Architecture that's built to heal | Michael Murphy

Translator: Irina Lilova Reviewer: Anton Hikov

Every weekend for as long as I can remember,

Всеки уикенд, откакто се помня,

my father would get up on a Saturday,

баща ми ставаше в събота,

put on a worn sweatshirt

обличаше стар пуловер

and he'd scrape away

и се залавяше с най-належащото

at the squeaky old wheel of a house that we lived in.

в къщата, където живеехме.

I wouldn't even call it restoration;

Дори не бих го нарекъл ремонтиране,

it was a ritual, catharsis.

това беше ритуал, духовно пречистване.

He would spend all year scraping paint with this old heat gun

Той прекарваше цяла година, сваляйки боята с тази стара пароструйка

and a spackle knife,

и една шпатула,

and then he would repaint where he scraped,

а след това пребоядисваше местата, които беше изстъргал,

only to begin again the following year.

само, за да започне пак следващата година.

Scraping and re-scraping, painting and repainting:

Изстъргване и повтаряне, боядисване и пребоядисване:

the work of an old house is never meant to be done.

работата по една стара къща никога не се очаква да приключи.

The day my father turned 52, I got a phone call.

Денят, в който баща ми навърши 52 г., получих обаждане.

My mother was on the line

Майка ми беше на телефона,

to tell me that doctors had found a lump in his stomach --

за да ми каже, че лекарите са открили бучка в стомаха му,

terminal cancer, she told me,

рак с фатален изход, каза ми тя,

and he had been given only three weeks to live.

и лекарите са му дали само три седмици живот.

I immediately moved home to Poughkeepsie, New York,

Незабавно се преместих вкъщи в Покипси, Ню Йорк,

to sit with my father on death watch,

за да бдя над смъртния одър на баща ми,

not knowing what the next days would bring us.

без да знам какво ще ни донесат следващите дни.

To keep myself distracted,

За да се разсея,

I rolled up my sleeves,

запретнах ръкави

and I went about finishing what he could now no longer complete --

и отидох да довършвам това, което той вече не можеше да довърши -

the restoration of our old home.

ремонтирането на стария ни дом.

When that looming three-week deadline came

Когато след три седмици застрашителната крайна дата дойде,

and then went,

а след това и отмина,

he was still alive.

той все още беше жив.

And at three months,

И на третия месец

he joined me.

се присъедини към мен.

We gutted and repainted the interior.

Опразнихме и пребоядисахме къщата отвътре.

At six months, the old windows were refinished,

На шестия месец старите прозорци бяха подновени,

and at 18 months,

а на 18-тия месец

the rotted porch was finally replaced.

прогнилата веранда беше най-сетне подменена.

And there was my father,

И там беше баща ми,

standing with me outside, admiring a day's work,

стоеше до мен отвън, възхищавайки се на свършеното,

hair on his head, fully in remission,

с коса на главата си и в пълна ремисия,

when he turned to me and he said,

когато се обърна към мен и каза:

"You know, Michael,

"Знаеш ли, Майкъл,

this house saved my life."

тази къща спаси живота ми."

So the following year, I decided to go to architecture school.

И така, на следващата година реших да уча архитектура.

(Laughter)

(Смях)

But there, I learned something different about buildings.

Но там научих нещо различно за сградите.

Изглежда, че признанието е за онези,

Recognition seemed to come

to those who prioritized novel and sculptural forms,

които приоритизират нови и скулптурни форми

like ribbons, or ...

като панделки или ...

pickles?

кисели краставички?

(Laughter)

(Смях)

And I think this is supposed to be a snail.

Мисля, че това е трябвало да бъде охлюв.

Something about this bothered me.

Нещо тук ме притесняваше.

Why was it that the best architects, the greatest architecture --

Защо най-добрите архитекти и най-великолепната архитектура -

all beautiful and visionary and innovative --

красива, визионерска и иновативна,

is also so rare,

се срещат толкова рядко

and seems to serve so very few?

и изглежда служат на толкова малко хора?

And more to the point:

И по-конкретно по темата:

With all of this creative talent, what more could we do?

При целия този изобретателен талант, какво повече можем да направим?

Just as I was about to start my final exams,

Точно преди началото на изпитната ми сесия

I decided to take a break from an all-nighter

реших да взема почивка от учене цяла нощ

and go to a lecture by Dr. Paul Farmer,

и да отида на лекция на д-р Пол Фармър,

a leading health activist for the global poor.

водещ здравен активист за бедните по света.

I was surprised to hear a doctor talking about architecture.

Бях изненадан да чуя лекар да говори за архитектура.

