Alwar Balasubramaniam: Art of substance and absence

Translator: Nayden Markatchev Reviewer: Mihail Stoychev

The moment I say "school,"

В момента в които произнеса "училище"

so many memories come back to me.

сам сполетен от огромно количество спомени.

It's like after every exam, when I walk out,

Имам усещането че след излизането от всеки изпит

the teacher would say, "Hey, come.

учителят ме питаше, " Ела насам.

How did you do?"

Как се справи""

I would say with a great smile, "I will definitely pass."

На което аз ще отварна с огромна усмувка, "Със сигурност минавам."

And I didn't understand why,

И не можех да разбера защо,

in one hand they say, "Speak the truth,"

От една страна те казват, "Кажи истината";

in the other hand, when you say the truth, they hated you.

а от друга, като кажеш истината, те те мразят.

И всичко си минаваше така,

So it went on like that,

and I didn't know where else to find myself.

и аз не знаех каде другаде да намеря себе си.

So I remember those nights

Аз си спомням нощите

I used to go to sleep

в които заспивайки

with asking help from [the] Unknown

виках на помощ Неизвестното,

because, for some reason,

тай като, поради една или друга причина

I couldn't believe what my father and mother

не вярвах в божеството което майка ми и баща ми

hanged in the Puja room as a god,

бяха закачили в Пожа стаята,

because my friend's family

тъй като семействата на моите приятели

had something else as a god.

имаха савсем различни божества.

So I thought, "I guess I'll pray to [the] Unknown

Така че аз си помислих,"Изглезда че аз ще се моля на Неизвестното

and ask help,"

и ще поискам помощ,"

and started getting help from everywhere,

и започнах да я получавам помощ от всякаде,

each and every corner of my life at that time.

от всеки един ъгъл в живота ми по това време.

My brothers started giving me a few tips about drawing and painting.

Моите братя започнаха да ми дават съвети сварзани с графирането и рисуването.

Then, when I was in eighth standard

Тогава, бях някаде на възраст [неясно]

around 13 years old,

около 13 годишен

I started working in a part-time job

започнах почасова работа

in one of the signboard artists called Putu.

при един артист който се казваше Путу.

And then school also started supporting me.

И моето училище сащо започна да ме подкрепя.

"Oh, he's bad at studies,

"О, той е слаб ученик,

but let him send to the drawing competitions."

но нека да изпраща творбите си на олимпиади по рисуване.

So it was good to survive with that little tool

Така че беше добре да преживея с това малко помагало

that I found to find my own place in school.

и да намеря собственното си место в училището.

And one of those competitions,

И на една от тези Олимпиади

I just won a small, little transistor Philips radio.

спечелих едно малко Филипс радио.

And I didn't have the patience to wait

И нямах търпение да изчакам

until I reached home.

докато се прибера в къщи.

So I just switched on in the train, loudly.

Така че го вклучих като се качих на влака.

If you travel in Indian trains,

Ако патувате в Индийски влакове,

you can see people listening to radio

ще видите хора които слушат радио

and, you know, even from their mobiles.

дори и на мобилните си апарати.

So at that time -- and I was 13 --

По това време -- аз бях на 13 --

and I was listening to just radio,

и просто слушах радио

and someone happened to sit next to me,

и един човек, който седеше до мен,

like these three people are sitting here.

така както тези трима седейки тук.

You know, like just adjacent to me.

Беше седнал точно до мен.

He just started asking, "Where did you buy the radio? How much is it?"

Изведнъж ме попита, "От каде го купи това радио? За колко го взе?"

I said, "It's a prize from [an] art competition."

на което отвърнах, "То ми е награда от една Олимпиада по изкуства."

And he said, "Oh, I teach at a college of arts.

И той каза, "Ох, Аз преподавам в колежа по Изкуствата.

I think

Аз си мисля

you should study in a school of art.

че ти трябва да следваш в колеж по Изкуства.

You just quit school and come there."

Напусни училище и ела там."

