“What happened when we all stopped” narrated by Jane Goodall

Today we have something a little different.

Translator: Monika Zhekova Reviewer: Anton Hikov

Днес ще ви покажем нещо различно.

Dr. Jane Goodall is going to tell you a story.

Д-р Джейн Гудол ще ни разкаже история.

Ready?

Останете след края на анимацията

Let's begin.

и научете как да изтеглите видеото като безплатна книга за деца.

Готови ли сте?

It starts as a whisper,

Да започваме.

a word on the air.

It can't quite be heard, but you know that it's there.

Започва като шепот,

дума, която се носи.

As gentle as sunlight,

Не може да бъде чута, но знаеш, че е там.

as tenacious as hale,

in its route to the heart, it could not but prevail.

Нежна като слънчева светлина,

здрава като хале,

And the people looked up from their day-to-day tasks,

по пътя към сърцето, няма как да не вземе връх.

their day-to-day jobs

and their day-to-day masks.

И хората погледнаха нагоре, отвъд ежедневните си задачи,

They heard or they felt

ежедневната си работа

where the whisper could lead,

и ежедневните си маски.

and they looked with eyes wide

Те чуха или усетиха

at what that might mean.

накъде води шепота,

And once they could see it, they hadn't a chance

и видяха с широко отворени очи

всичко, което това значи.

To resist the sweet song

of the deep spell it cast.

И веднъж видели го, нямаше как

да се противопоставят на сладката песен

But the feeling it brought them at first glance

на нейното заклинание.

was pain,

as they lifted their eyes on the land they had claimed.

Но чувството на пръв поглед

Since they saw at last

беше болезнено,

as if raised from a dream,

докато гледаха към своята земя.

they were almost alone on the land and the sea.

Защото най-накрая те видяха,

сякаш пробудени от сън,

те бяха почти сами на земята и в морето.

For the trees had almost gone,

and the bees had almost gone,

and the creatures in their shells by the seas

Дърветата - почти изчезнали,

had almost gone.

пчеличките - почти изчезнали

And the people felt sad as they saw their new Earth,

и създанията в черупки край морето,

but they knew this was it,

почти бяха изчезнали.

one wild chance for rebirth.

И на хората им беше тъжно да видят новата Земя,

но знаеха, това е то,

Breaking new ground, seeds rolling down,

още един шанс за нов живот.

smell of the earth on your hands and your brow.

Укрепващи в нова земя, семената пробиват,

No time for sorrow, we're building tomorrow.

миризмата на пръст по ръцете и веждите.

The sound of things growing now keeps us around.

Няма време за мъка, утре строим.

As the wildness grows, and the deep wood grows,

Звукът на растежа ни поддържа.

and the sense that the future's come to meet you

grows,

И както дивото расте и гората расте,

There's no chance we can rest.

We must do our best.

усещането, че бъдещето идва да ни посрещне

This moment can lead us back home,

също расте.

Няма време за почивка.

that's our test.

Трябва да дадем всичко, на което сме способни.

It starts as a whisper,

Това е момента, в който можем да се завърнем у дома,

това е нашият тест.

a word on the air.

It can't quite be heard, but you know that it's there.

Започва като шепот,

дума, която се носи.

It then spoke like thunder.

Не можеш добре да я чуеш, но знаеш, че е там.

Until we all moved.

And we could.

And we did.

И тогава заговори като гръм от небето.

And it's done.

И всички бяхме разтърсени.

She's renewed.

И можехме.

И го направихме.

Готово.

Тя е преобразена.

Help turn the whisper into a roar by sharing this poem today.

And subscribe to our channel to learn about the latest exciting efforts

Помогнете да превърнем шепота в гръм като споделите тези поема.

to curb global emissions and regenerate our planet.

Може да изтеглите илюстрираната книжка безплатно на ed.ted.com/whisper

и да поддържате душата си развълнувана с някоя от тези анимирани поеми.