How work kept me going during my cancer treatment | Sarah Donnelly

Translator: Yordanka Stefanova Reviewer: Darina Stoyanova

It was June 2014.

Беше Юни 2014-та.

I was 30 years old,

Бях на 30 години,

and I received a call from my doctor's office

и получих обаждане от лекарския кабинет,

to say my test results were in.

че резултатите от изследванията ми са пристигнали.

So I walked up to see her in my lunch break, and my doctor said

В обедната си почивка отидох до там, и моята лекарката ми каза,

she was very sorry to tell me that I had breast cancer.

колко съжалява да ми съобщи, че имам рак на гърдата.

I didn't want to believe her and at first, I didn't.

Не исках да ѝ повярвам и първоначално не ѝ повярвах.

You see, I'm a lawyer and I needed some evidence.

Разбирате ли, аз съм адвокат, и имах нужда от някакво доказателство.

So I'm very embarrassed to tell you all

Срам ме е да ви призная,

that I stood up and I walked around to where she was sitting

че се изправих и обиколих до мястото, където тя седеше,

so that I could look over her shoulder and verify

за да мога да надникна над рамото ѝ и да видя с очите си това,

what was written on the page in front of her.

което беше написано на листа пред нея.

(Laughter)

(Смях)

Malignant carcinoma.

Злокачествен карцином.

But still not wanting to believe it, I said,

Все още не исках да ѝ повярвам, затова казах:

"Now, malignant carcinoma, you're sure that means cancer?"

"Така, злокачествен карцином, сигурна ли сте, че това означава рак?"

(Laughter)

(Смях)

She told me she was sure.

Каза ми, че е сигурна.

Back at work, I handed over the urgent things that needed to be done

Обратно на работа прехвърлих на колегите изпълнението на спешните задачи,

while I was having more tests to see if my cancer had spread.

докато ми правеха още тестове, за да видят дали ракът се е разпространил.

But at that moment, work wasn't my priority.

Но в този момент работата не беше мой приоритет.

I was thinking about how I was going to tell my family and friends

Мислех за това как ще кажа на семейството и приятелите си,

that I had cancer.

че имам рак.

How I was going to answer their questions

Как щях да отговоря на въпросите им

about how bad it was and whether I was going to be OK,

за това колко е лошо положението и дали ще се оправя,

when I didn't know that myself.

като и аз самата не знаех.

I was wondering if my partner and I

Чудех се дали с партньора ми

would ever have an opportunity to start a family.

някога ще имаме шанс да създадем семейство.

And I was figuring out how I was going to tell my mother,

И се чудех как да кажа на майка си,

who had herself had breast cancer when she was pregnant with me.

която също е имала рак на гърдата, докато е била бременна с мен.

She would know how I was feeling

Тя щеше да знае как се чувствах

and have an idea of what lay ahead for me.

и да има представа какво ме очаква.

But I also didn't want her to have to relive her cancer experience.

Но и не исках да събуждам спомените ѝ за рака.

What I didn't appreciate at the time

Това, за което тогава не си давах сметка беше,

was that work was about to play a huge role in my treatment and recovery.

че работата ми щеше да изиграе голяма роля в лечението и възстановяването ми.

That it would be my coworkers and my job

Че именно колегите и работата щяха да ме накарат

that would make me feel valuable and human

да се чувствам ценена и като истински човек

at times when I would have otherwise felt like a statistic.

във времена, в които иначе бих се чувствала част от статистиката.

That it would be my job that would give me routine and stability

Че именно работата щеше да ми даде рутина и стабилност,

when I was dealing with so many difficult personal decisions

докато трябваше да се справям с много и трудни лични решения

and so much uncertainty.

Like, what sort of breast reconstruction I was going to have.

Като например каква гръдна реконструкция да си направя.

And at a time like that,

Сигурно мислите,

you would think that I would turn to my family and friends for support.

че в такива времена бих се обърнала за подкрепа към семейството и приятелите.

And yes, of course I did that.

И да, разбира се, че го направих.

But it would ultimately be my colleagues

Но най-вече моите колеги бяха тези,

who would play a huge role in my day-to-day life.

които изиграха огромна роля в ежедневието ми.

And they would be the ones to make me laugh.

Те бяха тези, които ме караха да се смея.

