Harry Baker: A love poem for lonely prime numbers

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

My name is Harry Baker. Harry Baker is my name.

Казвам се Хари Бейкър. Хари Бейкър е моето име.

If your name was Harry Baker, then our names would be the same.

Ако ти се казваше Хари Бейкър, щяхме да сме съименници.

(Laughter)

(Смях)

It's a short introductory part.

Това е кратко въведение.

Yeah, I'm Harry.

Да, аз съм Хари.

I study maths. I write poetry.

Уча математика. Пиша поезия.

So I thought I'd start with a love poem about prime numbers.

И реших да започна с любовно стихотворение за простите числа.

(Laughter)

(Смях)

This is called "59."

Казва се "59".

I was going to call it "Prime Time Loving."

Мислех да го озаглавя "Просто време за любов".

That reaction is why I didn't.

Но заради тази реакция не го направих.

(Laughter)

(Смях)

So, "59."

И така, "59".

59 wakes up on the wrong side of the bed.

59 се събужда от другата страна на леглото.

Realizes all his hair is on one side of his head.

Косата му се е събрала от едната страна на главата.

Takes just under a minute to work out that it’s because of the way that he slept.

За миг разбира, че е заради позата, в която е спал.

He finds some clothes and gets dressed.

Намира някакви дрехи и се облича.

He can’t help but look in the mirror and be subtly impressed

Не пропуска да погледне в огледалото и се поувлича.

How he looks rough around the edges and yet casually messed.

Изглежда недодялан и все пак на небрежно разхвърлян прилича.

And as he glances out the window, he sees the sight that he gets blessed with

А щом поглежда през прозореца, благословена гледка го привлича,

of 60 from across the street.

60 – съседката отсреща.

Now 60 was beautiful.

60 е красива.

With perfectly trimmed cuticles, dressed in something suitable.

С идеално оформени нокти и облечена подходящо.

Never rude or crude at all.

Никога не е груба или крещяща.

Unimprovable, right on time as usual, more on cue than a snooker ball

Съвършена, както винаги точна и по на място от билярдна топка,

but liked to play it super cool.

но обича да се държи надуто.

59 wanted to tell her that he knew her favorite flower.

59 искаше да ѝ каже, че знае кое е любимото ѝ цвете.

He thought of her every second, every minute, every hour.

Че мисли за нея всяка секунда, всяка минута, всеки час.

But he knew it wouldn’t work, he’d never get the girl.

Но знаеше, че няма да се получи, че никога няма да я спечели.

Because although she lived across the street

Макар тя да живееше отсреща,

they came from different worlds.

бяха от различни светове.

While 59 admired 60’s perfectly round figure,

59 се възхищаваше на съвършената кръгла фигура на 60,

60 thought 59 was odd. (Laughter)

а 60 мислеше 59 за странен. (Смях)

One of his favorite films was "101 Dalmatians."

Един от любимите му филми бе "101 далматинци".

She preferred the sequel.

Тя предпочиташе продължението.

He romanticized the idea they were star-crossed lovers.

Той си фантазираше, че имат невъзможна любов.

They could overcome the odds and evens because they had each other.

Могат да превъзмогнат странностите, защото се имат един друг.

While she maintained the strict views imposed on her by her mother

А тя твърдо вярваше в наложеното от майка ѝ –

That separate could not be equal.

че различните не могат са равни.

And though at the time he felt stupid and dumb

И въпреки, че се чувстваше тъпо и глупаво

For trying to love a girl controlled by her stupid mum,

за това, че обича момиче, което слуша глупавата си майка,

He should have been comforted by the simple sum.

той можеше да се утеши от простата сума –

Take 59 away from 60, and you’re left with the one.

щом извадим 59 от 60, остава единствената.

Sure enough after two months of moping around,

И разбира се, след два месеца тъжно мотане,

61 days later, 61 was who he found,

след 61 дни, 61 той откри.

He had lost his keys and his parents were out.

Беше загубил ключовете си и родителите му бяха излезли.

So one day after school he went into a house

Затова веднъж след училище попадна на една къща.

As he noticed the slightly wonky numbers on the door,

Щом видя леко разклатените цифри на вратата,

He wondered why he’d never introduced himself before,

се зачуди защо не се е представил досега.

As she let him in, his jaw dropped in awe.

Тя го покани вътре и той зяпна от изненада.

