Daniel Libeskind's 17 words of architectural inspiration

Translator: MaYoMo com Reviewer: adam leclerc

I'll start with my favorite muse, Emily Dickinson,

Ще започна с любимата си муза, Емили Дикинсън,

who said that wonder is not knowledge, neither is it ignorance.

която казва, че чудото не е познание, нито пък е невежество.

It's something which is suspended

То е нещо, висящо

between what we believe we can be,

между онова, което вярваме, че може да бъдем,

and a tradition we may have forgotten.

и една традиция, която може да сме забравили.

And I think, when I listen to these incredible people here,

И мисля, като слушам тези невероятни хора тук,

I've been so inspired -- so many incredible ideas, so many visions.

колко съм вдъхновен, толкова много невероятни идеи, токова много визии.

And yet, when I look at the environment outside,

Все пак, като погледна средата отвън,

you see how resistant architecture is to change.

виждате колко е устойчива архитектурата на промени.

You see how resistant it is to those very ideas.

Виждате колко е устойчива тя на самите тези идеи.

We can think them out. We can create incredible things.

Можем да ги премислим. Можем да създадем невероятни неща.

And yet, at the end,

И все пак, накрая,

it's so hard to change a wall.

толкова е трудно да се промени една стена.

We applaud the well-mannered box.

Аплодираме кутията с добри маниери.

But to create a space that never existed is what interests me;

Но онова, което ме интересува, е създаването на пространство, което никога не е съществувало.

to create something that has never been,

Да създадеш нещо, каквото никога не е имало.

a space that we have never entered except in our minds and our spirits.

Пространство, в което никога не сме влизали, освен в умовете и духовете си.

And I think that's really what architecture is based on.

Мисля, че всъщност на това се основава архитектурата.

Architecture is not based on concrete

Архитектурата не се базира на бетон,

and steel and the elements of the soil.

стомана и елементите на почвата.

It's based on wonder.

Тя се базира на чудо.

And that wonder is really what has created the greatest cities,

Това чудо всъщност е създало най-великите градове,

the greatest spaces that we have had.

най-великите пространства, които сме имали.

And I think that is indeed what architecture is. It is a story.

Мисля, че всъщност, това е архитектурата. Тя е история.

By the way, it is a story that is told through

Между другото, тя е история, разказвана чрез

its hard materials.

нейните твърди материали.

But it is a story of effort and struggle

Но тя е история на усилие и борба

against improbabilities.

срещу невероятностите.

If you think of the great buildings, of the cathedrals, of the temples,

Като си помислиш за великите сгради, за катедралите, за храмовете,

of the pyramids, of pagodas,

за пирамидите, за пагодите,

of cities in India and beyond,

за градовете в Индия и отвъд,

you think of how incredible this is that that was realized

мислиш за това колко е невероятно, че това е било реализирано

not by some abstract idea, but by people.

не от някаква абстрактна идея, а от хора.

So, anything that has been made can be unmade.

Така че всичко, което е било направено, може да бъде развалено.

Anything that has been made can be made better.

Всичко, което е било правено, може да се направи по-добре.

There it is: the things that I really believe

Ето, това е: нещата, за които всъщност вярвам,

are of important architecture.

че са важни в архитектурата.

These are the dimensions that I like to work with.

Това са измеренията, с които ми харесва да работя.

It's something very personal.

Това е нещо много лично.

It's not, perhaps, the dimensions appreciated by art critics

Вероятно не тези измерения са ценени от арт критиците,

or architecture critics or city planners.

архитектурните критици или градските планьори.

But I think these are the necessary oxygen

Но мисля, че те са необходимият кислород,

for us to live in buildings, to live in cities,

за да живеем в сгради, да живеем в градове,

to connect ourselves in a social space.

да се свързваме в едно социално пространство.

And I therefore believe that optimism is what drives architecture forward.

И поради това вярвам, че оптимизмът е онова, което движи архитектурата напред.

It's the only profession where you have to believe in the future.

Тя е единствената професия, при която трябва да вярваш в бъдещето.

You can be a general, a politician, an economist who is depressed,

Можеш да бъдеш генерал, политик, икономист, който е потиснат,

a musician in a minor key, a painter in dark colors.

музикант в минорна тоналност, художник в тъмни цветове.

