Maira Kalman: The illustrated woman

Translator: Iva Todorova Reviewer: Christina Nesheva

What I am always thinking about

Това, което винаги си мисля,

is what this session is about, which is called simplicity.

е за какво е тази сесия, наречена простота.

And almost, I would almost call it being simple-minded,

И бих казала, че това е да си наивен,

but in the best sense of the word.

но в най-добрия смисъл на думата.

I'm trying to figure out two very simple things:

Опитвам се да разбера две много прости неща:

how to live and how to die, period.

как да живея и как да умра. Точка.

That's all I'm trying to do, all day long.

Това е всичко, което се опитвам да правя по цял ден.

And I'm also trying to have some meals, and have some snacks,

И също така се опитвам да хапвам.

and, you know, and yell at my children, and do all the normal things

И също така се карам на децата си и върша всички други нормални неща,

that keep you grounded.

които те държат стъпил на земята.

So, I was fortunate enough to be born a very dreamy child.

И така, имах късмета да се родя дете-мечтател.

My older sister was busy torturing my parents,

По-голямата ми сестра тормозеше родителите ми

and they were busy torturing her.

и те тормозеха нея.

I was lucky enough to be completely ignored,

А аз имах късмет, че ме пренебрегваха напълно,

which is a fabulous thing, actually, I want to tell you.

което всъщност е страхотно.

So, I was able to completely daydream my way through my life.

Така че имах възможност да градя пътя си в живота чрез моите мечти.

And I finally daydreamed my way into NYU, at a very good time, in 1967,

И накрая мечтите ме доведоха до Университета Ню Йорк в много хубаво време - през 1967,

where I met a man who was trying to blow up the math building of NYU.

където се запознах с мъж, който се опитваше да вдигне във въздуха сградата на математическия факултет.

And I was writing terrible poetry and knitting sweaters for him.

А аз пишех ужасна поезия и му плетях пуловери.

And feminists hated us, and the whole thing was wretched

Феминистките ни мразеха и всичко беше в окаяно състояние,

from beginning to end.

от началото до края.

But I kept writing bad poetry, and he didn't blow up the math building,

Но аз продължих да пиша лоша поезия, а той не взриви сградата на математическия факултет,

but he went to Cuba.

но отиде в Куба.

But I gave him the money, because I was from Riverdale

Обаче аз му дадох пари за това, тъй като аз бях от Ривърдейл

so I had more money than he did.

и имах повече пари от него.

(Laughter)

(смях)

And that was a good thing to help, you know, the cause.

И това беше добре за каузата.

But, then he came back, and things happened,

След това той се върна и се случиха разни неща.

and I decided I really hated my writing,

Аз реших, че наистина мразя поезията си,

that it was awful, awful, purple prose.

че е ужасна, ужасна и преднамерена.

And I decided that I wanted to tell --

Аз, обаче, реших, че исках да разказвам,

but I still wanted to tell a narrative story

все още исках да разказвам

and I still wanted to tell my stories.

моите истории.

So I decided that I would start to draw. How hard could that be?

Така реших, че ще рисувам. Не може да е толкова трудно.

And so what happened was that I started

Така започнах,

just becoming an editorial illustrator through, you know,

станах илюстратор в списание от, нали знаете,

sheer whatever, sheer ignorance.

чисто невежество.

And we started a studio.

Основахме студиото -

Well, Tibor really started the studio, called M&Co.

всъщност, Тибор основа студиото, наречено М и Компания.

And the premise of M&Co was, we don't know anything,

Мотото на М и Компания беше "Нищо не знаем,

but that's all right, we're going to do it anyway.

но какво от това, пак ще го направим."

And as a matter of fact, it's better not to know anything,

Всъщност, по-добре е да не знаеш нищо,

because if you know too much, you're stymied.

защото ако знаеш твърде много, това те ограничава.

So, the premise in the studio was,

Мотото на студиото беше:

there are no boundaries, there is no fear.

няма граници, не се страхуваме.

