Why should you read Dante’s “Divine Comedy”? - Sheila Marie Orfano

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Anton Hikov

“Abandon all hope, ye who enter here… ”

„Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук..."

Inscribed above the Gate of Hell,

Вписани над портата на Ада,

these ominous words warn dark tidings for Dante

тези зловещи думи предават тъмно предупреждение за Данте,

as he begins his descent into inferno.

когато той започва слизането си в ада.

Yet despite the grim tone,

Но въпреки мрачния тон,

this prophecy sets into motion what is perhaps the greatest love story ever told;

това пророчество е началото на може би най-великата разказана любовна история;

an epic journey that encompasses both the human and the divine.

епично пътешествие, което обхваща и човешкото, и божественото.

But for Dante to reach benevolent salvation,

Но за да достигне Данте желаното спасение,

he must first find his way through Hell.

първо трябва да премине през Ада.

This landscape of torture is the setting for "Inferno,"

Този пейзаж на изтезания е обстановката в „Ад“,

the first in a three-part narrative poem

първата в повествователната поема от три части,

written by Dante Alighieri in the 14th century.

написана от Данте Алигиери през 14 век.

Casting himself as the protagonist,

В ролята си на протагонист,

Dante travels deeper and deeper into Hell’s abyss,

Данте пътува все по-дълбоко в бездната,

witnessing obscene punishments distinct to each of its nine realms.

ставайки свидетел на зверски наказания във всеки от деветте ѝ кръга.

Beginning in Limbo, he travels through the circles of Lust, Gluttony, Greed, Wrath,

Започвайки в Лимбо, той пътува през кръгове от похот, лакомия, алчност, гняв,

Heresy, Violence, and Fraud,

ерес, насилие и измама,

to the horrific ninth circle of Treachery,

до ужасяващия девети кръг на предателството,

where sinners are trapped under the watchful eyes of Satan himself.

където грешниците са приковани под зоркото око на самия Сатана.

The following two parts, "Purgatorio" and "Paradiso," continue Dante’s journey,

Следващите две части, "Чистилище" и "Рай", продължават пътуването на Данте,

as he scales the Mount of Purgatory

докато изкачва Хълма на Чистилището,

and ascends the nine celestial spheres of Heaven.

за да достигне до деветте небесни сфери на Рая.

Written together over 10 years, these 3 sections comprise the "Divine Comedy"–

Написани за над 10 години, тези три части съставят "Божествена комедия",

an allegorical imagining of the soul’s journey towards God.

алегорично представяне на пътуването на душата към Бога.

But Dante’s "Divine Comedy" is more than just religious allegory.

Но Дантевата "Божествена комедия" е повече от религиозна алегория.

It’s also a witty, scathing commentary on Italian politics.

Тя е и остроумен, язвителен коментар на италианската политика.

A soldier and statesman from Florence, Dante was staunchly faithful to God,

Войник и държавник от Флоренция, Данте е ревностно верен на Бога,

but often critical of the Roman Catholic Church.

но често критикува Римокатолическата църква.

He particularly disliked its rampant nepotism and practice of simony,

Особено не харесва безконтролния непотизъм и практикуването на симония,

the buying and selling of religious favours such as pardons from sin.

купуването и продажбата на религиозни облаги като помилване за греха.

Many groups took advantage of these corrupt customs,

Много групи се възползват от тези корупционни практики,

but few supported them as much as the Guelfi Neri, or Black Guelphs.

но малко от тях колкото гвелфи нери, или черните гвелфи.

This was a political and religious faction

Това е политическа и религиозна фракция,

which sought to expand the pope’s political influence.

която се стреми да разшири политическото влияние на папата.

Dante was a member of the Guelfi Bianchi, or White Guelphs–

Данте е бил член на гвелфи бианки, или белите гвелфи,

who believed Florence needed more freedom from Roman influence.

които вярват, че Флоренция има нужда от повече свобода от Римско влияние.

