Marc Pachter: The art of the interview

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

The National Portrait Gallery is the place dedicated

Националната портретна галерия е мястото, посветено

to presenting great American lives,

на представяне на живота на велики американци,

amazing people.

изумителни хора.

And that's what it's about.

Това е предназначението й.

We use portraiture as a way to deliver those lives, but that's it.

Използваме портретите като начин за запазване на тези животи, но това е всичко.

And so I'm not going to talk about the painted portrait today.

Затова днес няма да говоря за рисувания портрет.

I'm going to talk about a program I started there,

Ще говоря за една програма, която започнах там,

which, from my point of view, is the proudest thing I did.

която от моя гледна точка, е най-големият ми повод за гордост.

I started to worry about the fact

Започнах да се безпокоя заради факта,

that a lot of people don't get their portraits painted anymore,

че вече на много хора не се рисуват портрети,

and they're amazing people,

а те са изумителни хора

and we want to deliver them to future generations.

и искаме да ги предадем на бъдещите поколения.

So, how do we do that?

А как да го направим?

And so I came up with the idea of the living self-portrait series.

Така ми хрумна идеята за серия живи автопортрети.

And the living self-portrait series was the idea of basically

Идеята на серията живи автопортрети по същество

my being a brush in the hand

беше да сложа четка в ръката

of amazing people who would come and I would interview.

на удивителни хора, които да идват, а аз да ги интервюирам.

And so what I'm going to do is, not so much give you

И така, онова, което ще направя, е не толкова

the great hits of that program,

да ви дам най-големите хитове от тази програма,

as to give you this whole notion

колкото да ви дам цялостна представа

of how you encounter people in that kind of situation,

за това как се срещаш с хора в този тип ситуация,

what you try to find out about them,

какво се опитваш да откриеш за тях,

and when people deliver and when they don't and why.

кога хората го предоставят, кога не и защо.

Now, I had two preconditions.

Имах две предварителни условия.

One was that they be American.

Едното беше да са американци.

That's just because, in the nature of the National Portrait Gallery,

Просто защото Националната портретна галерия по природа

it's created to look at American lives.

е създадена с поглед към американския живот.

That was easy, but then I made the decision,

Това беше лесно, но после взех решението,

maybe arbitrary,

може би произволно,

that they needed to be people of a certain age,

че трябва да са хора на определена възраст,

which at that point, when I created this program,

която в момента, когато създадох програмата,

seemed really old.

изглеждаше наистина голяма.

Sixties, seventies, eighties and nineties.

Шейсет, седемдесет, осемдесет и деветдесет.

For obvious reasons, it doesn't seem that old anymore to me.

По очевидни причини, това не ми изглежда вече чак такава старост.

And why did I do that?

А защо го направих?

Well, for one thing, we're a youth-obsessed culture.

Е, първо, ние сме обсебена от младостта култура.

And I thought really what we need is an elders program

И реших, че всъщност имаме нужда от програма за възрастни хора,

to just sit at the feet of amazing people and hear them talk.

при която просто сядаме в краката на поразителни хора и ги слушаме да говорят.

But the second part of it -- and the older I get,

Но втората част от това - и колкото повече остарявам,

the more convinced I am that that's true.

толкова повече се убеждавам, че това е истина.

It's amazing what people will say when they know

Удивително е какво казват хората, когато знаят

how the story turned out.

как се е обърнала историята.

That's the one advantage that older people have.

Това е единственото предимство, което имат по-старите хора.

Well, they have other, little bit of advantage,

Е, имат и други малки предимства,

but they also have some disadvantages,

а имат също и някои неблагоприятни неща,

but the one thing they or we have is that

но единственото, което имат те или ние е,

we've reached the point in life

че сме стигнали момента в живота,

where we know how the story turned out.

когато знаем как се е обърнала историята.

So, we can then go back in our lives,

Затова после можем да се върнем в живота си,

if we've got an interviewer who gets that,

ако имаме интервюиращ, който получава това,

and begin to reflect on how we got there.

и да започнем да разсъждаваме как сме стигнали дотам.

All of those accidents that wound up

Всички онези случайности, които в крайна сметка

creating the life narrative that we inherited.

