Where joy hides and how to find it | Ingrid Fetell Lee

Translator: Gergana Masheva Reviewer: Kitchka Dyankova

It's 2008,

Годината е 2008

and I'm just finishing my first year of design school.

и аз тъкмо завършвам първата си година в училището по дизайн.

And I'm at my first year-end review,

За пръв път съм на презентация в края на учебната година,

which is a form of ritual torture for design students,

което е един вид ритуално мъчение за студентите по дизайн,

where they make you take everything you made over the course of the year

където те карат да вземеш всичко, което си направил през годината,

and lay it out on a table

да го изложиш на една маса

and stand next to it while a bunch of professors,

и да стоиш до нея, докато един куп професори,

most of whom you've never seen before,

повечето от които не си виждал никога преди това,

give you their unfiltered opinions of it.

ти дават своето откровено мнение.

So it's my turn and I'm standing next to my table,

Мой ред е и стоя до масата си,

everything neatly lined up,

всичко е прилежно подредено и се надявам,

and I'm just hoping that my professors can see

че преподавателите ми могат да видят,

how much effort I've put into making my designs practical

колко много усилия съм вложила да направя дизайните си практични,

and ergonomic and sustainable.

ергономични и устойчиви.

And I'm starting to get really nervous,

Започвам наистина да се притеснявам,

because for a long time, no one says anything.

тъй като доста дълго време никой не ми казва нищо.

It's just completely silent.

Пълно мълчание.

And then one of the professors starts to speak, and he says,

Тогава един от преподавателите започва да говори и казва:

"Your work gives me a feeling of joy."

"Работата ти ми носи усещане за радост."

Joy?

Радост?

I wanted to be a designer because I wanted to solve real problems.

Исках да бъда дизайнер, защото исках да решавам истински проблеми.

Joy is nice, I guess, but it's kind of light --

Предполагам, че радостта е хубава, но е някак си лека -

not substantial.

несъществена.

But I was also kind of intrigued,

Но също така бях заинтригувана,

because joy is this intangible feeling,

защото радостта е такова неуловимо чувство

and how does that come from the stuff on the table next to me?

и как идва то от нещата, които бяха на масата до мен?

I asked the professors,

Попитах преподавателите

"How do things make us feel joy?

"Как нещата ни карат да изпитваме радост?

How do tangible things make us feel intangible joy?"

Как материални неща ни карат да изпитваме неуловима радост?"

They hemmed and hawed and gestured a lot with their hands.

Те хъкаха и мънкаха и доста жестикулираха с ръце.

"They just do," they said.

"Те просто го правят", казаха.

I packed up my things for the summer,

Приготвях си багажа за лятото,

but I couldn't stop thinking about this question ...

но не можех да спра да мисля по този въпрос...

and this launched a journey --

и така стартира едно пътешествие -

one that I didn't know at the time would take me 10 years --

такова, за което тогава не знаех, че ще ми отнеме 10 години -

to understand the relationship between the physical world

за да разбера връзката между материалния свят

and the mysterious, quixotic emotion we call "joy."

и загадъчната, донкихотовска емоция, която наричаме "радост".

And what I discovered is that not only are they linked,

Това, което открих е, че те не само са свързани,

but that the physical world can be a powerful resource to us

но физическият свят може да ни послужи като мощен ресурс за създаването на

in creating happier, healthier lives.

по-щастлив и здравословен живот.

After my review,

След презентацията си помислих

I thought, "I know what joy feels like,

"Знам какво е да изпитваш радост,

but what is it, exactly?"

но какво представлява тя всъщност?"

And I found that even scientists don't always agree,

И установих, че дори учените не винаги постигат съгласие

and they sometimes use the words "joy" and "happiness" and "positivity"

и понякога използват думите "радост", "щастие" и "оптимизъм"

more or less interchangeably.

почти като взаимозаменяеми.

But broadly speaking, when psychologists use the word joy,

Но в широк смисъл,когато психолозите използват думата радост,

what they mean is an intense, momentary experience

това което имат предвид е интензивното, моментно усещане на

of positive emotion --

положителна емоция,

one that makes us smile and laugh and feel like we want to jump up and down.

която ни кара да се усмихваме и смеем и да ни се иска да подскачаме.

And this is actually a technical thing.

А това всъщност е нещо техническо.

That feeling of wanting to jump up and down

Това желание да подскачаме нагоре-надолу

is one of the ways that scientists measure joy.

е един от начините, с които учените измерват радостта.

It's different than happiness,

Различно е от щастието,

which measures how good we feel over time.

което измерва колко добре се чувстваме във времето.

Joy is about feeling good in the moment,

Радостта е да се чувстваш добре в момента,

right now.

точно сега.

