Uri Alon: Why truly innovative science demands a leap into the unknown

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

In the middle of my Ph.D.,

По средата на доктората си

I was hopelessly stuck.

изпаднах в отчаяна безизходица.

Every research direction that I tried

Всяка посока на проучване, която опитвах

led to a dead end.

водеше до задънена улица.

It seemed like my basic assumptions

Сякаш фундаменталните ми предположения

just stopped working.

просто престанаха да работят.

I felt like a pilot flying through the mist,

Чувствах се като пилот, който лети в мъглата

and I lost all sense of direction.

и губи всякаква ориентация.

I stopped shaving.

Спрях да се бръсна.

I couldn't get out of bed in the morning.

Сутрин не можех да стана от леглото.

I felt unworthy

Чувствах се недостоен

of stepping across the gates of the university,

да престъпя прага на университета,

because I wasn't like Einstein or Newton

защото не бях като Айнщайн, Нютон

or any other scientist whose results

или всеки друг учен, за чиито резулати

I had learned about, because in science,

бях учил. Защото в науката

we just learn about the results, not the process.

научаваме само за резултатите, не за процеса.

And so obviously, I couldn't be a scientist.

Така че, очевидно, не ставах за учен.

But I had enough support

Но имах достатъчно подкрепа,

and I made it through

успях да продължа

and discovered something new about nature.

и открих нещо ново за природата.

This is an amazing feeling of calmness,

Невероятно чувство на спокойствие е

being the only person in the world

да бъдеш единственият човек на света,

who knows a new law of nature.

който знае нов природен закон.

And I started the second project in my Ph.D,

После започнах втория проект по доктората си

and it happened again.

и това отново се случи.

I got stuck and I made it through.

Стигнах задънена улица и успях да продължа.

And I started thinking,

Започнах да мисля,

maybe there's a pattern here.

че може би има някаква схема в това.

I asked the other graduate students, and they said,

Попитах другите студенти, завършили университета и те казаха:

"Yeah, that's exactly what happened to us,

"Да, точно това ни се случи,

except nobody told us about it."

освен това никой не ни предупреди."

We'd all studied science as if it's a series

Всички ние бяхме учили наука така, сякаш тя е поредица

of logical steps between question and answer,

от логични стъпки между въпроса и отговора,

but doing research is nothing like that.

но научното изследване няма нищо общо с това.

At the same time, I was also studying

По същото време учех също и

to be an improvisation theater actor.

за актьор в импровизационен театър.

So physics by day,

Физика през деня,

and by night, laughing, jumping, singing,

а през нощта смях, скачане, пеене,

playing my guitar.

свирене на китара.

Improvisation theater,

Импровизационният театър,

just like science, goes into the unknown,

също като науката, навлиза в непознатото,

because you have to make a scene onstage

защото трябва да изиграеш една сцена пред публика

without a director, without a script,

без режисьор, без сценарий,

without having any idea what you'll portray

без никаква идея каква роля ще изпълниш

or what the other characters will do.

или какво ще направят другите герои.

But unlike science,

Но за разлика от науката

in improvisation theater, they tell you from day one

в импровизационния театър ти казват още на първия ден

what's going to happen to you when you get onstage.

какво ще ти се случи, когато се качиш на сцената.

You're going to fail miserably.

Ще се провалиш напълно.

You're going to get stuck.

Няма да можеш да продължиш.

And we would practice staying creative

И ние се упражнявахме да оставаме креативни

inside that stuck place.

в този момент на "запъване".

For example, we had an exercise

Например, имахме едно упражнение,

where we all stood in a circle,

в което всички заставахме в кръг

and each person had to do the world's worst tap dance,

и всеки от нас трябваше да изтанцува възможно най-лошия степ,

and everybody else applauded

а всички останали аплодираха

and cheered you on,

и насърчаваха танцуващия,

supporting you onstage.

подкрепяйки го на сцената.

When I became a professor

Когато станах професор

and had to guide my own students

и трябваше да напътствам собствените си студенти

through their research projects,

за изследователските им проекти,

I realized again,

отново проумях,

I don't know what to do.

че не знам какво да правя.

