Newton Aduaka: The story of Ezra, a child soldier

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

This is very strange for me, because I’m not used to doing this:

Това е доста странно за мен, тъй като вече почти не го правя,

I usually stand on the other side of the light,

обикновено съм от другата страна на светлината,

and now I'm feeling the pressure I put other people into. And it's hard ...

и сега се чувствам напрежението, на което подлагам другите хора, е трудно.

The previous speaker has, I think,

Мисля, че предишния оратор

really painted a very good background as to

е наистина много добре свързан с фона на това, което наистина

the impulse behind my work and what drives me, and my sense of loss,

е импулса зад моята работа и това което ме вдъхновява, чувството ми на загуба,

and trying to find the answer to the big questions.

и опит да открия отговори на големи проблеми.

But this, for me, I mean, coming here to do this,

Но това, за мен, да дойда тук, аз се чувствам като,

feels like -- there’s this sculptor that I like very much, Giacometti,

чувствам се като -- има един скулптор, който много ми харесва, Джиакомети,

who after many years of living in France -- and learning, you know,

който след много години живот във Франция,

studying and working -- he returned home and he was asked, what did you produce?

където учил и работил, се върнал в къщи и го попитали, "Какво изработи?

What have you done with so many years of being away?

Какво направи за толкова години надалеч?"

And he sort of, he showed a handful of figurines.

И той показал един куп фигурки.

And obviously they were, "Is this what you spent years doing?

И те казали: "Над това ли си си загубил времето толкова години?

And we expected huge masterpieces!"

Ние очаквахме, велики произведения, нали знаеш..."

But what struck me is the understanding that in those little pieces

Но това, което ме впечатли беше да разбера, че тези малки частитици

was the culmination of a man’s life, search, thought, everything --

бяха кулминацията в търсене на живота на един човек, неговата мисъл и всичко останало.

just in a reduced, small version.

Само че в една малка, умалена версия.

In a way, I feel like that.

До известна степен аз се чувствам по този начин.

I feel like I’m coming home to talk about

Чувствам се като, че се връщам у дома да говоря за

what I’ve been away doing for 20 years.

това, което съм правил последните 20 години.

And I will start with a brief taster of what I’ve been about:

И ще започна с един малък пример за това, с което се занимавах.

a handful of films -- nothing much,

Няколко филма, не нещо специално --

two feature films and a handful of short films.

два пълнометражни филма и няколко кратки филми.

So, we’ll go with the first piece.

Така че започваме с първата част.

(Video) Woman: "I destroy lives," mum said.

Видео: Разрушавам животи, това каза мама.

I love her, you know.

Обичам я, знаеш.

She’s not even my real mum.

Дори не е истинската ми майка.

My real mum and dad dumped me

Моите истински родители ме изоставиха

and fucked off back to Nigeria.

и избягаха отново в Нигерия.

The devil is in me, Court.

Дяволът е в мен, Курт.

Court: Sleep.

Спи.

Woman: Have you ever been?

Бил ли си някога в?

Court: Where?

Къде?

Woman: Nigeria.

Нигерия?

Court: Never.

Никога.

My mum wanted to,

Майка ми искаше,

couldn’t afford it.

но не можеше да си го позволи.

Woman: Wish I could.

Иска ми се да можеше.

I have this feeling I’d be happy there.

Имам чувството, че там ще съм щастлива.

Why does everyone get rid of me?

Защо всички искат да се отърват от мен?

Court: I don't want to get rid of you.

Аз не искам да се отърва от теб.

Woman: You don't need me.

Ти нямаш нужда от мен.

You’re just too blind to see it now.

Само дето си прекалено сляп да го видиш сега.

Boy: What do you do all day?

Какво правиш по цял ден?

Marcus: Read.

Чета.

Boy: Don't you get bored?

Не ти ли е скучно?

And how come you ain't got a job anyway?

И как така нямаш работа?

Marcus: I am retired.

Пенсиониран съм.

Boy: So?

И?

Marcus: So I've done my bit for Queen and country, now I work for myself.

