Steven Johnson: The Web and the city

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

I want to take you back basically to my hometown,

Искам да ви върна в родния си град,

and to a picture of my hometown of the week

към една снимка на родния ми град от седмицата,

that "Emergence" came out.

когато излезе "Изникване".

And it's a picture we've seen several times.

Това е снимка, която сме виждали няколко пъти.

Basically, "Emergence" was published on 9/11.

Всъщност, "Изникване" беше публикувана на 11-ти септември.

I live right there in the West Village,

Живея точно там, в Уест Вилидж,

so the plume was luckily blowing west, away from us.

така че за щастие саждите се носеха на запад, далеч от нас.

We had a two-and-a-half-day-old baby in the house that was ours --

В къщата имахме бебе на два дни и половина, което беше наше...

we hadn't taken it from somebody else.

не го бяхме взели от някой друг.

(Laughter)

(Смях)

And one of the thoughts that I had dealing with these two separate emergences

И една от мислите, които ми минаха при справянето с тези два отделни изниквания

of a book and a baby, and having this event happen so close --

на книга и на бебе, и при това събитие, случило се толкова наблизо,

that my first thought, when I was still kind of in the apartment looking out at it all

че първата ми мисъл, докато още бях в апартамента и гледах навън към всичко това,

or walking out on the street and looking out on it just in front of our building,

или излизах на улицата и гледах какво става просто пред нашата сграда,

was that I'd made a terrible miscalculation in the book that I'd just written.

беше, че бях направил ужасна грешка в книгата, която току-що бях написал.

Because so much of that book was a celebration of the power

Защото толкова много от тази книга беше възхвала на силата

and creative potential of density, of largely urban density,

и творческия потенциал на плътността, най-вече градската плътност,

of connecting people and putting them together in one place,

на свързването на хората и събирането им на едно място,

and putting them on sidewalks together and having them share ideas

събирането им по тротоарите и това те да споделят идеи

and share physical space together.

и да споделят физическо пространство заедно.

And it seemed to me looking at that -- that tower burning and then falling,

И ми се струваше, като гледах това... как онази кула гори, а после пада,

those towers burning and falling -- that in fact, one of the lessons

онези горящи и падащи кули... че всъщност един от уроците

here was that density kills.

тук беше, че плътността убива.

And that of all the technologies that were exploited

И че от всички технологии, експлоатирани,

to make that carnage come into being,

за да се случи тази касапница,

probably the single group of technologies that cost the most lives

вероятно единствената група технологии, стрували най-много животи,

were those that enable 50,000 people to live in two buildings

са били онези, дали възможност на 50 000 души да живеят в две сгради

110 stories above the ground.

110 етажа над земята.

If they hadn't been crowded --

Ако не са били натъпкани...

you compare the loss of life at the Pentagon to the Twin Towers,

сравнете изгубените животи в Пентагона с Кулите близнаци,

and you can see that very powerfully.

и виждате това много мощно.

And so I started to think, well, you know, density, density --

И така, започнах да мисля, ами, нали знаете, плътност, плътност...

I'm not sure if, you know, this was the right call.

нe съм сигурен, разбирате ли, че това беше точната дума.

And I kind of ruminated on that for a couple of days.

Размишлявах върху това два дни.

And then about two days later, the wind started to change a little bit,

А после, след около два дни, вятърът започна леко да се променя,

and you could sense that the air was not healthy.

и се усещаше, че въздухът не е здравословен.

And so even though there were no cars still in the West Village

И така, макар и в Уест Вилидж, където живеехме,

where we lived, my wife sent me out to buy a, you know,

още да нямаше коли, жена ми ме изпрати да купя

a large air filter at the Bed Bath and Beyond,

един голям филтър за въздух в "Бед, бат енд бионд",

which was located about 20 blocks away, north.

който беше разположен на около 20 квартала разстояние на север.

And so I went out.

И така, излязох.

And obviously I'm physically a very strong person, as you can tell -- (Laughter) --

Очевидно, физически съм много силен човек, както виждате,

so I wasn't worried about carrying this thing 20 blocks.