I'd studied thousands of hours of physics,

Бях учил хиляди часове физика,

biology, chemistry,

биология, химия,

but not one hour, not one concept

но нямах нито един час и нито една идея

on how to mentor, how to guide someone

за това как да бъда ментор, как да ръководя някого,

to go together into the unknown,

докато вървим заедно в неизвестното,

about motivation.

нито една идея за мотивацията.

So I turned to improvisation theater,

Затова се обърнах към импровизационния театър

and I told my students from day one

и казах на студентите си още първия ден

what's going to happen when you start research,

какво ще се случи, когато започнат изследването,

and this has to do with our mental schema

а това е свързано с мисловната ни схема

of what research will be like.

за това как то ще протече.

Because you see, whenever people do anything,

Защото, нали разбирате, когато човек прави нещо –

for example if I want to touch this blackboard,

например искам да докосна тази черна дъска –

my brain first builds up a schema,

мозъкът ми първо съставя план,

a prediction of exactly what my muscles will do

предвиждане за това какво точно ще направят мускулите ми,

before I even start moving my hand,

дори преди да започна да движа ръката си

and if I get blocked,

и ако нещо ми попречи,

if my schema doesn't match reality,

ако планът ми не съвпадне с действителността,

that causes extra stress called cognitive dissonance.

това причинява допълнителен стрес, наречен когнитивен дисонанс.

That's why your schemas had better match reality.

Ето защо е по-добре плановете ви да съвпадат с действителността.

But if you believe the way science is taught,

Но ако вярвате в начина, по който се преподава наука

and if you believe textbooks, you're liable

и вярвате на учебниците, вероятно е

to have the following schema of research.

схемата на изследването ви да бъде следната:

If A is the question,

ако А е въпросът,

and B is the answer,

а В - отговорът,

then research is a direct path.

то изследването е пряк път между двете.

The problem is that if an experiment doesn't work,

Проблемът е, че ако един експеримент не се получава

or a student gets depressed,

или студент изпадне в депресия,

it's perceived as something utterly wrong

това се възприема като нещо крайно нередно

and causes tremendous stress.

и причинява огромен стрес.

And that's why I teach my students

Ето защо преподавам на студентите си

a more realistic schema.

по-реалистична схема.

Here's an example

Ето един пример,

where things don't match your schema.

при който нещата не съвпадат с плана ви.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

So I teach my students a different schema.

И така, преподавам на студентите си различна схема.

If A is the question,

Ако А е въпросът,

B is the answer,

а В - отговорът,

stay creative in the cloud,

останете креативни в облака

and you start going,

и ще започнете да се движите,

and experiments don't work, experiments don't work,

експериментите няма да се получават отново и отново,

experiments don't work, experiments don't work,

те няма да се получават пак и пак,

until you reach a place linked with negative emotions

докато не стигнете до едно място, свързано с отрицателни емоции,

where it seems like your basic assumptions

където изглежда, че всичките ви фундаментални допускания

have stopped making sense,

са изгубили смисъл,

like somebody yanked the carpet beneath your feet.

сякаш някой е издърпал килима изпод краката ви.

And I call this place the cloud.

Наричам това място "облакът".

Now you can be lost in the cloud

Може да се изгубите в него

for a day, a week, a month, a year,

за ден, седмица, месец, година,

a whole career,

за цялата си кариера,

but sometimes, if you're lucky enough

но понякога, ако имате достатъчно късмет

and you have enough support,

и достатъчно подкрепа,

you can see in the materials at hand,

може да видите в материалите под ръка

or perhaps meditating on the shape of the cloud,

или може би медитирайки върху формата на облака,

a new answer,

нов отговор,

C, and you decide to go for it.

С, и да решите да тръгнете към него.

And experiments don't work, experiments don't work,

И експериментите няма да се получават отново и отново,

but you get there,

но вие стигате целта

and then you tell everyone about it

и после разказвате на всички за това,

by publishing a paper that reads A arrow C,

като публикувате теза, в която има стрелка от А към С

which is a great way to communicate,

и това е чудесен начин за комуникация

but as long as you don't forget the path

при условие, че не забравяте пътя,

that brought you there.

който ви е довел дотук.

Now this cloud is an inherent part

Този облак е неделима част

of research, an inherent part of our craft,

от изследването, присъща част от нашата професия,

because the cloud stands guard at the boundary.

защото той охранява границата.

