Hunting for dinosaurs showed me our place in the universe | Kenneth Lacovara

Translator: Gloriya Haralanova Reviewer: Darina Stoyanova

How do you find a dinosaur?

Как се откриват динозаври?

Sounds impossible, doesn't it?

Звучи невъзможно, нали?

It's not.

Ама не е.

And the answer relies on a formula that all paleontologists use.

И отговорът е една формула, на която всички палеонтолози се осланят.

And I'm going to tell you the secret.

И аз сега ще ви кажа тази тайна.

First, find rocks of the right age.

Първо, трябва да намерите скали на точната възраст.

Second, those rocks must be sedimentary rocks.

Второ, тези скали трябва задължително да са седиментни.

And third, layers of those rocks must be naturally exposed.

И трето, пластовете на тези скали трябва да са естествено оголени.

That's it.

И това е.

Find those three things and get yourself on the ground,

Ако намерите тези три неща, и започнете да копаете на място,

chances are good that you will find fossils.

има огромен шанс да намерите фосили.

Now let me break down this formula.

Дайте сега да ви обясня формулата малко по-добре.

Organisms exist only during certain geological intervals.

Живите организми са съществували само в определени периоди от време.

So you have to find rocks of the right age,

Затова трябва да се търсят скали на определена възраст,

depending on what your interests are.

в зависимост от това какви организми търсите.

If you want to find trilobites,

Ако търсите трилобити, примерно,

you have to find the really, really old rocks of the Paleozoic --

трябва да търсите много стари скали от Палеозойската ера -

rocks between a half a billion and a quarter-billion years old.

скали, които са на половин до четвърт милион години.

Now, if you want to find dinosaurs,

Ако, пък, искате да намерите динозаври,

don't look in the Paleozoic, you won't find them.

не ги търсете в Палеозоя, понеже нищо няма да намерите.

They hadn't evolved yet.

Тогава още не са се били развили.

You have to find the younger rocks of the Mesozoic,

Трябва да търсите по-млади скали от Мезозойската ера,

and in the case of dinosaurs,

а като става въпрос за динозаври,

between 235 and 66 million years ago.

трябват скали на някъде между 235 и 66 милиона години.

Now, it's fairly easy to find rocks of the right age at this point,

В днешно време е сравнително лесно да се намират скали от определени периоди,

because the Earth is, to a coarse degree,

тъй като Земята е, в общи линии,

geologically mapped.

геоложки картографирана.

This is hard-won information.

Което, само по себе си, е трудно извоювана информация.

The annals of Earth history are written in rocks,

Историческите хроники на Земята са записани в скалите й,

one chapter upon the next,

глава след глава,

such that the oldest pages are on bottom

така, че най-древните страници са на дъното,

and the youngest on top.

а най-новите - на повърхността.

Now, were it quite that easy, geologists would rejoice.

Е, ако беше толкова лесно, геолозите сигурно щяха да ликуват.

It's not.

Но, уви, не е.

The library of Earth is an old one.

Библиотеката на света е старичка.

It has no librarian to impose order.

И си няма библиотекар, който да я държи в ред.

Operating over vast swaths of time,

Разпределяйки се в широки диапазони от време,

myriad geological processes offer every possible insult

хилядите геоложки процеси представляват всевъзможни заплахи

to the rocks of ages.

за древните скали.

Most pages are destroyed soon after being written.

Повечето страници биват унищожени, съвсем скоро след като са написани.

Some pages are overwritten,

Някои биват пренаписани, което ги превръща

creating difficult-to-decipher palimpsests of long-gone landscapes.

в трудни за разшифроване палимпсести, на отдавна изчезнали ландшафти.

Pages that do find sanctuary under the advancing sands of time

Страниците, които успяват да си намерят убежище в трупащите се пясъци на времето,

are never truly safe.

са в постоянна опасност.

