The city of walls: Constantinople - Lars Brownworth

Translator: tom carter Reviewer: Bedirhan Cinar

Translator: Nick Nikolov Reviewer: Anton Hikov

The most important walls in western history aren't even in the West.

Най-важните крепостни стени в историята на Западния свят дори не са в територията му.

They surround the modern city of Istanbul, Constantinople as the Romans called it.

Те ограждат съвременния град Истанбул, който римляните наричали Константинопол.

And for a thousand years, the fate of Europe depended on them.

От тези крепостни стени зависила съдбата на Европа в продължение на хиляда години.

Constantinople was designed to be the center of the world.

Константинопол е замислен като политически и културен център на тогавашния свят.

When the frontiers of the Roman Empire began to crumble in the 4th Century,

Когато Римската империя започнала да се разпада през IV в. от н.е.,

the capital was moved to the cultured, wealthy, and still stable East.

столицата била преместена в стабилната и просперираща източна част на империята.

There, at the crossroads between Europe and Asia, the hub of the major trade routes of the ancient world,

Там, където се пресичали главните търговски пътища на Античноста,

на кръстопът между Европа и Азия, императорът Константин изградил своя град.

the Emperor Constantine built his city.

This was the city of libraries and universities,

Константинопол бил град на библиотеки, изследователи и училища,

20 times the size of London or Paris at the time.

когато Лондон и Париж били считани за малки, далечни селища.

It contained the priceless knowledge of the classical world which was fading in the West.

Той съхранил ценните знания от Античноста, когато на Запад те вече отмирали.

To protect this masterpiece from its many enemies,

За да предпазят този шедьовър на гръко-римската цивилизация,

Constantine's successors built the finest defensive fortifications ever made.

приемниците на Константин изградили впечатляващи за времето си укрепления.

The first line of protection was a moat 60 feet wide and 22 feet deep,

Първата линия на отбрана бил воден канал, широк 18,3 м, дълбок 6,7 м и дълъг 6,4 км.

stretching all four miles from coast to coast.

Той преграждал достъпа към града по суша.

Pipes from inside the city could fill it at the first sight of the enemy,

При нападение каналът се пълнел с вода от тръби, стигащи до вътрешноста на града.

and a short wall protected archers who could fire at the soaked soldiers trying to swim across.

Стрелци с лъкове, прикрити от ниска стена, обстрелвали врага, плуващ в канала.

Those who were lucky enough to clear the moat had to contend with an unceasing barrage from the 27 foot outer wall above.

Оцелелите ги очаквал плътен обстрел от високите 8 м. външни крепостни стени.

Arrows, spears, or far worse, Greek fire -- an ancient form of napalm that would ignite on contact

Стрели, копия и „гръцки огън“ — запалителна смес, горяща дори във вода,

and couldn't be extinguished by water -- would rain down on them.

се сипели отвсякъде върху нападателите.

Squads of Roman defenders would carry portable flame throwers,

Подразделения от римската защита носели преносими огнепръскачки

spraying anyone trying to climb out of the moat.

и бълвали огън срещу всеки, който успявал да преодолее водния канал.

The terrified victims would leap back, only to find that they still burned underwater.

Скачайки обратно във водата, жертвите с ужас осъзнавали, че продължавали да горят.

At times, the Romans would also mount siphons onto the ramparts,

При необходимост защитниците издигали големи огнепръскачки на укрепени места

and launch clay pots full of Greek fire from catapults at an invading army.

или използвали катапулти, хвърлящи глинени съдове, пълни със запалителна смес.

The front lines would turn into an inferno,

Предните позиции се превръщали в огнен ад,

making it appear as if the earth itself was on fire.

а земята наподобявала лава.

Ако врагът по чудо успеел да преодолее защитата на външната стена,

If, by some miracle, the outer wall was compromised,

attackers would be faced with the final defense: the great inner wall.

пътят му преграждала другата отбранителна линия: огромната вътрешна крепостна стена.

These walls were wide enough to have four men ride side by side,

Нейната ширина позволявала четирима войни да се придвижват заедно.

allowing troops to be rushed wherever they were needed.

Така отбраната бързо се прегрупирвала и насочвала към критичните участъци.

Attilla the Hun, destroyer of civilizations, who named himself the Scourge of God,

Вождът на хуните Атила, който наричал себе си „Бичът на Всевишния“,

атакувал града, но крепостните стени били непреодолими.

took one look at them and turned around.

The Avars battled the walls uselessly til their catapults ran out of rocks.

Аварите обстрелвали стените с катапулти, но запасите им от камъни се изчерпали.

The Turks tried to tunnel under them, but found the foundations too solid.

Турците опитали да подкопаят стените, но основите се оказали прекалено здрави.

The Arabs tried to starve the city into submission,

Арабите изпробвали продължителна обсада,

but ran out of food themselves and had to resort to cannibalism.

но запасите им от храна се изчерпали преди гладът да пречупи съпротивата.

It took the guns of the modern world to finally bring them down.

Крепостните стени поддали, едва когато ги атакували с ново поколение оръдия.

In 1453, the Turks brought their super weapon:

През 1453 г. турците донесли своето най-модерно оръжие:

a monster cannon that could fire a 15 hundred pound stone ball over a mile.

оръдие-чудовище, способно да изстреля 680 кг каменно гюле на 1,6 км разстояние.

Together with more than a hundred smaller guns,

Повече от стотина по-малки оръдия също участвали

they kept up a steady bombardment day and night.

в денонощния обстрел на крепостните стени.

A section of the old walls collapsed, but even in their death throes they proved formidable.

Част от старите крепостни се сринали, но руините продължавали да са препятствие,

The rubble absorbed the shock of the cannonballs better than the solid wall.

защото масивите от камъни били огромни и поглъщали гюлетата на новите залпове.

It took a month and a half of continuous blasting to finally open a breach.

Чак след месец и половина обстрел, в крепостната стената се обазувал пробив.

The last Roman Emperor, Constantine the 11th, drew his sword

Според легендата последният римски император Константин XI извадил сабята си,

and jumped into the gap to stop the onrushing horde,

скочил в пробива на крепостната стена

disappearing into legend.

и повел защитниците на града срещу нахлуващите орди.

The city was taken, and the Roman Empire finally disappeared.

Копстантинопол бил превзет и Римската империя престанала да съществува,

но разрушените крепостни стени имали един последен дар за бъдещите поколения.

But those broken walls had one last gift.

As the survivors fled the doomed city, they brought with them their precious books and their ancient traditions.

Оцелелите поели на Запад, носейки със себе си ценни знания и традиции от Античноста.

They traveled west to Italy, reintroduced the Greek language and learning to western Europe, and ignited the Renaissance.

Те възродили гръцкия език и образование — началната искра на Ренесанса в Италия.

Thanks to Constantinople's walls, that pile of brick and marble that guarded them for so long,

Античните знания и традиции, запазени от крепостните стени на Константинопол,

надживели превратностите на времето и се превърнали в основа на Западната култура.

we still have our classical past.