Rev. Tom Honey: How could God have allowed the tsunami?

Translator: Bistra Ivanova Reviewer: Mihail Stoychev

I am a vicar in the Church of England.

Аз съм викарий в една църква в Англия.

I've been a priest in the Church for 20 years.

Бил съм свещенник в църквата 20 години.

For most of that time, I've been struggling and grappling

И през повечето време съм се борил

with questions about the nature of God. Who is God?

с въпроси за естеството на Бог. Кой е Бог?

And I'm very aware that when you say the word "God,"

И съм убеден, че когато споменете думата Бог,

many people will turn off immediately.

много хора веднага ще извърнат глава.

And most people, both within and outside the organized church,

И повечето хора във и извън организираната църква

still have a picture of a celestial controller,

все още имат тази картина - на небесния контрольор

a rule maker, a policeman in the sky who orders everything,

управител, полицай в небето, който нарежда всичко,

and causes everything to happen.

и прави всичко да се случва.

He will protect his own people,

Той ще защити своите хора,

and answer the prayers of the faithful.

и ще отговори на молитвите на праведните.

And in the worship of my church,

И дори в песните на нашата църква

the most frequently used adjective about God is "almighty."

най-често използваната дума за Бог е "всемогъщи".

But I have a problem with that.

Но аз имам проблем с това.

I have become more and more uncomfortable

И ми ставаше все по-неудобно

with this perception of God over the years.

с това възприемане на Бог през годините.

Do we really believe that God is the kind of male boss that we've been presenting

Наистина ли вярваме, че Бог е някой шеф от мъжки пол, който ние сме представяли

in our worship and in our liturgies over all these years?

в песните си и литургиите си през всичките години?

Of course, there have been thinkers

Разбира се има и такива,

who have suggested different ways of looking at God.

котио предлагат различни гледни точки към Бог.

Exploring the feminine, nurturing side of divinity.

Наблаягайки на женствената, грижовна страна на божеството.

Suggesting that God expresses Himself or Herself through powerlessness,

Да предположим, че Бог изразява себе си чрез безсилието

rather than power.

повече, отколкото чрез сила.

Acknowledging that God is unknown and unknowable by definition.

Признаваме, че Бог е непознат и непознаваем по дефиниция.

Finding deep resonances with other religions and philosophies

Намираме дълбок резонанс у другите религии и философи

and ways of looking at life as part of what is a universal and global search for meaning.

и гледни точки към живота, като част на универсалното и глобално търсене на смисъл.

These ideas are well known in liberal academic circles,

Тези идеи са добре познати в либералните академични среди,

but clergy like myself have been reluctant to air them,

но служители като мен не са били склонни да ги оповестяват

for fear of creating tension and division in our church communities,

от страх да не създадат нагласа или разделение в църковните общности,

for fear of upsetting the simple faith of more traditional believers.

да не би да раздразнят простата вяра на повечето традиционни вярващи.

I have chosen not to rock the boat.

Аз бях избрал да не клатя лодката.

Then, on December 26th last year, just two months ago,

Точно тогава, на 26 декември миналата година,

that underwater earthquake triggered the tsunami.

подводно земетресение предизвика цунами.

And two weeks later, Sunday morning, 9th of January,

И две седмици по-късно, в неделя сутрин, на 09 януари,

I found myself standing in front of my congregation --

се озовах пред нашето църковно събрание -

intelligent, well meaning, mostly thoughtful Christian people --

интелигентни, разумни, повечето от тях мислещи християни -

and I needed to express, on their behalf, our feelings and our questions.

и трябваше да изкажа, заради тях, нашите чувства и нашите въпроси.

I had my own personal responses, but I also have a public role,

Аз имам своите лични отговорности, но също съм и публична личност

and something needed to be said.

и някои неща трябва да бъдат казани.

And this is what I said.

И ето какво казах.