са създали живия разказ, който сме наследили.

So, I thought okay, now,

Така че си помислих - е, добре,

what is it going to take to make this work?

какво ще е нужно, за да сработи това?

There are many kinds of interviews. We know them.

Има много видове интервюта. Познаваме ги.

There are the journalist interviews,

Има журналистически интервюта,

which are the interrogation that is expected.

които са очакваният разпит.

This is somewhat against resistance

Това среща известна съпротива

and caginess on the part of the interviewee.

и потайност от страна на интервюирания.

Then there's the celebrity interview,

После идва интервюто на знаменитости,

where it's more important who's asking the question than who answers.

където е по-важно кой задава въпроса, отколкото кой отгваря.

That's Barbara Walters and others like that, and we like that.

Твоа е Барбара Уолтърс и други такива, и на нас ни харесва.

That's Frost-Nixon, where Frost seems to be as important

Това е Фрост-Никсън, където Фрост изглежда толкова важен,

as Nixon in that process.

колкото и Никсън при този процес.

Fair enough.

Съвсем разбираемо.

But I wanted interviews that were different.

Но аз исках различни интервюта.

I wanted to be, as I later thought of it, empathic,

Исках да бъда, както по-късно мислих за това, съчувстващ,

which is to say, to feel what they wanted to say

което ще рече да усещам какво искат да кажат

and to be an agent of their self-revelation.

и да бъда агент на тяхното саморазкритие.

By the way, this was always done in public.

Между другото, това винаги се правеше открито.

This was not an oral history program.

Не беше програма за устна история.

This was all about 300 people sitting at the feet of this individual,

Ставаше дума за 300 души, седнали в краката на този индивид,

and having me be the brush in their self-portrait.

а аз бях четката за неговия автопортрет.

Now, it turns out that I was pretty good at that.

Оказа се, че съм доста добър в това.

I didn't know it coming into it.

Не знаех, като се захващах с него.

And the only reason I really know that

Единствената причина наистина да знам това

is because of one interview I did with Senator William Fulbright,

е заради едно интервю, което направих със сенатор Уилям Фулбрайт,

and that was six months after he'd had a stroke.

шест месеца след като беше получил удар.

And he had never appeared in public since that point.

Никога не се беше появявал в обществото след това.

This was not a devastating stroke,

Не е било унищожителен удар,

but it did affect his speaking and so forth.

но беше повлиял на говора му и така нататък.

And I thought it was worth a chance,

Помислих си, че си струва да опитаме,

he thought it was worth a chance,

той реши, че си струва да опитаме,

and so we got up on the stage,

и така се качихме на сцената

and we had an hour conversation about his life,

и говорихме един час за живота му,

and after that a woman rushed up to me,

а след това една жена се втурна към мен,

essentially did,

практически така беше,

and she said, "Where did you train as a doctor?"

и попита: "Къде сте учили за лекар?"

And I said, "I have no training as a doctor. I never claimed that."

А аз отвърнах: "Нямам никакво медицинско обучение. Никога не съм твърдял това."

And she said, "Well, something very weird was happening.

А тя продължи: "Е, случваше се нещо много странно.

When he started a sentence, particularly

Когато той започваше изречение,

in the early parts of the interview,

особено в началните части на интервюто,

and paused, you gave him the word,

и замълчаваше, вие му давахте думата,

the bridge to get to the end of the sentence,

моста, за да стигне до края на изречението,

and by the end of it,

и към края му

he was speaking complete sentences on his own."

той сам изговаряше цели изречения."

I didn't know what was going on,

Не знам какво е станало,

but I was so part of the process of getting that out.

но явно съм бил изцяло част от процеса на изваждане на това навън.

So I thought, okay, fine, I've got empathy,

Така че си помислих - добре, имам съчувствие,

or empathy, at any rate,

а съчувствието, във всеки случай,

is what's critical to this kind of interview.

е жизненоважно за този вид интервю.

But then I began to think of other things.

Но тогава започнах да мисля за други неща.

Who makes a great interview in this context?

Кой прави прекрасно интервю в този контекст?

It had nothing to do with their intellect,

Нямаше нищо общо с техния интелект,

the quality of their intellect.

