Finding life we can't imagine | Christoph Adami

Translator: Vanya Popova Reviewer: Anton Hikov

So, I have a strange career.

И така аз имам странна кариера.

I know it because people come up to me, like colleagues, and say,

Знам това, защото хора идват при мен, примерно колеги,

"Chris, you have a strange career."

и ми казват: "Крис, ти имаш странна кариера".

(Laughter)

(Смях)

And I can see their point,

И аз ги разбирам,

because I started my career as a theoretical nuclear physicist.

защото започнах моята работа

като теоретичен ядрен физик.

And I was thinking about quarks and gluons and heavy ion collisions,

Mислех за кваркове и глуони

и тежки йонови сблъсъци

and I was only 14 years old --

и това беше когато бях на 14 години.

No, no, I wasn't 14 years old.

Не, не, не бях на 14 години.

But after that,

Но след това,

аз всъщност си имах своя собствена лаборатория

I actually had my own lab

в компютърния неврологичен отдел,

in the Computational Neuroscience department,

и не се занимавах с неврология.

and I wasn't doing any neuroscience.

Later, I would work on evolutionary genetics,

По-късно, работих върху еволюционнa генетикa,

and I would work on systems biology.

и билогия на системите.

But I'm going to tell you about something else today.

Но днес ще ви говоря за нещо друго.

I'm going to tell you about how I learned something about life.

Ще ви говоря

за това как научих нещо за живота.

And I was actually a rocket scientist.

И всъщност аз бях ракетен учен.

I wasn't really a rocket scientist,

Не бях наистина ракетен учен,

but I was working at the Jet Propulsion Laboratory

но работех

в лабораторията по реактивни двигатели

в слънчева Калифорния, където е топло;

in sunny California, where it's warm;

whereas now I am in the mid-West, and it's cold.

а сега съм в средният Запад

и е студено.

But it was an exciting experience.

Но беше едно невероятно преживяване.

One day, a NASA manager comes into my office,

Един ден един НАСА директор идва в офиса ми,

sits down and says,

сяда и казва:

"Can you please tell us, how do we look for life outside Earth?"

"Можеш ли да ни кажеш,

как да търсим живот извън Земята?

Това ме изненада,

And that came as a surprise to me,

защото всъщност бях нает

because I was actually hired to work on quantum computation.

да работя върху квантови изчисления.

И все пак имах добър отговор.

Yet, I had a very good answer.

I said, "I have no idea."

Аз отговорих: "Нямам си представа."

(Laughter)

And he told me, "Biosignatures, we need to look for a biosignature."

И той ми каза: "Биоследи,

ние трябва да търсим за биоследа."

И аз казах: "Какво е това?"

And I said, "What is that?"

And he said, "It's any measurable phenomenon

И той отговори: "Това е изчислим феномен,

който ни позволява да означим

that allows us to indicate the presence of life."

наличието на живот."

And I said, "Really?

И аз: "Наистина ли?"

Because isn't that easy?

Защото не е толкова лесно?

I mean, we have life.

Имам предвид, че има живот.

Can't you apply a definition,

Не можем ли да използваме дефиниция,

for example, a Supreme Court-like definition of life?"

като например, дефиниция дадена ни от Върховния Съд?"

И тогава се замислих, и казах:

And then I thought about it a little bit, and I said,

"Да, ама дали наистина е толкова лесно?

"Well, is it really that easy?

Защото, да, ако видиш нещо като това,

Because, yes, if you see something like this,

then all right, fine, I'm going to call it life --

тогава добре, ще го нарека живот --

no doubt about it.

без никакво съмнение.

But here's something."

Но има нещо друго."

And he goes, "Right, that's life too. I know that."

И той продължи: "Така, това е също живот. И аз знам това."

Except, if you think that life is also defined by things that die,

С изключението на това, че ако също определиш живота

като неща които умират,

you're not in luck with this thing,

няма да имаш късмет с това нещо,

because that's actually a very strange organism.

защото е всъщност един много странен организъм.