Shortly after the tsunami I read a newspaper article

Скоро след цунамите четох статия в един вестник

written by the Archbishop of Canterbury -- fine title --

написана от Архепископа на Кантърбъри - добра титла -

about the tragedy in Southern Asia.

за трагедията в Южна Азия.

The essence of what he said was this:

Същността на това, което той казва бе:

the people most affected by the devastation and loss of life

Хората, които са най-пострадали от разрушенията, загубили близики,

do not want intellectual theories about how God let this happen.

не искат интелектуални теории по въпроса защо Бог допусна това.

He wrote, "If some religious genius did come up with an explanation

Той пишеше: "Ако някой религиозен гений ни обясни точно

of exactly why all these deaths made sense,

защо всичката тази смърт има смисъл,

would we feel happier, or safer, or more confident in God?"

ще се почувстваме ли по-добре, или по-сигурни, по-уповаващи в Бог?"

If the man in the photograph that appeared in the newspapers,

Ако мъжът от снимката , който се появи във вестника

holding the hand of his dead child was standing in front of us now,

държащ ръката на мъртвото си дете застанеше пред нас

there are no words that we could say to him.

няма дума, които да можем да му кажем.

A verbal response would not be appropriate.

Вербалният отоговор би бил неуместен.

The only appropriate response would be a compassionate silence

Единствения уместен отговор, би бил съчувствената тишина

and some kind of practical help.

и някаква практична помощ.

It isn't a time for explanation, or preaching, or theology;

Това не е време за обяснения, проповеди или теории.

it's a time for tears.

Това е време за сълзи.

This is true. And yet here we are, my church in Oxford,

Истина е. И въпреки това ето ни - нашата църква в Оксфорд,

semi-detached from events that happened a long way away,

полу-докоснати от събития, случващи се много далеч от нас,

but with our faith bruised.

и с нашата професионална вяра.

And we want an explanation from God.

И искаме обяснения от Бог.

We demand an explanation from God.

Изискваме обяснение от Бог.

Some have concluded that we can only believe in a God who shares our pain.

Някои заключиха, че можем да вярваме само в Бог, който споделя нашата болка.

In some way, God must feel the anguish, and grief,

Някакси Бог трябва да чувства терзанието, страданието,

and physical pain that we feel.

и физическата болка, които чувстваме.

In some way the eternal God must be able to enter into the souls of human beings

Някакси вечния Бог, трябва да може да влезе в душите на човешките създания

and experience the torment within.

и да усети мъката в тях.

And if this is true, it must also be that God knows the joy and exaltation

И ако това е вярно, то Бог трябва да познава и радостта и въодушевлението

of the human spirit, as well.

на човешкия дух, също така.

We want a God who can weep with those who weep,

Искаме Бог, който да ридае с ридаещите,

and rejoice with those who rejoice.

и да се радва с радващите се.

This seems to me both a deeply moving and a convincing re-statement

На мен това ми звучи едновременно затрогващо и убедително заявление

of Christian belief about God.

за християнска вяра в Бог.

For hundreds of years, the prevailing orthodoxy, the accepted truth,

Стотици години налагащата се ортодоскална и общоприета истина

was that God the Father, the Creator, is unchanging

бе, че Бог Отец, Създателя е вечен, непроменяем,

and therefore by definition cannot feel pain or sadness.

и следователно не може да чувства болка или тъга.

Now the unchanging God feels a bit cold and indifferent to me.

Така описан Бог ми изглежда малко студен и безразличен.

And the devastating events of the 20th century

И опустошителните събития на 20-и век

have forced people to question the cold, unfeeling God.

накараха хората да задават въпроси на този студен, безчувствен Бог.

The slaughter of millions in the trenches and in the death camps

Убийствата на милиони в траншеите и лагерите на смъртта

have caused people to ask, "Where is God in all this?

накараха хората да питат: "Къде е Бог във всичко това?"

Who is God in all this?"