качеството на интелекта им.

Some of them were very brilliant,

Някои от тях бяха изключително блестящи,

some of them were,

а някои от тях бяха,

you know, ordinary people who would never claim to be intellectuals,

разбирате ли, обикновени хора, които никога не биха твърдели, че са интелектуалци,

but it was never about that.

но за мен това никога не е било основното.

It was about their energy.

Ставаше дума за енергията им.

It's energy that creates extraordinary interviews

Точно енергията създава изключителни интервюта

and extraordinary lives.

и изключителни животи.

I'm convinced of it.

Убеден съм в това.

And it had nothing to do with the energy of being young.

И тя няма нищо общо с енергията на това да си млад.

These were people through their 90s.

Това бяха над 90-годишни хора.

In fact, the first person I interviewed

Всъщност първият човек, когото интервюирах,

was George Abbott, who was 97,

беше Джордж Абът, който беше 97-годишен,

and Abbott was filled with the life force --

а Абът бе изпълнен с жизнената сила...

I guess that's the way I think about it -- filled with it.

предполагам, че по този начин мисля за нея - изпълнен с нея.

And so he filled the room,

И така, той изпълни залата

and we had an extraordinary conversation.

и имахме изключителен разговор.

He was supposed to be the toughest interview that anybody would ever do

Предполагаше се, че интервюто с него ще е най-трудното,

because he was famous for being silent,

което някой е правил, защото беше прочут с мълчанието си,

for never ever saying anything

с това, че никога не казва каквото и да било

except maybe a word or two.

освен може би една-две думи.

And, in fact, he did wind up opening up --

А всъщност той в крайна сметка наистина се отвори -

by the way, his energy is evidenced in other ways.

между другото, неговата енергия е доказана по други начини.

He subsequently got married again at 102,

Той впоследствие се ожени отново на 102 години,

so he, you know, he had a lot of the life force in him.

така че, разбирате ли, имаше много от жизнената сила в себе си.

But after the interview, I got a call,

Но след интервюто получих едно обаждане,

very gruff voice, from a woman.

от много дрезгав женски глас -

I didn't know who she was,

не знаех на кого е,

and she said, "Did you get George Abbott to talk?"

който попита: "Вие ли сте накарали Джордж Абът да проговори?"

And I said, "Yeah. Apparently I did."

А аз отвърнах: "Да. Очевидно съм."

And she said, "I'm his old girlfriend, Maureen Stapleton,

А тя каза: "Аз съм стара негова приятелка, Морийн Стейпълтън,

and I could never do it."

така и не успях да го направя."

And then she made me go up with the tape of it

А после ме накара да й пусна записа

and prove that George Abbott actually could talk.

и да докажа, че Джордж Абът наистина можел да говори.

So, you know, you want energy,

Така че, разбирате ли - искате енергия,

you want the life force,

искате жизнената сила,

but you really want them also to think

но наистина искате и да мислят,

that they have a story worth sharing.

че имат история, която си струва да споделят.

The worst interviews that you can ever have

Най-лошите интервюта, които може да проведете,

are with people who are modest.

са с хора, които са скромни.

Never ever get up on a stage with somebody who's modest,

Никога, за нищо на света не се качвайте на сцена с някого, който е скромен,

because all of these people have been assembled

защото всички тези хора са се събрали

to listen to them, and they sit there and they say,

да го слушат, а той сяда там и казва:

"Aw, shucks, it was an accident."

"О, глупости, стана случайно."

There's nothing that ever happens that justifies

Никога не се случва нищо, което да оправдае

people taking good hours of the day to be with them.

хората, отделящи часове от деня, за да бъдат с тях.

The worst interview I ever did: William L. Shirer.

Най-лошото интервю, което някога съм правил: Уилям Л. Ширър.

The journalist who did "The Rise and Fall of the Third Reich."

Журналистът, който направи "Възход и упадък на Третия райх".

This guy had met Hitler and Gandhi within six months,

Този човек се е срещал с Хитлер и Ганди в рамките на шест месеца,

and every time I'd ask him about it, he'd say, "Oh, I just happened to be there.

и всеки път, когато го питах за това, казваше: "О, просто случайно се оказах там.

