Wes Moore: How to talk to veterans about the war

Translator: Ganka Lozanova Reviewer: Yavor Ivanov

I'm excited to be here to speak about vets,

Развълнувам съм да бъда тук и говоря за ветераните от войната.

because I didn't join the Army

Не станах войник,

because I wanted to go to war.

защото исках да отида на война

I didn't join the Army because I had a lust

и не защото имах огромното желание

or a need to go overseas and fight.

или нужда да прекося океана и да се бия.

Frankly, I joined the Army because

Честно казано станах войник, защото

college is really damn expensive,

таксата за колежа беше ужасно висока,

and they were going to help with that,

а това щеше да ми помогне да я платя.

and I joined the Army because

Станах войник, защото

it was what I knew,

това е, което можех

and it was what I knew that I thought I could do well.

и знаех, че мога да се справя

I didn't come from a military family.

В семейството ми няма военни

I'm not a military brat.

Не съм военно келеме.

No one in my family ever had joined the military at all,

Никой от семейството ми никога не е бил военен

and how I first got introduced to the military

За първи път се запознах с военните

was when I was 13 years old

когато бях на 13

and I got sent away to military school,

бях изпратен във военно училище

because my mother had been threatening me

защото майка ми ме заплашваше

with this idea of military school ever since I was eight years old.

с идеята за военно училище от осем годишна възраст

I had some issues when I was coming up,

Имах проблеми, когато пораствах,

and my mother would always tell me, she's like,

а майка ми винаги ми казваше:

"You know, if you don't get this together,

“Знаеш, че ако не дойдеш на себе си

I'm going to send you to military school."

ще те изпратя във военно училище.”

And I'd look at her, and I'd say, "Mommy,

А аз я поглеждах и ѝ казвах: “Мамо,

I'll work harder."

ще се постарая повече.”

And then when I was nine years old,

А когато бях на девет,

she started giving me brochures to show me she wasn't playing around,

тя започна да ми дава брошури, за да ми покаже, че не се шегува.

so I'd look at the brochures, and I'm like,

Поглеждах брошурите и ѝ казвах:

"Okay, Mommy, I can see you're serious, and I'll work harder."

“Добре, мамо, виждам, че не се шегуваш и ще се постарая повече.”

And then when I was 10 and 11,

А на 10 и 11 години

my behavior just kept on getting worse.

поведението ми ставаше по-лошо.

I was on academic and disciplinary probation

Бях на академичен и дисциплинарен изпитателен срок,

before I hit double digits,

преди да сгазя лука

and I first felt handcuffs on my wrists

и за първи път усетих белезници на ръцете си.

when I was 11 years old.

на 11 годишна възраст.

And so when I was 13 years old,

И така на 13,

my mother came up to me, and she was like,

майка ми дойде при мен и ми каза:

"I'm not going to do this anymore.

“Чашата преля.”

I'm going to send you to military school."

“Ще те изпратя във военно училище.”

And I looked at her, and I said, "Mommy,

А аз я погледнах и ѝ казах: “ Мамо,

I can see you're upset, and I'm going to work harder."

виждам, че си разстроена, ще се постарая повече.”

And she was like, "No, you're going next week."

А тя ми отговори: - Не, отиваш следващата седмица

And that was how I first got introduced

Ето така за първи път бях запознат с

to this whole idea of the military,

цялата идея за армията,

because she thought this was a good idea.

защото според нея това беше добра идея.

I had to disagree with her wholeheartedly

Искренно трябваше да не се съглася с нея

when I first showed up there,

когато отидох там,

because literally in the first four days,

защото буквално първите няколко дни

I had already run away five times from this school.

избягах пет пъти от това училище.

They had these big black gates that surrounded the school,

Около училището имаше големи черни порти

and every time they would turn their backs,

и всеки път, когато се обръщаха

I would just simply run out of the black gates

аз бягах през черните порти

and take them up on their offer that if we don't want to be there,

и приемах офертата, че ако не искаме да стоим тук

we can leave at any time.

