Bruce Feiler: The council of dads

Translator: Darina Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

My story actually began when I was four years old

Моята история всъщност започна, когато бях на четири години

and my family moved to a new neighborhood

и моето семейство се премести в нов квартал

in our hometown of Savannah, Georgia.

в родния ни град Савана, Джорджия.

And this was the 1960s

И това беше през 1960-те години,

when actually all the streets in this neighborhood

когато в действителност всички улици в този квартал

were named after Confederate war generals.

бяха именувани на генерали от Конфедерацията от Гражданската война.

We lived on Robert E. Lee Boulevard.

Живеехме на Робърт Лий булевард.

And when I was five,

И когато бях на пет години,

my parents gave me an orange Schwinn Sting-Ray bicycle.

родителите ми ми подариха един портокалов Швин Стингрей велосипед.

It had a swooping banana seat and those ape hanger handlebars

Той имаше спускаща се бананова седалка и кормило като маймунска закачалка,

that made the rider look like an orangutan.

които правеха водача да прилича на орангутан.

That's why they were called ape hangers.

Ето защо те се наричат маймунски закачалки.

They were actually modeled on hotrod motorcycles of the 1960s,

Те са всъщност подобие на хот-род мотоциклетите от 1960-те,

which I'm sure my mom didn't know.

което съм сигурен, че майка ми не знаеше.

And one day I was exploring this cul-de-sac

И един ден аз проучвах тази задънена улица,

hidden away a few streets away.

скрита на няколко пресечки.

And I came back,

И се върнах,

and I wanted to turn around and get back to that street more quickly,

и исках да обърна посоката и се опитвах да се върна на улицата по-бързо,

so I decided to turn around in this big street

затова реших да се обърна на тази голяма улица,

that intersected our neighborhood,

която пресича нашия квартал,

and wham! I was hit by a passing sedan.

и фрас! Бях ударен от минаващ седан.

My mangled body flew in one direction,

Моето смлято тяло отлетя в една посока,

my mangled bike flew in the other.

моето смачкано колело отлетя в другата.

And I lay on the pavement stretching over that yellow line,

И аз лежах на тротоара прострян върху тази жълта линия,

and one of my neighbors came running over.

и един от съседите ми дойде тичайки.

"Andy, Andy, how are you doing?" she said, using the name of my older brother.

"Анди, Анди, как си?", каза тя, като използва името на по-възрастния ми брат.

(Laughter)

(Смях)

"I'm Bruce," I said, and promptly passed out.

"Аз съм Брус", казах аз, и бързо припаднах.

I broke my left femur that day --

Аз си счупих лявата бедрена кост този ден -

it's the largest bone in your body --

това е най-голямата кост в тялото ви -

and spent the next two months in a body cast

и прекарах следващите два месеца в гипсова отливка,

that went from my chin to the tip of my toe

която продължаваше от брадата до върха на пръстите ми

to my right knee,

на дясното ми коляно,

and a steel bar went from my right knee

и стоманено парче от дясното ми коляно

to my left ankle.

до левия ми глезен.

And for the next 38 years,

И за следващите 38 години,

that accident was the only medically interesting thing

това произшествие бе единственото медицински интересно нещо,

that ever happened to me.

което някога ми се е случвало.

In fact, I made a living by walking.

Всъщност, аз се прехранвам с ходене.

I traveled around the world, entered different cultures,

Пътувах по света, навлизайки в различни култури,

wrote a series of books about my travels,

написах поредица от книги за пътуванията си,

including "Walking the Bible."

включително и "По пътя на Библията."

I hosted a television show by that name

Имах телевизионно шоу с това име

on PBS.

по PBS. (Публична амриканска телевизия)

I was, for all the world, the "walking guy."

За целия свят, аз бях ходещия човек.

Until, in May 2008,

Докато, през май 2008 г.

a routine visit to my doctor

рутинно посещение при моя лекар

and a routine blood test

и рутинен тест на кръвта

produced evidence in the form of an alkaline phosphatase number

представиха доказателства под формата на алкална фосфатаза,

that something might be wrong with my bones.

че нещо може да не е наред с костите ми.

And my doctor, on a whim, sent me to get a full-body bone scan,

И моя лекар, на момента, ме изпрати да направя сканиране на костите на цялото тяло,

which showed that there was some growth in my left leg.

което показа, че е налице растеж в левия ми крак.

That sent me to an X-ray, then to an MRI.

Това ме прати на рентгенова снимка, след това на МРТ (Магнитно Резонансна Томография)

And one afternoon, I got a call from my doctor.

И един ден, моя лекар ми се обади.

"The tumor in your leg

"Туморът на крака ти

is not consistent with a benign tumor."

не наподобява доброкачествен тумор."

I stopped walking,

Спрях да ходя.

and it took my mind a second to convert that double negative

Отне ми една секунда да обърна това двойно отрицание,

into a much more horrifying negative.

в много по-ужасяващо отрицание.

I have cancer.

Имам рак.

And to think that the tumor was in the same bone,

И да си помисля, че туморът е бил в същата кост,

in the same place in my body

на същото място в тялото ми,

as the accident 38 years earlier --

както на инцидента 38 години по-рано.

it seemed like too much of a coincidence.