Didn't matter." Whatever.

Не е толкова важно." Както и да е.

Awful.

Ужасно.

I never would ever agree to interview a modest person.

Никога не бих се съгласил да интервюирам скромен човек.

They have to think that they did something

Трябва да мислят, че са направили нещо

and that they want to share it with you.

и искат да го споделят с теб.

But it comes down, in the end,

Но накрая се свежда

to how do you get through all the barriers we have.

до това как преминаваш всички бариери, които имаме.

All of us are public and private beings,

Всички ние сме публични и частни същества,

and if all you're going to get from the interviewee is their public self,

и ако всичко, което ще получиш от интервюирания, е обществената му самоличност,

there's no point in it.

в това няма смисъл.

It's pre-programmed. It's infomercial,

Тя е препрограмирана. Тя е инфомерсиална,

and we all have infomercials about our lives.

а всички имаме инфомерсиали за живота си.

We know the great lines, we know the great moments,

Знаем великите изрази, знаем великите моменти,

we know what we're not going to share,

знаем какво няма да споделим,

and the point of this was not to embarrass anybody.

а смисълът на това не беше да смущавам когото и да било.

This wasn't -- and some of you will remember

Това не беше... а някои от вас ще си спомнят

Mike Wallace's old interviews --

старите интервюта на Майк Уолас -

tough, aggressive and so forth. They have their place.

груби, агресивни и така нататък. Те имат своето място.

I was trying to get them to say what they probably wanted to say,

Опитвах се да ги насоча натам да кажат онова, което вероятно искаха да кажат,

to break out of their own cocoon of the public self,

за да се измъкнат от своя пашкул на обществената личност,

and the more public they had been,

а колкото по-публични са били,

the more entrenched that person, that outer person was.

толкова по-укрепено бе това лице, това външно лице.

And let me tell you at once the worse moment and the best moment

Нека ви разкажа наведнъж за най-лошия момент и за най-добрия момент,

that happened in this interview series.

които се случиха в тази серия интервюта.

It all has to do with that shell that most of us have,

Всичко е свързано с онази черупка, която имаме повечето от нас,

and particularly certain people.

и особено някои хора.

There's an extraordinary woman named Clare Boothe Luce.

Има една изключителна жена на име Клеър Буут Люс.

It'll be your generational determinant

Ще бъде поколенчески определящо

as to whether her name means much to you.

това дали името й означава много за вас.

She did so much. She was a playwright.

Тя е направила толкова много. Била е драматург.

She did an extraordinary play called "The Women."

Написала е една изключителна пиеса, озаглавена "Жените".

She was a congresswoman

Била е член на конгреса,

when there weren't very many congresswomen.

когато не е имало много жени в конгреса.

She was editor of Vanity Fair,

Била е редактор на "Венити Феър",

one of the great phenomenal women of her day.

една от великите феноменални жени на своето време.

And, incidentally, I call her

И случайно аз я наричам

the Eleanor Roosevelt of the Right.

дясната Елинър Рузвелт.

She was sort of adored on the Right

Тя е била някак обожавана от десните,

the way Eleanor Roosevelt was on the Left.

както Елинър Рузвелт от левите.

And, in fact, when we did the interview --

И всъщност, когато направихме интервюто,

I did the living self-portrait with her --

направих живия автопортрет с нея,

there were three former directors of the CIA

там имаше трима бивши директори на ЦРУ,

basically sitting at her feet,

по същество седнали в краката й,

just enjoying her presence.

просто наслаждавайки се на присъствието й.

And I thought, this is going to be a piece of cake,

И си помислих - това ще бъде фасулска работа,

because I always have preliminary talks with these people

защото винаги провеждам предварителни разговори с тези хора

for just maybe 10 or 15 minutes.

само за може би 10 или 15 минути.

We never talk before that because if you talk before,

Никога не говорим преди това, защото, ако говориш предварително,

you don't get it on the stage.

не се получава на сцената.

So she and I had a delightful conversation.

И така, с нея имахме прекрасен разговор.

We were on the stage and then --

Бяхме на сцената, и тогава...

by the way, spectacular.

беше поразително, между другото.

It was all part of Clare Boothe Luce's look.