It grows up into the adult stage like that

Расте до възрастен етап

и след това преминава в Беджамин Бътън фаза,

and then goes through a Benjamin Button phase,

and actually goes backwards and backwards until it's like a little embryo again,

и всъщност се връща обратно и обратно,

докато не се превърне отново в малък ембрион,

и тогава започва отново да расте нагоре, и после пак надолу и нагоре -- като йо-йо --

and then actually grows back up, and back down and back up --

и никога не умира.

sort of yo-yo -- and it never dies.

So it's actually life,

И така всъщност е живот,

но всъщност не е

but it's actually not as we thought life would be.

като живота, който ние сме си представяли.

And then you see something like that.

И тогава виждаш нещо като това.

And he was like, "My God, what kind of a life form is that?"

И той: ''Боже мой, каква форма на живот е това?''

Някой да знае?

Anyone know?

Това не е всъщност живот, а кристал.

It's actually not life, it's a crystal.

Значи, веднъж, започнеш ли да се вглеждаш все повече

So once you start looking and looking at smaller and smaller things --

в по-малките и по-малките неща --

so this particular person wrote a whole article and said,

значи този определен човек

е написал цяла статия и казал: ''Хей, това са бактерии.''

"Hey, these are bacteria."

Except, if you look a little bit closer,

С изключение на това, че ако погледнеш малко по-отблизо,

you see, in fact, that this thing is way too small to be anything like that.

виждаш, че всъщност това нещо е много по-малко за да бъде нещо подобно.

И така той беше убеден,

So he was convinced, but, in fact, most people aren't.

но реално повечето хора не са.

И тогава, разбира се,

And then, of course, NASA also had a big announcement,

НАСА направи едно голямо известие,

and President Clinton gave a press conference,

и президентът Клинтън даде прес-конференция,

във връзка с тази невероятна находка

about this amazing discovery of life in a Martian meteorite.

от живот в един марсиански метеорит.

Само че понастоящем, тя е доста силно оспорвана.

Except that nowadays, it's heavily disputed.

Ако вземем показаното като урок,

If you take the lesson of all these pictures,

then you realize, well, actually, maybe it's not that easy.

става ясно, че всъщност може би не е толкова лесно.

Може би аз все пак имам нужда

Maybe I do need a definition of life

от определение на живота,

in order to make that kind of distinction.

за да мога да направя такова разграничение.

И така може ли живота да се определи?

So can life be defined?

И как да започнеш?

Well how would you go about it?

Разбира се,

Well of course, you'd go to Encyclopedia Britannica and open at L.

взимаш Енциклопедия Британика и отваряш на Ж.

Не, разбира се че не това, търсиш в Google.

No, of course you don't do that; you put it somewhere in Google.

И може би ще попаднеш на нещо.

And then you might get something.

(Laughter)

And what you might get --

И на какво ще попаднеш --

and anything that actually refers to things that we are used to,

и всичко което се отнася до неща, с които сме свикнали,

ще го захвърлиш.

you throw away.

И тогава може би ще попаднеш на нещо като това.

And then you might come up with something like this.

И се отнася до нещо сложно

And it says something complicated with lots and lots of concepts.

с много и много концепции.

Кой на тази Земя ще напише нещо

Who on Earth would write something as convoluted and complex and inane?

толкова забъркано и сложно

и безсъдържателно?

О, и това всъщност е наистина една много важна поредица от концепции.

Oh, it's actually a really, really, important set of concepts.

И така аз подчертавам само някои думи

So I'm highlighting just a few words

and saying definitions like that rely on things

и казвам определения като тези,

които се базират на неща, чиито основи не са

that are not based on amino acids or leaves or anything that we are used to,

амино киселини или листа,

или каквото и друго да е, с което сме свикнали,

а всъщност се основава само на процеси.

but in fact on processes only.

И ако вземем това в предвид,

And if you take a look at that,

това всъщност беше в една книга, която написах и разказва за изкуствения живот.

this was actually in a book that I wrote that deals with artificial life.

И това обяснява защо на първо място

And that explains why that NASA manager was actually in my office to begin with.

директора на НАСА беше всъщност в моя офис.

