Близо до десет процента.

And then finally, the one statistic

Накрая, една статистика,

that I suspect many of the people in this room have seen:

която мисля, че много хора в тази зала са видели:

the export-to-GDP ratio.

съотношението на износа към брутния национален продукт.

If you look at the official statistics, they typically indicate

Ако разгледате официалната статистика, тя показва

a little bit above 30 percent.

че това е малко над 30 процента.

However, there's a big problem with the official statistics,

Има голям проблем в официалната статистика

in that if, for instance, a Japanese component supplier

за това, че например, ако японски доставчик на части

ships something to China to be put into an iPod,

изпрати нещо до Китай, което да бъде сложено в "Айпод"

and then the iPod gets shipped to the U.S.,

и след това "Айпод"-ът бъде изпратен в САЩ,

that component ends up getting counted multiple times.

този компонент получава многобройно време.

So nobody knows how bad this bias

Никой не знае, колко лоша е тази основа,

with the official statistics actually is, so I thought I would

защото официалната статистика е, мислех да

ask the person who's spearheading the effort

попитам човек, който си прави труда

to generate data on this, Pascal Lamy,

да генерира данни за това, Паскал Лами,

the Director of the World Trade Organization,

директорът на Националната търговска организация,

what his best guess would be

какво е неговото предположение

of exports as a percentage of GDP,

за износа като процент от брутния домашен продукт

without the double- and triple-counting,

без двойно и тройно броене

and it's actually probably a bit under 20 percent, rather than

и то вероятно ще бъде малко под 20 процента, а не

the 30 percent-plus numbers that we're talking about.

над 30-те процента, за които говорим.

So it's very clear that if you look at these numbers

Много ясно е, че ако разгледате тези цифри

or all the other numbers that I talk about in my book,

или всички други цифри, за които говоря в книгата ми,

"World 3.0," that we're very, very far from

"Свят 3.0", това е много далеч от

the no-border effect benchmark, which would imply

знакът за ефект без граници, което включва

internationalization levels of the order of 85, 90, 95 percent.

нивата на интернационализиране от порядъка на 85, 90, 95 процента.

So clearly, apocalyptically-minded authors

Ясно е, че апокалиптичните автори

have overstated the case.

са надценили случая.

But it's not just the apocalyptics, as I think of them,

Но това не са само апокалиптиците, както мисля за тях,

who are prone to this kind of overstatement.

са склонни към този вид надценяване.

I've also spent some time surveying audiences

Те са прекарали и известно време да проучат обществото

in different parts of the world

в различни части на света

on what they actually guess these numbers to be.

за това, което те предполагат, че означават тези цифри.

Let me share with you the results of a survey

Нека споделя с вас резултатите от проучване,

that Harvard Business Review was kind enough to run

което "Харвард бизнес ревю" беше любезен да проведе

of its readership as to what people's guesses

под негово водачество, какво предполагат хората,

along these dimensions actually were.

че са тези измерения.

So a couple of observations stand out for me from this slide.

Няколко наблюдения изпъкват от тази графика.

First of all, there is a suggestion of some error.

Преди всичко, има предположения за грешки.

Okay. (Laughter)

Добре. (Смях)

Second, these are pretty large errors. For four quantities

Второ, това са много големи грешки. За четири количества,

whose average value is less than 10 percent,

чиято средна стойност е по-малко от 10 процента,

you have people guessing three, four times that level.

хората предполагат, че това са три процента, четири пъти по това ниво.

Even though I'm an economist, I find that

Въпреки, че съм икономист, мисля, че това

a pretty large error.

е много голяма грешка.

And third, this is not just confined to the readers

И трето, това не е само за читателите на

of the Harvard Business Review.

"Харвард бизнес ревю".

I've run several dozen such surveys in different parts

Провел съм няколко дузини такива проучвания в различни части

of the world, and in all cases except one,

на света и във всички случаи, освен в един,

where a group actually underestimated

където група подценени

the trade-to-GDP ratio, people have this tendency

съотношения на търговия към национален вътрешен продукт, хората имат тенденция

towards overestimation, and so I thought it important

да надценяват и помислих, че е важно

to give a name to this, and that's what I refer to

да дам име на това, и го нарекох

as globaloney, the difference between the dark blue bars

глобалоней, разликата между тъмносините

and the light gray bars.

и светлосивите ленти.