And I -- and my full-time job, I landed the best job on Earth,

И моята работа по цял ден (оказах се с най-страхотната работа на Земята)

was to daydream, and to actually come up with absurd ideas

беше да мечтая и да измислям абсурдни идеи.

that -- fortunately, there were enough people there,

За щастие, бяхме повече хора,

and it was a team, it was a collective,

бяхме екип, колектив,

it was not just me coming up with crazy ideas.

не бях единствената, която измисля щури идеи.

But the point was that I was there as myself, as a dreamer.

Важното обаче беше, че аз бях самата себе си - мечтател.

And so some of the things -- I mean, it was a long history of M&Co,

И така някои от работите - М и ко имаше дълга история

and clearly we also needed to make some money,

и, естествено, искахме и да печелим

so we decided we would create a series of products.

и така решихме да правим серии продукти.

And some of the watches there,

Някои от часовниците,

attempting to be beautiful and humorous --

които се опитваха да бъдат красиви и забавни.

maybe not attempting, hopefully succeeding.

Може би не се опитваха, надявам се да са го постигнали.

That to be able to talk about content,

Да говориш за съдържанието,

to break apart what you normally expect, to use humor and surprise,

да се разграничиш от очакванията, да залагаш на хумора и изненадата,

elegance and humanity in your work was really important to us.

елегантността и човечността в работата си, беше наистина важно за нас.

It was a very high, it was a very impersonal time in design

Дизайнът по това време беше много развит, много безличен,

and we wanted to say, the content is what's important,

а ние искахме да кажем, че съдържанието е важно,

not the package, not the wrapping.

не опаковката.

You really have to be journalists, you have to be inventors,

Наистина трябва да сте журналисти, трябва да сте откриватели,

you have to use your imagination more importantly than anything.

най-важно е да използвате въображението си.

So, the good news is that I have a dog

Добрата новина е, че имам куче

and, though I don't know if I believe in luck --

и (не знам дали вярвате в късмета,

I don't know what I believe in, it's a very complicated question,

аз не знам въобще в какво вярвам, много сложен въпрос),

but I do know that before I go away, I crank his tail seven times.

но знам, че преди да изляза, извивам опашката му седем пъти.

So, whenever he sees a suitcase in the house,

Така че всеки път, когато види куфар вкъщи,

because everybody's always, you know, leaving,

понеже всички винаги пътуват,

they're always cranking this wonderful dog's tail,

всички извиват опашката на това чудесно куче,

and he runs to the other room.

а то бяга в другата стая.

But I am able to make the transition from working for children and --

Аз умея да правя прехода от това да работя за деца и

from working for adults to children, and back and forth,

от работата за възрастни към работата за деца и обратно,

because, you know, I can say that I'm immature,

защото бих могла да кажа, че съм незряла

and in a way, that's true.

и донякъде е вярно.

I don't really -- I mean, I could tell you that I didn't understand,

Не успях съвсем да... Мога да ви кажа, че не разбрах

I'm not proud of it, but I didn't understand

(не се гордея с това, но не разбрах),

let's say 95 percent of the talks at this conference.

да кажем, 95% от речите на тази конференция.

But I have been taking beautiful notes of drawings

Но си водех красиви записки под формата на рисунки

and I have a gorgeous onion from Murray Gell-Mann's talk.

и имам страхотен лук от речта на Мъри Гел-ман.

And I have a beautiful page of doodles from Jonathan Woodham's talk.

И цяла страница красиви драскулки от речта на Джонатан Удъм.

So, good things come out of, you know, incomprehension --

Така че добрите неща се получават от неразбиране,

(Laughter)

(смях)

-- which I will do a painting of, and then it will end up in my work.

което ще нарисувам и след това ще стане част от творчеството ми.

So, I'm open to the possibilities of not knowing

И така аз съм отворена към възможността да не зная

and finding out something new.

и да открия нещо ново.

So, in writing for children, it seems simple, and it is.

Да пишеш за деца, изглежда просто. И наистина е.

You have to condense a story into 32 pages, usually.

Обикновено трябва да събереш историята на 32 страници.

And what you have to do is, you really have to edit down to what you want to say.

Това, което трябва да направиш, е да съкратиш до същественото, което искаш да кажеш.