As a public representative for the White Guelphs,

Като обществен представител на белите гвелфи,

Dante frequently spoke out against the pope’s power,

Данте често се изказва срещу силата на папата,

until the Black Guelphs leveraged their position

докато черните гвелфи се възползват от своята позиция,

to exile him from Florence in 1302.

и го прогонват от Флоренция през 1302.

But rather than silencing him,

Но вместо да го накарат да мълчи,

this lifelong exile led to Dante’s greatest critique of all.

това доживотно изгнание довежда Данте до най-силната критика от всички.

Dishonored and with little hope of return,

Безчестен и с малка надежда за завръщане,

the author freely aired his grievances with the Church and Italian society.

авторът свободно споделя недоволство си от Църквата и италианското общество.

Writing the "Divine Comedy" in Italian,

Пишейки "Божествена комедия" на италиански език,

rather than the traditional Latin of the educated elite,

вместо на традиционния за образования елит латински,

Dante ensured the widest possible audience for his biting political commentary.

Данте си подсигурява възможно най-широката публика за хапещия политически коментар.

In the "Inferno’s" circle of the Wrathful,

В кръга на "Ад" на Гневните,

Dante eagerly witnesses sinners

Данте с нетърпенние става свидетел как грешници

tear Black Guelph Filippo Argenti limb from limb.

разкъсват крайниците на черния гвелф Филипо Аргенти.

In the circle of Fraud,

В кръга на измамите,

Dante converses with a mysterious sinner burning in the circle’s hottest flames.

Данте разговаря с мистериозен грешник, изгарящ в най-горещите пламъци на кръга.

He learns that this is Pope Nicholas III,

Той научава, че това е папа Николай III,

who tells Dante that his two successors will take his place when they die—

който казва на Данте, че наследниците му ще заемат мястото му, когато умрат -

all three guilty of simony and corruption.

те тримата са признати за виновни за симония и корупция.

Despite the bleak and sometimes violent imagery in "Inferno,"

Въпреки мрачните и понякога насилствени описания в "Ад",

the "Divine Comedy" is also a love story.

"Божествена комедия" е и любовна история.

Though Dante had an arranged marriage

Въпреки че Данте имал уговорен брак

with the daughter of a powerful Florentine family,

с дъщерята на влиятелно флорентинско семейство,

he had also been unrequitedly in love with another woman since he was nine years old:

също бил несподелено влюбен в друга жена, откакто е девет годишен:

Beatrice Portinari.

Беатриче Портинари.

Despite allegedly meeting just twice, she became Dante’s lifelong muse,

Макар, евентуално да са се срещали само два пъти, тя се превръща в муза на Данте,

serving as the inspiration and subject for many of his works.

служейки като вдъхновение и тема за много от неговите произведения.

In fact, it’s Beatrice who launches his intrepid journey into the pits of Hell

Всъщност Беатриче е тази, която започва безстрашно му пътуване в ямите на Ада

and up the terraces of Mount Purgatory.

и нагоре по терасите на Хълма на Чистилището.

Portrayed as a powerful, heavenly figure,

Превъплътена като могъща, небесна фигура,

she leads Dante through "Paradiso’s" concentric spheres of Heaven

тя води Данте през концентричните небесни сфери на "Рай",

until he is finally face-to-face with God.

докато най-накрая той не се изправя лице в лице с Бога.

In the centuries since its publication,

През вековете след публикуването ѝ,

the "Divine Comedy’s" themes of love, sin, and redemption

темите в „Божествената комедия“ за любовта, греха и изкуплението

have been embraced by numerous artists–

са приети от много художници -

from Auguste Rodin and Salvador Dali, to Ezra Pound and Neil Gaiman.

от Огюст Роден и Салвадор Дали, до Езра Паунд и Нийл Геймън.

And the poet himself received his own belated, earthly redemption in 2008,

А самият поет получава своето закъсняло, земно изкупление през 2008,

when the city of Florence finally revoked Dante’s antiquated exile.

когато град Флоренция окончателно оттегли античното изгнание на Данте.