Unlike the Moon -- our dead, rocky companion --

Обратно на Луната - нашата безжизнена и камениста спътничка -

the Earth is alive, pulsing with creative and destructive forces

Земята е жива, и в нея пулсират всякакви градивни и разрушителни сили,

that power its geological metabolism.

които задвижват геоложкия й метаболизъм.

Lunar rocks brought back by the Apollo astronauts

Лунните скали, донесени на Земята от космонавтите на Аполо,

all date back to about the age of the Solar System.

са горе-долу на същата възраст, като Слънчевата система.

Moon rocks are forever.

Лунните скали са вечно непроменящи се.

Earth rocks, on the other hand, face the perils of a living lithosphere.

Затова, пък, земните скали са постоянно изложени на живата литосфера.

All will suffer ruination,

Всяка една от тях бива разрушавана,

through some combination of mutilation, compression,

било то от деформиране, натиск,

folding, tearing, scorching and baking.

нагъване, разцепване, изгаряне, или втвърдяване.

Thus, the volumes of Earth history are incomplete and disheveled.

Поради този факт, томовете на историята на Земята са недовършени и разбъркани.

The library is vast and magnificent --

Библиотеката, сама по себе си, е огромна и великолепна,

but decrepit.

но, за нещастие, е също така неустойчива.

And it was this tattered complexity in the rock record

И точно тази сложна разпокъсаност в скалните хроники,

that obscured its meaning until relatively recently.

до съвсем наскоро, ни пречеше да разберем значението й.

Nature provided no card catalog for geologists --

Природата не е приготвила каталог за геолозите;

this would have to be invented.

трябваше сами да си го направим.

Five thousand years after the Sumerians learned to record their thoughts

5000 години след като Шумерите се научили да записват мислите си

on clay tablets,

върху глинени плочки,

the Earth's volumes remained inscrutable to humans.

хрониките на Земята все още били неразгадаеми за човечеството.

We were geologically illiterate,

Били сме все още геоложки неуки,

unaware of the antiquity of our own planet

неосъзнаващи древността на собствената ни планета,

and ignorant of our connection

и неразбиращи връзката ни

to deep time.

с античността.

It wasn't until the turn of the 19th century

Чак в началото на 19ти век

that our blinders were removed,

сме успяли да прогледнем,

first, with the publication of James Hutton's "Theory of the Earth,"

започвайки с публикацията на Джеймс Хътън "Теория за Земята",

in which he told us that the Earth reveals no vestige of a beginning

в която той споделя, че според него Земята не показва никакви следи за начало,

and no prospect of an end;

и никакви изгледи да има край.

and then, with the printing of William Smith's map of Britain,

В последствие, отпечатването на картата на Великобритания на Уилям Смит -

the first country-scale geological map,

първата геоложка карта на цяла страна -

giving us for the first time

ни дава възможност за пръв път

predictive insight into where certain types of rocks might occur.

да предположим къде биха се намирали определени видове скали.

After that, you could say things like,

Благодарение на това, вече сме могли да кажем:

"If we go over there, we should be in the Jurassic,"

"Ако отидем там, би трябвало да намерим скали от периода Юра",

or, "If we go up over that hill, we should find the Cretaceous."

или "Ако изкачим онзи хълм, би трябвало да намерим скали от периода Креда".

So now, if you want to find trilobites,

И така, в днешно време, ако искаш да намериш трилобити,

get yourself a good geological map

трябва само да си набавиш хубава геоложка карта,

and go to the rocks of the Paleozoic.

и да отидеш при скалите от Палеозоя.

If you want to find dinosaurs like I do,

Ако, като мен, търсите динозаври,

find the rocks of Mesozoic and go there.

намерете скали от Мезозойската ера и отидете там.

Now of course, you can only make a fossil in a sedimentary rock,

Е, така де, фосилите се образуват само в седиментни скали -

a rock made by sand and mud.

скали, състоящи се от пясък и кал.