И съм заработил своя дял за кралицата и за страната, сега работя за себе си.

Boy: No, now you sit around like a bum all day.

Не сега по цял ден стоиш като скитник ей там.

Marcus: Because I do what I like?

Защото правя това, което ми харесва?

Boy: Look man, reading don't feed no one.

Виж човече, четенето не храни никого.

And it particularly don't feed your spliff habit.

И в частност не захранва навика ти към марихуана.

Marcus: It feeds my mind and my soul.

Храни мозъка ми и душата ми.

Boy: Arguing with you is a waste of time, Marcus.

Да се спори с теб е само загуба на време, Маркус.

Marcus: You’re a rapper, am I right?

Ти си рапър? Прав ли съм?

Boy: Yeah.

Да.

Marcus: A modern day poet.

Един модерен поет.

Boy: Yeah, you could say that.

Да, може да се каже.

Marcus: So what do you talk about?

И за какво говориш?

Boy: What's that supposed to mean?

Какво означава това?

Marcus: Simple. What do you rap about?

Просто. За какво си рапър?

Boy: Reality, man.

За действителността, човече.

Marcus: Whose reality?

Действителността на кой?

Boy: My fuckin' reality.

Моята шибана реалност.

Marcus: Tell me about your reality.

Разкажи ми за твоята реалност.

Boy: Racism, oppression, people like me not getting a break in life.

Расизъм, депресия, хора, като мен, без почивка в живота.

Marcus: So what solutions do you offer? I mean, the job of a poet is not just --

И какви разрешения предлагаш? Искам да кажа, работата на един поет не е само....

Boy: Man, fight the power! Simple: blow the motherfuckers out of the sky.

Да се преборя с властта. Просто. Да унищожа копелетата от небето.

Marcus: With an AK-47?

С една АК-47?

Boy: Man, if I had one, too fuckin' right.

Човече, ако имах един, разбира се, че да.

Marcus: And how many soldiers have you recruited to fight this war with you?

Колко войници си наел да се бият заедно с теб?

Boy: Oh, Marcus, you know what I mean.

О, Маркус, знаеш какво имам предвид.

Marcus: When a man resorts to profanities,

Когато човек прибягва до гнусотии,

it’s a sure sign of his inability to express himself.

това е неуспорим знак за неговата неспособност да се изразява.

Boy: See man, you’re just taking the piss out of me now.

Виж човече, вече започваш да ме ядосваш.

Marcus: The Panthers.

Пантерите.

Boy: Panthers?

Пантерите?

Ass kickin' guys who were fed up with all that white supremacist, powers-that-be bullshit,

Едни мъжаги, които ритат задници, на които има писнало от празни приказки,

and just went in there and kicked everybody's arse.

и просто отишли там и разкатали всички.

Fuckin’ wicked, man. I saw the movie. Bad! What?

Чудесно човече. Видях филма. Лошо! Какво?

Director 1: I saw his last film.

Видях последния му филм.

Épuise, right?

Изчерпан, нали?

Woman 1: Yes.

Да.

D1: Not to make a bad joke, but it was really épuisé.

Не беше лоша работа, но беше изчерпан.

Epuisé -- tired, exhausted, fed up.

Изчерпан -- уморен, изтощен, дойде ми до гуша.

Director 2: Can you not shut up?

Не можеш ли да млъкнеш?

Now, you talk straight to me, what’s wrong with my films?

Сега, кажи ми искрено, какво лошо има в моите филми?

Let’s go.

Давай.

W1: They suck.

Скапани са.

Woman 2: They suck? What about yours?

Скапани? А какво да кажем за твоите?

What, what, what, what about, what?

Какво, какво, какво има, какво?

What do you think about your movie?

Какво мислиш за твоя филм?

D1: My movies, they are OK, fine.

Моите филми са приети и добри.

They are better than making documentaries no one ever sees.

По-добри са, отколкото да правиш документални филми, които после никой няма да гледа.

What the fuck are you talking about?

За какво по дяволите говориш?

