Allan Jones: A map of the brain

Translator: Denitza Toteva Reviewer: Anton Hikov

Humans have long held a fascination

Хората отдавна изпитват

for the human brain.

възхищение към човешкия мозък.

We chart it, we've described it,

Изобразявали сме го графично, описвали сме го,

we've drawn it,

рисували сме го,

we've mapped it.

катографирали сме го.

Now just like the physical maps of our world

В момента също като световните физически карти,

that have been highly influenced by technology --

които са повлияни от технологиите --

think Google Maps,

помислете за Google Maps,

think GPS --

или за GPS-а --

the same thing is happening for brain mapping

тази трансформация повлиява и

through transformation.

катрографирането на мозъка.

So let's take a look at the brain.

Така нека погледнем мозъка.

Most people, when they first look at a fresh human brain,

Когато повечето хора видят за първи път един човешки мозък преди да бъде препариран,

they say, "It doesn't look what you're typically looking at

те си казват: "Не изглежда по начина,

when someone shows you a brain."

по който обикновено го виждаме изложен."

Typically, what you're looking at is a fixed brain. It's gray.

Обикновено това, което виждате е препариран мозък. Той е сив.

And this outer layer, this is the vasculature,

И този външен слой, това са кръвоносни съдове,

which is incredible, around a human brain.

което е невероятно, те са разположени около човешкия мозък.

This is the blood vessels.

Това са кръвоносни съдове.

20 percent of the oxygen

20 процента кислород,

coming from your lungs,

идващи от вашите бели дробове,

20 percent of the blood pumped from your heart,

20% кръв изпомпана от сърцето ви

is servicing this one organ.

обслужва този орган.

That's basically, if you hold two fists together,

Това е все едно да стискаш два юмрука,

it's just slightly larger than the two fists.

само е малко по-голям от тях.

Scientists, sort of at the end of the 20th century,

Към края на 20 век, учените

learned that they could track blood flow

научават, че те могат да проследят циркулацията на кръвта,

to map non-invasively

за да разберат без хирургическа намеса,

where activity was going on in the human brain.

когато в мозъка се случва някаква дейност.

So for example, they can see in the back part of the brain,

Така например, те могат да видят в задната част на мозъка,

which is just turning around there.

която точно се обръща там.

There's the cerebellum; that's keeping you upright right now.

Това е малкият мозък, който в този момент ви държи изправени.

It's keeping me standing. It's involved in coordinated movement.

Той ме държи изправен. Намесен е в координацията на движенията ми.

On the side here, this is temporal cortex.

От тази страна е слепоочния дял.

This is the area where primary auditory processing --

Това е районът, където се обработва звукът --

so you're hearing my words,

така вие чувате думите ми,

you're sending it up into higher language processing centers.

и след това ги изпращате до по-високи центрове, където се преработва езикът.

Towards the front of the brain

В предната част на мозъка

is the place in which all of the more complex thought, decision making --

е мястото, в което се извършват всички по-сложни мисловни процеси --

it's the last to mature in late adulthood.

това е този дял на мозъка, който се развива най-късно.

This is where all your decision-making processes are going on.

Това е мястото, в което се взимат всички решения.

It's the place where you're deciding right now

Това е мястото, в което решавате в този момент,

you probably aren't going to order the steak for dinner.

че най-вероятно няма да поръчате пържола за вечеря.

So if you take a deeper look at the brain,

И така ако погледнете по-задълбочено в мозъка,

one of the things, if you look at it in cross-section,

едно от нещата, което ще осъзнаете,

what you can see

ако погледнете в сечението му

is that you can't really see a whole lot of structure there.

е, че няма да откриете много структура.

But there's actually a lot of structure there.

Но всъщност в мозъка има структура.

It's cells and it's wires all wired together.

Неговите клетки и невронни влакна са свързани.

So about a hundred years ago,

Така преди сто години,

some scientists invented a stain that would stain cells.

