Paul Bennett: Design is in the details

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

Hello. Actually, that's "hello" in Bauer Bodoni

Здравейте. Всъщност, това е "здравейте" в шрифта Бауер Бодони

for the typographically hysterical amongst us.

за истеричните привърженици на типографията сред нас.

One of the threads that seems to have come through

Една от нишките, които като че ли се проявиха

loud and clear in the last couple of days

гласно и ясно през последните два дни,

is this need to reconcile what the Big wants --

е тази нужда да се помири онова, което иска Голямото...

the "Big" being the organization, the system, the country --

"Голямото" е организацията, системата, страната...

and what the "Small" wants -- the individual, the person.

и онова, което иска "Малкото" - индивидът, лицето.

And how do you bring those two things together?

А как се съвместяват тези две неща?

Charlie Ledbetter, yesterday, I thought, talked very articulately

Чарли Ледбетър, вчера, мисля, говори много отчетливо

about this need to bring consumers, to bring people

за тази нужда да се въведат консуматорите, да се въведат хората

into the process of creating things.

в процеса на създаване на нещата.

And that's what I want to talk about today.

За това искам да говоря днес.

So, bringing together the Small to help facilitate and create the Big,

И така, събирането заедно на Малкото, за да помогне за улесняване и създаване на Голямото,

I think, is something that we believe in -- something I believe in,

мисля, е нещо, в което вярваме... нещо, в което аз вярвам

and something that we kind of bring to life

и нещо, на което някак вдъхваме живот

through what we do at Ideo.

чрез онова, което правим в "Идео".

I call this first chapter -- for the Brits in the room --

Наричам тази първа глава... за британците в залата...

the "Blinding Glimpse of the Bleeding Obvious."

Заслепяващото зърване на кървящото очевидно.

Often, the good ideas are so staring-at-you-right-in-the-face

Често добрите идеи са толкова близо под носа ти,

that you kind of miss them. And I think, a lot of times,

че някак ги пропускаш. И мисля, че много пъти

what we do is just, sort of, hold the mirror up to our clients, and sort of go,

онова, което правим, е само един вид да вдигнем огледалото пред клиентите си, и да кажем:

"Duh! You know, look what's really going on."

"Пфу! Знаете ли, вижте какво всъщност става."

And rather than talk about it in the theory,

И вместо да говоря за това на теория,

I think I'm just going to show you an example.

мисля, че просто ще ви покажа един пример.

We were asked by a large healthcare system in Minnesota

От една голяма система за здравеопазване в Минесота ни помолиха

to describe to them what their patient experience was.

да им опишем какво е преживяването на техния пациент.

And I think they were expecting --

Мисля, че очакваха...

they'd worked with lots of consultants before --

бяха работили с много консултанти преди...

I think they were expecting some kind of hideous org chart

мисля, че очакваха някакъв вид противна организационна графика

with thousands of bubbles and systemic this, that and the other,

с хиляди мехури и системни това, друго и трето,

and all kinds of mappy stuff.

и всякакъв вид картови неща.

Or even worse, some kind of ghastly death-by-Powerpoint thing

Или още по-зле - някакъв вид отвратително нещо "смърт-чрез-Пауърпойнт"

with WowCharts and all kinds of, you know, God knows, whatever.

с "УауЧартс" и всякакви видове, разбирате ли, бог знае какво.

The first thing we actually shared with them was this.

Първото, което всъщност споделихме с тях, беше това.

I'll play this until your eyeballs completely dissolve.

Ще го пусна, докато очните ви ябълки напълно се разтворят.

This is 59 seconds into the film.

Това е на 59 секунди след началото на филма.

This is a minute 59.

Това е 59-та минута.

3:19.

Три минути и 19.

I think something happens. I think a head may appear in a second.

Мисля, че нещо се случва. Мисля, че след секунда може да се появи глава.

5:10.

Пет минути и десет.

5:58.

Пет минути и 58.

6:20.

Шест минути и 20.

We showed them the whole cut,

Показахме им всичко,

and they were all completely, what is this?

а те всички бяха напълно изумени: какво е това?

And the point is when you lie in a hospital bed all day,

Смисълът е, че когато лежиш в болнично легло по цял ден,

all you do is look at the roof, and it's a really shitty experience.

гледаш само покрива, и това е наистина гадно преживяване.

