Why should you read Shakespeare’s “The Tempest”? - Iseult Gillespie

Translator: Stilyana Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

Claps of thunder and flashes of lightning illuminate a swelling sea,

Гръмотевици и светкавици озаряващи преливащо море,

as a ship buckles beneath the waves.

докато кораб бива притиснат под вълните му.

This is no ordinary storm, but a violent and vengeful tempest,

Това не е обикновена стихия, а жестока и отмъстителна буря,

and it sets the stage for Shakespeare’s most enigmatic play.

и тя определя сцената на най-загадъчната пиеса на Шекспир.

As the skies clear, we are invited into a world

Докато небето се изяснява, ние сме поканени в свят,

that seems far removed from our own, but is rife with familiar concerns

който изглежда далеч от нашия, но е изпълнен с познатите тревоги

about freedom, power, and control.

за свобода, власт и контрол.

The Tempest is set on a desert island, exposed to the elements

Бурята е разположена на пустинен остров, изложен на елементите

and ruled with magic and might by Prospero, the exiled Duke of Milan.

и управляван от магията и мощта на Просперо, заточеният княз на Милано.

Betrayed by his brother Antonio, Prospero has been marooned on the island

Предаден от брат си Антонио, Просперо е изоставен на острова

for twelve years with his daughter Miranda and his beloved books.

за дванадесет години, с дъщеря си Миранда и любимите си книги.

In this time he’s learned the magic of the island

През това време той научава магията на острова

and uses it to harness its elementary spirits.

и я използва, за да контролира неговите стихийни духове.

He also rules over the island’s only earthly inhabitant,

Той, също така, властва над единственият земен жител на отрова,

the dejected and demonized Caliban.

потиснатия и демонизиран Калибан.

But after years of plotting revenge, Prospero’s foe is finally in sight.

Но след години в заговор за отмъщение, врагът на Просперо е най-накрая видим.

With the help of the fluttering sprite Ariel,

С помощта на ефирният дух Ариел,

the magician destroys his brother’s ship and washes its sailors ashore.

магьосникът унищожава кораба на брат си и морето изхвъря моряците му на брега.

Prospero’s plotting even extends to his daughter’s love life,

Заговорът на Просперо се простира дори до любовният живот на неговата дъщеря,

whom he plans to fall for stranded prince Ferdinand.

която той планува да се влюби в безпомощният принц Фердинанд.

And as Prospero and Ariel close in on Antonio,

И докато Просперо и Ариел се доближават до Антонио,

Caliban joins forces with some drunken sailors,

Калибан обединява сили с няколко пияни моряци,

who hatch a comic plot to take the island.

които замислят комичен план за превземане на острова.

The play strips society down to its basest desires,

Пиесата съблича обществото до първичните му желания,

with each faction in hot pursuit of power- be it over the land, other people,

с всяка фракция в преследване на власт - било тя над земята, други хора,

or their own destiny.

или собствената им съдба.

But Shakespeare knows that power is always a moving target;

Но Шекспир знае, че властта винаги е местеща се цел;

and as he reveals these characters’ dark histories,

и докато разкрива тъмните истории на тези герои,

we begin to wonder if this vicious cycle will ever end.

започваме да се чудим дали този порочен цикъл някога ще приключи.

Although Prospero was wronged by Antonio,

Макар Просперо да е оскърбен от Антонио,

he has long inflicted his own abuses on the island,

самият той отдавна злоупотребява с острова,

hoarding its magical properties and natural re-sources for himself.

пазейки магическите му сили и естествени източници за себе си.

Caliban especially resents this takeover.

Калибан, особено, се възмущава на това присвояване.

The son of Sycorax,

Синът на Сикоракса,

a witch who previously ruled the island,

вещица, която преди управлявала острова,

he initially helped the exiles find their footing.

той първоначално помага на изгнаниците да се затвърдят в обществото.

But he’s since become their slave, and rants with furious regret:

Но тогава той става техен роб, и декламира с яростно разкаяние:

“And then I loved thee,/ And showed thee

"Обикнах те и ти показах всичко,"

all the qualities o’ th’ isle/ The fresh springs,

"което е на острова: кой извор е със вода за пиене,"

brine pits, barren place and fertile./

"кой - солен; коя земя добра е, коя - бедна."

Cursed be I that did so!”

"Проклет да съм за дето го направих!"

With his thunderous language and seething anger,

С гръмотевичния си език и кипящия си гняв,

Caliban constantly reminds Prospero of what came before:

Калибан постоянно напомня на Просперо за това, което е било преди:

this island’s mine by Sycorax my mother, Which thou takest from me.

"Тоз остров аз го имах по наследство от Сикоракса, майка ми, а ти ми го отне!"

Yet Sycorax also abused the island,

Въпреки това Сикоракса също е злоупотребявала с острова,

and imprisoned Ariel until Prospero released him.

и пленява Ариел до освобождението му от Просперо.

Now Ariel spends the play hoping to repay his debt and earn his freedom,

Сега, Ариел прекарва пиесата с надежда да отплати дълга си и да спечели свободата си

while Caliban is enslaved indefinitely, or at least as long

докато Калибан е поробен за неопределено време или поне за толкова дълго,

as Prospero is in charge.

колкото Просперо властва.

For these reasons and many more,

Поради тези причини и много други,

The Tempest has often been read as an exploration of colonialism,

Бурята често бива четена като изследване на колониализма,

and the moral dilemmas that come with en-counters of “brave new world(s)."

и моралните дилеми, които изникват при сблъсъка с „прекрасни нови свтове”.

Questions of agency and justice hang over the play:

Въпроси за независимост и справедливост надвисват над пиесата:

is Caliban the rightful master of the land?

Калибан ли е законният господар на земята?

Will Ariel flutter free?

Дали Ариел ще пърха с криле свободно?

And is Prospero the mighty overseer-

И дали Просперо е могъщият надзирател -

or is there some deeper magic at work, beyond any one character's grasp?

или има по-силна магия, работеща отвъд разбирането на всеки от героите?

Throughout the play,

Навсякъде в пиесата,

Ariel constantly reminds Prospero of the freedom he is owed.

Ариел непрекъснато напомня на Просперо за свободата, която му се дължи.

But the question lingers of whether the invader will be able

Но въпросът, който остава е дали нашественикът ще бъде способен

to relinquish his grip.

да отпусне захвата си.

The question of ending one’s reign is particularly potent given that The Tempest

Въпросът за края на властта е особено силен, имайки се предвид, че Бурята

is believed to be Shakespeare’s final play.

се смята за последната пиеса на Шекспир.

In many ways Prospero’s actions echo that of the great entertainer him-self,

В много отношения действията на Просперо подражават тези на великият артист,

who hatched elaborate plots, maneuvered those around him,

който измисля сложни сюжети, маневрирайки всички около него,

and cast a spell over characters and audience alike.

и омагьосва както персонажите, така и публиката.

But by the end of his grand performance of power and control,

Но до края на грандиозното му изпълнение на власт и контрол,

Prospero’s final lines see him humbled by his audience -

последните думи на Просперо го представят като смирен пред публиката

and the power that they hold over his creations.

и властта, която те имат върху неговите творения.

"With the help of your good hands./ Gentle breath of yours my sails/

"с... мил плясък на криле-ръце ме изпратете във морето"

Must fill or else my project fails,/ Which was to please."

"на дълго плаване, с което целя едно: чрез труд и плам"

"забава да доставям."

This evokes Shakespeare’s own role as the great entertainer

Това пробужда ролята на Шекспир като големият артист,

who surrenders himself, ultimately, to our applause.

който, в края на краищата, се предава на нашите аплодисменти.