Doris Kearns Goodwin: What we can learn from past presidents

Translator: MaYoMo com Reviewer: Mihail Stoychev

So, indeed, I have spent my life

Всъщност, съм прекарала живота си,

looking into the lives of presidents who are no longer alive.

вглеждайки се в живота на президенти, които вече не са живи.

Waking up with Abraham Lincoln in the morning,

Будя се с Ейбрахам Линкълн сутрин,

thinking of Franklin Roosevelt when I went to bed at night.

мисля за Франклин Рузвелт, като си лягам вечер.

But when I try and think about what I've learned

Но когато се опитам да помисля за онова, което съм научила

about the meaning in life, my mind keeps wandering back

за смисъла в живота, умът ми постоянно се връща

to a seminar that I took when I was a graduate student at Harvard

към един семинар, на който бях като дипломантка в Харвард

with the great psychologist Erik Erikson.

с великия психолог Ерик Ериксон.

He taught us that the richest and fullest lives

Той ни учеше, че най-богатите и най-пълни животи

attempt to achieve an inner balance between three realms:

се опитват да постигнат вътрешен баланс между три сфери:

work, love and play.

работа, любов и игра.

And that to pursue one realm to the disregard of the other,

И че да преследваш една сфера в ущърб на друга,

is to open oneself to ultimate sadness in older age.

значи да в крайна сметка да преживееш тъга на старини.

Whereas to pursue all three with equal dedication,

А да преследваш и трите с еднаква посветеност

is to make possible a life filled not only with achievement,

е да направиш възможен един живот, изпълнен не само с постижения,

but with serenity.

но и с ведрина.

So since I tell stories, let me look back

И тъй като разказвам истории, нека погледна назад

on the lives of two of the presidents I've studied to illustrate this point --

към живота на двама от президентите, които съм изучавала, за да илюстрирам това твърдение...

Abraham Lincoln and Lyndon Johnson.

Ейбрахам Линкълн и Линдън Джонсън.

As for that first sphere of work,

Що се отнася до първата сфера - работа,

I think what Abraham Lincoln's life suggests

мисля, че онова, което предполага животът на Ейбрахам Линкълн,

is that fierce ambition is a good thing.

е, че яростната амбиция е хубаво нещо.

He had a huge ambition.

Имал огромна амбиция.

But it wasn't simply for office or power or celebrity or fame --

Но не е било просто заради кабинета, властта, известността или славата...

what it was for was to accomplish something worthy enough in life

било е, за да постигне нещо достатъчно достойно в живота,

so that he could make the world a little better place for his having lived in it.

така че да може да направи света малко по-добро място с това, че е живял в него.

Even as a child, it seemed, Lincoln dreamed heroic dreams.

Изглежда, дори като дете Линкълн имал героични мечти.

He somehow had to escape that hard-scrabble farm

Някак трябвало да избяга от онази бедна ферма,

from which he was born.

където бил роден.

No schooling was possible for him,

Никакво обучение не било възможно за него,

except a few weeks here, a few weeks there.

освен няколко седмици тук, няколко седмици там.

But he read books in every spare moment he could find.

Но четял книги във всеки свободен момент, който можел да открие.

It was said when he got a copy of the King James Bible

Говорело се, че когато получел копие от библията на крал Джеймс,

or "Aesop's Fables," he was so excited he couldn't sleep.

или "Басните на Езоп", бил толкова развълнуван, че не можел да заспи.

He couldn't eat.

Не можел да яде.

The great poet Emily Dickinson once said,

Великата поетеса Емили Дикинсън казала веднъж:

"There is no frigate like a book to take us lands away."

"Няма по-добра фрегата от книгата, която да ни отведе в далечни земи."

How true for Lincoln.

Колко вярно за Линкълн.

Though he never would travel to Europe,

Макар че никога нямало да пътува до Европа,

he went with Shakespeare's kings to merry England,

ходел с шекспировите крале във весела Англия,

he went with Lord Byron's poetry to Spain and Portugal.

ходел с поезията на лорд Байрон до Испания и Португалия.

Literature allowed him to transcend his surroundings.

Литературата му позволявала да се издигне над обкръжението си.

But there were so many losses in his early life

Но в началото на живота му имало толкова много загуби,

that he was haunted by death.

че около него витаела смърт.

His mother died when he was only nine years old;

Майка му починала, когато бил едва деветгодишен.

his only sister, Sarah, in childbirth a few years later;

Единствената му сестра, Сара - при раждане на дете няколко години по-късно.

and his first love, Ann Rutledge, at the age of 22.

А първата му любов, Ан Рътлидж, на 22-годишна възраст.

Moreover, when his mother lay dying,

При това, докато майка му лежала на смъртно легло,

she did not hold out for him the hope

не му дала надеждата,

that they would meet in an afterworld.

че ще се срещнат в отвъдния свят.

She simply said to him,

Просто му казала:

"Abraham, I'm going away from you now, and I shall never return."

"Ейбрахам, сега си отивам от теб и никога няма да се върна."

