The Chilling Aftershock of a Brush with Death | Jean-Paul Mari | TED Talks

Translator: Nathalie Marinova Reviewer: Ivan Gechev

It was April 8, 2003.

Беше 8 април 2003

I was in Baghdad, covering the war in Iraq.

и аз бях в Багдад, за да отразя войната в Ирак.

That day, Americans tanks started arriving in Baghdad.

Точно тогава Американците навлизаха с танковете си в Багдад,

а ние, няколко журналисти, бяхме в хотел “Палестина”

We were just a few journalists in the Palestine Hotel,

и като на война, тя идваше към нас,

and, as happens in war,

the fighting began to approach outside our windows.

под нас, под прозорците ни.

Baghdad was covered in black smoke and oil.

Багдад беше изпълнен с черен пушек, с газ,

It smelled awful.

вонеше, не се виждаше нищо, но виждахме какво се случваше.

We couldn't see a thing, but we knew what was happening.

А аз трябваше да пиша статия, разбира се,

Of course, I was supposed to be writing an article,

винаги, когато се случва нещо има статия за писане.

but that's how it always goes --

you're supposed to be writing and something big happens.

Така че бях в стаята си на 16-тия етаж,

So I was in my room on the 16th floor,

пишейки и поглеждайки от време на време през прозореца

writing and looking out the window every now and then

какво се случваше.

to see what was happening.

В един момент се усети един по-силен удар.

Suddenly, there was a huge explosion.

During the previous three weeks,

От три седмици вече бяхме бомбандирани

there had been shelling with half-ton missiles,

от ракети и бомби от по половин тон,

but this time, the shock --

но този удар го усетих вътре в мен.

I felt it inside of me,

and I thought, "It's very close.

Казах си, много е близо! Много, много близо!

It's very, very close."

Затова отидох да видя какво се случваше,

So I went down to see what was happening.

I went down to the 15th floor

слязох на 15-тия етаж

to take a look.

и видях хора, които викаха в коридорите и журналисти,

And I saw people, journalists, screaming in the hallways.

I walked into a room

влязох в една стая

and realized that it had been hit by a missile.

и разбрах, че тя беше засегната от снаряд.

Имаше ранен човек,

Someone had been wounded.

близо до прозореца имаше мъж,

There was a man near the window,

който беше оператор, казваше се Тарас Процюк,

a cameraman named Taras Protsyuk,

lying face-down.

лежеше по корем.

Having worked in a hospital before, I wanted to help out.

Преди време бях работил в болница, така че трябваше да окажа първа помощ.

So I turned him over.

Обърнах го и когато го направих видях,

And when I turned him over,

че беше отворен от стернума до пубиса, но аз не видях нищо, абсолютно нищо.

I noticed that he was open from sternum to pubis,

but I couldn't see anything, nothing at all.

All I saw was a white, pearly, shiny spot that blinded me,

Виждах бяло петно, седефено и ярко, което ме ослепяваше

and I didn't understand what was going on.

и не разбирах.

Once the spot disappeared and I could see his wound,

После петното се разсея и видях раната, която беше много сериозна,

which was very serious,

сложихме го в един чаршаф с приятелите ми,

my buddies and I put a sheet underneath him,

and we carried him onto an elevator that stopped at each of the 15 floors.

свалихме го с асансьор, който се спираше на всеки етаж, 15 етажа,

качихме го в кола, която го откара до болницата;

We put him in a car that took him to the hospital.

He died on the way to the hospital.

починал е по пътя за болницата, а испанският оператор Хосе Кузо,

The Spanish cameraman José Couso, who was on the 14th floor and also hit --

който е бил на 14тия етаж, който също е бил засегнат

because the shell had exploded between the two floors --

-- защото снарядът беше улучил между двата етажа --

е починал на операционната маса. Когато се върнах,

died on the operating table.

As soon as the car left, I went back.

след като колата беше тръгнала, имах да пиша статия,

There was that article I was supposed to write --

which I had to write.

която трябваше да напиша. Така че се заех...

And so --

I returned to the hotel lobby with my arms covered in blood,

Върнах се във фоайето в хотела, ръцете ми бяха целите в кръв,

when one of the hotel gofers stopped me

там едно иракско ченге ме спря

and asked me to pay the tax I hadn't paid for 10 days.

да ме кара да си платя таксите за десетте дни, с които бях закъснял

и го натирих. И си казах:

I told him to get lost.

And I said to myself: "Clear your head, put it all aside.

“Остави това настрана. Остави го настрана!

If you want to write, you need to put it all aside."