61 was like 60, but a little bit more. (Laughter)

61 бе малко повече от 60. (Смях)

She had prettier eyes, and an approachable smile,

Имаше по-хубави очи и предразполагаща усмивка,

And like him, rough around the edges, casual style,

бе небрежна като него, непринудена.

And like him, everything was in disorganized piles,

И както при него, всичко бе разпиляно на купчини.

And like him, her mum didn’t mind if friends stayed a while.

И както при него, майка ѝ разрешаваше приятелите да поостанат.

Because she was like him, and he liked her.

Тя беше като него и той я хареса.

He reckoned she would like him if she knew he was like her,

Помисли, че и тя ще го хареса, ако разбере, че си приличат.

And it was different this time. I mean, this girl was wicked,

Този път беше различно. Тя беше страхотно момиче.

So he plucked up the courage and asked for her digits.

Затова събра смелост и поиска номера ѝ.

She said, "I'm 61." He grinned, said, "I'm 59."

Тя каза: "Аз съм 61." А той каза, ухилен: "Аз съм 59.

Today I’ve had a really nice time,

Днес си прекарах чудесно.

So tomorrow if you wanted you could come over to mine?

А утре, ако искаш, можеш да дойдеш у нас?

She said, "Sure."

Тя каза: "Добре."

She loved talking to someone just as quirky,

Обичаше да говори с някой точно толкова чудат.

She agreed to this unofficial first date.

Съгласи се на неофициалната първа среща.

In the end he was only ready one minute early,

Накрая той беше готов минута по-рано,

But it didn’t matter because she arrived one minute late.

но нямаше значение, защото тя закъсня с една минута.

And from that moment on there was nonstop chatter,

И от този момент нататък, бъбриха до безкрай.

How they loved "X Factor," how they had two factors,

За това как обичат "Х Фактор", как имат по два фактора (делителя),

How that did not matter, distinctiveness made them better,

как това няма значение, защото разликите ги правят по-добри.

By the end of the night they knew they were meant together.

До края на вечерта знаеха, че си принадлежат.

And one day she was talking about stuck-up 60,

И един ден, докато говореше за досадницата 60,

She noticed that 59 looked a bit shifty.

тя забеляза, че 59 изглежда неспокоен.

He blushed, told her of his crush:

Той се изчерви и ѝ призна за любовта си:

“The best thing that never happened because it led to us.”

"Най-хубавото е, че нищо не се случи, защото доведе до нас."

61 was clever, see, not prone to jealousy,

61 беше умна, нали, не ревнуваше.

She looked him in the eyes and told him quite tenderly,

Погледна го в очите и му каза много нежно:

"You’re 59, I’m 61, together we combine to become twice what 60 could ever be."

"Ти си 59, а аз 61, заедно сме двойно повече, отколкото 60 ще бъде някога.

(Laughter)

(Смях)

At this point 59 had tears in his eyes,

В този момент 59 се просълзи,

Was so glad to have this one-of-a-kind girl in his life.

толкова се радваше, че има това неповторимо момиче.

He told her the very definition of being prime

Каза ѝ какво означава да бъдеш несъставен –

Was that with only one and himself could his heart divide,

че само с един човек и себе си можеш да споделиш сърцето си

And she was the one he wanted to give his heart to,

и тя е единствената, на която иска да подари своето.

She said she felt the same and now she knew the films were half true.

Тя каза, че чувства същото и знае, че филмите са истина наполовина.

Because that wasn't real love, that love was just a sample,

Защото това не е истинска любов, тази любов е само модел.

When it came to real love, they were a prime example.

Ако говорим за истинска любов, те двамата са простият пример.

Cheers.

Наздраве.

(Applause)

(Аплодисменти)

That was the first poem that I wrote

Това беше първото ми стихотворение,

and it was for a prime number-themed poetry night -- (Laughter) --

написано за една вечер, посветена на поезия за простите числа (Смях),

which turned out to be a prime number-themed poetry competition.

която се оказа състезание за поезия, посветена на простите числа.

And I became a prime number-themed poetry competition winner,

И аз победих в състезанието за поезия, посветена на простите числа

or as I like to call it, a prime minister. (Laughter)

или, както обичам да казвам, станах премиер. (Смях)

And this is how I discovered these things called poetry slams,

Ето как открих така наречените поетични шлемове –

and if you don't know what a poetry slam is,

ако не знаете какво е поетичен шлем,

it was a format come up with in America 30 years ago

това е формат, измислен в Америка преди 30 години,

as a way of tricking people into going to poetry events

за да примами хората да ходят на събития, свързани с поезия,

by putting an exciting word like "slam" on the end.

