Niels Diffrient: Rethinking the way we sit down

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

When I was five years old

Когато бях петгодишен,

I fell in love with airplanes.

се влюбих в самолетите.

Now I'm talking about the '30s.

Говоря за 30-те години.

In the '30s an airplane had two wings

През 30-те самолетът имаше две крила

and a round motor,

и кръгъл мотор.

and was always flown

И винаги го караше човек,

by a guy who looked like Cary Grant.

приличащ на Кари Грант.

He had high leather boots,

Носеше високи кожени ботуши,

jodhpurs, an old leather jacket,

дълъг брич за езда, старо кожено яке,

a wonderful helmet

чудесен шлем,

and those marvelous goggles --

онези прекрасни авиаторски очила,

and, inevitably, a white scarf,

и неизбежно бял шал,

to flow in the wind.

който да се вее на вятъра.

He'd always walk up to his airplane

Винаги се приближаваше до самолета си,

in a kind of saunter,

все едно се шляе,

devil-may-care saunter,

непукистко шляене,

flick the cigarette away,

хвърляше цигарата си,

grab the girl waiting here, give her a kiss.

сграбчваше чакащото там момиче и я целуваше.

(Laughter)

(Смях)

And then mount his airplane,

А после се качваше на самолета си,

maybe for the last time.

може би за последен път.

Of course I always wondered what would happen

Разбира се, винаги се чудех какво би се случилo,

if he'd kissed the airplane first.

ако първо целуне самолета.

(Laughter)

(Смях)

But this was real romance to me.

Но това беше истинска романтика за мен.

Everything about flying in those years,

Всичко, свързано с летенето през онези години,

which was -- you have to stop and think for a moment --

което беше... трябва да спра и да помисля за момент...

was probably the most advanced

вероятно бе най-напредналата технология

technological thing going on at the time.

по онова време.

So as a youngster,

Затова като младок

I tried to get close to this

се опитах да се доближа до това,

by drawing airplanes,

като рисувах самолети,

constantly drawing airplanes.

постоянно рисувах самолети.

It's the way I got

По този начин прихващах

a part of this romance.

част от тази романтика.

And of course, in a way, when I say romance,

И, разбира се, в известен смисъл, като казвам романтика,

I mean in part

отчасти имам предвид

the aesthetics of that whole situation.

естетиката на цялата тази ситуация.

I think the word is the holistic experience

Мисля, че думата е холистично преживяване,

revolving around a product.

въртящо се около един продукт.

The product was that airplane.

Продуктът беше онзи самолет.

But it built a romance.

Но той изграждаше романс.

Even the parts of the airplane

Дори частите на самолета

had French names.

имаха френски имена.

Ze fuselage, ze empanage, ze nessal.

Фюзелажът, емпанажът, несалът.

You know, from a romance language.

Разбирате ли, от един романски език.

So that it was something that just got into your spirit.

Така че това беше нещо, което просто влизаше в духа ти.

It did mine.

В моя - със сигурност.

And I decided I had to get closer than

И реших, че трябва да се приближа повече

just drawing fantasy airplanes.

от това само да рисувам измислени самолети.

I wanted to build airplanes.

Исках да строя самолети.

So I built model airplanes.

Затова строях модели на самолети.

And I found that in doing the model airplanes

И открих, че като правя самолетните модели,

the appearance drawings were not enough.

рисунките на външния вид не бяха достатъчни.

You couldn't transfer those

Не могат да се пренесат

to the model itself.

върху самия модел.

If you wanted it to fly

Ако искаш да лети,

you had to learn the discipline

трябваше да научиш дисциплината

of flying.

дисциплината летене.

You had to learn about aeronautics.

Трябваше да учиш за аеронавтиката.

You had to learn what made an airplane

Трябваше да научиш какво кара един самолет

stay in the air.

да остане във въздуха.

And of course, as a model in those years, you couldn't control it.

Разбира се, като модел, през онези години, не можеше да го контролираш.

So it had to be self-righting,

Така че трябваше да е самоуправляващ се

and stay up without crashing.

и да остане горе, без да се разбие.

So I had to give up

Затова трябваше да се откажа

the approach of drawing

от подхода да рисувам

the fantasy shapes

фантастичните форми,

and convert it to technical drawings --

и да премина на технически чертежи.

the shape of the wing, the shape of the fuselage and so on --

Формата на крилото, формата на фюзелажа и така нататък.

and build an airplane over these drawings

И да построя самолет по тези рисунки,

that I knew followed some of the principles

за който знаех, че следва някои от принципите

of flying.

на летенето.