Buildings are making people sicker, he said,

"Сградите правят хората по-болни" - каза той,

and for the poorest in the world,

"и за най-бедните по света

this is causing epidemic-level problems.

това причинява епидемични проблеми."

In this hospital in South Africa,

В тази болница в ЮАР

patients that came in with, say, a broken leg,

пациенти, дошли - да кажем, със счупен крак,

to wait in this unventilated hallway,

да чакат в този непроветрен коридор,

walked out with a multidrug-resistant strand of tuberculosis.

излизат с туберкулозен щам с мултилекарствена резистентност.

Simple designs for infection control had not been thought about,

Не са обмислени прости проекти за контрол над инфекциите

and people had died because of it.

и това е коствало човешки животи.

"Where are the architects?" Paul said.

"Къде са архитектите?" - каза Пол.

If hospitals are making people sicker,

Ако болниците правят хората по-болни,

where are the architects and designers

къде са архитектите и проектантите,

to help us build and design hospitals that allow us to heal?

за да ни помогнат да строим и проектираме болници, в които можем да оздравяваме?

That following summer,

Следващото лято

I was in the back of a Land Rover with a few classmates,

бях на задната седалка на Ленд Ровър с няколко съученици,

bumping over the mountainous hillside of Rwanda.

подскачайки по хълмистия терен на Руанда.

For the next year, I'd be living in Butaro in this old guesthouse,

През следващата година щях да живея в Бутаро, в тази стара къща за гости,

which was a jail after the genocide.

която е била затвор след геноцида.

I was there to design and build a new type of hospital

Бях там, за да проектирам и построя нов вид болница

with Dr. Farmer and his team.

с д-р Фармър и неговия екип.

If hallways are making patients sicker,

Ако коридорите правят пациентите по-болни,

what if we could design a hospital that flips the hallways on the outside,

какво ще стане, ако проектираме болница с външни коридори

and makes people walk in the exterior?

и накараме хората да минават на открито?

If mechanical systems rarely work,

Ако инсталациите рядко работят,

what if we could design a hospital that could breathe

какво ще стане, ако проектираме болница, която може да диша

through natural ventilation,

чрез естествена вентилация

and meanwhile reduce its environmental footprint?

и междувременно намалим вредните ефекти за околната среда?

And what about the patients' experience?

Ами преживяването на пациентите?

Evidence shows that a simple view of nature

Доказано е, че обикновената гледка към природата

can radically improve health outcomes,

може драстично да подобри здравето.

So why couldn't we design a hospital

Тогава защо не проектираме болница,

where every patient had a window with a view?

където всеки пациент ще има прозорец с гледка?

Simple, site-specific designs can make a hospital that heals.

Прости проекти, съобразени със средата, могат да създадат болници, които лекуват.

Designing it is one thing;

Проектирането им е едно,

getting it built, we learned, is quite another.

построяването им, както научихме, е съвсем друго.

We worked with Bruce Nizeye,

Работихме с Брус Низей,

a brilliant engineer,

блестящ инженер,

and he thought about construction differently

който мислеше за различно проектиране

than I had been taught in school.

от това, на което са ни учили в училище.

When we had to excavate this enormous hilltop

Когато трябваше да разкопаем този огромен хълм

and a bulldozer was expensive and hard to get to site,

и беше твърде скъпо и трудоемко да ангажираме булдозер,

Bruce suggested doing it by hand,

Брус предложи да го направим на ръка,

using a method in Rwanda called "Ubudehe,"

използвайки метод, който в Руанда наричат убудехе

which means "community works for the community."

и който означава "общността работи за общността".

Hundreds of people came with shovels and hoes,

Стотици хора дойдоха с лопати и мотики

and we excavated that hill

и разкопахме хълма

in half the time and half the cost of that bulldozer.

два пъти по-бързо и по-евтино, отколкото с булдозер.

Instead of importing furniture, Bruce started a guild,

Вместо да внасяме обзавеждане, Брус откри цех

and he brought in master carpenters to train others

и доведе майстори-дърводелци, които да обучат останалите

in how to make furniture by hand.

как да правят мебели ръчно.

And on this job site,

И на това работно място,

15 years after the Rwandan genocide,

15 години след геноцида в Руанда,

Bruce insisted that we bring on labor from all backgrounds,

Брус настоя да доведем работници от всякакъв произход

and that half of them be women.

и половината от тях да са жени.

Bruce was using the process of building to heal,

Брус използваше строителния процес за лечение

not just for those who were sick,

не само на онези, които бяха болни,

but for the entire community as a whole.

но и на общността като цяло.