затова не се притесявах за това, че ще нося това нещо 20 квартала.

And I walked out, and this really miraculous thing happened to me

Излязох навън и ми се случи нещо наистина чудотворно,

as I was walking north to buy this air filter,

докато вървях на север, за да купя този въздушен филтър,

which was that the streets were completely alive with people.

а именно, че улиците бяха напълно оживели от хора.

There was an incredible -- it was, you know, a beautiful day,

Това беше невероятно... разбирате ли, беше прекрасен ден,

as it was for about a week after,

както беше около седмица след това,

and the West Village had never seemed more lively.

и Уест Вилидж никога не беше изглеждал толкова оживен.

I walked up along Hudson Street --

Вървях по улица "Хъдсън",

where Jane Jacobs had lived and written her great book

където е живяла Джейн Джейкъбс и е написала прекрасната си книга,

that so influenced what I was writing in "Emergence" --

толкова повлияла онова, което пишех аз в "Изникване",

past the White Horse Tavern,

покрай таверната "Белият кон",

that great old bar where Dylan Thomas drank himself to death,

онзи страхотен стар бар, където Дилан Томас се напил до смърт,

and the Bleecker Street playground was filled with kids.

а площадката на улица "Блийкър" беше пълна с деца.

And all the people who lived in the neighborhood,

И всички хора, които живееха в квартала,

who owned restaurants and bars in the neighborhood,

които притежаваха ресторанти и барове в квартала,

were all out there -- had them all open.

всички бяха там навън... всички бяха отворени.

People were out.

хората бяха навън.

There were no cars, so it seemed even better, in some ways.

Нямаше коли, затова изглеждаше дори още по-хубаво, в известен смисъл.

And it was a beautiful urban day,

Беше прекрасен градски ден,

and the incredible thing about it was that the city was working.

а невероятното в него беше, че градът действаше.

The city was there.

Градът беше там.

All the things that make a great city successful

Всички неща, които правят един велик град успешен

and all the things that make a great city stimulating --

и всички деца, които правят един велик град стимулиращ...

they were all on display there on those streets.

всички бяха на показ там, по онези улици.

And I thought, well, this is the power of a city.

И си помислих, ами, това е силата на един град.

I mean, the power of the city --

Искам да кажа, силата на града...

we talked about cities as being centralized in space,

говорехме за градове като централизирани по пространство,

but what makes them so strong most of the time

но онова, което ги прави толкова силни през повечето време,

is they're decentralized in function.

е, че са децентрализирани по функция.

They don't have a center executive branch that you can take out

Нямат централен управителен клон, който да може да се махне

and cause the whole thing to fail.

и цялото нещо да пропадне.

If they did, it probably was right there at Ground Zero.

Ако са имали, то вероятно е било точно там, на Кота нула.

I mean, you know, the emergency bunker was right there,

Искам да кажа, разбирате ли, бункерът за спешни случаи беше точно там,

was destroyed by the attacks,

беше унищожен от атаките

and obviously the damage done to the building and the lives.

и очевидно вредата, причинена на сградата и на животите.

But nonetheless, just 20 blocks north, two days later,

Но въпреки това, само на 20 квартала северно, два дни по-късно,

the city had never looked more alive.

градът никога не бе изглеждал по-жив.

If you'd gone into the minds of the people,

Ако влезеш в умовете на хората,

well, you would have seen a lot of trauma,

е, щеше да видиш много травми

and you would have seen a lot of heartache,

и щеше да видиш много душевна болка,

and you would have seen a lot of things that would take a long time to recover.

щеше да видиш много неща, за които щеше да е нужно дълго време да се възстановят.

But the system itself of this city was thriving.

Но самата система на този град процъфтяваше.

So I took heart in seeing that.

Почерпих кураж, като видях това.

So I wanted to talk a little bit about the reasons why that works so well,

Исках да поговоря малко за причините това да работи толкова добре

and how some of those reasons kind of map

и как някои от тези причини някак очертават карта

on to where the Web is going right now.

за това накъде върви Мрежата в момента.

