C.K. Williams: Poetry for all seasons of life

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

I thought I would read poems I have that relate to the subject

Мислех да чета свои стихотворения, свързани с темата

of youth and age.

младост и възраст.

I was sort of astonished to find out how many I have actually.

Бях някак изумен да открия колко много всъщност имам.

The first one is dedicated to

Първото е посветено

Spencer, and his grandmother, who was shocked by his work.

на Спенсър и неговата баба, която била шокирана от работата му.

My poem is called "Dirt."

Стихотворението ми се нарича "Мръсотия".

My grandmother is washing my mouth out with soap;

Баба, ми мие устата със сапун;

half a long century gone

преди половин дълъг век,

and still she comes at me

а тя още идва към мен

with that thick cruel yellow bar.

с онзи дебел, жесток жълт калъп.

All because of a word I said,

Само заради една дума, която казах,

not even said really, only repeated.

всъщност дори не казах, само повторих.

But "Open," she says, "open up!"

Но "Отваряй", казва тя, "отваряй!"

her hand clawing at my head.

Ръката й сграбчва главата ми.

I know now her life was hard;

Сега знам, че животът й е бил труден;

she lost three children as babies,

изгубила е три деца като бебета,

then her husband died too,

после и съпругът й е починал,

leaving young sons, and no money.

оставяйки малки синове, а никакви пари.

She'd stand me in the sink to pee

Тя ме караше да пикая в мивката,

because there was never room in the toilet.

защото никога нямаше място в тоалетната.

But oh, her soap!

Но, о, сапунът й!

Might its bitter burning have been

Дали горчивото му щипене

what made me a poet?

може да ме е направило поет?

The street she lived on was unpaved,

Улицата, на която тя е живяла, е била непавирана.

her flat, two cramped rooms and a fetid kitchen

Апартаментът й, две тесни стаи и една воняща кухня,

where she stalked and caught me.

където тя ме дебнеше и хващаше.

Dare I admit that after she did it

Дръзвам ли да призная, че след като го направи,

I never really loved her again?

никога повече не съм я обичал?

She lived to a hundred,

Тя доживя до сто години,

even then. All along it was the sadness, the squalor,

дори тогава. През цялото време беше тъгата, нищетата,

but I never, until now

но никога, досега,

loved her again.

не съм я обичал отново.

When that was published in a magazine

Когато това беше публикувано в едно списание,

I got an irate letter from my uncle.

получих гневно писмо от чичо си.

"You have maligned a great woman."

"Злепоставил си една прекрасна жена."

It took some diplomacy.

Бе нужна известна дипломация.

This is called "The Dress."

Това се казва "Роклята".

It's a longer poem.

То е по-дълго стихотворение.

In those days,

В онези дни,

those days which exist for me only

онези дни, които съществуват за мен само

as the most elusive memory now,

като най-изплъзващ се спомен сега,

when often the first sound you'd hear in the morning

когато често първият звук, който човек чуваше сутрин,

would be a storm of birdsong,

беше буря от птичи песни,

then the soft clop of the hooves

а после тихото хлопане на копитата

of the horse hauling a milk wagon down your block,

на кон, теглещ каруца с мляко из квартала,

and the last sound at night as likely as not

а последният звук нощем, като нищо

would be your father pulling up in his car,

щеше да е баща ти, пристигащ с колата си,

having worked late again, always late,

отново работил до късно, винаги до късно,

and going heavily down to the cellar, to the furnace,

и слизащ тежко надолу към избата, към пещта,

to shake out the ashes and damp the draft

за да изтърси пепелта и да навлажни тягата,

before he came upstairs to fall into bed --

преди да се качи горе и да падне в леглото -

in those long-ago days,

в онези отдавна отминали дни

women, my mother, my friends' mothers,

жените, майка ми, майките на приятелките ми,

our neighbors, all the women I knew --

съседките ни, всички жени, които познавах...

wore, often much of the day,

носеха, често през голяма част от деня,

what were called housedresses,

така наречените домашни рокли,

cheap, printed, pulpy,

евтини, на фигурки, безформени,

seemingly purposefully shapeless

като че ли умишлено безформени

light cotton shifts that you wore over your nightgown

леки памучни ризи, които обличаш над нощницата си,

and, when you had to go look for a child,

а когато трябва да отидеш да търсиш дете,

hang wash on the line,

да простираш пране на простора

or run down to the grocery store on the corner,

или да изтичаш до бакалията на ъгъла,

under a coat,

под палто,

the twisted hem of the nightgown

усуканият ръб на нощницата

always lank and yellowed,

винаги провиснал и пожълтял,

dangling beneath.