като прибави към нея вълнуваща думичка като "шлем".

(Laughter)

(Смях)

And each performer got three minutes to perform

Всеки изпълнител има три минути за представяне

and then random audience members would hold up scorecards,

и после случайни хора от публиката вдигат оценки,

and they would end up with a numerical score,

така че всеки завършва с числен резултат.

and what this meant is,

Това, което се цели е

it kind of broke down the barrier between performer and audience

един вид да се премахне бариерата между изпълнителя и публиката

and encouraged the kind of connection with the listener.

и да се поощри връзката със слушателя.

And what it also means is you can win.

Идеята също е да можеш да победиш.

And if you win a poetry slam, you can call yourself a slam champion

Ако спечелиш поетичен шлем, можеш да се наречеш шампион

and pretend you're a wrestler,

и да се правиш на борец,

and if you lose a poetry slam you can say, "Oh, what? Poetry's a subjective art form,

а ако загубиш, можеш да кажеш: "Е и какво? Поезията е субективно изкуство,

you can't put numbers on such things."

такива неща не се оценяват с цифри."

(Laughter)

(Смях)

But I loved it, and I got involved in these slams,

Но на мен ми хареса и се включих в тези шлемове,

and I became the U.K. slam champion

станах шампион на Обединеното кралство

and got invited to the Poetry World Cup in Paris,

и ме поканиха на Световното първенство по поезия в Париж,

which was unbelievable.

което беше невероятно.

It was people from all around the world speaking in their native languages

Хора от целия свят, говорещи на родните си езици

to be judged by five French strangers.

се оценяват от петима непознати французи.

(Laughter)

(Смях)

And somehow, I won, which was great,

Някак си спечелих, което беше страхотно

and I've been able to travel the world since doing it,

и оттогава пътувам по света,

but it also means that this next piece

а това означава също и че следващият стих

is technically the best poem in the world.

на практика е най-добрият в света.

(Laughter)

(Смях)

So...

Така е...

(Applause)

(Аплодисменти)

According to five French strangers.

Според петима непознати французи.

So this is "Paper People."

А това е "Хартиени хора".

I like people.

Харесвам хората.

I'd like some paper people.

Бих искал да има хартиени хора.

They’d be purple paper people. Maybe pop-up purple paper people.

Може би пурпурни хартиени хора. Изскачащи пурпурни хартиени хора.

Proper pop-up purple paper people.

Хубави, изскачащи пурпурни хартиени хора.

"How do you prop up pop-up purple paper people?"

"А как подпираш изскачащите пурпурни хартиени хора?",

I hear you cry. Well I ...

чувам вашия глас. Ами аз...

I’d probably prop up proper pop-up purple paper people

Бих закрепил хубавите изскачащи пурпурни хартиени хора

with a proper pop-up purple people paperclip,

с един хубав кламер за изскачащи пурпурни хора,

but I’d pre-prepare appropriate adhesives as alternatives,

но ще си приготвя подходящи лепила за алтернатива,

a cheeky pack of Blu Tack just in case the paper slipped.

дързък пакет Blu Tack – в случай, че хартията се изплъзне.

Because I could build a pop-up metropolis.

Защото бих могъл да построя град,

but I wouldn’t wanna deal with all the paper people politics.

но не ми се занимава с политиката на хартиените хора –

paper politicians with their paper-thin policies,

хартиени политици с техните тънки като хартия програми

broken promises without appropriate apologies.

и неспазени обещания без съответните извинения.

There’d be a little paper me. And a little paper you.

Там ще има едно малко хартиено аз. И едно малко хартиено ти.

And we could watch paper TV and it would all be pay-per-view.

Може да гледаме хартиена телевизия и да плащаме само видяното.

(Laughter)

(Смях)

We’d see the poppy paper rappers rap about their paper package

Ще гледаме как пукащи хартиени рапъри пеят за хартиения си пакет

or watch paper people carriers get stuck in paper traffic on the A4.

или пък как хартиени куриери попадат в хартиено задръстване на А4.

(Laughter) Paper.

(Смях) Хартия.

There’d be a paper princess Kate but we’d all stare at paper Pippa,

Ще има хартиена принцеса Кейт, но всички ще зяпаме хартиената Пипа,

and then we’d all live in fear of killer Jack the Paper-Ripper,

ще живеем в страх от убиеца Джак Разкъсвача на хартия,

because the paper propaganda propagates the people's prejudices,

защото вестникарската пропаганда множи хорските предразсъдъци,

papers printing pictures of the photogenic terrorists.