And hopefully, you're not talking down to kids

И, надявам се, не говорите със снизхождение към децата

and you're not talking in such a way that you,

и не говорите по начин, който,

you know, couldn't stand reading it after one time.

нали знаете, не бихте издържали да прочетете още веднъж.

So, I hopefully am writing, you know,

Така че, надявам се, пиша

books that are good for children and for adults.

книги, които са интересни за децата и възрастните.

But the painting reflects --

Картината отразява...

I don't think differently for children than I do for adults.

Не мисля по различен начин за децата и за възрастните.

I try to use the same kind of imagination, the same kind of whimsy,

Опитвам се да използвам същото въображение, същите хрумвания,

the same kind of love of language.

същата любов към езика.

So, you know, and I have lots of wonderful-looking friends.

И така, имам много красиви приятели.

This is Andrew Gatz, and he walked in through the door and I said,

Това е Андрю Гац, който влезе през вратата и аз му казах:

"You! Sit down there." You know, I take lots of photos.

"Седни тук". Аз снимам много.

And the Bertoia chair in the background is my favorite chair.

Столът на Бертоя на заден фон ми е любимият стол.

So, I get to put in all of the things that I love.

Трябва да вкарам всички неща, които обичам.

Hopefully, a dialog between adults and children will happen on many different levels,

Надявам се, че диалогът между възрастни и деца ще се получи на много нива

and hopefully different kinds of humor will evolve.

и също така се надявам да се развият много различни настроения.

And the books are really journals of my life.

Тези книги са наистина дневник на моя живот.

I never -- I don't like plots.

Никога не... Не обичам сюжетите.

I don't know what a plot means.

Не знам какво означава сюжет.

I can't stand the idea of anything that starts in the beginning,

Не понасям нещата, които започват в началото,

you know, beginning, middle and end. It really scares me,

нали знаете, начало, среда и край. Това наистина ме плаши,

because my life is too random and too confused,

защото животът ми е твърде случаен и твърде объркан

and I enjoy it that way.

и така ми харесва.

But anyway, so we were in Venice,

Но както и да е, бях, бяхме във Венеция,

and this is our room. And I had this dream

а това е нашата стая, и аз сънувах,

that I was wearing this fantastic green gown,

че нося тази фантастична зелена рокля

and I was looking out the window,

и гледах през прозореца,

and it was really a beautiful thing.

и беше наистина красиво.

And so, I was able to put that into this story, which is an alphabet,

И така успях да въплътя това в тази история, която е азбука

and hopefully go on to something else.

и се надявам да продължи да се развива.

The letter C had other things in it.

Буквата В има други неща.

I was fortunate also, to meet the man who's sitting on the bed,

Имах също така щастието да се запозная с мъжа, който седи на леглото,

though I gave him hair over here and he doesn't have hair.

въпреки че тук му дадох коса, а той в действителност няма коса -

Well, he has some hair but -- well, he used to have hair.

е, има малко коса... имал е коса.

And with him, I was able to do a project that was really fantastic.

И с него успях да реализирам един наистина фантастичен проект.

I work for the New Yorker, and I do covers, and 9/11 happened

Работя за Ню Йоркър и правя корици и тогава се случи 11 септември

and it was, you know, a complete and utter end of the world as we knew it.

и нали знаете, за нас беше абсолютният край на света такъв, какъвто го познавахме.

And Rick and I were on our way to a party in the Bronx,

Рик и аз бяхме на път за едно парти в Бронкс

and somebody said Bronxistan,

и някой каза "Бронксистан",

and somebody said Ferreristan,

някой каза "Фариристан"

and we came up with this New Yorker cover,

и така ни хрумна идеята за тази корица на Ню Йоркър,

which we were able to -- we didn't know what we were doing.

която можахме да... не знаехме какво правим,

We weren't trying to be funny, we weren't trying to be --

не се опитвахме да бъдем забавни, не се опитвахме да...

well, we were trying to be funny actually, that's not true.

всъщност, не е вярно, опитвахме се да бъдем забавни.

