George Dyson: The birth of the computer

Translator: svetlozar neykov Reviewer: Mihail Stoychev

Last year, I told you the story, in seven minutes, of Project Orion,

Миналата година Ви разказах история, в рамките на седем минути, за Проекта "Орион",

which was this very implausible technology

която, бе за много иновативативна технология,

that technically could have worked,

която технически щеше да сработи,

but it had this one-year political window where it could have happened.

но имаше само едногодишен политически срок, в който можеше да се случи,

So it didn't happen. It was a dream that did not happen.

и затова не се осъществи и остана като мечтата, която не се осъществи.

This year I'm going to tell you the story of the birth of digital computing.

Тази година ще ви разкажа историята за раждането на компютрите.

This was a perfect introduction.

Това бе перфектното въведение.

And it's a story that did work. It did happen,

И става въпрос за история, която сработи. Тя стана реалност,

and the machines are all around us.

и машините са навсякъде около нас.

And it was a technology that was inevitable.

И това бе технология, която бе неизбежна.

If the people I'm going to tell you the story about,

Ако хората, за които ще Ви разказвам --

if they hadn't done it, somebody else would have.

не го бяха сътворили, някой друг щеше да го направи.

So, it was sort of the right idea at the right time.

Затова можем да кажем, че това бе правилната идея в точното време.

This is Barricelli's universe. This is the universe we live in now.

Това е университета Баричели (Barricelli). Това е университета, в който сме в момента.

It's the universe in which these machines

В този университет, машините се развиват

are now doing all these things, including changing biology.

и правят всички тези неща, като дори хора там променят биологията.

I'm starting the story with the first atomic bomb at Trinity,

Започвам историята си с първата атомна бомба в Тринити (Trinity),

which was the Manhattan Project. It was a little bit like TED:

която се наричаше Манхатански проект. Тя беше нещо подобно на ТЕД (TED)

it brought a whole lot of very smart people together.

и събра много, умни хора заедно.

And three of the smartest people were

Трима от най-умните бяха

Stan Ulam, Richard Feynman and John von Neumann.

Стан Юилям (Stan Ulam), Ричард Фейнман (Richard Feynman) и Джон фон Нюман (John von Neumann)

And it was Von Neumann who said, after the bomb,

и точно фон Нюман, който е казал, че след бомбата

he was working on something much more important than bombs:

работи над нещо много по-важно от бомбите:

he's thinking about computers.

той е говорил за компютрите.

So, he wasn't only thinking about them; he built one. This is the machine he built.

Но той не е само говорил тях, а е и построил прототип. Това е машината, която е направил.

(Laughter)

(СМЯХ)

He built this machine,

Той е построил тази машина,

and we had a beautiful demonstration of how this thing really works,

и това е било прекрасна демонстрация, за това как нещата наистина работят,

with these little bits. And it's an idea that goes way back.

с тези малки битове (bits). Всъщност тази идея, датира много отдавна.

The first person to really explain that

Първият човек, който я е обяснил

was Thomas Hobbes, who, in 1651,

е бил Томас Хобес (Тhomas Hobbes), който през 1651г.,

explained how arithmetic and logic are the same thing,

обяснил как аритметиката и логиката са едно и също нещо,

and if you want to do artificial thinking and artificial logic,

и ако искате да направите изкуствено мислене и изкуствена логика,

you can do it all with arithmetic.

можете да го направите само с аритметика.

He said you needed addition and subtraction.

Той казва, че единственото от което се нуждаете са: "събирането" и "изваждането"

Leibniz, who came a little bit later -- this is 1679 --

Лайбиц (Leibniz), който дошъл малко по-късно - през 1679 година

showed that you didn't even need subtraction.

показал че дори няма нужда от изваждане.

You could do the whole thing with addition.

Можете да направите всичко само със събиране.

Here, we have all the binary arithmetic and logic

Ето вече имаме цялата двоична/бинарна (binary) аритметика и логика

that drove the computer revolution.

довела до революцията на компютъра,

And Leibniz was the first person to really talk about building such a machine.

Лайбниц е бил първият човек, който се е замислил да построи такава машина.