Did you ever move your fuckin' ass from Hollywood

Някога изкарвал ли си си задника от Холивуд, за да

to go and film something real?

филмираш нещо реално?

You make people fuckin' sleep.

Ти приспиваш хората.

Dream about bullshit.

Караш ги да мечтаят за глупости.

(Applause)

(Ръкопляскания)

Newton Aduaka: Thank you. The first clip, really, is

Нютон Адуака: Благодаря ви. Първият от тези клипове,

totally trying to capture what cinema is for me,

наистина се опитва да уловя това, което представлява киното за мен,

and where I'm coming from in terms of cinema.

и откъде идвам, изразено чрез киното.

The first piece was, really, there's a young woman talking about Nigeria,

Първият откъс беше, всъщност, една млада жена, която говори за Нигерия,

that she has a feeling she'll be happy there.

която има чувството, че ще бъде щастлива там.

These are the sentiments of someone that's been away from home.

Това са чувствата на някой, който е бил далеч от дома си,

And that was something that I went through, you know, and I'm still going through.

и това беше нещо, през което преминах и все още продължавам да изпитвам.

I've not been home for quite a while, for about five years now.

Не съм бил у дома дълго време, почти пет години.

I've been away 20 years in total.

Почти 20 години съм отсъствал.

And so it’s really --

И така това е наистина --

it's really how suddenly, you know, this was made in 1997,

и наистина толкова бързо, знаете ли, това беше реализирано през 1997,

which is the time of Abacha -- the military dictatorship,

беше по времето на Абача, диктаторския военен режим,

the worst part of Nigerian history, this post-colonial history.

най-лошата част от историята на Нигерия беше след колониалната.

So, for this girl to have these dreams

И така, това че това момиче има тези мечти,

is simply how we preserve a sense of what home is.

е просто нашия начин да съхраним чувството, че това е нашият дом.

How -- and it's sort of, perhaps romantic, but I think beautiful,

Как, може би е романтично, но мисля че е красиво,

because you just need something to hold on to,

защото само се нуждаем от нещо, на което да се уповаваме,

especially in a society where you feel alienated.

особено в едно общество, където се чувстваш отчужден.

Which takes us to the next piece, where the young man

Което ни отвежда до следващия откъс, където младежа

talks about lack of opportunity: living as a black person in Europe,

говори за липса на възможности, живеейки като чернокож в Европа.

the glass ceiling that we all know about, that we all talk about,

Стъкления таван, за който всички знаят, и за който всички говорят.

and his reality.

И предстои -- знаете, и неговата реалност.

Again, this was my -- this was me talking about --

Отново, това беше моя -- аз бях този, който говори --

this was, again, the time of multiculturalism in the United Kingdom,

това беше, отново, по времето на мултикултурализма във Великобритания,

and there was this buzzword -- and it was trying to say,

и я имаше тази модерна дума, с която се опитвах да кажа,

what exactly does this multiculturalism mean in the real lives of people?

какво означава точно мултикултуризма в реалния живот на хората?

And what would a child --

И какво означава за едно дете,

what does a child like Jamie -- the young boy -- think,

какво мисли едно дете като Джейми, младежа,

I mean, with all this anger that's built up inside of him?

с целия гняв натрупан в него,

What happens with that?

и какво става с него?

What, of course, happens with that is violence,

Това, което става с него, е чувството на насилие, което е --

which we see when we talk about the ghettos

това което виждаме, когато говорим за гетата,

and we talk about, you know, South Central L.A. and this kind of stuff,

и също за южен централен Лос Анджелис, и т.н.

and which eventually, when channeled, becomes,

Което в крайна сметка, когато се насочи се превръща в,

you know, evolves and manifests itself as riots --

знаете, развива се и се проявява като бунтове,

like the one in France two years ago, where I live,

както във Франция преди две години, там където живея,

which shocked everybody, because everyone thought, "Oh well,

който развълнува всички, защото всички мислеха, "Разбира се,

France is a liberal society."

Франция е едно свободно общество".

But I lived in England for 18 years.