So, why I'm telling you this,

Така че, докато ви разказвам тази случка,

you know, maybe, you know,

знайте че е възможно,

whoever is sitting next to you can change your whole life -- it's possible.

който седи до вас, може да промени целия ви живот. Напълно е възможно.

It is that we need we need to be open and fine-tuned.

Просто тряабва да сме отворени и настроени.

So that's what made me enter

Тази беше случката, която ме накара да влезна

[the] college of arts after three attempts

в колежа по Изкуствара след три опита

and just continue to inquire

и да продължа да се питам

what I really want to do with art work, or art

какво всащност изкам да правя с произведенияата на Изкуството и със самото Изкуство

and finally I'm here in front of you.

и в крайна сметка се намирам тук пред вас.

When I look back, you know,

Като се загледам в миналото,

on what happened between that time

и всичко което се случи през това време

and now here --

и сега и тук,

the last 10/15 years --

в последните 10, 15 години

I can see that most of the works

мога да видя че повечето от произведенията

revolve around three subjects,

са свързани с три теми,

but it was not intentional.

въпреки че това не беше умишлено.

And I just start out with a trace because I was thinking,

И си помислих за следа тъй като се питах

"What really makes us?" -- you know,

"От какво всащност сме съставени?"

it's actually [the] past, what makes a person.

всащност миналото е това което прави човека.

So I was thinking,

Разсъждавах по този начин,

but when you look at the past,

но като погледнеш в миналото

the way to understand the past

начина да го разбереш

is only by the traces available,

е само чрез наличните следи,

because we cannot go back [to] the past.

тай като не може да се върнем обратно в във времето.

It can be ruins, or it can be music,

Може да са развалини, може да е музика,

or it can be painting or drawing or writing, whatever it is.

или рисунка, графика или литературно произведение, каквото и да е.

But it is just a kind of trace of that time.

Но то е нещо като следа от това време.

And that fascinated me,

И ме очарова,

to explore that territory.

да изследвам тази територия.

So I was working on the line,

Така че аз работих над линията,

but instead of working about traces,

но след това започнах да работя вyрху следите,

I started capturing traces.

Започнах да улавям следи.

So here are some of the works I would like to show you.

Така че това са едни от произведенията които исках да ви покажа.

So this is called "Self In Progress."

Нарича се "Самият аз в Прогрес."

It's just a trace of being in this body.

Това е просто една следа от това да си в това тяло.

So here, what happened then,

И каквото се случи след това

you know -- what I really enjoyed the most

бе че тялото наистина се наслаждава на формите,

is that this sculpture

то е като една склуптура

is nothing but a trace of myself.

нищо друго освен следа от мен.

It's almost like a 3D photograph.

То е почти като 3-измерна снимка.

So there is an element of performance,

Има елемент на представление,

and there is an element of sculpture,

и елемент на склуптура,

and there is an element of feeling one's self, so close to one's self.

има и елемент на чувството към себе си, много близо до себе си.

So it's almost like fossils for the future.

Така че е почти като фосили за бъдещето.

And then moved slowly

А след това преместено бавно

to explore the other possibilities of capturing traces.

да проучи другите възможности за улавяне на следи.

So this is what I was talking about, while molding,

Така че това имах предвид докато отливах,

it's such a great experience,

това е толкова невероятно усещане,

because we have freedom of like walking,

тай като имаме свобода да ходим,

or moving my hand or, moving around in the space,

или да движа ръката си, да се движим в пространството,

but the moment this becomes solid,

но в момента в който материала се втвърди

when you cannot move even an inch,

и не можеш да мръднеш дори един инч,

because this is plaster of Paris, so the moment you pour it it's like liquid;

тай като този гипс е от Париж, в момента в които го излееш е като течност,

but after 20 minutes, it's almost like a hard stone.

но след 20 минути, е почти като твърд камък.

So this is capturing the trace of a thumbprint

Това е улавяне на следа от пръстен отпечатък,

because, knowingly or unknowingly,

тай като знаейки или незнаейки,

whatever we do, you know, we leave our traces here.