Because the idea was that, with concepts like that,

Защото идеята беше, че с концепции като тези,

maybe we can actually manufacture a form of life.

ние всъщност вероятно можем да направим

форма на живот.

And so if you go and ask yourself, "What on Earth is artificial life?",

И ако сега се запитате:

''Какво на Земята е изкуствен живот?''

let me give you a whirlwind tour of how all this stuff came about.

нека да ви дам една бърза обиколка

на как всичко това се случи.

And it started out quite a while ago,

То започна доста отдавна,

when someone wrote one of the first successful computer viruses.

когато някой написа

един от първите успешни компютърни вируси.

И за тези от вас, които не са толкова възрастни,

And for those of you who aren't old enough,

you have no idea how this infection was working --

нямате си на представа как тази инфекция работеше --

namely, through these floppy disks.

най-вече чрез тези флопи дискове.

But the interesting thing about these computer virus infections

Но интересното за тези компютърни вируси

беше, че ако се вгледате в бързината,

was that, if you look at the rate at which the infection worked,

с която инфекцията работеше,

they show this spiky behavior that you're used to from a flu virus.

те показват това упорито поведение,

с което сте запознати от вируса на грипа.

And it is in fact due to this arms race

И всъщност благодарение на това състезание

between hackers and operating system designers

между хакери и дизайнери на операционни системи,

that things go back and forth.

нещата вървяха напред и назад.

And the result is kind of a tree of life of these viruses,

И резултата е нещо като дърво на живота

съставено от тези вируси,

a phylogeny that looks very much like the type of life

филогения, която прилича много

на вида на живота с който сме свикнали, или поне на вирусно ниво.

that we're used to, at least on the viral level.

So is that life?

И така, това живот ли е? Не и доколкото аз съм заинтересован.

Not as far as I'm concerned.

Защо? Защото тези неща не могат сами да еволюират.

Why? Because these things don't evolve by themselves.

Фактически, те са написани от хакери.

In fact, they have hackers writing them.

Но тази идея беше отведена много бързо на следващо ниво,

But the idea was taken very quickly a little bit further,

when a scientist working at the Santa Fe Institute decided,

когато един учен работещ в Научния Институт реши:

"Why don't we try to package these little viruses

''Защо де не се опитаме да опаковаме тези малки вируси

in artificial worlds inside of the computer

в изкуствени светове вътре в комютъра

и ги оставим да еволюират?''

and let them evolve?"

And this was Steen Rasmussen.

Това беше Стийн Расмусен.

And he designed this system, but it really didn't work,

Tой проектира система, но тя не проработи

because his viruses were constantly destroying each other.

защото вирусите постянно се унищожаваха един други.

But there was another scientist who had been watching this, an ecologist.

Но там имаше един друг учен, който наблюдавал това, еколог.

И той си отишъл вкъщи и казал: ''Аз знам как да поправя това.''

And he went home and says, "I know how to fix this."

And he wrote the Tierra system,

Той написа системата Тиера,

and, in my book,

и в моята книга, е наистина една от първите

is in fact one of the first truly artificial living systems --

истински изкуствени живи системи --

except for the fact that these programs didn't really grow in complexity.

с изключение на това, че тези програми не можеха да растат по сложност.

So having seen this work, worked a little bit on this,

След като се запознах и поработих малко над това,

this is where I came in.

ето до къде достигнах.

And I decided to create a system that has all the properties

И аз реших да създадам система,

която да има всички характеристики които са нужни

that are necessary to see, in fact, the evolution of complexity,

за де се види еволюцията по сложност,

все повече и повече комплексни проблеми постоянно евлоюиращи.

more and more complex problems constantly evolving.

И разбира се, тъй като наистина не знам как да пиша код, имах нужда от помощ в това.

And of course, since I really don't know how to write code, I had help in this.

Аз имах двама студенти

I had two undergraduate students

в Калифорнийски технологичен институт, които работеха с мен.

at California Institute of Technology that worked with me.

Това са Чарлс Офрия отляво, Тайтъс Браун отдясно.

