The twisting tale of DNA - Judith Hauck

Transcriber: tom carter Reviewer: Bedirhan Cinar

Translator: Anton Hikov Reviewer: Biliana Nikolova

Geckos and grasshoppers, worms and watermelons,

Гущери и скакалци, червеи и дини,

elephants and Escherichia Coli,

слонове и Ешерихия коли,

man and mushroom. All so different in form and function,

хора и гъби. Всички те са толкова различни по форма и функции,

but amazingly the same in how their form and function are determined.

но удивително еднакви по начина на определяне на тяхната форма и функции.

First, all these organisms are made of one or more cells,

Първо, всички тези организми са изградени от една или повече клетки

and every cell of every living thing on earth

и всяка клетка на всяко живо същество на Земята

contains all the information it takes

съдържа цялата необходима информация

to create and duplicate and make variations of itself.

за създаване, дублиране и образуване на вариации на самата себе си.

That information is stored in a very long but quite simple

Тази информация се съхранява в много дълга, но много проста

double molecule called DNA,

двойна молекула, наречена ДНК

or Deoxyribonucleic Acid.

или дезоксирибонуклеинова киселина.

And the DNA of every living organism is made of chains of four smaller molecules

ДНК-то на всеки жив организъм се състои от вериги от четири по-малки молекули,

called nucleotides. What dictates the difference between a man and a mushroom

наречен нуклеотиди. Определяща разликата между човека и гъбата

is the sequence of these nucleotides in the long DNA chain.

е последователността на тези нуклеотиди в дългата верига на ДНК.

The four differing nucleotide parts, called bases,

Четирите различни нуклеотидни части, наречени бази,

are made of a few carbon, oxygen, hydrogen, nitrogen and phosphorus atoms,

са изградени от няколко атоми въглерод, кислород, водород, азот и фосфор,

and the molecules look like this.

като молекулите изглеждат така.

And each of these four bases is attached to an identical backbone molecule,

Всяка от тези четири бази е прикрепена към идентична основна молекула,

a sugar called deoxyribose - the "D" in DNA - and a phosphate group.

захар, наречена дезоксирибоза (буквата Д в ДНК), и фосфатна група.

Let's simplify these nucleotides and show them like this.

Нека да опростим тези нуклеотиди и да ги представим по този начин.

So, a single sequence of nucleotides joined by their common sugars would look like this.

Така една последователност от нуклеотиди, свързани от общите им захари, ще изглежда така.

And the DNA molecule where such sequences are stored looks like this.

А молекулата на ДНК, в която се съхраняват тези последователности, изглежда така.

But how does a simple molecule dictate the form and function of millions of different living things?

Но как простата молекула диктува формата и функцията на милиони различни живи организми?

You can think of DNA as a great library of information,

Можете да си представите ДНК като голяма библиотека за информация,

information that is used to do one thing and one thing only:

информация, която се използва за създаването на едно единствено нещо:

direct the building of different protein molecules.

ръководене на изграждането на различни белтъчни молекули.

And it's the proteins that build the cells and keep them functioning

Именно белтъците са тези, които изграждат клетките и поддържат тяхното функциониране,

and changing and reproducing. Here's where the familiar word 'gene' comes in.

изменение и възпроизводство. Именно тук идва ред на познатата ни дума "ген".

If your DNA is a library of information, a gene is a book in that library.

Ако вашата ДНК е информационна библиотека, генът е книга в библиотеката.

A gene is a segment of the DNA molecule.

Генът е сегмент от молекулата на ДНК.

Let's say your body needs a particular protein, like insulin.

Да кажем, че тялото ви се нуждае от определен белтък, например инсулин.

To get it, some of your cells send a protein signal through the bloodstream

За да го получите, някои от вашите клетки изпращат белтъчен сигнал по кръвта

to the cells in your pancreas, where insulin is made.

към клетките в панкреаса, където се произвежда инсулинът.

That signal protein tells other proteins in the cell's nuclei

Този сигнален белтък казва на другите белтъци в ядрата на клетките

to open up a part of the DNA double helix, the insulin gene,

да отворят част от двойната спирала на ДНК, гена за инсулин,

and start making insulin proteins.

и да започнат да произвеждат инсулинови белтъци.

As soon as enough insulin has been produced,

След като бъде произведен достатъчно инсулин,

another signal protein comes to the pancreas' cells that tells them to stop making insulin.

чрез друг сигнален белтък се нарежда на клетките на панкреаса да спрат да произвеждат инсулин.

It's like looking up a book in the DNA library about insulin,

Все едно намирате книга в библиотека на ДНК за инсулин,

and then putting it back when you're done.

а след като сте готови, я връщате обратно.

There are genes in DNA for visible and invisible things that make up your body,

В ДНК има гени за видими и невидими неща, които формират тялото ви,

like genes for eye color, protein pigments, for skin color,

като гени за цвят на очите, белтъчни пигменти, за цвета на кожата,

for hair color, for stopping and starting bone growth,

за цвета на косата, за спиране и начало на костния растеж,

for your blood type, for how many fingers or arms and legs you have,

за вашата кръвна група, за броя на пръстите, ръцете и краката ви,

for proteins that influence how long you live.

за белтъците, които влияят на продължителността на живота ви.

Your DNA probably contains between 25 thousand and 40 thousand genes,

Вашето ДНК вероятно съдържа между 25 000 и 40 000 гени,

while the DNA of a worm or a plant or a fruit fly

докато ДНК-то на червея, растението или плодовата мушица

contains about 12 thousand to 20 thousand genes.

съдържа между 12 000 и 20 000 гена.

Some of those genes have quite different sequences of nucleotides than yours,

Някои от тези гени имат доста по-различни последователности на нуклеотиди от вашите,

and some are similar to yours.

докато други са подобни на вашите.

Though it happens infrequently,

Въпреки че това се случва рядко,

our own nucleotide sequences can change

нашите нуклеотидни последователности може да се променят

as the result of spontaneous or environmental damage

в резултат на спонтанна или екологична вреда,

which might remove or shift a nucleotide position.

която може да премахне или измести позицията на даден нуклеотид.

This changes the gene involved, and can then change the protein.

Това променя участващия ген и може на свой ред да промени белтъка.

Most of these changes, called mutations,

Повечето от тези промени, наречени мутации,

have very little effect on the organism or its descendants.

имат минимален ефект върху организма или неговото потомство.

some are mildly damaging,

някои нанасят умерени вреди,

and a few can make the organism better-suited to its environment.

а единици може да повишат приспособимостта на организма към обкръжаващата го среда.

It is these tiny changes in DNA gene sequences, happening over millions of years,

Тези малки промени в последователностите на гените на ДНК, случващи се в продължение на милиони години,

that create the differences among living organisms, from geckos to grasshoppers.

създават различията сред живите организми - от гущерите до скакалците,

worms to watermelons, elephants to Escherichia Coli, and man to mushroom.

червеите до дините, слоновете до Ешерехия коли и от човека до гъбата.