вестниците поместват снимки на фотогенични терористи.

A little paper me. And a little paper you.

Едно малко хартиено аз. И едно малко хартиено ти.

And in a pop-up population people’s problems pop up too.

А при изскачащото население изскачат и човешки проблеми.

There’d be a pompous paper parliament who remained out of touch,

Ще има разкошен хартиен парламент, който е недостижим

and who ignored the people's protests about all the paper cuts,

и не обръща внимание на протестите срещу рязането на хартия

then the peaceful paper protests would get blown to paper pieces,

и мирните хартиени протести биват разпръсвани до крак

by the confetti cannons manned by pre-emptive police.

от конфетените оръдия на полицията срещу тях.

And yes there’d still be paper money, so there’d still be paper greed,

И да, пак ще има хартиени пари, оттам и хартиена алчност,

and the paper piggy bankers pocketing more than they need,

дебелите хартиени банкери ще прибират повече от нужното

purchasing the potpourri to pepper their paper properties,

и ще купуват потпури за украса на хартиените си имоти,

others live in poverty and ain’t acknowledged properly.

останалите ще живеят бедно, без да получават признание.

A proper poor economy where so many are proper poor,

В една съвсем бедна икономика, много хора са съвсем бедни,

but while their needs are ignored the money goes to big wars.

но нуждите им се пренебрегват, а парите отиват при военните.

Origami armies unfold plans for paper planes

Оригамени армии разгъват планове за хартиени самолети,

and we remain imprisoned in our own paper chains,

а ние още сме оковани в собствените си хартиени вериги,

but the greater shame is that it always seems to stay the same,

но за по-голям срам май завинаги ще си останем там,

what changes is who’s in power choosing how to lay the blame,

сменят се хората на власт и избират кого да обвинят,

they’re naming names, forgetting these are names of people,

цитират имена, забравяйки, че са имена на хора,

because in the end it all comes down to people.

защото в края на краищата, всичко опира до хората.

I like people.

Харесвам хората.

'Cause even when the situation’s dire,

Защото, дори в ужасни ситуации,

it is only ever people who are able to inspire,

само те са способни да вдъхновяват

and on paper, it’s hard to see how we all cope.

и на хартия е трудно да видим как всички ние се справяме.

But in the bottom of Pandora’s box there’s still hope,

Но има още надежда на дъното на кутията на Пандора

and I still hope 'cause I believe in people.

и аз още се надявам, защото вярвам в хората.

People like my grandparents.

В хора като баба и дядо.

Who every single day since I was born,

Които всеки божи ден, откакто съм роден,

have taken time out of their morning to pray for me.

отделят време да се молят за мен всяка сутрин.

That’s 7892 days straight of someone checking I’m okay,

Това са точно 7892 дни, в които някой да се увери, че съм добре

and that’s amazing.

и това е удивително.

People like my aunt who puts on plays with prisoners.

В хора като леля ми, която поставя пиеси със затворници.

People who are capable of genuine forgiveness.

В хора, способни на истинска прошка.

People like the persecuted Palestinians.

Хора като преследваните палестинци.

People who go out of their way to make your life better,

Хора, които правят невъзможното, за да подобрят живота ви

and expect nothing in return.

и не очакват нищо в замяна.

You see, people have potential to be powerful.

Хората имат потенциал да бъдат силни.

Just because the people in power tend to pretend to be victims

Това, че властващите обикновено се представят като жертви

we don’t need to succumb to that system.

не е причина да отстъпваме пред системата.

And a paper population is no different.

Хартиеното население не е по-различно.

There’s a little paper me. And a little paper you.

Едно малко хартиено аз. И едно малко хартиено ти.

And in a pop-up population people's problems pop up too,

При изскачащото население изскачат и човешки проблеми,

but even if the whole world fell apart then we’d still make it through.

но дори целият свят да се разпада, пак ще се справим.

Because we’re people.

Защото сме хора.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you very much. I've just got time for one more.

Много ви благодаря. Имам време за още едно.

For me, poetry has been the ultimate way of ideas without frontiers.

За мен поезията е основният начин за изразяване на идеи без граници.

When I first started,

Когато започнах,

the people who inspired me were the ones with the amazing stories,

ме вдъхновяваха хората с невероятни истории

and I thought, as an 18-year-old with a happy life, it was too normal,

и мисля, че за 18 годишно момче с щастлив живот това беше съвсем нормално,

but I could create these worlds where I could talk about my experiences

но можех да създавам тези светове, където да говоря за преживяванията си,

and dreams and beliefs.

мечтите и убежденията си.

So it's amazing to be here in front of you today.

Чудесно е да съм тук пред вас днес.

Thank you for being here.

Благодаря ви, че дойдохте.

If you weren't here,

Ако не бяхте тук,

it would be pretty much like the sound check yesterday.

щеше да е точно като вчерашната проверка на звука.

(Laughter)

(Смях)

And this is more fun.

А така е по-забавно.

So this last one is called "The Sunshine Kid."

Последното стихотворение е "Слънчо".

Thank you very much for listening.

Много ви благодаря, че слушате.

Old man sunshine was proud of his sun,

Възрастното Слънце се гордееше със своя Слънчо,

And it brightened his day to see his little boy run,

денят му се проясняваше, щом видеше малкия да тича.

Not because of what he’d done, nor the problems overcome,

Не заради делата му, не защото е разрешил проблеми,

But that despite that his disposition remained a sunny one.

а защото въпреки всичко, характерът му оставаше слънчев.

It hadn’t always been like this.

Не винаги беше така.

There’d been times when he’d tried to hide his brightness,

Имаше времена, в които се е опитвал да скрие своя блясък.

You see, every star hits periods of hardship,

Всички звезди имат трудни периоди,

It takes a brighter light to inspire them through the darkness.

нужна им е по-ярка светлина да ги вдъхнови в тъмнината.

If we go back to when he was born in a nebula,

Ако се върнем в мига на раждането му в мъглявина,

We know that he never was thought of as regular,

никога не бихме го помислили за обикновен,

Because he had a flair about him,

защото имаше една способност.

To say the Midas touch is wrong

Да я наречем докосване на Мидас ще е грешно.

But all he went near seemed to turn a little bronze,

Но всичко, до което се доближеше ставаше леко бронзово.

Yes this sun was loved by some more than others,

Да, Слънчо бе обичан от някои и не толкова от други.

It was a case of Joseph and his dreamcoat and his brothers

Беше като Йосиф, с плаща му и братята му,

Because standing out from the crowd had its pros and its cons,

защото да се отличаваш от тълпата има плюсове и минуси

And jealousy created enemies in those he outshone

и завистта му създаде врагове сред тези, които засенчи.

Such as the Shadow People.

Като Сенчестите хора.

Now the Shadow People didn’t like the Sunshine Kid,

Сенчестите хора не харесваха Слънчо,

Because he showed up the dark things the Shadow People did,

защото осветяваше тъмните им дела

And when he shone he showed the places where the Shadow People hid,

и светейки, показваше местата, където се криеха.

So the Shadow People had an evil plan to get rid of him,

Затова, Сенчестите хора имаха зъл план да се оттърват от него.

First up -- they made fun of his sunspots,

Най-напред се подиграха на слънчевите му петна,

Shooting his dreams from the sky, their words were gunshots,

убивайки мечтите му от небето с думите си като изстрели,

Designed to remind him he wasn’t very cool

целящи да му напомнят, че не е много готин

And he didn’t fit in with any popular kids at school.

и не се разбира с популярните деца в училище.

They said his head was up in space and they would bring him down to Earth,

Казаха, че витае в облаците и ще го свалят на Земята,

Essentially he came from nothing and that is what he was worth,

а той идваше от нищото и ето какво струваше.

He’d never get to go to university to learn,

Никога нямаше да отиде в университет,

Only degrees he’d ever show would be the first degree burns

единствената му степен щеше да бъде първа степен изгаряне.

From those that came too close,

Тези, които се приближаваха повече,

they told him he was too bright,

му казваха, че блести прекалено.

That’s why no one ever looked him in the eyes,

Затова, никой никога не го поглеждаше в очите.

His judgment became clouded

Разумът му се замъгли,

So did the sky, With evaporated tears

а също и небето от изпарените сълзи,

as the sun started to cry.

щом Слънчо се разплака.

Because the sunshine kid was bright, with a warm personality,

Защото беше сияещо слънце, отзивчиво и добро,

And inside he burned savagely

а отвътре изгаряше жестоко,

Hurt by the words and curses of the shadowy folk

наранено от думите и клетвите на сенчестите,

who spoke holes in his soul and left cavities,

които пробиваха дупки в душата му и оставяха празнини

And as his heart hardened, his spark darkened,

и щом сърцето му се втвърди, блясъкът му помръкна.

Every time they called him names it cooled his flames,

Всеки път, когато го обиждаха, пламъците му изстиваха.

He thought they might like him if he kept his light dim

Той мислеше, че може да го харесат, ако приглуши светлината си,

But they were busy telling lightning she had terrible aim,

но те бяха заети да казват на светкавицата, че има ужасна цел.

He couldn’t quite get to grips with what they said,

Не можа да приеме това, което казаха.

So he let his light be eclipsed by what they said,

И позволи светлината му да бъде помрачена.

He fell into a Lone Star State like Texas,

Изпадна в Състояние на Самотна Звезда, като щата Тексас

And felt like he’d been punched in his solar plexus.

и се почувства като ударен в слънчевия сплит.

But that’s when Little Miss Sunshine came along

Но тогава се появи Малката Мис Слънчева,

Singing her favorite song about how we’re made to be strong,

пеейки любимата си песен за това как сме родени силни

And you don’t have to be wrong to belong, Just be true to who you are,

и не е нужно да грешим, за да се приобщим. А просто да сме верни на себе си

because we are all stars at heart.

защото всички сме звезди в сърцата си.

Little Miss Sunshine was hot stuff,

Малката Мис Слънчева беше страхотна,

The kind of girl when you looked at her

такъв тип момиче, което щом погледнеш,

you forgot stuff,

забравяш за всичко.

But for him, there was no forgetting her,

Но при него нямаше забрава,

The minute he saw her her image burned in his retina,

в мига, в който я видя, образът ѝ изгори ретината му.

She was out of this world, and she accepted him,

Тя не беше от този свят, а го прие.

Something about this girl meant he knew whenever she was next to him,

Нещо у това момиче му подсказваше, че когато е до него,

Things weren’t as dark as they seemed, and he dared to dream,

нещата не са толкова черни, колкото изглеждат и той мечтаеше.

Shadows were nowhere to be seen; when she was there he beamed,

Сенките изчезнаха, щом тя беше там, той сияеше.

His eyes would light up in ways that can’t be faked,

Очите му светваха непресторено,

When she grinned her rays erased the razor-tipped words of hate,

щом тя се усмихнеше, лъчите му изтриваха режещите думи на омразата.

They gave each other nicknames, they were "cool star" and "fun sun,"

Измислиха си имена - "чудесната звезда" и "забавната звезда"

And gradually the shadowy damage became undone,

и постепенно сенчестите вреди бяха преодолени.

She was one in a septillion, and she was brilliant,

Тя беше една на септилион и то прекрасна,

Could turn the coldest blooded reptilians vermillion,

можеше да накара и най-студенокръвните рептили да почервенеят,

Loved by billions, from Chileans to Brazilians,

обичаха я милиарди, от чилийци до бразилци,

And taught the Sunshine Kid the meaning of resilience.

тя показа на Слънчо какво означава издръжливост.

She said: “All the darkness in the world

Тя каза: "Всичката тъмнина на света

cannot put out the light from a single candle

не може да угаси светлината на една-едничка свещ.

So how the hell can they handle your light?

Как, по дяволите, могат да засегнат твоята светлина?

Only you can choose to dim it, and the sky is the limit,

Можеш да я затъмниш само ти самият, границата е небето,

so silence the critics by burning.”

затова гори, накарай критиците да млъкнат."

And if eyes are windows to the soul then she drew back the curtains

И ако очите са прозорци към душата, то тя дръпна завесите им

And let the sun shine through the hurting.

и пусна слънцето да свети през болката.

In a universe of adversity these stars stuck together,

В една злополучна вселена тези две звезди се свързаха

And though days became nights the memories would last forever,

и макар че дните станах нощи, спомените щяха да траят вечно.

Whether the weatherman said it or not, it would be fine,

И щеше да бъде хубаво, дори синоптикът да не го е казал,

'Cause even behind the clouds the kid could still shine.

защото даже и зад облаците, Слънчо можеше да си сияе.

Yes, the Sunshine Kid was bright, with a warm personality,

Да, той беше ярък, отзивчив и добър,

And inside he burned savagely,

а отвътре гореше жестоко,

Fueled by the fire inspired across galaxies

вдъхновен от огъня, разпален между галактиките

By the girl who showed him belief.

от момичето, което повярва в него.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)