Кой е Бог във всичко това?

And the answer was, "God is in this with us,

И отговорът е бил: "Бог е с нас в това"

or God doesn't deserve our allegiance anymore."

или: "Бог вече не заслужава нашата преданост."

If God is a bystander, observing but not involved,

Ако Бог е зрител - наблюдаващ отстрани,

then God may well exist, but we don't want to know about Him.

то Той може и да съществува, но ние не искаме да знаем за Него.

Many Jews and Christians now feel like this, I know.

Зная, че днес много евреи и християни се чувстват така.

And I am among them.

И аз съм сред тях.

So we have a suffering God --

Така че, имаме страдащ Бог.

a God who is intimately connected with this world and with every living soul.

Бог, лично и тясно свързан с този свят, и с всяка жива душа.

I very much relate to this idea of God.

Аз лично съм свързан с тази идея за Бог.

But it isn't enough. I need to ask some more questions,

Но това не е достатъчно. Имам още въпроси

and I hope they are questions that you will want to ask, as well,

и предполагам, че вие искате да зададете същите въпроси,

some of you.

или поне някои от вас.

Over the last few weeks I have been struck by the number of times

През последните няколко седмици няколко пъти бях оцелван

that words in our worship have felt a bit inappropriate, a bit dodgy.

от думи, които биха се счели за неподходящи за нашето хваление.

We have a pram service on Tuesday mornings for mums and their pre-school children.

Имаме детско служение в четвъртък сутрин за майки с деца от предучилищна възраст.

And last week we sang with the children one of their favorite songs,

И тази седмица пяхме с децата една от любимите им песни:

"The Wise Man Built His House Upon the Rock."

"Мъдрият човек строи къщата си на Канара."

Perhaps some of you know it. Some of the words go like this:

Може някои от вас да я знаят. Някои от стиховете казват:

"The foolish man built his house upon the sand /

"Глупавият човек строи къщата си на пясък/

And the floods came up / And the house on the sand went crash."

и пороите придойдоха/ и къщата на пясъка се срути."

Then in the same week, at a funeral,

Същата тази седмица, на едно погребение

we sang the familiar hymn "We Plow the Fields and Scatter,"

изпяхме подобен химн: "Разпръснахме в полето и посяхме"

a very English hymn.

един много английски химн.

In the second verse comes the line, "The wind and waves obey Him."

Във втория стих се казва: "Вятърът и вълните му се покоряват."

Do they? I don't feel we can sing that song again in church,

Наистина ли? Не мисля, че можем да изпеем отново тази песен

after what's happened.

след случилото се.

So the first big question is about control.

И така, първия голям въпрос е за контрола.

Does God have a plan for each of us? Is God in control?

Има ли Бог план за всеки от нас? Бог има ли контрол ?

Does God order each moment? Does the wind and the waves obey Him?

Бог нарежда ли всеки един момент? Вълните и вятърът покоряват ли му се?

From time to time,

От време на време

one hears Christians telling the story of how God organized things for them,

някой чува истории за това, как Бог нарежда всичко за някои християни

so that everything worked out all right --

така че всичко да работи за тях.

some difficulty overcome, some illness cured, some trouble averted,

За преодоляни трудности, изцелени болести, избегнати беди,

a parking space found at a crucial time.

намерено паркинг място в съдбоносно време.

I can remember someone saying this to me,

Спомням си как са ми разказвали

with her eyes shining with enthusiasm at this wonderful confirmation of her faith

с пламъче в очите и ентусиазъм за това чудесно потвърждение на вярата

and the goodness of God.

и добротата на Бог.

But if God can or will do these things --

Но ако Бог може или желае да се намеси

intervene to change the flow of events --

за да промени хода на събитията -

then surely he could have stopped the tsunami.

то тогава Той би могъл да спре и цунамито.

Do we have a local God who can do little things like parking spaces,

Дали нямаме местен Бог, който да се справя с малките неща,

but not big things like 500 mile-per-hour waves?