But architecture is that complete ecstasy that the future can be better.

Но архитектурата е онзи пълен екстаз, че бъдещето може да бъде по-добро.

And it is that belief that I think drives society.

И мисля, че това вярване движи обществото.

And today we have a kind of evangelical pessimism all around us.

Днес навсякъде около нас има един вид евангелистичен песимизъм.

And yet it is in times like this

И все пак в такива времена

that I think architecture can thrive with big ideas,

мисля, че архитектурата може да процъфтява с големи идеи.

ideas that are not small. Think of the great cities.

Идеи, които не са малки. Помислете за великите градове.

Think of the Empire State Building, the Rockefeller Center.

Помислете за Емпайър Стейт Билдинг, Центъра Рокфелер.

They were built in times that were

Те са били построени във времена,

not really the best of times in a certain way.

които всъщност не са били най-добрите, в известен смисъл.

And yet that energy and power of architecture

И все пак тази енергия и мощ на архитектурата

has driven an entire social and political space that these buildings occupy.

е създала цяло едно социално и политическо пространство, заемано от тези сгради.

So again, I am a believer in the expressive.

Така че, отново - аз вярвам в експресивното.

I have never been a fan of the neutral.

Никога не съм бил почитател на неутралното.

I don't like neutrality in life, in anything.

Не харесвам неутралността в живота, в каквото и да било.

I think expression.

Мисля за експресия.

And it's like espresso coffee, you know, you take the essence of the coffee.

И обичам кафе еспресо. Нали разбирате, вземаш същността на кафето.

That's what expression is.

Това е експресия.

It's been missing in much of the architecture,

Тя липсва в голяма част от архитектурата,

because we think architecture is the realm of the neutered,

защото мислим, че архитектурата е царството на на неутралните,

the realm of the kind of a state that has no opinion,

царството на вида състояние, което няма мнение,

that has no value.

което няма ценност.

And yet, I believe it is the expression --

И все пак вярвам, че изразяването -

expression of the city, expression of our own space --

изразяването на града, изразяването на собственото ни пространство

that gives meaning to architecture.

дава смисъл на архитектурата.

And, of course, expressive spaces are not mute.

И, разбира се, изразителните пространства не са неми.

Expressive spaces are not spaces

Изразителните пространства не са пространства,

that simply confirm what we already know.

които просто потвърждават онова, което вече знаем.

Expressive spaces may disturb us.

Експресивните пространства може да ни смущават.

And I think that's also part of life.

Мисля, че това също е част от живота.

Life is not just an anesthetic to make us smile,

Животът не е просто обезболяващо, което да ни кара да се усмихваме.

but to reach out across the abyss of history,

А да се протегнем през бездната на историята

to places we have never been,

до места, където никога не сме били

and would have perhaps been, had we not been so lucky.

и вероятно бихме били, ако нямахме такъв късмет.

So again, radical versus conservative.

И така, отново - радикално срещу консервативно.

Radical, what does it mean? It's something which is rooted,

Радиално - какво означава това? Нещо, което е установено.

and something which is rooted deep in a tradition.

Нещо, което е вкоренено дълбоко в традицията.

And I think that is what architecture is, it's radical.

Мисля, че архитектурата е такава - тя е радикална.

It's not just a conservation in formaldehyde

Тя не е просто консервация във формалдехид

of dead forms.

на мъртви форми.

It is actually a living connection

Всъщност е жива връзка

to the cosmic event that we are part of,

към космическото събитие, от което сме част,

and a story that is certainly ongoing.

и история, която със сигурност продължава.

It's not something that has a good ending or a bad ending.

Не е нещо, което има добър край или лош край.

It's actually a story in which our acts themselves

Всъщност е история, в която действията ни сами по себе си

are pushing the story in a particular way.

тласкат историята по определен начин.

So again I am a believer in the radical architecture.

И отново - аз вярвам в радикалната архитектура.

You know the Soviet architecture of that building

Знаете ли, съветската архитектура на тази сграда

is the conservation.

е консервацията.

It's like the old Las Vegas used to be.

Както е било едно време в стария Лас Вегас.

It's about conserving emotions, conserving the traditions

Свързана с консервиране на емоции, консервиране на традиции,

that have obstructed the mind in moving forward

които възпират движението на ума напред

and of course what is radical is to confront them.