We hoped we'd be funny, but we didn't know it would be a cover,

Надявахме се да стане забавно, но не знаехме, че ще е корица

and we didn't know that that image, at the moment that it happened,

и не знаехме, че този образ, в момента, когато се роди,

would be something that would be so wonderful for a lot of people.

ще бъде нещо толкова прекрасно за толкова много хора.

And it really became the -- I don't know, you know,

И наистина стана - не знам,

it was one of those moments people started laughing at what was going on.

това беше един от онези моменти, когато хората започнаха да се смеят на това, което се случваше.

And from, you know, Fattushis, to Taxistan to, you know,

И от Фатушис до Таксистан,

for the Fashtoonks, Botoxia, Pashmina, Khlintunisia, you know,

за Фаштункс, Ботоксия, Пашмина, Клинтунезия...

we were able to take the city

Можехме да се забавляваме

and make fun of this completely foreign, who are -- what's going on over here?

с този напълно чужд град... Кои са... Какво се случва тук?

Who are these people? What are these tribes?

Кои са тези хора? Какви са тези племена?

And David Remnick, who was really wonderful about it,

А Дейвид Ремник, който наистина много хареса проекта,

had one problem. He didn't like Al Zheimers,

имаше само един проблем: не харесваше Ал Цхаймер,

because he thought it would insult people with Alzheimer's.

защото смяташе, че ще е обидно за хората с Ал Цхаймер.

But you know, we said, "David, who's going to know?

Но тогава му казахме: "Дейвид, кой ще разбере?

They're not."

Те няма да разберат."

(Laughter)

(смях)

So it stayed in, and it was, and, you know, it was a good thing.

Така че това остана и беше, беше много хубаво.

You know, in the course of my life, I never know what's going to happen

В хода на моя живот никога не знам какво ще се случи

and that's kind of the beauty part.

и това е хубавата част.

And we were on Cape Cod, a place, obviously, of great inspiration,

Бяхме на Кейп Код, място, което очевидно, много вдъхновява,

and I picked up this book, "The Elements of Style," at a yard sale.

и си купих тази книга "Елементите на стила" от една разпродажба,

And I didn't -- and I'd never used it in school,

и не я... никога не я използвах в училище,

because I was too busy writing poems, and flunking out,

защото бях прекалено заета с писане на стихотворения и повтаряне на изпити,

and I don't know what, sitting in cafes.

и не знам какво още, висене по кафенетата.

But I picked it up and I started reading it and I thought, this book is amazing.

Но я взех и започнах да я чета и си казах: "Тази книга е страхотна!"

I said, people should know about this book.

Казах си... всъщност хората трябва да разберат за тази книга.

(Laughter)

(смях)

So I decided it needed a few -- it needed a lift, it needed a few illustrations.

Така реших, че й трябва малко... трябва й разкрасяване, няколко илюстрации.

And basically, I called the, you know, I convinced the White Estate,

И се обадих на, нали знаете, убедих Уайт Истейт,

and what an intersection of like, you know,

истинска кръстоска между

Polish Jew, you know, main WASP family. Here I am, saying,

полски евреин и протестант, отивам и им казвам:

I'd like to do something to this book.

"Искам да направя нещо с тази книга."

And they said yes, and they left me completely alone,

И те казаха "Да" и ме оставиха напълно сама,

which was a gorgeous, wonderful thing.

което беше нещо страхотно, невероятно!

And I took the examples that they gave,

Взех примерите, които ми дадоха,

and just did 56 paintings, basically.

и просто направих 56 илюстрации.

So, this is, I don't know if you can read this.

Това е... не знам дали можете да го прочетете:

"Well, Susan, this is a fine mess you are in."

"Е, Сюзан, в хубава каша си се забъркала."

And when you're dealing with grammar,

А когато се занимавате с граматика,

which is, you know, incredibly dry,

която е невероятно суха материя,

E.B. White wrote such wonderful, whimsical -- and actually, Strunk --

Е. Б. Уайт е писал толкова красиво, необичайно... и всъщност Стрънк...

and then you come to the rules and, you know,

и тогава стигаш до правилата, и

there are lots of grammar things. "Do you mind me asking a question?