няколко изследователи откриха оцветител, който може да оцветява клетки.

And that's shown here in the the very light blue.

И това се вижда тук в светло синия дял.

You can see areas

Можете да видите тук райони,

where neuronal cell bodies are being stained.

в които нормалните клетки са оцветени.

And what you can see is it's very non-uniform. You see a lot more structure there.

И това което можете да видите е, че те на са еднакви. Можете да откриете доста структура в тях.

So the outer part of that brain

Така външната част на мозъка

is the neocortex.

е мозъчната кора (неокортекса).

It's one continuous processing unit, if you will.

Тя цялата е едно звено за преработка на информация, ако искате да го наречете така.

But you can also see things underneath there as well.

Но вие може да видите и неща под повърнхостта.

And all of these blank areas

И всички тези празни райони

are the areas in which the wires are running through.

са местата, в които нервните влакна преминават.

They're probably less cell dense.

Там има по-малка плътност на клетките.

So there's about 86 billion neurons in our brain.

В мозъка ни има около 86 милиарда неврона.

And as you can see, they're very non-uniformly distributed.

Както можете да видите тук, те са много неравномерно разпределени.

And how they're distributed really contributes

И това как са били разпределени допринася

to their underlying function.

към тяхната скрита функция.

And of course, as I mentioned before,

И разбира се, както споменах преди това,

since we can now start to map brain function,

понеже сега можем да картографираме мозъчната функция,

we can start to tie these into the individual cells.

ние можем да ги свържем с индивидуални клетки.

So let's take a deeper look.

И така нека погледнем по-задълбочено.

Let's look at neurons.

Нека разгледаме невроните.

So as I mentioned, there are 86 billion neurons.

Както споменах, има 86 милиарда неврона.

There are also these smaller cells as you'll see.

Освен това има и тези малки клетки, както можете да видите.

These are support cells -- astrocytes glia.

Това са поддържащи клетки -- астроцитни глиални клетки.

And the nerves themselves

И нервите

are the ones who are receiving input.

са тези, които получават информация.

They're storing it, they're processing it.

Те я съхраняват, те я обработват.

Each neuron is connected via synapses

Всеки неврон е свързан със синапси

to up to 10,000 other neurons in your brain.

с до 10 000 неврона в нашия мозък.

And each neuron itself

И всеки неврон

is largely unique.

е уникален.

The unique character of both individual neurons

Уникалният характер на двата индивидуални неврона

and neurons within a collection of the brain

и невроните в съвкупност в мозъка

are driven by fundamental properties

са управлявани от фундаментални свойства

of their underlying biochemistry.

на тяхната скрита биохимия.

These are proteins.

Това са протеини.

They're proteins that are controlling things like ion channel movement.

Това са протеини, които конторлират неща като йонно каналните движения.

They're controlling who nervous system cells partner up with.

Те контролират как си партнират клетките на нервната система.

And they're controlling

И те контролират

basically everything that the nervous system has to do.

из основи всичко, което нервната система трябва да направи.

So if we zoom in to an even deeper level,

И така ако разгледаме под лупа

all of those proteins

тези протеини,

are encoded by our genomes.

ще открием, че те са кодирани с нашите геноми.

We each have 23 pairs of chromosomes.

Всички ние имаме 23 двойки хромозома.

We get one from mom, one from dad.

Ние получаваме един от майката и един от бащата.

And on these chromosomes

И в тези хромозоми

are roughly 25,000 genes.

има приблизително 25 000 гена.

They're encoded in the DNA.

Те са кодирани в ДНК-то.

And the nature of a given cell

И природата на всяка клетка,

driving its underlying biochemistry

управлявана от скритата биохимия

is dictated by which of these 25,000 genes

диктува, кои от тези 25 000 гени

are turned on

са включени

and at what level they're turned on.

и на какво ниво са активирани.