That's Charles Ofria on the left, Titus Brown on the right.

Сега те са уважавани професори

They are now, actually, respectable professors

at Michigan State University,

в Мичиганският щатски университет,

but I can assure you, back in the day, we were not a respectable team.

но искам да ви уверя, че в миналото,

ние не бяхме уважаван екип.

И съм много щастлив, че никакви снимки не бяха запазени

And I'm really happy that no photo survives

от нас тримата заедно, където и да е.

of the three of us anywhere close together.

Но каква е всъщност тази система?

But what is this system like?

Ами, не мога да навляза в много детайли,

Well I can't really go into the details,

but what you see here is some of the entrails.

но това, което може да видите тук са няколко от процесите.

Но това, на което исках да наблегна

But what I wanted to focus on is this type of population structure.

е този вид популационна структура.

Има някъде около 10 000 програми намиращи се тук.

There's about 10,000 programs sitting here.

And all different strains are colored in different colors.

И различните видове са оцветени в различни цветове.

And as you see here, there are groups that are growing on top of each other,

И както може да видите тук, има групи които растат една върху друга,

защото те се разпръскват.

because they are spreading.

Any time there is a program that's better at surviving in this world,

Когато има програма,

която е по-добра в уцеляването на този свят,

due to whatever mutation it has acquired,

поради каквато и да е мутация която е придобила,

it is going to spread over the others and drive the others to extinction.

тя ще се разпръсне върху другите и накара останалите да изчезнат.

Ще ви покажа един филм, където може да видите тази динамика.

So I'm going to show you a movie

where you're going to see that kind of dynamic.

И тези експерименти са започнати

And these kinds of experiments are started with programs that we wrote ourselves.

с програми, които ние самите сме написали.

Ние пишем нашите собствени неща, копираме ги,

We write our own stuff, replicate it, and are very proud of ourselves.

и сме изключително самодоволни.

And we put them in, and what you see immediately

И ги поставяме вътре, и виждате в момента,

is that there are waves and waves of innovation.

че там има вълни и вълни от иновация.

By the way, this is highly accelerated,

Между другото, това е много ускорено,

so it's like a 1000 generations a second.

и е нещо като хиляда генерации в секунда.

But immediately, the system goes like, "What kind of dumb piece of code was this?

Но веднага системата откликва:

''Колко тъпа част от код е това?

This can be improved upon in so many ways, so quickly."

Това може да бъде подобрено по толкова много начини

толкова бързо.''

So you see waves of new types taking over the other types.

И така може да видите вълни от нови видове

превземащи останалите.

And this type of activity goes on for quite a while,

И този вид активност продължава доста време,

until the main easy things have been acquired by these programs.

докато основните лесни неща са превзети от тези програми.

And then, you see sort of like a stasis coming on

И след това виждате нещо като застой,

where the system essentially waits

където системата по същество чака

for a new type of innovation, like this one,

нов вид иновация, като тази,

which is going to spread over all the other innovations that were before

която ще се разпространи

върху всички други останали иновации

and is erasing the genes that it had before,

и ще трие гените които е имала преди,

until a new type of higher level of complexity has been achieved.

докато ново по-високо ниво на сложност е достигнато.

And this process goes on and on and on.

И този процес продължава и продължава и продължава.

So what we see here

Така това което виждаме тук

is a system that lives in very much the way we're used to how life goes.

е една система, която живее

по начин, който ние знаем за живота.

But what the NASA people had asked me really was,

Но това, което хората от НАСА всъщност искаха от мен

беше: '' Дали тези неща

"Do these guys have a biosignature?

имат биоследи?

Can we measure this type of life?

Можем ли да измерим този вид живот?

Because if we can,

Защото ако можем,

maybe we have a chance of actually discovering life somewhere else

тогава може би имаме шанс наистина да открием живот някъде другаде,

without being biased by things like amino acids."

без да сме повлияни

от неща като амино киселини.''

So I said, "Well, perhaps we should construct a biosignature

И аз казах: ''Ами, може би трябва да построим

една биоследа,

based on life as a universal process.