And in so doing, I could produce

При това успях да създам

a model that would fly, stay in the air.

един модел, който да лети, да остане във въздуха.

And it had, once it was in the air,

Той притежаваше, след като беше във въздуха,

some of this romance that I was in love with.

малко от тази романтика, в която бях влюбен.

Well the act of drawing airplanes

Е, рисуването на самолети

led me to,

ме доведе,

when I had the opportunity to choose

когато имах възможност да избирам

a course in school,

един курс в училище,

led me to sign up for aeronautical engineering.

доведе ме до това да се запиша за авиоинженерство.

And when I was sitting in classes --

Когато седях в часовете,

in which no one asked me to draw an airplane --

през които никой не поиска от мен да нарисувам самолет,

to my surprise.

за моя изненада,

I had to learn mathematics and mechanics

трябваше да уча математика и механика,

and all this sort of thing.

все такива неща.

I'd wile away my time drawing airplanes

Убивах времето, като тайно рисувах самолети

in the class.

в час.

One day a young man looked over my shoulder,

Един ден един младеж погледна през рамото ми

he said, "You draw very well.

и каза: "Рисуваш много добре.

You should be in the art department."

Трябва да си във факултета по изкуства."

And I said, "Why?"

Попитах: "Защо?"

And he said, "Well for one thing, there are more girls there."

А той отвърна: "Е, на първо място, там има повече момичета."

(Laughter)

(Смях)

So my romance was temporarily shifted.

Така че моята романтика бе временно изместена.

(Laughter)

(Смях)

And I went into art

Прехвърлих се към изкуствата,

because they appreciated drawing.

защото те ценяха рисуването.

Studied painting; didn't do very well at that.

Учих рисуване. Не се справях много добре с това.

Went through design,

Минах през дизайн,

some architecture.

малко архитектура.

Eventually hired myself out as a designer.

В крайна сметка започнах работа като дизайнер.

And for the following 25 years,

През следващите 25 години,

living in Italy,

живеейки в Италия,

living in America,

живеейки в Америка,

I doled out a piece of this romance

раздавах по парче от този романс

to anybody who'd pay for it --

на всеки, който би платил за него.

this sense, this aesthetic feeling,

Този усет, това естетическо усещане

for the experience revolving around

за преживяването, въртящо се

a designed object.

около един дизайнерски предмет.

And it exists.

Той съществува.

Any of you who rode the automobiles --

Онези сред вас, които караха автомобилите -

was it yesterday? --

вчера ли беше? -

at the track, you know the romance

на пистата, вие познавате романтиката,

revolving around those high performance cars.

въртяща се около тези коли от висока класа.

Well in 25 years

Е, след 25 години

I was mostly putting out

от мен главно излизаха

pieces of this romance

парчета от този романс,

and not getting a lot back in

а не влизаше много обратно,

because design on call

защото дизайнът по призвание

doesn't always connect you with a circumstance

не винаги те свързва с обстоятелство,

in which you can produce things of this nature.

при което да можеш да произвеждаш неща от този род.

So after 25 years I began to feel

След 25 години започвах да се чувствам,

as though I was running dry.

като че ли пресъхвам.

And I quit.

И се отказах.

And I started up a very small operation --

Започнах много малка фирма -

went from 40 people

преминах от 40 души

to one,

към един

in an effort to rediscover my innocence.

в усилие да преоткрия невинността си.

I wanted to get back

Исках да се върна

where the romance was.

там, където беше романтиката.

And I couldn't choose airplanes

Не можех да избирам самолети,

because they had gotten sort of unromantic

защото те бяха станали някак неромантични

at that point,

на този етап.

even though I'd done a lot of airplane work,

Макар и да бях работил много по самолети,

on the interiors.

по интериорите.

So I chose furniture.

Затова избрах мебелите.

And I chose chairs specifically

Избрах специално столовете,

because I knew something about them.

защото знаех нещо за тях.

I'd designed a lot of chairs, over the years

Бях правил дизайн на много седалки през годините

for tractors and trucks

за трактори, камиони

and submarines --

и подводници.

all kinds of things.

Всякакви неща.

But not office chairs.

Но не и офисни столове.

So I started doing that.

Така че се захванах с това.

And I found that there were ways

И открих, че има начини

to duplicate the same approach

да се дублира същият подход,

that I used to use on the airplane.

който използвах за самолета.

Only this time,

Само че този път,

instead of the product being shaped by the wind,

вместо продуктът да бъде оформян от вятъра,

it was shaped by the human body.

той беше оформян от човешкото тяло.