And this was interesting to me

И това беше интересно за мен,

because as a culture, we are obsessed with the pursuit of happiness,

защото като култура, ние сме обсебени от преследване на щастието

and yet in the process, we kind of overlook joy.

и по време на преследването някак пренебрегваме радостта.

So this got me thinking:

Това ме накара да се замисля.

Where does joy come from?

Откъде идва радостта?

I started asking everyone I knew,

Започнах да разпитвам всички, които познавам,

and even people I just met on the street,

дори и хора, които току-що бях срещнала на улицата

about the things that brought them joy.

за нещата, които им носят радост.

On the subway, in a café, on an airplane,

В метрото, в кафенето, в самолета питах:

it was, "Hi, nice to meet you. What brings you joy?"

"Здравей, приятно ми е да се запознаем. Какво ти носи радост?"

I felt like a detective.

Чувствах се като детектив.

I was like, "When did you last see it?

Питах: "Кога за последно го видя?

Who were you with? What color was it?

С кого беше? А то какъв цвят беше?

Did anyone else see it?"

Някой друг видя ли го?"

I was the Nancy Drew of joy.

Бях Нанси Дрю на радостта.

(Laughter)

(Смях)

And after a few months of this, I noticed that there were certain things

След няколко месеца забелязах, че има определени неща,

that started to come up again and again and again.

които изскачаха отново и отново.

They were things like cherry blossoms

Неща като цветовете на вишната

and bubbles ...

и мехурчетата...

swimming pools and tree houses ...

плувните басейни и къщичките на дърво...

hot air balloons and googly eyes --

летящите балони и ококорените очи...

(Laughter)

(Смях)

and ice cream cones, especially the ones with the sprinkles.

и фунийките сладолед, особено онези с шарените пръчици.

These things seemed to cut across lines of age and gender and ethnicity.

Тези неща сякаш минаваха отвъд границите като възраст, пол и етнос.

I mean, if you think about it,

Ако се замислите,

we all stop and turn our heads to the sky

ние всички спираме, за да гледаме небето,

when the multicolored arc of a rainbow streaks across it.

когато шарената арка на дъгата се спусне през него.

And fireworks --

И фойерверките -

we don't even need to know what they're for,

дори не знаем за какво са,

and we feel like we're celebrating, too.

но се чувстваме сякаш ние също празнуваме.

These things aren't joyful for just a few people;

Тези неща не носят радост само на няколко души,

they're joyful for nearly everyone.

те носят радост на почти всички.

They're universally joyful.

Те са универсална радост.

And seeing them all together,

И като ги видях всичките на куп,

it gave me this indescribably hopeful feeling.

ми дадоха едно чувство на неописуема надежда.

The sharply divided, politically polarized world we live in

Рязко разделеният, политически поляризиран свят, в който живеем,

sometimes has the effect of making our differences feel so vast

понякога кара нашите различия да изглеждат толкова огромни,

as to be insurmountable.

че сякаш са непреодолими.

And yet underneath it all,

И все пак, под повърхността

there's a part of each of us that finds joy in the same things.

има част от нас, която намира радост в същите неща.

And though we're often told that these are just passing pleasures,

И въпреки че често ни казват, че това са само моментни удоволствия,

in fact, they're really important,

всъщност те са истински важни,

because they remind us of the shared humanity we find

защото ни напомнят за споделената човечност

in our common experience of the physical world.

в нашето общо преживяване на физическия свят.

But I still needed to know:

Но все пак трябваше да знам.

What is it about these things that makes them so joyful?

Какво има в тези неща, че предизвикват толкова радост?

I had pictures of them up on my studio wall,

Имах картинки с тях на стената в студиото ми

and every day, I would come in and try to make sense of it.

и всеки ден, когато влизах вътре, се опитвах да намеря смисъла.

And then one day, something just clicked.

И един ден нещо просто се включи.

I saw all these patterns:

Видях всички тези мотиви -

round things ...

заоблени неща...

pops of bright color ...

взрив от ярки цветове...

symmetrical shapes ...

симетрични форми...

a sense of abundance and multiplicity ...

усещане за изобилие и многообразие...

a feeling of lightness or elevation.

чувство на лекота или извисяване.

When I saw it this way,

Видях ги по този начин и

I realized that though the feeling of joy is mysterious and elusive,

осъзнах, че макар чувството на радост да е мистериозно и неуловимо,

we can access it through tangible, physical attributes,

можем да го достигнем чрез конкретни физически атрибути

or what designers call aesthetics,

или онова, което дизайнерите наричат естетика -

a word that comes from the same root as the Greek word "aísthomai,"

дума със същия корен като гръцката дума "aísthomai",

which means, "I feel," "I sense," "I perceive."

която означава "чувствам", "усещам", "възприемам".

