Einstein's miracle year - Larry Lagerstrom

Вълшебната година на Айнщайн - Лари Лагерстром

Translator: Detelina Marinova Reviewer: Anton Hikov

ТEDEd Уроци за споделяне

1905 - Вълшебната година на Айнщайн

As 1905 dawned,

С настъпването на 1905-та

the soon-to-be 26-year-old Albert Einstein faced life as a failed academic.

навършващият 26 Алберт Айнщайн посреща живота като провален академик.

Most physicists of the time would have scoffed at the idea

По това време повечето физици биха се подиграли на идеята,

that this minor civil servant could have much to contribute to science.

че този незначителен държавен служител

ще допринесе много за науката.

Yet within the following year,

Още през следващата година

Einstein would publish not one,

Айнщайн ще публикува не една,

not two,

не две,

not three,

не три,

but four extraordinary papers, each on a different topic,

а четири уникални статии, всяка една на отделна тема

that were destined to radically transform our understanding of the universe.

и определени да променят коренно нашата представа за Вселената.

The myth that Einstein had failed math is just that.

Митът, че Айнащайн се проваля по математика, е просто мит.

He had mastered calculus on his own by the age of 15

Научава се да смята сам на 15 години

and done well at both his Munich secondary school

и се справя добре в училището в Мюнхен

and at the Swiss Polytechnic,

и Швейцарската политехническа гимназия,

where he studied for a math and physics teaching diploma.

където изучава математика и физика с диплома за преподавател.

But skipping classes to spend more time in the lab

Но бягайки от часовете,

за да прекарва повече време в лабораторията

and neglecting to show proper deference to his professors

и пренебрегвайки заслуженото уважение към професорите,

had derailed his intended career path.

пътят на кариерата му поема в друга посока.

Passed over even for a lab assistant position,

Отхвърлен е дори като асистент лаборант

he had to settle for a job at the Swiss patent office,

и се налага да се задоволи с работа в Швейцарското патентно ведомство,

obtained with the help of a friend's father.

при това получена с помощта на приятел на баща му.

Working six days a week as a patent clerk,

Работейки 6 дни в седмицата като патентен чиновник,

Einstein still managed to make some time for physics,

Айнщайн все пак успява да намери време за физиката,

discussing the latest work with a few close friends,

обсъждайки последните си идеи с няколко близки приятели

and publishing a couple of minor papers.

и публикувайки няколко малки статии.

It came as a major surprise

Той предизвиква огромна изненада,

when in March 1905 he submitted a paper with a shocking hypothesis.

когато през месец март 1905-та написва статия със шокираща хипотеза.

Despite decades of evidence that light was a wave,

Въпреки че векове наред се доказва, че светлината е вълна,

Einstein proposed that it could, in fact, be a particle,

Айнщайн прави предположението, че тя е частицa

showing that mysterious phenomena, such as the photoelectric effect,

и се обуславя със загадъчното явление фотоелектричен ефект,

could be explained by his hypothesis.

който би могъл да бъде обяснен чрез неговата хипотеза.

The idea was derided for years to come,

Идеята му ще бъде осмивана през следващите години,

but Einstein was simply twenty years ahead of his time.

но Айнщайн е просто 20 години напред от своето време.

Wave-particle duality was slated to become a cornerstone of the quantum revolution.

Корпускулярно-вълновият дуализъм е предопределен да се превърне

в крайъгълен камък на квантовата революция.

Two months later in May, Einstein submitted a second paper,

Два месеца по-късно през май Айнщайн издава втора статия,

this time tackling the centuries old question of whether atoms actually exist.

в която разисква вековния въпрос, дали в действителност атомите съществуват.

Though certain theories were built on the idea of invisible atoms,

Въпреки че някои теории са изградени въз основа на идеята за невидимите атоми,

some prominent scientists still believed them to be a useful fiction,

за някои известни учени те са по-скоро само полезна измислица,

rather than actual physical objects.

отколкото реални физични обекти.