имам много въпроси, свързани с граматиката: "Имаш ли нещо против да те попитам нещо?

Do you mind my asking a question?"

Имаш ли нещо против моя въпрос?"

"Would, could, should, or would, should, could."

"Бих, бих могъл, би трябвало или бих, би трябвало, бих могъл"

And "would" is Coco Chanel's lover, "should" is Edith Sitwell,

"Бих" е любовникът на Коко Шанел, "Би трябвало" е Едит Ситуел,

and "could" is an August Sander subject.

а "Бих могъл" е тема за Аугуст Зандер.

And, "He noticed a large stain in the center of the rug."

И "Той забеляза голямо петно в средата на килима."

(Laughter)

(смях)

So, there's a kind of British understatement, murder-mystery theme

Има едно типично за британците омаловажаване, една сцена на загадъчно убийство,

that I really love very much.

която наистина много харесвам.

And then, "Be obscure clearly! Be wild of tongue in a way we can understand."

И тогава: "Когато си неясен, бъди ясен! Говори по начин, който можем да разберем."

E.B. White wrote us a number of rules,

Е. Б. Уайт ни е написал някои правила,

which can either paralyze you and make you loathe him

които или ще ви парализират и ще ви накарат да го намразите

for the rest of time, or you can ignore them, which I do,

за цял живот, или пък ще ги пренебрегнете, както правя аз,

or you can, I don't know what, you know, eat a sandwich.

или може, и аз не знам какво, да изядете един сандвич.

So, what I did when I was painting was I started singing,

Докато рисувах, започнах да пея,

because I really adore singing,

понеже наистина обожавам да пея

and I think that music is the highest form of all art.

и мисля, че музиката е най-висшата форма на изкуство.

So, I commissioned a wonderful composer, Nico Muhly,

Наех един чудесен композитор, Нико Мюли,

who wrote nine songs using the text,

който написа девет песни, като използва текста,

and we performed this fantastic evening of --

и направихме фантастично представление една вечер.

he wrote music for both amateurs and professionals.

Той пишеше музика и за аматьори, и за професионалисти.

I played the clattering teacup and the slinky

Аз свирех на пеещата чаена чаша и пружинка слинки

in the main reading room of the New York Public Library,

в главната читалня на Нюйоркската обществена библиотека,

where you're supposed to be very, very quiet,

където се предполага, че трябва да си много, много тих.

and it was a phenomenally wonderful event,

Получи се феноменално добро събитие,

which we hopefully will do some more.

което се надявам да повторим.

Who knows? The New York TimesSelect, the op-ed page,

Кой знае? Ню Йорк Таймс Селект, страницата за независими автори,

asked me to do a column, and they said, you can do whatever you want.

ме помолиха да водя колона и ми казаха, че мога да правя каквото си искам.

So, once a month for the last year,

И така веднъж месечно

I've been doing a column called "The Principles of Uncertainty,"

водя колона, наречена Принципите на несигурността,

which, you know, I don't know who Heisenberg is,

която... не знам кой е Хайзенберг,

but I know I can throw that around now. You know,

но знам, че мога спокойно да...

it's the principles of uncertainty, so, you know.

Това са принципите на несигурността.

I'm going to read quickly -- and probably I'm going to edit some,

Ще ви прочета бързо и сигурно ще редактирам текста,

because I don't have that much time left -- a few of the columns.

защото не ми остана много време, няколко от статиите ми.

And basically, I was so, you know, it was so amusing,

И беше... беше толкова забавно,

because I said, "Well, how much space do I have?"

понеже казах: "Ами колко място имам?"

And they said, "Well, you know, it's the Internet."

А те отговориха: "Ами, нали знаете, това е интернет."

And I said, "Yes, but how much space do I have?"

И аз: "Да, но колко място имам?"

And they said, "It's unlimited, it's unlimited."

А те: "Неограничено. Неограничено."

OK. So, the first one I was very timid, and I'll begin.

И така. Първия път бях много плаха. Сега ще започна:

"How can I tell you everything that is in my heart?

