Adam Davidson: What we learned from teetering on the fiscal cliff

Translator: Morton Bast Reviewer: Thu-Huong Ha

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Yavor Ivanov

So a friend of mine who's a political scientist,

Мой приятел, които е политолог,

he told me several months ago

преди няколко месеца, ми каза

exactly what this month would be like.

какъв ще бъде този месец.

He said, you know, there's this fiscal cliff coming,

Каза, че ще има фискална дупка,

it's going to come at the beginning of 2013.

която ще настъпи в началото на 2013 г.

Both parties absolutely need to resolve it,

Двете страни трябва да го решат,

but neither party wants to be seen as the first to resolve it.

но нико една от страните не иска да започне първа.

Neither party has any incentive to solve it a second before it's due,

Нито една от страните няма стимул да го реши, преди това да настъпи

so he said, December, you're just going to see lots of

и той каза, че през декември ще има много

angry negotiations, negotiations breaking apart,

несполучливи преговори, преговори, които не завършват,

reports of phone calls that aren't going well,

доклади за телефонни разговори, които не носят полза,

people saying nothing's happening at all,

хора, които казват, че нищо не се случва

and then sometime around Christmas or New Year's,

и около Коледа или Нова година

we're going to hear, "Okay, they resolved everything."

ще чуем: "Добре, те го решиха".

He told me that a few months ago. He said he's 98 percent positive they're going to resolve it,

Той ми каза това преди няколко месеца. Каза, че е 98 процента сигурен, че те ще го решат

and I got an email from him today saying, all right,

и днес получих и е-писмо от него, в което пише: "Добре,

we're basically on track, but now I'm 80 percent positive

проследяваме го, но сега съм 80 процента сигурен,

that they're going to resolve it.

че ще го решат.

And it made me think. I love studying

Това ме накара да мисля. Обичам да изучавам

these moments in American history

тези моменти от американската история,

when there was this frenzy of partisan anger,

когато имаше лудост от гняв,

that the economy was on the verge of total collapse.

че икономиката е на ръба на срутване.

The most famous early battle was Alexander Hamilton

Най-известната ранна битка беше между Александър Хамилтън

and Thomas Jefferson over what the dollar would be

и Томас Джеферсън за това какъв ще бъде доларът

and how it would be backed up, with Alexander Hamilton

и как ще бъде обезпечен, като Александър Хамилтън

saying, "We need a central bank, the First Bank of the United States,

каза: "Трябва ни централна банка, първата банка в Съединените щати

or else the dollar will have no value.

или долара няма да има стойност.

This economy won't work,"

Тази икономика няма да работи",

and Thomas Jefferson saying, "The people won't trust that.

а Томас Джеферсън каза: "Хората не се доверяват.

They just fought off a king. They're not going to accept some central authority."

Няма да приемат някаква централна власт".

This battle defined the first 150 years of the U.S. economy,

Битката защите първите 150 години на икономиката на Съединените щати

and at every moment, different partisans saying,

и във всеки момент, различни хора казваха:

"Oh my God, the economy's about to collapse,"

"Боже, икономиката ще се срути"

and the rest of us just going about, spending our bucks

а останалите харчеха парите си

on whatever it is we wanted to buy.

за всичко, което искаха да купят.

To give you a quick primer on where we are,

Ще ви дам кратък пример,

a quick refresher on where we are.

бързо напомняне, къде сме.

So the fiscal cliff, I was told

Казаха ми, че фискалната дупка,

that that's too partisan a thing to say,

това е твърде измамно да се каже,

although I can't remember which party it's supporting or attacking.

въпреки, че не си спомням, коя страна поддържа или атакува.

People say we should call it the fiscal slope,

Казват, че трябва да го наречем фискален наклон

or we should call it an austerity crisis,

или ястериотична криза,

but then other people say, no, that's even more partisan.

но често други хора казват, че това е дори по-заблуждаващо.

So I just call it the self-imposed, self-destructive

Наричам го саморазрушителен

arbitrary deadline about resolving an inevitable problem.

арбитражен краен срок за решаване на незбежен проблем.

And this is what the inevitable problem looks like.

Ето как изглежда неизбежния проблем.

So this is a projection of U.S. debt as a percentage

Това е проекция на американския дълг като процент

of our overall economy, of GDP.

от общата икономика, общ домашен продукт.