So the discipline was --

Затова дисциплината беше,

as in the airplane you learn a lot about

както при самолета учиш много

how to deal with the air,

за това как да се справяш с въздуха,

for a chair

за един стол

you have to learn a lot about how to deal

трябва да научиш много за това

with the body,

как да се справяш с тялото.

and what the body needs, wants,

От какво има нужда тялото, какво иска,

indicates it needs.

как показва нуждите си.

And that's the way, ultimately

В крайна сметка това е начинът,

after some ups and downs,

след известни възходи и падения,

I ended up designing the chair I'm going to show you.

по който в крайна сметка проектирах стола, който ще ви покажа.

I should say one more thing. When I was doing those

Трябва да кажа още нещо - когато правех онези

model airplanes,

самолетни модели,

I did everything.

аз правех всичко.

I conceived the kind of airplane.

Аз измислях типа самолет.

I basically engineered it.

По същество аз му бях инженер.

I built it.

Аз го построявах.

And I flew it.

И аз го управлявах при летене.

And that's the way I work now.

Това е начинът, по който работя и сега.

When I started this chair

Когато започнах работа по този стол,

it was not a preconceived notion.

това не беше предубедена представа.

Design nowadays, if you mean it,

Дизайнът в наше време, ако се захванете наистина,

you don't start with styling sketches.

не започва със стилови скици.

I started with a lot of loose ideas,

Аз започнах с множество неясни идеи.

roughly eight or nine years ago.

Приблизително преди осем или девет години.

And the loose ideas had something

А неясните идеи

to do with what I knew happened with

имаха общо с онова, което знаех,

people in the office,

че се случва с хората в офиса.

at the work place -- people who worked,

На работното място, хора, които работеха

and used task seating,

и изпълняваха задачите си седнали,

a great many of them sitting in front of a computer

огромно мнозинство от тях седящи пред компютър

all day long.

по цял ден.

And I felt,

И смятах,

the one thing they don't need,

че със сигурност не им трябва

is a chair that interferes

стол, който пречи

with their main reason for sitting there.

с оглед на основната причина, поради която седят там.

So I took the approach

Така че възприех подхода,

that the chair should do as much for them

че столът трябва да прави за тях толкова,

as humanly possible

колкото е в човешките възможности

or as mechanistically possible

или колкото е възможно механично,

so that they didn't have to fuss with it.

за да не се налага да се суетят покрай него.

So my idea was that,

Идеята ми беше,

instead of sitting down and reaching

вместо да седнеш и да се протягаш

for a lot of controls,

към множество средства за управление,

that you would sit on the chair,

да седнеш на стола,

and it would automatically balance your weight

а той автоматично да балансира теглото ти

against the force required

срещу силата, изисквана

to recline.

за облягане.

Now that may not mean a lot to some of you.

Това може да не означава много за някои от вас.

But you know most good chairs do recline

Но знаете ли, повечето добри столове се накланят назад,

because it's beneficial to open up this joint

защото е от полза да се отвори тази става

between your legs and your upper body

между краката и горната част от тялото

for better breathing

за по-добро дишане

and better flow.

и по-добър поток.

So that if you sit down

Така че, ако седнете

on my chair,

на моя стол,

whether you're five feet tall

независимо дали сте високи пет фута (1,52 м.),

or six foot six,

или шест фута и шест инча (1,98 м.),

it always deals with your weight

той винаги се справя с вашето тегло

and transfers the amount of force required

и прехвърля количеството сила,

to recline

необходима за облягане,

in a way that you don't have to look

така, че не трябва да търсите

for something to adjust.

нещо за настройка.

I'll tell you right up front,

Ще ви кажа още предварително,

this is a trade off.

че това е компромис.

There are drawbacks to this.

В него си има и неудобства.

One is: you can't

Едното е,

accommodate everybody.

че не можеш да угодиш на всеки.

There are some very light people,

Има също и много леки хора.

some extremely heavy people,

Някои изключително тежки хора.

maybe people with a lot of bulk up top.

Може би хора с много обемна горна част.

They begin to fall off the end of your chart.

Те започват да изпадат от края на графиката.

But the compromise, I felt,

Но усещах, че компромисът

was in my favor

е в моя полза,

because most people don't adjust their chairs.

защото повечето хора не настройват столовете си.

They will sit in them forever.

Ще седят вечно в тях.

I had somebody on the bus out to the racetrack

Някой в автобуса към пистата за конни надбягвани

tell me about his sister calling him.

ми разказваше за това как сестра му му се обадила.

He said she had one of the new, better chairs.

Казала, че има един от новите, по-добри столове.