"Как мога да ти кажа всичко, което е в сърцето ми?

Impossible to begin. Enough. No. Begin with the hapless dodo."

Не мога да започна. Достатъчно. Не. Да започнем със злочестата птица додо."

And I talk about the dodo, and how the dodo became extinct,

И говоря за додо и как додо изчезнала,

and then I talk about Spinoza.

а после говоря за Спиноза.

"As the last dodo was dying, Spinoza was looking for a rational explanation

"Когато последната птица додо изчезнала, Спиноза търсел разумно обяснение

for everything, called eudaemonia.

за всичко, наречено евдемония.

And then he breathed his last, with loved ones around him,

И издъхнал с любимите си хора около него

and I know that he had chicken soup also, as his last meal."

и знам, че последно е ял пилешка супа."

I happen to know it for a fact.

Знам го със сигурност.

And then he died, and there was no more Spinoza. Extinct.

И тогава умрял. Нямало повече Спиноза. Изчезнал.

And then, we don't have a stuffed Spinoza,

И тогава нямаме препариран Спиноза,

but we do have a stuffed Pavlov's dog,

но имаме препарирано куче на Павлов.

and I visited him in the Museum of Hygiene in St. Petersburg, in Russia.

Видях го в Музея на хигиената в Санкт Петербург в Русия.

And there he is, with this horrible electrical box on his rump

Ето го, с ужасната електрическа кутия на хълбока

in this fantastic, decrepit palace.

в това фантастично разнебитено място.

"And I think it must have been a very, very dark day

Мисля, че е бил един много, много черен ден,

when the Bolsheviks arrived.

когато болшевиките пристигнали.

Maybe amongst themselves they had a few good laughs,

Може би добре са се посмяли помежду си,

but Stalin was a paranoid man, even more than my father."

но Сталин е бил параноик, по-голям дори от баща ми.

(Laughter)

(смях)

You don't even know.

Не знаете какво е.

"And decided his top people had to be extinctified."

"И решил, че най-добрите му хора трябва да изчезнат."

Which I think I made up, which is a good thing.

Мисля, че това си го измислх, което е хубаво.

And so, this is a chart of, you know, just a small chart,

Това е само таблица, просто малка таблица,

because the chart would go on forever of all the people that he killed.

защото иначе щеше да продължи безкрай, ако се включат всички хора, които е убил.

So, shot dead, smacked over the head, you know, thrown away.

Застрелян, ударен по главата, захвърлен.

"Nabokov's family fled Russia. How could the young Nabokov,

"Семейството на Набоков напуснало Русия. Как би могъл малкият Набоков,

sitting innocently and elegantly in a red chair,

докато седи невинно и елегантно на червен стол

leafing through a book and butterflies,

и разгръща книга и пеперуди,

imagine such displacement, such loss?"

да си представи такава промяна, такава загуба."

And then I want to tell you that this is a map.

Искам да ви кажа, че това е карта.

So, "My beautiful mother's family fled Russia as well.

"Семейството на моята красива майка също избягало от Русия,

Too many pogroms.

твърде много погроми.

Leaving the shack, the wild blueberry woods, the geese, the River Sluch,

Като напуснали къщурката, боровинковите гори, гъските и река Случ,

they went to Palestine and then America."

отишли в Палестина, а след това в Америка."

And my mother drew this map for me of the United States of America,

Майка ми нарисува тази карта на САЩ за мен,

and that is my DNA over here, because that person who I grew up with

а това тук е моята ДНК, защото човекът, с когото израснах,

had no use for facts whatsoever.

нямаше никакво отношение към фактите.

Facts were actually banished from our home.

Всъщност фактите бяха прогонвани от вкъщи.

And so, if you see that Texas -- you know, Texas and California

И така, ако видите този Тексас - нали знаете, Тексас и Калифорния

are under Canada, and that South Carolina is on top of North Carolina,

са под Канада, а тази Южна Каролина е върху Северна Каролина,

this is the home that I grew up in, OK?

това е домът, в който израснах.

So, it's a miracle that I'm here today.

Така че е цяло чудо, че днес съм тук.