As a result he became obsessed with the thought

В резултат той бил обсебен от мисълта,

that when we die our life is swept away -- dust to dust.

че когато умрем, животът ни е отнесен, от прах в прах.

But only as he grew older did he develop

Едва с остаряването си открил известна утеха

a certain consolation from an ancient Greek notion --

в една древногръцка представа...

but followed by other cultures as well --

следвана обаче и от други култури...

that if you could accomplish something worthy in your life,

че ако можеш да постигнеш нещо достойно в живота си,

you could live on in the memory of others.

би могъл да продължиш да живееш в паметта на другите.

Your honor and your reputation would outlive your earthly existence.

Твоята чест и репутация биха надживели земното ти съществуване.

And that worthy ambition became his lodestar.

И тази достойна амбиция станала негова пътеводна звезда.

It carried him through the one significant depression that he suffered

Тя го превела през единствената значителна депресия, която преживял,

when he was in his early 30s.

скоро след като навършил 30-годишна възраст.

Three things had combined to lay him low.

Потиснало го съчетанието от три неща.

He had broken his engagement with Mary Todd,

Развалил годежа си с Мери Тод,

not certain he was ready to marry her,

тъй като не бил сигурен, че е готов да се ожени за нея,

but knowing how devastating it was to her that he did that.

но знаел колко съкрушителна за нея била тази негова постъпка.

His one intimate friend, Joshua Speed, was leaving Illinois

Единственият му близък приятел, Джошуа Спийд, напускал Илиноис,

to go back to Kentucky because Speed's father had died.

за да се върна в Кентъки, защото бащата на Спийд починал.

And his political career in the state legislature

А политическата му кариера в щатската законодателна власт

was on a downward slide.

била в упадък.

He was so depressed that friends worried he was suicidal.

Бил толкова потиснат, че приятелите му се притеснявали да не се самоубие.

They took all knives and razors and scissors from his room.

Махнали всички ножове, бръсначи и ножици от стаята му.

And his great friend Speed went to his side and said,

А големият му приятел Спийд отишъл при него и казал:

"Lincoln, you must rally or you will die."

"Линкълн, трябва да се кандидатираш, или ще умреш."

He said that, "I would just as soon die right now,

А той отвърнал: "Спокойно мога да умра още сега,

but I've not yet done anything to make any human being

но все още не съм направил каквото и да е,

remember that I have lived."

за да запомни някое човешко същество, че изобщо съм живял."

So fueled by that ambition, he returned to the state legislature.

Почерпил сили от тази амбиция, той се връща в щатската законодателна система.

He eventually won a seat in Congress.

В крайна сметка печели място в Конгреса.

He then ran twice for the Senate, lost twice.

После се кандидатира два пъти за Сената, и двата пъти губи.

"Everyone is broken by life," Ernest Hemingway once said,

"Всеки е пречупван от живота - казва Ърнест Хемингуей, -

"but some people are stronger in the broken places."

но някои хора са по-силни на пречупените места."

So then he surprised the nation with an upset victory

И така, после той изненадва нацията с изненадваща победа

for the presidency over three far more experienced,

на президентските избори срещу трима далеч по-опитни,

far more educated, far more celebrated rivals.

далеч по-образовани, далеч по-възхвалявани съперници.

And then when he won the general election,

А после, когато печели общите избори,

he stunned the nation even more

той смайва нацията още повече,

by appointing each of these three rivals into his Cabinet.

като назначава и тримата си съперници в своя кабинет.

It was an unprecedented act at the time because everybody thought,

Това било безпрецедентно на времето, защото всички си мислели:

"He'll look like a figurehead compared to these people."

"Той ще прилича на фигурант в сравнение с тези хора."

They said, "Why are you doing this, Lincoln?"

Питали го: "Защо правите това, Линкълн?"

He said, "Look, these are the strongest

А той отвръщал: "Вижте, това са най-силните

and most able men in the country.

и най-способни хора в страната.

The country is in peril. I need them by my side."

Страната е в опасност. Имам нужда от тях до себе си."

But perhaps my old friend Lyndon Johnson

Но вероятно старият ми приятел, Линдън Джонсън

might have put it in less noble fashion:

би се изразил не дотам благородно:

"Better to have your enemies inside the tent pissing out,

"По-добре враговете ти да са вътре в палатката и да пикаят навън,

than outside the tent pissing in."

отколкото да са пред палатката и да пикаят вътре."

(Laughter)

(Смях)

But it soon became clear that Abraham Lincoln

Но скоро станало ясно, че Ейбрахам Линкълн

would emerge as the undisputed captain of this unruly team.

се очертава като безспорен капитан на този непокорен екип.

For each of them soon came to understand

Тъй като скоро всеки от тях разбрал,

that he possessed an unparalleled array of

че той притежава безпрецедентен набор

emotional strengths and political skills

от емоционални предимства и политически умения,

that proved far more important than the thinness of his external résumé.

които се оказали далеч по-важни от привидно оскъдната му професионална биография.