Но аз живях в Англия 18 години.

I've lived in France for about four, and I feel actually

Във Франция живея около 4 и се чувствам всъщност

thrown back 20 years, living in France.

върнат назад 20 години, живеейки в Франция.

And then, the third piece. The third piece for me is the question:

И най-накрая третата част. Третата част за мен е въпросът:

What is cinema to you? What do you do with cinema?

Какво е киното за мен, и какво аз правя за него?

There's a young director, Hollywood director, with his friends --

Има един млад режисьор от Холивуд, заедно със своите приятели,

fellow filmmakers -- talking about what cinema means.

колеги режисьори, си говорим за значението на киното.

I suppose that will take me to my last piece --

Мисля, че това ме пренася към последната част,

what cinema means for me.

какво означава киното за мен.

My life started as a -- I started life in 1966,

Живота ми започна през 1966,

a few months before the Biafran, which lasted for three years

няколко месеца преди войната в Биафра, която продължи три години,

and it was three years of war.

бяха три години на война.

So that whole thing,

Така че всичко това,

that whole childhood echoes and takes me into the next piece.

цялото ми детство ме води към значението на следващата част.

(Video) Voice: Onicha, off to school with your brother.

Видео: Онича, отивай на училище с брат си.

Onicha: Yes, mama.

Да, мамо.

Commander: Soldiers, you are going to fight a battle,

Войници, ще се борите в битка,

so you must get ready and willing to die.

така че трябва да сте готови и да искате да умрете.

You must get -- ?

Трябва да бъдете?

Child Soldiers: Ready and willing to die.

Готови и да искаме да умрем.

C: Success, the change is only coming through the barrel of the gun.

Успехът, промяната може да бъдат постигнати само чрез оръжие,

CS: The barrel of the gun!

Цевта на пистолета.

C: This is the gun.

Това е пистолета.

CS: This is the gun.

Това е пистолета.

C: This is an AK-47 rifle. This is your life.

Това е автомат АК-47. Това е твоят живот.

This is your life. This is ... this is ... this is your life.

Това е твоят живот, това е твоят живот.

Ezra: They give us the special drugs. We call it bubbles.

Те ни дават специална дрога. Наричаме я балони.

Amphetamines.

Амфетамини.

Soldiers: Rain come, sun come, soldier man dey go.

Идва дъжд, идва слънце, войниците си отиват.

I say rain come, sun come, soldier man dey go.

Казвам, идва дъжд, идва слънце, войниците си отиват.

We went from one village to another -- three villages.

Бяхме от едно село в друго, в три села

I don’t remember how we got there.

Не си спомням как стигнахме дотук.

Witness: We walked and walked for two days.

Вървяхме и вървяхме в продължение на два дни.

We didn't eat.

Не се хранехме.

There was no food, just little rice.

Нямаше храна, само малко ориз.

Without food -- I was sick.

Без храна се разболях.

The injection made us not to have mind.

Загубихме разсъдъка си от инжекциите.

God will forgive us.

Бог ще ни прости.

He knows we did not know. We did not know!

Той знае, че не знаехме. Не знаехме!

Committee Chairman: Do you remember January 6th, 1999?

Спомняш ли си 6 януари 1999?

Ezra: I don’t remember.

Не си спомням.

Various Voices: You will die! You will die! (Screaming)

Ще умреш! Ще умреш! (Викайки)

Onicha: Ezra! (Ezra: Onicha! Onicha!)

Онича: Езра! (Езра: Онича! Онича!)

Various Voices: ♫ We don't need no more trouble ♫

♫ Не искаме повече проблеми. ♫

♫ No more trouble ♫

♫ Никакви проблеми повече! ♫

They killed my mother.

Убиха майка ми.

The Mende sons of bastards.

Менде, синове на копелета.

(Shouting)

(Стрелба)

Who is she?

Коя е тя?

Me.

Аз.

Why you giving these to me?

Защо ми даваш това?

So you can stop staring at me.

За да спреш да ме гледаш.

My story is a little bit complicated.