можем да си тръгнем по всяко време.

So I just said, "Well, if that's the case,

И така аз просто казах: - Ами, ако така стоят нещата

then I'd like to leave." (Laughter)

бих искал да си тръгна. (смях)

And it never worked.

Но никога не проработи.

And I kept on getting lost.

И продължих да се губя.

But then eventually,

Но накрая

after staying there for a little while,

след като постоях там определено време

and after the end of that first year

и след края на първата година

at this military school,

в това военно училище,

I realized that I actually was growing up.

разбрах, че аз всъщност пораствам.

I realized the things that I enjoyed about this school

Осъзнах нещата, които ми харесват в това училище.

and the thing that I enjoyed about the structure

Това, което ми харесваше в структурата

was something that I'd never found before:

беше нещо, което не бях открил преди:

the fact that I finally felt like I was part of something bigger,

това, че най-накрая почувствах, че съм част от нещо голямо

part of a team, and it actually mattered to people

част от екип и това наистина беше от значение за хората.

that I was there,

и това, че бях там

the fact that leadership wasn't just a punchline there,

и че лидерството не беше просто част от шега

but that it was a real, actually core part

но беше нещо реално, всъщност основната част

of the entire experience.

от цялото преживяване.

And so when it was time for me to actually

И когато дойде време наистина

finish up high school,

да завърша гимназията

I started thinking about what I wanted to do,

започнах да мисля какво исках да направя

and just like probably most students,

и вероятно като повечето ученици

had no idea what that meant or what I wanted to do.

нямах идея какво означава това и какво искам да направя.

And I thought about the people who I

Мислех си за хората, които

respected and admired.

уважавах и на които се възхищавах.

I thought about a lot of the people,

Мислех си за много хора

in particular a lot of the men, in my life

по-специално много от мъжете в живота ми,

who I looked up to.

на които се възхищавах.

They all happened to wear the uniform

Оказа се, че всички те носеха униформата

of the United States of America,

на Съединените американски щати,

so for me, the question and the answer

така че за мен въпросът и отговорът

really became pretty easy.

наистина бяха много прости.

The question of what I wanted to do

Отговорът на въпроса какво исках да правя

was filled in very quickly with saying,

се състоеше в изречението:

I guess I'll be an Army officer.

Предполагам, че ще бъда офицер от армията.

So the Army then went through this process

Така че след армията преминах през този процес

and they trained me up,

те ме обучиха

and when I say I didn't join the Army

и когато казах, че не се присединих към армията

because I wanted to go to war,

защото исках да отида на война

the truth is, I joined in 1996.

Истината е, че аз го направих през 1996.

There really wasn't a whole lot going on.

Там наистина не се случват много неща.

I didn't ever feel like I was in danger.

Никога не съм се чувствал в опасност.

When I went to my mom,

Когато отидох при майка ми,

I first joined the Army when I was 17 years old,

първоначално постъпих в армията, когато бях на 17,

so I literally needed parental permission

така, че аз наистина се нуждаех от разрешение от родителите

to join the Army,

за да постъпя в армията.

so I kind of gave the paperwork to my mom,

Дадох документите на майка ми

and she just assumed it was kind of like military school.

и тя просто предположи, че е нещо като военно училище.

She was like, "Well, it was good for him before,

А тя каза: - Ами, беше добре за него преди

so I guess I'll just let him keep doing it,"

така че предполагам, че ще продължим да е така,

having no idea that the paperwork that she was signing

без да си има идея, че документите, които подписва

was actually signing her son up

всъщност дават правото на сина ѝ

to become an Army officer.

да постъпи в армията.

And I went through the process,

Минах и през този процес

and again the whole time still just thinking,

и през цялото време продължавах да мисля

this is great, maybe I'll serve on a weekend,

това е страхотно, може би ще служа през почивните дни

or two weeks during the year, do drill,

или на две седмици през годината на обучение.

and then a couple years after I signed up,

Няколко години години след като постъпих в армията,

a couple years after my mother signed those papers,

няколко години след като майка ми беше подписала тези документи,

the whole world changed.