We call this the locally fabricated way of building, or "lo-fab,"

Наричаме това "локално произведеният начин за строене", или "ло-про",

and it has four pillars:

който има четири стълба:

hire locally,

наемай локално,

source regionally,

набавяй от региона,

train where you can

обучавай, където е възможно,

and most importantly,

и най-важното -

think about every design decision as an opportunity

мисли за всяко проектантско решение като за възможност

to invest in the dignity of the places where you serve.

да инвестираш в достойнството на местата, където служиш.

Think of it like the local food movement,

Това е като движението за хранене с местни продукти,

but for architecture.

но за архитектура.

And we're convinced that this way of building

Убедени сме, че този начин за строене

can be replicated across the world,

може да бъде повторен по целия свят

and change the way we talk about and evaluate architecture.

и да промени начина, по който говорим за архитектурата и я оценяваме.

Using the lo-fab way of building,

При ло-про начина за строене

even aesthetic decisions can be designed to impact people's lives.

дори естетическите решения могат да въздействат върху човешкия живот.

In Butaro, we chose to use a local volcanic stone

В Бутаро решихме да използваме местен вулканичен камък,

found in abundance within the area,

който се среща в изобилие в околността,

but often considered a nuisance by farmers,

но често е считан за пречка от фермерите

and piled on the side of the road.

и е трупан отстрани на пътя.

We worked with these masons to cut these stones

Работихме с тези зидари, за да изрежем камъните

and form them into the walls of the hospital.

и да изградим с тях стените на болницата.

And when they began on this corner

Когато започнаха от този ъгъл

and wrapped around the entire hospital,

и облицоваха цялата болница,

they were so good at putting these stones together,

те бяха толкова добри в поставянето на тези камъни,

they asked us if they could take down the original wall and rebuild it.

че ни попитаха дали могат да съборят сегашната стена и да я построят наново.

And you see what is possible.

Можете да видите какво е възможно.

It's beautiful.

Красиво е.

And the beauty, to me,

И красотата, според мен,

comes from the fact that I know that hands cut these stones,

идва от това, че знам как човешки ръце са изрязали тези камъни

and they formed them into this thick wall,

и са ги оформили в тази дебела стена,

made only in this place with rocks from this soil.

издигната само на това място и с камъни от тази земя.

When you go outside today and you look at your built world,

Когато излезете днес навън и погледнете към построения свят около вас,

ask not only:

запитайте се не само

"What is the environmental footprint?" -- an important question --

какъв е отпечатъкът върху околната среда - важен въпрос,

but what if we also asked,

но нека също се запитаме

"What is the human handprint of those who made it?"

какъв е отпечатъкът на хората, които са го построили?

We started a new practice based around these questions,

Започнахме нова практика, основана на тези въпроси,

and we tested it around the world.

и я изпробвахме по света.

Like in Haiti,

Например в Хаити,

where we asked if a new hospital could help end the epidemic of cholera.

където попитахме дали една нова болница може да прекъсне епидемията от холера.

In this 100-bed hospital,

В тази болница със сто легла

we designed a simple strategy

ние измислихме проста стратегия

to clean contaminated medical waste before it enters the water table,

за почистване на медицинските отпадъци, преди те да достигнат подпочвените води,

and our partners at Les Centres GHESKIO

и нашите партньори от Les Centres GHESKIO

are already saving lives because of it.

вече спасяват животи благодарение на това.

Or Malawi:

Или в Малави -

we asked if a birthing center could radically reduce

попитахме дали един родилен дом може драстично да намали

maternal and infant mortality.

смъртността сред родилките и новородените.

Malawi has one of the highest rates of maternal and infant death

Малави има един от най-високите проценти на такава смъртност в света.

in the world.

Using a simple strategy to be replicated nationally,

Използвайки проста стратегия, която да бъде повторена в цялата страна,

we designed a birthing center

ние проектирахме родилен дом,

that would attract women and their attendants

който би подканил жените и техните придружители

to come to the hospital earlier and therefore have safer births.

да дойдат в болницата по-рано и така да родят по-безопасно.

Or in the Congo, where we asked

Или в Конго, където попитахме

if an educational center could also be used

дали един образователен център може да служи също

to protect endangered wildlife.

и за опазване на дивата природа.

Poaching for ivory and bushmeat

Бракониерството на слонова кост и месо от дивеч

is leading to global epidemic, disease transfer and war.

води до войни и глобално епидемично пренасяне на болести.

In one of the hardest-to-reach places in the world,

На едно от най-труднодостъпните места по света

we used the mud and the dirt and the wood around us

ние използвахме калта, пръстта и дървесината около нас,

to construct a center

за да изградим център,

that would show us ways to protect and conserve our rich biodiversity.