се вееше отдолу.

More than the curlers some of the women

Повече от ролките, които някои от жените

seemed constantly to have in their hair

като че ли постоянно имаха в косите си

in preparation for some great event --

в подготовка за някакво велико събитие -

a ball, one would think --

бал, би си помислил човек -

that never came to pass;

който така и никога не идваше;

more than the way most women's faces

повече от начина, по който лицата на повечето жени

not only were never made up during the day,

не само че никога не бяха гримирани през деня,

but seemed scraped, bleached,

а изглеждаха скалпирани, избелени

and, with their plucked eyebrows, scarily masklike;

и, с изскубаните си вежди, плашещо подобни на маски;

more than all that it was those dresses

повече от всичко това точно онези рокли

that made women so unknowable and forbidding,

правеха жените толкова непознаваеми и отблъскващи,

adepts of enigmas to which men could have no access,

познавачи на загадки, до които мъжете не можеха да имат достъп,

and boys no conception.

а момчетата си нямаха и понятие.

Only later would I see the dresses also

Едва по-късно щях да видя роклите също

as a proclamation:

и като обявление:

that in your dim kitchen, your laundry,

че в мрачната си кухня, прането си,

your bleak concrete yard,

голия си бетонен двор,

what you revealed of yourself

онова, което разкриваш от себе си,

was a fabulation;

беше фабулация;

your real sensual nature,

истинската ви плътска природа,

veiled in those sexless vestments,

завоалирана в тези безполови одежди,

was utterly your dominion.

беше напълно ваш доминион.

In those days, one hid much else as well:

В онези дни човек криеше и много други неща:

grown men didn't embrace one another,

големи мъже не се прегръщаха,

unless someone had died,

освен ако някой не беше умрял,

and not always then; you shook hands

а и тогава не винаги; ръкувахте се

or, at a ball game, thumped your friend's back

или на мач, тупахте приятеля си по гърба

and exchanged blows meant to be codes for affection;

и разменяхте удари, предназначени да са кодове за привързаност;

once out of childhood you'd never again know

веднъж излязъл от детството, никога вече нямаше да познаеш

the shock of your father's whiskers on your cheek,

шока от бащините бакенбарди по бузата си,

not until mores at last had evolved,

не преди нравите най-сетне да еволюират

and you could hug another man, then hold on for a moment,

и да можеш да прегърнеш друг мъж, после да го задържиш за миг,

then even kiss (your fathers bristles

после дори да го целунеш (бакенбардите на баща ти

white and stiff now).

вече бели и твърди).

What release finally, the embrace:

Какво облекчение най-сетне, прегръдката:

though we were wary -- it seemed so audacious --

макар и да бяхме предпазливи - изглеждаше тъй безочливо -

how much unspoken joy there was

колко много неизказана радост имаше

in that affirmation of equality and communion,

в това утвърждение на равенство и взаимност,

no matter how much misunderstanding

независимо колко много неразбиране

and pain had passed between you by then.

и болка е преминала между вас дотогава.

We knew so little in those days,

Знаехме толкова малко в онези дни,

as little as now, I suppose

тъй малко, колкото сега, предполагам

about healing those hurts:

за изцеление на тези рани:

even the women, in their best dresses,

дори жените, в най-хубавите си рокли,

with beads and sequins sewn on the bodices,

с мъниста и пайети, пришити към корсажите,

even in lipstick and mascara,

дори с червило и спирала

their hair aflow,

и пуснати коси,

could only stand wringing their hands,

можеха само да стоят, кършейки ръце,

begging for peace,

молейки се за мир,

while father and son, like thugs,

докато баща и син, като главорези,

like thieves, like Romans,

като крадци, като римляни,

simmered and hissed and hated,

се палеха, съскаха и мразеха,

inflicting sorrows that endured,

причинявайки скърби, които траеха,

the worst anyway,

най-лошите, така или иначе,

through the kiss and embrace,

чрез целувката и прегръдката,

bleeding from brother to brother,

кървяща от брат към брат,

into the generations.