The light blue dotted line represents

Прекъснатата линия в светло синьо представя

the Congressional Budget Office's best guess

най-доброто предположение за конгресния бюджет,

of what will happen if Congress really doesn't do anything,

на това, какво ще се случи, ако Конгреса не направи нищо

and as you can see, sometime around 2027,

и както можете да видите, през около 2027 г.

we reach Greek levels of debt,

ще достигнем нивото на гръцкия дълг,

somewhere around 130 percent of GDP,

около 130 процента от домашния вътрешен продукт,

which tells you that some time in the next 20 years,

което означава, че през следващите 20 години,

if Congress does absolutely nothing,

ако конгресът не направи нищо,

we're going to hit a moment where the world's investors,

ще дойде моментът когато световните инвеститори,

the world's bond buyers, are going to say,

световните купувачи на облигации, ще кажат:

"We don't trust America anymore. We're not going to lend them any money,

"Повече не вярваме в Америка. Няма да им заемаме пари,

except at really high interest rates."

с изключение на парите с висока лихва".

And at that moment our economy collapses.

В този момент, икономиката ще се срути.

But remember, Greece is there today.

Но запомнете, че Гърция е тук сега.

We're there in 20 years. We have lots and lots of time

Ще бъдем тук след 20 години. Имаме много време,

to avoid that crisis,

за да избегнем тази криза

and the fiscal cliff was just one more attempt

и фискалната дупка е още един пример,

at trying to force the two sides to resolve the crisis.

да се опитаме да накараме двете страни да решат проблема.

Here's another way to look at exactly the same problem.

Ето друг начин да разгледаме същия проблем.

The dark blue line is how much the government spends.

Тъмно синята линия представя колко харчи правителството.

The light blue line is how much the government gets in.

Светлосинята линия представя колко получава правителството.

And as you can see, for most of recent history,

Както можете да видите, през по-голямата част на съвременната история,

except for a brief period, we have consistently spent

с изключение на кратък период, сме харчили

more than we take in. Thus the national debt.

повече, отколкото получаваме. Това е националния дълг.

But as you can also see, projected going forward,

Но както можете да видите, проекцията отива нагоре,

the gap widens a bit and raises a bit,

дупката се разширява малко и се увеличава малко

and this graph is only through 2021.

и тази графика е само до 2012 г.

It gets really, really ugly out towards 2030.

Става много грозна към 2030 г.

And this graph sort of sums up what the problem is.

Тази графика показва какъв е проблемът.

The Democrats, they say, well, this isn't a big deal.

Демократите казват: "Това не е голямо нещо.

We can just raise taxes a bit and close that gap,

Можем да увеличим малко данъците и да затворим дупката,

especially if we raise taxes on the rich.

особено, ако увеличим данъците на богатите.

The Republicans say, hey, no, no, we've got a better idea.

Републиканците казват: "Не, имаме по-добра идея.

Why don't we lower both lines?

Защо не понижим двете линии.

Why don't we lower government spending and lower government taxes,

Защо не намалим харченето на правителството и държавните данъци

and then we'll be on an even more favorable

и ще бъдем с още по-благоприятна

long-term deficit trajectory?

траектория за дългосрочен дефицит?

And behind this powerful disagreement between

Зад тази силна кавга

how to close that gap,

как да затворим дупката,

there's the worst kind of cynical party politics,

съществува най-лошият вид цинични партийни политици,

the worst kind of insider baseball, lobbying, all of that stuff,

най-лошият вид вътрешен бейзбол, лобиране, всичко това,

but there's also this powerfully interesting,

но съществува и това силно, интересно

respectful disagreement between

неразбирателство между

two fundamentally different economic philosophies.

две основно различни икономически философии.

And I like to think, when I picture how Republicans

Обичам да си мисля, когато си представям как републиканците

see the economy, what I picture is just some amazingly

виждат икономиката, представям си някаква учудващо

well-engineered machine, some perfect machine.

добре проектирана машина, някаква идеална машина.

Unfortunately, I picture it made in Germany or Japan,

За съжаление, си представям, че тя е произведена в Германия или Япония,

but this amazing machine that's constantly scouring

но тази учудваща машина открива

every bit of human endeavor and taking resources,

всички човешки начинания и взима ресурси,

money, labor, capital, machinery,

пари, труд, капитал, машини,

away from the least productive parts and towards the more productive parts,

и няма непродуктивни части, а има по-продуктивни части

and while this might cause temporary dislocation,

и докато това може да причини временна дислокация,

what it does is it builds up the more productive areas

това създава по-продуктивните области

and lets the less productive areas fade away and die,

и оставя по-малко продуктивните области да отмрат

and as a result the whole system is so much more efficient,

и в резултат, цялата система е много по-продуктивна,

so much richer for everybody.