целият свят се промени.

And after 9/11, there was an entirely new context

И след 11 септември имаше един изцяло нов контекст

about the occupation that I chose.

за професията, която избрах.

When I first joined, I never joined to fight,

Първият път, когато постъпих в армията, не исках да се бия

but now that I was in,

но сега, когато бях в играта

this is exactly what was now going to happen.

точно това щеше да се случи.

And I thought about so much about the soldiers

А аз мислех толкова много за войниците,

who I eventually had to end up leading.

които в крайна сметка трябваше да ръководя.

I remember when we first, right after 9/11,

Спомням си, когато за първи път, веднага след 11 септември

three weeks after 9/11, I was on a plane heading overseas,

три седмици след 11 септември аз бях в самолет, летящ над океана

but I wasn't heading overseas with the military,

но в самолета нямаше военни

I was heading overseas because I got a scholarship

аз летях над океана, защото бях получил стипендия

to go overseas.

за да пътувам в чужбина

I received the scholarship to go overseas

Получих стипендия да отида в чужбина

and to go study and live overseas,

да уча и живея там.

and I was living in England and that was interesting,

Живях в Англия и беше интересно,

but at the same time, the same people who

но в същото време хората,

I was training with,

с които тренирах

the same soldiers that I went through all my training with,

същите войници, с които тренирах през цялото време

and we prepared for war,

и с които се подготвяхме за война,

they were now actually heading over to it.

фактически се изправяха пред това.

They were now about to find themselves

Те бяха вече на път да се окажат

in the middle of places the fact is

по средата на някакви места,

the vast majority of people,

които всъщност повечето от хората

the vast majority of us as we were training,

повечето от нас, които тренирахме,

couldn't even point out on a map.

не можеха да ги посочат на картата.

I spent a couple years finishing graduate school,

Пропилях няколко години докато завърша училище,

and the whole entire time while I'm sitting there

и през цялото това време, докато стоях там

in buildings at Oxford

в сгради в Оксфорд,

that were literally built hundreds of years

които са буквално построени стотици години

before the United States was even founded,

преди създаването на Съединените щати.

and I'm sitting there talking to dons

Седя там, говоря с донове

about the assassination of Archduke Ferdinand,

за убийството на ерцхерцог Фердинанд

and how that influenced the start of World War I,

и как това е повлияло на началото на Първата световна война,

where the entire time my heart and my head

където през цялото време мислех

were on my soldiers

за моите войници

who were now throwing on Kevlars

които сега се хвърляха в Кевлар

and grabbing their flak vests

и взимат своите бронирани жилетки

and figuring out how exactly do I change around

и си представям как точно се променям

or how exactly do I clean a machine gun

или как почиствам картечница

in the darkness.

в дъмнината.

That was the new reality.

Това беше новата действителност.

By the time I finished that up and I rejoined

Докато завърших всичко това и отново постъпих

my military unit and we were getting ready to deploy to Afghanistan,

във военното ми поделение, ние се готвехме да разположим войсктие в Афганистан.

there were soldiers in my unit who were now

имаше войници от моето поделение, които сега бяха

on their second and third deployments

на втората или трета си мисии,

before I even had my first.

преди аз въобще да съм имал първа.

I remember walking out with my unit for the first time,

Спомням си, когато се разхождах с войници от моето поделение за първи път.

and when you join the Army

Когато постъпиш в армията

and you go through a combat tour,

и правиш бойна обиколка

everyone looks at your shoulder,

всеки гледа на рамото ти

because on your shoulder is your combat patch.

защото на рамото ти е твоят боен пач.

And so immediately as you meet people,

И като се срещнете с хора

you shake their hand,

ръкостискате се

and then your eyes go to their shoulder,

и тогава полеждате рамото им,

because you want to see where did they serve,

защото искаш да видиш къде са служели

or what unit did they serve with?