в поколенията.

In those days there was still countryside

В онези дни още имаше провинция

close to the city, farms, cornfields, cows;

близо до града, ферми, царевични поля, крави;

even not far from our building

дори недалеч от нашата сграда

with its blurred brick and long shadowy hallway

със зацапаните й тухли и дългия сенчест коридор

you could find tracts with hills and trees

можеше да се намерят пространства с хълмове и дървета,

you could pretend were mountains and forests.

които можеше да се преструваш, че са планини и гори.

Or you could go out by yourself

Или можеше да излезеш сам

even to a half-block-long empty lot,

дори в дълъг половин квартал празен парцел,

into the bushes: like a creature of leaves you'd lurk,

в храстите: като създание от листа да се таиш,

crouched, crawling, simplified, savage, alone;

приведен, пълзящ, опростен, дивак, сам;

already there was wanting to be simpler,

вече го имаше желанието да си по-прост,

wanting, when they called you,

желание, щом те повикат,

never to go back.

никога да не се върнеш.

(Applause)

(Аплодисменти)

This is another longish one,

Това е друго въздълго,

about the old and the young.

за старите и младите.

It actually happened right at the time we met.

Всъщност се случи точно по времето, когато се срещнахме.

Part of the poem takes place in

Част от действието в стихотворението се развива

space we shared and time we shared.

в пространство, което споделяхме, и време, което споделяхме.

It's called "The Neighbor."

Нарича се "Съседката".

Her five horrid, deformed little dogs

Нейните пет противни, деформирани малки кученца,£

who incessantly yap on the roof under my window.

които непрестанно джафкат на покрива под моя прозорец.

Her cats, God knows how many,

Котките й, Бог знае колко на брой,

who must piss on her rugs --

които сигурно пикаят по чергите й,

her landing's a sickening reek.

площадката й вони отвратително.

Her shadow once, fumbling the chain on her door,

Нейната сянка веднъж, бърникаща веригата на вратата й,

then the door slamming fearfully shut,

после вратата се затвори със страховит трясък,

only the barking and the music -- jazz --

само лаят и музиката - джаз -

filtering as it does, day and night into the hall.

се процеждаше ден и нощ в преддверието.

The time it was Chris Connor singing "Lush Life" --

Имаше време, когато това бе Крис Конър, пеещ "Тучен живот"...

how it brought back my college sweetheart,

как ми припомняше любимата ми от колежа,

my first real love, who -- till I left her --

първата ми истинска любов, която... докато я напуснах...

played the same record.

пускаше същата плоча.

And head on my shoulder, hand on my thigh,

С глава на рамото ми, ръка на бедрото ми,

sang sweetly along, of regrets and depletions

сладко припяваше за съжаления и изтощения,

she was too young for,

за каквито бе твърде млада,

as I was too young, later, to believe in her pain.

и аз бях твърде млад, по-късно, да повярвам в нейната болка.

It startled, then bored, then repelled me.

Тя ме стресна, после отегчи, после ме отблъсна.

My starting to fancy she'd ended up in this fire-trap

Началото на фантазията, която тя привърши в този огнен капан

in the Village, that my neighbor was her.

във Вилидж, че съседка ми бе тя.

My thinking we'd meet, recognize one another,

Мисълта ми, че ще се срещнем, ще се разпознаем един друг,

become friends, that I'd accomplish a penance.

ще станем приятели, че ще постигна изкупление.

My seeing her, it wasn't her, at the mailbox.

Когато я видях, не беше тя, при пощенската кутия.

Gray-yellow hair, army pants under a nightgown,

Сиво-жълта коса, армейски панталони под нощница,

her turning away, hiding her ravaged face

тя се обърна настрани, скривайки съсипаното си лице

in her hands, muttering an inappropriate "Hi."

в ръцете си, измърморвайки неподходящо "Здрасти".

Sometimes there are frightening goings-on in the stairwell.

Понякога по стълбището стават плашещи неща.