And so our project

И така нашият проект

is seeking to look at this readout,

разглежда извадката,

understanding which of these 25,000 genes is turned on.

опитвайки се да разбере кои от тези 25 000 гена са активирани.

So in order to undertake such a project,

Така че за да предприемем такъв проект

we obviously need brains.

очевидно имаме нужда от мозъци.

So we sent our lab technician out.

И така натоварихме нашия лаборант с тази задача.

We were seeking normal human brains.

Търсехме нормални човешки мозъци.

What we actually start with

Започнахме с търсене

is a medical examiner's office.

в патологиите.

This a place where the dead are brought in.

Местата, където носят труповете.

We are seeking normal human brains.

Ние търсехме нормални човешки мозъци.

There's a lot of criteria by which we're selecting these brains.

Има много критерии, по които избираме тези мозъци.

We want to make sure

Искахме да сме сигурни,

that we have normal humans between the ages of 20 to 60,

че имаме нормални хора между 20 и 60 години,

they died a somewhat natural death

които са умрели по естествен начин

with no injury to the brain,

без мозъчни наранявания,

no history of psychiatric disease,

без психически заболявания,

no drugs on board --

без употреба на наркотици --

we do a toxicology workup.

това се проверява в токсикологията.

And we're very careful

Подбираме внимателно мозъците,

about the brains that we do take.

които изследваме.

We're also selecting for brains

Също подбираме мозъци,

in which we can get the tissue,

от които можем да вземем тъкан,

we can get consent to take the tissue

имаме разрешение да вземем тъкан

within 24 hours of time of death.

в рамките на 24 часа след настъпването на смъртта.

Because what we're trying to measure, the RNA --

Защото това, което се опитваме да измерим, рибонуклеиновата киселина (РНК),

which is the readout from our genes --

която може да бъде разчетена от нашите гени,

is very labile,

е много крехка.

and so we have to move very quickly.

Поради тази причина трябва да действаме бързо.

One side note on the collection of brains:

И тук искам да вметна нещо по отношение на събирането на мозъци,

because of the way that we collect,

заради начина, по който ги събираме

and because we require consent,

и защото всъщност ние го правим със съгласие.

we actually have a lot more male brains than female brains.

Всъщност разполагаме с много повече мъжки от женски мозъци.

Males are much more likely to die an accidental death in the prime of their life.

Много по-вероятно е мъж да загине в разцвета на живота си.

And men are much more likely

И много по-вероятно е

to have their significant other, spouse, give consent

партньорът им да даде съгласие за изследването,

than the other way around.

отколкото ако това е жена.

(Laughter)

(Смях в залата)

So the first thing that we do at the site of collection

И така първото, което правим, когато започнем със събирането

is we collect what's called an MR.

е това, което наричаме магнитен резонанс.

This is magnetic resonance imaging -- MRI.

Това е магнитно-резонансна томография -- МРТ.

It's a standard template by which we're going to hang the rest of this data.

Това е стандартна матрица, чрез която се опитваме да изложим остатъка от данните.

So we collect this MR.

И така ние правим магнитния резонанс.

And you can think of this as our satellite view for our map.

Това е все едно сателитна снимка за нашата карта.

The next thing we do

Следващата ни стъпка

is we collect what's called a diffusion tensor imaging.

е да съберем това, което се нарича дифузно тензорно изображение.

This maps the large cabling in the brain.

Така картографираме най-големите връзки в мозъка.

And again, you can think of this

Може да мислите за това като

as almost mapping our interstate highways, if you will.

магистрали свързващи различни щати.

The brain is removed from the skull,

Мозъкът се вади от черепа

and then it's sliced into one-centimeter slices.

и се реже на едносантиметрови филийки.

And those are frozen solid,

Те са в замръзнало състояние

and they're shipped to Seattle.

и така се транспортират до Сиатъл.

And in Seattle, we take these --

И в Сиатъл, ние взимаме това --

this is a whole human hemisphere --

което е едно цяло човешко полукълбо --

and we put them into what's basically a glorified meat slicer.