Всичко беше част от имиджа на Клеър Буут Люс.

She was in a great evening gown.

Беше облечена в прекрасна вечерна рокля.

She was 80, almost that day of the interview,

Беше почти 80-годишна в деня на интервюто,

and there she was and there I was,

ето ни там с нея

and I just proceeded into the questions.

и аз просто пристъпих към въпросите.

And she stonewalled me. It was unbelievable.

А тя ми правеше обструкции. Беше невероятно.

Anything that I would ask, she would turn around, dismiss,

Каквото и да я попитах, тя се обръщаше, отпращаше

and I was basically up there -- any of you

и по същество бях там горе - всички вие

in the moderate-to-full entertainment world

в света "модерирай-за-пълно-забавление"

know what it is to die onstage.

знаете какво е да умираш на сцена.

And I was dying. She was absolutely not giving me a thing.

А аз умирах. Тя не ми даваше абсолютно нищо.

And I began to wonder what was going on,

И започнах да се чудя какво става,

and you think while you talk,

а мислиш, докато говориш,

and basically, I thought, I got it.

и по същество мислех, че съм го схванал.

When we were alone, I was her audience.

Когато бяхме сами, аз бях нейната публика.

Now I'm her competitor for the audience.

А сега съм неин конкурент пред публиката.

That's the problem here, and she's fighting me for that,

Това е проблемът тук и тя се бори с мен за това.

and so then I asked her a question --

И така, щом й зададох въпрос -

I didn't know how I was going to get out of it --

не знаех как да се измъкна от това -

I asked her a question about her days as a playwright,

зададох й въпрос за дните й като драматург,

and again, characteristically,

и отново, характерно,

instead of saying, "Oh yes, I was a playwright, and this is what blah blah blah,"

вместо да каже - "О, да, бях драматург, и дрън-дрън-дрън",

she said, "Oh, playwright. Everybody knows I was a playwright.

тя каза: "о, драматург. Всеки знае, че съм била драматург.

Most people think that I was an actress. I was never an actress."

Повечето хора мислят, че съм била актриса. Никога не съм била актриса.

But I hadn't asked that, and then she went off on a tear,

Но не бях я питал за това, а после тя пророни сълза

and she said, "Oh, well, there was that one time that I was an actress.

и каза: "Е, добре - имаше един случай, когато бях актриса.

It was for a charity in Connecticut when I was a congresswoman,

Беше с благотворителна цел в Кънектикът, когато бях член на конгреса,

and I got up there," and she went on and on, "And then I got on the stage."

и се качих там горе..." - тя продължаваше: "И тогава се качих на сцената."

And then she turned to me and said,

После се обърна към мен и попита:

"And you know what those young actors did?

"А знаете ли какво направиха тези млади актьори?

They upstaged me." And she said, "Do you know what that is?"

Засенчиха ме." И попита: "Знаете ли какво е това?",

Just withering in her contempt.

просто вехнейки в презрението си.

And I said, "I'm learning."

А аз отвърнах: "Уча се."

(Laughter)

(Смях)

And she looked at me, and it was like the successful arm-wrestle,

Тя ме погледна и беше като успешната канадска борба,

and then, after that, she delivered an extraordinary account

а после, след това, представи изключително свидетелство

of what her life really was like.

за това какъв наистина е бил животът й.

I have to end that one. This is my tribute to Clare Boothe Luce.

Трябва да приключа с това. Това е лептата ми за Клеър Буут Люс.

Again, a remarkable person.

Отново, забележителна личност.

I'm not politically attracted to her, but through her life force,

Не съм политически привлечен към нея, но чрез жизнената й сила

I'm attracted to her.

съм привлечен към нея.

And the way she died -- she had, toward the end, a brain tumor.

А начинът, по който е починала - към края е имала мозъчен тумор.

That's probably as terrible a way to die as you can imagine,

Това вероятно е ужасен начин да умреш, както може да си представите,

and very few of us were invited to a dinner party.

и много малко от нас бяха поканени на официална вечеря.

And she was in horrible pain.

Тя изпитваше ужасни болки.

We all knew that.

Всички знаехме това.

She stayed in her room.

Остана в стаята си.