Ако искаш да пишеш, трябва да го оставиш."

And that's what I did.

Това и направих, качих се, написах си статията

I went upstairs, wrote my article and sent it off.

и я изпратих. Но после,

Later, aside from the feeling of having lost my colleagues,

освен афекта, фактът, че бях загубил колеги,

something else was bothering me.

имаше нещо, което ме безпокоеше:

I kept seeing that shiny, pearly spot,

виждах отново петното, ярко, седефено

and I couldn't understand what it meant.

и не разбирах какво означава.

And then, the war was over.

И ето войната свърши...

Later, I thought: "That's not possible. I can't just not know what happened."

По-късно си казах, че това не е възможно.

Не мога да не знам какво се случи.

Because it wasn't the first time, and it didn't only happen to me.

Защото не е за първи път,

не е само при мен,

I have seen things like that happen to others

виждал съм при други подобни неща

за 20 или 35 години репортажи.

in my 20 to 35 years of reporting.

I have seen things that had an effect on me too.

Аз също съм виждал неща, които са ме афектирали, но например

For example, there was this man I knew in Lebanon,

в Ливан, познавах мъж,

a 25-year-old veteran who had been fighting for five years --

ветеран, беше на 25 години, 5 години война,

значи беше ветеран, следвах го навсякъде!

a real veteran -- who we would follow everywhere.

He would crawl in the dark with confidence --

Той пълзеше нощем, с такава сигурност,

това беше велик войник, истински боец! Така че го следвах,

he was a great soldier, a true soldier --

so we would follow him, knowing that we would be safe with him.

защото знаех, че с него бях в безопасност.

Един ден ми казаха и аз го видях отново,

And one day, as I was told --

and I've seen him again since --

че играел на карти в казармата

he was back in the camp, playing cards,

when someone came in next door,

и някой влязъл близо до него, изпразнил оръжието си,

and discharged their weapon.

As the gun went off,

а взривът, самият изстрел,

that blast, that one shot, made him duck quickly under the table,

го накарал да се хвърли под масата като дете!

like a child.

He was shaking, panicking.

Треперел, обзет от паника! И оттогава не е успял

And since then, he has never been able to get up and fight.

да се съвземе и да се бие. И той свърши, видях го впрочем,

He ended up working as a croupier

като крупие в казино в Бейрут, защото вече не спеше,

in a Beirut casino where I later found him,

because he couldn't sleep, so it was quite a suitable job.

тоест напълно подходяща работа.

So I thought to myself,

И си казах, какво е това нещо,

"What is this thing that can kill you

което може да ви убие без видима рана? Какво се случва?

without leaving any visible scars?

How does that happen?

Кое е това непознато нещо?

What is this unknown thing?"

И е прекалено често срещано,

It was too common to be coincidental.

за да е случайно. И така, започнах проучване,

So I started to investigate --

that's all I know how to do.

това е всичко, което умея да правя. Започнах да проучвам,

I started to investigate

by looking through books,

черпейки информация от книги, психиатри, музеи, библиотеки и т.н..

reaching out to psychiatrists,

going to museums, libraries, etc.

Finally, I discovered that some people knew about this --

И открих, че има хора, които знаят,

often military psychiatrists --

често военни психиатри, и че сме изправени

and that what we were dealing with was called trauma.

пред нещо...наречено травма,

Americans call it PTSD or traumatic neurosis.

американците го наричат ПТСР, травма, травматична невроза,

It was something

това нещо съществуваше, но не се говореше за него никога.

that existed,

but that we never spoke about.

А каква е тази травма?

So, this trauma --

what is it?

Well, it's an encounter with death.

Е, това е среща със смъртта.

Не знам дали сте срещали смъртта, не говоря за трупове,

I don't know if you've ever had an experience with death --

I'm not talking about dead bodies,

не говоря за тялото на дядото в болничното легло, не!

or someone's grandfather lying in a hospital bed,

or someone who got hit by a car.

Или за някой, бутнат от кола на пътя.

I'm talking about facing the void of death.

Говоря за срещата с небитието, нищото, наречено смърт.

And that is something no one is supposed to see.

А ние нямаме право да го виждаме.

People used to say,

Древните са казвали: смъртта и слънцето не могат да се гледат в очите.

"Neither the sun, nor death can be looked at with a steady eye."

A human being should not have to face the void of death.

Човекът няма правото да гледа смъртта в очите.

И когато това се случи, тя може да остане невидима известно време,

But when that happens,

it can remain invisible for a while --

days, weeks, months, sometimes years.