но не и с големите, като вълната с 500 км. в час?

That's just not acceptable to intelligent Christians,

Това е неприемливо за интелигентния християнин

and we must acknowledge it.

и трябва да го признаем.

Either God is responsible for the tsunami,

Или Бог е отговорен за цунамито,

or God is not in control.

или не е в контрол.

After the tragedy, survival stories began to emerge.

След трагедията чувахме за истории на оцелели.

You probably heard some of them:

Може би и вие сте чули някои.

the man who surfed the wave,

Мъжът който сърфирал на вълната.

the teenage girl who recognized the danger

Тийнейджърката, разпознала опасността

because she had just been learning about tsunamis at school.

защото тъкмо учили за цунамито в училище.

Then there was the congregation who had left their usual church building on the shore

За църковното събрание, което напуснало сградата на брега в този ден

to hold a service in the hills.

за да проведат службата на хълма.

The preacher delivered an extra long sermon,

Проповедникът, провел необичайно дълга служба

so that they were still out of harm's way when the wave struck.

така че, хората били далеч от опасната зона в момента на удара.

Afterwards someone said that God must have been looking after them.

По-късно някои казаха, че вероятно Бог се е погрижил за тях.

So the next question is about partiality.

Та, следващия въпрос е за предпочитанието.

Can we earn God's favor by worshipping Him or believing in Him?

Можем ли да спечелим Божието благоразположение?

Does God demand loyalty, like any medieval tyrant?

Изисква ли Бог лоялност, като всеки средновековен тиранин?

A God who looks after His own, so that Christians are OK,

Бог, който пази своите, така че християните са ОК,

while everyone else perishes?

докато останалите загиват?

A cosmic us and them, and a God who is guilty of the worst kind of favoritism?

Космическите ние и те, и Бог, който е виновен за най-лошото покровителство?

That would be appalling,

Това би било ужасяващо,

and that would be the point at which I would hand in my membership.

и тук аз бих оттеглил членството си.

Such a God would be morally inferior to the highest ideals of humanity.

Такъв Бог би бил морално по-долен от най-висшите идеали на човека.

So who is God, if not the great puppet-master or the tribal protector?

И така, кой е Бог, ако не е Господарят на марионетките, племенният вожд?

Perhaps God allows or permits terrible things to happen,

Може би Бог позволява да се случват ужасни неща,

so that heroism and compassion can be shown.

за да може да се изявят героизма и състраданието.

Perhaps God is testing us: testing our charity, or our faith.

Може би Бог ни тества: тества милостта и вярата ни.

Perhaps there is a great, cosmic plan that allows for horrible suffering

Може би има велик, космически план, допускащ ужасното страдание

so that everything will work out OK in the end.

така че накрая всичко да свърши ОК.

Perhaps, but these ideas are all just variations on God controlling everything,

Може би, но тези идеи са просто вариации на тема Бог, контролиращ всичко.

the supreme commander toying with expendable units in a great campaign.

Върховният командир, играещ си със заменими еденици във велика игра.

We are still left with a God who can do the tsunami and allow Auschwitz.

Все още имаме Бог, който прави цунами и позволява Аушвиц.

In his great novel, "The Brothers Karamazov," Dostoevsky gives these words to Ivan,

Във великата си новела "Братя Карамазови" Достоевски дава на Иван реплика,

addressed to his naive and devout younger brother, Alyosha:

с която той се обръща към Альоша - своя по-малък брат:

"If the sufferings of children go to make up the sum of sufferings

"Ако страданието на децата представлява сбора от цялото страдание

which is necessary for the purchase of truth,

необходимо за откопуването на истината,

then I say beforehand that the entire truth is not worth such a price.

то от сега казвам, че дори цялата истина не заслужава тази цена.

We cannot afford to pay so much for admission.

Не можем да я платим, за да бъдем приети.