Especially because, I suspect, some of you may still be

Особено защото подозирам, че някои от вас

a little bit skeptical of the claims, I think it's important

са малко скептични, мисля, че е важно

to just spend a little bit of time thinking about

да прекарам малко време, като мисля защо

why we might be prone to globaloney.

сме склонни към глобалония.

A couple of different reasons come to mind.

Мисля за няколко причини.

First of all, there's a real dearth of data in the debate.

Първо, има недостатъчно данни в дебата.

Let me give you an example. When I first published

Нека ви дам пример. Когато публикувах

some of these data a few years ago

някои от тези данни преди две години

in a magazine called Foreign Policy,

в списание, наречено "Форейн полиси",

one of the people who wrote in, not entirely in agreement,

един от хората, които пишеха за него, не напълно в съгласие,

was Tom Friedman. And since my article was titled

беше Том Фридман. И тъй като статията ми беше озаглавена

"Why the World Isn't Flat," that wasn't too surprising. (Laughter)

"Защо светът не е плосък", това не беше изненадващо. (Смях)

What was very surprising to me was Tom's critique,

Изненадващо за мен беше критиката на Том,

which was, "Ghemawat's data are narrow."

която беше озаглавена "Данните на Гемуат са тесни".

And this caused me to scratch my head, because

Това ме накара да си почеша главата, защото

as I went back through his several-hundred-page book,

когато прегледах книгата му от няколко стотин страници,

I couldn't find a single figure, chart, table,

не можах да намеря нито една цифра, графика, таблица,

reference or footnote.

препратка или бележка под линия.

So my point is, I haven't presented a lot of data here

Искам да кажа, че тук не съм представил много данни,

to convince you that I'm right, but I would urge you

за да ви убедя, че съм прав, но ще ви насърча

to go away and look for your own data

да търсите собствени данни,

to try and actually assess whether some of these

за да се опитате и да оцените дали някои от тези

hand-me-down insights that we've been bombarded with

обезкуражаващи мисли, че не сме бомбандирани,

actually are correct.

са правилни.

So dearth of data in the debate is one reason.

Оскъдицата от данни в дебата е една причина.

A second reason has to do with peer pressure.

Втората причина е чист натиск.

I remember, I decided to write my

Спомням си, че реших да напиша статията си

"Why the World Isn't Flat" article, because

"Защо светът не е плосък", защото

I was being interviewed on TV in Mumbai,

бях интервюиран от телевизията в Мумбай

and the interviewer's first question to me was,

и първият въпрос на интервюиращия беше:

"Professor Ghemawat, why do you still believe

"Професор Гемуат, защо все още вярвате,

that the world is round?" And I started laughing,

че светът е кръгъл?" Започнах да се смея,

because I hadn't come across that formulation before. (Laughter)

защото не бях попадал на тази формулировка. (Смях)

And as I was laughing, I was thinking,

Докато се смеех, мислех,

I really need a more coherent response, especially

че се нуждая от съответен отговор, особено

on national TV. I'd better write something about this. (Laughter)

по националната телевизия. По-добре да напиша нещо за това. (Смях)

But what I can't quite capture for you

Но това, което не можах да отразя,

was the pity and disbelief

беше съжалението и недоверието,

with which the interviewer asked her question.

с което интервюиращата зададе въпроса си.

The perspective was, here is this poor professor.

Перспективата беше, тук е този нещастен професор.

He's clearly been in a cave for the last 20,000 years.

Той сигурно е бил в пещера през последните 20 000 години.

He really has no idea

Той няма представа

as to what's actually going on in the world.

какво става по света.

So try this out with your friends and acquaintances,

Опитайте това с приятелите и познатите си,

if you like. You'll find that it's very cool

ако искате. Ще откриете, че е страхотно

to talk about the world being one, etc.

да говорите, че светът е едно цяло и т.н.

If you raise questions about that formulation,

Ако попитате за тази формулировка,

you really are considered a bit of an antique.

ще ви считат за антика.

And then the final reason, which I mention,

Последната причина, която споменавам

especially to a TED audience, with some trepidation,

специално за публиката на TED, с безпокойство,

has to do with what I call "techno-trances."

е това, което наричам "техно-трансове".