It stands guard at the boundary

Той стои на стража на границата

between the known

между познатото

and the unknown,

и непознатото,

because in order to discover something truly new,

защото, за да откриете нещо наистина ново,

at least one of your basic assumptions has to change,

поне едно от фундаменталните ви предположения трябва да се промени,

and that means that in science,

а това означава, че в науката

we do something quite heroic.

правим нещо доста смело.

Every day, we try to bring ourselves

Всеки ден се опитваме да стигнем границата

to the boundary between the known and the unknown

между известното и неизвестното

and face the cloud.

и се изправяме пред облака.

Now notice that I put B

Забележете, че сложих В

in the land of the known,

в областта на известното,

because we knew about it in the beginning,

защото от началото знаехме за него,

but C is always more interesting

но С винаги е по-интересно

and more important than B.

и по-важно от В.

So B is essential in order to get going,

В е съществено за тръгването,

but C is much more profound,

но С е много по-дълбоко

and that's the amazing thing about resesarch.

и това е удивителното при научните изследвания.

Now just knowing that word, the cloud,

Дори само това, че знаят думата "облак"

has been transformational in my research group,

преобрази моята изследователска група,

because students come to me and say,

защото студентите идваха при мен и казваха:

"Uri, I'm in the cloud,"

"Ури, в облака съм",

and I say, "Great, you must be feeling miserable."

а аз казвах: "Чудесно, сигурно си отчаян."

(Laughter)

(Смях)

But I'm kind of happy,

Но съм щастлив,

because we might be close to the boundary

защото може би сме близо до границата

between the known and the unknown,

между познатото и непознатото

and we stand a chance of discovering

и има вероятност да открием

something truly new,

нещо наистина ново

since the way our mind works,

заради начина, по който работи ума ни -

it's just knowing that the cloud

той просто знае, че облакът

is normal, it's essential,

е нормален, важен

and in fact beautiful,

и всъщност красив.

we can join the Cloud Appreciation Society,

Можем да се присъединим към Обществото на ценителите на облака –

and it detoxifies the feeling that something

той пречиства от чувството,

is deeply wrong with me.

че нещо сериозно не е наред с мен.

And as a mentor, I know what to do,

И като ментор знам какво да правя -

which is to step up my support for the student,

да увелича подкрепата си към студента,

because research in psychology shows

защото психологическо изследване показва,

that if you're feeling fear and despair,

че ако чувствате страх и отчаяние,

your mind narrows down

умът ви се ограничава

to very safe and conservative ways of thinking.

до най-сигурните и консервативни начини на мислене.

If you'd like to explore the risky paths

Ако предпочитате да проучвате рисковите пътеки,

needed to get out of the cloud,

за да излезете от облака,

you need other emotions --

ви трябват други емоции -

solidarity, support, hope —

солидарност, подкрепа, надежда –

that come with your connection from somebody else,

те идват от връзката ви с някой друг,

so like in improvisation theater,

тоест както при импровизационния театър,

in science, it's best to walk into the unknown

в науката е най-добре да се впускаме в непознатото

together.

заедно.

So knowing about the cloud,

И така, знаейки за облака,

you also learn from improvisation theater

научаваме от импровизационния театър и

a very effective way to have conversations

един много ефективен начин да разговаряме

inside the cloud.

в облака.

It's based on the central principle

Той се основава на главния принцип

of improvisation theater,

на импровизационния театър,

so here improvisation theater

така че тук театърът

came to my help again.

отново ми помогна.

It's called saying "Yes, and"

Принципът се нарича "Да и..."

to the offers made by other actors.

в отговор на предложенията на другите актьори.

That means accepting the offers

Това означава да приемаме предложенията

and building on them, saying, "Yes, and."

и да ги надграждаме с думите "Да и...".

For example, if one actor says,

Например, ако един актьор каже:

"Here is a pool of water,"

"Ето една локва",

and the other actor says,

а другият каже:

"No, that's just a stage,"

"Не, това е просто сцена",

the improvisation is over.

импровизацията спира дотук.

It's dead, and everybody feels frustrated.

Мъртва е и всички са разочаровани.

That's called blocking.

Това се нарича блокиране.

If you're not mindful of communications,

Ако не се грижите за комуникацията,

scientific conversations can have a lot of blocking.