It is not God that I do not accept.

Не Бог е този, когото не приемам.

I merely, most respectfully, return Him the ticket."

С цялото си уважение, аз просто Му връщам билета."

Or perhaps God set the whole universe going at the beginning

Или може би Бог ще върне вселената в началото й

and then relinquished control forever,

и после завинаги ще остави контрола,

so that natural processes could occur, and evolution run its course.

така че еволюцията да протече естествено.

This seems more acceptable,

Това звучи по-приемливо.

but it still leaves God with the ultimate moral responsibility.

Но Бог остава главния морален отговорник.

Is God a cold, unfeeling spectator?

Бог студен, безчувствен зрител ли е?

Or a powerless lover, watching with infinite compassion

Или безсилен любящ, гледащ с безкрайно състрадание

things God is unable to control or change?

това, което не може да контролира или промени?

Is God intimately involved in our suffering,

Бог интимно въвлечен ли е в нашето страдание,

so that He feels it in His own being?

така че самия Той да го чувства?

If we believe something like this, we must let go of the puppet-master completely,

Ако вярваме в нещо такова, ще трябва да оставим напълно Господарят на марионетките,

take our leave of the almighty controller, abandon traditional models.

да се отдръпнем от всемогъщия контрольор, да оставим традициите.

We must think again about God.

Отново трябва да помислим за Бог.

Maybe God doesn't do things at all.

Може би Бог не прави абсолютно нищо.

Maybe God isn't an agent like all of us are agents.

Може би Бог не е деятел, каквито сме всички ние.

Early religious thought conceived God as a sort of superhuman person,

Ранните вярвания са приемали Бог като свръхчовешка личност,

doing things all over the place.

която прави всичко навсякъде.

Beating up the Egyptians, drowning them in the Red Sea, wasting cities, getting angry.

Убива египтяните, хвърля ги в Червеното море, помита градове, ядосва се.

The people knew their God by His mighty acts.

Хората са познавали своя Бог по великите му дела.

But what if God doesn't act? What if God doesn't do things at all?

Но какво ако Бог не действа? Ако изобщо не прави нищо?

What if God is in things?

Ами ако Бог е В нещата?

The loving soul of the universe.

Любящата душа на вселената.

An in-dwelling compassionate presence, underpinning and sustaining all things.

Пребиваващо в нас състрадателно присъствие, покрепящо всички неща.

What if God is in things?

Ами ако Бог е във нещата?

In the infinitely complex network of relationships and connections that make up life.

В безкрайната сложна мрежа от взамиоотношения и връзки, които съставляват живота.

In the natural cycle of life and death,

В естествения цикъл на живота и смъртта,

the creation and destruction that must happen continuously.

съзиданието и разрушението, които се редуват.

In the process of evolution.

В процеса на еволюцията.

In the incredible intricacy and magnificence of the natural world.

В невероятната сложност и превъзходство на естествения свят.

In the collective unconscious, the soul of the human race.

В колективното съзнание, душата на човешката раса.

In you, in me, mind and body and spirit.

Във вас, в мен; ум и тяло, и дух.

In the tsunami, in the victims. In the depth of things.

В цунамито, в жертвите, в дълбочината на нещата.

In presence and in absence. In simplicity and complexity.

В присъстващото и неприсъстващото. В простотата и сложността.

In change and development and growth.

В промяната, и развитието, и растежа.

How does this in-ness, this innerness, this interiority of God work?

Как тази вътрешна същност, тази вътрешност на Бог работи?

It's hard to conceive, and begs more questions.

Трудно е да се измислят и измолят още въпроси.

Is God just another name for the universe,

Дали Бог е още едно от имената на вселената,

with no independent existence at all?

без да е независимо съществуващ?

I don't know.

Не зная.

To what extent can we ascribe personality to God?

До колко можем да приписваме личностност на Бога?

I don't know.

Не зная.

