"Everything happens for a reason" -- and other lies I've loved | Kate Bowler | TED

Translator: Nataliya Stancheva Reviewer: Billie Macleod

There is some medical news that nobody, absolutely nobody,

Има някои медицински новости, които никой, абсолютно никой

is prepared to hear.

не е готов да чуе.

I certainly wasn't.

Аз със сигурност не бях.

It was three years ago that I got a call in my office

Преди три години получих позвъняване в моя офис

with the test results of a recent scan.

с резултатите от последния ми скенер.

I was 35 and finally living the life I wanted.

Бях на 35 и най-накрая живеех бленувания от мен живот.

I married my high school sweetheart

Бях се омъжила за ученическата си любов

and had finally gotten pregnant after years of infertility.

и най-накрая бях забременяла след години безплодие.

And then suddenly we had a Zach,

И така в семейството ни се появи Зак,

a perfect one-year-old boy/dinosaur,

едно съвършенно на една годинка, момченце/динозавър,

depending on his mood.

в зависимост от настроението му.

And having a Zach suited me perfectly.

Да имам Зак ми подхождаше идеално.

I had gotten the first job I applied for in academia,

Бях получила първата работа, за която кандидатствах в академичните среди,

land of a thousand crushed dreams.

земята на хиляди разбити мечти.

And there I was,

И ето ме там,

working at my dream job

на мечтаното работно място,

with my little baby

с малкото ми бебенце

and the man I had imported from Canada.

и мъжа, който си бяха внесла от Канада.

(Laughter)

(Смях)

But a few months before, I'd started feeling pain in my stomach

Само че преди няколко месеца започнах да имам стомашна болка.

and had gone to every expert to find out why.

Бях обиколила всички експерти в търсене на причината.

No one could tell me.

Никой не можеше да ми каже.

And then, out of the blue,

И после, като гръм от ясно небе,

some physician's assistant called me at work

някакъв помощник-лекар ми се обади на работа,

to tell me that I had stage IV cancer,

за да ми съобщи, че имам рак IV-ти стадий

and that I was going to need to come to the hospital right away.

и трябва незабавно да отида в болницата.

And all I could think of to say was,

Всичко, което успях да кажа, беше:

"But I have a son.

"Но аз имам син.

I can't end.

Не мога да умра.

This world can't end.

Този свят не може да свърши.

It has just begun."

Той току-що започна."

And then I called my husband, and he rushed to find me

После звъннах на съпруга си, той се втурна да ме намери

and I said all the true things that I have known.

а аз му казах всичко истинно и вярно, което знаех.

I said, "I have loved you forever,

Казах: "Винаги съм те обичала.

I have loved you forever.

Завинаги ще те обичам.

I am so sorry.

Толкова съжалявам.

Please take care of our son."

Моля те, грижи се за сина ни."

And then as I began the walk to the hospital,

Чак после, на път за болницата,

it crossed my mind for the first time,

за първи път ми мина през ума:

"Oh. How ironic."

"Ама че ирония!"

I had just written a book called "Blessed."

Току-що бях написала книга, озаглавена "Благословена".

(Laughter)

(Смях)

I am a historian

Историк съм

and an expert in the idea that good things happen to good people.

и съм експерт относно идеята, че на добрите хора се случват добри неща.

I research a form of Christianity nicknamed "the prosperity gospel,"

Изследвам форма на християнството, наречено "евангелието на просперитета",

for its very bold promise that God wants you to prosper.

заради дръзкото му обещание, че Бог иска ти да прогресираш.

I never considered myself a follower of the prosperity gospel.

Никога не съм се смятала за последовател на евангелието на просперитета.

I was simply an observer.

Бях просто един наблюдател.

The prosperity gospel believes that God wants to reward you

Евангелието на просперитета вярва, че Бог иска да те възнагради,

if you have the right kind of faith.

ако имаш правилната вяра,

If you're good and faithful,

ако си добър и верен,

God will give you health and wealth

Бог ще ти даде здраве и богатство,

and boundless happiness.

и безгранично щастие.

Life is like a boomerang:

Животът е като бумеранг:

if you're good,

ако си добър,

good things will always come back to you.

добрите неща винаги ще се връщат при теб.

Think positively. Speak positively.

Мисли позитивно. Говори позитивно.

Nothing is impossible if you believe.

Всичко е възможно, ако вярваш.