A man shouting, "Shut up!" The dogs frantically snarling,

Мъж крещи: "Млък!" Кучетата ръмжат като обезумели,

claws scrabbling, then her -- her voice

скърцат с челюсти, после тя - нейният глас

hoarse, harsh, hollow,

дрезгав, остър, кух,

almost only a tone,

почти само един тон,

incoherent, a note, a squawk,

несвързан, една нота, един грак,

bone on metal, metal gone molten,

кост върху метал, разтопен метал,

calling them back,

да ги вика да се върнат:

"Come back darlings, come back dear ones.

"Върнете се, милички, върнете се, скъпи.

My sweet angels, come back."

Сладки ангелчета, върнете се."

Medea she was, next time I saw her.

Тя бе Медея, следващия път, щом я видях.

Sorceress, tranced, ecstatic,

Чародейка в транс, в екстаз,

stock-still on the sidewalk

застинала като пън на уличката

ragged coat hanging agape,

с разтворено парцаливо палто,

passersby flowing around her,

минувачите се стичат около нея,

her mouth torn suddenly open

устата й - внезапно отворена,

as though in a scream,

като че ли в писък,

silently though, as though only in her brain

но мълчаливо, като че само в нейния мозък

or breast had it erupted.

или гръд бе избухнал той.

A cry so pure, practiced, detached,

Вик, тъй чист, упражнен, отделен,

it had no need of a voice,

той нямаше нужда от глас

or could no longer bear one.

или вече не можеше да понесе такъв.

These invisible links that allure,

Тези невидими връзки, които подмамват,

these transfigurations, even of anguish, that hold us.

тези преображения, дори от терзание, които ни държат.

The girl, my old love,

Момичето, моята стара любов,

the last lost time I saw her

последния изгубен път, когато я видях,

when she came to find me at a party,

когато тя дойде да ме открие на едно парти,

her drunkenly stumbling, falling,

пиянското й препъване, падане,

sprawling, skirt hiked, eyes veined red,

просване, запретната пола, зачервени очи,

swollen with tears, her shame,

подути от плач, срамът й,

her dishonor.

безчестието й.

My ignorant, arrogant coarseness,

Моята невежа, арогантна грубост,

my secret pride, my turning away.

моята тайна гордост, отвръщането ми.

Still life on a rooftop,

Натюрморт върху покрив,

dead trees in barrels, a bench broken,

мъртви дървета във варели, счупена пейка,

dogs, excrement, sky.

кучета, екскременти, небе.

What pathways through pain,

Какви пътеки през болка,

what junctures of vulnerability,

какви свръзки от ранимост,

what crossings and counterings?

какви пресечки и противопоставяния?

Too many lives in our lives already,

Твърде много животи вече в нашите животи,

too many chances for sorrow,

твърде много шансове за тъга,

too many unaccounted-for pasts.

твърде много минало без свидетелства.

"Behold me," the god of frenzied,

"Погледни ме", богът на обезумелите,

inexhaustible love says,

неизчерпаемата любов казва,

rising in bloody splendor, "Behold me."

издигайки се в кървав блясък, "Погледни ме".

Her making her way

Тя си проправя път

down the littered vestibule stairs,

по мръсните стълби на вестибюла,

one agonized step at a time.

една отчаяна стъпка след друга.

My holding the door.

Аз задържам вратата.

Her crossing the fragmented tiles,

Тя прекосява начупените плочки,

faltering at the step to the street,

залитайки при стъпката към улицата,

droning, not looking at me,

провлачено, без да ме гледа,

"Can you help me?"

"Може ли да ми помогнете?"

Taking my arm, leaning lightly against me.

Взема ръката ми, опира се леко на мен.

Her wavering step into the world.

Колебливата й стъпка в света.

Her whispering, "Thanks love." Lightly, lightly against me.

Шепотът й: "Благодаря, мили." Леко, леко на мен.

(Applause)

(Аплодисменти)

I think I'll lighten up a little.

А сега, мисля - нещо по-леко.

(Laughter)

(Смях)

Another, different kind of poem of youth and age.

Друг, различен вид стихотворение за младост и възраст.

It's called "Gas."

Нарича се "Газ".