Изглеждаше като твърде голямо съвпадение.

So that afternoon, I went back to my house,

Така че този следобед, аз се върнах в къщи,

and my three year-old identical twin daughters, Eden and Tybee Feiler,

и три годишните ми дъщери близначки, Идън и Тайби Файлър,

came running to meet me.

дотичаха да ме посрещнат.

They'd just turned three,

Те тъкмо бяха станали на три години,

and they were into all things pink and purple.

и бяха обладани от всички неща, розови и лилави.

In fact, we called them Pinkalicious and Purplicious --

Всъщност, ние ги наричахме Розовка и Лилавка -

although I must say, our favorite nickname

макар че трябва да призная, че любимия ни псевдоним

occurred on their birthday, April 15th.

стана на рождения им ден, 15 април.

When they were born at 6:14 and 6:46

Когато те са родиха в 06:14 и 06:46

on April 15, 2005,

на 15 април 2005 г.

our otherwise grim, humorless doctor looked at his watch,

нашия иначе мрачен, без чувство за хумор лекар си погледна часовника,

and was like, "Hmm, April 15th -- tax day.

и каза: "Хм, 15 април - данъчен ден.

Early filer and late filer."

Ранен платец, късен платец." ('римува се с фамилията на говорителя)

(Laughter)

(Смях)

The next day I came to see him. I was like, "Doctor, that was a really good joke."

На следващия ден дойдох да го видя. Аз казах, "Докторе, това бе много добра шега."

And he was like, "You're the writer, kid."

И той отговори: "Ти си писателя, хлапе."

Anyway -- so they had just turned three,

Както и да е - те тъкмо станаха на три,

and they came and they were doing this dance they had just made up

и те дойдоха и играеха този танц, който току-що бяха измислили,

where they were twirling faster and faster until they tumbled to the ground,

където те се въртяха все по-бързо и по-бързо, докато не тупваха на земята,

laughing with all the glee in the world.

смеейки се с всичката радост на света.

I crumbled.

Аз рухнах.

I kept imagining all the walks I might not take with them,

Продължих да си представям всички разходки, които може и да не направя с тях,

the art projects I might not mess up,

художествените проекти, които може и да не объркам,

the boyfriends I might not scowl at,

гаджетата на които може и да не се намръщя,

the aisles I might not walk down.

брачните пътеки които може и да не извървя с тях.

Would they wonder who I was, I thought.

Ще се чудят ли кой съм бил, помислих си.

Would they yearn for my approval,

Ще копнеят ли за моето одобрение,

my love, my voice?

моята любов, моя глас?

A few days later, I woke with an idea

След няколко дни се събудих с една идея

of how I might give them that voice.

за това как мога да им дам този глас.

I would reach out to six men

Ще се обърна към шест мъже

from all parts of my life

от всички части на моя живот

and ask them to be present

и ще ги помоля да присъстват

in the passages of my daughters' lives.

в пасажи от живота на дъщерите ми.

"I believe my girls will have plenty of opportunities in their lives,"

"Вярвам, че моите момичета ще имат много възможности в живота си,"

I wrote these men.

написах на тези хора.

"They'll have loving families and welcoming homes,

"Те ще имат любящи семейства и приветливи къщи,

but they may not have me.

но няма да могат да ме имат мен.

They may not have their dad.

Те няма да могат да имат техния баща.

Will you help be their dad?"

Ще помогнете ли като бъдете техния баща?"

And I said to myself

И аз си казах:

I would call this group of men "the Council of Dads."

"Ще нарека тази група мъже съвета на бащите."

Now as soon as I had this idea,

Сега, веднага след като ми хрумна тази идея,

I decided I wouldn't tell my wife. Okay.

реших, че не няма да кажа на жена ми. Добре.

She's a very upbeat,

Тя е много оптимистичен,

naturally excited person.

естествено вълнуващ се човек.

There's this idea in this culture -- I don't have to tell you --

Има такава идея в тази култура - не трябва да ви казвам -

that you sort of "happy" your way through a problem.

че човек посреща щастливо всички изпречващи се проблеми.

We should focus on the positive.

Трябва да се концентрираме върху положителното.

My wife, as I said, she grew up outside of Boston.

Жена ми, както казах, е израснала извън Бостън.

She's got a big smile. She's got a big personality.

Тя има голяма усмивка. Има голяма личност.

She's got big hair --

Тя има голяма коса.

although, she told me recently, I can't say she has big hair,

Въпреки че, ми каза наскоро, че не мога да кажа, че тя има огромна коса,

because if I say she has big hair,

защото, ако кажа, че има голяма коса,

people will think she's from Texas.

хората ще си помислят, че тя е от Тексас.

And it's apparently okay to marry a boy from Georgia,

И очевидно е добре да се ожени за момче от Джоржия,

but not to have hair from Texas.

но не и да има коса от Тексас.

And actually, in her defense, if she were here right now,

И действително, в нейна защита, ако тя беше тук сега,

she would point out that, when we got married in Georgia,

тя би отбелязала, че когато се оженихме в Джоржия,

there were three questions

имаше три въпроса

on the marriage certificate license,

в свидетелството за сключен граждански брак,

the third of which was, "Are you related?"