каквото и да правим, ние оставаме следи.

So I just thought, "I'm going to capture

Така че реших, че ще уловя

thumbprint, footprint,

отпечатък от пръст или стъпало,

or whatever traces we leave as humans."

или каквито и да е следи, които оставяме като хора.

This is the trace of fire,

Това е следата на огъня.

this is the trace of sun.

Това е следата на слънцето.

Because when I was capturing traces, you know,

Тъй като когато улавяам следи,

this thought comes to me always:

винаги ме навестява тази мисъл:

is it, only when the object touches the thing and it leaves the trace,

дали когато някой минава, обектът докосва нещата и оставя следата,

or is there other ways to capture it?"

или има други начини чрез които да се улови?

So this work is nothing but like --

Така че това произведение изглежда така --

because of the focal length of the lens,

имайки предвид фокусното разстояние на лещата

it just shows what is on the other side.

просто показва какво е от другата страна.

So I just put the paper on the focal length,

Поради тази причина, просто сложих хартията на фокусната точка,

which was an etching print,

което е офорт печат

then I got the portrait of [the] sun from sunlight.

и така получих портрет на сланцето от светлината.

This is called "Dawn to Dawn."

Това произведение се нарича "Разсънване до разсънване."

What I did here, I just put like 10 feet [of] paper

Какво направих в този случей, просто поставих 10 стъпки хартия

then put a coconut rope,

след това поставих кокосово въже

and just burnt it.

и просто го изгорих.

So it took about 24 hours to get this line.

Така че отне около 24 часа да получа тази линия.

So wherever the fire is eating the paper,

Така че винаги когато огъня изяжда хартията,

that's what becomes the work --

резултата е произведението.

detail.

Детайли.

Even though we have traces

Въпреки че оставяме следи

when we try to understand them,

когато се опитаме да ги разбереме,

the perception and context

възприятията и контекста

play a major role to understand it.

играят голяма роля в нашето разбиране.

So do we really understand what it is,

Въпросът е дали ние наистина го разбираме така както е,

or are we trying to get

или се опитваме да разберем

what we think it is?

това което си мислим че е?

Then move towards questioning the perception

След това минаваме към разпит на собственното си възприятие

because, even though there are traces,

тъй като дори и да има следи,

when you try to understand them, you know you play a major role.

когато се опиташ да ги разбереш, ти играеш главна роля.

So like let's say even a simple act.

Да вземем простият пример.

How many of you saw a cow crossing in India

Много от вас са виждали пешеходна пътека за крави в Индия

while you were coming from Bangalore to Mysore?

по пътя между Бангалор и Майсор?

Can you just raise the hand?

Бихте ли си вдигнали ръцете?

If you just ask an opinion

Ако попитате някой за тяхното мнение

of how, everyone can interpret it.

относно, как всеки би го разбрал.

Like, let's say, if a schoolteacher says,

Да кажем, ако учителят каже,

she'll simply say, "To get to the other side."

"За да преминат до другата страна."

Why the cow was crossing the road, you know.

Но защо кравата пресичаше улицата."

The answer can be so different if Potter said it.

Отговорът би бил доста различен ако бе дошал от Потър.

He would say, "For the greater good."

Тох би казал, "Заради благото на обществото."

Martin Luther King would say,

Мартин Лутер Кинг би казал,

"I imagine a world where all cows will be free

"Представям си свят в който всички крави са свободни

to cross the road,

да пресичат улиците,

without having their motives called into question."

без да дават обяснение за своите мотиви."

(Laughter)

(Смях)

Imagine Moses comes now, and he sees

Представете си че Мойсей вижда

the same cow walking around the street.

същата крава на улицата

He would definitely say,

Той със сигурност би казал,

"God came down from heaven,

Господ дойде от Небесата

and he said unto the cow,

и каза на кравата

'Thou shalt cross the road.'

"Ти ще прекосиш тази улица."

And cow crossed the road,

И кравата прекоси улицата,

and there was much rejoicing as a holy cow."

и тя се зарадва като свещенна крава."