You can't have a fossil

Няма как да се образуват фосили

in an igneous rock formed by magma, like a granite,

във вулканични скали, състоящи се от магма, като например гранита,

or in a metamorphic rock that's been heated and squeezed.

или в метаморфни скали, които биват нагорещявани и притискани.

And you have to get yourself in a desert.

Освен това, трябва да отидете в някоя пустиня.

It's not that dinosaurs particularly lived in deserts;

Не защото динозаврите са живяли само в пустини;

they lived on every land mass

те са живяли на всички възможни площи,

and in every imaginable environment.

и във всички възможни среди.

It's that you need to go to a place that's a desert today,

А просто, защото тези площи са се превърнали в пустини -

a place that doesn't have too many plants covering up the rocks,

места, където не виреят много растения, които да покриват скалите, и където

and a place where erosion is always exposing new bones at the surface.

благодарение на ерозията, нови кости се появяват постоянно на повърхността.

So find those three things:

Така че, трябват ви тези три неща:

rocks of the right age,

скали на точната възраст,

that are sedimentary rocks, in a desert,

които са също така седиментни, и са в пустиня;

and get yourself on the ground,

отивате там на място,

and you literally walk

и започвате да вървите, буквално,

until you see a bone sticking out of the rock.

докато видите някоя кост, която се подава от скалите.

Here's a picture that I took in Southern Patagonia.

Това е снимка, която направих в Южна Патагония.

Every pebble that you see on the ground there

Всяко едно камъче, което се вижда тук на земята

is a piece of dinosaur bone.

е частичка от динозавърска кост.

So when you're in that right situation,

В този ред на мисли, ако си на вярно място,

it's not a question of whether you'll find fossils or not;

въпросът не е дали ще намериш фосили;

you're going to find fossils.

понеже със сигурност ще намериш.

The question is: Will you find something that is scientifically significant?

Въпросът е: Ще намериш ли нещо, което да е от научна значимост?

And to help with that, I'm going to add a fourth part to our formula,

За да ви помогна да ме разберете по-добре, ще добавя една четвърта част,

which is this:

а по-точно:

get as far away from other paleontologists as possible.

Отдалечете се възможно най-много от всички други палеонтолози.

(Laughter)

(Смях)

It's not that I don't like other paleontologists.

Не че не обичам другите палеонтолози.

Чисто и просто, ако отидеш на място, което е сравнително неизследвано,

When you go to a place that's relatively unexplored,

you have a much better chance of not only finding fossils

има много по-голям шанс не само да намерите фосили,

but of finding something that's new to science.

но и да са натъкнете на нещо ново за науката.

So that's my formula for finding dinosaurs,

Та, това е моята формула за намиране на динозаври,

and I've applied it all around the world.

и съм я прилагал навсякъде по света.

In the austral summer of 2004,

През лятото на 2004 година, в южното полукълбо,

I went to the bottom of South America,

отидох чак на края на Южна Америка,

to the bottom of Patagonia, Argentina,

на края на Патагония, Аржентина,

to prospect for dinosaurs:

на лов за динозаври:

a place that had terrestrial sedimentary rocks of the right age,

беше място, което се състоеше от седиментни скали на точната възраст,

in a desert,

в пустиня,

a place that had been barely visited by paleontologists.

и почти никакви палеонтолози не бяха ходили там.

And we found this.

И открихме това.

This is a femur, a thigh bone,

Това е бедрена кост,

of a giant, plant-eating dinosaur.

принадлежаща на гигантски растителнояден динозавър.

That bone is 2.2 meters across.

Тази кост е дълга 2.2 метра.

That's over seven feet long.

Иначе казано, над седем фута.

Now, unfortunately, that bone was isolated.

За нещастие, тази кост се оказа изолирана.

We dug and dug and dug, and there wasn't another bone around.

Копахме до безкрай, но така и не успяхме да открием повече.

But it made us hungry to go back the next year for more.

Но беше достатъчно да ни накара да се върнем догодина за още.