базираща се на живота като универсален процес.

In fact, it should perhaps make use of the concepts that I developed

Фактически, тя би трябвало да използва

концепциите, които бях проектирал,

просто за да видя

just in order to sort of capture what a simple living system might be."

какво представлява една обикновена жива система."

И това което измислих --

And the thing I came up with --

I have to first give you an introduction about the idea,

първо трябва да ви въведа в идеята,

and maybe that would be a meaning detector,

и може би това ще е смислов индикатор,

а не индикатор на живот.

rather than a life detector.

And the way we would do that --

И начина, по който ще направим това --

I would like to find out how I can distinguish text

бих искал да намеря начин, по който да мога да различа

that was written by a million monkeys, as opposed to text that is in our books.

текст, който е бил написан от милиони маймуни,

и текст който се намира в нашите книги.

And I would like to do it in such a way

И бих искал да направя това по такъв начин,

that I don't actually have to be able to read the language,

че всъщност да няма нужда да знам как да чета езика,

защото съм сигурен че няма да мога.

because I'm sure I won't be able to.

Но поне да знам че там имa някакъв вид азбука.

As long as I know that there's some sort of alphabet.

Ето тук това е честотна диаграма,

So here would be a frequency plot

за това колко често откриваме

of how often you find each of the 26 letters of the alphabet

всяка една от 26 букви от азбуката,

in a text written by random monkeys.

в текст написан от случайно подбрани маймуни.

And obviously, each of these letters comes off about roughly equally frequent.

И разбира се всяка една от тези букви

има приблизително същата честота.

Но ако се вгледаме в същото разпределение в английски текстове,

But if you now look at the same distribution in English texts,

it looks like that.

то изглежда ето така.

And I'm telling you, this is very robust across English texts.

И да ви кажа, това е много ясно представено в английски текстове.

И ако се вгледам във френски текстове, изглежда малко по-различно,

And if I look at French texts, it looks a little bit different,

или в италиански, или немски.

or Italian or German.

Те всичките си имат свои собствени разпределения на честотите,

They all have their own type of frequency distribution,

но са добре изразени.

but it's robust.

Няма значение дали пише за политика или наука.

It doesn't matter whether it writes about politics or about science.

Няма значение дали е поема

It doesn't matter whether it's a poem or whether it's a mathematical text.

или е математически текст.

Това е една забелижима следа,

It's a robust signature,

и е много стабилна.

and it's very stable.

As long as our books are written in English --

Докато нашите книги се пишат на английски --

защото хората ги пренаписват и ги копират --

because people are rewriting them and recopying them --

it's going to be there.

тя ще си остане там.

So that inspired me to think about, well, what if I try to use this idea

Това ме накара да се замисля,

защо да не се опитам да използвам тази идея

за да, не да различа произволни текстове

in order, not to detect random texts from texts with meaning,

от текстове със специално значение,

but rather detect the fact that there is meaning

но да различа самият факт, че има смисъл

in the biomolecules that make up life.

в биомолекулите, които произвеждат живот.

Но първо трябва да се запитам:

But first I have to ask:

what are these building blocks,

какви са тези изграждащи блокове, като азбуката, елементи които ви показах?

like the alphabet, elements that I showed you?

Оказа се, че имаме много различни алтернативи

Well it turns out, we have many different alternatives

за тези различни поредици от изграждащи частици.

for such a set of building blocks.

Ние можем да използваме амино киселини,

We could use amino acids,

we could use nucleic acids, carboxylic acids, fatty acids.

можем да използваме нуклеинови киселини, карбоксилни киселини, мастни киселини.

In fact, chemistry's extremely rich, and our body uses a lot of them.

Всъщност, химията е много изобилна и нашето тяло използва много от тях.

И за да тестваме наистина тази идея,

So that we actually, to test this idea,

first took a look at amino acids and some other carboxylic acids.

аз първо разгледах амино киселините и някои други карбоксилни киселини.

И ето какъв е резултата.

And here's the result.