He talked about doing it with marbles,

Той разправял как ще я направи с лимки (кристали на калциев карбонат, CaCO3, сол),

having gates and what we now call shift registers,

и че ще има портали, процепи, които днес наричаме променливи записи/регистри,

where you shift the gates, drop the marbles down the tracks.

и измествате регистъра, когато просто пускате тези лимки да се търкалят по пътечки.

And that's what all these machines are doing,

Това е всичко, което машините правят,

except, instead of doing it with marbles,

само че вместо да го правят с лимки,

they're doing it with electrons.

те го правят с електрони.

And then we jump to Von Neumann, 1945,

И тогава ние отиваме при фон Нюман, 1945г.

when he sort of reinvents the whole same thing.

когато той преоткрива наново същата идея.

And 1945, after the war, the electronics existed

През 1945, след войната, електроните вече съществували

to actually try and build such a machine.

следователно е можело да се опита да се построи такава машина.

So June 1945 -- actually, the bomb hasn't even been dropped yet --

Затова през Юни 1945. Всъщност, дори преди бомбата да бъде пусната,

and Von Neumann is putting together all the theory to actually build this thing,

фон Нюман събрал заедно цялата теория и направил прототип,

which also goes back to Turing,

което ни връща назад до Тюринг (Turing),

who, before that, gave the idea that you could do all this

който, преди това, дава идея че може да се направи

with a very brainless, little, finite state machine,

- една не много умна малка крайноетапна машина,

just reading a tape in and reading a tape out.

просто чрез четене на входните и изходните данни на лентата.

The other sort of genesis of what Von Neumann did

Друго нещо, което направил фон Нюман

was the difficulty of how you would predict the weather.

е изследвал как да се справи с трудността за предвиждане на времето.

Lewis Richardson saw how you could do this with a cellular array of people,

Люйс Ричардсън (Lewis Richardson) видял как може да го направи с клетъчен порядък от хора,

giving them each a little chunk, and putting it together.

даващ им на всеки малко парче от информация, и ги събрал заедно.

Here, we have an electrical model illustrating a mind having a will,

Тук можете да видите електрически модел илюстриращ знанието и волята,

but capable of only two ideas.

но с възможност само на две идеи.

(Laughter)

(Смях).

And that's really the simplest computer.

Това всъщност е било най-простият компютър.

It's basically why you need the qubit,

Това е основно, защо имате нужда от qubit (единица съдържаща квантова информация),

because it only has two ideas.

защото има само две идеи.

And you put lots of those together,

Ако слеете много от тези идеи заедно,

you get the essentials of the modern computer:

значи сте разбрали основните положения използвани в модерните компютри:

the arithmetic unit, the central control, the memory,

аритметичната единица, централното управление, паметта,

the recording medium, the input and the output.

записващо устройство, възможност за въвеждане и изобразяване на входни и изходни данни.

But, there's one catch. This is the fatal -- you know,

Но, има една уловка. Която е фатална - знаете,

we saw it in starting these programs up.

ние какво видяхме, когато за първи път пуснахме програмите.

The instructions which govern this operation

Инструкциите, които правят тази операция

must be given in absolutely exhaustive detail.

трябва да се задават с абсолютно точен детайл.

So, the programming has to be perfect, or it won't work.

И така програмирането трябва да е перфектно, или няма да сработи.

If you look at the origins of this,

Ако видите произхода на това,

the classic history sort of takes it all back to the ENIAC here.

в класическата история това е назад при ENIAC.

But actually, the machine I'm going to tell you about,

Но всъщност, машината за която ще ви разказвам,

the Institute for Advanced Study machine, which is way up there,

в института за Grand Study Machine (голямото изучаване на машини), който се възхвалява, трябва да се отдате чест и на други открития.

really should be down there. So, I'm trying to revise history,

Затова се опитвам да завъртя леко историята,

and give some of these guys more credit than they've had.

и да отдам почит на тези хора, които са си заслужили.

Such a computer would open up universes,

При откриването на такъв компютър, той би могъл да отвори много възможности,

which are, at the present, outside the range of any instruments.

които днес съществуват в различни приложения,

So it opens up a whole new world, and these people saw it.