You see, we were a pretty close team,

Разбирате ли, екипът ни беше доста сплотен,

and we shared a couple of really good in-jokes,

и споделяхме няколко наистина добри шеги помежду си.

like this time they overheard someone ask me

Като онзи път, когато чуха някой да ме пита

how I got my hair so shiny and perfect --

как успявам да накарам косата си да изглежда толкова лъскава и перфектна -

without knowing that it was, of course, a wig,

без да знае, че това всъщност е перука.

and you know, it was a very good wig

И знаете ли, тази перука беше много хубава,

and it did make getting ready in the mornings very easy.

и много ми помагаше да се приготвям по-лесно сутрин.

(Laughter)

(Смях)

But in little moments like this, I appreciated what their support meant,

Но в кратки моменти като този, можех да оценя тяхната подкрепа,

and I wondered what I would have done without that network.

и се питах какво бих правила без това обкръжение.

I've spoken with so many people, women in particular,

Говорила съм с толкова много хора, по-специално с жени,

who haven't had the chance to have that network

които не са имали шанса да имат такова обкръжение,

because they haven't been given the opportunity to work through treatment.

защото не им е била дадена възможността да работят по време на терапията.

And there are several reasons for this.

Има няколко причини за това.

But I think it mostly comes down to overly paternalistic employers.

Мисля, че най-вече опира до прекалено бащински настроените работодатели.

These employers want you to go away and focus on yourself.

Тези работодатели искат да се оттеглиш и да се фокусираш върху себе си.

And come back when you're better.

И да се върнеш когато се оправиш.

And they use those kinds of phrases.

Използват точно тези фрази.

And while these responses are well-meaning,

И докато зад думите им стоят добри намерения,

knowing the benefits it brought me,

знаейки ползите, които имаше за мен,

it makes me incredibly frustrated

много се разочаровам,

when people are told that they couldn’t or shouldn't work,

когато на хората се казва, че не могат или не трябва да работят,

when it's something that they want to do and physically can do.

когато става въпрос за нещо, което искат и могат физически да вършат.

So I started to look into what an employer is required to do

Затова се поинтересувах какво се изисква от работодателите,

when someone presents with a cancer diagnosis.

когато някой бъде диагностициран с рак.

I discovered that under Australian law, cancer is considered a disability.

Открих, че според закона в Австралия, ракът се счита за инвалидност.

So if you are unable to perform your usual work duties,

Така че, ако не можете да изпълнявате обичайните си служебни задължения,

your employer is obligated by the Disability Discrimination Act

вашият работодател е задължен от Закона за Дискриминация на Хората с Увреждания,

to make reasonable adjustments to your working arrangements,

да направи разумни корекции в условията ви на труд,

so that you can continue to work.

за да продължите да работите.

What would reasonable adjustments look like for me?

Какво представляваха тези разумни корекции за мен?

I knew the obvious impacts my diagnosis was going to have on work.

Знаех за очевидното отражение, което щеше да има диагнозата върху работата ми.

Medical appointments would be scheduled during business hours,

Медицинските прегледи щяха да се провеждат в работно време,

and I knew that I would need time off to recover from surgical procedures.

и знаех, че ще ми трябва почивка след хирургичните процедури.

Again, being a typical lawyer,

Все пак, понеже съм типичен адвокат,

I had done my due diligence on what to expect from treatment.

се бях подготвила за това какво да очаквам от лечението.

Admittedly, a lot of that was through Doctor Google,

Признавам, че повечето научих от Доктор Гугъл.

perhaps not my best move and I wouldn't recommend that.

Може би не беше най-добрият ми ход, и не ви го препоръчвам.

(Laughter)

(Смях)

But while I was ready for all the physical side effects,

Но докато бях готова за физическите странични ефекти,

what really scared me was this thing called chemo brain.

това, което най-много ме плашеше, беше нещо наречено химио мозък.

Chemo brain presents itself through memory loss,

Химио мозъкът се проявява чрез загуба на паметта,

an inability to concentrate

неспособност за концентрация

and an inability to solve problems.

и невъзможност за решаване на проблеми.

And if this happened to me,

И ако това се случеше с мен,

I wondered how I was going to do my job as a lawyer.

се питах как щях да върша работата си на адвокат.

Would I be forced to leave work?

Щях ли да бъда принудена да напусна работа?

And how could I possibly have a discussion with my manager

И как бих могла да обсъдя с мениджъра си

about reasonable adjustments to my working arrangements

разумните корекции в условията ми на труд,

when I didn't know how I was going to be impacted?

когато не знаех какъв ще бъде ефектът върху мен?