третия от които беше: "Свързани ли сте?"

(Laughter)

(Смях)

I said, "Look, in Georgia at least we want to know.

Аз казах: "Вижте, в Джоржия поне ни интересува.

In Arkansas they don't even ask."

В Арканзас, те дори не те питат."

What I didn't tell her is, if she said, "Yes," you could jump.

Това, което не й казах е, че ако тя каже "Да", можеш да скочиш.

You don't need the 30-day waiting period.

Не се нуждаеш от 30 дни период на изчакване.

Because you don't need the get-to-know-you session at that point.

Защото не е нужна опознаваща сесия в този момент.

So I wasn't going to tell her about this idea,

Така че аз нямаше да й кажа за тази идея,

but the next day I couldn't control myself, I told her.

но на следващия ден не можах да се контролирам и й казах.

And she loved the idea,

И тя заобича идеята,

but she quickly started rejecting my nominees.

но бързо започна да отхвърля моите кандидати.

She was like, "Well, I love him, but I would never ask him for advice."

Тя твърдеше: "Е, обичам го, но никога няма да го попитам за съвет."

So it turned out that starting a council of dads

Така се оказа, че започването на съвета на бащите

was a very efficient way to find out

е много ефикасен начин да се разбере,

what my wife really thought of my friends.

какво жена ми наистина мислеше за моите приятели.

(Laughter)

(Смях)

So we decided that we needed a set of rules,

Така че решихме, че имаме нужда от набор от правила,

and we came up with a number.

и стигнахме до даден брой.

And the first one was no family, only friends.

И първият бе, без членове на семейството, само приятели.

We thought our family would already be there.

Мислехме, че семейството ни ще бъде така или иначе вече налице.

Second, men only.

Второ, само мъже.

We were trying to fill the dad-space in the girls' lives.

Опитвахме се да запълним пространството на бащата в живота на момичетата.

And then third, sort of a dad for every side.

И после на трето място, нещо като баща за всяка страна.

We kind of went through my personality

Ние опитахме да преценим моята личност

and tried to get a dad who represented each different thing.

и се опитахме да осигурим баща, който представляваше различно нещо.

So what happened was I wrote a letter to each of these men.

И така, това което се случи е, че написах писмо до всеки един от тези мъже.

And rather than send it,

И вместо да го изпратя,

I decided to read it to them in person.

реших да им го прочета лично.

Linda, my wife, joked that it was like having six different marriage proposals.

Линда, жена ми, се пошегува, че това беше като да имаш шест различни предложения за брак.

I sort of friend-married each of these guys.

Аз като че ли се ожених приятелски за всеки един от тези мъже.

And the first of these guys was Jeff Schumlin.

И първият от тези момчета е Джеф Шумлин.

Now Jeff led this trip I took to Europe

Сега, Джеф водеше това пътуване което направих в Европа,

when I graduated from high school in the early 1980s.

когато завърших гимназията в началото на 1980-те.

And on that first day we were in this youth hostel in a castle.

И на този първи ден бяхме в този младежки хостел в замък.

And I snuck out behind,

И аз се измъкнах отзад.

and there was a moat, a fence and a field of cows.

Имаше ров, ограда и поле с крави.

And Jeff came up beside me and said,

И Джеф дойде при мен и каза:

"So, have you ever been cow tipping?"

"Така, да не би да буташ кравите?"

I was like, "Cow tipping?

Аз учудено, "Бутам кравите?"

He was like, "Yeah. Cows sleep standing up.

Той утвърдително, "Да. Кравите спят изправени.

So if you approach them from behind, down wind,

Така че, ако се приближиш отзад, от насрещната страна на вятъра,

you can push them over and they go thud in the mud."

можеш да ги побутнеш и да тупнат в калта. "

So before I had a chance to determine whether this was right or not,

Така че, преди да имам възможност да преценя дали това е правилно или не,

we had jumped the moat, we had climbed the fence,

ние бяхме прескочили рова, изкачихме оградата,

we were tiptoeing through the dung

стъпвахме на пръсти през тора

and approaching some poor, dozing cow.

и достигнахме няколко бедни, дремещи крави.

So a few weeks after my diagnosis,

И така няколко седмици след диагнозата ми,

we went up to Vermont,

отидохме до Вермонт,

and I decided to put Jeff as the first person in the Council of Dads.

и аз реших да направя Джеф първият член в съвета на бащите.

And we went to this apple orchard, and I read him this letter.

И отидохме в тази ябълкова градина, и аз му прочетох това писмо.

"Will you help be their dad?"

"Ще помогнеш ли да бъдеш техния баща?"

And I got to the end -- he was crying and I was crying --

И стигнах до края - той плачеше и аз плачех -

and then he looked at me, and he said, "Yes."

и тогава той ме погледна и каза: "Да."

I was like, "Yes?"

Аз учудено, "Да?"

I kind of had forgotten there was a question at the heart of my letter.

Някакси бях забравил, че имаше въпрос в основата на писмото ми.

And frankly, although I keep getting asked this,

И честно казано, въпреки че постоянно ми се задава този въпрос,

it never occurred to me that anybody would turn me down

никога не ми хрумна, че някой ще ми откаже

under the circumstances.