или в кое поделение са служели

And I was the only person walking around

Аз бях единственият човек, който се навърта

with a bare shoulder,

без нищо на рамото си

and it burned every time someone stared at it.

и ме изгаряше всеки път, когато някой се вгледа в него.

But you get a chance to talk to your soldiers,

Но имаш възможност да говориш с войниците

and you ask them why did they sign up.

и да ги питаш защо са се записали.

I signed up because college was expensive.

Аз се записах, звщото таксата в колежа беше много висока.

A lot of my soldiers signed up for completely different reasons.

Но много от моите колеги се бяха записали по ред други причини.

They signed up because of a sense of obligation.

Записали се от чувство на задължение.

They signed up because they were angry

Защото били разгневени

and they wanted to do something about it.

и искали да направят нещо.

They signed up because

Записали се, защото

their family said this was important.

семейството им казало, че е важно.

They signed up because they wanted some form of revenge.

Записали се, защото искали отмъщение.

They signed for a whole collection of different reasons.

И по ред други причини.

And now we all found ourselves overseas

Сега всички сме отвъд океана

fighting in these conflicts.

воювайки в тези конфликти.

And what was amazing to me was that I

Това, което ме удивляваше, беше това, че аз

very naively started hearing this statement

много наивно започнах да чувам това твърдение,

that I never fully understood,

което аз никога не успях да разбера напълно,

because right after 9/11, you start hearing this idea

защото непосредствено след 11 септември започваш да чуваш това понятие

where people come up to you and they say,

където хората идват при теб и ти казват

"Well, thank you for your service."

“Благодаря за службата ти”

And I just kind of followed in and started saying

А аз просто продължавам и казвам

the same things to all my soldiers.

същите неща на колегите.

This is even before I deployed.

Това става преди да се настаним.

But I really had no idea what that even meant.

Но аз наистина не знам какво наистина означава това.

I just said it because it sounded right.

Просто го казвах, защото звучеше правилно.

I said it because it sounded like the right thing to say

Казах го, защото звучеше като правилното нещо, което да се каже

to people who had served overseas.

на хората, на които служехме отвъд океана.

"Thank you for your service."

"Благодаря за службата ти”

But I had no idea what the context was

Но нямах представа от контекста

or what that even,

или дори какво

what it even meant to the people who heard it.

означаваше това за хората, които го чуваха.

When I first came back from Afghanistan,

Когато за първи път се върнах от Афганистан,

I thought that if you make it back from conflict,

Мислех си, че ако се връщаш от конфликта,

then the dangers were all over.

тогава опасността ще бъде навсякъде.

I thought that if you made it back from a conflict zone

Мислех си, че ако се връщаш от зоната на конфликта,

that somehow you could kind of

тогава някакси

изтриваш потта от челото си и казваш

wipe the sweat off your brow and say,

"Whew, I'm glad I dodged that one,"

– Уф, радвам се, че му се изплъзнах,

without understanding that for so many people,

без да разбираш, че за толкова много хора

as they come back home,

докато се приберат вкъщи

the war keeps going.

войната продължава.

It keeps playing out in all of our minds.

Продължава да е в съзнанието ни.

It plays out in all of our memories.

Тя е в спомените ни.

It plays out in all of our emotions.

Тя е в емоциите ни.

Please forgive us

Моля да ни простите,

if we don't like being in big crowds.

ако ние не обичаме да стоим в големи тълпи.

Please forgive us

Моля да ни простите,

when we spend one week in a place

когато прекарваме седмица на място,

that has 100 percent light discipline,

в което има 100% светлина дисциплина

because you're not allowed to walk around with white lights,

защото не е позволено да разхождаш с бели светлини,

because if anything has a white light,

защото ако нещо има бяла светлина,

it can be seen from miles away,

то може да бъде видяно от километри.

versus if you use little green

В сравнение, ако използвате малко зелена

or little blue lights,

или синя светлина,

they cannot be seen from far away.