(Laughter)

(Смях)

Wouldn't it be nice, I think,

Няма ли да е хубаво, си мисля,

when the blue-haired lady in the doctor's waiting room

когато синьокосата дама в чакалнята на доктора

bends over the magazine table

се наведе над масата със списания

and farts, just a little,

и пръдне, съвсем малко,

and violently blushes.

и яростно се изчерви.

Wouldn't it be nice if intestinal gas

Няма ли да е хубаво, ако чревните газове

came embodied in visible clouds,

излизаха, въплътени във видими облаци,

so she could see that her really quite inoffensive pop

за да може тя да види, че нейното доста безобидно изпускане

had only barely grazed my face

едва е докоснало лицето ми,

before it drifted away.

преди да се разнесе.

(Laughter)

(Смях)

Besides, for this to have happened now

Освен това, да се случи сега

is a nice coincidence. Because not an hour ago,

е хубаво съвпадение. Защото преди няма и час,

while we were on our walk,

докато бяхме на разходка,

my dog was startled by a backfire

кучето ми се стресна от автомобилни газове

and jumped straight up like a horse bucking.

и се изправи нагоре като подплашен кон.

And that brought back to me the stable

А това ме върна към конюшнята,

I worked on weekends when I was 12,

където работех през уикендите, когато бях 12-годишен,

and a splendid piebald stallion,

и един прекрасен пъстър жребец,

who whenever he was mounted would buck just like that,

който винаги, щом го яхнеха, се изправяше точно така,

though more hugely of course,

макар и далеч по-нависко, разбира се,

enormous, gleaming, resplendent.

огромен, лъскав, бляскав.

And the woman, her face abashedly buried

А жената, сега смутено забила лице

in her "Elle" now, reminded me --

в своето "Ел", ми припомни...

I'd forgotten that not the least part of my awe

бях забравил, че не най-малката част от благоговението ми

consisted of the fact that with every jump he took

се състоеше от факта, че с всеки скок, който правеше,

the horse would powerfully fart.

конят мощно пръдваше.

Phwap! Phwap! Phwap!

Фуап! Фуап! Фуап!

Something never mentioned

Нищо, никога неспоменавано

in the dozens of books about horses

в дузините книги, за коне

and their riders I devoured in those days.

и техните ездачи, които поглъщах в онези дни.

All that savage grandeur,

Цялото това диво величие,

the steely glinting hooves,

стоманено просветващите копита,

the eruptions driven from the creature's mighty innards,

изригванията, идващи от мощните вътрешности на създанието,

breath stopped, heart stopped, nostrils madly flared,

затаен дъх, спряло сърце, диво разширени ноздри,

I didn't know if I wanted to break him, or be him.

не знаех дали искам да го пречупя, или да бъда него.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

This is called "Thirst."

Това се казва "Жажда".

Many -- most of my poems actually

Много... повечето от моите стихотворения всъщност

are urban poems. I happen to be reading a bunch that aren't.

са градски стихове. Случайно чета някои, които не са.

"Thirst."

"Жажда".

Here was my relation with the woman who lived all last autumn and winter,

Тук беше моята връзка с жената, която живя цялата минала есен и зима,

day and night, on a bench

ден и нощ, на една пейка

in the 103rd Street subway station,

в станцията на метрото на 103-та улица,

until finally one day she vanished.

докато накрая един ден изчена.

We regarded each other, scrutinized one another.

Наблюдавахме се един друг, изследвахме се един друг.

Me shyly, obliquely, trying not to be furtive.

Аз - плахо, косо, опитвайки се да не съм прикрит.

She boldly, unblinkingly, even pugnaciously,

Тя - дръзко, немигащо, дори войнствено,

wrathfully even, when her bottle was empty.

гневно дори, когато бутилката й бе празна.

I was frightened of her. I felt like a child.

Плашех се от нея. Чувствах се като дете.

I was afraid some repressed part of myself

Страхувах се, че някоя потисната част от самия мен

would go out of control, and I'd be forever entrapped

ще излезе от контрол, и ще бъда вечно хванат в капан

in the shocking seethe of her stench.

в шокиращия кипеж на нейната воня.

