Why glass towers are bad for city life -- and what we need instead | Justin Davidson

Translator: Irina Lilova Reviewer: Anton Hikov

Imagine that when you walked in here this evening,

Представете си, че тази вечер, влизайки тук,

you discovered that everybody in the room looked almost exactly the same:

бяхте открили, че всички в стаята изглеждат почти еднакво:

ageless, raceless,

неостаряващи, безрасови,

generically good-looking.

общо добре изглеждащи.

That person sitting right next to you

Човекът, който седи до вас,

might have the most idiosyncratic inner life,

може да има особен вътрешен свят,

but you don't have a clue

но вие дори не го подозирате,

because we're all wearing the same blank expression all the time.

защото всички са с един и същ празен израз през цялото време.

That is the kind of creepy transformation that is taking over cities,

Ето такова е ужасяващото преобразяване, което превзема градовете,

only it applies to buildings, not people.

само че се отнася за сгради, а не за хора.

Cities are full of roughness and shadow,

Градовете са пълни с грапавост и сянка,

texture and color.

текстура и цвят.

You can still find architectural surfaces of great individuality and character

Все още можете да откриете архитектурни площи с висока индивидуалност и характер

in apartment buildings in Riga

при жилищни блокове в Рига

and Yemen,

и Йемен,

social housing in Vienna,

жилища за социално слаби във Виена,

Hopi villages in Arizona,

селата на индианците хопи в Аризона,

brownstones in New York,

сгради от пясъчник в Ню Йорк,

wooden houses in San Francisco.

дървени къщи в Сан Франциско.

These aren't palaces or cathedrals.

Това не са дворци или катедрали.

These are just ordinary residences

Това са обикновени жилищни сгради,

expressing the ordinary splendor of cities.

изразяващи обикновения разкош на градовете.

And the reason they're like that is that the need for shelter

И причината да са такива е, че нуждата от подслон

is so bound up with the human desire for beauty.

е тясно свързана с човешкото желание за красота.

Their rough surfaces give us a touchable city.

Тяхната грапава повърхност ни дава град, който можем да докоснем.

Right? Streets that you can read

Улици, които можем да прочетем,

by running your fingers over brick and stone.

като прокараме пръсти по тухлите и камъка.

But that's getting harder to do,

Но това става все по-трудно,

because cities are becoming smooth.

защото градовете стават по-гладки.

New downtowns sprout towers

В новите градски центрове избуяват кули,

that are almost always made of concrete and steel

които почти винаги са от бетон и стомана

and covered in glass.

и покрити със стъкло.

You can look at skylines all over the world --

Може да разгледате силуетите на градове по целия свят:

Houston,

Хюстън,

Guangzhou,

Гуанджоу,

Frankfurt --

Франкфурт,

and you see the same army of high-gloss robots

и ще видите една и съща армия от лъскави роботи,

marching over the horizon.

маршируващи на хоризонта.

Now, just think of everything we lose

И само си помислете за всичко, което губим,

when architects stop using the full range of available materials.

когато архитектите спрат да използват пълния спектър от налични материали.

When we reject granite and limestone and sandstone

Когато отхвърлим гранита и варовика, и пясъчника,

and wood and copper and terra-cotta and brick

и дървото, и медта, и теракотата, и тухлите,

and wattle and plaster,

и плетта, и мазилката -

we simplify architecture

ние опростяваме архитектурата

and we impoverish cities.

и ограбваме градовете.

It's as if you reduced all of the world's cuisines

Все едно да сведем всички световни кухни

down to airline food.

до храната, предлагана в самолета.

(Laughter)

(Смях)

Chicken or pasta?

Пилешко или паста?

But worse still,

Но още по-лошо,

assemblies of glass towers like this one in Moscow

струпване на стъклени кули като това в Москва

suggest a disdain for the civic and communal aspects of urban living.

предполага пренебрегване на гражданските и общностните аспекти на градския живот.

Right? Buildings like these are intended to enrich their owners and tenants,

Такива сгради целят да облагодетелстват собственици и наематели,

but not necessarily the lives of the rest of us,

но не непременно живота на останалите -

those of us who navigate the spaces between the buildings.

на тези от нас, които се движат в пространството между сградите.

And we expect to do so for free.

А ние очакваме да го правим безплатно.

Shiny towers are an invasive species

Лъскавите сгради са инвазивен вид

and they are choking our cities and killing off public space.

и те сдъвкват градовете ни и убиват обществените пространства.

We tend to think of a facade as being like makeup,

Склонни сме да мислим за фасадите като за грим,

a decorative layer applied at the end to a building that's effectively complete.