те не могат да се видят от километри.

So please forgive us if out of nowhere,

Така че, моля да ни простите, ако от нищото,

we go from having 100 percent light discipline

се появим със 100% светлина дисциплина.

to then a week later being back in the middle of Times Square,

До седмицата по-късно, когато сме обратно по средата на Таймс Скуеър

and we have a difficult time adjusting to that.

И имаме затруднения да се адаптираме.

Please forgive us

Моля да ни простите,

when you transition back to a family

когато се прехвърляте обратно в семейството,

who has completely been maneuvering without you,

което е маневрирало без вас живота си.

and now when you come back, it's not that easy

И когато се върнете не е толкова лесно

to fall back into a sense of normality,

да се потопите в нормалната обстановка,

because the whole normal has changed.

защото нормалната обстановка се е променила напълно.

I remember when I came back, I wanted to talk to people.

Спомням си, когато се прибрах. Исках да говоря с хората.

I wanted people to ask me about my experiences.

Исках хората да ме питат за преживяванията ми.

I wanted people to come up to me and tell me,

Исках хората да идват при мен и да ми казват:

"What did you do?"

– Защо го направи?

I wanted people to come up to me and tell me,

Исках хората да идват при мен и да ми казват:

"What was it like? What was the food like?

Как беше? Каква беше храната?

What was the experience like? How are you doing?"

Какво е преживяването? Как си?

And the only questions I got from people was,

А единствените въпроси, които получих от хора бяха

"Did you shoot anybody?"

Застреля ли някого?

And those were the ones who were even curious

И тези бяха от по-любопитните -

enough to say anything.

достатъчни, за да кажа нещо.

Because sometimes there's this fear

Защото понякога го има този страх

and there's this apprehension that if I say anything,

и това опасение, че ако кажа нещо,

I'm afraid I'll offend,

се притеснявам да не обидя някого

or I'm afraid I'll trigger something,

или предизвикам нещо.

so the common default is just saying nothing.

Така че общото подразбиране е просто да не казвам нищо.

The problem with that

Проблемът в това е, че

is then it feels like your service

като чели службата ти

was not even acknowledged,

дори не е била призната,

like no one even cared.

като чели никой не го интересува.

"Thank you for your service,"

"Благодаря за службата ти"

and we move on.

И продължаваме.

What I wanted to better understand

Това, което исках да се разбере по-добре,

was what's behind that,

е това, което стои зад това

and why "thank you for your service" isn't enough.

и защо “благодаря за службата ти” не е достатъчно.

The fact is, we have literally

Факт е, че имаме

2.6 million men and women

2.6 милиона мъже и жени,

who are veterans of Iraq or Afghanistan

които са ветерани от Ирак и Афганистан,

who are all amongst us.

които са сред нас.

Sometimes we know who they are,

Понякога знаем кои са,

sometimes we don't,

а понякога не.

but there is that feeling, the shared experience,

Но го има това чувство, споделеното преживяване,

the shared bond

споделената връзка

where we know that that experience

където знаем, че това преживяване

and that chapter of our life,

и тази страница от живота ни

while it might be closed,

докато може да бъде затворена,

it's still not over.

нищо все още не е свършило.

We think about "thank you for your service,"

Мислим си за “благодаря за службата ти”,

and people say, "So what does 'thank you for your service' mean to you?"

а хората казват “какво означават за теб тези думи”

Well, "Thank you for your service" means to me,

Ами, “благодаря за службата ти” за мен

it means acknowledging our stories,

това означава, че си признателен към историите ни,

asking us who we are,

питайки ни кои сме,

understanding the strength

разбирайки силата,

that so many people, so many people who we serve with, have,

която толкова много хора, толкова много хора, които ни служат притежават

and why that service means so much.

и защо тази служба означава толкова много.