(Laughter)

(Смях)

Freud would say,

Фройд би казал,

"The fact that you're at all concerned

"Фактът че изобщо ви интересува този въпрос

reveals your underlying sexual insecurity."

разкрива вашата скрита сексуална несигурност."

(Laughter)

(Смях)

If we ask Einstein,

Ако попитаме Айнщайн,

he would say, "Whether the cow crossed the road,

той би казал, "Дали кравата прекоси улицата,

or the road moved underneath the cow,

или улицата се премести под кравата,

depends on your frame of reference."

зависи от вашата гледна точка."

(Laughter)

(Смях)

Or Buddha --

Или Буда.

if he saw the same cow, he would say,

Ако той бе видял сащата крава, той би казал,

"Asking this question denies your own nature [as a] cow."

"Задавайки въпроса отрича вашето същество [като] крава."

(Laughter)

(Смях)

So, what we see

Така че това, което виждаме

is just what we think often,

е това което мислим, често,

and most of the time, we don't see what it is.

и дори в повечето случай, дори не виждаме какво е.

It just all depends on one's perception.

Всичко зависи от възприятието.

And context, what is really context?

И контекст, какво е всъщност контекст?

You know, I could just show you this little piece of paper.

Знаете ли, аз можех да покажа този малък лист хартия.

Because I always think meaning doesn't really exist.

Тъй като аз виниги си мислех че смисълът никога не съществува.

The meaning of what we create in this world doesn't exist.

Смисълът на това, което ние създаваме на този свят не съществува.

Той е създаден от съзнанието ни.

It's just created by the mind.

If you look at this piece of paper,

Ако погледнете тоз лист хартия,

this is the breadth

това е ширината,

and this is called length.

и това, дължината.

This is how we've been taught in school.

Така поне ни учиха в училище.

But if you tear it in the middle --

Но ако го скъсаш по средата...

now, I didn't touch this breadth,

Аз дори и не докоснах дължината,

but still, the meaning of this changes.

но въпреки това смисълът се промени

So what we conceive as a meaning

така че това което възприемаме като смисъл

is always not there;

никога не е там;

it's on the other side,

той е от другата страна,

even when we say dark, light,

дори когато кажем тъмно, светло,

good, bad, tall, short --

добро, зло, висок, нисък --

all meaning it doesn't exist in reality.

реално смисълът не съществува.

It's just that being a human,

Просто, това да сме хора,

the way we train to perceive the reality

и начинът, по който сме тренирани да възприемаме реалността

creates this meaning.

създава смисълът.

So this work from this period

Така че това произведение от този период

is mostly like --

повече прилича --

you know, this is a work called "Light Makes Dark."

това е творба с име "Светлината създава Тъмнина."

It's just captured through from the lamp.

Тя е просто уловена посредством лампата.

So the lamp is not just giving a light, it's also giving a darkness.

Така че лампата не излъчва просто светлина, а също и тъмнина.

So this is a work of art, which is just trying to explore that.

Така че това произведение на изкуството просто се опитва да проучи това.

This is called "Limit Out."

Тази творба се нарича "Без лимит."

This shows how limited our eye or hearing sense or touch --

Тя показва колко ограничени са нашите сетива като зрение, слух или допир

do we really see?

Дали ние наистина виждаме?

This is an exact negative.

Това е абсолютен негатив.

It's about six inches deep in the wall,

Той е някаде към 6 стъпки дълбоко в стената,

but it just appears like it's coming out of the wall.

но изглежда че излиза от стената.

You know the wall is almost like --

Стената изглежда всякъш

this is the first skin, and this is the second,

това е първата обвивка, това е втората,

and there's a third, and each creates a meaning.

също така има и трета и всяка една създава смисъл.

And we're just pulling the wall off the gallery.

И ние просто дърпаме стената от галерията.

Again, "Inward Out."

И тук, "Вътрешно навън."

It's a full-figure cast from myself.

това е пълно-фигурна изливка на моето тяло

It's about eight inches deep.