много по-богата.

And this view generally believes that there is a role for government,

Мисля, че има роля за правителството,

a small role, to set the rules so people aren't lying

малка роля, за да установи, че хората не лъжат

and cheating and hurting each other,

не измамват и не нараняват един друг,

maybe, you know, have a police force and a fire department

може би, има политическа сила и противопожарен отдел

and an army, but to have a very limited reach

и армия, но да има много ограничен достъп

into the mechanisms of this machinery.

в механизмите на тази машина.

And when I picture how Democrats and Democratic-leaning

Когато си представям, как демократите и икономистите на демократичните сили

economists picture this economy,

си представят тази икономика,

most Democratic economists are, you know, they're capitalists,

повечето икономисти демократи са капиталисти,

they believe, yes, that's a good system a lot of the time.

мислят, че това е добра система за дълго време.

It's good to let markets move resources to their more productive use.

Добре е, да оставим пазарите да преместват ресурси за по-продуктивна употреба.

But that system has tons of problems.

Но тази система има много проблеми.

Wealth piles up in the wrong places.

Богатството се натрупва в грешни места.

Wealth is ripped away from people who shouldn't be called unproductive.

Хора, които не трябва да се наричат непродуктивни, не получават богатство.

That's not going to create an equitable, fair society.

Това няма да създаде честно общество.

That machine doesn't care about the environment,

Тази машина не се грижи за околната среда,

about racism, about all these issues

за расизма, за всички тези проблеми,

that make this life worse for all of us,

които правят живота по-лош

and so the government does have a role to take resources

и правителството има роля да взима ресурси

from more productive uses, or from richer sources,

от продуктивните потребители или от по-богатите източници

and give them to other sources.

и да им дава други ресурси.

And when you think about the economy through these two different lenses,

Когато мислите за икономика през тези две различни лещи,

you understand why this crisis is so hard to solve,

разбирате защо тази криза е трудно да бъде решена,

because the worse the crisis gets, the higher the stakes are,

защото колкото по-дълбока става кризата, толкова са по-високи залозите,

the more each side thinks they know the answer

толкова повече всяка страна мисли, че знае отговора

and the other side is just going to ruin everything.

и че другата страна ще развали всичко.

And I can get really despairing. I've spent a lot

Мога да стана ужасен. Прекарах много време

of the last few years really depressed about this,

през последните няколко години, наистина депресиран за това,

until this year, I learned something that

докато през тази година, научих нещо, за което

I felt really excited about. I feel like it's really good news,

се почуствах развълнуван. Мисля, че това е добра новина

and it's so shocking, I don't like saying it, because I think

и е много шокиращо, не искам да го кажа, защото мисля,

people won't believe me.

че хората няма да ми повярват.

But here's what I learned.

Но ето какво научих.

The American people, taken as a whole,

Американският народ като цяло,

when it comes to these issues, to fiscal issues,

когато става дума за фискални проблеми,

are moderate, pragmatic centrists.

са скромни, прагматични граждани.

And I know that's hard to believe, that the American people

Знам, че е трудно да повярвате, че американския народ

are moderate, pragmatic centrists.

са скромни, прагматични граждани.

But let me explain what I'm thinking.

Но нека да обясня, какво мисля.

When you look at how the federal government spends money,

Когато разглеждате, как правителството харчи пари,

so this is the battle right here,

това е битката в дясно,

55 percent, more than half, is on Social Security,

55 процента, повече от половината, живеят от социални помощи,

Medicare, Medicaid, a few other health programs,

медицинска помощ, няколко живеят от програми за здравеопазването,

20 percent defense, 19 percent discretionary,

20 процента от охрана, 19 процента различно

and six percent interest.

и шест процента от лихви.

So when we're talking about cutting government spending,

Когато говорим за намаляване на правителствените разходи,

this is the pie we're talking about,

това е графиката, за която говорим

and Americans overwhelmingly, and it doesn't matter

и няма значение

what party they're in, overwhelmingly like

от коя партия са американците, те харесват

that big 55 percent chunk.

тези 55 процента.

They like Social Security. They like Medicare.

Харесват обществената сигурност. Харесват медицинското обслужване.