при тези обстоятелства.

And then I asked him a question, which I ended up asking to all the dads

И тогава му зададох един въпрос, който накрая зададох на всички останали

and ended up really encouraging me to write this story down in a book.

и това наистина ме насърчи да опиша тази история в книга.

And that was, "What's the one piece of advice

И това беше: "Кой е най-добрия съвет,

you would give to my girls?"

който ще дадеш на моите момичета? "

And Jeff's advice was,

И съветът на Джеф бе,

"Be a traveller, not a tourist.

"Бъди пътник, а не турист.

Get off the bus. Seek out what's different.

Слез от автобуса. Потърси това, което е различно.

Approach the cow."

Приближи кравата."

"So it's 10 years from now," I said,

"И така, изминали са 10 години," казах аз,

"and my daughters are about to take their first trip abroad, and I'm not here.

"и дъщерите ми са на път да направят първото си пътуване в чужбина, и аз не съм тук.

What would you tell them?"

Какво ще им кажеш?"

He said, "I would approach this journey

Той каза: "Ще подходя към това пътуване

as a young child might approach a mud puddle.

както малко дете би се обърнало към локва с кал.

You can bend over and look at your reflection in the mirror

Може да се наведеш и да погледнеш отражението си в огледалото

and maybe run your finger and make a small ripple,

и може да използваш пръста си и да направиш малка вълна,

or you can jump in and thrash around

или да скочиш и да шляпаш наоколо

and see what it feels like, what it smells like."

и да видиш какво е усещането, как мирише."

And as he talked he had that glint in his eye

И докато говореше, очите му блестяха както

that I first saw back in Holland --

за първи път го видях в Холандия -

the glint that says, "Let's go cow tipping,"

блясък, който казва: "Да ходим да бутнем кравите,"

even though we never did tip the cow,

въпреки че ние никога не бутнахме кравите,

even though no one tips the cow,

въпреки че никой не бута кравите,

even though cows don't sleep standing up.

въпреки че кравите не спят изправени.

He said, "I want to see you back here girls, at the end of this experience,

Той каза: "Искам да ви видя отново тук, момичета, в края на това преживяване,

covered in mud."

покрити с кал."

Two weeks after my diagnosis, a biopsy confirmed

Две седмици след моята диагноза, биопсия потвърди,

I had a seven-inch osteosarcoma

че имах седем инчова (18 см.) остеосаркома

in my left femur.

в лявата ми бедрена кост (фемур).

Six hundred Americans a year get an osteosarcoma.

600 американци годишно получават остеосаркома.

Eighty-five percent are under 21.

85% са под 21 години.

Only a hundred adults a year

Само сто възрастни на година

get one of these diseases.

получават едно от тези заболявания.

Twenty years ago, doctors would have cut off my leg and hoped,

Преди 20 години, лекарите щяха да ми отрежат крака и да се надяват,

and there was a 15 percent survival rate.

че ще има 15 процента оцеляване.

And then in the 1980's, they determined

И тогава през 80-те години, те определили

that one particular cocktail of chemo could be effective,

че един определен химически коктейл би могъл да бъде ефективен.

and within weeks I had started that regimen.

И до няколко седмици аз започнах този режим.

And since we are in a medical room,

И тъй като бяхме в лекарски кабинет,

I went through four and a half months of chemo.

прекарах четири и половина месеца в химиотерапия.

Actually I had Cisplatin, Doxorubicin

Всъщност ми прилагаха Цисплатин, Доксорубицин

and very high-dose Methotrexate.

и много високи дози Метотрексат.

And then I had a 15-hour surgery

И после имах 15-часова операция,

in which my surgeon, Dr. John Healey

в която хирурга ми, д-р Джон Хийли

at Memorial Sloan-Kettering Hospital in New York,

в Мемориъл Слоун Кетъринг болницата в Ню Йорк,

took out my left femur

извади лявата ми бедрена кост

and replaced it with titanium.

и я замени с титанова.

And if you did see the Sanjay special,

И ако сте видяли специалното предаване със Санджей,

you saw these enormous screws

сте видяли тези огромни болтове,

that they screwed into my pelvis.

които те завинтиха в моя таз.

Then he took my fibula from my calf,

След това той взе фибула от моя прасец,

cut it out and then relocated it to my thigh,

отряза я и след това я премести в бедрото ми,

where it now lives.

където се намира сега.

And what he actually did was he de-vascularized it from my calf

И това, което той всъщност направи бе, че я деваскулизира от моя прасец

and re-vascularized it in my thigh

и реваскулизира в бедрото ми.

and then connected it

и след това я свърза

to the good parts of my knee and my hip.

с добрите части на коляното и бедрото ми.

And then he took out a third of my quadriceps muscle.

И после той извади една трета от четириглавия ми мускул.

This is a surgery so rare

Това е толкова рядка операция,

only two human beings have survived it before me.

че само две човешки същества са я преживели преди мен.

And my reward for surviving it

И моята награда за оцеляването й

was to go back for four more months of chemo.

беше да се върна за още четири месеца на химиотерапия.

It was, as we said in my house,

Това беше, както казваме в моя дом,

a lost year.

една загубена година.

Because in those opening weeks, we all had nightmares.