Everybody came. The butler passed around canapes.

Всички дойдоха. Икономът раздаваше сандвичи.

The usual sort of thing.

Обичайните неща.

Then at a certain moment, the door opened

После, в един момент, вратата се отвори

and she walked out perfectly dressed, completely composed.

и тя влезе, съвършено облечена, напълно спокойна.

The public self, the beauty, the intellect,

Обществената личност, красотата, интелектът,

and she walked around and talked to every person there

тя се разходи наоколо и поговори с всеки човек там,

and then went back into the room and was never seen again.

а после се върна в стаята си и никой не я видя повече.

She wanted the control of her final moment, and she did it amazingly.

Тя искаше контрола над последния си момент, и го направи по изумителен начин.

Now, there are other ways that you get somebody to open up,

Има и други начини, по които да накараш някого да се разкрие,

and this is just a brief reference.

а това е само кратка отпратка.

It wasn't this arm-wrestle,

Не беше канадска борба,

but it was a little surprising for the person involved.

но беше малко изненадващо за участващото лице.

I interviewed Steve Martin. It wasn't all that long ago.

Интервюирах Стив Мартин. Не беше чак толкова отдавна.

And we were sitting there,

Седяхме там

and almost toward the beginning of the interview,

и почти в началото на интервюто

I turned to him and I said, "Steve," or "Mr. Martin,

се обърнах към него и казах: "Стив", или "Г-н Мартин",

it is said that all comedians have unhappy childhoods.

казват, че всички комедианти са имали нещастно детство.

Was yours unhappy?"

Вашето нещастно ли беше?"

And he looked at me, you know, as if to say,

Той ме погледна, като че искаше да каже:

"This is how you're going to start this thing, right off?"

"Така ли ще започнете това, още отначало?"

And then he turned to me, not stupidly,

А после се обърна към мен доста хитро

and he said, "What was your childhood like?"

и каза: "А вашето детство какво беше?"

And I said -- these are all arm wrestles, but they're affectionate --

А аз отвърнах - всичко това е канадска борба, но с привързаност -

and I said, "My father was loving and supportive,

и казах: "Баща ми беше любящ и подкрепящ,

which is why I'm not funny."

затова аз не съм смешен.

(Laughter)

(Смях)

And he looked at me, and then we heard the big sad story.

А той ме погледна, и после чухме голямата тъжна история.

His father was an SOB,

Баща му е бил кучи син,

and, in fact, he was another comedian with an unhappy childhood,

и всъщност той беше още един комик с нещастно детство,

but then we were off and running.

но тогава стартирахме със страшна скорост.

So the question is:

И така, въпросът е:

What is the key that's going to allow this to proceed?

Кой е ключът, който ще позволи това да се случи?

Now, these are arm wrestle questions,

Това са въпроси тип "канадска борба",

but I want to tell you about questions

но искам да ви разкажа за въпроси,

that are more related to empathy

които са свързани повече със съчувствие

and that really, very often, are the questions

и които всъщност, много често, са въпросите,

that people have been waiting their whole lives to be asked.

които всъщност хората са чакали цял живот да им зададат.

And I'll just give you two examples of this because of the time constraints.

Само ще ви дам два примера за това, заради времевите ограничения.

One was an interview I did with one of the great American biographers.

Единият беше интервю, което направих с един от великите американски биографи.

Again, some of you will know him, most of you won't, Dumas Malone.

Отново, някои от вас ще го знаят, а повечето от вас - не - Дюма Малоун.

He did a five-volume biography of Thomas Jefferson,

Той е написал петтомна биография на Томас Джеферсън,

spent virtually his whole life with Thomas Jefferson,

фактически е прекарал целия си живот с Томас Джеферсън,

and by the way, at one point I asked him,

и между другото в един момент го попитах:

"Would you like to have met him?"

"Иска ли ви се да се бяхте срещнали с него?"

And he said, "Well, of course,

А той отвърна: "Е, разбира се,

but actually, I know him better than anyone who ever met him,

но всъщност аз го познавам повече от който и да било, който някога се е срещал с него,

because I got to read all of his letters."

защото съм могъл да прочета всичките му писма."

So, he was very satisfied with the kind of relationship they had over 50 years.