I got interested in this very American theology

Заинтригувах се от това типично американско богословие,

when I was 18 or so,

когато бях на около 18 години.

and by 25 I was traveling the country interviewing its celebrities.

На 25 вече пътувах из страната да вземам интервюта от знаменитостите.

I spent a decade talking to televangelists

Прекарах десетилетие, разговаряйки с телеевангелисти

with spiritual guarantees for divine money.

с духовни гаранции за божествени пари.

I interviewed countless megachurch pastors with spectacular hair

Интервюирах безброй пастори на мегацъркви, всички с изумителна коса,

about how they live their best lives now.

за това как сега водят най-чудесния живот.

I visited with people in hospital waiting rooms

Посещавах хора в чакални на болници

and plush offices.

и в луксозни офиси.

I held hands with people in wheelchairs,

Държах ръцете на пациенти в инвалидни колички,

praying to be cured.

молейки се да бъдат изцелени.

I earned my reputation as destroyer of family vacations

Спечелих си репутация на човек, развалящ семейните почивки,

for always insisting on being dropped off at the fanciest megachurch in town.

защото винаги настоявах да се отбия в най-лъскавата мегацърква в града.

If there was a river running through the sanctuary,

Имаше ли река, течаща през светилището,

an eagle flying freely in the auditorium,

орел, реещ се свободно в аудиторията,

or an enormous spinning golden globe,

или пък огромен златен въртящ се глобус,

I was there.

аз бях там.

When I first started studying this, the whole idea of being "blessed"

Отначало, като започнах изследванията, цялата тази идея да си "благословен"

wasn't what it is today.

не беше това, което е днес.

It was not, like it is now,

Не беше като сега,

an entire line of "#blessed" home goods.

една цяла серия стоки за дома "#blessed".

It was not yet a flood of "#blessed" vanity license plates and T-shirts

Все още не беше наводнилите пазара суетни табелки за коли и тениски #blessed,

and neon wall art.

нито неоновото стенно изкуство.

I had no idea that "blessed" would become one of the most common cultural cliches,

Нямах представа, че "благословен" ще стане едно от най-обичайните културни клишета,

one of the most used hashtags on Instagram,

един от най-често използваните хаштагове в Инстаграм,

to celebrate barely there bikini shots,

за да отбележи полу-голите снимки с бикини

as if to say, "I am so blessed.

сякаш казваш: "Толкова съм благословена.

Thank you, Jesus, for this body."

Благодаря ти, Исусе, за това тяло."

(Laughter)

(Смях)

I had not yet fully grasped the way that the prosperity gospel

Още не бях схванала начина по който евангелието на просперитета

had become the great civil religion,

беше станало великата гражданска религия,

offering another transcendent account

предлагаща още един транссцедентен профил

of the core of the American Dream.

на сърцевината на Американската Мечта.

Rather than worshipping the founding of America itself,

Вместо да се боготвори създаването на самата Америка,

the prosperity gospel worshipped Americans.

евангелието на просперитета боготвореше американците.

It deifies and ritualizes their hungers,

То обожествява и превръща в ритуал техните стремежи,

their hard work and moral fiber.

усърдна работа и морална сила.

Americans believe in a gospel of optimism,

Американците вярват в едно евангелие на оптимизма

and they are their own proof.

и го доказват сами на себе си.

But despite telling myself,

Макар че си казвах:

"I'm just studying this stuff, I'm nothing like them,"

"Само изследвам тези неща, аз не съм такъв човек",

when I got my diagnosis,

когато чух диагнозата си,

I suddenly understood how deeply invested I was

внезапно разбрах колко дълбоки са корените ми

in my own Horatio Alger theology.

в моето собствено богословие от вида Хорейшо Алджър.

If you live in this culture, whether you are religious or not,

Ако живеете в тази култура, независимо дали сте религиозен или не,

it is extremely difficult to avoid falling into the trap

изключително трудно ще избегнете да попаднете в капана

of believing that virtue and success go hand in hand.

да вярвате, че добродетелта и успеха вървят ръка за ръка.

The more I stared down my diagnosis,

Колкото повече се взирах в диагнозата си,

the more I recognized that I had my own quiet version

толкова повече осъзнавах как имам своя собствена тиха версия

of the idea that good things happen to good people.

на идеята, че добрите неща се случват на добрите хора.

Aren't I good?

Нима не съм добра?

Aren't I special somehow?

Нима не съм някак специална?

I have committed zero homicides

Извършила съм нула убийства

to date.