In the end, we have to say, "I don't know."

Накрая трябва да признаем: "Не зная."

If we knew, God would not be God.

Ако знаехме Бог не би бил Бог.

To have faith in this God

Да вярваме в този Бог

would be more like trusting an essential benevolence in the universe,

би било повече като да вярваме във великодушиетона вселената,

and less like believing a system of doctrinal statements.

отколкото в система от доктринални твърдения.

Isn't it ironic that Christians who claim to believe

Не е ли ирония, че християните, твърдят че вярват

in an infinite, unknowable being

в едно безкрайно, непознаваемо съществуване

then tie God down in closed systems and rigid doctrines?

а после опитват да затворят Бог в системи и тесни доктрини?

How could one practice such a faith?

Как може някой да практикува подобна вяра?

By seeking the God within. By cultivating my own inwardness.

Чрез търсенето на Бог вътре. Чрез култивирането на моята вътрешност.

In silence, in meditation, in my inner space, in the me that remains

В тишина, в разсъждение, в моето вътрешно място. в оставащото аз,

when I gently put aside my passing emotions and ideas and preoccupations.

когато полека отстраним временните емоции, идеи и свръхангажираността си.

In awareness of the inner conversation.

В съзнаването на вътрешния разговор.

And how would we live such a faith? How would I live such a faith?

И как живеем с тази вяра? Как аз живея с такава вяра?

By seeking intimate connection with your inwardness.

Чрез търсенето на интимна връзка с вътрешния си свят.

The kind of relationships when deep speaks to deep.

Взаимоотношение в което дълбините говорят на дълбините.

If God is in all people, then there is a meeting place

Ако Бог е във всички хора, то тогава има място на среща

where my relationship with you becomes a three-way encounter.

където нашето взаимоотношение с вас се превръща в тройно събиране.

There is an Indian greeting, which I'm sure some of you know:

Има един инидийски поздрав, който някои сигурно знаят:

"Namaste," accompanied by a respectful bow,

"Намасте", придружен с учтив поклон.

which, roughly translated means,

Което буквално преведено значи

"That which is of God in me greets that which of God is in you."

"Това, което е Бог в мен, поздравява това, което е Бог в тебе."

Namaste.

Намасте.

And how would one deepen such a faith?

И как бихте задълбочили такава вяра?

By seeking the inwardness which is in all things.

Търсейки вътрешното, което е във всички неща.

In music and poetry, in the natural world of beauty

В музиката и поезията, в естествения свят на красотата

and in the small ordinary things of life,

и в малките обикновени неща от живота,

there is a deep, indwelling presence that makes them extraordinary.

има дълбоко, обитаващо присъствие, което ги прави необикновени.

It needs a profound attentiveness and a patient waiting,

Нужно е дълбоко внимание и търпеливо чакане.

a contemplative attitude and a generosity and openness

Внимателно отношение, благородство и отвореност

to those whose experience is different from my own.

към тези, чиито опит е различен от твоя.

When I stood up to speak to my people about God and the tsunami,

Когато се изправя да говоря на нашите хора за Бог и цунамито

I had no answers to offer them.

не им предлагам отговори.

No neat packages of faith, with Bible references to prove them.

Без спретнати пакетчета вяра, без библейски препратки за доказателство.

Only doubts and questioning and uncertainty.

Само съмнения, въпроси и несигурност.

I had some suggestions to make --

Имам няколко предложения -

possible new ways of thinking about God.

възможни нови начини да мислим за Бога.

Ways that might allow us to go on, down a new and uncharted road.

Начини, които може би ще ни позволят да ходим по нов нетрасиран път.

But in the end, the only thing I could say for sure was, "I don't know,"

Но в края единственото нещо, което мога със сигурност да кажа е "Не зная".

and that just might be the most profoundly religious statement of all.

и може би това би било най-дълбокото религиозно твърдение.

Thank you.

Благодаря ви.