If you listen to techno music for long periods of time,

Ако слушате техно-музика за дълъг период от време,

it does things to your brainwave activity. (Laughter)

тя прави неща с активността на мозъка ви. (Смях)

Something similar seems to happen

Нещо подобно се случва

with exaggerated conceptions of how technology

с преувеличените концепции на това, как технологията

is going to overpower in the very immediate run

ще преодолее в близко бъдеще

all cultural barriers, all political barriers,

всички културни бариери, всички политически бариери,

all geographic barriers, because at this point

всички географски бариери, защото сега,

I know you aren't allowed to ask me questions,

знам, че не можете да ми задавате въпроси,

but when I get to this point in my lecture with my students,

но когато стигна до това в лекцията ми със студентите ми,

hands go up, and people ask me,

те вдигат ръка и ме питат:

"Yeah, but what about Facebook?"

"Да, но какво ще кажете за "Фейсбук"?"

And I got this question often enough that I thought

Питат ме това толкова често, че си помислих,

I'd better do some research on Facebook.

че ще бъде добре, ако направя проучване за "Фейсбук".

Because, in some sense, it's the ideal kind of technology

Защото, в някакъв смисъл, това е идеалният вид технология,

to think about. Theoretically, it makes it

за която може да се мисли. Теоретично, тя улеснява

as easy to form friendships halfway around the world

дружбите по света

as opposed to right next door.

в противовес на съседските дружби.

What percentage of people's friends on Facebook

Какъв е процентът на приятелите във "Фейсбук",

are actually located in countries other than where

дали те се намират в държави, различни

people we're analyzing are based?

от тези, в които живеят хората, които анализираме.

The answer is probably somewhere between

Вероятно, отговорът е някъде между

10 to 15 percent.

10 и 15 процента.

Non-negligible, so we don't live in an entirely local

Не е малко, не живеем в напълно локален

or national world, but very, very far from the 95 percent level

или национален свят, но е много далеч от 95-те процента,

that you would expect, and the reason's very simple.

които очаквате и причината е много проста.

We don't, or I hope we don't, form friendships at random

Не формираме произволно приятелства

on Facebook. The technology is overlaid

във "Фейсбук". Технологията е претоварена

on a pre-existing matrix of relationships that we have,

с предварително съществуваща матрица от връзки, които имаме

and those relationships are what the technology

и тези връзки са това, което технологията

doesn't quite displace. Those relationships are why

не заменя. Ето защо, тези връзки

we get far fewer than 95 percent of our friends

са много по-малко от 95те процента на приятелите ни,

being located in countries other than where we are.

които живеят в държави, различни от държавата, в която живеем.

So does all this matter? Or is globaloney

Има ли значение това? Или дали глобалонията

just a harmless way of getting people to pay more attention

е безвреден начин да накараме хората да обръщат повече внимание

to globalization-related issues?

на проблемите, свързани с глобализацията?

I want to suggest that actually,

Предполагам, че

globaloney can be very harmful to your health.

глобалонията може да бъде много вредна за здравето ви.

First of all, recognizing that the glass

Първо, познаването, че чашата чаша

is only 10 to 20 percent full is critical to seeing

е пълна само 10 до 20 процента е критично да се види,

that there might be potential for additional gains

че може да има потенциал за допълнителни печалби

from additional integration,

от допълнителна интеграция,

whereas if we thought we were already there,

където, ако помислим, че сме вече там,

there would be no particular point to pushing harder.

няма да има практическа полза да преследваме повече.

It's a little bit like, we wouldn't be having a conference

Това е като, няма да има конференция

on radical openness if we already thought we were totally open

за радикалната отвореност, ако си мислим, че сме напълно открити

to all the kinds of influences that are being talked about

за всички видове влияния, за които се говори

at this conference.

на тази конференция.

So being accurate about how limited globalization levels are

Да бъдем точни за това, колко са ограничени нивата на глобализация

is critical to even being able to notice

е критично дори, за да можем да забележим,

that there might be room for something more,

че може да има пространство за нещо повече,

something that would contribute further to global welfare.

нещо, което ще допринесе за глобалното благосъстояние.

Which brings me to my second point.

Което ме довежда до втората ми точка.

Avoiding overstatement is also very helpful

Избягването на надценяването е и много полезно,

because it reduces and in some cases even reverses

защото това намалява, а в някои случаи дори обръща

some of the fears that people have about globalization.

някои от страховете, които имат хората, за глобализацията.

So I actually spend most of my "World 3.0" book

Написах по-голямата част от книгата ми "Свят 3.0",

working through a litany of market failures and fears

работейки с литания от пазарни неуспехи и страхове,

that people have that they worry globalization is going to exacerbate.