Моята история е малко сложна.

I’m interested.

Интересува ме.

Mariam is pregnant.

Мириам е бременна.

You know what you are? A crocodile.

Знаеш ли какво си? Един крокодил.

Big mouth. Short legs.

Една огромна уста. Къси крака.

In front of Rufus you are Ezra the coward.

В сравнение с Руфус си Езра страхливеца.

He’s not taking care of his troops.

Той не се грижи за своите войници.

Troop, pay your last honor. Salute.

Войници, отдайте последна почест. За почест.

Open your eyes, Ezra.

Отвори очи, Езра.

A blind man can see that the diamonds end up in his pocket.

Дори и слепият може да види, че диамантите се оказват в джобовете му

♫ We don't need no more trouble ♫

♫ Не искаме повече проблеми. ♫

Get that idiot out!

Отърви се от този идиот!

I take you are preparing a major attack?

Предполагам, че вие подготвяте голяма атака?

This must be the mine.

Това трябва да е мината.

Your girl is here.

Твоето момиче е тук.

Well done, well done.

Добре свършено, добре свършено.

That is what you are here for, no?

За това си тук, или не?

You are planning to go back to fight are you?

Ти планираш да се върнеш да се биеш, нали?

♫ We don't need no more trouble ♫

♫ Не искаме повече проблеми. ♫

♫ No more trouble ♫

♫ Никакви проблеми повече. ♫

♫ We don't need no more trouble ♫

♫ Не искаме повече проблеми. ♫

♫ No more trouble. ♫

♫ Никакви проблеми повече. ♫

Wake up! Everybody wake up. Road block!

Събудете се! Събудете се всички! Пътят е блокиран!

♫ We don't need no more ... ♫

♫ Не искаме повече...♫

Committee Chairman: We hope that, with your help and the help of others, that this commission

Надявам се, че с ваша помощ и с тази на други, че тази комисия

will go a long way towards understanding the causes of the rebel war.

ще напредне много в разбирането на причините за бунтовническата война.

More than that, begin a healing process and finally to --

Освен това, да започнем процес на заздравяване и накрая --

as an act of closure to a terrible period in this country’s history.

като акт на приключването на един ужасен период от историята на тази страна.

The beginning of hope.

Началото на надеждата.

Mr. Ezra Gelehun, please stand.

Г-н Езра Гелехун, моля ви изправете се.

State your name and age for the commission.

Кажете името и годините си на комисията.

Ezra: My name is Ezra Gelehun.

Името ми е Езра Гелехун.

I am 15 or 16. I don’t remember.

Аз съм на 15 или 16, не си спомням.

Ask my sister, she is the witch, she knows everything.

Попитайте сестра ми, тя е вещица, знае всичко.

(Sister: 16.)

16.

CC: Mr. Gelehun, I’d like to remind you you’re not on trial here

Г-н Гелехун, искам да ви напомня че не сте съден

for any crimes you committed.

за никое от престъпленията, които сте извършили.

E: We were fighting for our freedom.

Борихме се за нашата свобода.

If killing in a war is a crime,

Ако да убиваш по време на война е престъпление,

then you have to charge every soldier in the world.

тогава трябва да осъдите всички войници на света.

War is a crime, yes, but I did not start it.

Войната е престъпление, но аз не я започнах.

You too are a retired General, not so?

Вие също сте един бивш генерал, нали?

CC: Yes, correct.

Така е, правилно.

E: So you too must stand trial then.

Тогава също трябва да бъде съден.

Our government was corrupt.

Нашето правителство беше корумпирано.

Lack of education was their way to control power.

Липсата на образование бе техния начин да контролират властта.

If I may ask, do you pay for school in your country?

Ако ми позволите да попитам, плаща ли се за училище във вашата страна?

CC: No, we don’t.

Не, не се плаща.

E: You are richer than us.

Вие сте по-богати от нас.

But we pay for school.

Но ние плащаме за училище.

Your country talks about democracy,

Вашата страна говори за демокрация,

but you support corrupt governments like my own.

