Cheyenne Cochrane: A celebration of natural hair | TED

Translator: Yana Rasheva Reviewer: Darina Stoyanova

I am from the South Side of Chicago,

Аз съм от южната част на Чикаго

and in seventh grade, I had a best friend named Jenny

и в седми клас имах добра приятелка на име Джени,

who lived on the Southwest Side of Chicago.

която живееше в югозападната част на Чикаго.

Jenny was white,

Джени беше бяла

and if you know anything about the segregated demographics of Chicago,

и ако знаете нещо за сегрегираната демография в Чикаго,

you know that there are not too many black people

вие знаете, че няма много чернокожи хора,

who live on the Southwest Side of Chicago.

живеещи в югозападната част на града.

But Jenny was my girl

Но Джени ми беше приятелка

and so we would hang out every so often after school and on the weekends.

и често се виждахме след училище и през почивните дни.

And so one day we were hanging out in her living room,

И така един ден си седяхме в хола у тях,

talking about 13-year-old things,

говорейки като 13-годишни.

and Jenny's little sister Rosie was in the room with us,

И Роузи, сестрата на Джени, беше в стаята с нас

and she was sitting behind me just kind of playing in my hair,

тя седеше зад мен, играейки си с косата ми,

and I wasn't thinking too much about what she was doing.

а аз не обръщах много внимание какво правеше тя.

But at a pause in the conversation,

Но по време на една пауза в разговора

Rosie tapped me on the shoulder.

Роузи ме потупа по рамото.

She said, "Can I ask you a question?"

Тя каза: "Може ли да ти задам един въпрос?"

I said, "Yeah, Rosie. Sure."

Аз казах: "Да, Роузи, разбира се."

"Are you black?"

"Ти чернокожа ли си?"

(Laughter)

(Смях)

The room froze.

Стаята се вцепени.

Silence.

Тишина.

Jenny and Rosie's mom was not too far away.

Майката на Джени и Роузи беше наблизо.

She was in the kitchen and she overheard the conversation,

Тя беше в кухнята и дочу разговора,

and she was mortified.

и се засрами.

She said, "Rosie! You can't ask people questions like that."

Тя каза: "Роузи! Не можеш да задаваш такива въпроси на хората."

And Jenny was my friend, and I know she was really embarrassed.

Джени беше моя приятелка и знам, че тя също се почувства зле.

I felt kind of bad for her, but actually I was not offended.

Аз ѝ съчувствах, но всъщност не бях обидена.

I figured it wasn't Rosie's fault that in her 10 short years on this earth,

Смятах, че Роузи не беше виновна, че през 10-те си години на тази Земя,

living on the Southwest Side of Chicago,

живеейки в югозападната част на Чикаго,

she wasn't 100 percent sure what a black person looked like.

тя не беше напълно сигурна как изглежда един тъмнокож човек.

That's fair.

Това е нормално.

But what was more surprising to me was,

Но това, което ме изненада повече беше,

in all of this time I had spent with Jenny and Rosie's family --

че през цялото време, което бях прекарала със семейството на Джени и Роузи-

hanging out with them,

забавлявайки се с тях,

playing with them,

играейки с тях,

even physically interacting with them --

дори осъществявайки физически контакт с тях,

it was not until Rosie put her hands in my hair

чак когато Роузи пипна косата ми,

that she thought to ask me if I was black.

тя се сети да ме попита дали съм чернокожа.

That was the first time I would realize

Тогава за първи път осъзнах

how big of a role the texture of my hair played in confirming my ethnicity,

колко голяма роля има структурата на косата в определянето на расата ми,

but also that it would play a key role in how I'm viewed by others in society.

но също така и че тя има определяща роля за това как другите ме възприемат.

Garrett A. Morgan and Madame CJ Walker were pioneers

Гарет А. Морган и Мадам Си Джей Уокер са пионери

of the black hair-care and beauty industry in the early 1900s.

на индустрията за грижа за косата на чернокожите

They're best known as the inventors of chemically-based hair creams

Те са най-известни с изобретяването на кремове за коса с химикали и

and heat straightening tools

уреди, изправящи чрез нагряване

designed to permanently, or semipermanently,

създадени за перманентно или продължително

alter the texture of black hair.

променяне на текстурата на косата на чернокожите.

Oftentimes when we think about the history of blacks in America,

Често, когато зе замислим за историята на чернокожите в Америка

we think about the heinous acts

ние мислим за отвратителните действия

and numerous injustices that we experienced as people of color

и бебройните несправедливости, които ние като цветнокожи сме изпитали

because of the color of our skin,

заради цвета на кожата си,

when in fact, in post-Civil War America,

докато всъщност след Граждаската война

it was the hair of an African-American male or female

точно косата на мъжете и жените афроамериканци

that was known as the most "telling feature" of Negro status,

била известна като "най-определящата черта" на негрите,

more so than the color of the skin.