The question that I found myself asking to people

Въпросът, който се улових да задавам на хората,

when I was talking about the book afterwards is --

когато говорех за книгата после, е,

when you've talked about emergent behavior,

когато си говорил за пораждащо се поведение,

when you've talked about collective intelligence,

когато си говорил за един вид колективна интелигентност,

the best way to get people to kind of wrap their heads around that

най-добрият начин да накараш хората някак да проумеят това

is to ask, who builds a neighborhood?

е да попиташ, кой строи един квартал?

Who decides that Soho should have this personality

Кой решава, че Сохо трябва да има тази самоличност,

and that the Latin Quarter should have this personality?

и че Латинският квартал трябва да има тази самоличност?

Well, there are some kind of executive decisions,

Е, има някакъв вид изпълнителни решения,

but mostly the answer is -- everybody and nobody.

но най-вече отговорът е - всеки и никой.

Everybody contributes a little bit.

Всеки допринася по малко.

No single person is really the ultimate actor

Никой единствен човек всъщност не е крайното действащо лице

behind the personality of a neighborhood.

зад самоличността на един квартал.

Same thing to the question of, who was keeping the streets alive

Същото е и с въпроса кой поддържаше улиците живи

post-9/11 in my neighborhood?

след 11-ти септември в моя квартал?

Well, it was the whole city.

Е, беше целият град.

The whole system kind of working on it,

Цялата система някак да се работи по това

and everybody contributing a small little part.

и всеки допринасяше по една мъничка част.

And this is increasingly what we're starting to see on the Web

Това все повече започваме да виждаме в Мрежата

in a bunch of interesting ways --

по куп интересни начини.

most of which weren't around, actually,

Повечето от които всъщност не са около,

except in very experimental things,

освен при много експериментални неща,

when I was writing "Emergence" and when the book came out.

когато пишех "Изникване" и когато книгата излезе.

So it's been a very optimistic time, I think,

Мисля, че това беше много оптимистично време,

and I want to just talk about a few of those things.

и просто искам да поговоря за някои от онези неща.

I think that there is effectively a new kind of model of interactivity

Мисля, че има ефективно един нов модел на интерактивност,

that's starting to emerge online right now.

който започва да възниква онлайн в момента.

And the old one looked like this.

Старият изглеждаше ето така...

This is not the future King of England, although it looks like it.

това не е бъдещият крал на Англия, макар и да изглежда така.

It's some guy, it's a GeoCities homepage of some guy that I found online

Просто някакъв човек - страница в "Геоситис" на някакъв човек, когото намерих онлайн,

who's interested, if you look at the bottom, in soccer and Jesus

който се интересува, ако погледнете отдолу, от футбол, Исус,

and Garth Brooks and Clint Beckham and "my hometown" -- those are his links.

Гарт Брукс и Клинт Бекам, моя роден град... това са връзките му.

But nothing really says

Но всъщност нищо не разкрива

this model of interactivity -- which was so exciting and captures the real,

този модел на интерактивност, който беше толкова вълнуващ и улавя реалното,

the Web Zeitgeist of 1995 -- than

един вид уеб духа на времето от 1995-та... отколкото

"Click here for a picture of my dog."

"Кликни тук за снимка на кучето ми."

That is -- you know, there's no sentence

Това е... разбирате ли, няма изречение,

that kind of conjures up that period better than that, I think,

което някак да призовава онзи период по-добре от това, според мен,

which is that you suddenly have the power to put up a picture of your dog

тоест, че внезапно имаш силата да качиш снимка на кучето си

and link to it, and somebody reading the page

и снимка към нея, и някой, четящ страницата,

has the power to click on that link or not click on that link.

има силата да кликне върху онзи линк или да не кликнеш върху онзи линк.