And on the first day of that next field season,

И още на първия ден от следващата ни експедиция,

I found this: another two-meter femur,

намерих това: още една двуметрена бедрена кост,

only this time not isolated,

и този път не беше изолирана;

this time associated with 145 other bones

този път намерихме около нея още 145 различни кости,

of a giant plant eater.

всички от които - на гигантско растителноядно.

And after three more hard, really brutal field seasons,

И след още три много тежки експедиции,

the quarry came to look like this.

разкопките ни вече изглеждаха така.

And there you see the tail of that great beast wrapping around me.

На снимката тук се вижда, как опашката на този огромен звяр се увива около мен.

The giant that lay in this grave, the new species of dinosaur,

Гигантът, който лежеше в този гроб, бе нов вид динозавър за нас,

we would eventually call "Dreadnoughtus schrani."

и накрая го кръстихме 'Dreadnoughtus schrani".

Dreadnoughtus was 85 feet from snout to tail.

Дължината му беше 85 метра от главата до опашката.

It stood two-and-a-half stories at the shoulder,

Беше по-висок от двуетажна сграда,

and all fleshed out in life, it weighed 65 tons.

и ако беше жив и имаше плът, би тежал 65 тона.

People ask me sometimes, "Was Dreadnoughtus bigger than a T. rex?"

Някои хора ме питат: "По-голям ли е бил от Тиранозавър Рекс?"

That's the mass of eight or nine T. rex.

Масата му е колкото на осем-девет Тиранозавъра.

Now, one of the really cool things about being a paleontologist

Между другото, една от най-готините страни на това да си палеонтолог,

is when you find a new species, you get to name it.

е че ако откриеш нов вид, ти дават да го наименуваш.

And I've always thought it a shame that these giant, plant-eating dinosaurs

А мен винаги ме е било яд, че тези огромни, растителноядни динозаври,

are too often portrayed as passive, lumbering platters of meat

са най-често описвани като едни пасивни, тромави парчета месо,

on the landscape.

разхождащи се на земята.

(Laughter)

(Смях)

They're not.

А не е така.

Big herbivores can be surly, and they can be territorial --

Големите тревопасни са понякога груби и си пазят територията -

you do not want to mess with a hippo or a rhino or a water buffalo.

никой не се закача с хипопотамите, носорозите или с водните биволи.

The bison in Yellowstone injure far more people than do the grizzly bears.

Бизоните в Йелоустоун нараняват много повече хора, отколкото мечките Гризли.

So can you imagine a big bull, 65-ton Dreadnoughtus

Тъй че, можете ли да си представите как този огромен 65-тонен бик

е пазел териториите си

in the breeding season,

defending a territory?

по време на размножителния си период?

That animal would have been incredibly dangerous,

Той би бил изключително опасен,

a menace to all around, and itself would have had nothing to fear.

заплаха за всичко около себе си, и не би го било страх от никого.

And thus the name, "Dreadnoughtus,"

Затова и го кръстихме така,

or, "fears nothing."

понеже не се е боял от нищо.

Now, to grow so large,

А за да достигне такъв размер,

an animal like Dreadnoughtus would've had to have been

животно като него е трябвало да бъде

a model of efficiency.

като пример за ефикасност.

That long neck and long tail help it radiate heat into the environment,

Дългият му врат и опашката му, са му помагали да излъчва топлина около себе си,

passively controlling its temperature.

като по този начин е контролирал собствената си температура.

And that long neck also serves as a super-efficient feeding mechanism.

Този дълъг врат също така е служел като свръх ефикасен механизъм за хранене.

Dreadnoughtus could stand in one place and with that neck

С този дълъг врат е могъл е да си стои на едно място,

clear out a huge envelope of vegetation,

и да опасва огромни площи растителност,

taking in tens of thousands of calories while expending very few.

поглъщайки десетки хиляди калории, и изразходвайки малко енергия.

