Thelma Golden: How art gives shape to cultural change

Translator: MaYoMo com Reviewer: adam leclerc

The brilliant playwright, Adrienne Kennedy,

Блестящият драматург Адриен Кенеди

wrote a volume called

е написал един том, озаглавен

"People Who Led to My Plays."

"Хора, довели до моите пиеси".

And if I were to write a volume,

Ако аз напиша том,

it would be called,

заглавието би било

"Artists Who Have Led My Exhibitions"

"Художници, водили моите изложби",

because my work,

защото моята работа

in understanding art and in understanding culture,

да разбирам изкуството и да разбирам културата,

has come by following artists,

се е осъществявала чрез проследяване на художници,

by looking at what artists mean

чрез разглеждане на това какво имат предвид художниците,

and what they do and who they are.

какво правят и кои са те.

J.J. from "Good Times,"

Джей Джей от "Добри времена",

(Applause)

(Аплодисменти)

significant to many people of course

разбира се, значим за много хора

because of "Dy-no-mite,"

заради "дин-о-мит"-а,

but perhaps more significant

но вероятно по-значим

as the first, really, black artist

като първия, всъщност, художник

on primetime TV.

в телевизионния праймтайм.

Jean-Michel Basquiat,

Жан-Мишел Баскиа,

important to me because [he was]

важен за мен, защото

the first black artist in real time

е първият черен художник в реално време,

that showed me the possibility of

който ми показа възможността

who and what I was about to enter into.

за това в кого и какво съм на път да навляза.

My overall project is about art --

Цялостният ми проект е за изкуство,

specifically, about black artists --

по-точно за черни художници,

very generally

най-общо,

about the way in which art

за начина, по който изкуството

can change the way we think

може да промени начина, по който мислим

about culture and ourselves.

за културата и самите себе си.

My interest is in artists

Моят интерес е към художници,

who understand and rewrite history,

които разбират и пренаписват историята,

who think about themselves

които мислят за самите себе си

within the narrative

в наратива

of the larger world of art,

на по-широкия свят на изкуството,

but who have created new places

но които са създали нови места,

for us to see and understand.

които да виждаме и разбираме.

I'm showing two artists here, Glenn Ligon and Kara Walker,

Тук показвам двама художници - Глен Линдън и Каръл Уокър,

two of many who really form for me

двама от многото, които наистина формират за мен

the essential questions that I wanted to bring

съществените въпроси, които исках да изтъкна

as a curator to the world.

като куратор пред света.

I was interested in the idea

Интересувах се от идеята

of why and how

защо и как

I could create a new story,

бих могла да създам една нова история,

a new narrative in art history

новo повествование в историята на изкуството

and a new narrative in the world.

и нов наратив в света.

And to do this, I knew

Знаех, че за да сторя това,

that I had to see the way in which artists work,

трябваше да видя начина, по който работят художниците,

understand the artist's studio

да възприема ателието на художника

as a laboratory,

като лаборатория,

imagine, then,

после да си представя,

reinventing the museum as a think tank

преоткривайки музея като "резервоар за мисли"

and looking at the exhibition

и разглеждайки изложбата

as the ultimate white paper -- asking questions,

в крайна сметка като чисто бял лист, задавайки въпроси,

providing the space

осигурявайки пространството

to look and to think about answers.

да гледаме и да мислим за отговори.

In 1994,

През 1994-та,

when I was a curator at the Whitney Museum,

когато бях куратор в музея "Уитни",

I made an exhibition called Black Male.

организирах една изложба, наречена "Черният мъж".

It looked at the intersection

Тя разглеждаше сечението

of race and gender

на раса и пол

in contemporary American art.

в съвременното американско изкуство.

It sought to express

Търсеше да изрази

the ways in which art

начините, по които изкуството

could provide a space for dialogue --

би могло да осигурява пространство за диалог,

complicated dialogue,

усложен диалог,

dialogue with many, many points of entry --

диалог с много, много входни точки

and how the museum could be the space

и как музеят би могъл да бъде пространството

for this contest of ideas.

за това оспорване на идеи.

This exhibition included

Тази изложба включваше

over 20 artists

над 20 художници

of various ages and races,

от различни възрасти и раси,

but all looking at black masculinity

но всички разглеждащи черната мъжественост

from a very particular point of view.

от една много специфична гледна точка.

What was significant about this exhibition

Значимото в тази изложба

is the way in which

е начинът, по който

it engaged me in my role

тя ме ангажира в ролята ми

as a curator, as a catalyst,

като куратор, като катализатор

for this dialogue.

за този диалог.

One of the things that happened

Едно от нещата, които се случиха

very distinctly in the course of this exhibition

много отявлено в хода на тази изложба

is I was confronted with the idea

беше, че се сблъсках с идеята

of how powerful images can be

за това колко мощни могат да бъдат образите

in people's understanding of themselves and each other.