и го слагаме в нещо, което е принципно една подобрена резачка на месо.

There's a blade here that's going to cut across

В нея има едно острие, което реже напречно

a section of the tissue

секциите в тъканта

and transfer it to a microscope slide.

и ги превръща в микроскопични филийки.

We're going to then apply one of those stains to it,

Тогава ще добавим едно от тези петна в нея

and we scan it.

и ще го сканираме.

And then what we get is our first mapping.

И това, което ще получим е нашата първа карта.

So this is where experts come in

И това е мястото, в което на помощ ни се притичат експертите

and they make basic anatomic assignments.

и те изпълняват една основна анатомична задача.

You could consider this state boundaries, if you will,

Можете да ги наречете държавни граници, ако искате,

those pretty broad outlines.

тези красиви широки очертания.

From this, we're able to then fragment that brain into further pieces,

От тях ние сме в състояние да фрагментираме мозъка на още части,

which then we can put on a smaller cryostat.

които можем да сложим в по-малък криостат.

And this is just showing this here --

И това изображение показва точно това --

this frozen tissue, and it's being cut.

тази замръзена тъкан, която вече е нарязана.

This is 20 microns thin, so this is about a baby hair's width.

Тук тя е тънка 20 микрона, което е с дебелината на бебешка коса.

And remember, it's frozen.

И помнете, тя е замръзнала.

And so you can see here,

И тук можете да видите

old-fashioned technology of the paintbrush being applied.

как сме приложили старомодната техника на четката за рисуване.

We take a microscope slide.

Взимаме това микроскопично парче.

Then we very carefully melt onto the slide.

След това ще разтопим много внимателно парчето.

This will then go onto a robot

След което то ще отиде в робота,

that's going to apply one of those stains to it.

който ще му сложи едно от тези петна.

And our anatomists are going to go in and take a deeper look at this.

Нашите специалисти по анатомия ще могат да получат по-пълен поглед върху тъканта.

So again this is what they can see under the microscope.

И така това е отново, което те могат да видят под микроскопа.

You can see collections and configurations

Може да видите тук колекции и конфигурации

of large and small cells

на големи и малки клетки

in clusters and various places.

в определени групи и на различни места.

And from there it's routine. They understand where to make these assignments.

И от този момент нататък всичко е рутина. Те знаят какво да направят.

And they can make basically what's a reference atlas.

И те могат да изготвят нещо като атлас.

This is a more detailed map.

Това е по-подробна карта.

Our scientists then use this

Нашите учени после използват това,

to go back to another piece of that tissue

за да се върнат към друга част от тази тъкан

and do what's called laser scanning microdissection.

и да направят това, което се нарича лазерна микродисекция.

So the technician takes the instructions.

И така техникът взима инструкциите.

They scribe along a place there.

Те драскат по това място тук.

And then the laser actually cuts.

И след това лазерът реже.

You can see that blue dot there cutting. And that tissue falls off.

Можете да видите тази синя точка тук, която реже. И тук тъканта пада.

You can see on the microscope slide here,

Можете да видите процеса на микроскопското изображение тук.

that's what's happening in real time.

Това се случва в реално време.

There's a container underneath that's collecting that tissue.

Отдолу има контейнер, който събира тъканта.

We take that tissue,

Ние взимаме тази тъкан,

we purify the RNA out of it

извличаме рибонуклеиновата киселина от нея,

using some basic technology,

използвайки няколко основни технологии

and then we put a florescent tag on it.

и после слагаме флуоресцентен маркер.

We take that tagged material

Взимаме маркирания материал

and we put it on to something called a microarray.

и го слагаме в така наречената генна матрица.

Now this may look like a bunch of dots to you,

Сега това тук може да ви изглежда като един куп от точки,

but each one of these individual dots

но всяка една от тези индивидуални точки

is actually a unique piece of the human genome

е уникална част от човешкия геном,

that we spotted down on glass.