така че щял да отвори нов свят, и тези хора разбирали това.

The guy who was supposed to build this machine

Човекът, който трябвало да построи тази машина

was the guy in the middle, Vladimir Zworykin, from RCA.

е по средата, Vladimir Zworykin (Владимир Зворикин), от RCA.

RCA, in probably one of the lousiest business decisions

RCA, във вероятно едно от най-слабите бизнес решения

of all time, decided not to go into computers.

за всички времена, решили да не инвестират в компютри.

But the first meetings, November 1945, were at RCA's offices.

Но на първите срещи, Ноември 1945, били в офисите на RCA.

RCA started this whole thing off, and said, you know,

RCA започнали всичко, и казали, знаете ли че

televisions are the future, not computers.

телевизорите са бъдещето, не компютрите.

The essentials were all there --

В основи всичко било там -

all the things that make these machines run.

всичко е било измислено и налично за да се построят такива машини и да се пуснат в употреба.

Von Neumann, and a logician, and a mathematician from the army

Фон Нюман, и логистик, и математик от армията

put this together. Then, they needed a place to build it.

събират всичко заедно. И после им трябвало място за да го построят.

When RCA said no, that's when they decided to build it in Princeton,

Когато RCA казали НЕ, това е момента, в който те решили да построят Princeton,

where Freeman works at the Institute.

където Freeman работи в институт.

That's where I grew up as a kid.

Това е там, където аз съм израстнал като дете.

That's me, that's my sister Esther, who's talked to you before,

Това съм аз, това е моята сестра Естер (Еster), която разговаря с вас преди малко,

so we both go back to the birth of this thing.

затова заедно се върнахме за да разберем създаването на такъв тип машина.

That's Freeman, a long time ago,

Това е Freeman, преди много време,

and that was me.

и това съм аз.

And this is Von Neumann and Morgenstern,

Това е фон Нойман и Моргенстерн,

who wrote the "Theory of Games."

който написва "Теория на Игрите" :)

All these forces came together there, in Princeton.

Всички те се фокусират там в Принстън (Princeton).

Oppenheimer, who had built the bomb.

Опънхаймер, (Oppenheimer) който построил бомбата.

The machine was actually used mainly for doing bomb calculations.

Машините се използвали главно за бомбените изчисления.

And Julian Bigelow, who took

И Юлиан Бигълоу, който взема

Zworkykin's place as the engineer, to actually figure out, using electronics,

място като инженер за да разбере точно, чрез електроника,

how you would build this thing. The whole gang of people who came to work on this,

как ще построиш такова нещо. Целият екип от хора, които се събрали да работещи над този проект,

and women in front, who actually did most of the coding, were the first programmers.

и жени от пред, които всъщност са направили повечето от кодирането / програмирането - били първите програмисти.

These were the prototype geeks, the nerds.

Това са били първите компютърни спецове.

They didn't fit in at the Institute.

Те не се побирали в Института.

This is a letter from the director, concerned about --

Това писмо е от директор, интересуващ се за -

"especially unfair on the matter of sugar."

"особено голямата липса на захар."

(Laughter)

(Смях).

You can read the text.

Можете да прочетете текста.

(Laughter)

(Смях).

This is hackers getting in trouble for the first time.

Това са хакери, хванати за първи път.

(Laughter).

(Смях).

These were not theoretical physicists.

Това не били теоритични физици.

They were real soldering-gun type guys, and they actually built this thing.

Те били истински тип полеви войници, и те наистина построили това нещо.

And we take it for granted now, that each of these machines

Ние го смятаме за даденост днес,че всяка от тези машини

has billions of transistors, doing billions of cycles per second without failing.

има билиони транзистори, и прави билиони от цикли за секунда без грешка.

They were using vacuum tubes, very narrow, sloppy techniques

Те използвали вакумни тръби, които са много слаби и начални техники

to get actually binary behavior out of these radio vacuum tubes.

за да вземат двоичното поведение от тези радио вакумни тръби.

They actually used 6J6, the common radio tube,

Те използвали 6J6, радио тръби,

because they found they were more reliable than the more expensive tubes.