Not excrement merely, not merely surface

Не само екскременти, не само немити

and orifice going unwashed,

повърхност и отвърстие,

rediffusion of rum,

разпръскване на ром,

there was will in it,

в нея имаше воля

and intention, power and purpose --

и намерение, сила и цел,

a social, ethical rage and rebellion --

социална, етична ярост и недоволство,

despair too, though, grief, loss.

също обаче и отчаяние, мъка, загуба.

Sometimes I'd think I should take her home with me,

Понякога си мисля, тябва да я взема у дома с мен,

bathe her, comfort her, dress her.

да я изкъпя, да я утеша, да я облека.

She wouldn't have wanted me to, I would think.

Тя не би искала да го сторя, си мислех.

Instead, I'd step into my train.

Вместо това пристъпвах във влака си.

How rich I would think, is the lexicon

Колко богат бих си помислил, че е речникът

of our self-absolving.

на нашето самоопрощение.

How enduring, our bland fatal assurance

Колко трайно, любезното ни уверение,

that reflection is righteousness being accomplished.

че размишлението е осъществена праведност

The dance of our glances,

Танцът на нашите погледи,

the clash, pulling each other through

сблъсъкът, изтеглящ един друг

our perceptual punctures,

през възприятийните ни пробойни,

then holocaust, holocaust,

после холокост, холокост.

host on host of ill, injured presences,

Множество връз множество от болни, ранени присъствия,

squandered, consumed.

прахосани, погълнати.

Her vigil somewhere I know continues.

Знам, нейното бдение продължава нейде.

Her occupancy, her absolute, faithful attendance.

Нейното обитание, нейното абсолютно, вярно присъствие.

The dance of our glances, challenge, abdication,

Танцът на нашите погледи, предизвикателство, отказ,

effacement, the perfume of our consternation.

заличаване, парфюмът на нашия ужас.

(Applause)

(Аплодисменти)

This is a newer poem, a brand new poem.

Това е едно по-ново стихотворение, чисто ново стихотворение.

The title is "This Happened."

Заглавието е "Това се случи".

A student, a young woman

Една ученичка, млада жена

in a fourth-floor hallway of her lycee,

в коридора на четвъртия етаж на своя лицей,

perched on the ledge of an open window

кацнала на перваза на отворен прозорец,

chatting with friends between classes;

бъбри с приятелки между часовете;

a teacher passes and chides her,

учителка минава и я смъмря:

"Be careful, you might fall,"

"Внимавай, може да паднеш",

almost banteringly chides her,

смъмря я почти шеговито,

"You might fall,"

"Може да паднеш",

and the young woman, 18, a girl really,

а младата жена, на осемнадесет, всъщност момиче,

though she wouldn't think that,

макар и да не би си помислила това,

as brilliant as she is, first in her class,

тъй като е блестяща, първа в класа си,

and "Beautiful, too," she's often told,

а "Също и красива", казват й често,

smiles back, and leans into the open window,

се усмихва в отговор и се навежда през отворения прозорец,

which wouldn't even be open if it were winter --

който дори не би бил отворен, ако беше зима.

if it were winter someone would have closed it ("Close it!") --

Ако беше зима, някой би го затворил ("Затвори го!")

leans into the window, farther, still smiling,

Навежда се още повече през прозореца, още усмихната,

farther and farther, though it takes less time

все по-нататък и по-нататък, макар и да отнема по-малко време от това,

than this, really an instant, and lets herself fall.

всъщност миг, и се оставя да падне.

Herself fall.

Оставя се да падне.

A casual impulse, a fancy,

Случаен импулс, прищявка,

never thought of until now, hardly thought of even now ...

никога непомислена досега, едва ли мислена и сега...