They even like Medicaid, even though that goes to the poor and indigent,

Харесват дори медицинската помощ, дори когато става дума за бедните,

which you might think would have less support.

за които мислите, че имат по-малко подкрепа.

And they do not want it fundamentally touched,

Те не искат това да бъде основно решено,

although the American people are remarkably comfortable,

въпреки че американският народ е изключително доволен

and Democrats roughly equal to Republicans,

и демократите са подобни на републиканците

with some minor tweaks to make the system more stable.

и имат някои дребни забележки, за да направят системата по-стабилна.

Social Security is fairly easy to fix.

Социалната сигурност се стабилизира сравнително бързо.

The rumors of its demise are always greatly exaggerated.

Клюките за охраната и са много преувеличени.

So gradually raise Social Security retirement age,

Постепенно увеличете възрастта за пенсиониране социалната сигурност,

maybe only on people not yet born.

може би само за хората, които не са родени.

Americans are about 50/50,

Американците са около 50/50,

whether they're Democrats or Republicans.

независимо, дали са демократи или републиканци.

Reduce Medicare for very wealthy seniors,

Намалете здравните грижи за богатите възрастни,

seniors who make a lot of money. Don't even eliminate it. Just reduce it.

възрастни, които правят много пари. Не го елиминирайте. Просто ги намалете.

People generally are comfortable with it, Democrats and Republicans.

Републиканците и демократите са доволни.

Raise medical health care contributions?

Да увеличим ли контрибуциите за здравни грижи?

Everyone hates that equally, but Republicans

Всички го мразят, но републиканците

and Democrats hate that together.

и демократите го мразят еднакво.

And so what this tells me is, when you look at

Това ми казва, че когато разгледате

the discussion of how to resolve our fiscal problems,

дискусията, как да решите фискалния проблем,

we are not a nation that's powerfully divided on the major, major issue.

не сме нация, която е силно разделена за големия проблем.

We're comfortable with it needing some tweaks, but we want to keep it.

Доволни сме от това, но искаме да го запазим.

We're not open to a discussion of eliminating it.

Не сме открити за дискусия, как да го отстраним.

Now there is one issue that is hyper-partisan,

Ето един проблем, който е супер измамен

and where there is one party that is just spend, spend, spend,

и при който едната страна харчи,

we don't care, spend some more,

не ни е грижа, харчи още повече

and that of course is Republicans

и това, разбира се, са републиканците,

when it comes to military defense spending.

когато става дума за разходи за военна отбрана.

They way outweigh Democrats.

Те превъзхождат демократите.

The vast majority want to protect military defense spending.

Болшинството иска да защити разходите за отбрана.

That's 20 percent of the budget,

Това е 20 процента от бюджета

and that presents a more difficult issue.

и това е още по-труден проблем.

I should also note that the [discretionary] spending,

Ще отбележа и че другите разходи,

which is about 19 percent of the budget,

които са 19 процента от бюджета,

that is Democratic and Republican issues,

които са проблеми на демократите и на републиканците,

so you do have welfare, food stamps, other programs

имате благоденствие, марки, други програми,

that tend to be popular among Democrats,

които имат тенденцията да са популярни между демократите,

but you also have the farm bill and all sorts of Department of Interior

но имате и сметка за ферма и всички видове на Отдела на Министерство на вътрешните работи,

inducements for oil drilling and other things,

за копаене на нефт и на други неща,

which tend to be popular among Republicans.

което има тенденцията да бъде популярно между републиканците.

Now when it comes to taxes, there is more disagreement.

Когато става дума за данъци, спорът е още по-ожесточен.

That's a more partisan area.

Това е още по-измамна област.

You have Democrats overwhelmingly supportive

Демократите подкрепят

of raising the income tax on people who make 250,000 dollars a year,

увеличаването на данък общ доход за хора, които печелят 250 000 долара годишно,

Republicans sort of against it, although if you break it out by income,

републиканците са против това, въпреки, че ако разделите доходите,

Republicans who make less than 75,000 dollars a year like this idea.

републиканци, които печелят по-малко от 75 000 долара годишно, харесват идеята.

So basically Republicans who make more than 250,000 dollars a year don't want to be taxed.

Републиканци, които печелят повече от 250 000 долара годишно, не искат да бъдат облагани с данъци.

Raising taxes on investment income, you also see

При увеличението на данъците върху дохода от инвестиции, също виждате,

about two thirds of Democrats but only one third of Republicans

че около две трети от демократите, но само около една трета от републиканците

are comfortable with that idea.