защото разбрали че те са много по-надежни в сравнение с по-скъпите си подобни.

And what they did at the Institute was publish every step of the way.

Направили рапорт в Института за всяка стъпка по пътя.

Reports were issued, so that this machine was cloned

Рапортите / записите били публикувани, за да може тази машина да се клонира

at 15 other places around the world.

в 15 други места на света.

And it really was. It was the original microprocessor.

И така и се случило. Това бил първият оригинален микропроцесор.

All the computers now are copies of that machine.

Всички компютри сега са копия на тази машина.

The memory was in cathode ray tubes --

Паметта била в катодни лъчеви тръби -

a whole bunch of spots on the face of the tube --

цяла група от дупчици на лицевата страна на тръбата,

very, very sensitive to electromagnetic disturbances.

много, много чуствителни към електромагнетични изменения.

So, there's 40 of these tubes,

Затова имало 40 от тези тръби,

like a V-40 engine running the memory.

като V-40 двигател движещ се в паметта.

(Laughter)

(Смях).

The input and the output was by teletype tape at first.

Входа и изхода били от телевизионна лента в началото.

This is a wire drive, using bicycle wheels.

Това е жично устройство, използващо двойноциклови колела.

This is the archetype of the hard disk that's in your machine now.

Това е архитектурата на хард дсика, която е в компютрите ни днес.

Then they switched to a magnetic drum.

После го променили на магнитен барабан.

This is modifying IBM equipment,

Това е модифицирано IBM оборудване,

which is the origins of the whole data-processing industry, later at IBM.

което крие корени в цялата, цифро-обработваща индустрия, по-късно в IBM.

And this is the beginning of computer graphics.

А това е началото на компютърната графика.

The "Graph'g-Beam Turn On." This next slide,

"Graph'g-Beam Turn On." - В този следващ слайд,

that's the -- as far as I know -- the first digital bitmap display, 1954.

това е - доколкото аз знам - първият цифров (digital) двукартов (bitmap) екран (display), 1954.

So, Von Neumann was already off in a theoretical cloud,

И така, фон Нюман бил вече в теоретичният облак

doing abstract sorts of studies of how you could build

правил абстрактни изследвания и експерименти за това, какво може да се построи и как да се построят

reliable machines out of unreliable components.

надежни машини произлязли от ненадежни компоненти.

Those guys drinking all the tea with sugar in it

Тези приятели пият целият чай със захар в това приключение (вършат цялата работа)

were writing in their logbooks, trying to get this thing to work, with all

записвали са в техните лог(времеви записи)-книги, като се опитвали да накарат машината да работи, с всишките

these 2,600 vacuum tubes that failed half the time.

2, 600 вакумни тръби, които се проваляли повече от половината от времето.

And that's what I've been doing, this last six months, is going through the logs.

Работата, която правих тези последни шест месеца, бе да преглеждам техните им записи.

"Running time: two minutes. Input, output: 90 minutes."

"Време на работа: две минути. Вход, изход: 90 минути."

This includes a large amount of human error.

Това включва и голяма част от човешка грешка.

So they are always trying to figure out, what's machine error? What's human error?

Затова те винаги са се опитвали да разгадаят, каква е машинната грешка? И каква е човешката такава?

What's code, what's hardware?

Какво да е код (софтуер), какво да е хардуер?

That's an engineer gazing at tube number 36,

Това е инженер разнищващ тръба номер 36,

trying to figure out why the memory's not in focus.

опитвал се е да разбере защо паметта не е на фокус.

He had to focus the memory -- seems OK.

Той трябвало да съсредоточи паметта - изглеждало ОК - Добре.

So, he had to focus each tube just to get the memory up and running,

Трябвало да фокусира всяка тръба само за да накара паметта да стартира и да се включи в операциите,

let alone having, you know, software problems.

това по самосебе си може би знаете води до софтуерни проблеми.

"No use, went home." (Laughter)

"Няма смисъл, отидох вкъщи." (смях).

"Impossible to follow the damn thing, where's a directory?"

"Невъзможно за проследяване, скапано нещо, къде е пътечката/директорията?"