Here is, in fact, what you get

Ето какво, всъщност, ще получите

if you, for example, look at the distribution of amino acids

ако, примерно, се вгледате в разпределението на амино киселините

on a comet or in interstellar space or, in fact, in a laboratory,

върху една комета или в междузвездното пространство,

или всъщност в лаборатория

where you made very sure that in your primordial soup,

където може да се уверите, че в първоначаналната смесица

няма никакъв живот.

there is no living stuff in there.

Това, което най-често може да намерите е глицин и после аланин,

What you find is mostly glycine and then alanine

и там може да има малки остатъци от другите.

and there's some trace elements of the other ones.

That is also very robust --

И това също е много силно изразено --

what you find in systems like Earth

в това, което може да се намери в системи като тази на Земята,

where there are amino acids, but there is no life.

където има амино киселини,

но там няма никакъв живот.

But suppose you take some dirt and dig through it

Но ако примерно вземем пръст

и прокопаем през нея,

and then put it into these spectrometers,

и след това я сложим в тези спектометри,

because there's bacteria all over the place;

тогава там ще гъмжи от бактерии;

or you take water anywhere on Earth,

или вземем вода от където и да е на Земята,

тогава тя ще е пълна с живот,

because it's teaming with life,

and you make the same analysis;

и направим същият анализ;

the spectrum looks completely different.

спектъра ще изглежда съвсем различно.

Разбира се, там все още има глицин и аланин,

Of course, there is still glycine and alanine,

but in fact, there are these heavy elements, these heavy amino acids,

но всъщност, там има от тези тежки елементи, тези тежки амино киселини,

that are being produced because they are valuable to the organism.

които са произведени,

защото са важни за организма.

И някои други,

And some other ones that are not used in the set of 20,

които не са използвани в поредицата от 20,

те няма да се покажат въобще

they will not appear at all in any type of concentration.

в какъвто и да е вид концентрация.

So this also turns out to be extremely robust.

И така това също се оказва доста силно изразено.

It doesn't matter what kind of sediment you're using to grind up,

Няма значение какъв вид седимент използваме за да ги раздробим,

дали ще е бактерия или някакъв друг вид растения или животни.

whether it's bacteria or any other plants or animals.

Навсякъде където има живот,

Anywhere there's life,

you're going to have this distribution,

ще получим този вид разпределение

as opposed to that distribution.

а не някакво друго.

And it is detectable not just in amino acids.

И може да се види не само в амино киселини.

Now you could ask:

Сега може да попитате:

Well, what about these Avidians?

"Добре, ами какво да кажем за тези авидиани?"

Авидианите, които са жителите в този компютърен свят

The Avidians being the denizens of this computer world

where they are perfectly happy replicating and growing in complexity.

са перфекто щастливи, репликиращи се и растящи по сложност там.

So this is the distribution that you get if, in fact, there is no life.

Ето това е дистибуцията която получавате,

когато няма живот.

They have about 28 of these instructions.

Те имат някъде около 28 от тези инструкции.

And if you have a system where they're being replaced one by the other,

И ако има система, където те се заместват една с друга,

това прилича на маймуните, които използват пишеща машина.

it's like the monkeys writing on a typewriter.

Всяка една от тези инстукции има

Each of these instructions appears with roughly the equal frequency.

приблизително една и съща честота.

But if you now take a set of replicating guys

Но ако сега вземете извадка от тези, които се повтарят,

както видяхте във видеото,

like in the video that you saw,

то тези изглеждат ето така.

it looks like this.

Значи там има инструции,

So there are some instructions

that are extremely valuable to these organisms,

които са много важни за тези организми,

и затова техните честоти ще бъдат много високи.

and their frequency is going to be high.

And there's actually some instructions that you only use once, if ever.

И там всъщност има инструкции,

които са използвани само веднъж, ако дали и толкова.

So they are either poisonous

Тези последните са или отровни

or really should be used at less of a level than random.

или наистина трябва да се използват по-малко от произволно.

In this case, the frequency is lower.

В този случай, честота е по-ниска.

И ако погледнем сега, дали това е една силна следа?

And so now we can see, is that really a robust signature?