а, разбира се, радикалното е да се конфронтираш с тях.

And I think our architecture is a confrontation

Мисля, че нашата архитектура е конфронтация

with our own senses.

със собствените ни сетива.

Therefore I believe it should not be cool.

Затова вярвам, че тя не трябва да е хладна.

There is a lot of appreciation for the kind of cool architecture.

Типът хладна архитектура е много ценен.

I've always been an opponent of it. I think emotion is needed.

Аз винаги съм бил неин противник. Мисля, че емоцията е необходима.

Life without emotion would really not be life.

Животът без емоция всъщност не би бил живот.

Even the mind is emotional.

Дори умът е емоционален.

There is no reason which does not take a position

Няма причина, която да не заема позиция

in the ethical sphere, in the philosophical mystery of what we are.

в етичната сфера, във философската мистерия на онова, което сме ние.

So I think emotion is a dimension

Затова мисля, че емоцията е измерение,

that is important to introduce into city space, into city life.

което е важно за въвеждане в градското пространство, в градския живот.

And of course, we are all about the struggle of emotions.

И, разбира се, ние сме изтъкани от борба на емоции.

And I think that is what makes the world a wondrous place.

Мисля, че това прави света чудно място.

And of course, the confrontation of the cool, the unemotional with emotion,

И ,разбира се, конфронтацията на хладното, неемоционалното с емоция

is a conversation that I think

е един разговор, който мисля,

cities themselves have fostered.

че самите градове подхранват.

I think that is the progress of cities.

Мисля, че това е напредъкът на градовете.

It's not only the forms of cities,

Не само формите на градовете,

but the fact that they incarnate emotions,

а фактът, че те въплъщават емоции,

not just of those who build them,

не само на онези, които ги строят,

but of those who live there as well.

но също и на онези, които живеят там.

Inexplicable versus understood. You know, too often we want to understand everything.

Необяснимо срещу разбрано. Знаете ли, много често искаме да разберем всичко.

But architecture is not the language of words.

Но архитектурата не е езикът на думите.

It's a language. But it is not a language that can be reduced

Тя е език. Но не е език, който може да бъде ограничен

to a series of programmatic notes that we can verbally write.

до серия прагматични бележки, които можем да напишем вербално.

Too many buildings that you see outside that are so banal

Твърде много сгради, които виждате навън, са толкова банални

tell you a story, but the story is very short,

и ви разказват история, но историята е много кратка.

which says, "We have no story to tell you."

В нея се казва: "Нямаме никаква история за разказване."

(Laughter)

(Смях)

So the important thing actually,

Така че, всъщност важното е,

is to introduce the actual architectural dimensions,

да се въведат актуалните архитектурни измерения,

which might be totally inexplicable in words,

които могат да са напълно необясними с думи.

because they operate in proportions,

Защото те действат в пропорции,

in materials, in light.

в материали, в светлина.

They connect themselves into various sources,

Те се свързват в различни източници,

into a kind of complex vector matrix

в един вид сложна векторна матрица,

that isn't really frontal

която всъщност не е фронтална,

but is really embedded in the lives,

а е вградена в животите

and in the history of a city, and of a people.

и в историята на един град и на един народ.

So again, the notion that a building should just be explicit

И отново - според мен понятието, че една сграда трябва просто да е определена,

I think is a false notion,

според мен е погрешно понятие,

which has reduced architecture into banality.

което смалява архитектурата до баналност.

Hand versus the computer.

Ръка срещу компютър.

Of course, what would we be without computers?

Разбира се, какво бихме били без компютри?

Our whole practice depends on computing.

Цялата ни практика зависи от компютрите.

But the computer should not just be the glove of the hand;

Но компютърът не трябва да бъде само ръкавицата върху ръката,

the hand should really be the driver of the computing power.

всъщност ръката трябва да ръководи компютърната мощ.

Because I believe that the hand

Защото вярвам, че ръката

in all its primitive, in all its physiological obscurity,

в цялата си примитивност, в цялата си физиологична неяснота

has a source, though the source is unknown,

има един източник, макар и източникът да е неизвестен,

though we don't have to be mystical about it.

макар че, не трябва да сме мистични в това отношение,

We realize that the hand has been given us

осъзнаваме, че ръката ни е била дадена

by forces that are beyond our own autonomy.

от сили, които са отвъд собствената ни анатомия.

And I think when I draw drawings

И мисля, че когато правя рисунки,

which may imitate the computer, but are not computer drawings --

които може да имитират компютъра, но не са компютърни рисунки,

drawings that can come from sources

рисунки, които може да идват от източници,

that are completely not known, not normal, not seen,

които са напълно непознати, ненормални, невиждани.

yet the hand -- and that's what I really, to all of you who are working --

И все пак ръката - и това наистина, за всички вас, които работите...

how can we make the computer respond to our hand

как можем да накараме компютъра да откликва на ръката ни,

rather than the hand responding to the computer.

а не ръката да откликва на компютъра.

I think that's part of what the complexity of architecture is.

Мисля, че това е част от сложността на архитектурата.

Because certainly we have gotten used to the propaganda

Защото със сигурност сме свикнали с пропагандата,

that the simple is the good. But I don't believe it.

че простото е доброто. Но аз не го вярвам.

Listening to all of you, the complexity of thought,

Като слушам всички вас, сложността на мисълта,

the complexity of layers of meaning is overwhelming.

сложността на пластовете значения е поразителна.

And I think we shouldn't shy away in architecture,

Мисля, че не трябва да проявяваме плахост в архитектурата.

You know, brain surgery, atomic theory,

Нали знаете - мозъчната хирургия, атомната теория,

genetics, economics

генетиката, икономиката

are complex complex fields.

са сложни, сложни области

There is no reason that architecture should shy away

Няма прична архитектурата да проявява плахост

and present this illusory world of the simple.

и да представя този илюзорен свят на простото.

It is complex. Space is complex.

Сложно е. Пространството е сложно.

Space is something that folds out of itself into completely new worlds.

Пространството е нещо, което се разгръща от себе си в напълно нови светове.

And as wondrous as it is,

И в своята чудност

it cannot be reduced to a kind of simplification

то не може да бъде ограничено до един вид опростенчество,

that we have often come to be admired.

на което често сме започнали да се възхищаваме.

And yet, our lives are complex.

И все пак, животите ни са сложни.

Our emotions are complex.

Емоциите ни са сложни.

Our intellectual desires are complex.

Интелектуалните ни копнежи са сложни.

So I do believe that architecture as I see it

Затова аз вярвам, че е нужно архитектурата, както я виждам,

needs to mirror that complexity in every single space that we have,

да отразява тази сложност във всяко едно пространство, което имаме,

in every intimacy that we possess.

във всяка интимност, която притежаваме.

Of course that means that architecture is political.

Разбира се, това означава, че архитектурата е политическа.

The political is not an enemy of architecture.

Политическото не е враг на архитектурата.

The politeama is the city. It's all of us together.

[неясно] е градът. Това сме всички ние заедно.

And I've always believed that the act of architecture,

И винаги съм вярвал, че актът на архитектурата,

even a private house, when somebody else will see it, is a political act,

дори в частна къща, когато ще я види някой друг, е политически акт.

because it will be visible to others.

Защото те бъде видима за други.

And we live in a world which is connecting us more and more.

А живеем в свят, който ни свързва все повече и повече.

So again, the evasion of that sphere,

Така че, отново - избягването на тази сфера,

which has been so endemic to that sort of pure architecture,

което беше толкова ендемично заради онзи вид чиста архитектура,

the autonomous architecture that is just an abstract object

автономната архитектура, която е само един абстрактен обект,

has never appealed to me.

никога не ми е допадала.

And I do believe that this interaction

И вярвам, че това взаимодействие

with the history, with history that is often very difficult,

с историята, което често е много трудно -

to grapple with it, to create

да се счепкваш с нея, да създаваш

a position that is beyond our normal expectations and to create a critique.

позиция, която е отвъд нормалните ни очаквания и да създаваш критика.

Because architecture is also the asking of questions.

Защото архитектура, е също задаването на въпроси.

It's not only the giving of answers.

Тя не е само даването на отговори.

It's also, just like life, the asking of questions.

А също, както и животът, задаването на въпроси.

Therefore it is important that it be real.

Затова е важно да бъде истинска.

You know we can simulate almost anything.

Разбирате ли, можем да симулираме почти всичко.

But the one thing that can be ever simulated

Но единственото, което не може да се симулира,

is the human heart, the human soul.

е човешкото сърце, човешката душа.

And architecture is so closely intertwined with it

А архитектурата е така плътно преплетена с нея,

because we are born somewhere and we die somewhere.

защото сме родени някъде и умираме някъде.

So the reality of architecture is visceral. It's not intellectual.

Така че реалността на архитектурата е интуитивна. Тя не е интелектуална.

It's not something that comes to us from books and theories.

Тя не е нещо, което идва при нас от книги и теории.

It's the real that we touch -- the door, the window,

Тя е реалното, което докосваме - вратата, прозорецът,

the threshold, the bed --

прагът, леглото.

such prosaic objects. And yet,

Такива прозаични обекти.

I try, in every building, to take that virtual world,

И все пак се опитвам, във всяка сграда, да взема този виртуален свят,

which is so enigmatic and so rich,

който е толкова загадъчен и толкова богат,

and create something in the real world.

и да създам нещо в реалния свят.

Create a space for an office,

Да създам пространство за офис,

a space of sustainability

пространство на устойчивост,

that really works between that virtuality

което наистина действа между тази виртуалност

and yet can be realized as something real.

и все пак може да бъде осъзнато като нещо реално.

Unexpected versus habitual.

Неочаквано срещу обичайно.

What is a habit? It's just a shackle for ourselves.

Какво е навик? Просто пречка за самите нас.

It's a self-induced poison.

Това е самопричинена отрова.

So the unexpected is always unexpected.

Така че, неочакваното винаги е неочаквано.

You know, it's true, the cathedrals, as unexpected,

Разбирате ли, истина е - катедралите, като неочаквани

will always be unexpected.

винаги ще са неочаквани.

You know Frank Gehry's buildings, they will continue to be unexpected in the future.

А сградите на Франк Гери - те ще продължат да са неочаквани в бъдещето.

So not the habitual architecture that instills in us

Така че, не обичайната архитектура ни внушава

the false sort of stability,

фалшивия вид стабилност,

but an architecture that is full of tension,

а една архитектура, която е пълна с напрежение,

an architecture that goes beyond itself

една архитектура, която стига отвъд себе си,

to reach a human soul and a human heart,

за да достигне една човешка душа и едно човешко сърце

and that breaks out of the shackles of habits.

и която се освобождава от веригите на навиците.

And of course habits are enforced by architecture.

А, разбира се, навиците са наложени от архитектурата.

When we see the same kind of architecture

Когато виждаме същия вид архитектура,

we become immured in that world of those angles,

се приучваме към този свят на онези ъгли,

of those lights, of those materials.

онези светлини, онези материали.

We think the world really looks like our buildings.

Мислим, че светът наистина прилича на нашите сгради.

And yet our buildings are pretty much limited by the techniques and wonders

И все пак нашите сгради са до голяма степен ограничени от техниките и чудесата,

that have been part of them.

които са били част от тях.

So again, the unexpected which is also the raw.

И отново - неочакваното, което също е и грубото.

And I often think of the raw and the refined.

Често мисля за грубото и изтънченото.

What is raw? The raw, I would say

Какво е грубо? Грубото, бих казал,

is the naked experience, untouched by luxury,

е голото преживяване, недокоснато от лукс,

untouched by expensive materials,

недокоснато от скъпи материали,

untouched by the kind of refinement

недокоснато от вида рафинираност,

that we associate with high culture.

който свързвахме с високата култура.

So the rawness, I think, in space,

Така че, според мен грубостта в пространството,

the fact that sustainability can actually, in the future

фактът, че устойчивостта всъщност, в бъдещето

translate into a raw space,

може да се превежда в едно сурово пространство,

a space that isn't decorated,

пространство, което не е украсено,

a space that is not mannered in any source,

пространство, което не е маниерно от никакъв източник,

but a space that might be cool in terms of its temperature,

а пространство, което може да е хладно по отношение на температурата си,

might be refractive to our desires.

може да бъде пречупващо за нашите копнежи.

A space that doesn't always follow us

Едно пространство, което не ни следва винаги

like a dog that has been trained to follow us,

като куче, обучено да ни следва,

but moves ahead into directions of demonstrating

а се движи напред в насока на демонстриране

other possibilities, other experiences,

на други възможности, други преживявания,

that have never been part of the vocabulary of architecture.

които никога не са били част от речника на архитектурата.

And of course that juxtaposition is of great interest to me

Разбира се, това противопоставяне е от огромен интерес за мен,

because it creates a kind of a spark of new energy.

защото създава нещо като искра от нова енергия.

And so I do like something which is pointed, not blunt,

И така, наистина харесвам нещо заострено, не тъпо,

something which is focused on reality,

нещо, съсредоточено върху реалността,

something that has the power, through its leverage,

нещо, което има силата, чрез своето влияние,

to transform even a very small space.

да трансформира дори едно много малко пространство.

So architecture maybe is not so big, like science,

Архитектурата може да не е толкова голяма, като науката,

but through its focal point

но чрез фокусната си точка,

it can leverage in an Archimedian way

може да повдигне с лост по архимедовски начин

what we think the world is really about.

онова, което смятаме, че е истинската същност на света.

And often it takes just a building

Често е нужна само една сграда,

to change our experience of what could be done, what has been done,

за да се промени преживяването ни за това какво може да се направи, какво е било направено,

how the world has remained both in between stability and instability.

как светът е останал едновременно между стабилност и нестабилност.

And of course buildings have their shapes.

И, разбира се, сградите имат своите форми.

Those shapes are difficult to change.

Тези форми са трудни за променяне.

And yet, I do believe that in every social space,

Все пак вярвам, че във всяко социално пространство,

in every public space,

във всяко обществено пространство,

there is a desire to communicate more

има копнеж да се комуникира повече,

than just that blunt thought, that blunt technique,

отколкто просто тази пряма мисъл, тази пряма техника.

but something that pinpoints, and can point in various directions

А нещо, което улучва точно и може да сочи в различни посоки -

forward, backward, sideways and around.

напред, назад, настрани и наоколо.

So that is indeed what is memory.

Това е наистина един [неясно] спомен.

So I believe that my main interest is to memory.

Смятам, че основният ми интерес е към паметта.

Without memory we would be amnesiacs.

Без памет щяхме да имаме амнезия.

We would not know which way we were going,

Нямаше да знаем накъде вървим

and why we are going where we're going.

и защо отиваме, накъдето отиваме.

So I've been never interested in the forgettable reuse,

Никога не съм се интересувал от забравимата повторна употреба,

rehashing of the same things over and over again,

преработка на същите неща отново и отново.

which, of course, get accolades of critics.

Което, разбира се, печели възхвали от критиците.

Critics like the performance to be repeated again and again the same way.

Критиците обичат представлението да се повтаря отново и отново по същия начин.

But I rather play something

Но аз бих предпочел да изиграя нещо

completely unheard of,

напълно нечувано,

and even with flaws,

било то и с грешки,

than repeat the same thing over and over which has been hollowed

отколкото да повтарям отново и отново същото нещо,

by its meaninglessness.

което е било изпразнено от своята безсмисленост.

So again, memory is the city, memory is the world.

И отново - паметта е градът, паметта е светът.

Without the memory there would be no story to tell.

Без паметта не би имало история за разказване.

There would be nowhere to turn.

Не би имало накъде да се обърнем.

The memorable, I think, is really our world, what we think the world is.

Паметното, мисля, всъщност е нашият свят - онова, което смятаме, че е светът.

And it's not only our memory,

И не само нашата памет,

but those who remember us,

а и онези, които помнят нас.

which means that architecture is not mute.

Което означава, че архитектурата не е няма.

It's an art of communication.

Тя е изкуство за комуникация.

It tells a story. The story can reach into obscure desires.

Тя разказва история. Историята може да стигне до неясни желания.

It can reach into sources that are not explicitly available.

Тя може да стигне до източници, които не са външно налични.

It can reach into millennia

Може да стигне в хилядолетия,

that have been buried,

които са били погребани,

and return them in a just and unexpected equity.

и да ги върне с точна и неочаквана безпристрастност.

So again, I think the notion that

Отново - мисля, че понятието,

the best architecture is silent has never appealed to me.

че най-добрата архитектура е тиха, никога не ми е допадало.

Silence maybe is good for a cemetery but not for a city.

Тишината, може би, е добра за гробище, но не и за град.

Cities should be full of vibrations, full of sound, full of music.

Градовете трябва да са пълни с вибрации, пълни със звук, пълни с музика.

And that indeed is the architectural mission

И това всъщност е архитектурната мисия,

that I believe is important,

която е важна според мен,

is to create spaces that are vibrant,

да се създават пространства, изпълнени с жизненост,

that are pluralistic,

които са плуралистични,

that can transform the most prosaic activities,

които могат да преобразят най-прозаичните дейности

and raise them to a completely different expectation.

и да ги издигнат до напълно различно очакване.

Create a shopping center, a swimming place

Да се създаде търговски център, плувен басейн,

that is more like a museum than like entertainment.

което прилича повече на музей, отколкото на място за развлечение.

And these are our dreams.

Това са нашите мечти.

And of course risk. I think architecture should be risky.

И, разбира се, рискът. Мисля, че архитектурата трябва да бъде рискована.

You know it costs a lot of money and so on, but yes,

Знаете, че струва много пари и така нататък, но, да -

it should not play it safe.

тя не трябва да залага на безопасност.

It should not play it safe, because if it plays it safe

Не трябва да залага на безопасност, защото в такъв случай,

it's not moving us in a direction that we want to be.

не ни придвижва в посоката, където искаме да бъдем.

And I think, of course,

И мисля, разбира се,

risk is what underlies the world.

че рискът е онова, което е залегнало в основата на света.

World without risk would not be worth living.

Свят без риск не би си струвало да се живее.

So yes, I do believe that the risk we take in every building.

Така че, да - вярвам в риска, който поемаме във всяка сграда.

Risks to create spaces that have never been cantilevered to that extent.

Рискът да се създават пространства, които никога не са били конзолирани до такава степен.

Risks of spaces that have never been

Рискове от пространства, които никога не са били

so dizzying,

така замайващи,

as they should be, for a pioneering city.

както трябва да бъдат, за един пионерски град.

Risks that really move architecture

Рискове, които наистина придвижват архитектурата

even with all its flaws, into a space which is much better

дори с всичките й грешки, в едно пространство, много по-добро

that the ever again repeated

от вечно повтаряната

hollowness of a ready-made thing.

кухост на готовото.

And of course that is finally what I believe architecture to be.

И, разбира се, накрая - такава вярвам, че е архитектурата.

It's about space. It's not about fashion.

Свързана с пространство. А не с мода.

It's not about decoration.

Не с украса.

It's about creating with minimal means

Тя означава създаване с минимални средства

something which can not be repeated,

на нещо, което не може да бъде повтаряно,

cannot be simulated in any other sphere.

не може да бъде симулирано в никоя друга сфера.

And there of course is the space that we need to breathe,

Разбира се, има го пространството, от което имаме нужда, за да дишаме,

is the space we need to dream.

пространството, което ни е нужно, за да мечтаем.

These are the spaces that are

Това са пространствата,

not just luxurious spaces for some of us,

които не са просто луксозни пространства за някои от нас,

but are important for everybody in this world.

но са важни за всеки в този свят.

So again, it's not about the changing fashions, changing theories.

Отново - не става дума за променящите се моди, променящите се теории.

It's about carving out a space for trees.

А за това, да се създаде място за дървета.

It's carving out a space where nature can enter

Да се създаде място, където природата може да влезе

the domestic world of a city.

в домашния свят на един град.

A space where something which has never seen a light of day

Място, където нещо, което никога не е виждало бял свят,

can enter into the inner workings of a density.

може да влезе във вътрешността на една плътност.

And I think that is really the nature of architecture.

И мисля, че това всъщност е природата на архитектурата.

Now I am a believer in democracy.

Аз вярвам в демокрацията.

I don't like beautiful buildings

Не харесвам красиви сгради,

built for totalitarian regimes.

построени за тоталитарни режими.

Where people cannot speak, cannot vote, cannot do anything.

Където хората не могат да говорят, не могат да гласуват, не могат да правят нищо.

We too often admire those buildings. We think they are beautiful.

Твърде често се възхищаваме на онези сгради. Мислим, че те са красиви.

And yet when I think of the poverty of society

И все пак, когато мисля за бедността на обществото,

which doesn't give freedom to its people,

което не дава свобода на своя народ,

I don't admire those buildings.

не се възхищавам на онези сгради.

So democracy, as difficult as it is, I believe in it.