And these animals evolved a bulldog-like wide-gait stance,

С течение на еволюцията, този динозавър придобил широка стойка, като на булдога,

giving them immense stability,

която му осигурила отлична стабилност.

because when you're 65 tons, when you're literally as big as a house,

Имайки предвид, че ако тежиш 65 тона, и си голям, буквално колкото цяла къща,

the penalty for falling over

цената на едно падане на земята

is death.

е смърт.

Yeah, these animals are big and tough,

Точно така. Тези животни са били големи и яки,

but they won't take a blow like that.

но не биха понесли удар като този.

Dreadnoughtus falls over, ribs break and pierce lungs.

Ако паднат на земята, ребрата им са щяли да се счупят,и да прободат дробовете им.

Organs burst.

If you're a big 65-ton Dreadnoughtus,

А органите им - да експлодират.

Ако тежиш 65 тона,

you don't get to fall down in life -- even once.

не можеш да си позволиш да паднеш - дори и само веднъж.

Now, after this particular Dreadnoughtus carcass was buried

След като трупът на този динозавър бил "погребан"

and de-fleshed by a multitude of bacteria, worms and insects,

и разяден от множество бактерии, червеи и насекоми,

its bones underwent a brief metamorphosis,

костите му са преминали през кратка метаморфоза,

exchanging molecules with the groundwater

разменяйки си молекули с подпочвените води,

and becoming more and more like the entombing rock.

заприличвайки все повече и повече на обграждащата го скала.

As layer upon layer of sediment accumulated,

И така, седиментните скали се натрупвали пласт върху пласт,

pressure from all sides weighed in like a stony glove

натискът от всички страни тежал като каменна ръкавица,

whose firm and enduring grip held each bone in a stabilizing embrace.

която сграбчила здраво навеки всички тези кости в мощните си обятия.

And then came the long ...

И след това се случило дългото...

nothing.

нищо.

Epoch after epoch of sameness,

Епоха след епоха от еднаквост,

nonevents without number.

безконечни дни без събития.

All the while, the skeleton lay everlasting and unchanging

И през всичкото това време, този скелет си лежал там - вечен и непроменлив,

in perfect equilibrium

в един идеален баланс,

within its rocky grave.

в скалния си гроб.

Meanwhile, Earth history unfolded above.

Междувременно, историята на Земята се разгърнала над него.

The dinosaurs would reign for another 12 million years

Другите динозаври царували още 12 милиона години,

before their hegemony was snuffed out in a fiery apocalypse.

докато хегемонията им била пометена от един огнен апокалипсис.

The continents drifted. The mammals rose.

После континентите се разместили. Появили се бозайниците.

The Ice Age came.

А след това дошла Ледената епоха.

And then, in East Africa,

И в един момент, в източна Африка,

an unpromising species of ape evolved the odd trick of sentient thought.

един необещаващ вид маймуни развили умението да имат съзнателна мисъл.

These brainy primates were not particularly fast or strong.

Тези умни примати не били нито много бързи, нито много силни.

But they excelled at covering ground,

Но пък, за сметка на това, изпъкнали със способността си

and in a remarkable diaspora

да мигрират, и то в забележителна диаспора,

surpassing even the dinosaurs' record of territorial conquest,

надминавайки дори и териториалните завоевания на динозаврите,

they dispersed across the planet,

и се разпръснали из планетата,

ravishing every ecosystem they encountered,

покорявайки всяка екосистема, с която се сблъсквали,

along the way, inventing culture and metalworking and painting

като междувременно изградили култури, изобретили металообработването,

and dance and music

рисуването, танците и музиката,

and science

науката,

and rocket ships that would eventually take 12 particularly excellent apes

и ракети, които един ден завели 12 особено отличителни маймуни,

to the surface of the Moon.

до повърхността на Луната.