She said, "Oh I love it."

Казала: "О, прекрасен е.

She said, "But it's too high."

Но е твърде висок."

(Laughter)

(Смях)

So he said, "Well I'll come over and look at it."

И той казал: "Ами, ще мина да го погледна."

He came over and looked at it.

Минал да го погледне.

He reached down. He pulled a lever. And the chair sank down.

Протегнал се надолу. Изтеглил една ръчка. И столът потънал надолу.

She said, "Oh it's wonderful. How did you do that?"

Тя възкликнала: "О, чудесно! Как го направи?"

And he showed her the lever.

А той й показал ръчката.

Well, that's typical

Е, това е типично

of a lot of us working in chairs.

за много от нас, работещи на столове.

And why should you

И защо ви трябва

get a 20-page manual

упътване от 20 страници

about how to run a chair?

за това как да боравите с един стол.

(Laughter)

(Смях)

I had one for a wristwatch once. 20 pages.

Имах веднъж такова за един часовник, 20 страници.

Anyway, I felt that it was important

Както и да е - според мен беше важно

that you didn't have to make an adjustment

да не се налага да нагласяш,

in order to get this kind of action.

за да получиш този вид действие.

The other thing I felt was that armrests

Смятах също, че към облегалките за ръце

had never really been properly approached

никога не е имало уместен подход.

from the standpoint of how much

От гледна точка на това

of an aid they could be

до каква степен биха могли да са от полза те

to your work life.

за вашия работен живот.

But I felt it was too much to ask

Но смятах, че е твърде много,

to have to adjust each individual armrest

ако трябва да нагласяш всяка отделна облегалка за ръце,

in order to get it where you wanted.

за да я поставиш, където искаш.

So I spent a long time.

Прекарах дълго време в работа по това.

I said I worked eight or nine years on it.

Казах, че ми отне осем или девет месеца.

And each of these things went along

Всяко от тези неща вървеше

sort of in parallel

един вид паралелно,

but incrementally were a problem of their own.

но все повече ставаше проблем само по себе си.

I worked a long time on figuring out

Работих дълго време по това да открия

how to move the arms over a much greater arc --

как да местя облегалките за ръце по много по-голяма извивка,

that is up and down --

нагоре и надолу,

and make them a lot easier,

и да ги направя много по-прости,

so that you didn't have to use a button.

така че да не се налага да се използва бутон.

And so after many trials, many failures,

И така, след много проби, много грешки,

we came up with a very simple arrangement

стигнахме до една много проста подредба,

in which we could just move

при която бихме могли просто да местим

one arm or the other.

едната или другата облегалка.

And they go up easily.

И се вдигат лесно.

And stop where you want.

Спират, където искате.

You can put them down, essentially out of the way.

Може да ги сваляте надолу, за да не пречат.

No arms at all.

Никакви облегалки, въобще.

Or you can pull them up where you want them.

Или пъм може да ги издърпвате нагоре, където искате да са.

And this was another thing that I felt,

Друго мое усещане.

while not nearly as romantic

Макар и не чак толкова романтично

as Cary Grant,

като Кари Грант,

nevertheless begins to

въпреки това донякъде

grab a little bit of aesthetic

прихващат малко естетика,

operation, aesthetic performance

оперативно естетическо изпълнение,

into a product.

в един продукт.

The next area that was of interest to me

Следващата област, която представляваше интерес за мен,

was the fact that reclining

беше фактът, че облягането

was a very important factor.

беше много важен фактор.

And the more you can recline,

И колкото повече можеш да се облегнеш,

in a way, the better it is.

в известен смисъл, толкова по-добре.

The more the angle between here and here opens up --

Колкото повече се отваря ъгълът между тук и тук,

and nowadays, with a screen in front of you,

а в днешно време - с екран пред теб,

you don't want to have your eye drop too far in the recline,

не искаш окото ти да попадне твърде далеч при облягането.

so we keep it at more or less the same level --

Така че го държим повече или по-малко на същото ниво,

but you transfer weight

но преместваш теглото

off your tailbones.

от опашните си кости.

Would everybody put their hand under their bottom

Бихте ли могли всички да пъхнете ръка под задните си части

and feel their tailbone?

и да пипнете опашната си кост?

(Laughter)

(Смях)

You feel that bone under there?

Усещате ли тази кост там отдолу?

(Laughter)

(Смях)

Just your own.

Само вашата собствена.

(Laughter)

(Смях)

There's two of them, one on either side.

Те са две. По една от всяка страна.