до днешна дата.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

So why is this happening to me?

Защо тогава ми се случва това?

I wanted God to make me good

Исках Бог да ме направи добра

and to reward my faith with just a few shining awards along the way.

и да възнагради вярата ми само с няколко лъскави трофея по пътя ми.

OK, like, a lot of shining awards.

Добре де, с многожество лъскави трофеи.

(Laughter)

(Смях)

I believed that hardships were only detours

Вярвах, че трудностите са просто заобиколен път

on what I was certain would be my long, long life.

в това, което бях убедена, ще е моят дълъг, предълъг живот.

As is this case with many of us, it's a mindset that served me well.

Както при мнозина от нас, този тип мироглед ми служеше добре.

The gospel of success drove me to achieve,

Евангелието на успеха ме водеше към постижения,

to dream big,

големи мечти,

to abandon fear.

липса на страх.

It was a mindset that served me well

Беше мироглед, който ми служеше добре,

until it didn't,

но само до един момент,

until I was confronted with something I couldn't manage my way out of;

докато не се изправих пред нещо, с което не можех да се справя сама,

until I found myself saying into the phone,

докато не чух собственият си глас как казва по телефона:

"But I have a son,"

"Но аз имам син!"

because it was all I could think of to say.

понеже нищо друго не можех да мисля или кажа.

That was the most difficult moment to accept:

Най-трудно ми беше да приема този момент:

the phone call, the walk to the hospital,

телефонното обаждане, отиването до болницата,

when I realized that my own personal prosperity gospel

когато осъзнах, че моето собствено евангелие на просперитета

had failed me.

ме е предало.

Anything I thought was good or special about me could not save me --

Всичко, което мислех за добро или уникално в мен, не можеше да ме спаси:

my hard work, my personality,

усърдната ми работа, личността ми,

my humor, my perspective.

чувството ми за хумор, гледната ми точка.

I had to face the fact that my life is built with paper walls,

Трябваше да се изправя пред факта, че животът ми е построен с хартиени стени,

and so is everyone else's.

и не само моят, но и на всички.

It is a hard thought to accept that we are all a breath away

Трудно е да преглътнем реалността, че само един дъх ни дели

from a problem that could destroy something irreplaceable

от проблем, който може да разруши нещо незаменимо

or alter our lives completely.

или да промени живота ни напълно.

We know that in life there are befores and afters.

Знаем, че в живота има етапи на "преди" и "след".

I am asked all the time to say that I would never go back,

Непрекъснато ми задават въпроса да кажа че никога не се бих върнала назад,

or that I've gained so much in perspective.

или, че съм придобила толкова много като мироглед.

And I tell them no,

Отговарям: "Не!

before was better.

Преди беше по-добре."

A few months after I got sick, I wrote about this

Няколко месеца след болестта ми писах за това

and then I sent it off to an editor at the "New York Times."

и го изпратих до редакцията на "Ню Йорк Таймс".

In retrospect, taking one of the most vulnerable moments of your life

Като се върна назад, да взема един от най-уязвимите моменти в живота ми

and turning into an op-ed

и да го изложа така открито

is not an amazing way to feel less vulnerable.

не е страхотен начин да се почувствам по-малко уязвима.

(Laughter)

(Смях)

I got thousands of letters and emails.

Получих хиляди писма и имейли.

I still get them every day.

Все още ги получавам, всеки ден.

I think it is because of the questions I asked.

Мисля, че е заради въпросите, които зададох.

I asked: How do you live without quite so many reasons

Попитах: "Как се живее без достатъчно много причини

for the bad things that happen?

за лошите неща, които се случват?"

I asked: Would it be better to live without outrageous formulas

Попитах: "По-добре ли ще е, ако живеем без жестоки формулировки

for why people deserve what they get?

защо хората заслужават това, което получават?"

And what was so funny and so terrible was, of course,

Забавното беше, както и ужасното, разбира се,

I thought I asked people to simmer down

е че мислех, че съм помолила хората да не бързат

on needing an explanation for the bad things that happened.

да търсят обяснение за лошите неща, които са се случили.

So what did thousands of readers do?

И какво направиха хилядите читатели?

Yeah, they wrote to defend the idea that there had to be a reason

Да, написаното от тях подкрепяше идеята, че задължително трябва да има причина

for what happened to me.

за това, което ми се е случило.

And they really want me to understand the reason.

И наистина желаеха аз да я разбера тази причина.

People want me to reassure them that my cancer is all part of a plan.

Хората искат да ги уверя, че ракът ми е част от някакъв план.

A few letters even suggested it was God's plan that I get cancer

Няколко писма даже предполагаха, че Бог е планирал да се разболея от рак,

so I could help people by writing about it.

за да мога да помагам на хората, пишейки за това.

People are certain it is a test of my character

Хората са убедени, че това изпитва характера ми

or proof of something terrible I've done.

или доказва, че съм сторила нещо ужасно.

They want me to know without a doubt

Те искат аз да зная, без капчица съмнение,

that there is a hidden logic to this seeming chaos.

че има скрита логика в този привиден хаос.

They tell my husband,

Казват на съпруга ми,

while I'm still in the hospital,

докато аз все още лежа в болницата,

that everything happens for a reason,

че всичко се случва поради някаква причина.

and then stammer awkwardly when he says,

После неловко започват да заекват, когато той им отвръща:

"I'd love to hear it.

"Копнея да я чуя.

I'd love to hear the reason my wife is dying."

Копнея да чуя причината, поради която жена ми умира."

And I get it.

Разбирам.

We all want reasons.

Всички искаме причини.

We want formulas

Искаме готови решения

to predict whether our hard work will pay off,

да предскажем дали усърдният ни труд ще се отплати,

whether our love and support will always make our partners happy

дали любовта и подкрепата ни винаги ще прави партньора ни щастлив

and our kids love us.

и децата ни ще ни обичат.

We want to live in a world in which not one ounce

Искаме да живеем в свят, в който нито една частица

of our hard work or our pain or our deepest hopes will be for nothing.

от усилния труд, болката и най-съкровените ни надежди, не ще се прахоса.

We want to live in a world in which nothing is lost.

Искаме да живеем в свят, в който нищо не се губи.

But what I have learned in living with stage IV cancer

Това, обаче, което научих, докато живях с рак IV-ти стадий,

is that there is no easy correlation

е че няма лесна взаимовръзка

between how hard I try

между сериозността на усилията ми

and the length of my life.

и продължителността на живота ми.

In the last three years, I've experienced more pain and trauma

През последните 3 години съм преживяла повече болка и травма,

than I ever thought I could survive.

отколкото някога съм мислела, че ще изтърпя.

I realized the other day that I've had so many abdominal surgeries

Онзи ден осъзнах, че са ми правили толкова много коремни операции,

that I'm on my fifth belly button,

че вече съм на петия поред пъп

and this last one is my least favorite.

и последният харесвам най-малко.

(Laughter)

(Смях)

But at the same time, I've experienced love,

Но същевременно, изпитах любов,

so much love,

толкова много любов,

love I find hard to explain.

любов, която трудно мога да обясня.

The other day, I was reading the findings

Онзи ден се зачетох в докладите

of the Near Death Experience Research Foundation,

на фондацията, изследваща преживяванията на хора близо до смъртта

and yes, there is such a thing.

и да, има такова нещо.

People were interviewed about their brushes with death

Хората бяха разпитвани за допира им със смъртта

in all kinds of circumstances:

във всякакви обстоятелства:

car accidents, labor and delivery,

автомобилни катастрофи, раждания,

suicides.

самоубийства.

And many reported the same odd thing:

Мнозина съобщаваха за едно и също странно нещо:

love.

любов.

I'm sure I would have ignored it if it hadn't reminded me

Сигурно нямаше да му обърна внимание, ако не ми напомни

of something I had experienced,

за нещо, което бях изпитала,

something I felt uncomfortable telling anyone:

нещо, което ми бе неудобно да споделя с никого:

that when I was sure that I was going to die,

това, че когато бях убедена, че ще умра,

I didn't feel angry.

не се чувствах разгневена.

I felt loved.

Чувствах се обичана.

It was one of the most surreal things I have experienced.

Беше едно от най-сюрреалистичните усещания, които съм имала.

In a time in which I should have felt abandoned by God,

Във време, когато би трябвало да се чувствам изоставена от Бога,

I was not reduced to ashes.

аз не бях разнищена на парчета.

I felt like I was floating,

Усещането беше, сякаш се нося,

floating on the love and prayers

нося се върху любовта и молитвите

of all those who hummed around me like worker bees,

на всички, които жужаха около мен като работни пчелички,

bringing me notes and socks and flowers

подаряваха ми картички, чорапи, цветя

and quilts embroidered with words of encouragement.

и одеялца, избродирани с насърчителни слова.

But when they sat beside me,

Когато обаче сядаха до мен,

my hand in their hands,

взели ръката ми в своите ръце,

my own suffering began to feel like it had revealed to me

собственото ми страдание като че ли ми разкриваше

the suffering of others.

страданието на другите.

I was entering a world of people just like me,

Навлизах в свят на хора досущ като мен,

people stumbling around in the debris

хора, спъващи се в развалините

of dreams they thought they were entitled to

на мечтите, които мислеха, че им се полагат по право

and plans they didn't realize they had made.

и планове, които не осъзнаваха, че са направили.

It was a feeling of being more connected, somehow, with other people,

Усещах се повече свързана, някакси, с другите хора,

experiencing the same situation.

които преживяваха същата ситуация.

And that feeling stayed with me for months.

Това чувство остана в мен месеци наред.

In fact, I'd grown so accustomed to it

Всъщност, така свикнах с него,

that I started to panic at the prospect of losing it.

че започнах да изпадам в паника пред перспективата да го загубя.

So I began to ask friends, theologians, historians, nuns I liked,

Захванах да разпитвам приятели, богослови, историци, монахини, които харесвах:

"What I am I going to do when that loving feeling is gone?"

"Какво ще правя, когато това усещане за любов изчезне?"

And they knew exactly what I was talking about,

Те знаеха точно за какво говоря,

because they had either experienced it themselves

защото го бяха изпитали или самите те,

or they'd read about it in great works of Christian theology.

или бяха чели за него в големите християнски богословски книги.

And they said,

Затова ми казаха:

"Yeah, it'll go.

"Да, ще отмине.

The feelings will go.

Чувствата ще си отидат.

And there will be no formula for how to get it back."

И няма да има формула как да си върнеш това усещане."

But they offered me this little piece of reassurance,

Но ми предложиха и следното късче уверение,

and I clung to it.

за което се държа здраво.

They said,

Казаха ми:

"When the feelings recede like the tides,

"Когато чувствата отминат като отливна вълна,

they will leave an imprint."

те ще оставят неизличима следа."

And they do.

И е така.

And it is not proof of anything,

Това нищо не доказва,

and it is nothing to boast about.

нито е нещо, с което да се хваля.

It was just a gift.

Беше просто подарък.

So I can't respond to the thousands of emails I get

Затова не мога да отвърна на хилядите имейли, които получавам

with my own five-step plan to divine health

със свой собствен план "5 стъпки към божествено здраве"

and magical floating feelings.

и магически синхронни чувства.

I see that the world is jolted by events that are wonderful and terrible,

Виждам, че светът е разтърсен от събития, които са прекрасни и ужасни,

gorgeous and tragic.

великолепни и трагични.

I can't reconcile the contradiction,

Не мога да изгладя противоречието,

except that I am beginning to believe that these opposites

само вече започвам да вярвам, че тези противоположности

do not cancel each other out.

не се изключват взаимно.

Life is so beautiful,

Животът е толкова красив

and life is so hard.

и едновременно така труден.

Today, I am doing quite well.

Към днешна дата се чувствам добре.

The immunotherapy drugs appear to be working,

Лекарствата за имунотерапия явно действат

and we are watching and waiting with scans.

и ние следим и чакаме, правейки изследвания.

I hope I will live a long time.

Надявам се да живея дълго време.

I hope I will live long enough to embarrass my son

Надявам се, че ще съм жива достатъчно дълго, за да излагам сина си

and to watch my husband lose his beautiful hair.

и да гледам как съпругът ми губи красивата си коса.

And I think I might.

И мисля, че е възможно.

But I am learning to live

Но се уча да живея

and to love

и да обичам

without counting the cost,

без да смятам колко ще ми струва,

without reasons and assurances that nothing will be lost.

без причини и уверения, че нищо няма да бъде загубено.

Life will break your heart,

Животът ще съкруши сърцето ви,

and life may take everything you have

и живота ще ви вземе всичко, което имате

and everything you hope for.

и всичко, за което се надявате.

But there is one kind of prosperity gospel that I believe in.

Има обаче един вид евангелие на просперитета, в което вярвам.

I believe that in the darkness,

Вярвам, че в тъмнината,

even there,

дори там,

there will be beauty,

ще има красота

and there will be love.

и ще има любов.

And every now and then,

И от време на време

it will feel like more than enough.

това ще ви е предостатъчно.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)