дори по-определяща от цвета на кожата им.

And so before they were staples

Преди да станат неотменна част

of the multibillion-dollar hair-care industry,

от многомилиардната индустрия за грижа за косата

our dependency on tools and products,

нашата зависимост от инструменти и продукти

like the hair relaxer and the pressing comb,

като кремовете и гребените за изправяне на коса

were more about our survival and advancement as a race

били по-скоро средство за оцеляването и напредъка на расата ни

in postslavery America.

в след-робовладелска Америка.

Over the years, we grew accustomed to this idea

През годините сме свикнали с идеята,

that straighter and longer hair meant better and more beautiful.

че по-правата и по-дълга коса е по-добра и по-красива.

We became culturally obsessed

Постепенно сме ставали обсебени

with this idea of having what we like to call ...

от идеята да имаме това, което наричаме

"good hair."

"хубава коса".

This essentially means:

Това в общи линии означава:

the looser the curl pattern, the better the hair.

колкото по-слаби са къдриците, толкова по-хубава е косата.

And we let these institutionalized ideas form a false sense of hierarchy

И сме позволили на тези клишета да създадат фалшиво усещане за йерархия,

that would determine what was considered a good grade of hair

което да определя коя коса е качествена

and what was not.

и коя не е.

What's worse is that we let these false ideologies

Нещо повече: позволили сме на тези погрешни разбирания

invade our perception of ourselves,

да нахлуят в себевъзприемането ни

and they still continue to infect our cultural identity

и до ден днешен културната ни идентичност като афроамерикански жени

as African-American women today.

е заразена от тях.

So what did we do?

И така, какво правехме досега?

We went to the hair salon every six to eight weeks,

Ходехме на фризьор на всеки 6-8 седмици,

without fail,

без да пропускаме,

to subject our scalps to harsh straightening chemicals

за да подложим скалповете си на агресивни изправящи химикали.

beginning at a very young age --

Това започвало от много ранна възраст-

sometimes eight, 10 --

понякога на 8-10 години-

that would result in hair loss,

и водело до окапване на косата,

bald spots,

плешивини,

sometimes even burns on the scalp.

понякога дори изгаряния на скалпа.

We fry our hair at temperatures of 450 degrees Fahrenheit or higher

Горим косата си при температура над 230 градуса Целзий

almost daily,

почти всеки ден,

to maintain the straight look.

за да е права.

Or we simply cover our hair up with wigs and weaves,

Или просто покриваме косата си с перуки или екстеншъни,

only to let our roots breathe in private

за да скрием корените и да ги оставим да дишат,

where no one knows what's really going on under there.

без никой да ги вижда.

We adopted these practices in our own communities,

Възприели сме тези практики в собствените си общности

and so it's no wonder why today the typical ideal vision

и не е странно, че днес типичният идеал

of a professional black woman,

за чернокожа жена- професионалист,

especially in corporate America,

особено в корпоративна Америка,

tends to look like this,

обикновено изглежда така,

rather than like this.

а не така.

And she certainly doesn't look like this.

И определено не изглежда така.

In September of this year,

През септември тази година

a federal court ruled it lawful

един федерален съд реши, че е законно

for a company to discriminate against hiring an employee

при наемане компания да дискриминира служителка,

based on if she or he wears dreadlocks.

ако тя има расти.

In the case,

В този случай мениджърът

the hiring manager in Mobile, Alabama

по наемане на персонал в Мобил, Алабама

is on record as saying,

е записан да казва

"I'm not saying yours are messy,

"Не казвам, че сте рошава,

but ...

но...

you know what I'm talking about."

знаете какво имам предвид"

Well, what was she talking about?

Какво е имала предвид?

Did she think that they were ugly?

Смятала е, че кандидатката е грозна?

Or maybe they were just a little too Afrocentric

Или може би е била малко по-афроцентрична

and pro-black-looking for her taste.

и с по-черен вид, отколкото ѝ е по вкуса.

Or maybe it's not about Afrocentricity,

Или пък не е свързано с афроцентричност,

and it's more just about it being a little too "urban"

а че е малко прекалено "urban"

for the professional setting.

за професионалната обстановка.

Perhaps she had a genuine concern in that they looked "scary"

Може би наистина се е притеснявала, че изглежда "заплашително"

and that they would intimidate the clients and their customer base.

и ще дразни и отблъсква клиентите.

All of these words are ones that are too often associated

Всичко това са думи, с които често се свързват

with the stigma attached to natural hairstyles.

естествените прически.

And this ...

И това...

this has got to change.

това трябва да се промени.