I was fortunate to have a supportive manager

За мой късмет мениджърът ми ме подкрепяше,

who was happy to see how things went as we went along,

и беше съгласен да решаваме нещата в движение,

rather than requiring a concrete plan up front.

вместо предварително да изисква конкретен план.

I was lucky that while he may not have even known

Бях късметлийка, защото въпреки че той едва ли знаеше

about this concept of reasonable adjustments,

за концепцията за разумни корекции в средата,

to him, it was just common sense.

за него това просто се подразбираше.

But I've learned that it's not common sense to everyone.

Но научих, че не се подразбира за всички.

Everyone going through treatment will learn how it impacts them

Всеки, който се подложи на лечение, научава как то ще му се отрази

and what their limitations are.

и какви ще бъдат ограниченията му.

And they'll learn to adjust for that.

И се научава как да се приспособи към това.

So for me, there were the tips and tricks that I learned about the treatment itself,

Аз го направих чрез хитрини и трикове, които научих за самата терапия.

like, before you go to chemo,

Например, преди химиотерапия

you need to make sure you're really well hydrated

трябва да сте наистина хидратирани,

and that you're warm, because it helps the nurses to find your veins.

и добре затоплени, защото това помага на сестрите да намерят вена.

And make sure that you don't eat any of your favorite food,

И в никакъв случай не яжте някоя от любимите си храни,

either before or after chemo,

нито преди, нито след химиотерапия,

because you're going to be throwing that up

защото ще повърнете всичко

and you won't ever want to look at it again.

и вече няма да искате да я видите.

(Laughter)

(Смях)

Това го научих по трудния начин.

I learned that one the hard way.

And then there were the tricks for managing my workflow.

Имах трикове и за организиране на работния си процес.

I scheduled chemo for first thing on a Monday morning.

Насрочвах химиотерапията за понеделник сутрин.

I knew that from the time I left the cancer care unit,

Знаех, че от напускането на раковото отделение,

I had about four hours before this fog screen would come down

щях да имам около четири часа преди мъглата да се спусне

and I would start to be sick.

и да ми прилошее.

So I would use that time to clean my inbox and make any urgent calls.

Използвах това време за разчистване на имейлите и за спешните обаждания.

The worst of the sickness would be gone within about 48 hours.

Най-лошата част от прилошаването минаваше за около 48 часа.

And then I would log back into work from home.

След това можех пак да се върна към работата от вкъщи.

This treatment continued and I knew what to expect.

Лечението продължаваше и знаех какво да очаквам.

I was able to set reasonable expectations with my business partners

Имах възможност да задам разумни очаквания със своите бизнес партньори

about what I could do

относно това, което можех да върша,

and the time frames that I could do it in.

и сроковете, в които можех да го свърша.

But I still remember the hesitation in their voices

Но още помня колебанието в гласа им,

when it came to asking for things.

когато се налагаше да поискат нещо от мен.

And asking me to do things by a certain time.

Или когато искаха да спазя някакъв срок.

And trust me, these were people

А повярвайте ми, това бяха хора,

that were not afraid of setting a good deadline.

които не се притесняваха да изискват крайни срокове.

(Laughter)

(Смях)

I got the impression they didn't want to put any extra pressure on me

Останах с впечатление, че не искат да ме натоварват прекомерно,

while I was going through treatment.

докато се подлагах на лечение.

And while I appreciated the sentiment,

Ценях загрижеността им,

I actually needed the deadlines.

но всъщност имах нужда от крайните срокове.

To me, that was something within my control

За мен те бяха нещо, което можех да контролирам,

and something that could stay in my control

и нещо, което да остане под мой контрол,

when there were so many things that couldn't.

докато толкова други неща не бяха.

And as I was working from home,

Работейки от дома си,

I was thinking about how employers should be applying this concept

мислех за това как работодателите трябва да прилагат тази концепция

of reasonable adjustments in our current age,

за разумните корекции във времена,

where one in two Australian men and women

в които един от всеки двама австралийци, и мъже и жени,

will be diagnosed with cancer by the age of 85.

ще бъде диагностициран с рак, преди да стане на 85 години.

So, as we continue to work longer and longer into older age,

Докато продължаваме да работим все по-дълго до по-късна възраст,

the chances of having a serious illness while we're in the workforce

шансовете да се разболеем сериозно докато сме част от работната сила

are increasing.

се увеличават.