And, you know, I don't want to belittle that. That, in a sense --

Разбирате ли, не искам да омаловажавам това... то, в известен смисъл,

to reference what Jeff was talking about yesterday --

в отпратка към онова, за което Джеф говореше вчера...

that was, in a sense, the kind of interface electricity that

това в известен смисъл беше онзи вид интерфейсно електричество,

powered a lot of the explosion of interest in the Web:

което захранваше голяма част от експлозията на интерес в Мрежата...

that you could put up a link, and somebody could click on it,

че можеше да сложиш линк и някой можеше да кликне върху него,

and it could take you anywhere you wanted to go.

а той можеше да те заведе навсякъде, където искаш да отидеш.

But it's still a very one-to-one kind of relationship.

Но това все още е до голяма степен връзка от типа "един на един".

There's one person putting up the link, and there's another person

Едно лице качва линка и има друго лице

on the other end trying to decide whether to click on it or not.

на другия край, опитващо се да реши дали да кликне върху него, или не.

The new model is much more like this,

Новият модел прилича много повече на това,

and we've already seen a couple of references to this.

и вече сме виждали една-две отпратки към него.

This is what happens when you search "Steven Johnson" on Google.

Ето какво се случва, като търсиш "Стивън Джонсън" в Google.

About two months ago, I had the great breakthrough --

Преди около два месеца направих огромния пробив,

one of my great, kind of shining achievements --

едно от страхотните ми, разбирате ли, някак бляскащи постижения,

which is that my website finally became a top result for "Steven Johnson."

а именно, че моят уебсайт най-сетне стана първи резултат за "Стивън Джонсън".

There's some theoretical physicist at MIT named Steven Johnson

Има някакъв теоретичен физик в МТИ на име Стивън Джонсън,

who has dropped two spots, I'm happy to say.

който, радвам се да кажа, е паднал с две места надолу.

(Laughter)

(Смях)

And, you know, I mean, I'll look at a couple of things like this,

А, разбирате ли, искам да кажа, разглеждам две такива неща,

but Google is obviously the greatest technology ever invented for navel gazing.

но Google очевидно е най-страхотната технология за взиране в собствения пъп, изобретявана някога.

It's just that there are so many other people in your navel when you gaze.

Просто има толкова много други хора в пъпа ти, като се взираш там.

Because effectively, what's happening here,

Защото по същество онова, което се случва там,

what's creating this page, obviously -- and we all know this,

което създава тази страница, очевидно... и всички знаем това,

but it's worth just thinking about it --

но си струва просто да се замислим за него...

is not some person deciding that I am the number one answer for Steven Johnson,

не е някое лице да е решило, че аз съм отговор номер едно за Стивън Джонсън,

but rather somehow the entire web of people

а по-скоро някак цялата мрежа от хора,

putting up pages and deciding to link to my page or not link to it,

качващи страници и решаващи да сложат връзка към моята страница или да не слагат връзка към нея,

and Google just sitting there and running the numbers.

а Google просто седи там и пуска числата.

So there's this collective decision-making that's going on.

Така че се случва едно колективно вземане на решението.

This page is effectively, collectively authored by the Web,

Тази страница е ефективно, колективно създадена от Мрежата,

and Google is just helping us

а Google просто ни помага

kind of to put the authorship in one kind of coherent place.

някак да поставим авторството в едно някак разбираемо пространство.

Now, they're more innovative -- well, Google's pretty innovative --

Е, те са по-иновативни... е, Google са доста иновативни...

but there are some new twists on this.

но има някои нови врътки в това.

There's this incredibly interesting new site -- Technorati --

Има един невероятно интересен нов сайт... Technorati...

that's filled with lots of little widgets that are expanding on these.

изпълнен с множество нови заврънкулки, които разширяват тези.

And these are looking in the blog world and the world of weblogs.

Те разглеждат света на блоговете и света на уеблоговете.

He's analyzed basically all the weblogs out there that he's tracking.

Той е анализирал по същество всички съществуващи уеблогове, които проследява.

And he's tracking how many other weblogs linked to those weblogs,

И проследява колко други уеблогове са свързани към тези уеблогове,

and so you have kind of an authority --

така че има един вид авторитет...

a weblog that has a lot of links to it

уеблог, който има много връзки в себе си,

is more authoritative than a weblog that has few links to it.