който забелязахме преди това.

This has roughly 60,000 elements on it,

Този има грубо 60 000 елемента,

so we repeatedly measure various genes

тоест ние многократно измерваме различни гени

of the 25,000 genes in the genome.

от 25000-те гена в генома.

And when we take a sample and we hybridize it to it,

А когато вземем проба и я хибридизираме,

we get a unique fingerprint, if you will,

получаваме уникална характеристика,

quantitatively of what genes are turned on in that sample.

количествено какви гени се появяват в пробата.

Now we do this over and over again,

Сега ще повторим няколко пъти

this process for any given brain.

този процес за няколко различни мозъка.

We're taking over a thousand samples for each brain.

Ще вземем хиляди проби от всеки мозък.

This area shown here is an area called the hippocampus.

Показаната тук област се нарича хипокампус.

It's involved in learning and memory.

Тя участва в ученето и запаметяването.

And it contributes to about 70 samples

От нея се взимат около 70 проби

of those thousand samples.

от тези хиляда.

So each sample gets us about 50,000 data points

Така всяка проба ни предоставя близо 50 000 данни

with repeat measurements, a thousand samples.

с повторните измервания, хиляда проби.

So roughly, we have 50 million data points

Така ние имаме 50 милиона данни

for a given human brain.

за един човешки мозък.

We've done right now

До момента сме обработили

two human brains-worth of data.

данни равностойни на два човешки мозъка.

We've put all of that together

Събрали сме ги заедно,

into one thing,

в едно цяло

and I'll show you what that synthesis looks like.

и ще ви покажа как изглежда тази синтеза.

It's basically a large data set of information

Принципно това е един огромен сет от информация,

that's all freely available to any scientist around the world.

който е достъпен за всеки учен на Земята.

They don't even have to log in to come use this tool,

Те дори не трябва да се регистират някъде, за да могат да използват този инструмент.

mine this data, find interesting things out with this.

Претърсете тази информация и намерте някакъв интересен факт там.

So here's the modalities that we put together.

Това тук са действията, които събрахме.

You'll start to recognize these things from what we've collected before.

Ще започнете да ги разпознавате от това, което събирахме преди това.

Here's the MR. It provides the framework.

Това е компютърната томография. Тя осигурява рамката.

There's an operator side on the right that allows you to turn,

Има оперативно табло в дясно, което ви позволява да завъртите,

it allows you to zoom in,

позволява ви да приближите обекта,

it allows you to highlight individual structures.

позволява ви да подчертаете индивидуални структури.

But most importantly,

Най-важното е,

we're now mapping into this anatomic framework,

че сега изобразяваме в анатомичната рамка,

which is a common framework for people to understand where genes are turned on.

която е обща рамка за да бъде разбрано къде са активирани гените.

So the red levels

Червените места

are where a gene is turned on to a great degree.

са тези, в които гените се проявяват в голяма степен.

Green is the sort of cool areas where it's not turned on.

Зелените са тези студени райони, в които гените не са включени.

And each gene gives us a fingerprint.

И всеки ген ни дава характеристика.

And remember that we've assayed all the 25,000 genes in the genome

И запоменте, че ние инспектирахме всички 25 000 гена от генома

and have all of that data available.

и разполагаме с всички тези данни.

So what can scientists learn about this data?

Така, какво могат да разберат учените от тези данни?

We're just starting to look at this data ourselves.

Ние самите тъкмо започваме да разглеждаме данните.

There's some basic things that you would want to understand.

Има някои основни неща, които бихте искали да разберете.

Two great examples are drugs,

Два много добри примера са медикаментите --

Prozac and Wellbutrin.

прозак и велбутрин.

These are commonly prescribed antidepressants.

Това са широко предписвани антидепресанти.

Now remember, we're assaying genes.

Сега запоменте, че ние инспектираме гените.