които имат хората, затова, че се безпокоят, че глобализацията ще се усили.

I'm obviously not going to be able to do that for you today,

Не мога да направя това днес,

so let me just present to you two headlines

но нека просто представя две заглавия

as an illustration of what I have in mind.

като илюстрация на това, което искам да кажа.

Think of France and the current debate about immigration.

Помислете за Франция и за текущия дебат за имиграцията.

When you ask people in France what percentage

Когато попитате французите, какъв процент

of the French population is immigrants,

от населението във Франция са имигранти,

the answer is about 24 percent. That's their guess.

отговорът е около 24 процента. Това е предположението им.

Maybe realizing that the number is just eight percent

Може би, разбирането, че броят им е едва осем процента

might help cool some of the superheated rhetoric

ще помогне да се охлади супергорещата реторика,

that we see around the immigration issue.

че навсякъде виждаме имигранти.

Or to take an even more striking example,

Или да вземем дори по-фрапиращ пример,

when the Chicago Council on Foreign Relations

когато Съветът за чуждестранни връзки в Чикаго

did a survey of Americans, asking them to guess

направи проучване на американците, като ги помоли да предположат,

what percentage of the federal budget went to foreign aid,

какъв процент от федералния бюджет отива за чуждестранна помощ,

the guess was 30 percent, which is

предположението беше 30 процента, което е

slightly in excess of the actual level — ("actually about ... 1%") (Laughter) —

малко повече от действителното ниво - (около ...1%) (Смях)

of U.S. governmental commitments to federal aid.

- от правителствения ангажимент на САЩ за чуждестранна помощ.

The reassuring thing about this particular survey was,

Успокояващото за това проучване беше,

when it was pointed out to people how far

че то показа на хората, колко са далеч

their estimates were from the actual data,

преценките им от действителните данни,

some of them — not all of them — seemed to become

някои от тях, не всички, станаха

more willing to consider increases in foreign aid.

по-благосклонни към чуждестранната помощ.

So foreign aid is actually a great way

Чуждестранната помощ е страхотен начин

of sort of wrapping up here, because

на схващане за какво говора, защото,

if you think about it, what I've been talking about today

ако помислите за това, за което говорих днес,

is this notion -- very uncontroversial amongst economists --

ще помислите - много непротиворечиво между икономистите -

that most things are very home-biased.

че повечето от нещата са домашни.

"Foreign aid is the most aid to poor people,"

"Чуждестранната помощ е най-вече помощ за бедни хора",

is about the most home-biased thing you can find.

е сред най-домашните неща, което можете да намерите.

If you look at the OECD countries and how much

Ако разгледате държавите от ОИСР и колко

they spend per domestic poor person,

те харчат за един беден човек от техните държави,

and compare it with how much they spend

и го сравните с това, колко харчат

per poor person in poor countries,

за един беден човек в бедните държави,

the ratio — Branko Milanovic at the World Bank did the calculations —

съотношението - Бранко Миланович от Световната банка направи изчисленията,

turns out to be about 30,000 to one.

е около 30 000 към едно.

Now of course, some of us, if we truly are cosmopolitan,

Разбира се, някои от нас, ако сме истински космополитни,

would like to see that ratio being brought down

ще искаме да видим това съотношение сведено до

to one-is-to-one.

едно към едно.

I'd like to make the suggestion that we don't need to aim

Искам да направя предположението, че не трябва да целим

for that to make substantial progress from where we are.

устойчив напредък от мястото, в което се намираме сега.

If we simply brought that ratio down to 15,000 to one,

Ако просто сведем това съотношение до 15 000 към едно,

we would be meeting those aid targets that were agreed

ще достигнем тези цели на помощ, за които сме се споразумяли

at the Rio Summit 20 years ago that the summit

на срещата в Рио преди 20 години, а срещата,

that ended last week made no further progress on.

която завърши миналата седмица не донесе по-нататъшен напредък.

So in summary, while radical openness is great,

В резюме, докато радикалната откритост е страхотно нещо,

given how closed we are,

при положението, колко сме затворени,

even incremental openness could make things

дори частична откритост може да направи нещата

dramatically better. Thank you very much. (Applause)

много по-добри. Много благодаря! (Аплодисменти)

(Applause)

(Аплодисменти)