No, more than impulse or fancy,

Не, повече от импулс или прищявка,

the girl knows what she's doing,

момичето знае какво прави,

the girl means something,

момичето иска да каже нещо.

the girl means to mean,

Момичето има предвид, че иска да каже,

because it occurs to her in that instant,

защото й хрумва в този момент,

that beautiful or not, bright yes or no,

че красива или не, умна - да или не,

she's not who she is,

тя не е онази, която е,

she's not the person she is,

тя не е личността, която е,

and the reason, she suddenly knows,

а причината, разбира тя внезапно

is that there's been so much premeditation

е, че е имало толкова много предумисъл

where she is, so much plotting and planning,

къде е тя, толкова много заговорничене и планиране,

there's hardly a person where she is,

че едва ли има личност там, където е тя,

or if there is, it's not her, or not wholly her,

или ако има, не е тя, или не напълно тя,

it's a self inhabited, lived in by her,

тя е самообитавана, в нея живее тя

and seemingly even as she thinks it

и като че ли дори като го мисли,

she knows what's been missing:

тя знае какво липсва:

grace,

грация,

not premeditation but grace,

не предумисъл, а грация,

a kind of being in the world spontaneously,

един вид да бъдеш в света спонтанно,

with grace.

с грация.

Weightfully upon me was the world.

Тежка върху мен бе тази дума.

Weightfully this self which graced the world

Тежка - тази личност, която красеше света,

yet never wholly itself.

и все пак не бе изцяло себе си.

Weightfully this self which weighed upon me,

Тежко тази личност, която тежеше върху мен,

the release from which is what I desire

освобождението от която копнея

and what I achieve.

и което постигам.

And the girl remembers, in this infinite instant

А момичето си спомня, в този безкраен миг

already now so many times divided,

вече толкова много пъти разделян,

the sadness she felt once,

тъгата, която е усетила нявга,

hardly knowing she felt it,

едва знаейки, че я усеща,

to merely inhabit herself.

само да обитава самата себе си.

Yes, the girl falls, absurd to fall,

Да, момичето пада, абсурдно пада,

even the earth with its compulsion

дори земята със своята принуда

to take unto itself all that falls

да поеме в себе си всичко, което падне,

must know that falling is absurd,

трябва да знае, че падането е абсурдно,

yet the girl falling isn't myself,

и все пак падащото момиче не съм самият аз,

or she is myself,

или тя е самият аз,

but a self I took of my own volition unto myself.

но една личност, която съм поел по своя собствена воля върху себе си.

Forever. With grace.

Завинаги. С грация.

This happened.

Това се случи.

(Applause)

(Аплодисменти)

I'll read just one more. I don't usually say that.

Ще прочета още само едно. Обикновено не казвам това.

I like to just end.

Обичам просто да приключвам.

But I'm afraid that Ricky will come out here

Но се страхувам, че Рики ще излезе тук навън

and shake his fist at me.

и ще ме заплаши с юмрук.

This is called "Old Man," appropriately enough.

Това се казва "Старец", доста подходящо.

"Special: big tits,"

Специално. Големи цици.

Says the advertisement for a soft-core magazine

Пише в рекламата от софт-порно списанието

on our neighborhood newsstand.

в будката в нашия квартал.

But forget her breasts.

Но забрави гърдите й.

A lush, fresh-lipped blond,

Сочна блондинка със свежи устни,

skin glowing gold, sprawls there,

със златно блестяща кожа, се изтяга там,

resplendent.

бляскава.

60 nearly, yet these hardly tangible,

Почти на 60, и все пак тези едва осезаеми,

hardly better than harlots, can still stir me.

едва ли по-добри от блудници, още могат да ме раздвижат.

Maybe a coming of age in the

Може би остаряването

American sensual darkness,

в американската плътска тъмнина,

never seeing an unsmudged nipple,

никога да не виждаш неразмазано зърно на гръд,

an uncensored vagina,

нецензурирана вагина,

has left me forever infected

ме е оставило завинаги заразен

with an unquenchable lust of the eye.

с неутолима похот на окото.

Always that erotic murmur,

Винаги това еротично мърморене,

I'm hardly myself

едва съм самият себе си,

if I'm not in a state of incipient desire.

ако не съм в състояние на начеваща страст.

God knows though,

Бог знае обаче,

there are worse twists your obsessions can take.

натрапчивите идеи могат да вземат и по-лоши обрати.

Last year in Israel, a young ultra-orthodox Rabbi

Миналата година в Израел един млад, ултра-ортодоксален равин,

guiding some teenage girls through the Shrine of the Shoah

водещ някакви тийнейджърки през Светилището на Шоа,

forbade them to look in one room.

им забрани да погледнат в една стая.

Because there were images in it he said were licentious.