Genes send the instructions to make proteins.

Гените изпращат инструкции, за да се направят протеини.

Proteins are targets for drugs.

Протеините са целта на медикаментите.

So drugs bind to proteins

Така те се свързват с тях

and either turn them off, etc.

и например могат да ги деактивират.

So if you want to understand the action of drugs,

И така ако искате да разберете действията на медикаментите,

you want to understand how they're acting in the ways you want them to,

вие искате да разберете как те действат по начина, по който на вас ви се иска

and also in the ways you don't want them to.

или по начин, по който не би ви се искало.

In the side effect profile, etc.,

При техните страничните ефекти, и прочее,

you want to see where those genes are turned on.

вие искате да видите къде тези гени са включени.

And for the first time, we can actually do that.

И за първи път можем да го направим.

We can do that in multiple individuals that we've assayed too.

Можем да го направим изследвайки няколко индивида.

So now we can look throughout the brain.

Така че сега можем да погледнем в мозъка.

We can see this unique fingerprint.

Можем да видим тези уникални следи.

And we get confirmation.

Можем да получим потвърждение.

We get confirmation that, indeed, the gene is turned on --

Можем да получим потвърждение, че ген е включен --

for something like Prozac,

от нещо като прозак,

in serotonergic structures, things that are already known be affected --

в серотонинните структури, неща, за които се знае, че са засегнати --

but we also get to see the whole thing.

но също така получаваме и цялостната картина.

We also get to see areas that no one has ever looked at before,

Ние виждаме райони, които никой друг не е виждал преди това,

and we see these genes turned on there.

и виждаме тези гени активирани.

It's as interesting a side effect as it could be.

Много интересен страничен ефект.

One other thing you can do with such a thing

Друго нещо, което можете да направите,

is you can, because it's a pattern matching exercise,

понеже е действие, което съвпада с мотива,

because there's unique fingerprint,

защото оставя уникална следа,

we can actually scan through the entire genome

е да сканирате целия геном

and find other proteins

и намерите други протеини,

that show a similar fingerprint.

които показват подобни следи.

So if you're in drug discovery, for example,

И така ако се опитвате да откриете някакво лекарство,

you can go through

можете да преминете

an entire listing of what the genome has on offer

през цял списък с това какво може да предложи генома,

to find perhaps better drug targets and optimize.

за да намерите по-точни цели за лекарството и да го оптимизирате.

Most of you are probably familiar

Повечето от вас са чували

with genome-wide association studies

за широко разпространените изследвания,

in the form of people covering in the news

свързани с геномите, от журналистите,

saying, "Scientists have recently discovered the gene or genes

казващи: "Учени откриха гена или гените,

which affect X."

които влияят на Х."

And so these kinds of studies

И така този вид изследвания

are routinely published by scientists

се публикуват често от учени

and they're great. They analyze large populations.

и те са страхотни. Те анализират широка част от населението.

They look at their entire genomes,

Те разглеждат целия им геном

and they try to find hot spots of activity

и се опитват да открият горещи точки,

that are linked causally to genes.

свързани с гените им.

But what you get out of such an exercise

Но това, което получавате от подобни упражнения

is simply a list of genes.

е просто списък от гени.

It tells you the what, but it doesn't tell you the where.

Той ви казва какво, но не и къде.

And so it's very important for those researchers

И така много е важно за учените,

that we've created this resource.

че създадохме този ресурс.

Now they can come in

Сега те могат да дойдат

and they can start to get clues about activity.

и да започнат да търсят улики за различни дейности.

They can start to look at common pathways --

Могат да започнат да разглеждат общи пътища --

other things that they simply haven't been able to do before.

по различен начин от начина, по който са го правили преди това.

So I think this audience in particular

Така смятам, че тази публика

can understand the importance of individuality.

може да разбере значението на индивидуалността.

And I think every human,

Факт е, че всеки човек

we all have different genetic backgrounds,

има различна генетична история,

we all have lived separate lives.