Демокрацията - колкото и да е трудна, вярвам в нея.

And of course, at Ground Zero what else?

А, разбира се, на Граунд Зиро какво друго?

It's such a complex project.

Това е толкова сложен проект.

It's emotional. There is so many interests.

Той е емоционален. Има толкова много интереси.

It's political. There is so many parties to this project.

Политически е. Има толкова много страни в този проект.

There is so many interests. There's money. There's political power.

Има толкова много интереси. Има пари. Има политическа власт.

There are emotions of the victims.

Има емоции на жертвите.

And yet, in all its messiness, in all its difficulties,

И все пак, при цялата му обърканост, при всичките му трудности,

I would not have liked somebody to say,

не би ми харесало някой да каже:

"This is the tabula rasa, mister architect -- do whatever you want."

"Това е табула раза, господин архитект. Правете, каквото поискате."

I think nothing good will come out of that.

Мисля, че нищо добро няма да излезе от това.

I think architecture is about consensus.

Мисля, че архитектурата е свързана с консенсус.

And it is about the dirty word "compromise." Compromise is not bad.

И е свързана с мръсната дума "компромис". Компромисът не е лош.

Compromise, if it's artistic,

Компромисът, ако е художествен,

if it is able to cope with its strategies --

ако е способен да се справи със стратегиите си...

and there is my first sketch and the last rendering --

а ето я първата ми скица и лявата интерпретация...

it's not that far away.

не е чак толкова далеч.

And yet, compromise, consensus,

И все пак - компромис, консенсус,

that is what I believe in.

в това вярвам.

And Ground Zero, despite all its difficulties, it's moving forward.

А Граунд Зиро, въпреки всичките си трудности, се движи напред.

It's difficult. 2011, 2013. Freedom Tower, the memorial.

Трудно е. 2011, 2013. Кулата на свободата, мемориалът.

And that is where I end.

И ето къде приключвам.

I was inspired when I came here as an immigrant

Бях вдъхновен, когато дойдох тук като имигрант

on a ship like millions of others,

на един кораб като милиони други,

looking at America from that point of view.

гледайки Америка от тази гледна точка.

This is America. This is liberty.

Това е Америка. Това е свободата.

This is what we dream about. Its individuality,

За това мечтаем. Нейната индивидуалност,

demonstrated in the skyline. It's resilience.

отразена в силуетите на сградите. Нейната гъвкавост.

And finally, it's the freedom that America represents,

И накрая - тя е свободата, която представлява Америка,

not just to me, as an immigrant, but to everyone in the world. Thank you.

не само за мен като имигрант, но и за всеки в света. Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: I've got a question.

Крис Андерсън: Имам един въпрос.

So have you come to peace

Постигнахте ли вече мир

with the process that happened at Ground Zero

с процеса, който се случва на Граунд Зиро

and the loss of the original, incredible design that you came up with?

и загубата на оригиналния, невероятен проект, с който излязохте?

Daniel Libeskind: Look. We have to cure ourselves

Даниел Либескинд: Вижте. Трябва да се излекуваме

of the notion that we are authoritarian,

от представата, че сме авторитарни,

that we can determine everything that happens.

че можем да определим всичко, което се случва.

We have to rely on others, and shape the process in the best way possible.

Трябва да разчитаме на други и да оформяме процеса по възможно най-добрия начин.

I came from the Bronx. I was taught not to be a loser,

Дойдох от Бронкс. Бях научен да не бъда губещ,

not to be somebody who just gives up in a fight.

да не бъда някой, който просто се отказва от борбата.

You have to fight for what you believe. You don't always win

Трябва да се бориш за онова, в което вярваш. Не печелиш винаги

everything you want to win. But you can steer the process.

всичко, което искаш да спечелиш. Но можеш да насочваш процеса.

And I believe that what will be built at Ground Zero

И вярвам, че онова, което ще бъде построено на Граунд Зиро,

will be meaningful, will be inspiring,

ще бъде значимо, вдъхновяващо,

will tell other generations of the sacrifices,

ще разказва на другите поколения за саможертвите,

of the meaning of this event.

за значението на това събитие.

Not just for New York, but for the world.

Не само за Ню Йорк, но и за света.

Chris Anderson: Thank you so much, Daniel Libeskind.

Крис Андерсън: Много Ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)