For one thing, he possessed an uncanny ability

Първо, той притежавал тайнствена способност

to empathize with and to think about other peoples' point of view.

да съчувства на другите хора и да мисли за техните гледни точки.

He repaired injured feelings that might have escalated

Успокоявал наранени чувства, които биха могли да ескалират

into permanent hostility.

в постоянна враждебност.

He shared credit with ease,

С лекота делял заслуги,

assumed responsibility for the failure of his subordinates,

поемал отговорност за провала на подчинените си,

constantly acknowledged his errors and learned from his mistakes.

постоянно признавал грешките си и се учел от тях.

These are the qualities we should be looking for in our candidates in 2008.

Това са качествата, които трябва да търсим у нашите кандидати през 2008-а.

(Applause)

(Аплодисменти)

He refused to be provoked by petty grievances.

Отказвал да бъде провокиран от незначителни оплаквания.

He never submitted to jealousy or brooded over perceived slights.

Никога не се поддавал на ревност и не потъвал в тежки размисли за предполагаеми незачитания.

And he expressed his unshakeable convictions

И изразявал непоклатимите си убеждения

in everyday language, in metaphors, in stories.

на ежедневен език, в метафори, в истории.

And with a beauty of language -- almost as if

И с красота на езика, почти все едно

the Shakespeare and the poetry he had so loved as a child

Шекспир и поезията, която толкова обичал като дете,

had worked their way into his very soul.

са си проправили път до самата му душа.

In 1863, when the Emancipation Proclamation was signed,

През 1863 г., когато била подписана Декларацията за независимостта,

he brought his old friend, Joshua Speed, back to the White House,

той довел стария си приятел, Джошуа Спийд, отново в Белия дом.

and remembered that conversation of decades before, when he was so sad.

И си спомнил онзи разговор отпреди десетилетия, когато той бил толкова тъжен.

And he, pointing to the Proclamation, said,

И, като посочил към Декларацията, казал:

"I believe, in this measure, my fondest hopes will be realized."

"Вярвам, че с тази мярка ще бъдат реализирани най-съкровените ми надежди."

But as he was about to put his signature on the Proclamation

Но когато щял да постави подписа си върху Декларацията,

his own hand was numb and shaking

ръката му била вдървена и треперела,

because he had shaken a thousand hands that morning at a New Year's reception.

защото стиснал хиляди ръце онази сутрин на един новогодишен прием.

So he put the pen down.

Затова оставил писалката.

He said, "If ever my soul were in an act, it is in this act.

Казал: "Ако някога душата ми е била в някой акт, това е този акт.

But if I sign with a shaking hand,

Но ако подпиша с трепереща ръка,

posterity will say, 'He hesitated.'"

идните поколения ще кажат: "Поколебал се е."

So he waited until he could take up the pen

Затова изчакал, докато могъл да вземе писалката

and sign with a bold and clear hand.

и да подпише със смел и ясен замах.

But even in his wildest dreams,

Но дори в най-дивите си мечти

Lincoln could never have imagined

Линкълн никога не можел да си представи

how far his reputation would reach.

колко далеч ще стигне репутацията му.

I was so thrilled to find an interview with the great Russian writer,

Бях много развълнувана, когато открих едно интервю с великия руски писател,

Leo Tolstoy, in a New York newspaper in the early 1900s.

Лев Толстой, в един Нюйоркски вестник от началото на ХХ век.

And in it, Tolstoy told of a trip that he'd recently made

В него Толстой разказва за едно пътуване, което предприел наскоро

to a very remote area of the Caucasus,

до един много отдалечен район от Кавказ,

where there were only wild barbarians,

където имало само диви варвари,

who had never left this part of Russia.

които никога не били напускали тази част от Русия.

Knowing that Tolstoy was in their midst,

Като знаели, че Толстой е сред тях,

they asked him to tell stories of the great men of history.

те го помолили да им разкаже истории за великите мъже от историята.

So he said, "I told them about Napoleon

И той казва: "Разказах им за Наполеон,

and Alexander the Great and Frederick the Great

Александър Велики, Фридрих Велики

and Julius Caesar, and they loved it.

и Юлий Цезар, и много им хареса.

But before I finished, the chief of the barbarians stood up and said,

Но преди да привърша, вождът на варварите се изправи и каза:

'But wait, you haven't told us about the greatest ruler of them all.

"Но чакай, не си ни разказал за най-великия управник от всички тях.

We want to hear about that man who spoke with a voice of thunder,

Искаме да чуем за човека, който говорел с гръмовен глас,

who laughed like the sunrise,

който се смеел като изгрева,

who came from that place called America, which is so far from here,

който дошъл от онова място, наречено Америка, което е толкова далеч оттук,

that if a young man should travel there,

че ако един младеж пътува дотам,

he would be an old man when he arrived.

ще стане старец, докато пристигне.

Tell us of that man. Tell us of Abraham Lincoln.'"

Разкажи ни за този човек. Разкажи ни за Ейбрахам Линкълн."

He was stunned.

Той бил смаян.

He told them everything he could about Lincoln.

Разказал им за Линкълн всичко, което могъл.

And then in the interview he said, "What made Lincoln so great?

А после казва в интервюто: "Какво е направило Линкълн толкова велик?

Not as great a general as Napoleon,

Не толкова велик генерал като Наполеон,

not as great a statesman as Frederick the Great."

не толкова велик държавник като Фридрих Велики."

But his greatness consisted, and historians would roundly agree,

Но величието му се състояло - историците енергично ще се съгласят -

in the integrity of his character

в почтеността на неговия характер

and the moral fiber of his being.

и моралната същност на неговото същество.

So in the end that powerful ambition

Значи накрая онази мощна амбиция,

that had carried Lincoln through his bleak childhood had been realized.

пренесла Линкълн през мрачното му детство, е била реализирана.

That ambition that had allowed him to laboriously educate himself by himself,

Онази амбиция, която му позволила усърдно да се образова сам,

to go through that string of political failures

да премине през онази поредица политически провали

and the darkest days of the war.

и най-тъмните дни на войната.

His story would be told.

Неговата история ще бъде разказвана.

So as for that second sphere, not of work, but of love --

Що се отнася до онази втора сфера - не работата, а любовта -

encompassing family, friends and colleagues --

обкръжаваща семейство, приятели и колеги -

it, too, takes work and commitment.

за нея също е нужна работа и посветеност.

The Lyndon Johnson that I saw in the last years of his life,

Линдън Джонсън, когото видях през последните години от живота му,

when I helped him on his memoirs,

когато му помагах със спомените му,

was a man who had spent so many years in the pursuit of

беше човек, прекарал толкова много години в преследване

work, power and individual success,

на работа, власт и индивидуален успех,

that he had absolutely no psychic or emotional resources left

че не му бяха останали абсолютно никакви душевни или емоционални ресурси,

to get him through the days

с които да преживее дните,

once the presidency was gone.

след като отмине президентството.

My relationship with him began on a rather curious level.

Моята връзка с него започна на доста любопитно ниво.

I was selected as a White House Fellow when I was 24 years old.

Бях избрана за стипендиантка в Белия дом, когато бях 24-годишна.

We had a big dance at the White House.

Имаше голям бал в Белия дом.

President Johnson did dance with me that night.

Президентът Джонсън танцува с мен онази вечер.

Not that peculiar --

Не е толкова странно...

there were only three women out of the 16 White House Fellows.

от 16 стипендианти на Белия дом само трима бяха жени.

But he did whisper in my ear that he wanted me

Той прошепна в ухото ми, че иска

to work directly for him in the White House.

да работя пряко за него в Белия дом.

But it was not to be that simple.

Но нямаше да бъде толкова просто.

For in the months leading up to my selection,

Тъй като през месеците преди моя избор,

like many young people, I'd been active

като много млади хора, бях активна

in the anti-Vietnam War movement,

в движението против войната във Виетнам

and had written an article against Lyndon Johnson,

и бях написала статия срещу Линдън Джонсън,

which unfortunately came out in The New Republic

която за съжаление излезе в "Ню Рипъблик"

two days after the dance in the White House.

два дни след танца в Белия дом.

(Laugher)

(Смях)

And the theme of the article was how to remove Lyndon Johnson from power.

А темата на статията беше как да се свали Линдън Джонсън от власт.

(Laughter)

(Смях)

So I was certain he would kick me out of the program.

Затова бях сигурна, че ще ме изрита от програмата.

But instead, surprisingly, he said,

Но вместо това той изненадващо каза:

"Oh, bring her down here for a year,

"О, доведете я тук за година,

and if I can't win her over, no one can."

и ако аз не мога да я спечеля, значи никой не може."

So I did end up working for him in the White House.

Така че в крайна сметка наистина се оказа, че работя за него в Белия дом.

Eventually accompanied him to his ranch to help him on those memoirs,

Накрая го придружих до ранчото му, за да му помагам с онези спомени,

never fully understanding why he'd chosen me to spend so many hours with.

без никога напълно да разбера защо е избрал мен, за да прекараме заедно толкова часове.

I like to believe it was because I was a good listener.

Иска ми се да вярвам, че е било, защото съм добър слушател.

He was a great storyteller.

Той беше страхотен разказвач на истории.

Fabulous, colorful, anecdotal stories.

Невероятни, цветни, анекдотични истории.

There was a problem with these stories, however,

С тези истории обаче имаше един проблем,

which I later discovered, which is that half of them weren't true.

който открих по-късно, а именно, че половината от тях не бяха истина.

But they were great, nonetheless.

Но въпреки това бяха страхотни.

(Laughter)

(Смях)

So I think that part of his attraction for me was that I loved listening to his tall tales.

Затова мисля, че част от моята привлекателност за него беше, че обичах да слушам приказките му.

But I also worried that part of it was that I was then a young woman.

Но се безпокоях също, че част от това беше, че тогава бях млада жена.

And he had somewhat of a minor league womanizing reputation.

А той имаше лека репутация на женкар.

So I constantly chatted to him about boyfriends,

Затова постоянно му бъбрех за приятеля си,

even when I didn't have any at all.

дори изобщо да нямах такъв.

Everything was working perfectly,

Всичко работеше идеално,

until one day he said he wanted to discuss our relationship.

докато един ден той каза, че иска да обсъдим връзката си.

Sounded very ominous when he took me nearby to the lake,

Звучеше много застрашително, когато ме заведе близо до езерото,

conveniently called Lake Lyndon Baines Johnson.

удобно наречено Линдън Бейнс Джонсън.

And there was wine and cheese and a red-checked tablecloth --

Имаше вино, сирене и покривка на червени карета...

all the romantic trappings.

всички романтични капани.

And he started out,

Той започна:

"Doris, more than any other woman I have ever known ... "

"Дорис, повече от всяка друга жена, която някога съм познавал..."

And my heart sank.

Сърцето ми се сви.

And then he said,

И тогава той каза:

"You remind me of my mother."

"Напомняш ми за майка ми."

(Laughter)

(Смях)

It was pretty embarrassing, given what was going on in my mind.

Беше доста смущаващо, като се има предвид какво ми минаваше през ума.

But I must say, the older I've gotten,

Но трябва да кажа, че колкото повече остарявам,

the more I realize what an incredible privilege it was

толкова повече осъзнавам каква невероятна привилегия беше,

to have spent so many hours with this aging lion of a man.

че съм прекарала толкова много часове с този застаряващ лъв.

A victor in a thousand contests,

Победител в хиляди диспути,

three great civil rights laws, Medicare, aid to education.

три велики закона за граждански права, "Медикеър", помощ за образованието.

And yet, roundly defeated in the end by the war in Vietnam.

И все пак, направо съкрушен накрая от войната във Виетнам.

And because he was so sad and so vulnerable,

И тъй като беше толкова тъжен и толкова уязвим,

he opened up to me in ways he never would have

той ми се разкри по начини, по които никога не би го сторил,

had I known him at the height of his power --

ако го познавах на върха на властта му...

sharing his fears, his sorrows and his worries.

споделяше страховете си, мъката и притесненията си.

And I'd like to believe that the privilege fired within me

Бих искала да вярвам, че тази привилегия запали вътре в мен

the drive to understand the inner person behind the public figure,

подтика да разбирам вътрешната личност зад публичната фигура,

that I've tried to bring to each of my books since then.

която съм се опитвала да изваждам във всяка от книгите си оттогава.

But it also brought home to me the lessons

Но тя ми даде също и уроците,

which Erik Erikson had tried to instill in all of us

които Ерик Ериксон се беше опитвал да внуши на всички нас,

about the importance of finding balance in life.

за това колко е важно да откриеш баланс в живота.

For on the surface, Lyndon Johnson should have had

Защото на пръв поглед Линдън Джонсън трябваше да е имал

everything in the world to feel good about in those last years,

всичко на света, за да се чувства добре през онези последни години,

in the sense that he had been elected to the presidency;

в смисъл, че е бил избран за президент.

he had all the money he needed to pursue

Имаше всички пари, необходими

any leisure activity he wanted;

за каквото и да било желано от него занимание.

he owned a spacious ranch in the countryside, a penthouse in the city,

Притежаваше просторно ранчо в провинцията, луксозен апартамент в града.

sailboats, speedboats.

Яхти, моторници.

He had servants to answer any whim,

Имаше прислужници, които да отговарят на всяка прищявка,

and he had a family who loved him deeply.

и имаше семейство, което го обичаше дълбоко.

And yet, years of concentration solely on work and individual success

И все пак годините концентрация единствено върху работата и индивидуалния успех

meant that in his retirement he could find no solace

означаваха, че при пенсионирането си той не можеше да намери утеха

in family, in recreation, in sports or in hobbies.

в семейството, в отмората, в спортове или в хобита.

It was almost as if the hole in his heart was so large

Почти все едно дупката в сърцето му беше толкова голяма,

that even the love of a family, without work, could not fill it.

че дори обичта на семейството, без работа, не можеше да я запълни.

As his spirits sagged, his body deteriorated

Докато духът му отслабваше, тялото му се разпадаше,

until, I believe, he slowly brought about his own death.

докато, според мен, той бавно си докара сам смъртта.

In those last years, he said he was so sad

През онези последни години каза, че бил толкова тъжен,

watching the American people look toward a new president and forgetting him.

като гледа Американския народ да насочва поглед към нов президент и да го забравя.

He spoke with immense sadness in his voice,

Говореше с огромна тъга в гласа,

saying maybe he should have spent more time with his children,

като казваше, че може би е трябвало да прекарва повече време с децата си,

and their children in turn.

а после и с техните деца.

But it was too late.

Но беше твърде късно.

Despite all that power, all that wealth,

Въпреки цялата онази власт, цялото онова богатство

he was alone when he finally died --

беше сам, когато най-сетне почина...

his ultimate terror realized.

осъзнал крайния си ужас.

So as for that third sphere of play,

Що се отнася до третата сфера - игра,

which he never had learned to enjoy,

на която никога не се бе научил да се наслаждава,

I've learned over the years

научила съм през годините,

that even this sphere requires a commitment of time and energy --

че дори тази сфера изисква да й се посвещава време и енергия.

enough so that a hobby, a sport, a love of music,

Достатъчно, че едно хоби, спорт, любов към музиката,

or art, or literature, or any form of recreation,

изкуството, литературата или която и да е форма на отмора,

can provide true pleasure, relaxation and replenishment.

да може да дава истинско удоволствие, отпускане и възстановяване.

So deep, for instance, was Abraham Lincoln's love of Shakespeare,

Например, толкова дълбока била обичта на Ейбрахам Линкълн към Шекспир,

that he made time to spend more than a hundred nights in the theater,

че той намирал време да прекарва повече от сто вечери в театъра,

even during those dark days of the war.

дори през онези тъмни дни на войната.

He said, when the lights went down and a Shakespeare play came on,

Казвал, че когато светлините угаснат и започне Шекспирова пиеса,

for a few precious hours he could imagine himself

за няколко драгоценни часа можел да си се представя

back in Prince Hal's time.

във времената на принц Хал.

But an even more important form of relaxation for him,

Но дори още по-важна за него форма на релаксация,

that Lyndon Johnson never could enjoy,

на която Линдън Джонсън никога не можеше да се радва,

was a love of -- somehow -- humor,

била обичта към хумора.

and feeling out what hilarious parts of life can produce

Да усещаш какво могат да постигнат веселите части от живота

as a sidelight to the sadness.

като странично осветление към тъгата.

He once said that he laughed so he did not cry,

Той казал веднъж, че се смее, за да не плаче.

that a good story, for him, was better than a drop of whiskey.

Че за него една история е по-добра, отколкото капка уиски.

His storytelling powers had first been recognized

Уменията му да разказва истории били признати за пръв път,

when he was on the circuit in Illinois.

когато бил на обиколка в Илиноис.

The lawyers and the judges would travel

Адвокатите и съдиите пътували

from one county courthouse to the other,

от един областен съд към друг,

and when anyone was knowing Lincoln was in town,

а когато хората знаели, че Линкълн е в града,

they would come from miles around to listen to him tell stories.

идвали от мили наоколо, за да го слушат как разказва истории.

He would stand with his back against a fire

Той заставал с гръб към огъня

and entertain the crowd for hours with his winding tales.

и забавлявал тълпата с часове с витиеватите си приказки.

And all these stories became part of his memory bank,

И всички тези истории ставали част от неговата банка със спомени,

so he could call on them whenever he needed to.

така че можел да ги повика, когато му били нужни.

And they're not quite what you might expect from our marble monument.

А те не са точно онова, което би могло да се очаква от нашия мраморен паметник.

One of his favorite stories, for example,

Една от любимите му истории, например,

had to do with the Revolutionary War hero, Ethan Allen.

била свързана с революционния военен герой, Итън Алън.

And as Lincoln told the story,

Линкълн разказвал,

Mr. Allen went to Britain after the war.

че г-н Алън отишъл в Британия след войната.

And the British people were still upset

А британският народ още бил разстроен,

about losing the Revolution,

че е изгубил в революцията,

so they decided to embarrass him a little bit

затова решили да го смутят малко,

by putting a huge picture of General Washington

като поставили огромен портрет на генерал Вашингтон

in the only outhouse, where he'd have to encounter it.

в единствения външен клозет, където се наложило да се срещне с него.

They figured he'd be upset about the indignity

Смятали, че ще бъде разстроен от обидата

of George Washington being in an outhouse.

от това, че Джордж Вашингтон е поставен в клозет.

But he came out of the outhouse not upset at all.

Но той излязъл от клозета, без изобщо да е разстроен.

And so they said, "Well, did you see George Washington in there?"

Затова го попитали: "Е, видяхте ли Джордж Вашингтон там вътре?"

"Oh, yes," he said, "perfectly appropriate place for him."

"О, да - отвърнал той, - напълно подходящо място за него."

"What do you mean?" they said.

"Какво имате предвид?" - попитали го.

"Well," he said, "there's nothing to make an Englishman shit

"Ами - казал той, - нищо не може да накара един англичанин

faster than the sight of General George Washington."

да сере по-бързо от вида на генерал Джордж Вашингтон."

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

So you can imagine, if you are in the middle of a tense cabinet meeting --

Можете да си представите, ако сте посред напрегната среща на кабинета...

and he had hundreds of these stories --

а той имал стотици такива истории...

you would have to relax.

ще трябва да се отпуснете.

So between his nightly treks to the theater,

И така, между вечерните си отскоци до театъра,

his story telling, and his extraordinary sense of humor

разказването на истории, изключителното си чувство за хумор

and his love of quoting Shakespeare and poetry,

и обичта си към цитирането на Шекспир и поезия

he found that form of play which carried him through his days.

той откривал онази форма на игра, която го пренасяла през дните му.

In my own life, I shall always be grateful

В собствения си живот винаги ще съм благодарна,

for having found a form of play in my irrational love of baseball.

че съм откривала една форма на игра в ирационалната си любов към бейзбола.

Which allows me, from the beginning of spring training

Което ми позволява от началото на пролетното обучение

to the end of the fall,

до края на есента

to have something to occupy my mind and heart

да имам нещо, което да заема ума и сърцето ми,

other than my work.

различно от работата ми.

It all began when I was only six years old,

Всичко започна, когато бях едва шестгодишна

and my father taught me that mysterious art of keeping score

и баща ми ме научи на онова мистериозно изкуство да помниш резултата,

while listening to baseball games --

докато слушаш бейзболни мачове.

so that when he went to work in New York during the day,

Така че, когато ходеше на работа в Ню Йорк през деня,

I could record for him the history of that afternoon's

можех да записвам за него историята на следобедния мач

Brooklyn Dodgers game.

на "Бруклин Доджърс".

Now, when you're only six years old,

Когато си едва шестгодишна

and your father comes home every single night

и баща ти се прибира вкъщи всяка вечер

and listens to you -- as I now realize that I, in excruciating detail,

и те слуша... както осъзнавам сега, как с досадни подробности

recounted every single play of every inning

разказвах всяко отиграване на всеки ининг

of the game that had just taken place that afternoon.

от мача, която беше изигран същия онзи следобед.

But he made me feel I was telling him a fabulous story.

Но той ме караше да се чувствам, все едно му разказвам изключителна история.

It makes you think there's something magic about history

Това навежда на мисълта, че има нещо магическо в историята,

to keep your father's attention.

за да задържиш вниманието на баща си.

In fact, I'm convinced I learned the narrative art

Всъщност съм убедена, че съм научила разказваческото изкуство

from those nightly sessions with my father.

от онези нощни сесии с баща ми.

Because at first, I'd be so excited I would blurt out,

Защото отначало бях толкова развълнувана, че избъбрях:

"The Dodgers won!" or, "The Dodgers lost!"

"Доджърс" спечелиха!", или "Доджърс загубиха!"

Which took much of the drama of this two-hour telling away.

Което отнемаше голяма част от драмата от двучасовото разказване.

(Laughter)

(Смях)

So I finally learned you had to tell a story

И така, най-сетне научих, че историята трябва да се разказва

from beginning to middle to end.

от началото до средата и до края.

I must say, so fervent was my love

Трябва да кажа, че през онези дни

of the old Brooklyn Dodgers in those days

обичта ми към старите "Бруклин Доджърс" беше толкова пламенна,

that I had to confess in my first confession

че се наложи да призная на първата си изповед

two sins that related to baseball.

два гряха, свързани с бейзбола.

The first occurred because the Dodgers' catcher, Roy Campanella,

Първият се случи, защото кечърът на "Доджърс", Рой Кампанела,

came to my hometown of Rockville Centre, Long Island,

дойде в родния ми град Роквил Сентър, Лонг Айлънд,

just as I was in preparation for my first Holy Communion.

точно когато се подготвях за първото си Свето причастие.

And I was so excited --

И бях толкова развълнувана...

first person I'd ever see outside of Ebbets Field.

първият човек, който изобщо щях да видя извън полето "Ебътс".

But it so happened he was speaking in a Protestant Church.

Но се случи така, че той говореше в протестантска църква.

When you are brought up as a Catholic, you think

Когато си отгледан като католик, си мислиш,

that if you ever set foot in a Protestant Church,

че ако някога стъпиш в протестантска църква,

you'll be struck dead at the threshold.

ще бъдеш поразен и ще умреш на прага.

So I went to my father in tears, "What are we going to do?"

Затова отидох при баща си, обляна в сълзи: "Какво ще правим?"

He said, "Don't worry. He's speaking in a parish hall.

А той отвърна: "Не се безпокой. Той говори в енорийска зала.

We're sitting in folding chairs. He's talking about sportsmanship.

Ние седим на сгъваеми столове. Той говори за спортсменство.

It's not a sin."

Не е грях."

But as I left that night, I was certain that somehow

Но докато тръгвах онази вечер, бях сигурна, че някак

I'd traded the life of my everlasting soul

съм изтъргувала вечния живот на душата си

for this one night with Roy Campanella.

за тази единствена нощ с Рой Кампанела.

(Laughter)

(Смях)

And there were no indulgences around that I could buy.

А наоколо нямаше индулгенции, които бих могла да купя.

So I had this sin on my soul when I went to my first confession.

Така че имах този грях на душата, като отидох на първата си изповед.

I told the priest right away.

Казах на свещеника веднага.

He said, "No problem. It wasn't a religious service."

Той отвърна: "Няма проблем. Не беше религиозна служба."

But then, unfortunately, he said, "And what else, my child?"

А после, за съжаление, попита: "И какво друго, дете мое?"

And then came my second sin.

И тогава дойде вторият ми грях.

I tried to sandwich it in between talking too much in church,

Опитах се да го вмъкна между това, че говоря твърде много в църквата,

wishing harm to others, being mean to my sisters.

желая вреда на други, лоша съм със сестрите си.

And he said, "To whom did you wish harm?"

А той попита: "На кого си пожелала вреда?"

And I had to say that I wished that various New York Yankees players

И трябваше да кажа, че съм желала различни играчи от "Ню Йорк Янкис"

would break arms, legs and ankles --

да си счупят ръце, крака и глезени...

(Laughter)

(Смях)

-- so that the Brooklyn Dodgers could win their first World Series.

...така че "Бруклин Доджърс" да могат да спечелят първата си световна купа.

He said, "How often do you make these horrible wishes?"

Той попита: "Колко често имаш такива ужасяващи желания?"

And I had to say, every night when I said my prayers.

И трябваше да кажа - всяка вечер, като си казвам молитвите.

(Laughter)

(Смях)

So he said, "Look, I'll tell you something.

А той каза: "Виж, ще ти кажа нещо.

I love the Brooklyn Dodgers, as you do,

И аз като теб обичам "Бруклин Доджърс",

but I promise you some day they will win fairly and squarely.

но ти обещавам, че някой ден те ще спечелят честно и почтено.

You do not need to wish harm on others to make it happen."

Няма нужда да желаеш вреда на други, за да се случи това."

"Oh yes," I said.

"О, да" - казах.

But luckily, my first confession -- to a baseball-loving priest!

Но за щастие първата ми изповед беше... пред свещеник-любител на бейзбола!

(Laughter)

(Смях)

Well, though my father died of a sudden heart attack

Е, макар че баща ми почина от внезапен инфаркт,

when I was still in my 20s,

когато още бях на 20 и няколко години,

before I had gotten married and had my three sons,

преди да се омъжа и да родя тримата си сина,

I have passed his memory -- as well as his love of baseball -- on to my boys.

съм предала спомена за него - както и обичта му към бейзбола - на моите момчета.

Though when the Dodgers abandoned us to come to L.A.,

Макар че, когато "Доджърс" ни изоставиха, за да дойдат в Лос Анжелис,

I lost faith in baseball until I moved to Boston

изгубих вяра в бейзбола, докато се преместих в Бостън

and became an irrational Red Sox fan.

и ирационално станах запалянко на "Ред Сокс".

And I must say, even now, when I sit with my sons

И трябва да кажа, че дори сега, когато седна със синовете си

with our season tickets,

с билетите ни за сезона,

I can sometimes close my eyes against the sun

понякога мога да затворя очи срещу слънцето

and imagine myself, a young girl once more, in the presence of my father,

и да си представя себе си, отново младо момиче, в присъствието на баща ми,

watching the players of my youth on the grassy fields below:

да гледам играчите от младостта ми на затревеното поле долу.

Jackie Robinson, Roy Campanella, Pee Wee Reese, and Duke Snider.

Джаки Робинсън, Рой Кампанела, Пи Уи Рийс и Дюк Снайдер.

I must say there is magic in these moments.

Трябва да кажа, че в тези моменти има магия.

When I open my eyes and I see my sons

Като отворя очи и видя синовете си

in the place where my father once sat,

на мястото, където някога седеше баща ми,

I feel an invisible loyalty and love

усещам невидима лоялност и обич,

linking my sons to the grandfather whose face they never had a chance to see,

свързваща синовете ми с дядото, чието лице никога не са имали възможност да видят,

but whose heart and soul they have come to know

но чието сърце и душа са опознали

through all the stories I have told.

чрез всички истории, които съм разказвала.

Which is why, in the end, I shall always be grateful for this curious love of history,

Затова в крайна сметка винаги ще съм благодарна за тази любопитна обич към историята,

allowing me to spend a lifetime looking back into the past.

позволяваща ми да прекарам цял живот във вглеждане назад към миналото.

Allowing me to learn from these large figures

Позволяваща ми да се уча от тези големи фигури

about the struggle for meaning for life.

за борбата за смисъла на живота.

Allowing me to believe that the private people

Позволяваща ми да вярвам, че близките хора,

we have loved and lost in our families,

които сме обичали и изгубили в семействата си,

and the public figures we have respected in our history,

и обществените фигури, които сме уважавали в историята си,

just as Abraham Lincoln wanted to believe,

точно както искал да вярва Ейбрахам Линкълн,

really can live on, so long as we pledge

наистина могат да продължат да живеят, докато обещаваме тържествено

to tell and to retell the stories of their lives.

да разказваме и преразказваме историята на живота им.

Thank you for letting me be that storyteller today.

Благодаря ви, че ми разрешихте да бъда онзи разказвач днес.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.