и разбирането на хората за самите тях и един за друг.

I'm showing you two works, one on the right by Leon Golub,

Показвам ви две творби - една вдясно, от Леон Голъб,

one on the left by Robert Colescott.

една вляво, от Робърт Коулскот.

And in the course of the exhibition --

И в хода на тази изложба,

which was contentious, controversial

която беше спорна, противоречива

and ultimately, for me,

и в крайна сметка

life-changing

промени живота ми,

in my sense of what art could be --

в усета ми за това какво би могло да бъде изкуството,

a woman came up to me on the gallery floor

една жена се приближи към мен в галерията,

to express her concern about the nature

за да изрази загрижеността си за природата

of how powerful images could be

на това колко мощни могат да бъдат образите

and how we understood each other.

и как се разбираме взаимно.

And she pointed to the work on the left

Тя посочи творбата вляво,

to tell me how problematic this image was,

за да ми каже колко е проблематичен този образ,

as it related, for her, to the idea of

тъй като, според нея, е свързан с представата

how black people had been represented.

за това как са били представяни чернокожите хора.

And she pointed to the image on the right

Тя посочи образа вдясно

as an example, to me, of the kind of dignity

като пример за вида достойнство,

that needed to be portrayed

който е нужен да се изобразява,

to work against those images in the media.

за да оспорят тези образи в медиите.

She then assigned these works racial identities,

После приписа на тези творби расова идентичност,

basically saying to me that the work on the right,

като ми каза по същество, че творбата вдясно

clearly, was made by a black artist,

явно е била дело на черен художник,

the work on the left, clearly, by a white artist,

а творбата вляво явно е на бял художник,

when, in effect,

а всъщност

that was the opposite case:

случаят беше точно обратният.

Bob Colescott, African-American artist;

Боб Коулскот, афро-американски художник,

Leon Golub, a white artist.

Леон Голуб, бял художник.

The point of that for me was

Смисълът на това за мен беше

to say -- in that space, in that moment --

да кажа, в онова пространство, в онзи момент,

that I really, more than anything,

че наистина, повече от всичко,

wanted to understand

исках да разбера

how images could work, how images did work,

как биха могли да действат образите, как действат образите

and how artists provided

и как художниците осигуряват

a space bigger than one

пространство, по-голямо от онова,

that we could imagine in our day-to-day lives

което бихме могли да си представим в ежедневния си живот,

to work through these images.

за да действат чрез тези образи.

Fast-forward and I end up in Harlem;

Бързо напред, и се оказвам в Харлем,

home for many of black America,

дом за много хора от черна Америка,

very much the psychic heart

до голяма степен физическото сърце

of the black experience,

на черното преживяване,

really the place where the Harlem Renaissance existed.

всъщност мястото, където е съществувал целият харлемски ренесанс.

Harlem now, sort of explaining

Сега Харлем някак обяснява

and thinking of itself in this part of the century,

и мисли за самия себе си в тази част от века,

looking both backwards and forwards ...

гледа както назад, така и напред.

I always say Harlem is an interesting community

Винаги казвам, че Харлем е интересна общност,

because, unlike many other places,

защото, за разлика от много други места,

it thinks of itself in the past, present

мисли за себе си в миналото, настоящето

and the future simultaneously;

и бъдещето едновременно.

no one speaks of it just in the now.

Никой не говори за него просто сега.

It's always what it was and what it can be.

Винаги става дума за това какво е бил и какво може да бъде.

And, in thinking about that,

И, като мисля за това,

then my second project, the second question I ask is:

следва вторият ми проект, вторият въпрос, който задавам.

Can a museum

Може ли един музей

be a catalyst in a community?

да бъде катализатор в една общност?

Can a museum house artists

Може ли един музей да подслонява художници

and allow them to be change agents

и да им позволява да бъдат агенти за промяна,

as communities rethink themselves?

докато общностите се преосмислят?

This is Harlem, actually, on January 20th,

Това всъщност е Харлем на 20-ти януари,

thinking about itself in a very wonderful way.

мислещ за себе си по един чудесен начин.

So I work now at The Studio Museum in Harlem,

Сега работя в музея "Студио" в Харлем

thinking about exhibitions there,

и мисля за изложбите там,

thinking about what it means to

мисля за това какво означава

discover art's possibility.

да се открива възможността на изкуството.

Now, what does this mean to some of you?

Какво означава това за някои от вас?

In some cases, I know that many of you

Знам, че в някои случаи много от вас

are involved in cross-cultural dialogues,

са въвлечени в междукултурни диалози,

you're involved in ideas of creativity and innovation.