И така, той беше много доволен от типа връзка, който са имали в продължение на 50 години.

And I asked him one question.

Зададох му един въпрос.

I said, "Did Jefferson ever disappoint you?"

Попитах: "Джеферсън разочаровал ли ви е някога?"

And here is this man who had given his whole life to uncovering Jefferson

И ето го този човек, отдал целия си живот на това да разкрие Джеферсън

and connecting with him,

и да се свърже с него -

and he said, "Well ..." -- I'm going to do a bad southern accent.

той каза: "Е..." - ще направя лоша имитация на южен акцент.

Dumas Malone was from Mississippi originally.

Дюма Малоун беше роден в Мисисипи.

But he said, "Well," he said, "I'm afraid so."

Но той каза: "Е, боя се, че да."

He said, "You know, I've read everything,

И продължи: "Знаете ли, чел съм всичко,

and sometimes Mr. Jefferson would smooth the truth a bit."

и понякога г-н Джеферсън поприглажда малко истината."

And he basically was saying that this was a man

Той казваше по същество, че става дума за човек,

who lied more than he wished he had,

който е лъгал повече, отколкото му се е искало,

because he saw the letters.

защото бе виждал писмата.

He said, "But I understand that." He said, "I understand that."

Той продължи: "Но аз разбирам това."

He said, "We southerners do like a smooth surface,

Каза: "Ние, южняците, наистина обичаме гладки повърхности,

so that there were times when he just didn't want the confrontation."

затова има случаи, когато просто не е искал конфронтацията".

And he said, "Now, John Adams was too honest."

После каза: "А Джон Адамс е бил прекалено честен."

And he started to talk about that, and later on he invited me to his house,

И започна да говори за това, а по-късно ме покани в къщата си,

and I met his wife who was from Massachusetts,

и се запознах с жена му, която беше от Масачузетс -

and he and she had exactly the relationship

той и тя имаха точно същата връзка

of Thomas Jefferson and John Adams.

като тази на Томас Джеферсън и Джон Адамс.

She was the New Englander and abrasive,

Тя беше дразнещ жител на Нова Англия,

and he was this courtly fellow.

а той бе толкова изтънчен.

But really the most important question I ever asked,

Но всъщност най-важният въпрос, който някога съм задавал -

and most of the times when I talk about it,

а повечето пъти, когато говоря за това,

people kind of suck in their breath at my audacity, or cruelty,

хората някак затаяват дъх при моето безочие или жестокост,

but I promise you it was the right question.

но ви уверявам, че това беше правилният въпрос.

This was to Agnes de Mille.

Зададох го на Агнес де Мил.

Agnes de Mille is one of the great choreographers in our history.

Агнес де Мил е един от великите хореографи в нашата история.

She basically created the dances in "Oklahoma,"

Тя основно е създала танците в "Оклахома",

transforming the American theater.

преобразявайки американския театър.

An amazing woman.

Изумителна жена.

At the time that I proposed to her that --

По времето, когато й предложих това...

by the way, I would have proposed to her; she was extraordinary --

между другото, бих й предложил; тя беше изключителна...

but proposed to her that she come on.

но й предложих да дойде.

She said, "Come to my apartment."

Тя каза: "Елате в моя апартамент."

She lived in New York.

Живееше в Ню Йорк.

"Come to my apartment and we'll talk for those 15 minutes,

"Елате в моя апартамент и ще говорим през онези 15 минути,

and then we'll decide whether we proceed."

а после ще решим дали да продължим."

And so I showed up in this dark, rambling New York apartment,

И така, появих се в този тъмен, разхвърлян нюйоркски апартамент,

and she called out to me, and she was in bed.

тя ме извика, беше в леглото.

I had known that she had had a stroke,

Знаех, че е получила удар,

and that was some 10 years before.

а това е било около 10 години по-рано.

And so she spent almost all of her life in bed,

И така, тя прекарваше почти целия си живот в леглото,

but -- I speak of the life force --

но - говоря за жизнената сила -

her hair was askew.

косата й стоеше накриво.

She wasn't about to make up for this occasion.

Нямаше намерение да се гласи по този случай.