So, already, they're complaining about the manuals:

И още от тогава те се оплаквали за наръчници (manuals):

"before closing down in disgust ... "

"преди да приключя оставам в недоумение."

"The General Arithmetic: Operating Logs."

В общата аритметика, опериращите журнали,

Burning lots of midnight oil.

изгорили много от нощното гориво на хората.

"MANIAC," which became the acronym for the machine,

MANIAC, което станало акроним за машината,

Mathematical and Numerical Integrator and Calculator, "lost its memory."

Математичен и Числен Интегратор и Калкулатор (Mathematical And Numerical Integrator And Calculator), изгубил си паметта "lost its memory."

"MANIAC regained its memory, when the power went off." "Machine or human?"

"МАНИАК възтановил своятата памет, когато компютъра се изключил;)," "Машина или човек?"

"Aha!" So, they figured out it's a code problem.

"Аха!" Ето те откриват пробмем, който е в кода:

"Found trouble in code, I hope."

"Отгрих проблем в кода, поне се надявам;)."

"Code error, machine not guilty."

"Грешка в кода, машината не е виновна."

"Damn it, I can be just as stubborn as this thing."

"Подяволите, де да бях такъв инат като това нещо."

(Laughter)

(смях).

"And the dawn came." So they ran all night.

"И ноща дойде." Те я пускали цяла нощ.

Twenty-four hours a day, this thing was running, mainly running bomb calculations.

24 часа на ден това нещо е било пуснато, главно смятащо бомбени изчисления.

"Everything up to this point is wasted time." "What's the use? Good night."

"Всичко Ок, досега е загуба на време." "Каква е ползата? Лека нощ."

"Master control off. The hell with it. Way off." (Laughter)

"Главният контрол е изключен. Подяволите. Тръгвам си." (смях)

"Something's wrong with the air conditioner --

"Нещо има на климатика -

smell of burning V-belts in the air."

мирише на изгорели v-belts във въздуха."

"A short -- do not turn the machine on."

"Извод - не пускайте машината."

"IBM machine putting a tar-like substance on the cards. The tar is from the roof."

"IBM машината слага подобна на катран субстанция в картите. Тази субстанция е от покрива."

So they really were working under tough conditions.

Затова те наистина работили, под трудни условия.

(Laughter)

(смях).

Here, "A mouse has climbed into the blower

Ето, "Мишка се изкачи в вентилатора

behind the regulator rack, set blower to vibrating. Result: no more mouse."

зад рекулаторният елемент, и накара вентилатора да вибрира. РЕЗУЛТАТ: НЯМА ПОВЕЧЕ МИШКА."

(Laughter)

(смях).

"Here lies mouse. Born: ?. Died: 4:50 a.m., May 1953."

"Ето друга мишка. Родена? Умряла 4:50am, Маy 1953."

(Laughter)

(смях).

There's an inside joke someone has penciled in:

Това е вътрешна шега, написана с молив:

"Here lies Marston Mouse."

"Ето лежи Мартсън Мишката."

If you're a mathematician, you get that,

Ако сте математик, ще схванете това,

because Marston was a mathematician who

защото Мартсон е бил математик, който

objected to the computer being there.

се бил насочил към компютрите.

"Picked a lightning bug off the drum." "Running at two kilocycles."

"Оправих бъг с осветлението на барабана, в момента работим с два килоцикъла."

That's two thousand cycles per second --

Това са две хиляди цикъла за секунда -

"yes, I'm chicken" -- so two kilocycles was slow speed.

"да, аз съм пиле" - показва че два килоцикъла е било много бавна скорост.

The high speed was 16 kilocycles.

Най-високата скорост била 15 килоцикъла.

I don't know if you remember a Mac that was 16 Megahertz,

Незнам дали си спомняте Mac, който беше 16 Мегахерца.

that's slow speed.

Това е бавна скорост.

"I have now duplicated both results.

"Аз трябва сега да дубликирам двата резултата.

How will I know which is right, assuming one result is correct?

Как да знам кой е вярен, ако знам че само един е правилният?

This now is the third different output.

Това е третият различен рапорт. (output)

I know when I'm licked."

Знам когато ме харесва машината."

(Laughter)

(смях).

"We've duplicated errors before."