And just putting yourself in the position of the patient --

Просто се поставяте на мястото на пациента.

this is Christian, who works with us at Ideo.

Това е Крисчън, който работи с нас в "Идео".

He just lay in the hospital bed,

Той просто лежеше в болничното легло

and, kind of, stared at the polystyrene ceiling tiles

и зяпаше полистиреновите плочи на тавана

for a really long time.

наистина дълго време.

That's what it's like to be a patient in the hospital.

Това е да си пациент в болницата.

And they were sort, you know, blinding glimpse of bleeding obvious.

А те някак преживяха, разбирате ли, заслепяващо зърване на кървящото очевидно.

Oh, my goodness. So, looking at the situation

О, божичко. И така, като гледаш ситуацията

from the point of view of the person out --

от гледна точка на лицето навън...

as opposed to the traditional position of the organization in --

в противовес на традиционната позиция от организацията вътре...

was, for these guys, quite a revelation.

за тези хора беше доста сериозно разкритие.

And so, that was a really catalytic thing for them.

И така, това беше наистина голям катализатор за тях.

So they snapped into action.

Те се хвърлиха да действат.

They said, OK, it's not about systemic change.

Казаха - добре, не става дума за системна промяна.

It's not about huge, ridiculous things that we need to do.

Не става дума за огромни, абсурдни неща, които е нужно да правим.

It's about tiny things that can make a huge amount of difference.

Става дума за мънички неща, които могат да имат огромно значение.

So we started with them prototyping some really little things

И така, започнахме да правим с тях прототипи за някои наистина малки неща,

that we could do to have a huge amount of impact.

които бихме могли да направим, за да постигнем огромен ефект.

The first thing we did was we took a little bicycle mirror

Първото, което направихме, беше да вземем едно малко велосипедно огледало

and we Band-Aided it here, onto a gurney, a hospital trolley,

и да го залепим с лейкопласт там, на носилка, болнично легло на колела,

so that when you were wheeled around by a nurse or by a doctor,

така че, когато те карат нанякъде сестра или доктор,

you could actually have a conversation with them.

всъщност да можеш да водиш разговор с тях.

You could, kind of, see them in your rear-view mirror,

Би могъл един вид да ги гледаш в огледалото си за задно виждане,

so it created a tiny human interaction.

така че това създаде едно мъничко човешко взаимодействие.

Very small example of something that they could do.

Много дребен пример за нещо, което биха могли да направят.

Interestingly, the nurses themselves, sort of, snapped into action --

Интересно, че самите сестри някак се впуснаха в действия...

said, OK, we embrace this. What can we do?

казаха, добре, приветстваме това. Какво можем да направим?

The first thing they do is they decorated the ceiling.

Първото, което направиха, е да украсят тавана.

Which I thought was really -- I showed this to my mother recently.

Което сметнах за наистина... показах това на майка си наскоро.

I think my mother now thinks that I'm some sort of interior decorator.

Мисля, че сега майка ми ме смята за някакъв вид интериорен декоратор.

It's what I do for a living, sort of Laurence Llewelyn-Bowen.

Така си изкарвам прехраната, нещо като Лорънс Леуелайн-Боуен.

Not particularly the world's best design solution

Не непременно най-доброто дизайнерско решение на света

for those of us who are real, sort of, hard-core designers,

за онези от нас, които са истински, консервативни дизайнери.

but nonetheless, a fabulous empathic solution for people.

Но въпреки това е прекрасно съчувствено решение за хората.

Things that they started doing themselves --

Неща, които те сами започнаха да правят...

like changing the floor going into the patient's room

например, да променят пода, влизащ в стаята на пациента,

so that it signified, "This is my room. This is my personal space" --

така че той да обозначава: "Това е моята стая. Това е моето лично пространство"...,

was a really interesting sort of design solution to the problem.

беше наистина интересен вид дизайнерско решение на проблема.

So you went from public space to private space.

Така се влизаше от общо пространство в лично пространство.

And another idea, again, that came from one of the nurses -- which I love --

И друга идея, която дойде от една от сестрите... която ми е любима...

was they took traditional, sort of, corporate white boards,

беше да вземат традиционни, корпоративни бели дъски,

then they put them on one wall of the patient's room,

после да ги сложат на стената на стаята на пациента

and they put this sticker there.

и да сложат тази лепенка там.