Защото в нея имаше образи, които каза, че са непристойни.

The display was a photo. Men and women stripped naked,

Беше изложена снимка. Мъже и жени, съблечени голи,

some trying to cover their genitals,

някои опитващи се да прикрият гениталиите си,

others too frightened to bother,

други - твърде изплашени, за да си дават труд,

lined up in snow

строени в сняг,

waiting to be shot and thrown into a ditch.

чакащи да бъдат застреляни и хвърлени в ров.

The girls, to my horror,

Момичетата, за мой ужас,

averted their gaze.

отклониха взора си.

What carnal mistrust had their teacher taught them.

На какво плътско недоверие ги бе научил учителят им.

Even that though. Another confession:

Дори и така да е. Друга изповед.

Once in a book on pre-war Poland,

Някога в една книга в предвоенна Полша,

a studio portrait, an absolute angel,

един студиен портрет, един абсолютен ангел,

an absolute angel with tormented, tormenting eyes.

абсолютен ангел с измъчени, измъчващи очи.

I kept finding myself at her page.

Постоянно се оказвах на нейната страница.

That she died in the camps made her --

Това, че е загинала в лагерите, я е направило...

I didn't dare wonder why --

не дръзвах да се чудя защо...

more present, more precious.

по-присъстваща, по-ценна.

Died in the camps, that too people --

Загинала в лагерите, които хората също...

or Jews anyway --

или поне евреите...

kept from their children back then.

са пазели от децата си по онова време.

But it was like sex, you didn't have to be told.

Но е било като секса, не се е налагало да ти казват.

Sex and death, how close they can seem.

Секс и смърт, колко близки могат да изглеждат те.

So constantly conscious now of death moving towards me,

И така, постоянно съзнаващ сега смъртта, движеща се към мен,

sometimes I think I confound them.

понякога мисля, че ги обърквам.

My wife's loveliness almost consumes me.

Прелестта на жена ми почти ме поглъща.

My passion for her goes beyond reasonable bounds.

Страстта ми към нея стига отвъд разумни граници.

When we make love, her holding me

Когато се любим, тя ме прегръща

everywhere all around me,

навсякъде около мен,

I'm there and not there.

там съм и не съм там.

My mind teems, jumbles of faces, voices, impressions,

Умът ми гъмжи от разбъркани лица, гласове, впечатления,

I live my life over, as though I were drowning.

преживявам живота си, като че ли се давя.

Then I am drowning, in despair

После се давя - в отчаяние,

at having to leave her,

че трябва да я оставя,

this, everything, all,

това, всичко, всичко,

unbearable, awful.

непоносимо, ужасно.

Still, to be able to die

И все пак да можеш да умреш

with no special contrition,

без никакво специално угризение,

not having been slaughtered, or enslaved.

без да си бил посечен или поробен.

And not having to know history's next

И да не се налага да знаеш следващата

mad rage or regression,

луда ярост или упадък на историята,

it might be a relief.

би могло да е облекчение.

No. Again, no.

Не. Отново, не.

I don't mean that for a moment.

Нямам това предвид и за миг.

What I mean is the world holds me so tightly --

Онова, което имам предвид е, че светът ме прегръща тъй силно -

the good and the bad --

доброто и злото -

my own follies and weakness

собствените ми глупости и слабост -

that even this counterfeit Venus

че дори тази подправена Венера

with her sham heat, and her bosom probably plumped

с престорената си жар и пазвата си,

with gel, so moves me

вероятно подпълнена с гел, все пак ме трогва,

my breath catches.

Затаявам дъх.

Vamp. Siren. Seductress.

Вамп. Сирена. Прелъстителка.

How much more she reveals

Колко повече разкрива тя

in her glare of ink than she knows.

в своя блясък от мастило, отколкото знае.

How she incarnates

Как въплъщава

our desperate human need for regard,

отчаяната ни човешка нужда от зачитане,

our passion to live in beauty,

страстта ни да живеем в красота,

to be beauty, to be cherished by glances,

да бъдем красота, да ни подхранват с погледи,

if by no more, of something like love,

ако не и с повече, от нещо като любов,

or love.

или любов.

Thank you.

Благодаря

(Applause)

(Аплодисменти)