е по-авторитетен от уеблог, който има малко връзки.

And so at any given time, on any given page on the Web, actually,

И така по всяко дадено време, във всяка дадена страница в Мрежата, всъщност,

you can say, what does the weblog community think about this page?

може да се каже - какво мисли уеблог общността за тази страница?

And you can get a list.

И може да получиш списък.

This is what they think about my site; it's ranked by blog authority.

Ето какво мислят за моя сайт - класиран е по блог авторитетност.

You can also rank it by the latest posts.

Може да се класира също по най-нови публикации.

So when I was talking in "Emergence,"

И така, когато говорех в "Изникване",

I talked about the limitations of the one-way linking architecture

говорех за ограниченията на едностранно свързващата архитектура,

that, basically, you could link to somebody else

при която по същество може да поставиш връзка към някой друг,

but they wouldn't necessarily know that you were pointing to them.

но той няма непременно да знае, че ти сочиш към него.

And that was one of the reasons why the web

И това беше една от причините, поради които мрежата

wasn't quite as emergent as it could be

не беше чак толкова неочаквана, колкото би могла да бъде,

because you needed two-way linking, you needed that kind of feedback mechanism

защото беше нужно двустранно свързване, беше нужен някакъв вид механизъм за обратна връзка,

to be able to really do interesting things.

за да може наистина да се правят интересни неща.

Well, something like Technorati is supplying that.

Е, нещо като Technorati предоставя това.

Now what's interesting here is that this is a quote from Dave Weinberger,

Интересното тук е, че това е цитат от Дейв Уайнбъргър,

where he talks about everything being purposive in the Web --

където той говори за това как всичко в Мрежата е нарочно...

there's nothing artificial.

няма нищо изкуствено.

He has this line where he says, you know, you're going to put up a link there,

Има един ред, където казва, знаете ли, ще сложите линк там,

if you see a link, somebody decided to put it there.

ако видите линк, някой е решил да го сложи там.

And he says, the link to one site didn't just grow on the other page "like a tree fungus."

И той казва, че връзката към един сайт не е просто израснала на другата страница "като дървесна гъба".

And in fact, I think that's not entirely true anymore.

Всъщност мисля, че това вече не е напълно вярно.

I could put up a feed of all those links generated by Technorati

Бих могъл да сложа новини за всички онези връзки, генерирани от Technorati,

on the right-hand side of my page,

от дясната страна на моята страница,

and they would change as the overall ecology of the Web changes.

и те биха могли да променят цялостната екология на уеб промените.

That little list there would change.

Онзи малък лист там би променял.

I wouldn't really be directly in control of it.

Той всъщност не би бил пряко под мой контрол.

So it's much closer, in a way, to a data fungus, in a sense,

Така че е много по-близо, в известен смисъл, до гъба от данни,

wrapped around that page, than it is to a deliberate link that I've placed there.

обвита около тази страница, отколкото до съзнателен линк, който съм поставил там.

Now, what you're having here is basically a global brain

Онова, което присъства тук, по същество е един глобален мозък,

that you're able to do lots of kind of experiments on to see what it's thinking.

с който може да се правят множество експерименти, за да се види какво мисли.

And there are all these interesting tools.

И ги има всички тези интересни инструменти.

Google does the Google Zeitgeist,

Google прави "Google Zeitgeist",

which looks at search requests to test what's going on, what people are interested in,

който разглежда молби за търсене, за да провери какво се случва, от какво се интересуват хората,

and they publish it with lots of fun graphs.

и го публикуват с множество забавни графики.

And I'm saying a lot of nice things about Google,

И казвам много приятни неща за Google,

so I'll be I'll be saying one little critical thing.

затова ще кажа едно малко критично нещо.

There's a problem with the Google Zeitgeist,

Има един проблем с Google Zeitgeist,

which is it often comes back with news that a lot of people are searching

който е, че той често изнася новини, че много хора търсят

for Britney Spears pictures, which is not necessarily news.

снимки на Бритни Спиърс, което не е непременно новина.

The Columbia blows up, suddenly there are a lot of searches on Columbia.