"Клонирали сме грешки и преди."

"Machine run, fine. Code isn't."

"Машината работи, добре. Кода НЕ."

"Only happens when the machine is running."

"Това става само, когато машината работи."

And sometimes things are okay.

И понякога нещата са добре.

"Machine a thing of beauty, and a joy forever." "Perfect running."

"Машината е създание на красотата, и на радостта завинаги." "Прекрасно пускане."

"Parting thought: when there's bigger and better errors, we'll have them."

"Парти вечерта: когато има по-големи и по-добри грешки, и с тях ще се справим."

So, nobody was supposed to know they were actually designing bombs.

Но никой от тях не е трябвало да знае, че всъщност са проектирали бомби.

They're designing hydrogen bombs. But someone in the logbook,

Те са проектирали водородни бомби. Но някой в рапортната си книга,

late one night, finally drew a bomb.

късно вечерта, най-накрая нарисувал бомба.

So, that was the result. It was Mike,

И ето го резултата. Това бил Майк,

the first thermonuclear bomb, in 1952.

първата термоядрена бомба, през 1952г.

That was designed on that machine,

Това е проект на тази машина,

in the woods behind the Institute.

в гората зад института.

So Von Neumann invited a whole gang of weirdos

И така фон Нойман открил цяла банда от странници

from all over the world to work on all these problems.

от целият свят, които работели по тези проблеми.

Barricelli, he came to do what we now call, really, artificial life,

Баричели, направил това, което днес наричаме, наистина, изкуствен живот,

trying to see if, in this artificial universe --

опитвал се да проектира тази изкуствена вселена -

he was a viral-geneticist, way, way, way ahead of his time.

той бил вирусен - генетик - много, много, много напред за времето си.

He's still ahead of some of the stuff that's being done now.

Той все още е по-напред от нещата, които са направени днес.

Trying to start an artificial genetic system running in the computer.

Опитал се е да стартира искуствена генетична система работеща на компютър.

Began -- his universe started March 3, '53.

Започнал - своите открития на Март 3ти, 53 година.

So it's almost exactly -- it's 50 years ago next Tuesday, I guess.

Тоест около - 50 години назад.

And he saw everything in terms of --

Виждал всичко през призмата на -

he could read the binary code straight off the machine.

Той можел да разчита двоичен (бинарен) код директно машината.

He had a wonderful rapport.

Имал чудесен рапорт.

Other people couldn't get the machine running. It always worked for him.

Другите не могли да пуснат машината. За него тя винаги работела.

Even errors were duplicated.

Дори грешките били дублицирани.

(Laughter)

(смях).

"Dr. Barricelli claims machine is wrong, code is right."

"Др. Баричели (Barricelli) твърдял че машината е грешна, а кода му е вярен."

So he designed this universe, and ran it.

И затова той проектирал вселена, и я пуснал.

When the bomb people went home, he was allowed in there.

Когато бомбените хора се прибрали у дома, той идвал на работа пак.

He would run that thing all night long, running these things,

Пускал машината да работи цяла нощ, и да смята нещата.

if anybody remembers Stephen Wolfram,

Ако някой си спомня Стефан Волфрам (Stephen Wolfram),

who reinvented this stuff.

който преоткрил тези неща.

And he published it. It wasn't locked up and disappeared.

И той ги публикувал. Не е било заключено и изчезнало.

It was published in the literature.

Публикувано било в литературата.

"If it's that easy to create living organisms, why not create a few yourself?"

"Ако е толкова лесно е да направиш живи организми, защо да не направим няколко себеподобни?"

So, he decided to give it a try,

Затова той решил да опита,

to start this artificial biology going in the machines.

започнал тази изкуствена биология чрез машините.

And he found all these, sort of --

И разбрал че всички тези,

it was like a naturalist coming in

Било е като натуралист (обичащ) природата идващ

and looking at this tiny, 5,000-byte universe,

и виждащ всички тези малки, 5 000 битови вселени,

and seeing all these things happening

и виждащ всички тези неща случващи се

that we see in the outside world, in biology.

това било извън света на биологията.

This is some of the generations of his universe.

Това са някой от създанията на неговата вселена.