But actually, it's not. It's actually a wonderful thing.

Всъщност не е, чудесно е, че съм тук.

But then she says Tel Aviv and Lenin,

И тогава тя каза Тел Авив и Ленин,

which is the town they came from, and, "Sorry, the rest unknown, thank you."

града, от който са те и съжалявам, останалото е неизвестно. Благодаря.

But in her lexicon, "sorry, the rest unknown, thank you" is

Но в нейния речник "съжалявам, останалото е неизвестно" означава

"sorry, the rest unknown, go to hell,"

"съжалявам, останалото е неизвестно, върви по дяволите",

because she couldn't care less.

защото изобщо не я интересуваше.

(Laughter)

(смях)

"The Impossibility of February"

Невъзможността на февруари

is that February's a really wretched month in New York

е, че февруари е наистина най-отвратителният месец в Ню Йорк

and the images for me conjure up these really awful things.

и образите изразяват според мен тези наистина ужасни неща -

Well, not so awful.

е, не чак толкова ужасни.

I received a box in the mail and it was wrapped with newspaper

Получих колет по пощата, опакован във вестник.

and there was the picture of the man on the newspaper and he was dead.

На вестника се виждаше снимката на умрял мъж.

And I say, "I hope he's not really dead,

Аз си казах: "Надявам се да не е умрял наистина,

just enjoying a refreshing lie-down in the snow,

а просто да е полегнал на снега да се разхлади.

but the caption says he is dead."

Но заглавието твърди, че е умрял."

And actually, he was. I think he's dead, though I don't know,

И в действителност той беше умрял, мисля, че беше мъртъв, макар че не знам,

maybe he's not dead.

може и да не е.

"And this woman leans over in anguish, not about that man,

"А тази жена се е превила от мъка, не по мъжа,

but about all sad things. It happens quite often in February."

а заради всички тъжни неща. Това често се случва през февруари."

There's consoling.

Има нещо утешително.

This man is angry because somebody threw onions all over the staircase,

Мъжът е ядосан, защото някой е разхвърлял лук по стълбището.

and basically -- you know, I guess onions are a theme here.

Мисля, че лукът е основна тема тук.

And he says, "It is impossible not to lie.

Той казва: "Не е възможно да не излъжеш."

It is February and not lying is impossible."

Февруари е и е невъзможно да не излъжеш."

And I really spend a lot of time wondering,

И аз наистина често се чудя

how much truth do we tell?

колко истина всъщност казваме?

What is it that we're actually -- what story are we actually telling?

Какво всъщност - коя история разказваме?

How do we know when we are ourselves?

Как знаем кога сме себе си?

How do we actually know that these sentences coming out of our mouths

Как всъщност сме сигурни, че изреченията, които изричаме,

are real stories, you know, are real sentences?

са истински истории, истински изречения?

Or are they fake sentences that we think we ought to be saying?

Или са фалшиви изречения, които мислим, че трябва да кажем?

I'm going to quickly go through this.

Бързо ще ви покажа това.

A quote by Bertrand Russell,

Един цитат от Бертран Ръсел:

"All the labor of all the ages, all the devotion, all the inspiration,

"Всичките усилия през вековете, цялата преданост, цялото вдъхновение,

all the noonday brightness of human genius

всичкият човешки гений, ослепителен като слънчев ден,

are destined to extinction.

са обречени на изчезване.

So now, my friends, if that is true,

И така, приятели, ако това е вярно,

and it is true, what is the point?"

ако наистина е вярно, тогава какъв е смисълът?"

A complicated question.

Сложен въпрос.

And so, you know, I talk to my friends

Знаете ли, разговарям с приятелите си

and I go to plays where they're singing Russian songs.

и гледам пиеси, в които пеят руски песни...

Oh my God, you know what?

Господи, знаете ли какво?

Could we have -- no, we don't have time.

Може ли да... не, нямаме време.

I taped my aunt. I taped my aunt singing a song in Russian from the --

Записах леля ми, записах леля ми как пее руска песен от...

you know, could we have it for a second?

Може ли да я чуем за секунда?