"Кълъмбия" се взривява, внезапно има много търсения за Кълъмбия.

Well, you know, we should expect to see that.

Е, разбирате ли, би трябвало да се очаква да видим това.

That's not necessarily something we didn't know already.

Това не е непременно нещо, което вече не сме знаели.

So the key thing in terms of these new tools

Ключовото нещо относно тези нови инструменти,

that are kind of plumbing the depths of the global brain,

които някак вникват в дълбините на глобалния мозък,

that are sending kind of trace dyes through that whole bloodstream --

които изпращат един вид проследяващи оцветители през целия този кръвен поток...

the question is, are you finding out something new?

въпросът е, дали откриваш нещо ново?

And one of the things that I experimented with is this thing called Google Share

Едно от нещата, с които експериментирах, е онова нещо, наречено Google Share,

which is basically, you take an abstract term,

което по същество е, че вземаш един абстрактен термин,

and you search Google for that term,

търсиш този термин в Google,

and then you search the results that you get back for somebody's name.

а после претърсваш резултатите, които получаваш, за нечие име.

So basically, the number of pages that mention this term,

По същество броят страници, които споменават този термин,

that also mention this page, the percentage of those pages

които също споменавт тази страница, процентният дял на тези страници,

is that person's Google Share of that term.

е Google дялът на това лице за този термин.

So you can do kind of interesting contests.

Така че може да се правят някак интересни конкурси.

Like for instance, this is a Google Share of the TED Conference.

Като например, това е един Google Share на конференцията ТЕД.

So Richard Saul Wurman

Значи, Ричард Саул Урман

has about a 15 percent Google Share of the TED conference.

има около 15 процента Google дял от конференцията на ТЕД.

Our good friend Chris has about a six percent -- but with a bullet, I might add.

Нашият добър приятел Крис има около шест процента... но подчертани, бих могъл да добавя.

(Laughter)

(Смях)

But the interesting thing is, you can broaden the search a little bit.

Но интересното е, че търсенето може да се разшири малко.

And it turns out, actually, that 42 percent is the Mola mola fish.

Всъщност се оказва, че 42 процента е рибата мола мола.

I had no idea.

Нямах представа.

No, that's not true.

Не, това не е вярно.

(Laughter)

(Смях)

I made that up because I just wanted to put up a slide

Измислих си го, защото просто исках да покажа кадър

of the Mola mola fish.

с рибата мола мола.

(Laughter)

(Смях)

I also did -- and I don't want to start a little fight in the next panel --

Направих също... и не искам да предизвиквам малка кавга в следващата част...

but I did a Google Share analysis of evolution and natural selection.

но направих един анализ с Google Share на еволюцията и естествения подбор.

So right here -- now this is a big category, you have smaller percentages,

Така че тук... това е голяма категория, има по-малки процентни дялове,

so this is 0.7 percent -- Dan Dennett, who'll be speaking shortly.

така че това е 0,7 процента - Дан Денет, който ще говори скоро.

Right below him, 0.5 percent, Steven Pinker.

Точно под него, 0,5 процента, Стивън Пинкър.

So Dennett's in the lead a little bit there.

Значи, Денет води малко там.

But what's interesting is you can then broaden the search

Но интересното е, че после може да се разшири търсенето

and actually see interesting things and get a sense of what else is out there.

и всъщност да се видят интересни неща и да получиш усет за това какво още има там.

So Gary Bauer is not too far behind --

Значи, Гари Бауер не е твърде много назад...

has slightly different theories about evolution and natural selection.

има малко по-различни теории за еволюция и естествен подбор.

And right behind him is L. Ron Hubbard. So --

А точно след него е Л. Рон Хъбард. Така че...

(Laughter)

(Смях)

you can see we're in the ascot, which is always good.

виждате, че сме на гребена на вълната, което винаги е добре.

And by the way, Chris, that would've been a really good panel,

Между другото, Крис, това би било наистина добър панел,

I think, right there.

мисля, ето там.