тя е около 8 стъпки дълбока

When I was doing that, I always wondered since I've worked with creators --

И докато я творях, винаги се питах докато работих с други творци --

and now you know, I've moved to questioning the perception --

и сега, знаете ли, започнах да подозирам възприятията --

whenever I see the bird flying in the sky,

всеки път когато видя птица да лети в небесата,

it just makes me feel like:

това ме кара да се чувствам всякъш:

is there anything behind, are there any traces up there,

има ли нещо след нея, оставя ли тя следа,

which as a human, we don't see them?

която като ние като хора, не можем да видим?

Is there any way to capture the thought

Има ли начин чрез който да уловим мисълта

into visual art?

чрез визуалното изкуство?

I couldn't find it.

Аз не узпях да намеря такъв.

But a solution arrived

Но решението ме сполетя,

after being quiet and not working for about six, seven months,

в период през които се отделих от работа за 6, 7 месеца,

in the restroom,

в един ресторант,

when I was changing the air freshener

докато сменях освежителят за въздух,

that goes from solid substance to vapor.

който се превръща от солидно вещество в изпарение.

It's called Odonil.

Казва се Одонил.

This is the work I made out of that material.

Това е произведението което сътворих от този материал.

The process to get to make the sculpture was interesting,

Склупрорният процес беше доста интересен,

because I wrote to Balsara,

тъй като написах писмо до Балсара,

who produces that air freshener called Odonil,

компанията кояато произвежда Одонил,

saying, "Dear Sir, I am an artist. This is my catalogue.

в което казах: "Уважаеми Господа, Аз съм човек на изкуството. Това е моят каталог.

Will you help me to make this sculpture?"

Бихте ли ми помогнали да сътворя тази склуптура?"

They never wrote back to me.

Те не ми отговориха.

Then I thought, "I will go to the Small Scale Industries

В последствие си помислих, "Ще опитам с по-дребни производители

Facilitating Unit and ask help."

[неясно] и ще ги помоля да ми помогнат."

So I told them, "I'd like to start an air freshener company."

Така че им казах "Бих изкъл да създам компания която произвежда освежители за въздух."

They said, "Of course.

Те казаха, "Няма проблеми.

This is the fee for the project report,

Това е таксата за репорта.

and we will give you all the details," and they gave.

и ние ще ви дадем всички детайли." и те ми ги дадоха.

Finally, I went back to them and said,

Най-накрая, отидох при тях и им казах,

"It's not for starting the company, it's just to make my own work.

"Не става въпрос за компания, изкам да създам произведение на изкуството.

Please come for the show."

Моля ви елате на изложбата."

And they did.

И те дойдоха.

And this work is in the Devi Art Foundation in Delhi.

И това произведение е в [неясно] Фондация в Делхи.

In India, nobody really talks about works of art;

В Индия, по-принцип никой не говори за изкуство.

they always talk about the appreciation of art.

Хората винаги говорят за оценката на изкуството.

You buy this for 3,000 rupees,

Купуваш нещо за 3,000 рупи,

it'll become 30,000 in two months.

и то ще се преоцени на 30,000 след два месеца.

This is the craft that was going on,

Така стоят нещата,

but there are a few collectors

но има няколко колекционери,

who also collect art which can depreciate.

които колекционират произведения които се обезценяват.

And this was collected by Anupam --

И това произведениа бе закупено от Анапум --

which is like, finally in the end, he will not have anything,

така че, накрая, нищо няма да остане от него,

тъй като то ще се изпари

because it will evaporate.

So this is after a few weeks,

Това е след две седмици.

this is after a few months.

Това е след няколко месеца.

It's just all about questioning the preconceptions.

Всичко това е за да се тестват възприятията.

So if someone says, "Oh, I see the portrait,"

Така че ако някой каже, "Ох, Сега виждам портрет."

it may not be the portrait after a few months.

може да не е портрет след няколко месеца.

And if they say it's solid,

И ако кажат че е солиден.

it will not be solid, it will evaporate.

няма да е солиден, ще се изпари.