All the weight of your upper torso --

Цялото тегло от горната част на торса ви,

your arms, your head --

ръцете, главата,

goes right down through your back,

отива право надолу през гърба ви,

your spine, into those bones when you sit.

гръбнака ви, в онези кости, когато сядате.

And that's a lot of load.

А това е голямо тегло.

Just relieving your arms with armrests

Само облекчаването на ръцете ви с облегалки за ръце

takes 20 percent of that load off.

отнема 20 процента от това тегло.

Now that, if your spine is not held in a good position,

А това, ако гръбнакът не е държан в добро положение,

will help bend your spine the wrong way, and so on.

ще помогне за огъване на гръбнака ви по погрешен начин, и така нататък.

So to unload

Така че, за да разтовариш

that great weight --

тази огромна тежест,

if that indeed exists --

ако тя наистина съществува,

you can recline.

можеш да се облегнеш.

When you recline you take away a lot of that load

Когато се облегнеш, премахваш голяма част от това тегло

off your bottom end, and transfer it to your back.

от долния си край, и го прехвърляш върху гърба си.

At the same time, as I say, you open up this joint.

В същото време, както казах, отваряш тази става.

And breathability is good.

И дишането е добро.

But to do that, if you have any

Но за да направиш това, ако имаш

amount of recline,

каквато и да е степен на облягане,

it gets to the point where you need a headrest

се стига до точката, при която имаш нужда от облегалка за глава,

because nearly always,

защото почти винаги

automatically hold your head

автоматично държиш глава

in a vertical position, see?

във вертикална позиция, виждате ли?

As I recline, my head says more or less vertical.

Когато се облягам, главата ми остава повече или по-малко вертикална.

Well if you're reclined a great deal,

А ако се облегнеш много,

you have to use muscle force

трябва да използваш мускулна сила,

to hold your head there.

за да държиш главата си там.

So that's where a headrest comes in.

Ето къде идва облегалката за глава.

Now headrest is a challenge

Облегалката за глава е предизвикателство,

because you want it to adjust

защото искаш да се наглася

enough so that it'll fit,

достатъчно, че да приляга,

you know, a tall guy and a short girl.

разбирате ли, на висок мъж и на ниско момиче.

So here we are.

Ето.

I've got five inches of adjustment here

Имам пет инча (12,7 см.) настройка тук,

in order to get the headrest in the right place.

за да се постави облегалката за глава на правилното място.

But then I knew from experience

Но после разбрах от опит

and looking around in offices

и огледи из офиси,

where there were chairs with headrests

където имаше столове с облегалки за глава,

that nobody would ever bother

че никой няма да си направи труда

to reach back and turn a knob

да се протяга назад, да върти копче

and adjust the headrest to put it in position.

и да наглася облегалката за глава, за да я постави в подходящата позиция.

And you need it in a different position

А е нужно да е в различна позиция,

when you're upright, then when you're reclined.

когато си изправен, и после - когато си облегнат.

So I knew that had to be solved, and had to be automatic.

Затова разбрах, че това трябва да се разреши и трябва да е автоматично.

So if you watch this chair

Ако наблюдавате този стол,

as I recline, the headrest comes up

докато се облягам, облегалката за глава се вдига,

to meet my neck.

за да посрещне врата ми.

Ideally you want to put the head support

В идеалния случай искаш да поставиш облегалката за глава

in the cranial area, right there.

в черепната област, точно тук.

So that part of it took a long time

Тази част отне дълго време

to work out.

за изработка.

And there is a variety of other things: the shape of the cushions,

Има и ред дуги неща, формата на възглавниците.

the gel we put.

Гелът, който слагаме -

We stole the idea from bicycle seats,

откраднахме идеята от велосипедните седалки

and put gel in the cushions

и поставихме гел във възглавниците

and in the armrests

и облегалките за ръце,

to absorb point load --

за да абсорбира точков товар -

distributes the loading so you don't get hard spots.

рапределя натоварването, така че да не се получат твърди места.

You cant hit your elbow

Не можеш да си удариш лакътя

on bottom.

отдолу.

And I did want to demonstrate

Наистина исках да демонстрирам

the fact that the chair can accommodate people.

факта, че столът може да се приспособява към хората.

While you're sitting in it you can adjust it

Докато седиш в него, можеш да го нагласиш

down for the five-footer,

надолу за човек с височина пет фута (1,52 м.),

or you can adjust it

или пък можеш да го пригодиш

for the six-foot-six guy --

за човек с височина шест фута (1,83 м.).

all within the scope of a few simple adjustments.

Всичко това - само с няколко прости настройки.

(Applause)

(Аплодисменти)