Защото в тези начални седмици, всички ние имахме кошмари.

And one night I had a nightmare that I was walking through my house,

И една нощ имах кошмар, че се разхождах из къщата ми,

sat at my desk and saw photographs of someone else's children

седях на бюрото ми и видях снимки на нечии други деца,

sitting on my desk.

седящи на бюрото ми.

And I remember a particular one night that, when you told that story of --

Спомням си специално за една нощ, когато вие казахте историята на -

I don't know where you are Dr. Nuland --

не знам къде си д-р Нюланд

of William Sloane Coffin --

от Ковчега на Уилям Слоун -

it made me think of it.

накара ме да мисля за него.

Because I was in the hospital after, I think it was my fourth round of chemo

Тъй като бях в болницата, след това, мисля, че ми беше четвъртия кръг на химиотерапията,

when my numbers went to zero, and I had basically no immune system.

когато показателите ми отидоха на нула, и фактически нямах имунна система.

And they put me in an infectious disease ward at the hospital.

И те ме поставиха в инфекциозното отделение на болницата.

And anybody who came to see me had to cover themselves in a mask

И всеки, който идваше да ме види, трябваше да се облича с маска

and cover all of the extraneous parts of their body.

и покрива всички външни части на тялото си.

And one night I got a call from my mother-in-law

И една вечер ми се обади свекървата ми,

that my daughters, at that time three and a half,

че на дъщерите ми, по това време на три и половина,

were missing me and feeling my absence.

им липсвам и че те чувстват моето отсъствие.

And I hung up the phone,

И аз затворих телефона,

and I put my face in my hands,

и сложих лицето в ръцете си,

and I screamed this silent scream.

и изкрещях този тих писък.

And what you said, Dr. Nuland -- I don't know where you are --

И това, което каза д-р Нюланд - не знам къде си -

made me think of this today.

ме накара да мисля за това днес.

Because the thought that came to my mind

Тъй като мисълта, която дойде в главата ми

was that the feeling that I had

бе, че това чувство,

was like a primal scream.

беше като първичен писък.

And what was so striking --

И това, което бе толкова удивително -

and one of the messages I want to leave you here with today --

и едно от посланията, което искам да ви оставя тук днес -

is the experience.

е преживяването.

As I became less and less human --

Като ставах все по-малко и по-малко човек -

and at this moment in my life, I was probably 30 pounds less than I am right now.

и в този момент в живота ми бях най-вероятно 30 паунда ( 15 кг.) по-лек, отколкото съм сега.

Of course, I had no hair and no immune system.

Разбира се, нямах коса и имунна система.

They were actually putting blood inside my body.

Те всъщност преливаха кръв в тялото ми.

At that moment I was less and less human,

В този момент бях все по-малко и по-малко човек,

I was also, at the same time,

също така бях, в същото време,

maybe the most human I've ever been.

може би най-човешки, откакто някога съм бил.

And what was so striking about that time

И това, което е толкова удивително, за това време

was, instead of repulsing people,

е, че вместо да отблъсквам хора,

I was actually proving to be a magnet for people.

аз действително доказвах, че съм магнит за хората.

People were incredibly drawn.

Хората бяха невероятно привлечени.

When my wife and I had kids, we thought it would be all-hands-on-deck.

Когато жена ми и аз имахме деца, ние решихме, че всички ще ни помагат.

Instead, it was everybody running the other way.

Вместо това, всеки тичаше в другата посока.

And when I had cancer, we thought it'd be everybody running the other way.

А когато имах рак, ние мислехме, че всеки ще тича в другата посока.

Instead, it was all-hands-on-deck.

Вместо това, всеки се опитваше да помогне с нещо.

And when people came to me,

И когато хората идваха при мен,

rather than being incredibly turned off by what they saw --

вместо да са невероятно отблъснати от това, което виждаха -

I was like a living ghost --

аз бях като жив призрак -

they were incredibly moved

те бяха невероятно трогнати

to talk about what was going on in their own lives.

да говорят за това, което става в собствения им живот.

Cancer, I found, is a passport to intimacy.

Ракът, открих, е паспорт за интимност.

It is an invitation, maybe even a mandate,

Това е покана, може би дори с мандат,

to enter the most vital arenas of human life,

да влезе в най-важната арена на човешкия живот,

the most sensitive and the most frightening,

най-чувствителната и най-страшната,

the ones that we never want to go to,

тези, в които ние никога не искаме да отидем,

but when we do go there,

но когато отидем там,

we feel incredibly transformed when we do.

се чувстваме невероятно трансформирани когато го направим.

And this also happened to my girls as they began to see,

И това се случи с моите момичета когато те започнаха да виждат,

and, we thought, maybe became an ounce more compassionate.

и ние мислехме, че може би станаха малко по-състрадателни.

One day, my daughter Tybee,

Един ден дъщеря ми Tайби,

Tybee came to me, and she said, "I have so much love for you in my body, daddy,

Tайби дойде при мен и ми каза: "Имам толкова много любов за теб в тялото ми, татко,

I can't stop giving you hugs and kisses.

не мога да спра да ти давам прегръдки и целувки.

And when I have no more love left, I just drink milk,

И когато няма повече любов останала, аз просто пия мляко,

because that's where love comes from."