за декоративен слой, който слагаме накрая, за да изглежда сградата завършена.

But just because a facade is superficial

Но само защото фасадата е повърхностна,

doesn't mean it's not also deep.

не значи, че тя не е и дълбока.

Let me give you an example

Нека ви дам един пример за това

of how a city's surfaces affect the way we live in it.

как повърхността на града влияе на живота ни в него.

When I visited Salamanca in Spain,

Когато посетих Саламанка в Испания,

I gravitated to the Plaza Mayor

гравитирах около "Пласа Майор"

at all hours of the day.

по всяко време на деня.

Early in the morning, sunlight rakes the facades,

Рано сутрин слънчевата светлина изравнява фасадите,

sharpening shadows,

изостряйки сенките,

and at night, lamplight segments the buildings

а нощем светлината на уличните лампи разделя сградите

into hundreds of distinct areas,

на стотици отчетливи зони,

balconies and windows and arcades,

балкони, прозорци и пасажи,

each one a separate pocket of visual activity.

всяко от които - отделен блок на визуална дейност.

That detail and depth, that glamour

Този детайл и дълбочина, този разкош

gives the plaza a theatrical quality.

придават на площада театрални достойнства.

It becomes a stage where the generations can meet.

Той се превръща в сцена, където поколенията могат да се срещнат.

You have teenagers sprawling on the pavers,

Имаме тийнейджъри, изтегнати по паветата,

seniors monopolizing the benches,

възрастни, окупирали пейките

and real life starts to look like an opera set.

и истинският живот започва да прилича на оперна композиция.

The curtain goes up on Salamanca.

Завесата се вдига над Саламанка.

So just because I'm talking about the exteriors of buildings,

Така че просто защото говоря за външния облик на сградите,

not form, not function, not structure,

не за форма, функция или конструкция,

even so those surfaces give texture to our lives,

дори така тези повърхности придават текстура на живота ни,

because buildings create the spaces around them,

защото сградите създават пространства около себе си,

and those spaces can draw people in

а тези пространства могат да привличат хората

or push them away.

или да ги отблъскват.

And the difference often has to do with the quality of those exteriors.

И разликата често се дължи на качеството на този външен облик.

So one contemporary equivalent of the Plaza Mayor in Salamanca

Един съвременен еквивалент на "Пласа Майор" в Саламанка

is the Place de la Défense in Paris,

е "Плас дьо ла Дефанс" в Париж,

a windswept, glass-walled open space

обветрено отворено пространство със стъклени стени,

през което хората от офисите забързано минават

that office workers hurry through

on the way from the metro to their cubicles

по пътя от метрото до бюрата си,

but otherwise spend as little time in as possible.

но където иначе прекарват възможно най-малко време.

In the early 1980s, the architect Philip Johnson

През 80-те години на 20-ти век архитектът Филип Джонсън

tried to recreate a gracious European plaza in Pittsburgh.

се опитва да възпроизведе изискан европейски площад в Питсбърг.

This is PPG Place,

Това е "Пи Пи Джи Плейс",

a half acre of open space encircled by commercial buildings

2000 кв. м. открито пространство, оградено от търговски сгради,

made of mirrored glass.

направени от огледално стъкло.

And he ornamented those buildings with metal trim and bays

Той украсява тези сгради с метални ръбове

and Gothic turrets

и готически кули,

which really pop on the skyline.

които наистина се подават на небосклона.

But at ground level,

Но от нивото на земята

the plaza feels like a black glass cage.

площадът сякаш е клетка от черно стъкло.

I mean, sure, in summertime

Да, разбира се, през лятото

kids are running back and forth through the fountain

децата тичат наляво-надясно през фонтана

and there's ice-skating in the winter,

и има кънки на лед през зимата,

but it lacks the informality of a leisurely hangout.

но липсва неформалността на спокойното излизане.

It's just not the sort of place you really want to just hang out and chat.

Това просто не е място, на което искаш да се поразходиш ей-така и да побъбриш.

Public spaces thrive or fail for many different reasons.

Обществените пространства процъфтяват или западат поради ред причини.

Architecture is only one,

Архитектурата е само една,

but it's an important one.

но важна причина.

Some recent plazas

Някои модерни площади

like Federation Square in Melbourne

като "Федерейшън Скуеър" в Мелбърн

or Superkilen in Copenhagen

или "Суперкилен" в Копенхаген

succeed because they combine old and new,

успяват, защото комбинират старото и новото,

rough and smooth,

грапавото и гладкото,

neutral and bright colors,

неутралните и ярките цветове

and because they don't rely excessively on glass.

и защото не разчитат предимно на стъкло.