With seven billion peripatetic Homo sapiens on the planet,

От седем милиарда странстващи Хомо сапиенс на тази планета,

it was perhaps inevitable

навярно е било неизбежно,

that one of them would eventually trod on the grave of the magnificent titan

поне един от тях да стъпи, рано или късно, на гроба на този великолепен титан,

buried beneath the badlands of Southern Patagonia.

погребан в неплодородните земи на Южна Патагония.

I was that ape.

Аз бях тази маймуна.

And standing there, alone in the desert,

И стоейки там, сам в пустинята,

it was not lost on me

знаех много добре,

that the chance of any one individual entering the fossil record

че шансът на едно човешко същество да бъде част от фосилните архиви,

is vanishingly small.

става все по- и по-нищожно малък.

But the Earth is very, very old.

А Земята е много, много стара.

And over vast tracts of time, the improbable becomes the probable.

И през неведомите пътища на времето, невероятното става вероятно.

That's the magic of the geological record.

В това се крие магията на геоложките хроники.

Thus, multitudinous creatures living and dying on an old planet

Многобройните същества, които живеят и умират на тази стара планета,

leave behind immense numbers of fossils,

оставят след себе си безмерни количества фосили,

each one a small miracle,

всеки от които е едно малко чудо,

but collectively, inevitable.

но взети заедно, са наминуеми.

Sixty-six million years ago, an asteroid hits the Earth

Преди 66 милиона години един астероид ударил Земята,

and wipes out the dinosaurs.

и заличил динозаврите.

This easily might not have been.

Това много лесно е могло да не се случи.

But we only get one history, and it's the one that we have.

Но действителността е само една, и нашата е тази.

But this particular reality was not inevitable.

Въпреки това, тази алтернативна реалност съвсем не е била невероятна.

The tiniest perturbation of that asteroid far from Earth

Едно дребно смущение в траекторията на този астероид, още далече от Земята,

would have caused it to miss our planet by a wide margin.

би го накарало да я пропусне, и то с много.

The pivotal, calamitous day during which the dinosaurs were wiped out,

Основопологащият,пагубен ден, в който динозаврите са били заличени,

setting the stage for the modern world as we know it

и е станал предпоставка за развитието на модерния свят, такъв какъвто е сега,

didn't have to be.

съвсем спокойно е можел и да не се случи.

It could've just been another day --

Можело е да е просто ден като всеки друг -

a Thursday, perhaps --

четвъртък примерно;

among the 63 billion days already enjoyed by the dinosaurs.

един от 63те милиарда дни, на които динозаврите са се насладали.

But over geological time,

Но от геоложка гледна точка,

improbable, nearly impossible events

невероятни, почти невъзможни събития

do occur.

понякога се случват.

Along the path from our wormy, Cambrian ancestors

Пътя ни, от праисторически ни предци, подобни на червеи, още от периода Камбрий,

to primates dressed in suits,

до костюмирани маймуни,

innumerable forks in the road led us to this very particular reality.

е бил изпълнен с безброй кръстопътя, които са довели до днешната ни действителност.

The bones of Dreadnoughtus lay underground for 77 million years.

Костите на този динозавър са лежали погребани 77 милиона години.

Who could have imagined

Кой би могъл да предположи,

that a single species of shrew-like mammal

че един вид бозайници, приличащи на гризачи,

living in the cracks of the dinosaur world

живеещи в покрайностите на динозавърския свят,

would evolve into sentient beings

биха развили съзнателни мисли,

capable of characterizing and understanding

и биха били способни да отличават и разбират

the very dinosaurs they must have dreaded?

същите тези динозаври, които навярно са ги ужасявали едно време.

I once stood at the head of the Missouri River

Един ден, стоях над извора на реката Мисури,

and bestraddled it.

и се разкрачих над нея.

There, it's nothing more than a gurgle of water

Единственото нещо, което се чува там, е бълбукането на водата,

that issues forth from beneath a rock in a boulder in a pasture,

която извира изпод един речен камък, сред едно пасище,

high in the Bitterroot Mountains.