защото там е, откъдето любовта идва."

(Laughter)

(Смях)

And one night my daughter Eden came to me.

И една нощ дъщеря ми Идън дойде при мен.

And as I lifted my leg out of bed,

И като вдигнах крака си от леглото,

she reached for my crutches and handed them to me.

тя се пресегна за патерицити ми и ми ги подаде.

In fact, if I cling to one memory of this year,

Всъщност, аз трайно пазя един спомен от тази година,

it would be walking down a darkened hallway

вървях по затъмнен коридор

with five spongy fingers

с пет порести пръсти,

grasping the handle underneath my hand.

държайки ръкохватката под ръката ми.

I didn't need the crutch anymore,

Аз не се нуждаех от патерицата вече,

I was walking on air.

аз ходех по въздуха.

And one of the profound things that happened

И еднo от дълбоките неща, което се случи

was this act of actually connecting to all these people.

бе този акт на реално свързване с всички тези хора.

And it made me think -- and I'll just note for the record --

И това ме накара да мисля - и просто ще отбележа за протокола -

one word that I've only heard once actually

една дума, която чух само веднъж всъщност

was when we were all doing Tony Robbins yoga yesterday --

беше, когато всички бяхме на йогата на Тони Робинс вчера -

the one word that has not been mentioned in this seminar actually

една дума, която не бе спомената в този семинар действително

is the word "friend."

е думата приятел.

And yet from everything we've been talking about --

И все пак от всичко, за което говорихме -

compliance, or addiction, or weight loss --

съгласяване, или зависимост, или загуба на тегло -

we now know that community is important,

сега знаем, че общността е важна,

and yet it's one thing we don't actually bring in.

и все пак това е едно нещо, което в действителност не споменаваме.

And there was something incredibly profound

И имаше нещо невероятно дълбоко,

about sitting down with my closest friends

в това да седя с най-близките ми приятели

and telling them what they meant to me.

и да им кажа какво означават те за мен.

And one of the things that I learned is that over time,

И едно от нещата, които научих бе, че с течение на времето,

particularly men, who used to be non-communicative,

особено мъжете, които не бяха особено комуникативни,

are becoming more and more communicative.

ставаха все повече и по-общителни.

And that particularly happened -- there was one in my life --

И това особено се случи - имаше един в моя живот -

is this Council of Dads

в този съвет на бащите

that Linda said, what we were talking about,

за когото Линда каза, че това, за което ние говорим,

it's like what the moms talk about at school drop-off.

че това е като онова, за което майките говорят в училище при вземане на децата.

And no one captures this modern manhood to me

И никой не отъждествява модерното мъжество за мен,

more than David Black.

повече от Дейвид Блек.

Now David is my literary agent.

Сега Дейвид е моят литературен агент.

He's about five-foot three and a half on a good day,

Той е около един и шейсет в хубав ден,

standing fully upright in cowboy boots.

в напълно изправено състояние с каубойски ботуши.

And on kind of the manly-male front, he answers the phone --

И с мачо-мъжествен тон, той отговаря по телефона -

I can say this I guess because you've done it here --

мога да кажа, предполагам, защото сте го правили тук -

he answers the phone, "Yo, motherfucker."

той отговаря по телефона, "Ей, копеле."

He gives boring speeches about obscure bottles of wine,

Той изнася скучни речи за някакви бутилки вино,

and on his 50th birthday he bought a convertible sports car --

и на 50-тия си рожден ден си купи спортен кабриолет.

although, like a lot of men, he's impatient; he bought it on his 49th.

Макар че, като много от мъжете, той е нетърпелив, той го е купил за 49-тия си.

But like a lot of modern men, he hugs, he bakes,

Но подобно на много съвременни мъже, той прегръща, той пече,

he leaves work early to coach Little League.

напуска работа рано за да бъде треньор по футбол.

Someone asked me if he cried when I asked him to be in the council of dads.

Някой ме попита дали той се разплака, когато му казах да бъде в съвета на бащите.

I was like, "David cries when you invite him to take a walk."

Аз отвърнах, "Дейвид плаче, когато го поканиш да се разходите."

(Laughter)

(Смях)

But he's a literary agent,

Но той е литературен агент,

which means he's a broker of dreams in a world where most dreams don't come true.

което означава, че той е брокер на мечтите в свят, където повечето от мечтите не се сбъдват.

And this is what we wanted him to capture --

И това е, което искахме да улови,

what it means to have setbacks and then aspirations.

какво означава да имаш спънки и след това стремежи.

And I said, "What's the most valuable thing you can give to a dreamer?"

И аз казах: "Какво е най-ценното нещо, което можеш да дадеш на един мечтател?"

And he said, "A belief in themselves."

А той отвърна: "Вяра в себе си."

"But when I came to see you," I said, "I didn't believe in myself.

"Но когато дойдох да те видя", му казах, "аз не вярвах в себе си.

I was at a wall."

Бях до стена."

He said, "I don't see the wall," and I'm telling you the same,

Той каза: "Аз не виждам стената", и ви казвам същото,

Don't see the wall.

не виждайте стената.

You may encounter one from time to time,

Може да срещнете някоя от време на време,

but you've got to find a way to get over it, around it, or through it.

но трябва да намерите начин да я преодолеете, заобиколите, или преминете през нея.

But whatever you do, don't succumb to it.

Но каквото и да правите, не й се поддавайте,

Don't give in to the wall.

не се предавайте на стената.

My home is not far from the Brooklyn Bridge,

Моят дом е недалеч от Бруклинския мост,

and during the year and a half I was on crutches,

и по времето на годината и половина когато бях с патерици,

it became a sort of symbol to me.

стана нещо като символ за мен.

So one day near the end of my journey,

Така един ден в края на моето пътуване,

I said, "Come on girls, let's take a walk across the Brooklyn Bridge."

казах: "Хайде, момичета, нека да се разходим по Бруклинския мост."

We set out on crutches.

Тръгнахме с патериците.

I was on crutches, my wife was next to me,

Аз бях с патерици, жена ми бе до мен,

my girls were doing these rockstar poses up ahead.

моите момичета правиха тези рокаджийски пози отпред.

And because walking was one of the first things I lost,

И тъй като ходенето беше едно от първите неща които загубих,

I spent most of that year

прекарах голяма част от тази година,

thinking about this most elemental of human acts.

мислейки за това най-елементарно човешко действие.

Walking upright, we are told,

Ходене в изправено положение, ни се казва,

is the threshold of what made us human.

е нa прага на това, което ни прави хора.

And yet, for the four million years humans have been walking upright,

И все пак, за 4-те милиона години, през които хората са ходили в изправено положение,

the act is essentially unchanged.

актът е по същество непроменен.

As my physical therapist likes to say,

Както моя физиотерапевт обича да казва,

"Every step is a tragedy waiting to happen."

"Всяка стъпка е трагедия, която чака да се случи."

You nearly fall with one leg,

Вие почти падате с един крак,

then you catch yourself with the other.

след това се улавяте с другия.

And the biggest consequence of walking on crutches --

И най-големият резултат на ходенето с патерици -

as I did for a year and a half --

както го правих в продължение на година и половина -

is that you walk slower.

е, че вървиш по-бавно.

You hurry,

Бързаш.

you get where you're going, but you get there alone.

Отиваш където си тръгнал, но стигаш там сам.

You go slow, you get where you're going,

Вървиш бавно, отиваш където си тръгнал,

but you get there with this community

но стигаш там с тази общност,

you built along the way.

която си изградил по протежение на пътя.

At the risk of admission, I was never nicer

С риск за признание, никога не съм бил по-добър,

than the year I was on crutches.

отколкото през годината, когато бях с патерици.

200 years ago,

Преди 200 години,

a new type of pedestrian appeared in Paris.

нов тип пешеходец се появил в Париж.

He was called a "flaneur," one who wanders the arcades.

Той бил наречен flaneur, който се скитал по аркадите.

And it was the custom of those flaneurs

И им било навик на тези flaneurs

to show they were men of leisure

да показват, че са мъже със свободно време,

by taking turtles for walks

като водели костенурки на разходки

and letting the reptile set the pace.

и оставяли влечугите да определят темпото.

And I just love this ode to slow moving.

И аз просто обичам тази ода за бавно движещи се.

And it's become my own motto for my girls.

И това стана собственото ми мото за моите момичета.

Take a walk with a turtle.

Разходете се с една костенурка.

Behold the world in pause.

Съзрете света в пауза.

And this idea of pausing

И тази идея за паузата,

may be the single biggest lesson I took from my journey.

може да бъде най-големия урок, който научих от моето пътуване.

There's a quote from Moses

Има един цитат от Мойсей,

on the side of the Liberty Bell,

отстрани на Либърти Бел,

and it comes from a passage in the book of Leviticus,

и той идва от един пасаж в книгата на Левит,

that every seven years you should let the land lay fallow.

че на всеки седем години трябва да оставите земята неизползвана.

And every seven sets of seven years,

И на всеки седем групи от седем години,

the land gets an extra year of rest

земята получава допълнителна година за почивка,

during which time all families are reunited

като през това време всички семейства се събират отново

and people surrounded with the ones they love.

и хората са заобиколени с тези, които обичат.

That 50th year is called the jubilee year,

Тази 50-та година е наречена юбилейна година

and it's the origin of that term.

и това е произхода на тази дума.

And though I'm shy of 50,

И въпреки че аз още не съм на 50,

it captures my own experience.

това обхваща моя собствен опит.

My lost year was my jubilee year.

Моята загубена година беше юбилейната ми година.

By laying fallow,

Оставайки неизползван,

I planted the seeds for a healthier future

аз засадих семената за по-здравословно бъдеще

and was reunited with the ones I love.

и се събрах с тези, които обичам.

Come the one year anniversary of my journey,

Една година след началото на моето пътешествие,

I went to see my surgeon, Dr. John Healey --

отидох да се видя с моя хирург, д-р Джон Хийли.

and by the way, Healey, great name for a doctor.

И между другото, Хийли, чудесно име за лекар. (римува се с 'излекува')

He's the president of the International Society of Limb Salvage,

Той е президент на Международното дружество за спасяване на крайниците,

which is the least euphemistic term I've ever heard.

което е най-евфемистичния термин, който някога съм чувал.

And I said, "Dr. Healey, if my daughters come to you one day

И аз казах, "Д-р Хийли, ако моите дъщери дойдат при вас един ден

and say, 'What should I learn from my daddy's story?'

и кажат: 'Какво трябва да научим от историята на татко?'

what would you tell them?"

какво ще им кажеш?"

He said, "I would tell them what I know,

Той каза: "Ще им кажа това, което знам,

and that is everybody dies,

и че всеки умира,

but not everybody lives.

но не всеки живее.

I want you to live."

Искам да живеете."

I wrote a letter to my girls

Написах писмо до моите момичета,

that appears at the end of my book, "The Council of Dads,"

което се намира в края на книгата, "Съветът на Бащите"

and I listed these lessons,

и аз изброих тези уроци,

a few of which you've heard here today:

някои от които чухте днес:

Approach the cow, pack your flipflops,

Приближете кравата, опаковайте чехлите,

don't see the wall,

не виждайте стената,

live the questions,

живейте въпросите,

harvest miracles.

събирайте чудеса.

As I looked at this list -- to me it was sort of like a psalm book of living --

Като погледнах този списък - за мен това бе нещо като псалм книгата на живота -

I realized, we may have done it for our girls,

разбрах, че ние може би го направихме за нашите момичета,

but it really changed us.

но това наистина ни промени нас.

And that is, the secret of the Council of Dads,

И това е тайната на съвета на бащите,

is that my wife and I did this

че жена ми и аз направихме това

in an attempt to help our daughters,

в опит да помогнем на нашите дъщери,

but it really changed us.

но това наистина ни промени нас.

So I stand here today

Така че аз стоя тук днес

as you see now, walking without crutches or a cane.

както виждате сега, ходейки без патерици или бастун.

And last week I had my 18-month scans.

И миналата седмица имах моето 18-месечно сканиране.

And as you all know,

И както всички знаете,

anybody with cancer has to get follow-up scans.

всеки с рак трябва да се проследява със сканиране.

In my case it's quarterly.

В моя случай това е на всеки три месеца.

And all the collective minds in this room, I dare say,

И всички колективни умове в тази стая, ако смея да кажа,

can never find a solution for scan-xiety.

никога не могат да намерят решение за скан-стреса.

As I was going there, I was wondering, what would I say

Като отивах там, аз се чудех, какво щях да кажа

depending on what happened here.

в зависимост от това, което се случва тук.

I got good news that day,

Получих добри новини този ден,

and I stand here today cancer-free,

и аз стоя тук днес свободен от рак,

walking without aid

ходейки без помощ

and hobbling forward.

и спъвайки се напред.

And I just want to mention briefly in passing -- I'm past my time limit --

И просто искам да спомена накратко - аз надсрочих времето си -

but I just want to briefly mention in passing

но просто искам да спомена накратко и набързо,

that one of the nice things that can come out of a conference like this

че едно от хубавите неща, които могат да излязат от конференция като тази

is, at a similar meeting,

е, при подобна среща,

back in the spring,

през пролетта,

Anne Wojcicki heard about our story

Aн Войчики чула за историята ни

and very quickly -- in a span of three weeks --

и много бързо - в период от три седмици -

put the full resources of 23andMe,

постави всички нужни ресурси на 23andMe, (23иАЗ)

and we announced an initiative in July

и обявихме инициативата през юли,

to get to decode the genome

за да стигнем до декодиране на генома

of anybody, a living person

на всеки, на жив човек

with a heart tissue, bone sarcoma.

със сърдечна тъкан, костен сарком.

And she told me last night, in the three months since we've done it,

И тя ми каза снощи, в трите месеца, откакто сме го направили,

we've gotten 300 people who've contributed to this program.

сме привлекли 300 души, които са допринесли за тази програма.

And the epidemiologists here will tell you,

И епидемиолозите тук ще ви кажат,

that's half the number of people who get the disease

това е половината от броя на хората, които получават болестта

in one year in the United States.

за една година в Съединените щати.

So if you go to 23andMe,

Така че, ако отидете на 23andMe,

or if you go to councilofdads.com, you can click on a link.

или, ако отидете да councilofdads.com, можете да щракнете върху връзката.

And we encourage anybody to join this effort.

И ние насърчаваме всеки да се присъедини към тези усилия.

But I'll just close what I've been talking about

Но просто ще приключа това, за което говорих,

by leaving you with this message:

като ви оставя това послание:

May you find an excuse to reach out to some long-lost pal,

Дано да намерите извинение, за да се обърнете към някой отдавна изгубен приятел,

or to that college roommate,

или към този съквартирант от колежа,

or to some person you may have turned away from.

или към някой човек, на който може да сте обърнали гръб.

May you find a mud puddle to jump in someplace,

Дано да намерите локва кал, в която да скочите някъде,

or find a way to get over, around, or through any wall

или да намерите начин да прескочите, заобиколите, или преминете през каквато и да е стена,

that stands between you and one of your dreams.

която стои между вас и една от мечтите ви.

And every now and then,

И от време на време,

find a friend, find a turtle,

намерете приятел, намерете костенурка,

and take a long, slow walk.

и отидете на дълга, бавна разходка.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)