въвлечени сте в идеи на творчество и иновация.

Think about the place that artists can play in that --

Помислете за мястото, което художниците могат да имат в това.

that is the kind of incubation and advocacy

Това е видът инкубация и застъпничество,

that I work towards, in working with young, black artists.

към които работя в работата с млади черни художници.

Think about artists, not as content providers,

Помислете за художниците не като осигуряващи съдържание,

though they can be brilliant at that,

макар и да могат да са блестящи в това,

but, again, as real catalysts.

но, отново, като истински катализатори.

The Studio Museum was founded in the late 60s.

Музеят "Студио" е основан в края на 60-те.

And I bring this up because it's important to locate

Изтъквам това, защото е важно да се локализира

this practice in history.

тази практика в историята,

To look at 1968,

да се погледне 1968-а

in the incredible historic moment that it is,

като невероятен исторически момент

and think of the arc that has happened since then,

и да се мисли за дъгата, случила се оттогава,

to think of the possibilities that we are all

да се мисли за възможностите, които всички имаме

privileged to stand in today

привилегията да имаме днес,

and imagine that this museum

да си представим, че този музей,

that came out of a moment of great protest

възникнал в момент на огромен протест,

and one that was so much about

и то толкова важен

examining the history and the legacy

за изучаване на историята и наследството

of important African-American artists

на важни афро-американски художници

to the history of art in this country

за историята на изкуството в тази страна

like Jacob Lawrence, Norman Lewis,

като Джейкъб Лоурънс, Норман Люис,

Romare Bearden.

Ромар Биърдън.

And then, of course,

А после, разбира се,

to bring us to today.

стигаме до днес.

In 1975, Muhammad Ali

През 1975-а Мохамед Али

gave a lecture at Harvard University.

изнесъл лекция в Харвардския университет.

After his lecture, a student got up and said to him,

След лекцията един студент станал и му казал:

"Give us a poem."

"Кажете ни стихотворение."

And Mohammed Ali said, "Me, we."

А Мохамед Али казал: "Аз, Ние."

A profound statement about the individual and the community.

Дълбоко изявление за индивида и общността,

The space in which now,

пространството, в което сега,

in my project of discovery, of thinking about artists,

в моя проект на откритие, на мислене за художниците,

of trying to define

на опити да се дефинира

what might be

какво би могло да бъде

black art cultural movement of the 21st century.

културното движение на черно изкуство на 21-ви век.

What that might mean

Какво би могло да означава това

for cultural movements all over this moment,

за културните движения през целия този момент,

the "me, we" seems

"Аз, Ние" изглежда

incredibly prescient

невероятно далновидно

totally important.

и изключително важно.

To this end,

В този смисъл

the specific project that has made this possible for me

специфичният проект, направил това възможно за мен,

is a series of exhibitions,

е серия изложби,

all titled with an F --

всички озаглавени с F -

Freestyle, Frequency and Flow --

"Freestyle" ("Свободен стил"), "Frequency" ("Честота") и "Flow" ("Течение"),

which have set out to discover

заели се да откриват

and define

и дефинират

the young, black artists working in this moment

младите черни художници, работещи в този момент,

who I feel strongly

за които имам силно усещане,

will continue to work over the next many years.

че ще продължат да работят в течение на още много години.

This series of exhibitions

Тази серия изложби

was made specifically

беше организирана специално

to try and question

като опит да се постави под въпрос

the idea of what it would mean

представата за това какво би означавало

now, at this point in history,

сега, в този момент в историята,

to see art as a catalyst;

да се вижда изкуството като катализатор,

what it means now, at this point in history,

какво означава то сега, в този момент в историята,

as we define and redefine culture,

докато дефинираме и предефинираме културата,

black culture specifically in my case,

черната култура, специфично в моя случай,

but culture generally.

но и културата като цяло.

I named this group of artists

Името, което дадох на тази група художници,

around an idea, which I put out there

идва от една идея, която изнесох,

called post-black,

наречена пост-черно.

really meant to define them

Всъщност с цел те да бъдат дефинирани

as artists who came and start their work now,

като художници, които идват и започват работата си сега,

looking back at history but start in this moment, historically.

гледайки назад към историята, но започват в този исторически момент.

It is really in this sense of discovery

Всъщност в този смисъл на откритие

that I have a new set of questions that I'm asking.

имам нов набор от въпроси, които задавам.

This new set of questions is:

Новият набор от въпроси е:

What does it mean, right now,

Какво означава в момента

to be African-American in America?

да бъдеш афро-американец в Америка?

What can artwork say about this?

Какво могат да кажат за това творбите на изкуството?

Where can a museum exist

Къде може да съществува музей

as the place for us all

като място за всички нас

to have this conversation?

да водим този разговор?