I can tell you indeed it is,

Мога да ви кажа че е,

because this type of spectrum, just like what you've seen in books,

защото този вид спектър, също като онзи, който видяхте при книгите,

and just like what you've seen in amino acids,

и като онзи, който видяхте в амино киселините,

it doesn't really matter how you change the environment,

няма значение как променяте средата, той е много постоянен;

it's very robust, it's going to reflect the environment.

той ще отрази тази среда.

Сега ще ви покажа един малък експеримент, който проведохме.

So I'm going to show you now a little experiment that we did.

И трябва да ви обясня,

And I have to explain to you,

върха на тази графика

the top of this graph

shows you that frequency distribution that I talked about.

ви показва разпределението на честотата, за която говорех.

Here, that's the lifeless environment

Ето това е една неоживена среда,

където всяка инструкция се появява

where each instruction occurs at an equal frequency.

с една и съща честота.

А ето тук отдолу ви показвам

And below there, I show, in fact, the mutation rate in the environment.

темпа, с който те мутират в тази среда.

And I'm starting this at a mutation rate that is so high

И започвам това с темп на мутациите, който е толкова висок,

that even if you would drop a replicating program

че ако пуснете

една репликираща се програма,

that would otherwise happily grow up to fill the entire world,

която по принцип ще си расте щастливо

запълвайки цялата среда,

ако я пуснете вътре, тя веднага ще започне да мутира докато не умре.

if you drop it in, it gets mutated to death immediately.

So there is no life possible at that type of mutation rate.

Така че излиза, че няма живот

с такава бързина на мутацията.

But then I'm going to slowly turn down the heat, so to speak,

Но ако понамаля малко топлината, така да се каже,

and then there's this viability threshold

и там има един специфичен праг на жизненоспособност,

where now it would be possible for a replicator to actually live.

където ще е възможно

за повтарящите се да останат живи.

And indeed, we're going to be dropping these guys into that soup all the time.

И наистина, ние започваме да пускаме тези неща

в средата постянно.

И нека да видим как изглежда това.

So let's see what that looks like.

Първо нищо, нищо, нищо.

So first, nothing, nothing, nothing.

Твърде топло, твърде топло.

Too hot, too hot.

Now the viability threshold is reached,

Сега прагът на жизненоспособност е достигнат,

and the frequency distribution has dramatically changed

и разпределението на честотата

се е променило драматично, и всъщност, стабилизирало.

and, in fact, stabilizes.

И това, което направих бе,

And now what I did there

is, I was being nasty, I just turned up the heat again and again.

аз бях малко лош, усилих топлината отново и отново.

И разбира се, те достигат прагът на жизненоспособност.

And of course, it reaches the viability threshold.

And I'm just showing this to you again because it's so nice.

И ви го показвам отново, защото това е толкова хубаво.

You hit the viability threshold.

Достигате прагът на жизненоспособността.

The distribution changes to "alive!"

Разпределението се променя до ''жив!''

And then, once you hit the threshold

И тогава, когато достигнете този праг,

where the mutation rate is so high that you cannot self-reproduce,

където темптото на мутацията е толкова високо,

че не може да се само-възпроизвеждате,

тогава не може да копирате информцията

you cannot copy the information forward to your offspring

и да я предавате на вашето поколение,

without making so many mistakes that your ability to replicate vanishes.

без да направите толкова много грешки,

че възможността за репликиране изчезва.

And then, that signature is lost.

И тогава тази следа изчезва.

Какво научихме от това?

What do we learn from that?

Well, I think we learn a number of things from that.

Ами, смятам, че научихме доста неща от това.

One of them is,

Едно от тях е,

if we are able to think about life in abstract terms --

че ние можем да мислим за живота

абстрактно --

and we're not talking about things like plants,

и ако не говорим за неща като растения,

и не говорим за амино киселини,

and we're not talking about amino acids,

и не говорим за бактерии,

and we're not talking about bacteria,

but we think in terms of processes --

но мислим по отношение на процеси --

тогава можем да започнем да мислим за живота,

then we could start to think about life

not as something that is so special to Earth,

не като нещо, което принадлежи само на Земята,

but that, in fact, could exist anywhere.