And with technology enabling us to work anywhere, any time,

С технологии, които ни позволяват да работим навсякъде, по всяко време,

reasonable adjustments are no longer contingent upon

разумните корекции вече не зависят от това

whether or not you can continue to physically make it

дали можете физически да стигнете

into the physical office.

до даден офис.

Reasonable adjustments are also not about

Разумните корекции не са и за това

just offering a longer break or a comfier chair to sit in,

да бъде предложена по-дълга почивка или по-удобен стол за сядане,

although those things might be good, too.

въпреки че тези неща също може да са от полза.

At the very least,

Най-малкото,

we need to be applying the flexibility policies and strategies

трябва да прилагаме политиките за гъвкавост и стратегиите,

we've developed for other scenarios,

които сме разработили за други сценарии,

like for people with family responsibilities.

като например за хората със семейни задължения.

But how can we ensure that people are even having a conversation

Но как можем да сме сигурни, че с хората ще бъдат проведени разговори

about what reasonable adjustments might look like for them

за това как биха изглеждали разумните промени за тях,

if a manager's first response is to say,

ако първите думи на мениджъра са

"Oh no, don't come back to work until you're better."

"О не, не се връщай на работа докато не се оправиш."

And a light went on for me.

И ми просветна.

It must be compulsory for managers

Трябва да е задължително за мениджърите

to have to have these conversations with their employees.

да провеждат такива разговори със своите служители.

And lessons from people like me,

И уроците от хора като мен,

that have really benefited from working through treatment,

за които е било от полза да работят по време на лечението,

need to be more widely shared.

трябва да бъдат широко споделяни.

And I thought about what could be done to guide these conversations,

Замислих се какво може да се направи, за да се насочват тези разговори,

and then an amazing colleague of mine, Camilla Gunn,

и тогава моята изумителна колежка, Камила Гън,

developed a "Working with Cancer" toolkit.

разработи ръководството "Работа с Рак".

The toolkit provides a framework for those diagnosed,

Това ръководство осигурява рамка за диагностицираните,

their managers, their carers and their coworkers

техните мениджъри, болногледачи, и за техните колеги,

to have conversations about cancer and the work support available.

как да провеждат разговори за рака и как да оказват подкрепа в работата.

Camilla and I have now been to other organizations

С Камила вече посетихме други организации, за да говорим за ръководството

to talk about the toolkit

and how it can help to guide through

и как то може да помогне в разговори,

what, quite frankly, are otherwise some pretty awkward conversations.

които иначе, честно казано, биха могли да бъдат много неловки.

And I'm pleased to say that the uptake of the toolkit is increasing.

И се радвам да споделя, че прилагането на ръководството се увеличава.

Та какви би трябвало да са първите думи на един мениджър,

So what should be a manager's first response

when somebody says that they're sick

когато някой каже, че е болен,

and they don't know how it's going to impact their work?

и че не знае, как това ще се отрази на неговата работа

It must be this:

Трябва да са тези:

"To the extent that you are able, and want to,

"Според твоите възможности и желание,

we would love to work out an arrangement for you

ще се радваме да създадем подходящи условия за теб,

to continue to work through treatment."

за да можеш да работиш по време на лечението."

We need to start positively engaging people with serious illness

Трябва да започнем да ангажираме позитивно хората със сериозни заболявания,

to keep them in the workforce,

запазвайки ги като част от работната сила,

rather than paternalistically pushing them away.

вместо бащински да ги отблъскваме.

I've told you my story because I want you to know the benefits

Разказах ви своята история, защото искам да знаете ползите,

that working through treatment brought me.

които ми донесе работата по време на моето лечение.

And I also want to change your perceptions

Искам също да променя нагласата ви,

if you think that somebody going through treatment

ако си мислите, че когато човек се подлага на лечение,

is just bored, frail and vomiting a lot.

той просто е отегчен, крехък и повръща много.

And yes, these things were true some of the time,

И да, всички тези неща са верни в голяма част от времето,

if not a lot of the time,

ако не и през цялото време,

but I was also determined to push myself at work

но аз бях решена да дам всичко от себе си на работа,

as much as I had always done.

както винаги съм го правила.

And I was able to do that because my employer gave me the choice.

И успях да го направя, защото моят работодател ми даде избор.

Most importantly, I'm telling you

Най-важното, което искам да ви кажа,

because while it's a seemingly obvious choice to give someone,

че макар да изглежда логично да дадеш на някого този избор,

it's not one that is always offered or encouraged.

той не винаги е предлаган или окуражаван.

And it must be.

А трябва да бъде.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)