(Laughter)

(Смях)

Hubbard apparently started to reach, but besides that,

Хъбард очевидно започва да настига, но освен това

I think it would be good next year.

мисля, че ще е добре следващата година.

Another quick thing -- this is a slightly different thing,

Още нещо набързо - за нещо малко по-различно,

but this analysis some of you may have seen.

но някои от вас може да са виждали този анализ.

It just came out. This is bursty words,

Току-що излезе. Това са избухващи думи,

looking at the historical record of State of the Union Addresses.

при разглеждане на историческата документация за адресите "Стейт ъф дъ юниън".

So these are words that suddenly start to appear out of nowhere,

Това са думи, които изведнъж започват да се появяват отникъде,

so they're kind of, you know, memes that start taking off,

така че те са един вид меми, които започват да излитат,

that didn't have a lot of historical precedent before.

които не са имали много исторически прецедент преди.

So the first one is -- these are the bursty words around 1860s --

Първата е... това са избухналите думи около 60-те години на XIX век...

slaves, emancipation, slavery, rebellion, Kansas.

роби, еманципация, робство, размирици, Канзас.

That's Britney Spears. I mean, you know, OK, interesting.

Това е Бритни Спиърс. Искам да кажа, разбирате ли, ОК, интересно.

They're talking about slavery in 1860.

Говорят за робство през 1860-та.

1935 -- relief, depression, recovery banks.

1935-та - подпомагане, депресия, банки за възстановяване.

And OK, I didn't learn anything new there as well -- that's pretty obvious.

Е, добре, и аз не научих нищо ново там... това е доста очевидно.

1985, right at the center of the Reagan years --

1985-та, точно в центъра на Рейгъновите години...

that's, we're, there's, we've, it's.

това е, ние сме, има, то е.

(Laughter)

(Смях)

Now, there's one way to interpret this, which is to say that

Има само един начин да се интерпретира това, който е да се каже,

"emancipation" and "depression" and "recovery" all have a lot of syllables.

че във всички тези думи - "еманципация", "депресия" и "възстановяване" - има много срички.

So you know, you can actually download -- it's hard to remember those.

Така че, знаете ли, всъщност може да изтеглите... тези са трудни за помнене.

But seriously, actually, what you can see there,

Но сериозно, всъщност онова, което може да се види тук,

in a way that would be very hard to detect otherwise,

по един начин, който би бил много труден за откриване иначе,

is Reagan reinventing the political language of the country

е, че Рейгън преизобретява политическия език на страната

and shifting to a much more intimate, much more folksy, much more telegenic --

и преминава към много по-интимен, много по-народен, много по-телегеничен...

contracting all those verbs.

съкращавайки всички онези глаголи.

You know, 20 years before it was still, "Ask not what you can do,"

Знаете ли, 20 години преди това е било все още: "Не питайте какво може да направите",

but with Reagan, it's, "that's where, there's Nancy and I," that kind of language.

но с Рейгън е: "ето къде, ето ни нас с Нанси", такъв вид език.

And so something we kind of knew,

И така, нещо, което някак сме знаели,

but you didn't actually notice syntactically what he was doing.

но всъщност не се е забелязвало синтактично какво е правел той.

I'll go very quickly.

Ще давам много набързо.

The question now -- and this is the really interesting question --

Въпросът сега... и това е наистина интересният въпрос...

is, what kind of higher-level shape is emerging right now

е какъв вид форма от по-високо ниво изниква в момента

in the overall Web ecosystem -- and particularly in the ecosystem of the blogs

в цялостната мрежова екосистема - и особено в екосистемата на блоговете,

because they are really kind of at the cutting edge.

защото те наистина са един вид по ръба на бръснача.

And I think what happens there will also happen in the wider system.

Мисля, че онова, което се случи там, ще се случи също и в по-широката система.

Now there was a very interesting article by Clay Shirky

Това беше една много интересна статия от Клей Шърки,

that got a lot of attention about a month ago,

която привлече много внимание преди около месец,

and this is basically the distribution of links

и по същество това е разпределението на връзките

on the web to all these various different blogs.

в мрежата към всички тези различни блогове.