високо в планините Битъррут.

The stream next to it runs a few hundred yards

Потокът, който е точно до нея, е дълъг само няколкостотин ярда,

and ends in a small pond.

и завършва с една малка локва.

Those two streams -- they look identical.

Тези два потока изглеждат идентични.

But one is an anonymous trickle of water,

Но единият от тях е никому неизвестна струйка вода,

and the other is the Missouri River.

а другият се превръща в реката Мисури.

Now go down to the mouth of the Missouri, near St. Louis,

А ако отидете до устието на река Мисури, близо до Сейнт Луис,

and it's pretty obvious that that river is a big deal.

ще забележите, че е доста очевидно колко важна е тази река.

But go up into the Bitterroots and look at the Missouri,

Ако сме горе в Битъррут, обаче, и я погледнем от там,

and human prospection does not allow us to see it as anything special.

предчувствието ни би било, че не е нещо кой знае колко специално.

Now go back to the Cretaceous Period

Така че, нека се върнем назад до периода Креда,

and look at our tiny, fuzzball ancestors.

и се вгледаме в нашите дребнички, чорлави прародители.

You would never guess

Кой би предположил,

that they would amount to anything special,

че те биха се развили в нещо по-специално,

and they probably wouldn't have,

а и сигурно не биха,

were it not for that pesky asteroid.

ако не беше този гаден астероид.

Now, make a thousand more worlds and a thousand more solar systems

А сега си представете хиляда други светове и още хиляда други слънчеви системи,

and let them run.

и ги оставете да се развиват.

You will never get the same result.

Резултатът никога няма да е същият.

No doubt, those worlds would be both amazing and amazingly improbable,

При всички случаи, тези светове също биха били страхотни, и абсолютно невероятни,

but they would not be our world and they would not have our history.

но не биха били същите като нашия, и историята им би била различна от нашата.

There are an infinite number of histories that we could've had.

Историята ни е могла да се развие по безброй начини.

We only get one, and wow, did we ever get a good one.

Но е поела по един единствен път, и то какъв път, а?

Dinosaurs like Dreadnoughtus were real.

Динозаври като Dreadnoughtus наистина са съществували.

Sea monsters like the mosasaur were real.

Морски чудовища като Мозазавърът - са съществували.

Dragonflies with the wingspan of an eagle and pill bugs the length of a car

Водни кончета, с криле като на орел, и дървесни въшки, дълги колкото кола,

really existed.

също са съществували.

Why study the ancient past?

Тъй че, защо ни е да изучаваме древността?

Because it gives us perspective

Защото ни показва нещата в перспектива,

and humility.

и ни учи на смирение.

The dinosaurs died in the world's fifth mass extinction,

Динозаврите са загинали в петото по рода си световно масово измиране,

snuffed out in a cosmic accident through no fault of their own.

погубени от една космическа катастрофа, за която те не са имали никаква вина.

They didn't see it coming, and they didn't have a choice.

Те не са знаели какво ги очаква, и не са имали никакъв избор.

We, on the other hand, do have a choice.

Ние, от своя страна, имаме избор.

And the nature of the fossil record tells us that our place on this planet

И тези фосилни архиви ни показват, че мястото ни на този свят

is both precarious and potentially fleeting.

е несигурно, и потенциално - доста краткотрайно.

Right now, our species is propagating an environmental disaster

В момента, нашият вид върви към един природен катаклизъм,

of geological proportions that is so broad and so severe,

който от геоложка гледна точка ще бъде толкова мощен и всеобхватен,

it can rightly be called the sixth extinction.

че съвсем спокойно може да бъде наречен шестото световно измиране.

Only unlike the dinosaurs,

Единствената разлика между нас и динозаврите,

we can see it coming.

е че ние можем да го предвидим.

And unlike the dinosaurs,

И обратно на динозаврите -

we can do something about it.

ние можем да го предотвратим.

That choice is ours.

Този избор е наш.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)