в научните разговори може да има много блокиране.

Saying "Yes, and" sounds like this.

Използването на "Да и..." звучи така:

"Here is a pool of water." "Yeah, let's jump in."

"Ето една локва." "Да, хайде да скочим в нея!"

"Look, there's a whale! Let's grab it by its tail.

"Виж, един кит! Да го хванем за опашката!

It's pulling us to the moon!"

Дърпа ни към луната!"

So saying "Yes, and" bypasses our inner critic.

Като казваме "Да и..." заобикаляме вътрешния си критик.

We all have an inner critic

Всички имаме вътрешен критик,

that kind of guards what we say,

който един вид ни ограничава какво да казваме,

so people don't think that we're obscene

така че хората да не си помислят, че сме неприлични

or crazy or unoriginal,

или луди, или неоригинални

and science is full of the fear

и науката е пълна със страх

of appearing unoriginal.

да не се окажем клишета.

Saying "Yes, and" bypasses the critic

"Да и..." заобикаля критика

and unlocks hidden voices of creativity

и отключва скрити творчески гласове,

you didn't even know that you had,

каквито дори не сте знаели, че имате

and they often carry the answer

и често те носят отговора

about the cloud.

за облака.

So you see, knowing about the cloud

И така, знанието за облака

and about saying "Yes, and"

и за "Да и..."

made my lab very creative.

направи лабораторията ми много креативна.

Students started playing off of each others' ideas,

Студентите започнаха да играят с идеите на останалите

and we made surprising discoveries

и направихме изненадващи открития

in the interface between physics and biology.

в областта между физиката и биологията.

For example, we were stuck for a year

Например, една година тъпкахме на едно място,

trying to understand the intricate

опитвайки се да разберем сложните

biochemical networks inside our cells,

биохимични мрежи в клетките ни

and we said, "We are deeply in the cloud,"

и си казахме: "Дълбоко в облака сме."

and we had a playful conversation

и проведохме игрив разговор,

where my student Shai Shen Orr said,

в който студентът ми Шай Шен Ор каза:

"Let's just draw this on a piece of paper, this network,"

"Хайде просто да я нарисуваме върху хартия тази мрежа"

and instead of saying,

и вместо да отговоря:

"But we've done that so many times

" Но това сме го правили толкова много пъти

and it doesn't work,"

и не работи",

I said, "Yes, and

аз казах: "Да и

let's use a very big piece of paper,"

хайде да използваме много голям лист хартия!",

and then Ron Milo said,

тогава Рон Мило каза:

"Let's use a gigantic architect's

"Хайде да използваме гигантска хартия

blueprint kind of paper, and I know where to print it,"

за проектиране, като тази на архитектите - знам къде да я отпечатам"

and we printed out the network and looked at it,

и ние отпечатахме мрежата, погледнахме я

and that's where we made our most important discovery,

и точно тогава направихме най-важното си откритие –

that this complicated network is just made

че тази сложна мрежа се състои само от

of a handful of simple, repeating interaction patterns

шепа прости, повтарящи се модели на взаимодействие,

like motifs in a stained glass window.

подобни на петната по стъкло на прозорец.

We call them network motifs,

Наричаме ги мрежови мотиви

and they're the elementary circuits

и те са елементарните вериги,

that help us understand

които ни помагат да разберем

the logic of the way cells make decisions

логиката на начина, по който клетките взимат решения

in all organisms, including our body.

при всички организми, включително и в тялото ни.

Soon enough, after this,

Скоро след това

I started being invited to give talks

започнаха да ме канят да изнасям лекции

to thousands of scientists across the world,

пред хиляди учени по света,

but the knowledge about the cloud

но знанието за облака

and saying "Yes, and"

и думите "Да и..."

just stayed within my own lab,

си остана в моята лаборатория,

because you see, in science, we don't talk about the process,

защото, нали разбирате - в науката не говорим за процеса,

anything subjective or emotional.

избягваме всичко субективно или емоционално.

We talk about the results.

Говорим за резултатите.

So there was no way to talk about it in conferences.

Затова нямаше начин да спомена облака на конференция.

That was unthinkable.

Беше немислимо.