Now, I'm not against glass.

Аз не съм противник на стъклото.

It's an ancient and versatile material.

То е древен и гъвкав материал.

It's easy to manufacture and transport

Лесно се произвежда и транспортира,

and install and replace

поставя, заменя

and clean.

и почиства.

It comes in everything from enormous, ultraclear sheets

Има го във всякакви форми - от огромни и много ясни листове,

to translucent bricks.

до прозрачни тухли.

С новите облицовки то може да променя настроението си

New coatings make it change mood

in the shifting light.

заедно със светлината.

In expensive cities like New York, it has the magical power

В скъпи градове като Ню Йорк то има магическата сила

of being able to multiply real estate values by allowing views,

да покачва стойността на имотите, като отваря гледки,

which is really the only commodity that developers have to offer

което наистина е единственото, което може да бъде предложено,

to justify those surreal prices.

за да се оправдаят тези нереални цени.

In the middle of the 19th century,

В средата на 19-ти век

with the construction of the Crystal Palace in London,

с построяването на Кристалния дворец в Лондон

glass leapt to the top of the list of quintessentially modern substances.

стъклото се издига до върха на класациите за модерни материи.

By the mid-20th century,

До средата на 20-ти век

it had come to dominate the downtowns of some American cities,

то вече доминира централните части на някои американски градове,

largely through some really spectacular office buildings

основно чрез някои наистина забележителни офис сгради

like Lever House in midtown Manhattan, designed by Skidmore, Owings and Merrill.

като "Левър Хаус" в централен Манхатън, проектирана от "Скидмор, Оуингс и Мерил".

Eventually, the technology advanced to the point

В крайна сметка технологиите напредват до степен,

where architects could design structures so transparent

в която архитектите могат да проектират толкова прозрачни конструкции,

they practically disappear.

че те на практика изчезват.

And along the way,

И заедно с това

glass became the default material of the high-rise city,

стъклото се превръща в стандартния материал за многоетажните сгради

and there's a very powerful reason for that.

и за това си има много добра причина.

Because as the world's populations converge on cities,

Защото докато населението се концентрира в градовете,

the least fortunate pack into jerry-built shantytowns.

най-слабо облагодетелстваните се побират в скалъпени колиби.

But hundreds of millions of people need apartments and places to work

Но стотици милиони се нуждаят от апартаменти и места за работа

in ever-larger buildings,

във все по-големи сгради,

so it makes economic sense to put up towers

така че е икономически по-смислено да се издигат кули,

and wrap them in cheap and practical curtain walls.

които да се облицоват с евтини и практични окачени фасади.

But glass has a limited ability

Но стъклото има ограничена способност

to be expressive.

да бъде изразително.

This is a section of wall framing a plaza

Това е участък от стена, която огражда площад

in the pre-Hispanic city of Mitla, in southern Mexico.

в древния град Митла в южната част на Мексико.

Those 2,000-year-old carvings

Тези резби на две хиляди години

make it clear that this was a place of high ritual significance.

показват ясно, че това е било място от висока ритуална значимост.

Today we look at those and we can see a historical and textural continuity

Днес, когато гледаме към тях, виждаме приемственост в историята и материите

between those carvings, the mountains all around

между тези резби, планините наоколо

and that church which is built on top of the ruins

и тази църква, построена върху руините

using stone plundered from the site.

с камъни, добити от местността.

In nearby Oaxaca, even ordinary plaster buildings

В близост до Оахака дори обикновените измазани сгради

become canvasses for bright colors, political murals

се превръщат в платна за ярки цветове, политически стенописи

and sophisticated graphic arts.

и сложно графично изкуство.

It's an intricate, communicative language

Това е сложен, комуникативен език,

that an epidemic of glass would simply wipe out.

който епидемията от стъкло просто ще отмие.

The good news is that architects and developers

Добрата новина е, че архитектите и строителните предприемачи

have begun to rediscover the joys of texture

започнаха да преоткриват радостите на текстурата,

without backing away from modernity.

без да отстъпват на модерността.

Some find innovative uses for old materials like brick

Някои измислят новаторски начини за използване на стари материали като тухли

and terra-cotta.

и теракота.

Others invent new products like the molded panels that Snøhetta used

Други изобретяват нови продукти като летите панели, които "Снохета" използват,

to give the San Francisco Museum of Modern Art

за да придадат на Музея на модерното изкуство в Сан Франциско

that crinkly, sculptural quality.

онова нагънато, скулптурно достойство.

The architect Stefano Boeri even created living facades.

Архитектът Стефано Боери дори създава живи фасади.