Really, most exciting about this

Наистина, най-вълнуващото в това

is thinking about the energy and the excitement

е мисленето за енергията и вълнението,

that young artists can bring.

които могат да донесат младите художници.

Their works for me are about,

За мен в техните творби става дума

not always just simply

не винаги, просто

about the aesthetic innovation

за естетическата иновация,

that their minds imagine, that their visions create

която умовете им си представят, която визиите им създават

and put out there in the world,

и изнасят навън в света,

but more, perhaps, importantly,

но, вероятно още по-важно,

through the excitement of the community

чрез вълнението на общността,

that they create as important voices

която създават като важни гласове,

that would allow us right now to understand our situation,

които ще ни позволят да разберем ситуацията си в момента,

as well as in the future.

както и в бъдеще.

I am continually amazed

Постоянно се изумявам

by the way in which

от начина, по който

the subject of race

темата за расата

can take itself in many places

може да бъде подета на много места,

that we don't imagine it should be.

където дори не си представяме.

I am always amazed

Винаги се изумявам

by the way in which artists are willing

от начина, по който артистите желаят

to do that in their work.

да правят това в творбите си.

It is why I look to art.

Затова се вглеждам в изкуството.

It's why I ask questions of art.

Затова задавам въпроси за изкуство.

It is why I make exhibitions.

Затова правя изложби.

Now, this exhibition, as I said,

А тази изложба, както казах,

40 young artists done over the course of eight years,

40 млади художници в период от осем години

and for me it's about considering the implications.

и за мен става дума за вземане на последствията предвид.

It's considering the implications of

Вземане предвид на последствията

what this generation has to say to the rest of us.

от онова, което това поколение има да каже на нас, останалите.

It's considering what it means for these artists

Да се взема предвид какво означава за тези художници

to be both out in the world as their work travels,

да бъдат както навън, по света, докато творбите им пътуват,

but in their communities

но в своите общности,

as people who are seeing and thinking

като хора, които виждат и мислят

about the issues that face us.

по въпросите, пред които сме изправени.

It's also about thinking about

Става дума също и за това, да се мисли

the creative spirit and nurturing it,

за творческия дух и неговото подхранване.

and imagining, particularly in urban America,

А представете си, особено в градовете на Африка,

about the nurturing of the spirit.

подхранването на духа.

Now, where, perhaps, does this end up right now?

А къде вероятно свършва това сега?

For me, it is about re-imagining

За мен става дума за това да си представим отново

this cultural discourse in an international context.

този културен дискурс в международен контекст.

So the last iteration of this project

Последното повторение на този проект

has been called Flow,

беше наречено "Течение"

with the idea now of creating

с идеята да се създаде

a real network

една истинска мрежа

of artists around the world;

от художници по целия свят,

really looking, not so much

всъщност не толкова с поглед

from Harlem and out, but looking across,

от Харлем и навън, но с поглед през.

and Flow looked at artists all born on the continent of Africa.

Всички художници в "Течение" са родени на континента Африка.

And as many of us think about that continent

И докато много от нас мислят за този континент

and think about what if means

и мислят за това какво означава той

to us all in the 21st century,

за всички нас през 21-ви век,

I have begun that looking

съм започнала това преглеждане

through artists, through artworks,

на художници, творби

and imagining what they can tell us about the future,

и си представям какво могат да ни кажат те да бъдещето,

what they tell us about our future,

какво ни казват за нашето бъдеще

and what they create in their sense of

и какво творят в техния смисъл

offering us this great possibility of watching

да ни предлагат тази прекрасна възможност да наблюдаваме

that continent emerge as part

този континент да се проявява като част

of our bigger dialogue.

от нашия по-широк диалог.

So, what do I discover

И така, какво откривам,

when I look at artworks?

щом погледна творбите?

What do I think about

За какво мисля,

when I think about art?

когато мисля за изкуство?

I feel like the privilege I've had as a curator

Според мен привилегията, която съм имала като куратор,

is not just the discovery of new works,

е не само откритието на нови творби,

the discovery of exciting works.

откритието на вълнуващи творби,

But, really, it has been

но всъщност е било

what I've discovered about myself

онова, което съм откривала за самата себе си

and what I can offer

и какво мога да предложа

in the space of an exhibition,

в пространството на една изложба,

to talk about beauty, to talk about power,

да говоря за красота, да говоря за мощ,

to talk about ourselves,

да говоря за самите нас,

and to talk and speak to each other.

да разговаряме и общуваме един с друг.

That's what makes me get up every day

Ето какво ме кара да ставам всеки ден

and want to think about

и да искам да мисля

this generation of black artists and artists around the world.

за това поколение черни художници и художници по цял свят.

Thank you. (Applause)

Благодаря.