който ще ни покаже как можем да опазим нашето богато биоразнообразие.

Even here in the US,

Дори тук в САЩ

we were asked to rethink

бяхме помолени да преосмислим

the largest university for the deaf and hard of hearing in the world.

най-големия университет в света за хора с увреден слух.

The deaf community, through sign language,

Общността на глухите, чрез езика на знаците,

shows us the power of visual communication.

ни разкрива силата на зрителната комуникация.

We designed a campus that would awaken the ways

Проектирахме кампус, който да пробуди начините,

in which we as humans all communicate,

по които всички хора комуникираме,

both verbally and nonverbally.

както вербално, така и невербално.

And even in Poughkeepsie, my hometown,

И дори в Покипси, родният ми град,

we thought about old industrial infrastructure.

си помислихме за старата индустриална инфраструктура.

We wondered:

Зачудихме се

Could we use arts and culture and design to revitalize this city

дали можем да използваме изкуството, културата и дизайна, за да оживим този

and other Rust Belt cities across our nation,

и други бивши индустриални градове в страната,

and turn them into centers for innovation and growth?

и да ги превърнем в центрове за иновация и растеж?

In each of these projects, we asked a simple question:

Във всеки от тези проекти задавахме простия въпрос,

What more can architecture do?

какво още може да направи архитектурата?

And by asking that question,

И задавайки този въпрос,

we were forced to consider how we could create jobs,

бяхме принудени да вземем предвид как можем да създадем работни места,

how we could source regionally

да набавяме от региона

and how we could invest in the dignity of the communities

и да инвестираме в достойнството на общностите,

in which we serve.

в които служим.

I have learned

Научих, че архитектурата

that architecture can be a transformative engine for change.

може да бъде двигател за промяна.

About a year ago, I read an article

Преди около година прочетох статия

about a tireless and intrepid civil rights leader

за неуморен и безстрашен водач за граждански права

named Bryan Stevenson.

на име Брайън Стивънсън.

(Applause)

(Аплодисменти)

And Bryan had a bold architectural vision.

Брайън има смело архитектурно виждане.

He and his team had been documenting

Той и екипът му са документирали

the over 4,000 lynchings of African-Americans

над четирите хиляди линчувания на афроамериканци,

that have happened in the American South.

извършени в Южните Щати.

And they had a plan to mark every county where these lynchings occurred,

Те планираха да маркират всеки окръг, където са станали тези линчувания

and build a national memorial to the victims of lynching

и да изградят национален паметник на жертвите

in Montgomery, Alabama.

в Монтгомъри, Алабама.

Countries like Germany and South Africa

Страни като Германия и ЮАР,

and, of course, Rwanda,

и разбира се - Руанда,

have found it necessary to build memorials

намериха за необходимо да изградят паметници,

to reflect on the atrocities of their past,

за да размишляват върху ужасите от миналото си

in order to heal their national psyche.

и така да лекуват своята народна психика.

We have yet to do this in the United States.

Все още ни предстои да направим това в Щатите.

So I sent a cold email to [email protected]:

Ето защо изпратих спонтанен мейл на [email protected]:

"Dear Bryan," it said,

"Скъпи Брайън" - се казваше в него,

"I think your building project

"Мисля, че вашият строителен проект

is maybe the most important project we could do in America

е може би най-важният, който можем да направим в Америка,

and could change the way we think about racial injustice.

и който може да промени мисленето ни за расовата неправда.

By any chance,

Случайно да знаете

do you know who will design it?"

кой ще го проектира?"

(Laughter)

(Смях)

Surprisingly, shockingly,

Изненадващо, шокиращо,

Bryan got right back to me,

Брайън веднага ми отговори

and invited me down to meet with his team and talk to them.

и ме покани да се срещна с екипа му и да говоря с тях.

Needless to say, I canceled all my meetings

Излишно е да казвам, че отмених всичките си срещи

and I jumped on a plane to Montgomery, Alabama.

и се качих на самолета за Монтгомъри, Алабама.

When I got there,

Когато пристигнах,

Bryan and his team picked me up, and we walked around the city.

Брайън и екипът му ме посрещнаха и ме разведоха из града.

And they took the time to point out

Отделиха време да ми посочат

the many markers that have been placed all over the city

множеството обозначения, поставени из целия град,

to the history of the Confederacy,

за историята на Конфедерацията

and the very few that mark the history of slavery.

и много малкото, които маркират историята на робството.

And then he walked me to a hill.

После той ме заведе до хълма,

It overlooked the whole city.

от който се виждаше целия град.

He pointed out the river and the train tracks

Посочи ми реката и влаковите релси,

където някога е просперирало най-голямото вътрешно пристанище

where the largest domestic slave-trading port in America

had once prospered.