So that what you could actually do was go into the room

Така че всъщност можеш да влезеш в стаята

and write messages to the person who was sick in that room,

и да пишеш съобщения до човека, който лежи болен в тази стая,

which was lovely.

което беше прекрасно.

So, tiny, tiny, tiny solutions that made a huge amount of impact.

Мънички, мънички, мънички решения, които предизвикват огромен ефект.

I thought that was a really, really nice example.

Мисля, че това беше наистина, наистина хубав пример.

So this is not particularly a new idea,

Това не е особено нова идея,

kind of, seeing opportunities in things that are around you

някак да виждаш възможности в неща, които са около теб

and snapping and turning them into a solution.

и с едно щракване да ги превърнеш в решение.

It's a history of invention based around this.

Това е историята на едно изобретение, основано върху това.

I'm going to read this because I want to get these names right.

Ще го прочета, защото не искам да объркам имената.

Joan Ganz Cooney saw her daughter -- came down on a Saturday morning,

Джоан Ганц Куни видяла дъщеря си... слязла една неделя сутрин

saw her daughter watching the test card,

и видяла дъщеря си да гледа тестовата карта

waiting for programs to come on one morning

в очакване програмите да започнат една сутрин,

and from that came Sesame Street.

и от това излязло "Улица Сезам".

Malcolm McLean was moving from one country to another

Малкъм МакЛийн се местел от една страна в друга

and was wondering why it took these guys so long

и се чудел защо на тия хора им отнема толкова време

to get the boxes onto the ship.

да натоварят кашоните на кораба.

And he invented the shipping container.

И изобретил контейнера за превоз.

George de Mestral -- this is not bugs all over a Birkenstock --

Джордж де Местрал... това не са камъни в градината на "Бъркенсток"...

was walking his dog in a field and got covered in burrs,

си разхождал кучето в едно поле и се покрил с репеи,

sort of little prickly things, and from that came Velcro.

едни малки, бодливи неща, и от това излязло "Велкро".

And finally, for the Brits, Percy Shaw -- this is a big British invention --

И най-сетне, за британците, Пърси Шоу... това е голямо британско изобретение...

saw the cat's eyes at the side of the road,

видял котешките очи отстрани на пътя,

when he was driving home one night and from that came the Catseye.

докато се прибирал вкъщи една нощ, и от това излязло "Котешко око".

So there's a whole series of just using your eyes,

Има цяла серия за това просто да използваш очите си,

seeing things for the first time, seeing things afresh

да виждаш нещата за пръв път, да виждаш нещата на свежо

and using them as an opportunity to create new possibilities.

и да ги използваш като възможност да създаваш нови възможности.

Second one, without sounding overly Zen,

Второ, без да звучи твърде дзен,

and this is a quote from the Buddha:

това е цитат от Буда:

"Finding yourself in the margins, looking to the edges of things,

"Да откриеш себе си в границите, да гледаш към ръбовете на нещата

is often a really interesting place to start."

често е наистина интересно място да започнеш."

Blinkered vision tends to produce, I think, blinkered solutions.

Ако гледаш като кон с капаци, мисля, такива са и решенията.

So, looking wide, using your peripheral vision,

Затова да гледаш нашироко, да използваш периферното си зрение

is a really interesting place to look for opportunity.

е наистина интересно място, където да търсиш възможност.

Again, another medical example here.

Ето още един медицински пример.

We were asked by a device producer --

Един производител на устройства ни възложи...

we did the Palm Pilot and the Treo.

направихме "Палм Пайлът" и "Трео".

We did a lot of sexy tech at Ideo --

Направихме много секси идеологии в "Идео"...

they'd seen this and they wanted a sexy piece of technology

бяха видели това и искаха секси технологична джаджа

for medical diagnostics.

за медицинска диагностика.

This was a device that a nurse uses

Това беше устройство, използвано от медицинска сестра,

when they're doing a spinal procedure in hospital.

когато прави гръбначна процедура в болница.

They'll ask the nurses to input data.

Възлагат на сестрите да въвеждат данни.

And they had this vision of the nurse, kind of, clicking away

Представяха си как сестрата щрака в захлас

on this aluminum device

по едно алуминиево устройство

and it all being incredibly, sort of, gadget-lustish.

и всичко е невероятно, някак, баровска джаджа.