And if they say they don't get it,

И ако кажат че не го разбират,

that's also not true,

също не е истина,

because it's in the air.

тъй като то е във въздуха.

It's in the same gallery or in the same museum.

То е в самата галерия или в самият музей.

So they inhaled it,

Така че те са го вдишъли,

but they are not aware of it.

но просто не го осъзнават.

While I was doing that work,

Докато работих върху тази творба,

my mom and my dad,

майка ми и баща ми,

they were looking at it and they said,

те я поглеждаха и изречваха,

"Why do you deal with negative subjects all the time?"

"Защо винаги се занимаваш е негативни неща?"

And I was like, "What do you mean?"

На което аз отвръщах, "Какво имате предвид?"

"Light makes dark and now evaporating self.

"Светлината създава тъмнина и сега изпаряваши се клетки.

Don't you think it remained something about death," they said.

Мислеш ли че остава нещо след смъртта?" те попитаха.

"Of course not. For me," I'm thinking,

"Разбира се че не. Поне за мен," си мислих аз,

"this is tucked in some small solid,

то е закътано в една малка твърдина,

but the moment it evaporates,

но в момента в който се изпари,

it's merged with the whole."

се слива с останалото."

But she said, "No. Still, I don't like it.

На което майка ми отговори, ", Не. Въпреки всичко, не ми харесва.

Can you make something from nothing

Можеш ли като склуптор да създадеш от

as a sculptor?"

нищо нещо?"

I said, "No, mom. It can't be.

Аз и казах, "Не майко. Това не може да стане.

Because we can create

Тай като ние може да създадем

a sculpture

склуптура

by gathering dust together,

събирайки прах на едно место

or we can break the sculpture and get the dust,

или можем да разбием склуптората и да получим прахта

but there is nowhere that we can bring dust into the universe."

но няма начин чрез който да създадем прах във Вселената."

So, I did this work for her.

Така че, сътворих тази творба в нейна чест.

It's called "Emerging Angel."

Казва се "Възникващ Ангел."

This is the first day --

Това е първият ден.

it just gives the appearance

Издава чувството

that one is becoming the other.

че едно нещо се превръща в друго.

So, the same sculpture

Това е същата склуптура

after a few days.

след няколко дни.

This is after 15/20 days.

Това е след 15, 20 дни.

Through that small little slit

През малкият отвор

between the glass box and the wood,

между стъклената кутия и дървото,

the air goes underneath the sculpture and creates the other one.

въздухът минава под склуптурата и създава другата.

This gave me a greater faith.

Това ми даде много вяра.

That evaporating sculpture gave me a greater faith

Тази изпаряваща склуптура ми даде много вяра

that maybe there is many more possibilities

че може би има много възможности

to capture [the] invisible.

да се улови невидимото.

So what you see now

Така че това, което виждате

is called "Shadow Foreshadow."

се нарича "Предвещаваща сянка."

And what I'd like to tell you

И това, което бих изкал да ви кажа

is we don't see shadow, and we don't see light too;

е, че ние нито виждаме сянка, нито светлина.

we see the source of the light.

Ние виждаме източника на светлината.

We see where it's bouncing, but we don't see [them] as they exist.

Ние виждаме къде се отръжава, но не я виждаме такава каквато съществува.

You know, that's why the night sky, we see the sky as dark,

Знаете ли, това е причината поради която виждаме нощното небе като тъмно,

but it's filled with light all the time.

но всъщност то е изпълнено със светлина през цялото време.

When it's bounced on the moon, we see it.

Ние виждаме отръжението и в луната.

The same thing in the darkroom.

Същото се случва и в тъмната стая.

The little dust particle will again, reflect the light,

Малките частици прах, ще рефлектират светлината,

and we realize the existence of light.

и по този начин ние разбираме за съществуването на светлината.

So we don't see dark, we don't see light,

Така че ние нито виждаме светлина нито тъмнина,

we don't see gravity, we don't see electricity.

ние не виждаме гравитацията, не виждаме и електричеството.