And since these patterns were telling me that joy begins with the senses,

И тъй като тези мотиви ми казваха, че радостта започва от сетивата,

I began calling them "Aesthetics of Joy";

започнах да ги наричам "Естетика на радостта",

the sensations of joy.

усещанията за радост.

And in the wake of this discovery,

И в резултат на това откритие

I noticed something that as I walked around,

забелязах, че докато се разхождам,

I began spotting little moments of joy everywhere I went --

започнах да откривам малки моменти на радост навсякъде, където отида -

a vintage yellow car

жълта ретро кола

or a clever piece of street art.

или остроумно улично изкуство.

It was like I had a pair of rose-colored glasses,

Сякаш имах чифт розови очила

and now that I knew what to look for,

и щом вече знаех какво да търся,

I was seeing it everywhere.

го виждах навсякъде.

It was like these little moments of joy were hidden in plain sight.

Сякаш тези малки моменти на радост бяха скрити на видно място.

And at the same time,

И в същото време

I had another realization,

имах друго просветление -

that if these are the things that bring us joy,

че ако това са нещата, които ни носят радост,

then why does so much of the world look like this?

защо толкова голяма част от света изглежда така?

(Laughter)

(Смях)

Why do we go to work here?

Защо идваме да работим тук?

Why do we send our kids to schools that look like this?

Защо изпращаме децата си в училища, които изглеждат така?

Why do our cities look like this?

Защо градовете ни изглеждат по този начин?

And this is most acute for the places that house the people

А това е най-силно изразено на местата, които подслоняват

that are most vulnerable among us:

най-уязвимите сред нас -

nursing homes,

старчески домове,

hospitals,

болници,

homeless shelters,

приюти за бездомници,

housing projects.

жилищни комплекси.

How did we end up in a world that looks like this?

Как се озовахме в свят, който изглежда така?

We all start out joyful,

Започваме живота си изпълнени с радост

but as we get older,

и колкото повече порастваме,

being colorful or exuberant opens us up to judgment.

ако някой е шарен или темпераментен, сме склонни да го осъждаме.

Adults who exhibit genuine joy are often dismissed as childish

Възрастни, които показват истинска радост, често биват отхвърляни като наивни

or too feminine

или твърде женствени,

or unserious

или несериозни,

or self-indulgent,

или егоисти

and so we hold ourselves back from joy,

и така ние се въздържаме от радост

and we end up in a world that looks like this.

и се оказваме в свят, който изглежда по този начин.

But if the aesthetics of joy can be used

Но ако естетиката на радостта може

to help us find more joy in the world around us,

да ни помогне да намерим повече радост край нас,

then couldn't they also be used to create more joy?

не може ли тя да се използва и за създаване на радост?

I spent that last two years scouring the planet,

През последните две години претърсвах планетата,

looking for different ways that people have answered this question.

за да открия различни начини, по които хората са отговорили на този въпрос.

And this led me to the work of the artist Arakawa

Това ме отведе до работата на художника Аракава

and the poet Madeline Gins,

и поетесата Маделин Гинс,

who believed that these kinds of environments are literally killing us.

които вярват, че този тип околна среда буквално ни убива.

And so they set out the create an apartment building

И така те започнали да създават жилищна сграда,

that they believed would reverse aging.

за която вярвали, че ще обърне стареенето.

And this is it.

Ето я.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

It's a real place, just outside Tokyo.

Това е истинско място в покрайнините на Токио.

I spent a night there, and it's a lot.

Прекарах една нощ там и ми е достатъчно.

(Laughter)

(Смях)

The floors undulate,

Подовете се люлеят,

so you don't end up walking around

за да не се налага да ходите,

so much as kind of bouncing around the apartment,

толкова, че все едно подскачате из апартамента

and there are bright colors in every direction.

и има ярки цветове навсякъде.

I'm not sure I left any younger,

Не знам дали си тръгнах по-млада,

but it's as if, by trying to create an apartment

но сякаш, опитвайки се да създадат апартамент,

that would make us feel youthful,

който да ни накара да се чувстваме по-млади,

they ended up creating one that was joyful.

те са създали такъв, който носи радост.

And yes, this is a bit much for everyday life,

И да, това е малко прекалено за всекидневието,

but it made me wonder: What about the rest of us?

но ме накара да се замисля - ами всички останали хора?

How do we bring these ideas back into the real world?

Как да върнем тези идеи обратно в реалния свят?

So I started finding people who were doing just that.

Затова започнах да търся хора, които правят точно това.

For example, this hospital, designed by the Danish artist Poul Gernes.

Например тази болница, проектирана от датския художник Пол Жерн.

Or these schools,

Или тези училища,

transformed by the non-profit Publicolor.

преобразени от НПО Публиколър.

What's interesting is that Publicolor has heard from school administrators

Интересното е, че Публиколър са разбрали от училищните администратори,

who say that attendance improves,

че присъствията се увеличават,

graffiti disappears

графити рисунките изчезват

and kids actually say they feel safer in these painted schools.

и децата твърдят, че се чувстват по-сигурни в изрисуваните училища.

And this aligns with research conducted in four countries,

И това съвпада с изследване, проведено в четири страни,

which shows that people working in more colorful offices

което показва, че хората, които работят в по-цветни офиси

are actually more alert,

всъщност са по-внимателни,

more confident

по-уверени

and friendlier than those working in drab spaces.

и по-приветливи от работещите в еднотипни пространства.

Why would this be the case?

Защо се получава така?

Well, as I started to trace back our love of color,

Щом започнах да търся източника на любовта ни към цветовете,

I found that some researchers see a connection to our evolution.

открих, че някои учени я свързват с еволюцията ни.

Color, in a very primal way, is a sign of life, a sign of energy.

Цветовете, по един много първичен начин, са знаци на живот, знаци за енергия.

And the same is true of abundance.

Същото важи и за изобилието.

We evolved in a world where scarcity is dangerous,

Еволюирали сме в свят, където недостигът е опасен

and abundance meant survival.

и изобилието е означавало оцеляване.

So, one confetto --

Затова една конфета -

which happens to be the singular of confetti,

това е единственото число на конфети

in case you were wondering --

в случай, че се чудите -

(Laughter)

(Смях)

isn't very joyful,

не носи много радост,

but multiply it,

но ако я умножите,

and you have a handful of one of the most joyful substances

имате шепа от еднa от най-веселите субстанции

on the planet.

на планетата.

The architect Emmanuelle Moureaux uses this idea in her work a lot.

Архитект Емануел Муро много използва тази идея в работата си.

This is a nursing home she designed,

Ето старчески дом, проектиран от нея,

where she uses these multicolored spheres to create a feeling of abundance.

където тя използва многоцветни сфери, за да създаде усещане за изобилие.

And what about all those round things I noticed?

Ами всички тези обли неща, които забелязах?

Well, it turns out neuroscientists have studied this, too.

Оказа се, че невробиолозите са проучили и това.

They put people into fMRI machines,

Поставили хора в апарат за ЯМР

and they showed them pictures of angular objects and round ones.

и им показвали картини на на остри и на заоблени предмети.

And what they found is that the amygdala,

Открили, че амигдалата,

a part of the brain associated in part with fear and anxiety,

част от мозъка, донякъде свързвана със страха и безпокойството,

lit up when people looked at angular objects,

светва, когато хората гледат острите предмети,

but not when they looked at the round ones.

но не и докато гледат заоблените.

They speculate that because angles in nature

Те разсъждават, че тъй като ъглите в природата

are often associated with objects that might be dangerous to us,

често се свързват с предмети, които може да са опасни за нас,

that we evolved an unconscious sense of caution around these shapes,

ние сме развили несъзнателно чувство за предпазливост около тези форми,

whereas curves set us at ease.

докато извивките ни успокояват.

You can see this in action in the new Sandy Hook Elementary School.

Можете да видите това в действие в новото начално училище Санди Хуук.

After the mass shooting there in 2012,

След масовата стрелба там през 2012

the architects Svigals + Partners

архитектите Свигалс + Партнърс

knew that they needed to create a building that was secure,

знаели, че трябва да създадат сграда, която да е сигурна,

but they wanted to create one that was joyful,

но искали тя да е и такава, която носи радост

and so they filled it with curves.

и затова я изпълнили с извивки.

There are waves running along the side of the building,

Има вълни, спускащи се отстрани по сградата

and these squiggly canopies over the entryway,

и тези заоблени навеси над входа

and the whole building bends toward the entrance

и цялата сграда се "навежда" към входа

in a welcoming gesture.

в поздрав за добре дошли.

Each moment of joy is small,

Всеки момент на радост е малък,

but over time, they add up to more than the sum of their parts.

но с времето те натрупват повече от простия си сбор.

And so maybe instead of chasing after happiness,

Затова, може би вместо да преследваме щастието,

what we should be doing is embracing joy

трябва да прегърнем радостта

and finding ways to put ourselves in the path of it more often.

и да намерим начин да я срещаме по-често.

Deep within us,

Дълбоко в нас

we all have this impulse to seek out joy in our surroundings.

всички ние имаме импулса да търсим радост около нас.

And we have it for a reason.

И има причина за това.

Joy isn't some superfluous extra.

Радостта не е някакъв излишен лукс.

It's directly connected to our fundamental instinct for survival.

Тя е директно свързана с основния ни инстинкт за оцеляване.

On the most basic level,

На най-базово ниво

the drive toward joy is the drive toward life.

стремежът към радост е желание за живот.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

Thank you,

Благодаря,

thank you.

благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)