When we actually went and watched this procedure taking place --

Когато наистина отидохме и гледахме провеждането на тази процедура...

and I'll explain this in a second --

ще обясна след секунда...

it became very obvious that there was a human dimension to this

стана много очевидно, че в това има човешко измерение,

that they really weren't recognizing.

което те всъщност не признаваха.

When you're having a four-inch needle inserted into your spine --

Когато ти вкарват четириинчова игла в гръбнака...

which was the procedure that this device's data was about;

което беше процедурата, за която бяха данните на това устройство...

it was for pain management -- you're shit scared; you're freaking out.

ставаше дума за справяне с болката. Ужасно си изплашен... направо се побъркваш.

And so the first thing that pretty much every nurse did,

Затова първото, което общо взето всяка сестра правеше,

was hold the patient's hand to comfort them. Human gesture --

беше да хване ръката на пациента, за да го утеши. Човешки жест...

which made the fabulous two-handed data input completely impossible.

който правеше знаменитото въвеждане на данни с две ръце напълно невъзможно.

So, the thing that we designed, much less sexy

И така, онова, което проектирахме - далеч не така секси,

but much more human and practical, was this.

но много по-човешко и практично, беше това.

So, it's not a Palm Pilot by any stretch of the imagination,

Не е "Палм Пайлът", както и да го погледнеш,

but it has a thumb-scroll so you can do everything with one hand.

но се управлява с палец, с въртящ се бутон, така че всичко може да се прави с една ръка.

So, again, going back to this -- the idea that a tiny human gesture

И отново се връщаме на това - идеята, че един мъничък човешки жест

dictated the design of this product.

продиктува дизайна на този продукт.

And I think that's really, really important.

И мисля, че това е наистина, наистина важно.

So, again, this idea of workarounds.

И, отново, тази идея за "workaround".

We use this phrase "workarounds" a lot,

Използваме много тази фраза - "workaround"

sort of, looking around us. I was actually looking around the TED

един вид, да се оглеждаме около себе си. Всъщност, се оглеждах из ТЕД

and just watching all of these kind of things happen

и просто наблюдавах как се случват всякакви неща,

while I've been here.

откакто съм тук.

This idea of the way that people cobble together solutions in our life --

Тази идея за начина, по който хората скърпват решения в нашия живот...

and the things we kind of do in our environment

и нещата, които правим в нашата околна среда,

that are somewhat subconscious but have huge potential --

които са някак подсъзнателни, но имат огромен потенциал...

is something that we look at a lot.

е нещо, което много разглеждаме.

We wrote a book recently, I think you might have received it,

Наскоро написахме една книга - мисля, че може да сте я получили,

called "Thoughtless Acts?"

озаглавена "Безсмислени действия?"

It's been all about these kind of thoughtless things that people do,

В нея става дума за тези някак безсмислени неща, които правят хората,

which have huge intention and huge opportunity.

в които има огромно намерение и огромна възможност.

Why do we all follow the line in the street?

Защо всички следваме линията на улицата?

This is a picture in a Japanese subway.

Това е снимка от японско метро.

People consciously follow things even though, why, we don't know.

Хората съзнателно следват нещата, макар и да не знаем защо.

Why do we line up the square milk carton with the square fence?

Защо подравняваме квадратната кутия мляко с квадратната ограда?

Because we kind of have to -- we're just compelled to.

Защото някак трябва - просто сме убедени.

We don't know why, but we do.

Не знаем защо, но го правим.

Why do we wrap the teabag string around the cup handle?

Защо увиваме конеца на пликчето чай около дръжката на чашата?

Again, we're sort of using the world around us

Отново, някак използваме света около нас,

to create our own design solutions.

за да създаваме свои собствени дизайнерски решения.

And we're always saying to our clients: "You should look at this stuff.

И винаги казваме на клиентите си: "Трябва да видите това.

This stuff is really important. This stuff is really vital."

Това наистина е важно. Това наистина е жизненоважно."

This is people designing their own experiences.

Така хората проектират собствените си преживявания.

You can draw from this.

От това може да се черпи.

We sort of assume that because there's a pole in the street,

Нека приемаме, че тъй като на улицата има стълб,

that it's okay to use it, so we park our shopping cart there.

можем да го използваме, затова паркираме количката си за пазаруване там.

It's there for our use, on some level.

Той е там за наша употреба, на някакво ниво.