And I saw scientists in other groups get stuck

Виждах учени от други групи да стигат задънена улица,

without even having a word to describe

неспособни дори да опишат с думи

what they're seeing,

какво преживяват

and their ways of thinking

и мисленето им

narrowed down to very safe paths,

се ограничаваше да най-сигурните пътища,

their science didn't reach its full potential,

научните им търсения не стигаха пълния си потенциал

and they were miserable.

и те бяха отчаяни.

I thought, that's the way it is.

Просто така стоят нещата, мислех си.

I'll try to make my lab as creative as possible,

Ще се опитам да направя лабораторията си възможно най-креативна

and if everybody else does the same,

и ако и всички останали го направят,

science will eventually become

науката рано или късно ще стане

more and more better and better.

по-продуктивна и по-добра.

That way of thinking got turned on its head

Мисленето ми се преобърна,

when by chance I went to hear Evelyn Fox Keller

когато случайно отидох да чуя Евелин Фокс Келър,

give a talk about her experiences

която изнасяше лекция за опита си

as a woman in science.

като жена в науката.

And she asked,

Тя попита:

"Why is it that we don't talk about the subjective

"Защо не говорим за личните

and emotional aspects of doing science?

и емоционалните аспекти на научната работа?

It's not by chance. It's a matter of values."

Не е случайно. Въпрос на ценности е."

You see, science seeks knowledge

Науката се стреми към знание,

that's objective and rational.

което е обективно и рационално.

That's the beautiful thing about science.

Това е красивото в нея.

But we also have a cultural myth

Но имаме и културен мит,

that the doing of science,

че научната работа –

what we do every day to get that knowledge,

това, което правим ежедневно, за да стигнем до знанията –

is also only objective and rational,

също е само обективна и рационална,

like Mr. Spock.

като г-н Спок.

And when you label something

А когато определяте нещо

as objective and rational,

като обективно и рационално,

automatically, the other side,

другата му страна –

the subjective and emotional,

субективната и емоционалната,

become labeled as non-science

автоматично се оказва не-наука

or anti-science or threatening to science,

или анти-наука или заплаха за науката

and we just don't talk about it.

и просто не говорим за нея.

And when I heard that,

И когато чух, че

that science has a culture,

науката има култура,

everything clicked into place for me,

всичко си дойде на мястото,

because if science has a culture,

защото ако науката има култура,

culture can be changed,

културата може да се промени,

and I can be a change agent

а аз мога да бъда носител на промяната,

working to change the culture of science wherever I could.

който работи, за да промени културата

And so the very next lecture I gave in a conference,

в науката навсякъде, където е възможно.

I talked about my science,

Говорех за моята наука

and then I talked about the importance

и после за значението

of the subjective and emotional aspects of doing science

на субективните и емоционалните аспекти в научната работа

and how we should talk about them,

и как трябва да ги обсъждаме,

and I looked at the audience,

поглеждах публиката

and they were cold.

и всички бяха безучастни.

They couldn't hear what I was saying

Не чуваха какво казвам

in the context of a 10 back-to-back

в контекста на конференция с 10 ПауърПойнт

PowerPoint presentation conference.

презентации една след друга.

And I tried again and again, conference after conference,

Опитвах отново и отново, конференция след конференция,

but I wasn't getting through.

но не успявах.

I was in the cloud.

Бях в облака.

And eventually I managed to get out the cloud

И в края на краищата успях да изляза от него

using improvisation and music.

с импровизация и музика.

Since then, every conference I go to,

Оттогава, на всяка конференция, на която ходя

I give a science talk and a second, special talk

изнасям една научна лекция и втора специална лекция,

called "Love and fear in the lab,"

озаглавена "Любов и страх в лабораторията" –

and I start it off by doing a song

започвам я с песен

about scientists' greatest fear,

за най-големия страх на всеки учен,

which is that we work hard,

а именно това да работим усърдно,

we discover something new,

да открием нещо ново

and somebody else publishes it before we do.

и някой друг да го публикува преди нас.

We call it being scooped,

Наричаме го "да те изпреварят"

and being scooped feels horrible.

и чувството да те изпреварят е ужасно.