дни, седмици, месеци, понякога години.

And then, at some point,

И после изведнъж, всичко избухва, защото

it explodes,

because it's something that has entered your brain --

вече е нахлуло в мозъка. Като прозорец,

a sort of window between an image and your mind --

между някакъв образ и мозъка, който се е настанил вътре в него,

that has penetrated your brain,

staying there and taking up all the space inside.

останал е там и ще заеме цялото пространство в ума.

And there are people -- men, women,

И ето, има хора, мъже, жени,

who suddenly no longer sleep.

които в един момент вече не могат да спят,

имат ужасни кризи на безпокойство, панически атаки!

And they experience horrible anxiety attacks --

panic attacks, not just minor fears.

Паника! Не някаква уплаха.

They suddenly don't want to sleep,

Които в един момент вече не искат да спят, защото, когато спят,

because when they do, they have the same nightmare every night.

всяка нощ, всяка една, имат един и същ кошмар,

They see the same image every night.

всяка нощ същият образ. Какъв е този образ? Образът, това е

What type of image?

For example, a soldier who enters a building

например, един войник,

който влиза в сграда

и се оказва срещу друг войник, който го държи на мушка,

and comes face to face with another soldier aiming at him.

He looks at the gun, straight down the barrel.

той вижда оръдието, дулото му.

And this barrel suddenly becomes enormous, deformed.

И изведнъж това оръжие става огромно, деформира се,

като мъгла поглъща всичко, Тогава той си казва...

It becomes fluffy, swallowing everything.

And he says --

ще каже: "Видях смъртта, видях се мъртъв, мъртъв съм."

later he will say, "I saw death.

I saw myself dead, therefore I'm dead."

И от този момент той знае, че е мъртъв.

And from then on, he knows he is dead.

Не е възприемане, той е убеден, че е мъртъв.

It is not a perception -- he is convinced that he is dead.

В този момент някой идва, другия си отива,

In reality, someone came in, the guy left or didn't shoot, whatever,

and he didn't actually get shot --

не стреля, без значение, той е мъртъв в този момент.

but to him, he died in that moment.

Може да е миризма на общ гроб.

Or it can be the smell of a mass grave --

Виждал съм много в Руанда.

I saw a lot of that in Rwanda.

Може да е гласът на приятел, който се обажда,

It can be the voice of a friend calling,

and they're being slaughtered and there's nothing you can do.

точно преди да го убият, за когото нищо не може да се направи.

You hear that voice,

Чуваме гласът. И оттогава, всяка нощ, седмици наред,

and you wake up every night -- for weeks, months --

месеци, човек се буди.

in a trance-like state, anxious and terrified,

В транс, в паника, обзет от страх като дете.

like a child.

I have seen men cry --

Виждал съм мъже да плачат като деца,

just like children --

from seeing the same image.

виждайки същия образ. И така, в мозъка му,

So having that image of horror in your brain,

този образ на ужаса,

seeing the void of death --

на смъртта,

that analogue of horror which is hiding something --

това, което наричаме аналог,

тоест образ, криещ нещо,

will completely take over.

ще заеме всичко.

You cannot do anything, anything at all.

Вече нищо не може да направи. Абсолютно нищо.

You cannot work anymore,

Вече не може да работи, да обича.

you cannot love anymore.

You go home and don't recognize anyone.

Прибира се вкъщи, вече не познава никого. Не познава себе си.

You don't even recognize yourself.

Крие се, стои си вкъщи, затваря се! Познавам хора,

You hide and don't leave the house, you lock yourself in, you become ill.

I know people who placed small cans outside their house with coins inside,

които слагаха консервни кутии,

пълни с монети, навън в случай, че някой мине или отиде.

in case someone tried to get in.

И изведнъж му се приисква да умре, да убие,

All of a sudden, you feel like you want to die or kill

or hide or run away.

да се скрие, да избяга,

You want to be loved, but you hate everyone.

иска му се да бъде обичан, той мрази хората,

It's a feeling that seizes you entirely

обзет е от нещо от сутрин до вечер,

day in and day out,

and you suffer tremendously.

страда.

And no one understands.

А другите не разбират!

They say, "There's nothing wrong with you. You seem fine, you have no injuries.

Другите му казват: “Нищо ти няма. Добре си,

нямаш рани, отиде на война, върна се, нищо ти няма.”

You went to war, came back; you're fine."

А тези хора страдат много и някои се самоубиват:

These people suffer tremendously.

Some commit suicide.

да се самоубият е като да си сложат край на всичко,

After all, suicide is like updating your daily planner --

I'm already dead, I might as well commit suicide.

щом вече съм мъртъв,

ако се самоубия всичко е наред. И освен това вече няма болка.

Plus, there is no more pain.

Някои се самоубиват,

Some commit suicide, others end up under the bridge, drinking.

други свършват под мостовете,

започват да пият...

Всички помните история за някой дядо, чичо, съсед,

Everyone remembers that grandfather or uncle or neighbor

който пиеше, не казваше нищо,

who used to drink, never said a word,

always in a bad mood, beat his wife

беше заядлив, биеше жена си,

and who would end up either sinking into alcoholism or dying.

и който накрая се пропи или умря.

And why do we not talk about this?

Те не говорят за това, защо? Не говорим за това, защо?

We don't talk about it because it's taboo.

Защото е табу! Не можем да кажем,

It's not like we don't have the words to express the void of death.

хората нямат думите, за да опишат смъртта.

But others don't want hear it.

Но и другите не могат да го чуят!

The first time I returned from an assignment,

Като се връщах от репортаж

за пръв път ми казаха: “Ах! Той се връща от репортаж!”

They said, "Oh! He's back."

There was a fancy dinner -- white tablecloth, candles, guests.

Имаше вечеря, бяла покривка,

свещи, гости,

"Tell us everything!"

“Хайде, разказвай!” Разказах.

Which I did.

След 20 минути всички ме гледаха накриво,

After 20 minutes, people were giving me dirty looks,

the hostess had her nose in the ashtray.

домакинята беше увесила нос,

It was horrible and I realized I ruined the whole evening.

накратко, беше ужасно

и разбрах, че развалих вечерта.

So I don't talk about it anymore.

Така че вече не разказвам, хората не са готови да слушат това,

We're just not ready to listen.

People say outright: "Please, stop."

казват “А, спри!”

Is that a rare occurrence?

Само няколко случая ли са? Не. Изключително често срещано е!

No, it's extremely common.

One third of the soldiers who died in Iraq --

Една трета от загиналите войници в Ирак... ох, загинали, простете лапсуса.

well, not "died," let me re-phrase that --

one third of the US soldiers who went to Iraq

Една трета от американските войници в Ирак страдат от ПТСР.

suffer from PTSD.

In 1939, there were still 200,000 soldiers from the First World War

През 1939 в английските психиатрични клиники е имало

200 000 войници от Първата световна война.

that were being treated in British psychiatric hospitals.

Във Виетнам 54 000 са загинали. Американци.

In Vietnam, 54,000 people died --

Americans.

In 1987, the US government identified 102,000 --

През 87-ма американското правителство съобщи 102 000 -- два пъти повече --

twice as many --

102,000 veterans who died from committing suicide.

102 000 успешни самоубийства на ветерани.

Twice as many deaths by suicide than by combat in Vietnam.

Два пъти повече мъртви отколкото във Виетнам.

So you see, this relates to everything,

И така, разбирате, че това обхваща всичко!

not just modern warfare, but also ancient wars --

Не само модерните войни, древните войни,

you can read about it, the evidence is there.

откриваме ги в древните текстове! Разказано е, казано е.

So why do we not talk about it?

Защо не се говори за това?

Why have we not talked about it?

Защо не се говореше за това? Защото проблемът

The problem is that if you don't talk about it,

е в това, че ако човек не говори, е обречен на гибел.

you're heading for disaster.

Но единственият начин за лечение,

The only way to heal --

and the good news here is that this is treatable --

защото добрата новина, е че това се лекува:

think Munch's The Scream, Goya, etc. --

викът на Мунк, Гоя и т.н., да, това се лекува!

it's indeed treatable.

единственият начин да се излекува тази травма,

The only way to heal from this trauma,

from this encounter with death that overwhelms, petrifies and kills you

тази среща със смъртта, която ви вцепенява, смразява, убива,

is to find a way to express it.

е да успеете да говорите за нея.

People used to say,

Древните автори казваха:

"Language is the only thing that holds all of us together."

"Свързани сме помежду си само чрез езика."

Without language, we're nothing.

Без език сме нищо.

It's the thing that makes us human.

Само благодарение на това сме хора.

In the face of such a horrible image --

Пред образа на ужаса,

a wordless image of oblivion that obsesses us --

който не може да се изрази с думи,

защото е просто образ на небитието, това, което ни преследва,

the only way to cope with it

единственият начин да се справим

е да използваме словото.

is to put human words to it.

Защото тези хора се чувстват изключени: хората не искат да ги виждат вече

Because these people feel excluded from humanity.

No one wants to see them anymore and they don't want to see anyone.

и те вече не искат да виждат никого.

They feel dirty, defiled, ashamed.

Чувстват се нечисти, омърсени, опозорени.

Someone said, "Doctor, I don't use the subway anymore

Някой казваше: "Знаете ли, докторе,

вече не ползвам метрото,

because I'm afraid people will see the horror in my eyes."

от страх, че хората ще видят ужаса, който е в мен,

Another guy thought he had a terrible skin disease

в очите ми.

Друг казваше... --

той имаше ужасна кожна болест, 6 месеца обикаляше дерматолози,

and spent six months with dermatologists, going from doctor to doctor.

пращаха го от кабинет на кабинет, един ден казаха:

And then one day, they sent him to a psychiatrist.

"Да иде при психиатър."

During his second session, he told the psychiatrist

На втория сеанс

(имаше ужасна кожна болест от тук до стъпалата)

he had a terrible skin disease from head to toe.

The psychiatrist asked, "Why are you in this state?"

психиатърът попита: “Защо сте в това състояние?”

And the man said, "Well, because I'm dead, so I must be rotting away."

И мъжът му каза: “Разлагам се понеже съм мъртъв.”

So you see this is something that has a profound effect on people.

Така че виждате, това засяга човек надълбоко.

In order to heal, we need to talk about it.

За да се излукува, трябва да говори. Трябва да назове с думи ужаса,

The horror needs to be put into words --

със слова, да ги подреди, да говори за това.

human words, so we can organize it and talk about it again.

We have to look death in the face.

Трябва да погледне смъртта очи в очи.

И ако човек успее да направи това, ако говори за тези неща,

And if we can do that, if we can talk about these things,

then step by step, by working it out verbally,

в този момент, малко по малко, с говорене,

we can reclaim our place in humanity.

успява да си върне човечността.

And it is important.

Това е важно! Мълчанието ни убива!

Silence kills us.

So what does this mean?

Какво означава това? Означава, че ако после,

It means that after a trauma,

очевидно, сме загубили непосилната лекота на битието си,

without question, we lose our "unbearable lightness of being,"

that sense of immortality that keeps us here --

загубили сме чувството си за безсмъртие, което ви е довело тук,

meaning, if we're here, we almost feel like we're immortal, which we're not,

ако сте тук, то е, защото имате

това усещане на убеденост, че сте безсмъртни! Не сте!

but if we didn't believe that, we'd say, "What's the point of it all?"

Иначе нямаше да сте тук, ще кажете: "безполезно е."

А те са загубили това чувство за безсмъртие.

But trauma survivors have lost that feeling of immortality.

They've lost their lightness.

Загубили са лекотата си. Но са открили нещо друго!

But they have found something else.

Тоест ако успеем да погледнем смъртта очи в очи

So this means that if we manage to look death in the face,

and actually confront it, rather than keep quiet and hide,

и да ѝ се опълчим, а не да мълчим и да се крием,

like some of the men or women I know did,

има мъже и жени, които познавам -- Микаел от Руанда,

such as Michael from Rwanda, Carole from Iraq, Philippe from the Congo

Карол от Ирак, Филип от Конго, всички тези хора, с които се запознах,

and other people I know,

like Sorj Chalandon, now a great writer,

Сорж Шаландон, който е прочут автор сега

who gave up field assignments after a trauma.

и който приключи с репортажите след травма.

Five friends of mine committed suicide,

Имах 4 или 5 приятели, които се самоубиха,

they're the ones who did not survive the trauma.

които не оцеляха след травми.

So if we can look death in the face,

Та, ако успеем да се изправим срещу смъртта,

if we, mortal humans, human mortals,

ако ние, смъртните хора, смъртните, хората,

understand that we are human and mortal, mortal and human,

ако знаем, че сме хора и смъртни, смъртни и хора,

if we can confront death and identify it once again

ако успеем да ѝ се опълчим и да ѝ върнем това,

as the most mysterious place of all mysterious places,

което е най-непознатата земя от всички непознати земи,

защото никой не я е виждал.

since no one has ever seen it --

Ако успеем да ѝ върнем тези неща,

if we can give it back this meaning,

yes, we may die,

да, можем да умрем, да оцелеем и да се върнем към живота,

survive

and come back to life,

but we'll come back stronger than before.

но по-силни, по-силни от преди. Много по-силни.

Much stronger.

Thank you.

Благодаря.

(Аплодисменти)

(Applause)