So, again, we sort of co-opt our environment

И така, отново, ние някак поглъщаме средата си,

to do all these different things.

за да правим всички тези различни неща.

We co-opt other experiences --

Поглъщаме други преживявания...

we take one item and transfer it to another.

вземаме един предмет и го преместваме към друг.

And this is my favorite one. My mother used to say to me,

А това ми е любимото. Майка ми ми казваше:

"Just because your sister jumps in the lake doesn't mean you have to."

"Това, че сестра ти скача в езерото, не значи, че и ти трябва да го правиш."

But, of course, we all do. We all follow each other every day.

Но, разбира се, всички го правим. Всички се следваме един друг всеки ден.

So somebody assumes

И така, някой приема,

that because somebody else has done something,

че тъй като някой друг е направил нещо,

that's permission for them to do the same thing.

това позволява и на него да направи същото.

And there's almost this sort of semaphore around us all the time.

И около нас почти винаги има един вид семафор.

I mean, shopping bag equals "parking meter out of order."

Имам предвид, торбичка за пазаруване означава "паркинг броячът не работи".

And we all, kind of, know how to read these signals now.

И всички ние някак сега знаем как да разчитаме тези сигнали.

We all talk to one another in this highly visual way

Всички си говорим един с друг по този силно визуален начин,

without realizing what we're doing.

без да осъзнаваме какво правим.

Third section is this idea of not knowing,

Трета част е тази идея за незнание,

of consciously putting yourself backwards.

съзнателно да се върнеш назад.

I talk about unthinking situations all the time.

Говоря за постоянно немислене на ситуациите.

Sort of having beginner's mind, scraping your mind clean

Един вид, да имаш ум на начинаещ, да изстържеш ума си до основи

and looking at things afresh.

и да гледаш на нещата на свежо.

A friend of mine was a designer at IKEA,

Един мой приятел беше дизайнер в IKEA

and he was asked by his boss

и шефът му му възложи

to help design a storage system for children.

да помогне за проектиране на система за съхранение за деца.

This is the Billy bookcase -- it's IKEA's biggest selling product.

Това е библиотеката "Били" - това е най-продаваният продукт на IKEA.

Hammer it together. Hammer it together with a shoe, if you're me,

Сковете я. Сковете я с обувка, ако сте аз,

because they're impossible to assemble.

защото са невъзможни за сглобяване.

But big selling bookcase. How do we replicate this for children?

Но е много продавана библиотека. Как да имитираме това за деца?

The reality is when you actually watch children,

Реалността е, когато наистина наблюдаваш деца,

children don't think about things like storage in linear terms.

децата не мислят за неща като съхранение по линеарен начин.

Children assume permission in a very different way.

Децата приемат разрешението по много различен начин.

Children live on things. They live under things.

Децата живеят върху нещата. Те живеят под нещата.

They live around things,

Те живеят около нещата,

and so their spatial awareness relationship,

така че тяхната връзка с пространствената съзнателност

and their thinking around storage is totally different.

и мисленето им за съхранение е напълно различна.

So the first thing you have to do -- this is Graham, the designer --

Затова първото, което трябва да се направи... това е Греъм, дизайнерът...

is, sort of, put yourself in their shoes. And so, here he is

е някак да се поставиш на тяхно място. Ето, тук той

sitting under the table.

седи под масата.

So, what came out of this?

И така, какво излезе от това?

This is the storage system that he designed.

Това е системата за съхранение, проектирана от него.

So what is this? I hear you all ask. No, I don't.

А какво е това? Чувам ви всички да питате. Не, аз не.

(Laughter)

(Смях)

It's this, and I think this is a particularly lovely solution.

Това е, и мисля, че е прекрасно решение.

So, you know, it's a totally different way of looking at the situation.

Разбирате ли, това е напълно различен начин да се гледа на ситуацията.

It's a completely empathic solution --

Това е напълно съчувствено решение...

apart from the fact that teddy's probably not loving it.

с изключение на факта, че на мечето вероятно не му харесва особено.

(Laughter)

(Смях)

But a really nice way of re-framing the ordinary,

Но е наистина хубав начин за прерамкиране на обичайното

and I think that's one of the things.

и мисля, че е едно от нещата.

And putting yourself in the position of the person,

Да се поставиш на мястото на човека

and I think that's one of the threads that I've heard again

и според мен това е една от нишките, които съм чувал отново

from this conference is how do we put ourselves

от тази конференция - как да се поставим

in other peoples' shoes and really feel what they feel?