It makes us afraid to talk to each other,

Кара ни да се страхуваме да говорим един с друг,

which is no fun,

което не е никак забавно,

because we came to science to share our ideas

защото сме се захванали с наука, за да споделяме идеите си

and to learn from each other,

и да се учим един от друг –

and so I do a blues song,

затова пея една блус песен,

which — (Applause) —

която – (Аплодисменти) –

called "Scooped Again,"

се казва "Отново изпреварен"

and I ask the audience to be my backup singers,

и ще помоля хората от публиката да ми бъдат бек-вокали,

and I tell them, "Your text is 'Scoop, Scoop.'"

вашият текст е: "Изпреварване, изпреварване".

It sounds like this: "Scoop, scoop!"

Звучи така: "Изпреварване, изпреварване!".

Sounds like this.

Ето и песента:

♪ I've been scooped again ♪

♪ Отново ме изпревариха ♪

♪ Scoop! Scoop! ♪

♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

And then we go for it.

И после започваме:

♪ I've been scooped again ♪

♪ Отново ме изпревариха ♪

♪ Scoop! Scoop! ♪

♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

♪ I've been scooped again ♪

♪ Отново ме изпревариха ♪

♪ Scoop! Scoop! ♪

♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

♪ I've been scooped again ♪

♪ Отново ме изпревариха ♪

♪ Scoop! Scoop! ♪

♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

♪ I've been scooped again ♪

♪ Отново ме изпревариха ♪

♪ Scoop! Scoop! ♪

♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

♪ Oh mama, can't you feel my pain ♪

♪ О, мамо, не усещаш ли болката ми ♪

♪ Heavens help me, I've been scooped again ♪

♪ Боже, помогни ми, отново ме изпревариха ♪

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря ви.

Thank you for your backup singing.

Благодаря ви за бек-вокалите.

So everybody starts laughing, starts breathing,

И така, всички започват да се смеят, започват да дишат,

notices that there's other scientists around them

забелязват, че има други учени около тях

with shared issues,

със сходни проблеми

and we start talking about the emotional

и започваме да говорим за емоционалните

and subjective things that go on in research.

и личните неща, които се случват по време на едно изследване.

It feels like a huge taboo has been lifted.

Усещането е сякаш огромно табу е било вдигнато.

Finally, we can talk about this in a scientific conference.

И най-накрая можем да говорим за това на научна конференция.

And scientists have gone on to form peer groups

Учените отидоха по-далеч и създадоха помежду си групи,

where they meet regularly

които редовно се срещат

and create a space to talk about the emotional

и създават пространство за разговори за емоционалните

and subjective things that happen as they're mentoring,

и субективните неща, които се случват, докато съветват студентите си,

as they're going into the unknown,

докато навлизат в непознатото

and even started courses

и дори започнаха курсове

about the process of doing science,

за процеса на научната работа,

about going into the unknown together,

за влизането заедно в неизвестното

and many other things.

и за много други неща.

So my vision is that,

Според моята представа,

just like every scientist knows the word "atom,"

точно както всеки учен знае думата "атом"

that matter is made out of atoms,

и че материята е изградена от атоми,

every scientist would know the words

така всеки учен трябва да знае думи

like "the cloud," saying "Yes, and,"

като "облака" и "Да и..."

and science will become much more creative,

и науката ще стане много по-креативна,

make many, many more unexpected discoveries

ще направи много повече неочаквани открития

for the benefit of us all,

в полза на всички нас

and would also be much more playful.

и ще бъде също много по-забавна.

And what I might ask you to remember from this talk

Това, което ви моля да запомните от тази беседа е,

is that next time you face

че следващия път, когато се сблъскате

a problem you can't solve

с проблем, който не можете да решите

in work or in life,

в работата или в живота,

there's a word for what you're going to see:

има дума за това, което ще видите:

the cloud.

облакът.

And you can go through the cloud

Не можете да преминете през облака

not alone but together

сами, а заедно

with someone who is your source of support

с някой, който ви подкрепя

to say "Yes, and" to your ideas,

и отговаря с "Да и..." на идеите ви,

to help you say "Yes, and" to your own ideas,

помага ви да кажете "Да и..." на собствените си идеи,

to increase the chance that,

увеличава вероятността, че

through the wisps of the cloud,

сред мъгливите нишки на облака

you'll find that moment of calmness

ще намерите онзи тих момент,

where you get your first glimpse

в който за пръв път ще зърнете

of your unexpected discovery,

неочакваното си откритие,

your C.

вашето С.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)