But they're just going to stay numbers;

Но те ще останат числа;

they're not going to become organisms.

няма да станат организми.

They have to have something.

Те трябва да имат нещо.

You have a genotype and you have to have a phenotype.

Ние всички имаме генотип и фенотип.

They have to go out and do something. And he started doing that,

Те трябва да отидат някъде и да правят нещо. И той започнал да прави точно това,

started giving these little numerical organisms things they could play with --

започнал да им назначава на тези числени организми неща, с които могат да си играят,

playing chess with other machines and so on.

играели на шах и с други машини и тн.

And they did start to evolve.

И те започнали да еволюират.

And he went around the country after that.

И той отишъл в страната след това.

Every time there was a new, fast machine, he started using it,

Всеки път, когато имало нова, бърза машина, той започвал да я използва,

and saw exactly what's happening now.

и видял точно това което става днес:

That the programs, instead of being turned off -- when you quit the program,

че програмите, вместо да бъдат изключени - когато те няма, ако

you'd keep running

продължиш да ги пускаш.

and, basically, all the sorts of things like Windows is doing,

и, всъщност, всички неща като Windows

running as a multi-cellular organism on many machines,

работят като многоклетъчен организъм на много машини -

he envisioned all that happening.

той видял всичко това да се случва.

And he saw that evolution itself was an intelligent process.

И разбрал, че еволюцията по самосебе си е интелигентен процес.

It wasn't any sort of creator intelligence,

Той не бил създателя на интелигентността,

but the thing itself was a giant parallel computation

но нещото върху, което работил по самосебе си е било, голяма паралелно изчислителна машина

that would have some intelligence.

която имала известно количество интелект.

And he went out of his way to say

И той излязал от пътя си и казал,

that he was not saying this was lifelike,

че това не било като живо,

or a new kind of life.

или нов вид живот;

It just was another version of the same thing happening.

това просто било друга версия на същото нещо повтарящо се отново или отново.

And there's really no difference between what he was doing in the computer

Нямало разлика между това, кякво той прави на компютъра

and what nature did billions of years ago.

и какво природата е направила преди бильони години.

And could you do it again now?

Не можем ли да го направим отново сега?

So, when I went into these archives looking at this stuff, lo and behold,

Затова, когато аз отивам в тези архиви гледайки нещата, ВНИМАВАЙТЕ,

the archivist came up one day, saying,

архивист дошъл един ден, и му казал,

"I think we found another box that had been thrown out."

"Аз мисля че намерихме една кутия, която е била отдавна забравена и оставяна за изхвъляне."

And it was his universe on punch cards.

И това били неговите сорс (кодови) карти.

So there it is, 50 years later, sitting there -- sort of suspended animation.

Затова, 50 години по-късно ги пазим все още.

That's the instructions for running --

Това са инструкциите за работа -

this is actually the source code

това всъщност е сорс (входния) код

for one of those universes,

за една от тези вселени,

with a note from the engineers

с бележка към инженерите

saying they're having some problems.

твърдяща че имат проблеми.

"There must be something about this code that you haven't explained yet."

"Трябва да има нещо в този код, което не сме обяснили още."

And I think that's really the truth. We still don't understand

И аз мисля че това е наистина истината. Ние все още не разбираме

how these very simple instructions can lead to increasing complexity.

как тези много прости инструкци, могат да доведат до увеличаване на сложността и до такава система.

What's the dividing line between

Каква е разделителната линия

when that is lifelike and when it really is alive?

когато компютъра стане като жив или стане нистина жив?

These cards, now, thanks to me showing up, are being saved.

Тези бележки, сега благодарение на мен са запазени.

And the question is, should we run them or not?

Въпросът е, трябва да ги пробваме или не?

You know, could we get them running?

Знаете, че можем да ги пуснем?

Do you want to let it loose on the Internet?

Желаете ли да ги пуснем в интернет?

These machines would think they --

Тези машини ще мислят че те

these organisms, if they came back to life now --

- тези организми, ако те се върнат в живот сега,

whether they've died and gone to heaven, there's a universe.