This is his Vertical Forest, a pair of apartment towers in Milan,

Това е неговата "Вертикална гора", две жилищни сгради в Милано,

whose most visible feature is greenery.

чието най-явно качество е зеленината.

And Boeri is designing a version of this for Nanjing in China.

Боери проектира тяхна вариация за Нанкин, Китай.

And imagine if green facades were as ubiquitous as glass ones

Представете си, ако зелените фасади бяха вездесъщи, колкото стъклените,

how much cleaner the air in Chinese cities would become.

колко по-чист щеше да стане въздухът в китайските градове.

But the truth is that these are mostly one-offs,

Но истината е, че това са най-често единични

boutique projects,

бутикови проекти,

not easily reproduced at a global scale.

които не са лесноповторяеми в глобален мащаб.

And that is the point.

И точно това е идеята.

When you use materials that have a local significance,

Когато използваме материали от местно значение,

you prevent cities from all looking the same.

предпазваме градовете от това, да изглеждат еднакво.

Copper has a long history in New York --

Медта има дълга история в Ню Йорк:

the Statue of Liberty,

Статуята на свободата,

the crown of the Woolworth Building --

короната на Уулуърт Билдинг,

but it fell out of fashion for a long time

но излязла от мода за дълго,

until SHoP Architects used it to cover the American Copper Building,

докато "SHoP Architects" не я използвали, за да облицоват "Американ Копър Билдинг",

a pair of twisting towers on the East River.

две извити сгради на брега на Ийст Ривър.

It's not even finished

Дори не са завършени,

and you can see the way sunset lights up that metallic facade,

а вече можем да видим как слънцето възпламенява тази металическа фасада,

which will weather to green as it ages.

която с времето ще се превърне в зелена.

Buildings can be like people.

Сградите могат да са като хората.

Their faces broadcast their experience.

Техните фасади излъчват преживяванията им.

And that's an important point,

И това е важен момент,

because when glass ages,

защото когато стъклото остарява,

you just replace it,

просто го подменяме

and the building looks pretty much the same way it did before

и сградата изглежда кажи-речи същата като преди,

until eventually it's demolished.

докато накрая не я разрушим.

Almost all other materials have the ability

Почти всички други материали притежават свойството

to absorb infusions of history and memory,

да попиват влиянието на историята и паметта,

and project it into the present.

като го проектират в настоящето.

The firm Ennead

Фирма "Енеада"

clad the Utah Natural History Museum in Salt Lake City in copper and zinc,

облицова с мед и цинк природоисторическия музей в Юта, Солт Лейк Сити -

ores that have been mined in the area for 150 years

руди, добивани в региона от 150 години,

and that also camouflage the building against the ochre hills

които също и замаскират сградата сред охрените хълмове,

so that you have a natural history museum

така че природоисторическият музей

that reflects the region's natural history.

да отразява природата и историята на региона си.

And when the Chinese Pritzker Prize winner Wang Shu

А когато носителят на наградата "Прицкер" Уанг Шу от Китай

was building a history museum in Ningbo,

построява исторически музей в Нинбо,

he didn't just create a wrapper for the past,

той не просто създава обвивка за миналото -

he built memory right into the walls

той вплита спомени в самите стени,

by using brick and stones and shingles

като използва тухли, камъни и пясък,

salvaged from villages that had been demolished.

съхранени от разрушените села.

Now, architects can use glass

Архитектите могат да използват стъкло

in equally lyrical and inventive ways.

по също толкова поетични и находчиви начини.

Here in New York, two buildings,

Тук, в Ню Йорк, две сгради:

one by Jean Nouvel and this one by Frank Gehry

едната - от Жан Новел, а другата - от Франк Гери,

face off across West 19th Street,

се гледат на тази улица,

and the play of reflections that they toss back and forth

и играта на отраженията, които си разменят,

is like a symphony in light.

е сякаш симфония от светлина.

But when a city defaults to glass

Но когато един град се обвърже със стъклото,

as it grows,

докато се разраства,

it becomes a hall of mirrors,

той се превръща в огледална зала,

disquieting and cold.

безпокоен и студен.

After all, cities are places of concentrated variety

В крайна сметка градовете са места на концентрирано многообразие,

where the world's cultures and languages and lifestyles

където световните култури, езици и начини на живот

come together and mingle.

се срещат и смесват.

So rather than encase all that variety

Затова вместо да затваряме това многообразие

and diversity in buildings of crushing sameness,

и различие в сгради от смазваща еднаквост,

we should have an architecture that honors the full range of the urban experience.

трябва да имаме архитектура, която почита пълния спектър на градското преживяване.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Aплодисменти)