Do you have that?

Имате ли я?

(Music)

(музика)

OK. I taped my -- my aunt used to swim in the ocean

Записах леля ми. Тя плуваше всеки ден в океана

every day of the year until she was about 85.

всеки ден, докато стана на около 85 години.

So -- and that's a song about how everybody's miserable

В тази песен се пее как всички са нещастни, защото,

because, you know, we're from Russia.

нали знаете, ние сме от Русия.

(Laughter)

(смях)

I went to visit Kitty Carlisle Hart, and she is 96,

Ходих на гости на Кити Карлайл Харт, на 96 години е

and when I brought her a copy of "The Elements of Style,"

и когато й занесох един екземпляр от "Елементите на стила",

she said she would treasure it.

каза, че ще я пази.

And then I said -- oh, and she was talking about Moss Hart, and I said,

И аз казах "О!", а тя разказваше за Мос Харт, а аз казах,

"When you met him, you knew it was him."

че когато се запознах с него, знаех, че е той.

And she said, "I knew it was he."

Тя каза: "Знаех, че това е той."

(Laughter)

(смях)

So, I was the one who should have kept the book, but it was a really wonderful moment.

Така че аз трябваше да съм тази, която пази книгата, но беше наистина прекрасен момент.

And she dated George Gershwin, so, you know, get out.

А тя ходеше с Джорд Гершуин, така че, нали знаете, изчезвай.

Gershwin died at the age of 38.

Гершуин починал на 38 годишна възраст.

He's buried in the same cemetery as my husband.

Погребан е в същото гробище като мъжа ми.

I don't want to talk about that now.

Не искам сега да говоря за това.

I do want to talk -- the absolute icing on this cemetery cake

Всъщност искам да говоря. Черешката на тази гробищна торта е

is the Barricini family mausoleum nearby.

мавзолеят на семейство Барисини.

I think the Barricini family should open a store there and sell chocolate.

Мисля, че сем. Барисини могат да отворят магазин и да продават шоколад там.

(Laughter)

(смях)

And I would like to run it for them.

А аз бих искала да го управлявам.

And I went to visit Louise Bourgeoise,

Ходих на гости на Луиз Буржоа,

who's also still working, and I looked at her sink,

която също работи още, загледах се в мивката й,

which is really amazing, and left.

която е наистина невероятна, и си тръгнах.

And then I photograph and do a painting of a sofa on the street.

После правя снимки и рисувам диван на улицата.

And a woman who lives on our street, Lolita.

Това е жена, която живее на нашата улица, Лолита.

And then I go and have some tea.

След това си тръгвам и пия чай.

And then my Aunt Frances dies, and before she died,

После леля ми Франсис умря и преди да почине,

she tried to pay with Sweet'N Low packets for her bagel.

се опита да плати със захарин за сандвича си.

(Laughter)

(смях)

And I wonder what the point is and then I know, and I see

Чудя се какъв е смисълът и после разбирам. Виждам как

that Hy Meyerowitz, Rick Meyerowitz's father,

Хай Майровиц, бащата на Рик Майровиц от Бронкс,

a dry-cleaning supply salesman from the Bronx,

който се занимава с химическо чистене,

won the Charlie Chaplin look-alike contest in 1931.

печели състезанието за двойници на Чарли Чаплин през 1931.

That's actually Hy.

Това е Хай.

And I look at a beautiful bowl of fruit,

Гледам красива фруктиера

and I look at a dress that I sewed for friends of mine.

и също така гледам рокля, която уших за приятели.

And it says, "Ich habe genug," which is a Bach cantata,

И си казвам: "Ich habe genug", което е кантата от Бах,

which I once thought meant "I've had it, I can't take it anymore,

за която навремето си мислех, че означава: "Достатъчно, не мога повече.

give me a break," but I was wrong.

Стига толкова.", но бях сбъркала.

It means "I have enough." And that is utterly true.

Означава: "Имам достатъчно." И това е напълно вярно.

I happen to be alive, end of discussion. Thank you.

Жива съм, край на дискусията. Благодаря ви.

(Applause)

(ръкопляскане)