че ние всички живеем различни животи.

But the fact is

Но е факт, че

our genomes are greater than 99 percent similar.

повече от 99 % геномите ни са еднакви.

We're similar at the genetic level.

Ние сме еднакви на генетично ниво.

And what we're finding

А това, което открихме

is actually, even at the brain biochemical level,

е, че дори и на биохимично ниво в мозъците ни.

we are quite similar.

ние сме доста еднакви.

And so this shows it's not 99 percent,

И така това показва, че не са 99 %,

but it's roughly 90 percent correspondence

но приблизително 90 % съответствие,

at a reasonable cutoff,

на сносен разрез,

so everything in the cloud is roughly correlated.

така че всичко в облака е приблизително съгласувано.

And then we find some outliers,

И после открихме няколко изключения,

some things that lie beyond the cloud.

няколко елемента, които лежат извън множеството.

And those genes are interesting,

И тези гени са интересни,

but they're very subtle.

но те са едва доловими.

So I think it's an important message

И така това е нещо важно,

to take home today

което трябва да вземем със себе си --

that even though we celebrate all of our differences,

макар че празнуваме нашите различия,

we are quite similar

ние сме доста еднакви

even at the brain level.

дори на мозъчно ниво.

Now what do those differences look like?

И така как изглеждат тези различия?

This is an example of a study that we did

Това е пример за едно изследване, което направихме

to follow up and see what exactly those differences were --

с цел да проследим и да видим какви са тези разлики --

and they're quite subtle.

и те са доста минимални.

These are things where genes are turned on in an individual cell type.

Това са случаи, в които гените са активирани в индивидуални клетки.

These are two genes that we found as good examples.

Това са два гена, които служат като добър пример.

One is called RELN -- it's involved in early developmental cues.

Единият се нарича RELN -- той участва в ранното ни развитие.

DISC1 is a gene

DISC1 е ген,

that's deleted in schizophrenia.

който е заличен при шизофрениците.

These aren't schizophrenic individuals,

Това не са шизофреници,

but they do show some population variation.

но те показват разлики от останалото население.

And so what you're looking at here

И това, което виждате в момента

in donor one and donor four,

при донор едно и донор четири,

which are the exceptions to the other two,

което ги различава от другите два

that genes are being turned on

е, че гените им са активирани

in a very specific subset of cells.

в много специфичен набор от клетки.

It's this dark purple precipitate within the cell

Това е тъмно лилавото отлагане в клетката,

that's telling us a gene is turned on there.

което ни показва, че генът е включен.

Whether or not that's due

Дали това се дължи

to an individual's genetic background or their experiences,

на индивидуалната генетична история или на техния опит,

we don't know.

не може да се каже.

Those kinds of studies require much larger populations.

Този тип изследвания изискват много по-голям извадка.

So I'm going to leave you with a final note

Искам да приключа със заключителна бележка

about the complexity of the brain

за сложността на мозъка

and how much more we have to go.

и колко много още имаме да учим.

I think these resources are incredibly valuable.

Мисля, че тези източници на информация са невероятно важни.

They give researchers a handle

Те дават на учените опора

on where to go.

накъде да тръгнат.

But we only looked at a handful of individuals at this point.

Но на този етап правим изследванията си само на базата на една шепа индивиди.

We're certainly going to be looking at more.

Със сигурност ще изследваме повече.

I'll just close by saying

Ще завърша само казвайки,

that the tools are there,

че инструментите са тук

and this is truly an unexplored, undiscovered continent.

и това е един наистина неизследван, неоткрит континент.

This is the new frontier, if you will.

Това е новата граница, ако искате да я наречете така.

And so for those who are undaunted,

И за онези от вас, които остават непоколебими,

but humbled by the complexity of the brain,

но изпълнени с уважение към сложността на мозъка,

the future awaits.

бъдещето ви очаква.

Thanks.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)