"Thank you for your service" means acknowledging the fact

“Благодаря за службата ти” означава, че признаваш факта,

that just because we've now come home

че прибирайки се у дома

and we've taken off the uniform

и сваляйки униформата

does not mean our larger service to this country

не означава, че нашата по-голяма служба на страната

is somehow over.

е приключила.

The fact is, there's still a tremendous amount

Всъщност все още има огромно количество

that can be offered and can be given.

което може да се предложи и даде.

When I look at people

Когато гледам на хора

like our friend Taylor Urruela,

като приятелят ни Тейлър Урела

who in Iraq loses his leg,

който загуби крака си в Ирак

had two big dreams in his life.

и който имаше две мечти.

One was to be a soldier. The other was to be a baseball player.

Една от тях - да бъде войник, а другата - да бъде бейзболист.

He loses his leg in Iraq.

Той загуби крака си в Ирак

He comes back

И прибирайки се

and instead of deciding that,

вместо да реши, че

well, now since I've lost my leg, that second dream is over,

след като е загубил крака си, че няма втората мечта

he decides that he still has that dream of playing baseball,

той решава, че все още иска да стане бейсболист

and he starts this group called VETSports,

и сформира групата ВетСпорт

which now works with veterans all over the country

която сега работи с ветерани от цялата страна

and uses sports as a way of healing.

и използва спорта като начин на лечение.

People like Tammy Duckworth,

Хора като Тами Дъклърд,

who was a helicopter pilot

който беше пилот на хиликоптер.

and with the helicopter that she was flying,

С хиликоптера, с който тя летеше,

you need to use both your hands

трябва да използваш и двете си ръце

and also your legs to steer,

а също така и краката, за да държиш курса.

and her helicopter gets hit,

Хеликоптерът ѝ беше ударен.

and she's trying to steer the chopper,

Тя се опитала да го насочи,

but the chopper's not reacting

но той не реагирал

to her instructions and to her commands.

на инструкциите и командите ѝ.

She's trying to land the chopper safely,

Опитала се да приземи хеликоптера безопасно

but the chopper doesn't land safely,

но не успяла.

and the reason it's not landing safely

Причината за неуспешното безопасно приземяване

is because it's not responding to the commands that her legs are giving

е че хиликоптерът не е отгорарял на командите, които тя е подавала с краката си,

because her legs were blown off.

защото краката ѝ били откъснати.

She barely survives.

Тя едва оцеляла.

Medics come and they save her life,

Лекарите пристигнаха и ѝ спасиха живота,

but then as she's doing her recuperation back at home,

но след като тя се е възстановила обратно вкъщи

she realizes that, "My job's still not done."

тя осъзнала, че "мисията ѝ не е завършена".

And now she uses her voice

Сега тя използва гласа си

as a Congresswoman from Illinois

като конгресмен от Илинойс

to fight and advocate for a collection of issues

борещ се и застъпващ се за много проблеми,

to include veterans issues.

включващи и тези на ветераните.

We signed up because

Присъединихме се, защото

we love this country we represent.

обичаме страната, която представляваме.

We signed up because

Присъединихме се, защото

we believe in the idea and we believe in the people

вярваме в идеята и в хората

to our left and to our right.

и от двете ни страни.

And the only thing we then ask is that

И единственото нещо, което искаме е

"thank you for your service"

“Благодаря за службата ти”

needs to be more than just a quote break,

да бъде нещо повече от един цитат,

that "thank you for your service" means

който да означава

honestly digging in

искренна почит

to the people who have stepped up

към хората, които са направили тази крачка,

simply because they were asked to,

само защото са били помолени да го направят.

and what that means for us not just now,

И не само какво означава за нас сега,

not just during combat operations,

по време на бойни операции,

but long after the last vehicle has left

но и дълго след като и последното превозно средство е напуснало

and after the last shot has been taken.

и след последния изтрелян изстрел.

These are the people who I served with,

Това са хората, с които служех

and these are the people who I honor.

и които почитам.

So thank you for your service.

Така че “Благодаря за службата ви”

(Applause)

(Аплодисменти)