So, I just started doing this work

Наскоро започнах работа върху това произведение

to inquire further

да изуча по-надълбоко

about how to sculpt

как да извая

the space between this object and there.

пространството между този обект и далечината.

Because, as a visual artist, if I'm seeing this and I'm seeing that --

Тай като в изобразителното изкуство, ако виждам това и онова --

but how to sculpt this, you know?

но как го вижда склупторът?

If we sculpt this, this has two reference points.

Ако изваем това, то има две референтни точки.

The skin of this is also representing this.

Неговата обвивка също го изобразява.

And skin at the other end also represents the floor.

И обвивката от другата страна изобразява подът.

I did this as an experiment

Направих това като експеримент

of casting the shadow.

обливката на сянката.

So this is a corrugated box and its shadow.

Така че това е влепена кутия и нейната сянка.

Then the second one --

Това е втората --

the moment you bring any invisible into the visible world

в момента в който създадете каквато и да е видимост на бял свят

it will have all the characteristics of the visible existence.

тя ще придобие всички характеристики на визуално съществуване.

So that produced a shadow.

Това произведе сянка.

Then I thought, okay, let me sculpt that.

След това реших, ОК, нека да извая това.

Then, again, that becomes an object.

После това се превръща в обект.

Again, throwing light, then the third one.

И отново рефлектирайки светлина. След това третият.

So what you see is nothing but shadow

Така че това което виждате е просто сянката

of a shadow of a shadow.

на сянката на сянка.

And then again, at that point, there is no shadow.

И след това, в този момент, няма сянка.

I thought, "Oh, good. Work is finished."

Аз си помислих, "О, добре. Работата е свършена."

You can see the detail.

Можете да видите детайлите.

This is called "Gravity."

Това се казва "Гравитация."

It's called "Breath." It's just two holes on the gallery wall.

Това се казва "Дъх." Просто две дупки в стената на изложбената зала.

It's a false wall, which contains

Това е изкуствена стена, която съдържа

like 110 cubic feet.

около 110 кубични стъпки.

So that hole actually

Така че тази дупка всъщност

makes the air come out and go in.

кара въздуха да излиза навън и да влиза вътре.

So where it's happening, we can see,

Така че ние може да видим, че това се случва,

but what is happening will remain invisible only.

но какво се случва ще остане невидимо.

This is from the show called "Invisible," at Talwar Gallery.

Това е от изложбата "Невидимо" от Талвар Галерията.

This is called "Kaayam."

Това се нарича "[неяасно]"

Detail.

Детайли.

And what I'd like to tell you,

И това което бих изкал да ви кажа,

our senses are so limited --

е че нашите сетива са доста ограничени,

we cannot hear everything, we cannot see everything.

ние не можем да възприемем или да видим всичко.

We don't feel, "I am touching the air,"

Ние не усещаме, "Аз докосвам въздуха,"

but if the breeze is a little more faster, then I can feel it.

но ако вятърът е малко по-силен аз мога да го усетя.

So all of our construction of reality

Така че цялата ни конструкция на реалността

is through these limited senses.

и през тези ограничени сетива.

So my request was like,

В обобщение,

is there any way to use all this

има ли начин да използваме всичко това

as just a symbol or a sign?

просто като символ или знак?

And to really get to the point,

И наистина да намерим смисълът,

we should move beyond, you know,

ще трябва да преминем хоризонта,

go to the other side of the wall, like illogic,

да отидем от другата страна на стената, както в логиката,

like are invisible.

сходните неща са невидими.

Because when we see someone walks, we see the footprint.

Тай като когато видим някой да ходи, ние виждаме отпечатъци от стъпки.

But if we're just cutting that footprint from the whole thing and trying to analyze it,

Но ако отделим отпечатъка и се опитаме да го анализираме,

you will miss the point

смисълът се губи,

because the actual journey happens between those footprints,

тай като самото пътешествие се случва между отпечатъците,

and the footprints are nothing but passing time.

и отпечатъците са нищо друго освен течението на времето

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)