но, всъщност, като нещо, което може да съществува навсякъде.

Because it really only has to do with these concepts of information,

Защото се отнася само до

тези концепции от информация,

of storing information within physical substrates --

за натрупване на информация

с физически основи --

anything: bits, nucleic acids, anything that's an alphabet --

всичко: частици, нуклеидни киселини,

всичко което е азбука --

and make sure that there's some process

и се осигурява, че има някакъв процес,

so that this information can be stored for much longer than you would expect --

където тази информция може да бъде съхранена

за по-дълго отколкото очаквате

е необходимо за израждането на тази информация.

the time scales for the deterioration of information.

И ако може да направите това,

And if you can do that, then you have life.

тогава ще имате живот.

So the first thing that we learn

И така, първото нещо което научихме

is that it is possible to define life in terms of processes alone,

е това, че е възможно да определим живота

в рамките само на процеси,

without referring at all to the type of things that we hold dear,

без да се обръщаме към всички тези

видове неща, към които ние се придържаме,

доколкото се отнася до вида живот на Земята.

as far as the type of life on Earth is.

And that, in a sense, removes us again,

И това по един начин ни отдалечава отново,

like all of our scientific discoveries, or many of them --

както всички наши научни открития, или по-голямата част от тях --

it's this continuous dethroning of man --

това е този постянен опит да свалим хората от техния пиедестал --

от начина, по който ние се смятаме за специални, защото сме живи.

of how we think we're special because we're alive.

Well, we can make life; we can make life in the computer.

Ние можем да създадем живот. Можем да създадем живот в компютър.

Granted, it's limited,

Вярно, той е ограничен,

but we have learned what it takes in order to actually construct it.

но сме се научили какво е нужно

за да го проектираме наистина.

And once we have that,

И веднъж имайки това,

then it is not such a difficult task anymore

вече не е толкова трудна задача

to say, if we understand the fundamental processes

да кажем, че ако разбираме основните процеси,

that do not refer to any particular substrate,

които не са отнасят до някои определени елементи,

then we can go out and try other worlds,

тогава можем да излезем

и опитаме това в други светове,

figure out what kind of chemical alphabets might there be,

да разберам какви видове химически процеси има там,

да разберем достатъчно за нормалната им химия,

figure enough about the normal chemistry, the geochemistry of the planet,

за геохимията на планетата,

за да знаем как ще изглежда разпределението

so that we know what this distribution would look like in the absence of life,

при липсата на живот,

and then look for large deviations from this --

и тогава да потърсим големи отклонения от тези --

this thing sticking out, which says, "This chemical really shouldn't be there."

това нещо което стърчи, и казва:

''Този елемент наистина не трябва да бъде тук.''

Now we don't know that there's life then,

Сега няма да знаем, че тогава там ще има живот,

but we could say,

но можем да кажем:

"Well at least I'm going to have to take a look very precisely at this chemical

''Е, поне ще погледна по-отблизо този химически елемент

and see where it comes from."

и ще видя от къде идва.''

И това може да е нашият шанс

And that might be our chance of actually discovering life

да открием наистина живот,

when we cannot visibly see it.

когато не можем всъщност да го видим.

And so that's really the only take-home message that I have for you.

И така, това е наистина единственото послание,

в това, което ви представих.

Life can be less mysterious than we make it out to be

Животът може да бъде по-малко мистериозен,

отколкото го изкарваме да бъде,

when we try to think about how it would be on other planets.

когато се опитваме да мислим за живот на други планети.

And if we remove the mystery of life,

И ако премахнем мистерията на живота,

then I think it is a little bit easier for us to think about how we live,

тогава смятам, че е малко по-лесно

за нас да помислим как живеем,

and how perhaps we're not as special as we always think we are.

и как може би, ние не сме толкова специални, колкото си мислиме че сме.

And I'm going to leave you with that.

И смятам да ви оставя с това.

Благодаря ви много.

And thank you very much.

(Applause)

(Аплодисменти)