на мястото на други хора и наистина да усетим онова, което чувстват те?

And then use that information to fuel solutions?

А после да използваме тази информация, за да захранваме разрешения?

And I think that's what this is very much about.

Мисля, че до голяма степен за това става въпрос.

Last section: green armband. We've all got them.

Последна част: зелена гривна. Всички ги имаме,

It's about this really.

наистина, за това става дума.

I mean, it's about picking battles big enough to matter

Искам да кажа, става дума за избор на битки, достатъчно големи, за да са значими,

but small enough to win.

но достатъчно малки, за да бъдат спечелени.

Again, that's one of the themes

Отново, това е една от темите,

that I think has come through loud and clear in this conference

коато според мен беше изказана гласно и ясно на тази конференция:

is: Where do we start? How do we start? What do we do to start?

Откъде да започнем? Как да започнем? Какво да направим, за да започнем?

So, again, we were asked to design a water pump

И така, отново - помолиха ни да проектираме водна помпа

for a company called ApproTEC, in Kenya.

за една компания на име "АпроТЕК", в Кения.

They're now called KickStart.

Сега се наричат "КикСтарт".

And, again, as designers,

И, отново, като дизайнери,

we wanted to make this thing incredibly beautiful

искахме да направим това нещо невероятно красиво

and spend a lot of time thinking of the form.

и да прекараме много време в обмисляне на формата.

And that was completely irrelevant.

А това беше напълно неуместно.

When you put yourself in the position of these people,

Като се поставиш на мястото на тези хора,

things like the fact that this has to be able to fold up

неща като факта, че това трябваше да може да се сгъва

and fit on a bicycle, become much more relevant

и да се побира върху велосипед, станаха много по-приложими,

than the form of it. The way it's produced,

отколкото формата му. Начинът, по който се произвежда,

it has to be produced with indigenous manufacturing methods

трябваше да се произвежда с местни производствени методи

and indigenous materials.

и местни материали.

So it had to be looked at completely from the point of view of the user.

Така че трябваше да се разглежда напълно от гледната точка на потребителя.

We had to completely transfer ourselves over to their world.

Трябваше напълно да се пренесем в техния свят.

So what seems like a very clunky product

Така че онова, което изглежда като много тромав продукт,

is, in fact, incredibly useful.

всъщност беше невероятно полезно.

It's powered a bit like a Stairmaster -- you pump up and down on it.

Захранва се малко като "Стеърмастър" - помпаш го нагоре-надолу.

Children can use it. Adults can use it. Everybody uses it.

Могат да го използват деца. Могат да го използват възрастни. Всеки го използва.

It's turning these guys -- again, one of the themes --

Това превръща тези момчета... отново, една от темите...

it's turning them into entrepreneurs.

превръща ги в предприемачи.

These guys are using this very successfully.

Тези хора използват това много успешно.

And for us, it's been great

И за нас беше страхотно,

because it's won loads of design awards.

защото спечели купища награди за дизайн.

So we actually managed to reconcile the needs of the design company,

Така че всъщност успяхме да примирим нуждите на дизайнерската фирма,

the needs of the individuals in the company,

нуждите на индивидите в компанията,

to feel good about a product we were actually designing,

да имат добро чувство към един продукт, който всъщност проектирахме,

and the needs of the individuals we were designing it for.

и нуждите на индивидите, за които го проектирахме.

There it is, pumping water from 30 feet.

Ето го, изпомпва вода от 30 фута.

So as a final gesture we handed out these bracelets

И така, като последен жест дадохме тези гривни

to all of you this morning.

на всички ви тази сутрин.

We've made a donation on everybody's behalf here

направили сме дарение от името на всеки тук

to kick start, no pun intended, their next project.

на "КикСтарт", каламбурът не е преднамерен, следващия им проект.

Because, again, I think, sort of, putting our money where our mouth is, here.

Защото, отново, мисля, че някак, да слагаме парите си там, където е устата ни, тук.

We feel that this is an important gesture.

Смятаме, че това е важен жест.

So we've handed out bracelets. Small is the new big.

Затова раздадохме гривни. Малкото е новото голямо.

I hope you'll all wear them.

Надявам се всички да ги носите.

So that's it. Thank you.

Това е. Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)