за търговия на роби в Америка.

And then to the Capitol rotunda,

И после ротондата на Капитолия,

where George Wallace had stood on its steps

където Джордж Уолъс се е изправил

and proclaimed, "Segregation forever."

и провъзгласил "Сегрегация завинаги."

And then to the very hill below us.

И после за същия хълм под краката ни

He said, "Here we will build a new memorial

той каза: "Тук ще построим нов паметник,

that will change the identity of this city and of this nation."

който ще промени идентичността на този град и на тази нация.

Our two teams have worked together over the last year

Нашите два екипа работеха заедно през последната година,

to design this memorial.

за да проектират този паметник.

The memorial will take us on a journey

Паметникът ще ни отведе на пътешествие

through a classical, almost familiar building type,

през класически, почти познати видове сгради

like the Parthenon or the colonnade at the Vatican.

като Партенона или колонадата във Ватикана.

But as we enter,

Но когато влезем,

the ground drops below us and our perception shifts,

земята под нас се снижава и възприятието ни се измества,

where we realize that these columns evoke the lynchings,

тогава осъзнаваме, че тези колони напомнят линчуванията,

which happened in the public square.

станали на открития площад.

And as we continue,

Продължавайки нататък,

we begin to understand the vast number

започваме да разбираме колко много са тези,

of those who have yet to be put to rest.

които все още трябва да бъдат положени в мир.

Their names will be engraved on the markers that hang above us.

Имената им ще бъдат гравирани на плочите, висящи над нас.

And just outside will be a field of identical columns.

А съвсем наблизо отвън ще има терен с идентични колони.

But these are temporary columns, waiting in purgatory,

Но тези колони са временни, чакащи в чистилището

to be placed in the very counties where these lynchings occurred.

да бъдат поставени в окръзите, където са станали тези линчувания.

Over the next few years,

През следващите няколко години

this site will bear witness,

това място ще бъде свидетел

as each of these markers is claimed

как всяко от тези обозначения бива поискано

and visibly placed in those counties.

и поставено на видно място в тези окръзи.

Our nation will begin to heal from over a century of silence.

Нацията ни ще започне да оздравява от повече от век мълчание.

When we think about how it should be built,

Когато мислим как трябва да го построим,

we were reminded of Ubudehe,

си припомняме за убудехе -

the building process we learned about in Rwanda.

строителният процес, за който научихме в Руанда.

We wondered if we could fill those very columns

Зачудихме се дали можем да запълним същите тези колони

with the soil from the sites of where these killings occurred.

с пръст от местата, където са станали убийствата.

Brian and his team have begun collecting that soil

Брайън и екипът му започнаха да събират тази пръст

and preserving it in individual jars

и да я съхраняват в отделни буркани

with family members, community leaders and descendants.

с членове на семействата, обществени лидери и потомци.

The act of collecting soil itself

Самият акт на събиране на пръстта

has lead to a type of spiritual healing.

доведе до вид духовно изцеление.

It's an act of restorative justice.

То е акт на укрепваща справедливост.

As one EJI team member noted

Както отбеляза един член от екипа на EJI,

in the collection of the soil from where Will McBride was lynched,

докато събирахме пръст от мястото, където е бил линчуван Уил Макбрайд:

"If Will McBride left one drop of sweat,

"Ако Уил Макбрайд е оставил една капка пот,

one drop of blood,

една капка кръв,

one hair follicle --

един косъм коса,

I pray that I dug it up,

то се моля да я изкопая

and that his whole body would be at peace."

и цялото му тяло да почива в мир."

We plan to break ground on this memorial later this year,

Планираме да започнем разкопките за този паметник по-късно тази година

and it will be a place to finally speak of the unspeakable acts

и той ще бъде място, където най-после да говорим за неизказаните деяния,

that have scarred this nation.

белязали тази нация.

(Applause)

(Аплодисменти)

When my father told me that day that this house --

Когато през онзи ден баща ми ми каза , че тази къща -

our house --

нашата къща,

had saved his life,

е спасила живота му,

what I didn't know

това, което не знаех,

was that he was referring to a much deeper relationship

беше, че той говори за много по-дълбока връзка

between architecture and ourselves.

между нас и архитектурата.

Buildings are not simply expressive sculptures.

Сградите не са просто експресивни скулптури.

They make visible our personal and our collective aspirations

Те правят видими нашите лични и нашите колективни стремежи

as a society.

като общество.

Great architecture can give us hope.

Великолепната архитектура може да ни даде надежда.

Great architecture can heal.

Великолепната архитектура може да лекува.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)