независимо дали умрат и отидат в рая, ще има вселена -

My laptop is 10 thousand million times

моят лаптоп има 10 хиляди милиона пъти

the size of the universe that they lived in when Barricelli quit the project.

с по-големи размери на вселените, които съществували тогава, когато Баричели напуснал проекта.

He was thinking far ahead, to

Но той е мислел много надалеч,

how this would really grow into a new kind of life.

как ще развие подобен живот.

And that's what's happening!

И това се случило!

When Juan Enriquez told us about

Когато Джуан Енрикес (Juan Enriquez) ни разказва за

these 12 trillion bits being transferred back and forth,

тези 12 трилиона бита, които били трансформирани назат и напред,

of all this genomics data going to the proteomics lab,

от цялата тази геномна информация (data) била в proteomics лаборатория,

that's what Barricelli imagined:

това си представял Баричели:

that this digital code in these machines

че този цифров код в тези машини

is actually starting to code --

е всъщност стартиране на кода, който после ще се саморазвива

it already is coding from nucleic acids.

той вече се кодира от клетъчни киселини.

We've been doing that since, you know, since we started PCR

Ние прави това, ако знаете, от както започнахме PCR

and synthesizing small strings of DNA.

и синтезираме малки нишки от ДНК с компютри.

And real soon, we're actually going to be synthesizing the proteins,

Много скоро ще можем да синтезираме и протеини,

and, like Steve showed us, that just opens an entirely new world.

и както Сийв (Steve) ни показа, това ни отваря един нов свят.

It's a world that Von Neumann himself envisioned.

Това е свят, който фон Нойман си е представял.

This was published after he died: his sort of unfinished notes

Това е публикувано след като е починал: негови недовършени записки

on self-reproducing machines,

на саморепродуциращи машини.

what it takes to get the machines sort of jump-started

Какво е нужно да накарате машините да отидат скоково

to where they begin to reproduce.

до мястото, в което да започнат да репродуцират.

It took really three people:

Всъщност за компютъра са били нужни точно трима:

Barricelli had the concept of the code as a living thing;

Баричели с концепцията за код създаващ живи създания.

Von Neumann saw how you could build the machines --

Фон Нойман видял как ще можеш да конструираш тези машини.

that now, last count, four million

Засега, е последният брой от преброяваенто е четири милиона

of these Von Neumann machines is built every 24 hours;

от тези фон Нойман машини се конструират всеки 24 часа.

and Julian Bigelow, who died 10 days ago --

И Джулиан Бигало, който почива преди десет дни от деня на презентацията 2003 година --

this is John Markoff's obituary for him --

тази презентация е подарък на Джон Марков за него -

he was the important missing link,

е бил важното липсващо звено,

the engineer who came in

инженера, който идва

and knew how to put those vacuum tubes together and make it work.

и знае как да свърже тези вакумни тръби заедно и да ги накара да работят.

And all our computers have, inside them,

И всички наши компютри сега, имат

the copies of the architecture that he had to just design

копия от архитектурата, която той проектирал

one day, sort of on pencil and paper.

благодарим му затова че е седнал, и на нещо като молив и хартия е измислил компютрите.

And we owe a tremendous credit to that.

И ЗАТОВА ИМ ДЪЛЖИМ ДЪЛБОК ПОЧИТ И ДА ГИ ПОМНИМ!!!

And he explained, in a very generous way,

Той го обяснявал, по много добродушен начин,

the spirit that brought all these different people to

духа на това, което е събрало тези хора е

the Institute for Advanced Study in the '40s to do this project,

Института за Допълнително изучаване (Institute for Advanced Study) през '40те години да направят този проект,

and make it freely available with no patents, no restrictions,

и да го направят свободно досъпен без патенти, и ограничения,

no intellectual property disputes to the rest of the world.

без интелектуална собственост като подарък за останалият свят.

That's the last entry in the logbook

Това е последната записка от рапортната книга

when the machine was shut down, July 1958.

когато машината е била изключена, ЮЛИ 1958.

And it's Julian Bigelow who was running it until midnight

И Юлиан Бигало, който я пускал до полунощ

when the machine was officially turned off.

когато машината е била официално изключена.

And that's the end.

И това е краят.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскане)