How teachers can help kids find their political voices | Sydney Chaffee

Translator: Nikolay Mihaylov Reviewer: Yavor Ivanov

To me, social justice is a simple concept.

За мен, социалната справедливост е проста концепция.

It's the notion that all people in a society

Тя е усещането, че всички хора в едно общество

deserve fair and equitable rights, opportunities and access to resources.

заслужават честни и равни права, възможности и достъп до ресурси.

But it's become controversial and nebulous,

Но е станало противоречиво и мъгляво,

because we've stopped talking

защото сме спрели да говорим

about what working for social justice actually looks like.

за това как всъщност изглежда работата за социална справедливост.

Working for social justice can look like this ...

Работата за социална справедливост може да изглежда така...

or this.

или така.

It can look like this ...

Или може да изглежда така...

or it can look like this ...

или може да изглежда така...

or my favorite ...

или моята любима ...

it can look like that.

може да изглежда така.

Those are my students,

Това са моите студенти,

and whenever I'm asked to articulate my work or my priorities as a teacher,

и когато и да ме попитат да изясня моята работа и приоритети като учител,

I explain that I believe education can be a tool for social justice.

обяснявам, че вярвам че образованието може да бъде инструмент за социална справедливост

But a few months ago, I logged onto Twitter -- as I do --

Но преди няколко месеца, влезнах в Twitter -- както често правя --

and I saw that a fellow teacher had taken issue with that belief.

и видях, че един познат учител има отношение към това вярване.

"Teachers," he said, "should not be social justice warriors,

"Учителите", казва той, "не трябва да са войни за социална справедливост,

because the purpose of education is to educate."

защото ролята на образованието е да образова."

And he ended his argument by saying,

И той приключи своя аргумент, като каза,

"I teach my subject."

"Аз преподавам моя предмет."

But I reject that simplification,

Но аз отхвърлям това опростяване,

because teachers don't just teach subjects,

защото учителите не само преподават предмети,

we teach people.

те учат хора.

When our students walk into our classrooms,

Когато учениците влизат в нашите класни стаи,

they bring their identities with them.

те носят своята самоличност със себе си.

Everything they experience in our rooms is bound up in historical context,

Всичко, която те изживяват в нашите стаи е свързано с исторически контекст,

and so if we insist that education happens in a vacuum,

ако настояваме, че образованието се случва във вакуум,

we do our students a disservice.

ние даваме на нашите ученици лоша услуга.

We teach them that education doesn't really matter,

Ние ги учим, че образованието всъщност няма значение,

because it's not relevant to what's happening all around them.

защото то няма отношение към това което се случва около тях.

And what's happening all around them?

А какво се случва около тях?

Well, racism for one.

Ами, расизмът е едно от нещата.

According to results of the Implicit Association Test,

Според резултатите от теста за косвена асоциация,

fully 88 percent of white people harbored subconscious biases against black people,

цели 88 процента от белите хора таят подсъзнателни предразсъдъци към чернокожите,

believing them to be less intelligent, lazier and more dangerous than whites.

вярвайки, че те са по-малко интелигентни, по-мързеливи и по-опасни от белите.

And that's just one concrete example of the insidious effects

И това е само един конкретен пример за коварните ефекти

of historic and systemic racism on our country.

на историята и системния расизъм в нашата държава.

For more evidence, we could look at incarceration rates;

За повече доказателства, ние можем да погледнем към нивата на хвърляне в затворите;

we could look at statistics on police violence against black people;

можем да видим статистиката за полицейско насилие срещу чернокожи;

we could look at the opportunity gap in education --

можем да видим за разликата във възможностите в образованието -

so yeah, social justice belongs in our schools.

така че да, социалната справедливост принадлежи в нашите училища.

Social justice should be a part of the mission of every school

Социалната справедливост трябва да бъде част от мисията на всяко училище

and every teacher in America,

и на всеки учител в Америка,

if we want "liberty and justice for all" to be more than a slogan ...

ако тръгнем към "либерализъм и справедливост за всички" да бъде повече от лозунг...

because schools are crucial places for children to become active citizens

защото училищата са критични места, в които децата стават граждани

and to learn the skills and the tools that they need to change the world.

и те се учат на уменията и инструментите, които им трябват за промяна на света.

So what are those skills?

Така че какви са тези умения?

OK, here's a secret:

ОК, ето една тайна:

many of the skills that people need

много от уменията, които са нужни на хората

to orchestrate the kinds of change that will lead to justice

за организирането на промяна, която ще води към справедливост

are already built into the work of schools.

вече са в основата на училищата.

Things like problem-solving,

Неща като разрешаване на проблеми.

critical thinking, collaboration, perseverance --

критично мислене, сътрудничество, постоянство,

none of that should be revolutionary on its own.

нито едно от тях не би било революционно само по себе си.

Combine that with the ability to understand history

Съчетайте това с възможността да разбирате историята

not as one static and objective narrative on which we all agree,

не като статичен и обективен разказ за който всички сме съгласни,

but as a series of intertwined events

но като серия от преплетени събития

about which there can be countless interpretations.

за които ще има безброй много тълкувания.

If we deliberately choose to explore history with our students

Ако ние нарочно изберем да изследваме историята с нашите ученици

rather than just teach it,

вместо да я преподаваме,

we help them understand that history is ongoing

ние им помагаме да разбират, че историята е процес на развитие

and that it's connected to current movements for justice.

и че тя е свързана със сегашните движения за справедливост.

And we help them see themselves as potential players

И ние им помагаме да видят себе си като потенциални играчи

within a living history.

в рамките на живата история.

So those are the skills I'm talking about

Така че това са уменията за които говоря

when I say that education can be a place

когато казвам, че образованието може да е място

to help kids learn how to work for justice.

в което да помогнем на децата да научат как да работят за справедливост.

But maybe the reason

Но може би причината

that my Twitter critic wasn't happy with that idea

поради която моят Twitter критик не беше щастлив от тази идея

is because he doesn't agree with my definition of justice.

е защото той не е съгласен с моята дефиниция за справедливост.

Fair enough.

Достатъчно честно.

Maybe he and I don't see eye to eye, politically.

Може би той и аз не сме много близки политически.

But here's the thing:

Но ето и нещото:

our aim is to encourage students to articulate their own opinions,

нашата цел е да окуражим учениците да изразяват собствените си мнения,

not to coerce them into agreeing with us,

не да ги заставяме да се съгласяват с нас,

so it actually doesn't matter if he and I agree.

така че всъщност няма значение дали дали аз и той сме съгласни.

What matters is that we're helping students have those conversations

Това, което е от значение е че ние помагаме на учениците в тези разговори

with each other.

помежду им.

And that means that as adults,

И това означава, че като възрастни

we need to learn how to become effective facilitators

ние трябва да се научим как да бъдем ефективни фасилитатори

of our students' activism.

на активизма на нашите ученици.

We've got to help them learn how to have really tricky conversations,

Ние трябва да им помогнем да научат как да водят наистина сложни разговори,

we have to expose them to different opinions,

да ги изложим на различни мнения,

and we have to help them see

и да им помогнем да видят

how what they're learning in school connects to the world outside.

как това което учат в училище е свързано със света навън.

So here's an example of that.

Така че ето ви пример за това.

Every year, my students study the history of apartheid in South Africa

Всяка година, моите ученици учат историята на апартейда в Южна Африка

as a case study of injustice.

като казус за несправедливост.

Now for those of you who don't know,

За тези от вас, които не знаят,

apartheid was a brutally racist system,

апартейда е брутално расистка система,

and the white-ruled government in South Africa imposed racist laws

и властта на бялото правителство в Южна Африка налага расистки закони

to oppress people of color,

за да потиска цветнокожите,

and if you resisted those laws, you risked jail time, violence or death.

и ако се съпротивлявате на тези закони, вие рискувате да ви затворят, насилят или убият.

And around the world, other countries' governments,

И навсякъде по света, правителствата на други държави,

including ours in the United States,

включително и нашето в САЩ,

hesitated to sanction South Africa, because ...

са се поколебали да санкционират Южна Африка, защото ...

well ...

ами ...

we benefited from its resources.

сме се възползвали от техните ресурси.

So in 1976, the South African government passed a new law

Така че през 1976, правителството на Южна Африка приема нов закон

which required that all students in South Africa

който задължава всички ученици в Южна Африка

learn in the language Afrikaans,

да учат Африкаански език,

which was a white language,

което е бил езика на белите,

and many black South Africans referred to that language

и много чернокожи Южно африканци се отнасят към този език

as the language of the oppressor.

като към езика на потисниците.

So not surprisingly,

Така че без изнанади,

students of color were outraged at this law.

цветнокожите студенти са били разярени от този закон.

They already attended segregated schools

Те вече посещавали сегрегирани училища

with overcrowded classrooms,

с препълнени класни стаи,

a lack of resources

и липса на ресурси

and a frankly racist curriculum,

и откровено расистка програма,

and now they were being told to learn

и сега им се казвало да учат

in a language neither they nor their teachers spoke.

на език, който нито те, нито учителите им говорят.

So on the morning of June 16, 1976,

Така че на сутринта на 16-ти юни, 1976,

thousands of kids from the township of Soweto

хиляди деца от град Соуето

walked out of schools.

излезнали на протест от училище.

And they marched peacefully through the streets to protest the law.

И те крачели мирно през улиците, за да протестират срещу закона

At an intersection, they met up with the police,

На една пресечка, те се срещнали с полицията,

and when the kids refused to turn back,

и когато децата отказали да се върнат обратно,

the police officers set dogs on them ...

полицаите насъскали кучетата срещу тях...

and then they opened fire ...

и открили огън...

and the Soweto uprising ended in tragedy.

и бунта в Соуето приключил трагично.

Apartheid itself didn't end until almost 20 years later,

Апартейда не свършил сам по себе си, поне още 20 години,

but the activism of those kids in Soweto profoundly changed

но активизма на тези деца в Соуето променил из корени

the way the world viewed what was happening in South Africa.

начина по който света гледал какво става в Южна Африка.

News outlets all around the world published this photo

Новинарските емисии по целия свят публикували тази снимка

of 13-year-old Hector Pieterson,

на 13-годишния Хектор Питърсън,

who was one of the first people killed by police in Soweto,

който бил един от първите, убити от полицията в Соуето,

and it became nearly impossible to ignore the brutality

и станало почти невъзможно да се игнорира бруталността

of the apartheid regime.

на апартейдския режим.

In the months and the years that followed the Soweto uprising,

През месеци и години, следвайки бунта в Соуето,

more and more countries exerted political and economic pressure

все повече и повече държави наложили политически и икономически натиск

on the South African government to end apartheid,

над правителството на Южна Африка, за да приключи апартейда,

and it was largely due to the activism of those kids in Soweto.

и това било главно заради активизма на тези деца в Соуето.

So every year my kids learn about this.

Така че всяка година децата учат за това.

And invariably, they start to draw connections

И неизменно, те започват да правят връзки

between those kids in Soweto and themselves.

между тези деца в Соуето и тях самите.

And they start to ask themselves

Те започват да се питат

what kind of political power and agency they have.

каква политическа сила или власт имат самите те.

They ask themselves whether there would ever be a reason

Те се питат дали някога ще има причина,

they would risk their lives

заради която да рискуват живота си,

so that a future generation could live in a more just world.

така че бъдещето поколение да може да живее в по-справедлив свят.

And most profoundly for me, every single year,

И най-дълбоко според мен, всяка година,

they ask themselves whether adults will ever listen to their voices.

те се питат дали възрастните някога ще чуят гласовете им.

A few years ago,

Преди няколко години,

my principal got an anonymous email from one of our students.

моят училищен директор получи анонимен имейл от един от нашите ученици.

It informed him that the following day,

Информираха го, че на следващия ден,

the students planned to walk out of school.

учениците планират да излезнат от училище.

This was in the wake of Michael Brown's death

Това беше като част от вълната следваща смъртта на Майкъл Броун.

in Ferguson, Missouri,

във Фъргюсън, Мизури,

and the students were planning to join a walkout and march

и учениците планираха да се присъединят в протеста

in support of the Black Lives Matter movement.

в подкрепа на движението "Живота на Черните е важен".

So at this point,

Така че в този момент,

the staff at the school had a decision to make.

служителите в училището трябваше да направят избор.

Would we use our authority and our power to try to control the students

Дали ще използваме авторитета и властта си, за да опитаме да контролираме учениците

and prevent them from leaving,

и да им попречим да излезнат,

or would we support them

или да ги подкрепим

as they put into practice the principles of social justice

докато прилагат на практика принципа за социална справедливост,

that we had taught them about since the ninth-grade year?

на който ги учехме от девети клас?

So the next morning, the kids left school en masse

Така че на следващата сутрин, децата излезнаха масово от училище

and they gathered on the lawn.

и се събраха на поляната.

And one of the seniors jumped up on a picnic table

И един от по-възрастните скочи на една маса за пикник

and went over safety expectations.

и обясни мерките за сигурност.

(Laughter)

(Смях)

And the younger kids took it very seriously.

А по-малките деца се отнесоха много сериозно.

And as teachers and as staff we told them,

И докато учителите и персонала им обясняваше,

"OK, be safe,"

"ОК, бъдете внимателни,"

and we watched as they marched off.

гледайки ги как тръгваха напред.

The kids who chose to stay spent that afternoon in class.

Децата, които избраха да останат, прекараха този следобед в час.

They debated the merits of protest,

Те дебатираха основанието за протеста,

they talked about the history of the Black Lives Matter movement,

говореха за историята на движението за "Живота на Черните е важен".

and they went on with classes as scheduled.

и те продължиха с часовете си по програма.

And those who chose to leave participated in a citywide student walkout

А тези, които избраха да тръгнат, участваха в протест на ученици от целия град

and raised their collective voice for justice.

и извисиха техните общи гласове за справедливост.

But no matter where they chose to spend the afternoon,

Но без значение къде те избираха да прекарат следобеда си,

our kids learned valuable lessons that day.

нашите деца научиха ценни уроци в този ден.

They learned that the adults in their lives would support them

Те научиха, че възрастните около тях ще ги подкрепят

even as we worried for their safety.

дори докато се тревожехме за безопасността им.

And they learned that they didn't need us to tell them how or when

И те научиха, че нямат нужда от нас за да им кажем как и кога

or even why to protest.

или дори защо да протестират.

They learned that they were members of a community of young people

Те се научиха, че те са членове на общество от млади хора

with a shared vision of a more equitable society,

с обща визия за по-равноправно общество.

and they learned that they had power within that society.

и те се научиха, че имат власт като част от това общество.

They learned that events like the Soweto uprising

Те научиха, че събития като бунта в Соуето

are not ancient history,

не са древна история,

and they don't have to end in tragedy.

и няма нужда да приключват трагично.

And that's what education as a tool for social justice can look like.

И това е как може да изглежда образованието като инструмент за социална справедливост.

And here's the thing:

И тук идва нещото:

our kids are ready for this kind of work.

нашите деца са готови за такъв тип работа.

So in 2015,

Така че през 2015-та,

incoming college freshmen were surveyed,

бяха проучени първокурсниците в колежа,

and 8.5 percent of them said

и 8.5 процента от тях казаха

that there was a "very good chance" they would participate in a protest

че има "много голям шанс" те да участват в протест

sometime during their college career.

по някое време през кариерата си в колежа.

That might not seem very impressive,

Това може да не изглежда особено впечатляващо,

but consider the fact

но обмислете факта,

that it's the largest number of students to say that since 1967.

че това е най-големия брой студенти, които да казват това от 1967-та насам.

And 75 percent of those kids

И 75 процента от тези деца

said that helping other people who are having difficulty

са казали, че помагането на други хора, които имат трудности

was a "very important" or "essential" goal for them.

е "много важна" или "основна" цел за тях.

Again, the highest number of people to say that since the late 1960s.

Отново, най-големият брой хора, които да кажат това сравнено с късните 60-те.

And research shows us that working for justice doesn't just follow

Изследването ни показва че работата за справедливост не само следва

from building all those skills I talked about earlier --

от изграждането на всички тези умения за които говорих по-рано,

it actually goes the other way, too.

то също има и обратен ефект.

So working for justice, engaging in activism,

Така че работата за справедливост, ангажирането в активизъм,

helps students build skills like leadership and critical thinking,

помага на учениците да изградят умения като лидерство и критично мислене,

and it correlates positively with their political participation

и кореспондира позитивно с тяхнато политическо участие

and their civic engagement

и тяхната гражданска ангажираност

and their commitment to their communities later in life.

и техните задължения към техните общества по-късно в живота.

So in other words,

Така че с други думи,

students are telling us that social justice matters to them

учениците ни казват, че социалната справедливост е важна за тях

and researchers are telling us that it helps students learn.

и изследователите ни казват, че тя помага на учениците да учат.

So now it's up to us to listen,

Така че сега идва наш ред да слушаме,

and that might not be easy.

и това може да не е лесно.

In 1976, one of those kids who participated in the Soweto uprising,

През 1976, едно от тези деца, участвали в бунта в Соуето,

he said that that event represented divorce

той каза, че събитието представлява развод

between black children and their families,

между чернокожите деца и техните семейства,

because their families had grown up under apartheid,

защото техните семейства са израстнали под апартейда,

and they knew how dangerous it was to speak out.

и те са знаели колко опасно е било да надигнеш на глас.

They wanted their kids to lay low and stay safe.

Те са искали техните деца да бъдат безопасно долу в ниското.

And when our kids threatened to walk out,

И когато нашите деца заплашиха да излезнат

a lot of the adults in our community were really conflicted, too.

много от възрастните в нашето общество също бяха в голям конфликт.

Some of us worried that they might encounter violence.

Някои от нас се притесняваха, че може да се сблъскат с насилие.

Other people worried that they would walk out

Други хора се притесняваха, че те ще тръгнат

but they wouldn't really know why they were protesting.

без в действителност да знаят защо протестират.

And some, including some students' families,

И някои, включително и семействата на учениците

were really angry that the school hadn't done more

бяха наистина ядосани че училището не беше направило повече,

to prevent them from leaving.

за да ги предпазят от тръгване.

And all of those fears that adults have about getting this stuff wrong --

Всички тези страхове, които имаха възрастните, за да стане грешка --

all of those fears make total sense.

всичките тези страхове имат пълно основание.

But despite those fears,

Но въпреки тези страхове,

we have got to prove to our students that we will listen to their voices

ние трябва да докажем на учениците си, че ще слушаме техните гласове

and that they do have the power to effect change.

и че те имат властта да имат ефект върху промяната.

It's our responsibility to equip our students

Отговорността е наша да снабдим нашите ученици

with the tools and the skills that they need

с инструментите и уменията от които имат нужда

to insist on a more equitable world --

да настояват за по-справедлив свят

and then sometimes, to get out of their way,

и тогава понякога, да отидем встрани от пътя,

and let them apply those skills to things that they care about.

и да им позволим да приложат тези умения към нещата, които ги вълнуват.

Living up to that vision is going to require

Животът с такава визия ще изисква

that we are flexible,

ние да бъдем гъвкави,

and it's going to require that we're creative.

и ще изисква да бъдем креативни.

It's going to require that we're brave enough

Ще изисква да бъдем достатъчно смели

to stand up in the face of people who try to silence

да се изправим с лице срещу хората, които се опитват да заглушат

or delegitimize dissenting voices.

или да делигимитизират различните гласове.

And hardest of all,

Най-трудното от всичко е,

it's going to require accepting the fact that sometimes we will be the ones

че ще трябва да приемем факта, че понякога ние ще бъдем тези,

our students will rebel against.

срещу които нашите ученици ще възстават.

(Laughter)

(Смях)

Sometimes they're going to point out ways in which systems that we have created,

Понякога, те ще посочват начини, по които системи, които ние сме създали,

or in which we are complicit,

или в които ние сме съучастници,

contribute to inequity.

допринасят за неравенството.

It's going to be uncomfortable, and it's going to be painful

Ще бъде неудобно, и ще бъде болезнено,

as they push us to question our own assumptions and beliefs.

ако те ни натискат да се питаме за нашите собствени предположения и вярвания.

But what if we change the way we think about rebellion in our kids?

Но какво би станало ако променим начина, по който мислим за бунта в нашите деца?

When our kids rebel --

Кога нашите деца се бунтуват,

when they thoughtfully push back against our ideas

кога те умишлено дават отбой срещу нашите идеи

or the way that we do things,

или начина по който правим нещата,

what if we chose to see that as a sign that we're doing something right

ако ние изберем да гледаме на това като на знак, че правим нещо правилно

and that they're becoming liberated?

и че те са станали свободни?

I know it would be easier

Ще бъде по-лесно

if their critical thinking skills manifested in more convenient ways --

ако техните критически умения се проявяваха по по-удобни начини -

on their essays or their standardized tests --

в техните есета или в техните стандартизирани тестове,

I get it --

разбирам го,

but convenience and justice do not often go hand in hand.

но удобството и справедливостта често не вървят ръка за ръка.

And when our kids learn to think critically about the world around them,

И когато нашите деца се научат да мислят критично за света около тях,

they become the kinds of engaged citizens

те стават този вид ангажирани граждани,

who will recognize and question injustice when they see it

който ще разпознава и спори с несправедливостта, когато я види

and work to do something about it.

и ще работят срещу нея.

Welcoming rebellion into our schools is going to require some rethinking

Приветстването на бунта в нашите училища ще отнеме известно преосмисляне

about what teaching and learning look like,

на това как изглеждат преподаването и ученето,

because there's this misconception

защото има погрешно схващане

that if we give students any wiggle room, they're going to walk all over us

че ако дадем на децата поле за действие, те ще ни се качат на главите

and classrooms and dinner tables will devolve into total chaos.

и класните стаи и масите за вечеря ще се обърнат в пълен хаос.

And if we expect kids to sit silently and passively receive knowledge from us,

И ако очакваме децата да седят тихо и пасивно да получават знание от нас,

then their voices will always feel overwhelming.

тогава техните гласове винаги ще се чуват съкрушени.

But if we accept instead that learning is sometimes messy,

Но ако ние приемем вместо това, че ученето е понякога разхвърляно,

that it requires opportunities to brainstorm and mess up

че то има нужда от възможности за разбъркване и замисъл

and try again,

и опитване отново,

that our kids dislike chaos and want to learn

че нашите деца не харесват хаоса и искат да учат

when they come to school,

когато се върнат в училище,

then we can set up schools to facilitate that kind of learning.

тогава ние можем да направим училища, за да улесним този вид учене.

So do me a favor and close your eyes for a second

Така че направете ми услуга и затворете очите си за секунда

and imagine schools where teachers are thought partners,

и си представете училища, където учителите са партньори по мисъл,

letting students grapple with complex, hard issues

които позволяват на учениците да обхванат сложни, трудни теми

and not necessarily giving them the right answers.

без задължително да им дават верните отговори.

And imagine schools where we let students make choices --

И си представете училища, където ние позволяваме на децата да правят избор -

we trust them enough to do that

ние им се доверяваме достатъчно за да направят това

and we let them experience the consequences of those choices.

и ние им позволяваме да изпитат последствията на тези избори.

Imagine schools where we let students be humans,

Представете си училища, където ние позволяваме на децата да бъдат хора,

with all of the messiness and the uncertainty

с цялата бъркотия и несигурност,

that is bound to come with that.

която е свързана с това.

Whatever you just imagined,

Каквото и да сте си представили,

it's not mythical,

то не е мит,

it's not unrealistically idealistic,

не е нереалистичен идеализъм,

because teachers all over the country are already pushing the boundaries

защото учителите навред в страната вече бутат границите

of what teaching and learning can look like

на това как изглеждат преподаването и ученето

with amazing results for kids.

с впечатляващи резултати за децата.

They're doing that in all kinds of schools,

Те правят това с всякакви видове училища,

and there are countless models for teachers who want to get better

и има безброй примери за учители, които искат да станат по-добри

at helping students learn in a way that's more authentic

в помощта си към учениците, за да ги научат на начин да бъдат по-автентични

and engaging and empowering.

и увлечени и овластени.

I was a reading a book recently,

Аз четях наскоро една книга,

it's called "The Students Are Watching,"

която се казва "Учениците гледат,"

and it was by Ted and Nancy Sizer,

и е от Тед и Нанси Сайзър,

and in that book, they said that the work of education

в тази книга, те казаха, че работата на образованието

is often described as a series of nouns,

е често описана в серия от съществителни

like "respect," "honesty," "integrity."

като "уважение", "искреност", "честност".

And they say those nouns sound really impressive,

И те казват че тези съществителни звучат наистина впечатляващо,

but often, they fail to actually mean anything in practice.

но много често, те се провалят да значат нещо на практика.

But verbs, they say, are "active,

Но глаголите, казват те, са "активни",

no less demanding

са не по-малко взискателни

but requiring constant engagement.

но изискват постоянна ангажираност.

Verbs are not structures but, rather, engines."

Глаголите не са структури, а по-скоро двигатели."

And so as I read that, I wondered:

И така аз прочетох това, и се запитах:

How do we make justice into an engine driving our work as teachers?

Как да направим справедливостта в двигател, който да движи работата ни като учители?

What's the verb form of justice?

Каква е глаголната форма за справедливост?

I think there might be an answer to be found in the words of Cornel West,

Мисля си, че може да бъде намерен отговор в думите на Корнел Уест,

who famously said that "justice is what love looks like in public."

който популярно казва че "справедливостта е това, което любовта изглежда пред публика."

And all of my nerdy English teachers in the crowd

И всичките мои зубърски учители по английски в залата

know that love can be a noun and a verb.

знаят, че любовта може да бъде съществително или глагол.

School has to be bigger.

Училището трябва да бъде по-голямо.

It has to mean more than "I teach my subject."

То трябва да означава повече от това "аз преподавам моя предмет."

School has to be about teaching people

Училището трябва да бъде да учим хората

to change the world for the better.

как да правят света по-добър.

If we believe that,

Ако ние вярваме в това,

then teaching will always be a political act.

тогава преподаването винаги ще бъде политическо действие.

We can't be afraid of our students' power.

Ние не можем да се страхуваме от властта на учениците си.

Their power will help them make tomorrow better.

Тяхната власт ще им помогне да направят бъдещето по-добро.

But before they can do that,

Но преди те да могат да направя това,

we have to give them chances to practice today.

ние трябва да им дадем шанса да практикуват днес.

And that practice should start in our schools.

И тази практика трябва да започне в нашите училища.

Thank you very much.

Много Ви благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)