It follows a power law, so that there are a few extremely well-linked to, popular blogs,

То следва един силов закон, така че има малко изключително добре свързани, популярни блогове

and a long tail of blogs with very few links.

и дълга опашка от блогове с много малко връзки.

So 20 percent of the blogs get 80 percent of the links.

Значи, 20 процента от блоговете получават 80 процента от връзките.

Now this is a very interesting thing.

Това е много интересно нещо.

It's caused a lot of controversy

То е причинило много полемики,

because people thought that this was the ultimate kind of one man,

защото хората решиха, че това е крайният вид на един човек,

one modem democracy, where anybody can get out there and get their voice heard.

една модерна демокрация, при която всеки може да излезе навън и гласът му да бъде чут.

And so the question is, "Why is this happening?"

И така, въпросът е: "Защо се случва това?"

It's not being imposed by fiat from above.

То не е налагано по декрет отгоре.

It's an emergent property of the blogosphere right now.

Това е едно възникващо свойство на блогосферата в момента.

Now, what's great about it is that people are working on --

Страхотното в това е, че хората работят по...

within seconds of Clay publishing this piece, people started working on changing

секунди след като Клей публикува тази статия, хората започнаха да работят за промяна

the underlying rules of the system so that a different shape would start appearing.

на основополагащите правила на системата, така че да започне да се проявява различна форма.

And basically, the shape appears

И по същество формата се появява

largely because of a kind of a first-mover advantage.

най-вече заради един вид предимство на първия.

if you're the first site there, everybody links to you.

Ако си първият сайт там, всеки се свързва към теб.

If you're the second site there, most people link to you.

Ако си вторият сайт там, повечето хора се свързват към теб.

And so very quickly you can accumulate a bunch of links,

И така, много бързо може да натрупаш куп връзки

and it makes it more likely for newcomers to link to you in the future,

и е по-вероятно новодошлите да се свържат към теб в бъдеще,

and then you get this kind of shape.

и тогава се получава този вид форма.

And so what Dave Sifry at Technorati started working on,

И така, онова, по което започна да работи Дейв Сифри в Technorati,

literally as Shirky started -- after he published his piece --

буквално щом Шърки започна... след като публикува статията си...

was something that basically just gave a new kind of priority to newcomers.

беше нещо, което по същество просто даде един нов вид приоритет на новодошлите.

And he started looking at interesting newcomers that don't have a lot of links,

Той започна да търси интересни новодошли, които нямат много връзки,

that suddenly get a bunch of links in the last 24 hours.

които внезапно получават куп връзки през последните 24 часа.

So in a sense, bursty weblogs coming from new voices.

Така че, в известен смисъл, избухващи уеблогове, идващи от нови гласове.

So he's working on a tool right there that can actually change the overall system.

Той работи върху един инструмент там, който всъщност може да промени цялостната система.

And it creates a kind of planned emergence.

Той създава един вид планирано изникване.

You're not totally in control,

Нямаш тотален контрол,

but you're changing the underlying rules in interesting ways

но променяш скритите правила по интересни начини,

because you have an end result which is

защото имаш краен резултат,

maybe a more democratic spread of voices.

който е може би по-демократично разпространяване на гласове.

So the most amazing thing about this -- and I'll end on this note --

Най-изумителното в това... и ще приключа с тази бележка...

is, most emergent systems, most self-organizing systems

е, че повечето пораждащи се системи, повечето самоорганизиращи се системи

are not made up of component parts that are capable of looking at the overall pattern

не са изградени от компонентни части, които са способни да разглеждат цялостната схема

and changing their behavior based on whether they like the pattern or not.

и да променят поведението си въз основа на това дали им харесва схемата, или не.

So the most wonderful thing, I think, about this whole debate

Затова според мен най-чудесното нещо в целия този дебат

about power laws and software that could change it

за законите за властта и софтуера, който би могъл да ги промени,

is the fact that we're having the conversation.

е фактът, че водим разговора.

I hope it continues here.

Надявам се той да продължи тук.

Thanks a lot.

Много благодаря.