In 2013,

През 2013 година

a white paper published by the Deloitte Leadership Center for Inclusion,

доклад, публикуван от Deloitte Leadership Center for Inclusion

studied 3,000 individuals in executive leadership roles

за проучване сред 3,000 души на висши ръководни позиции

on the concept of covering in the workplace

на тенденциите на работното място към "прикриване"

based on appearance, advocacy, affiliation and association.

на различия във външен вид, разбирания, принадлежност и асоцииране.

When thinking about appearance-based covering,

По отношение на прикриване, свързано с външния вид,

the study showed

проучването показва,

that 67 percent of women of color cover in the workplace

че на работното си място 67% от цветнокожите жени прикриват характерни

based on their appearance.

черти от външния си вид.

Of the total respondents who admitted to appearance-based covering,

От участниците, признали за прикриване на база на външен вид,

82 percent said that it was somewhat to extremely important

82% са казали, че за тяхното професионално развитие е от "донякъде важно"

for them to do so for their professional advancement.

до "изключително важно" да го правят.

Now, this is Ursula Burns.

Така, това е Урсула Бърнс.

She is the first African-American female CEO of a Fortune 500 company --

Тя е първата афроамериканка-главен изпълнителен директор на компания от Fortune 500,

of Xerox.

на Xerox.

She's known by her signature look,

Тя е известна с типичния си външен вид-

the one that you see here.

така, както я виждате тук.

A short, nicely trimmed, well-manicured Afro.

Къса, добре подстригана, красиво оформена афро-прическа.

Ms. Burns is what we like to call a "natural girl."

Г-жа Бърнс е това, което наричаме "натурално момиче"

And she is paving the way and showing what's possible

Тя проправя пътя и показва възможностите на афроамериканските жени,

for African-American women seeking to climb the corporate ladder,

които се стремят да се издигнат в корпоративната йерархия,

but still wishing to wear natural hairstyles.

но желаят да бъдат с естествена прическа.

But today the majority of African-American women

Но в днешно време повечето афроамериканки,

who we still look to as leaders, icons and role models,

които възприемаме като лидери, икони и модели за подражание,

still opt for a straight-hair look.

все пак предпочитат да са с права коса.

Now,

Сега,

maybe it's because they want to --

може би това е тяхното желание,

this is authentically how they feel best --

може би така се чувстват най-добре,

but maybe --

но може би-

and I bet --

сигурна съм в това-

a part of them felt like they had to

част от тях смятат, че това е било необходимо,

in order to reach the level of success that they have attained today.

за да постигнат днешния си успех.

There is a natural hair movement that is sweeping the country

Движение за естествена коса вече обхваща страната,

and also in some places in Europe.

достига и до някои части на Европа.

Millions of women are exploring what it means to transition to natural hair,

Милиони жени вече изпробват какво означава да се върнат към естествената си коса

and they're cutting off years and years of dry, damaged ends

и отрязват сухите, увреждани с години краища,

in order to restore their natural curl pattern.

за да възстановят естествените си къдрици.

I know because I have been an advocate and an ambassador for this movement

Знам го, защото от около три години съм поддръжник и посланик

for roughly the last three years.

на това движение.

After 27 years of excessive heat and harsh chemicals,

След 27 години на обработка при висока температура и със силни химикали

my hair was beginning to show extreme signs of wear and tear.

косата ми започна да показва крайни признаци на изтощение.

It was breaking off,

Чупеше се,

it was thinning,

изтъняваше,

looking just extremely dry and brittle.

изглеждаше много суха и цъфтеше.

All those years of chasing that conventional image of beauty

Всички тези години на преследване на общоприетото разбиране за красота,

that we saw earlier

което видяхме по-рано

was finally beginning to take its toll.

и се отразиха.

I wanted to do something about it,

Исках да направя нещо за нея, затова започнах

and so I started what I called the "No Heat Challenge,"

нещо, което нарекох "предизвикателство без топлинна обработка"-

where I would refrain from using heat styling tools on my hair

въздържах се от използване на нагряващи инструменти за оформяне на прическата си

for six months.

в продължение на 6 месеца.

And like a good millennial,

И като човек, роден в края на 20-ти век,

I documented it on social media.

го документирах в социалните медии.

(Laughter)

(смях)

I documented as I reluctantly cut off

Отразих как, въпреки нежеланието си,

three to four inches of my beloved hair.

отрязах 8-10см от косата, която толкова обичах.

I documented as I struggled to master these natural hairstyles,

Документирах и как се мъчех да се науча да правя естествени прически,

and also as I struggled to embrace them

как се мъчех да свикна с тях и да ги приема

and think that they actually looked good.

и мисля, че наистина изглеждаха добре.

And I documented as my hair texture slowly began to change.

Документирах и как структурата на косата ми постепенно започна да се променя.