но в същото време подкрепя корумпирано правителство, като моето.

Why? Because you want our diamond.

Защо? Защото искате нашите диаманти.

Ask if anyone in this room have ever seen real diamond before?

Попитайте, който и да е в тази стая, дали преди е виждал истински диамант?

No.

Не.

CC: Mr. Gelehun, I'd like to remind you, you're not on trial here today.

Г-н Гелехун, напомням ви, че днес няма да бъдете съдени.

You are not on trial.

Не ви съдим.

E: Then let me go.

Тогава пуснете ме да си отида.

CC: I can't do that, son.

Не мога да направя това, синко.

E: So you are a liar.

Значи сте лъжец.

(Applause)

(Ръкопляскания)

NA: Thank you. Just very quickly to say that my point really here,

НА: Благодаря ви. Много бързо искам да кажа каква е моята идея,

is that while we’re making all these huge advancements,

докато реализираме този огромен напредък,

what we're doing, which for me, you know, I think we should --

това което правим, което за мен, мисля че трябва --

Africa should move forward, but we should remember,

Африка трябва да напредне, но трябва да помним,

so we do not go back here again.

за да не се повтаря същото.

Thank you.

Благодаря ви.

Emeka Okafor: Thank you, Newton.

Емека Окафор. Благодаря, Нютон.

(Applause)

(Ръкопляскания)

One of the themes that comes through very strongly

Една от темите, която се появява

in the piece we just watched is this sense of the psychological trauma of the young

в откъса, който видяхме, е чувството на психологична травма на младите,

that have to play this role of being child soldiers.

които трябва да играят ролята на дете, дете-войник.

And considering where you are coming from,

И разбирайки от къде идваш,

and when we consider the extent to which it’s not taken as seriously

и като вземем под внимание степента, до която не се взима толкова сериозно,

as it should be, what would you have to say about that?

колкото трябва, какво можеш да кажеш по отношение на това?

NA: In the process of my research, I actually spent

НА: По време на моето изследване, в действителност

a bit of time in Sierra Leone researching this.

прекарах известно време в Сиера Леоне, изследвайки това.

And I remember I met a lot of child soldiers --

И се срещнах, спомням се, че се запознах с много деца войници,

ex-combatants, as they like to be called.

бивши войници, както им харесва да ги наричат.

I met psychosocial workers who worked with them.

Запознах се с псохолози, които работеха с тях.

I met psychiatrists who spent time with them,

Запознах се с психиатри, които прекарваха време с тях,

aid workers, NGOs, the whole lot.

хуманитарни работници, неправителствени организации и много други.

But I remember on the flight back on my last trip,

Но си спомням, че по време на полета ми, на връщане от последното ми пътуване,

I remember breaking down in tears and thinking to myself,

спомням си, че изведнъж започнах да плача и си помислих,

if any kid in the West, in the western world,

ако тези деца, ако което и да е дете от западния свят,

went through a day of what any of those kids have gone through,

изживееха един ден като тези деца,

they will be in therapy for the rest of their natural lives.

те щяха да бъдат на терапия през остатъка от живота си.

So for me, the thought that we have all these children --

Така че за мен, мисълта, че имаме всички тези деца,

it’s a generation, we have a whole generation of children --

една генерация, имаме едно цяло поколение от деца,

who have been put through so much psychological trauma or damage,

които са били изложени на невероятни психологични травми или щети,

and Africa has to live with that.

и Африка трябва да живее с това.

But I’m just saying to factor that in,

Но казвам това само, за да го маркирате,

factor that in with all this great advancement,

да го отбележите заедно с всички големи постижения,

all this pronouncement of great achievement.

всички тези мнения за големи постижения.

That’s really my thinking.

Това е което мисля в действителност.

EO: Well, we thank you again for coming to the TED stage.

ЕО: Добре, отново ти благодарим, че дойде на сцената на TED.

That was a very moving piece.

Това беше много вълнуваща част.

NA: Thank you.

НА: Благодаря ви.

EO: Thank you.

ЕО: Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскания)