Ingrid Betancourt: What six years in captivity taught me about fear and faith (w/ subtitles) | TED

Translator: Camille Martínez

Translator: Elitsa Panaite Reviewer: Mihaela Panayotova

The first time

Първият път,

I felt fear

когато изпитах страх,

I was 41 years old.

бях на 41 години.

People have always said I was brave.

Винаги са ми казвали, че съм смела.

When I was little, I'd climb the highest tree,

Като дете, се качвах на най-високото дърво

and I'd approach any animal fearlessly.

и се приближавах до кое да е животно без страх.

I liked challenges.

Харесваха ми предизвикателствата.

My father used to say,

Баща ми казваше:

"Good steel can withstand any temperature."

"Добрата стомана издържа

на всякакви температури."

And when I entered into Colombian politics,

Когато се включих в политиката на Колумбия,

I thought I'd be able to withstand any temperature.

си мислех, че издържам на всякакви температури.

I wanted to end corruption;

Исках да премахна корупцията в страната.

I wanted to cut ties between politicians and drug traffickers.

Исках да прекъсна връзките

между политическата класа и наркотрафика.

The first time I was elected,

И когато за пръв път ме избраха,

it was because I called out, by name,

беше, защото поименно назовах

corrupt and untouchable politicians.

корумпирани и недосегаеми

политици.

I also called out the president

Също така заявих, че президентът на републиката

for his ties to the cartels.

има връзка с картелите.

That's when the threats started.

Тогава започнаха заплахите.

I had to send my very young children out of the country one morning,

Наложи се една сутрин да изведа от страната

децата си, съвсем малки,

hidden, all the way to the airport, in the French ambassador's armored car.

скрити в бронираната кола на посланика на Франция,

която ги закара до самолета.

Days later,

Няколко дена по-късно

I was the victim of an attack, but emerged unharmed.

станах жертва на атентат, но останах невредима.

The following year,

На следващата година

the Colombian people elected me with the highest number of votes.

колумбийците ме избраха с най-големия брой гласове.

I thought people applauded me because I was brave.

Чувствах, че хората оценяват смелостта ми.

I, too, thought I was brave.

И аз мислех, че съм смела.

But I wasn't.

Но не бях.

I had simply never before experienced

Просто никога не бях изпитвала

true fear.

истински страх.

That changed

Това се промени

on February 23, 2002.

на 23-ти февруари 2002 г.

At the time, I was a presidential candidate in Colombia

В онзи момент бях кандидат за президент на Колумбия

promoting my campaign agenda,

в разгара на кандидат-президентската кампания,

when I was detained by a group of armed men.

когато ме спря група въоръжени мъже,

They were wearing uniforms with military garments.

облечени

с военни униформи.

I looked at their boots; they were rubber.

Тогава погледнах ботушите им - бяха от каучук.

And I knew

Знаех,

that the Colombian army wore leather boots.

че армията на Колумбия използва кожени ботуши.

I knew that these were FARC guerrillas.

Знаех, че тези хора са партизани

от ФАРК.

From that point on, everything happened very quickly.

Оттук нататък всичко се случи много бързо.

The commando leader ordered us to stop the vehicle.

Командирът ни даде заповед да спрем превозното средство,

Meanwhile, one of his men stepped on an antipersonnel mine

а в този момент един от неговите хора настъпи една мина

and flew through the air.

и излетя във въздуха.

He landed, sitting upright,

Приземи се седнал

right in front of me.

срещу мен

We made eye contact

и погледите ни се срещнаха.

and it was then that the young man understood:

Тогава момчето разбра -

his rubber boot with his leg still in it

каучуковият му ботуш и кракът му

had landed far away.

бяха паднали надалеч.

(Sighs)

(Въздиша.)

He started

Започна

screaming like crazy.

да крещи като луд.

And the truth is,

Истината е,

I felt -- as I feel right now, because I'm reliving these emotions --

че почувствах,

както го чувствам и сега, защото отново преживявам онези емоции,

I felt at that moment that something inside of me was breaking

в онзи момент почувствах, че нещо се пречупва в мен

and that I was being infected with his fear.

и почувствах, че ме заразява със страха си.

My mind went blank and couldn't think;

Съзнанието ми се изпразни и не можех да мисля -

it was paralyzed.

парализирана.

When I finally reacted,

Когато най-накрая реагирах,

I said to myself,

си казах:

"They're going to kill me,

"Ще ме убият,

and I didn't say goodbye to my children."

а не се сбогувах с децата си."

As they took me into the deepest depths of the jungle,

Докато ме водеха към дебрите на джунглата,

the FARC soldiers announced

ФАРК обявиха,

that if the government didn't negotiate,

че ако правителството не преговаря,

they'd kill me.

ще ме убият.

And I knew

А аз знаех,

that the government wouldn't negotiate.

че правителството няма да преговаря.

From that point on,

От този момент нататък

I went to sleep in fear every night --

всяка вечер си лягах

със страх.

cold sweats,

Студената пот,

shaking,

треперенето,

stomach ache,

болките в стомаха,

insomnia.

безсънието.

But worse than that was what was happening to my mind,

Но съзнанието ми пострада най-тежко,

because my memory was being erased: all the phone numbers,

защото от паметта ми

се изтриха всичките телефонни номера,

addresses,

адресите,

names of very dear people,

имена на много близки хора,

even significant life events.

дори важни събития от живота ми.

And so,

И тогава започнах

I began to doubt myself, to doubt my mental health.

да се съмнявам в самата себе си, в психичното си здраве.

And with doubt came desperation,

Със съмнението

дойде отчаянието,

and with desperation came depression.

а с отчаянието дойде депресията.

I was suffering notorious behavioral changes

Поведението ми се промени драстично

and it wasn't just paranoia in moments of panic.

и проблемът не беше само параноята в моменти на паника,

It was distrust,

а и

недоверието,

it was hatred,

омразата

and it was also the urge to kill.

и желанието да убиваш.

This, I realized

Дадох си сметка за това,

when they had me chained by the neck to a tree.

когато ме бяха вързали с вериги през врата

за едно дърво.

They kept me outside that day,

Този ден ме държаха навън

during a tropical downpour.

в проливния тропически дъжд.

I remember feeling an urgent need to use the bathroom.

Спомням си, че изведнъж

спешно ми се приходи до тоалетна.

"Whatever you have to do,

"Каквото трябва да вършиш,

you'll do in front of me,

ще го вършиш пред мен,

bitch,"

кучко" -

the guard screamed at me.

ми извика пазачът.

And I

А аз

decided at that moment

в този момент взех решение

to kill him.

да го убия.

And for days,

Дни наред

I was planning, trying to find the right moment, the right way to do it,

планирах и търсих момента, търсих начина

filled with hatred,

пълна с омраза,

filled with fear.

изпълнена със страх.

Then suddenly,

Докато изведнъж

I rose up,

не се отървах,

snapped out of it

отърсих се от тази идея

and thought:

и помислих:

"I'm not going to become one of them.

"Няма да ме превърнат в една от тях.

I'm not going to become an assassin.

Няма да стана убийца.

I still have enough freedom

Все още имам достатъчно свобода

to decide

да реша

who I want to be."

коя искам да бъда."

That's when I learned that fear

Там научих, че страхът

brought me face to face with myself.

ме караше да се изправя срещу самата себе си.

It forced me

Задължаваше ме

to align my energies,

да фокусирам цялата си енергия,

to align my meridians.

да подредя меридианите си.

I learned that facing fear

Научих, че да се изправиш срещу страха

could become a pathway to growth.

може да се превърне в начин да пораснеш.

A lot of emotions arise when I talk about all of this,

Много са чувствата, когато говоря за всичко това,

но когато се връщам назад,

but when I think back,

I'm able to identify

успявам да открия стъпките,

the steps I took to do it.

които ми помогнаха да го постигна

I want to share three of them with you.

и искам да споделя с вас

три от тях.

The first

Първата

беше

was to be guided by principles.

да се водя от принципи,

Because I realized

защото осъзнах,

that in the midst of panic and mental block,

че сред паниката и при блокирана психика,

if I followed my principles,

ако се водех от принципите,

I acted correctly.

действах правилно.

I remember the first night

Спомням си първата нощ

in a concentration camp that the guerrillas had built

в един концентрационен лагер, който бяха построили партизаните

in the middle of the jungle,

посред джунглата

with 12-foot-high bars,

с 4-метрови решетки,

barbed wire,

бодлива тел,

lookouts in the four corners

наблюдателни кули в четирите ъгъла

and armed men pointing guns at us 24 hours a day.

и въоръжени мъже, прицелени в нас денонощно.

That morning, the first morning,

Онази сутрин, първата сутрин,

some men arrived, yelling:

пристигнаха едни мъже, които крещяха:

"Count off! Count off!"

"Пребройте се! Пребройте се!"

My fellow hostages woke up, startled,

Останалите пленници се събудиха уплашени

and began to identify themselves in numbered sequence.

и започнаха да се идентифицират с поредни числа.

But when it was my turn,

Ала когато дойде моят ред,

I said,

им казах:

"Ingrid Betancourt.

"Ингрид Бетанкур.

If you want to know if I'm here, call me by my name."

Ако искате да знаете дали съм тук, ще ме наричате с името ми."

The guards' fury

Пазачите не се вбесиха толкова

was nothing compared to that of the other hostages,

колкото другарите ми,

because, obviously they were scared --

защото, естествено, бяха

we were all scared --

уплашени, всички бяхме уплашени

and they were afraid that, because of me, they would be punished.

и се страхуваха, че по моя вина

ще бъдат наказани.

But for me,

Но за мен по-важна от страха

beyond fear was the need to defend my identity,

беше нуждата да защитя своята идентичност,

to not let them turn me into a thing or a number.

да не позволя да ме превърнат в предмет, в число.

That was one of the principles:

Това беше един принцип -

to defend

да защитя

what I considered to be human dignity.

това, което смятах за човешко достойнство.

But make no mistake:

Но имайте предвид,

the guerrillas had it all

че партизаните това

very well analyzed --

го бяха анализирали много добре. Те от години отвличаха хора

they had been kidnapping for years,

and they had developed a technique

и бяха развили

техника, за да ни...

to break us,

пречупят,

to defeat us, to divide us.

да ни сломят, да ни разделят.

And so,

Така че

the second step

втората стъпка

was to learn how to build supportive trust,

беше да се научим как да изграждаме солидарно доверие,

to learn how to unite.

да се научим как да се обединим.

The jungle is like a different planet.

Джунглата е друга планета.

It's a world

Тя е...

един

of shadows, of rain,

полумрачен, влажен свят,

with the hum of millions of bugs --

в който бръмчат милиони буболечки,

majiña ants, bullet ants.

всевъзможни мравки.

I didn't stop scratching a single day while I was in the jungle.

Дори за ден не спрях да се чеша, докато бях в джунглата.

And of course, there were tarantulas, scorpions, anacondas ...

И, разбира се, тарантулите, скорпионите,

анакондите.

I once came face to face with a 24-foot long anaconda

Веднъж бях лице в лице

с една анаконда дълга 8 метра,

that could have swallowed me in one bite.

която би ме глътнала наведнъж.

Jaguars ...

Ягуарите...

But I want to tell you

Но това, което искам да ви кажа,

that none of these animals did us as much harm

е, че нито едно от тези животни

не ни нарани толкова,

as the human beings.

колкото човекът.

The guerrillas terrorized us.

Партизаните ни ужасяваха.

They spread rumors.

Те разпространяваха

клюки

Among the hostages, they sparked betrayals,

и окуражаваха предателството сред другари

jealousy,

и завистта,

resentment,

отмъстителността,

mistrust.

недоверието.

The first time I escaped for a long time was with Lucho.

Първият път,

когато избягах

за много време,

беше с Лучо.

Lucho had been a hostage for two years longer than I had.

Лучо беше отвлечен две години преди мен.

We decided to tie ourselves up

Решихме да се завържем един за друг

with ropes

с въжета,

to have the strength to lower ourselves into that dark water

за да се осмелим да влезем в тази тъмна вода

full of piranhas and alligators.

пълна с пирани

и каймани.

What we did was, during the day, we would hide in the mangroves.

През деня се криехме

в мангровите гори.

And at night,

През нощта

we would leave, get in the water,

излизахме от там, влизахме във водата

and we would swim and let the current carry us.

и плувахме, като се оставяхме на течението.

That went on for several days.

Така изминаха няколко дена.

But Lucho

Лучо обаче

became sick.

се разболя.

He was diabetic,

Беше диабетик

and he fell into a diabetic coma.

и изпадна в диабетна кома.

So the guerrillas captured us.

Тогава

партизаните ни хванаха.

But after having lived through that with Lucho,

Но след като преживях това с Лучо,

after having faced fear together, united,

след като заедно, единни се изправихме срещу страха,

not punishment, not violence -- nothing --

нито наказанията, нито насилието, нищо

could ever again divide us.

не можа никога повече

да ни раздели.

What's certain is,

Вярно е обаче,

all the guerrillas' manipulation was so damaging to us

че всичките тези манипулации на партизаните ни нараниха толкова,

that even today,

че дори днес

among some of the hostages

между някои от отвлечените

from back then,

по онова време

tensions linger,

още има напрежение,

passed down from all that poison

поради

всичката онази отрова,

that the guerrillas created.

създадена от партизаните.

The third step

Третата стъпка

is very important to me,

за мен е много важна

and it's a gift that I want to give to you.

и е подарък, който искам да ви направя.

The third step is to learn how to develop faith.

Третата стъпка е

да се научиш да развиеш вяра.

I want to explain it like this:

Искам да го обясня по следния начин.

Jhon Frank Pinchao

Джон Франк Пинчао

was a police officer

беше служител в полицията,

who had been a hostage for more than eight years.

който беше отвлечен от над осем години.

He was famous for being the biggest scaredy-cat of us all.

Беше известен като най-страхливия от всички нас.

But Pincho -- I called him "Pincho" --

Но Пинчо

(аз му казвах "Пинчо"),

Pincho decided that he wanted to escape.

Пинчо взе решение,

да избяга

And he asked me to help him.

и ме помоли да му помогна.

By that point, I basically had a master's degree in escape attempts.

По онова време вече имах

цяла магистърска степен по опити за бягство.

(Laughter)

(Смях)

So

Тогава

we got started but we had a delay,

започнахме, но се забавихме,

because first, Pincho had to learn how to swim.

защото Пинчо първо трябваше да се научи да плува.

And we had to carry out all these preparations in total secrecy.

Цялото приготовление

трябваше да се извърши в пълна тайна.

Anyway, when we finally had everything ready,

Хубаво, обаче,

когато вече всичко беше готово,

Pincho came up to me one afternoon and said,

Пинчо се приближи до мен

една вечер и ми каза:

"Ingrid, suppose I'm in the jungle,

"Ингрид, да предположим, че съм в джунглата

and I go around and around in circles, and I can't find the way out.

и обикалям, и обикалям и не мога да намеря как да изляза.

What do I do?"

Какво да направя?"

"Pincho,

"Пинчо,

you grab a phone,

взимаш един телефон

and you call the man upstairs."

и се обаждаш на онзи горе."

"Ingrid, you know I don't believe in God."

"Ингрид,

знаеш, че не вярвам в Бог."

"God doesn't care. He'll still help you."

"За Бог няма значение.

Ще ти помогне така или иначе."

(Applause)

(Аплодисменти)

It rained all night that night.

Така стана, че онази нощ валя през цялото време

The following morning,

и на следващата сутрин

the camp woke up to a big commotion,

лагерът осъмна потресен,

because Pincho had fled.

защото Пинчо беше избягал.

They made us dismantle the camp, and we started marching.

Накараха ни да вдигнем лагера, потеглихме

During the march,

и докато вървяхме

the head guerrillas told us that Pincho had died,

ръководителите на партизаните ни казаха, че Пинчо е умрял

and that they had found his remains

и че са намерили останки от тялото му,

изядено от анаконда.

eaten by an anaconda.

Seventeen days passed --

Минаха 17 дена

and believe me, I counted them, because they were torture for me.

и, вярвайте ми, броих ги,

защото бяха мъчение за мен.

But on the seventeenth day,

Но на 17-ия ден

the news exploded from the radio:

по радиото гръмна новината:

Pincho was free and obviously alive.

Пинчо беше на свобода

и очевидно беше жив.

And this was the first thing he said:

А тази беше

първата декларация, която направи по радиото:

"I know my fellow hostages are listening.

"Знам, че другарите ми сега ме слушат.

Ingrid,

Ингрид,

I did what you told me.

направих това, което ми каза.

I called the man upstairs,

Позвъних на онзи горе

and he sent me the patrol that rescued me from the jungle."

и ми изпрати патрула, който ме изкара от джунглата."

That was an extraordinary moment,

Това беше един невероятен момент,

because ...

защото

obviously fear is contagious.

очевидно страхът е заразен.

But faith is, too.

Но и вярата е такава.

Faith isn't rational or emotional.

А вярата не е нито рационална, нито емоционална.

Faith

Вярата

is an exercise of the will.

е упражнение на волята.

It's the discipline of the will.

Тя е дисциплина на волята.

It's what allows us to transform everything that we are --

Тя е онова, което ни позволява да преобразим

цялата си същност -

our weaknesses, our frailties,

нашите слабости и недостатъци -

into strength, into power.

в сила, в мощ.

It's truly a transformation.

Наистина е едно преобразяване.

It's what gives us the strength

Тя е онова, което ни дава сили

to stand up

да се изправим

in the face of fear

срещу страха

look above it,

и да погледнем над него,

and see beyond it.

да погледнем отвъд него.

I hope you remember that,

Надявам се да запомните това,

because I know we all need

защото знам, че всички имаме нужда

to connect with that strength we have inside of us

да се свържем с тази сила, която е в нас,

for the times when there's a storm raging around our boat.

в моментите,

когато има буря около лодката ни.

Many, many, many, many years passed

Минаха много, много, много, много години,

before I could return to my house.

преди да мога да се върна у дома,

But when they took us, handcuffed, into the helicopter

Но когато ни качиха, с белезници

that finally took us out of the jungle,

на хеликоптера, който най-накрая ни изведе от джунглата,

everything happened as quickly as when they kidnapped me.

всичко стана толкова бързо, както когато ме отвлякоха.

In an instant,

За една секунда

I saw the guerrilla commander at my feet,

видях в краката си

командира на партизаните

gagged,

със запушена уста,

and the rescue leader,

а шефът на спасителния отряд

yelling:

да вика:

"We're the Colombian army!

"Ние сме армията на Колумбия!

You are free!"

Свободни сте!"

The shriek

Викът,

that came out of all of us

който излезе от всички нас,

when we regained our freedom,

когато си възвърнахме свободата,

continues to vibrate in me to this day.

продължава да вибрира в мен и до сега.

Now,

Сега...

I know they can divide all of us,

знам, че всички можем да бъдем разделени,

they can manipulate us all with fear.

всички можем да бъдем манипулирани чрез страха.

The "No" vote on the peace referendum in Colombia;

"Не"-то на референдума за мир в Колумбия

Brexit;

или Брекзит,

the idea of a wall between Mexico and the United States;

или идеята за стена между Мексико и САЩ,

Islamic terrorism --

или ислямският тероризъм

they're all examples of using fear politically

са все случаи,

в които политиката използва страха,

to divide and recruit us.

за да ни раздели и да ни привлече на своя страна.

We all feel fear.

Вярно е, че всички изпитваме страх,

But we can all avoid being recruited

но и всички можем да попречим да ни привлекат на своя страна,

using the resources we have -- our principles, unity, faith.

като използваме средствата, които имаме -

принципите, единността и вярата си.

Yes, fear is part of the human condition,

Ясно е, че страхът е част от човешката ни природа

as well as being necessary for survival.

и освен това е необходим за оцеляването ни.

But above all,

Но най-вече е

it's the guide by which each of us builds

критерият, който използваме, когато изграждаме

our identity, our personality.

нашата идентичност, нашата личност.

It's true, I was 41 years old the first time I felt fear,

Вярно е,

че бях на 41 години, когато за пръв път почувствах страх,

and feeling fear was not my decision.

и не аз избрах да чувствам страх,

But it was my decision what to do with that fear.

но аз бях тази, която избра какво да прави с този страх.

You can survive

Човек може да оцелее,

crawling along, fearful.

като се влачи

със страха.

But you can also

Но човек също може

rise above the fear,

да се възвиши над страха,

rise up, spread your wings,

да се издигне, да разпери крила

and soar, fly high, high, high, high, until you reach the stars,

и да се изкачи и да лети високо, високо, високо, високо

до звездите,

where all of us want to go.

там, където всички ние искаме да стигнем.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)