By sharing this journey openly,

Когато открито споделих начинанието си,

I learned that I was not the only woman going through this

научих, че не съм единствената жена, която преминава през това,

and that in fact there were thousands and thousands of other women

и че всъщност има още хиляди жени,

who were longing to do the same.

които силно желаят да го направят.

So they would reach out to me and they would say,

И така, те се свързваха с мен и ми казаха:

"Cheyenne, how did you do that natural hairstyle

"Шейен, как направи онази естествена прическа,

that I saw you with the other day?

с която беше онзи ден?

What new products have you started using

Какви нови продукти използваш,

that might be a little better for my hair texture

които са по-добри за структурата на косата ми,

as it begins to change?"

която започва да се променя?"

Or, "What are some of the natural hair routines

Или: "Какво да започна да правя с косата си,

that I should begin to adopt to slowly restore the health of my hair?"

така че постепенно да възстановя здравето и?"

But I also found that there were a large number of women

Но разбрах и че има много жени,

who were extremely hesitant to take that first step

които не могат да се решат да направят първата стъпка,

because they were paralyzed by fear.

защото са парализирани от страх.

Fear of the unknown --

Страх от неизвестното-

what would they now look like?

как биха изглеждали?

How would they feel about themselves with these natural hairstyles?

Как ще се чувстват с естествена коса?

And most importantly to them,

И най-важното за тях,

how would others view them?

как ще ги възприемат другите?

Over the last three years

През последните 3 години,

of having numerous conversations with friends of mine

след безброй разговори с приятели

and also complete strangers from around the world,

и с напълно непознати от цял свят,

I learned some really important things

научих много интересни факти за това

about how African-American women identify with their hair.

как афроамериканките се идентифицират с косата си.

And so when I think back

И ако се върнем към мениджъра по подбор

to that hiring manager in Mobile, Alabama,

от Мобил, Алабама,

I'd say, "Actually, no.

бих казала: "Всъщност, не.

We don't know what you're talking about."

Не разбираме какво имате предвид.

But here are some things that we do know.

Но има някои неща, които разбираме.

We know that when black women embrace their love for their natural hair,

Разбираме, че когато чернокожите жени заобичат естествената си коса,

it helps to undo generations of teaching

това помага да противодействаме на втълпеното на поколения твърдение,

that black in its natural state is not beautiful,

че черното в естествения си вид не е красиво,

or something to be hidden or covered up.

или че трябва да се крие и покрива.

We know that black women express their individuality

Знаем, че чернокожите жени изразяват индивидуалността си

and experience feelings of empowerment

и се чувстват силни,

by experimenting with different hairstyles regularly.

като редовно експериментират с различни прически.

And we also know

Също така знаем, че

that when we're invited to wear our natural hair in the workplace,

когато ни приканят да сме с естествената си коса на работното си място,

it reinforces that we are uniquely valued

това потвърждава, че нашата индивидуалност се цени

and thus helps us to flourish and advance professionally.

и ни помага да процъфтяваме и да напредваме професионално.

I leave you with this.

С това приключвам.

In a time of racial and social tension,

Във времето на расово и социално напрежение

embracing this movement

приемането на това движение

and others like this

и на други като него

help us to rise above the confines of the status quo.

ни помага да се издигнем над ограниченията на статуквото.

So when you see a woman with braids or locks draping down her back,

Когато видите жена с плитки или къдрици, падащи по гърба и,

or you notice your colleague

или забележите колежка,

who has stopped straightening her hair to work,

спряла да изправя косата си за работа,

do not simply approach her and admire

недейте да ги заговаряте и да им казвате колко им се възхищавате

and ask her if you can touch it --

и да питате дали може да я докоснете-

(Laughter)

(смях)

Really appreciate her.

Възхищавайте и се.

Applaud her.

Аплодирайте я.

Heck, even high-five her if that's what you feel so inclined to do.

дайте ѝ пет, ако така се чувствате.

Because this --

Защото това-

this is more than about a hairstyle.

това е повече от прическа.

It's about self-love and self-worth.

Тук става въпрос за себеприемане и самочувствие.

It's about being brave enough

Става въпрос за смелостта

not to fold under the pressure of others' expectations.

да не се поддадеш на натиска на очакванията на другите.

And about knowing that making the decision to stray from the norm

И за това да знаеш, че като решиш да се отклониш от нормата,

does not define who we are,

това не определя кой си,

but it simply reveals who we are.

а само разкрива кой си.

And finally,

И накрая,

being brave is easier

да бъдеш смел е по-лесно,

when we can count on the compassion of others.

когато можеш да разчиташ на съчувствието на другите.

So after today,

Много се надявам, че от днес

I certainly hope that we can count on you.

вече можем да разчитаме и на Вас.

Thank you.

Благодаря!

(Applause)