But Einstein used an ingenious argument,

Но Айнщайн прилага гениален аргумент,

showing that the behavior of small particles

доказващ че поведението на малките частици,

randomly moving around in a liquid, known as Brownian motion,

свободно движещи се в течност, познато ни като Брауново движение,

could be precisely predicted

може да бъде предсказано с точност

by the collisions of millions of invisible atoms.

от сблъсъците на милионите невидими атоми.

Experiments soon confirmed Einstein's model,

Скоро експериментите доказват модела на Айнащайн

and atomic skeptics threw in the towel.

и атомните скептици се предават.

The third paper came in June.

Третата статия се появява през месец юни.

For a long time,

Дълго време

Einstein had been troubled by an inconsistency

Айнщайн е бил притеснен от едно несъответствие

between two fundamental principles of physics.

между два фундаментални принципи на физиката.

The well established principle of relativity,

Доказаният принцип на относителността

going all the way back to Galileo,

обратно чак до времето на Галилео,

stated that absolute motion could not be defined.

твърди, че абсолютното движение не може да бъде определено.

Yet electromagnetic theory, also well established,

Но електромагнитната теория, която също е доказана,

asserted that absolute motion did exist.

твърди, че абсолютното движение съществува.

The discrepancy, and his inability to resolve it,

Разминаването и неспособността му да го разреши,

left Einstein in what he described as a state of psychic tension.

поставя Айнщайн в състояние, което той описва като психично напрежение.

But one day in May,

Но един ден през май

after he had mulled over the puzzle with his friend Michele Besso,

след дълго умуване над тази загадка с неговия приятел Микеле Бесо,

the clouds parted.

облаците се раздухали.

Einstein realized that the contradiction could be resolved

Айнщайн осъзнал, че противоречието може да бъде разрешено,

if it was the speed of light that remained constant,

ако скоростта на светлината остане постоянна,

regardless of reference frame,

независимо от координатната система,

while both time and space were relative to the observer.

докато времето и пространството са свързани с наблюдателя.

It took Einstein only a few weeks to work out the details

Само няколко седмици са необходими на Айнщайн да изчисти детайлите

and formulate what came to be known as special relativity.

и да формулира това, което става известно

като специалната теория на относителността.

The theory not only shattered our previous understanding of reality

Теорията не само разбива нашето предишна представа за реалността,

but would also pave the way for technologies,

но и ще проправи пътя на технологиите

ranging from particle accelerators,

от ускорители на частици

to the global positioning system.

до глобалната система за позициониране.

One might think that this was enough,

За някои това може да е предостатъчно,

but in September,

но през септември

a fourth paper arrived as a "by the way" follow-up to the special relativity paper.

на бял свят се появява четвъртата статия като

добавка към специалната теория на относителността.

Einstein had thought a little bit more about his theory,

Айнщайн поразсъждавал малко повече върху своята теория

and realized it also implied that mass and energy,

и осъзнал, че тя предполага също, че масата и енергията -

one apparently solid and the other supposedly ethereal,

първата очевидно плътна, а втората безплътна -

were actually equivalent.

всъщност са еквивалентни.

And their relationship could be expressed in what was to become the most famous

А връзката им може да се изрази с това, което ще се превърне в най-известното

and consequential equation in history:

и значимо уравнение в историята:

E=mc^2.

E=mc^2.

Einstein would not become a world famous icon for nearly another fifteen years.

Почти още петнадесет години Айнщайн няма да бъде световно известна икона.

It was only after his later general theory of relativity was confirmed in 1919

Едва след като неговата по-късна обща теория на относителността

е потвърдена през 1919 г. чрез измерване на пречупването

by measuring the bending of starlight during a solar eclipse

на звездна светлина по време на слънчево затъмнение,

that the press would turn him into a celebrity.

пресата го превръща в знаменитост.

But even if he had disappeared back into the patent office

Но дори и да се бе върнал обратно в патентното ведомство

and accomplished nothing else after 1905,

и да не бе постигнал нищо повече след 1905-та година,

those four papers of his miracle year

тези четири открития през неговата година на чудесата

would have remained the gold standard of startling unexpected genius.

ще останат златният стандарт за изумителния неподозиран гений.

Един урок на Лари Лагерстром Диктор - Адисън Андерсон

Музика - Деби Милър Анимация - Oxbow Creative