And she was sitting there surrounded by books,

И седеше там, заобиколена от книги,

and her most interesting possession she felt at that moment

а най-интересното й притежание според нея в онзи момент

was her will, which she had by her side.

беше завещанието й, поставено до нея.

She wasn't unhappy about this. She was resigned.

Не беше нещастна заради това. Беше примирена.

She said, "I keep this will by my bed, memento mori,

Каза: "Държа това завещание до леглото си, за да помня смъртта,

and I change it all the time

и го променям постоянно,

just because I want to."

просто защото искам."

And she was loving the prospect of death as much as she had loved life.

Харесваше й изгледът за смърт, колкото й бе харесвал животът.

I thought, this is somebody I've got to get in this series.

Реших - това е някой, когото трябва да включа в тези серии.

She agreed.

Тя се съгласи.

She came on. Of course she was wheelchaired on.

Дойде. Разбира се, беше в инвалиден стол.

Half of her body was stricken, the other half not.

Половината й тяло беше пострадало от удара, другата половина - не.

She was, of course, done up for the occasion,

Разбира се, беше нагласена за случая,

but this was a woman in great physical distress.

но това беше жена, силно измъчваща се физически.

And we had a conversation,

Водихме разговор,

and then I asked her this unthinkable question.

а после й зададох този немислим въпрос.

I said, "Was it a problem for you in your life that you were not beautiful?"

Попитах я: "Беше ли проблем за вас през живота ви, че не сте била красива?"

And the audience just -- you know,

А публиката просто - разбирате ли,

they're always on the side of the interviewee,

те винаги са на страната на интервюирания

and they felt that this was a kind of assault,

и възприеха това като един вид нападение,

but this was the question she had

но това беше въпросът,

wanted somebody to ask her whole life.

който тя цял живот беше искала някой да й зададе.

And she began to talk about her childhood, when she was beautiful,

Започна да говори за детството си, когато е била красива,

and she literally turned -- here she was, in this broken body --

и буквално се обърна - ето я, в това разбито тяло -

and she turned to the audience and

обърна се към публиката

described herself as the fair demoiselle

и се описа като хубавата госпожица

with her red hair and her light steps and so forth,

с червена коса, леки стъпки и така нататък,

and then she said, "And then puberty hit."

а после каза: "И тогава ме удари пубертетът."

And she began to talk about things that had happened

Започна да говори за неща, които са се случили

to her body and her face,

с нейното тяло и с лицето й

and how she could no longer count on her beauty,

и как вече не можела да разчита на красотата си,

and her family then treated her like the ugly sister of the beautiful one

а семейството й тогава се отнасяло с нея като грозната сестра на красавицата,

for whom all the ballet lessons were given.

на която се давали всички уроци по балет.

And she had to go along just to be with her sister for company,

А тя трябвало да ходи, само за да прави компания на сестра си,

and in that process, she made a number of decisions.

и при този процес взела ред решения.

First of all, was that dance, even though

Първото било, че танцът, макар и да не бил

it hadn't been offered to her, was her life.

предложен на нея, бил нейният живот.

And secondly, she had better be,

И второ - по-добре било,

although she did dance for a while, a choreographer

макар и да се занимавала с танци известно време,

because then her looks didn't matter.

да е хореографка, защото тогава външният й вид нямал значение.

But she was thrilled to get that out as a real, real fact in her life.

Но била много развълнувана да получи това като истински, истински факт в живота си.

It was an amazing privilege to do this series.

Беше изумителна привилегия да направя тези серии.

There were other moments like that, very few moments of silence.

Имаше други такива моменти, много малко моменти на тишина.

The key point was empathy

Ключово беше съчувствието,

because everybody in their lives

защото всеки през живота си

is really waiting for people to ask them questions,

всъщност чака хората да му зададат въпрос,

so that they can be truthful about who they are

за да може да каже истината за това кой е той

and how they became what they are,

и как е станал онова, което е,

and I commend that to you, even if you're not doing interviews.

и ви предавам това, дори ако не вземате интервюта.

Just be that way with your friends

Просто бъдете такива с приятелите си

and particularly the older members of your family.

и особено с по-възрастните членове от семейстото си.

Thank you very much.

Много ви благодаря.