харесват тази идея.

This brings up a really important point, which is that

Това ни довежда до интересна точка, което е,

we tend in this country to talk about Democrats

че в тази страна имаме тенденция да говорим за демократи

and Republicans and think there's this little group

и републиканци и мисля, че съществува тази малка група

over there called independents that's, what, two percent?

тук, наречена независими, която е два процента.

If you add Democrats, you add Republicans,

Ако съберете демократите и републиканците,

you've got the American people.

получавате американския народ.

But that is not the case at all.

Но това не е случая.

And it has not been the case for most of modern American history.

Това не е случая за по-голямата част от американската история.

Roughly a third of Americans say that they are Democrats.

Грубо, една трета от американците казват, че са демократи.

Around a quarter say that they are Republicans.

Около една четвърт казват, че са републиканци.

A tiny little sliver call themselves libertarians, or socialists,

Много малка част казват, че са либерали или социалисти

or some other small third party,

или някаква малка трета партия

and the largest block, 40 percent, say they're independents.

и най-голямата част, 40 процента, казват, че са независими.

So most Americans are not partisan,

По-голямата част от американците не се заблуждават

and most of the people in the independent camp

и по-голямата част от хората в независимия лагер

fall somewhere in between, so even though we have

са някъде по средата, въпреки че има

tremendous overlap between the views on these fiscal issues

голямо припокриване в гледните точки по тези фискални проблеми

of Democrats and Republicans,

на демократите и републиканците,

we have even more overlap when you add in the independents.

има още по-голямо припокриване, ако прибавите независимите.

Now we get to fight about all sorts of other issues.

Трябва да решим всякакви видове други проблеми.

We get to hate each other on gun control

Трябва да се мразим поради разпоредбите за контрол на оръжията,

and abortion and the environment,

абортите и околната среда,

but on these fiscal issues, these important fiscal issues,

но за тези фискални проблеми, тези важни фискални проблеми,

we just are not anywhere nearly as divided as people say.

не сме толкова разделени, колкото казват хората.

And in fact, there's this other group of people

Всъщност, съществува друга група от хора,

who are not as divided as people might think,

които не са толкова разделени, колкото мислят хората

and that group is economists.

и тази група са икономистите.

I talk to a lot of economists, and back in the '70s

Говоря с много икономисти и през 1970-те и 1980-те

and '80s it was ugly being an economist.

години беше лошо да бъдете икономисти.

You were in what they called the saltwater camp,

Бяхте в това, което се наричаше лагер със солена вода,

meaning Harvard, Princeton, MIT, Stanford, Berkeley,

искам да кажа Харвард, Принстън, МИТ, Станфорд, Бъркли

or you were in the freshwater camp, University of Chicago,

или в лагера с прясна вода - университета в Чикаго,

University of Rochester.

университета в Рочестър.

You were a free market capitalist economist

Бяхте капиталист икономист на свободния пазар

or you were a Keynesian liberal economist,

или либерален икономист кейнсианец

and these people didn't go to each other's weddings,

и тези хора не ходеха на сватбите си,

they snubbed each other at conferences.

прекъсваха се на конференции.

It's still ugly to this day, but in my experience,

Това е все още лошо, но според опита ми,

it is really, really hard to find an economist under 40

е трудно да се намери икономист под 40 години,

who still has that kind of way of seeing the world.

който вижда света по този начин.

The vast majority of economists -- it is so uncool

По-голямата част от икономистите - не е хубаво

to call yourself an ideologue of either camp.

да се наричате идеолог, в който и да е лагер.

The phrase that you want, if you're a graduate student

Фразата, която трябва да използвате, ако сте завършил студент

or a postdoc or you're a professor,

или докторант или професор,

a 38-year-old economics professor, is, "I'm an empiricist.

38 годишен професор по икономика, е "Емпирик съм.

I go by the data."

Разглеждам данните".

And the data is very clear.

Данните са много ясни.

None of these major theories have been completely successful.

Нито една от тези основни теории не е била напълно успешна.

The 20th century, the last hundred years,

През 20-ти век, през последните сто години,

is riddled with disastrous examples

има много опасни примери

of times that one school or the other tried to explain

на времена, през които едно или друго училище се опитваше да обясни

the past or predict the future

миналото или да предскаже бъдещето

and just did an awful, awful job,

и извършваше ужасна работа

so the economics profession has acquired some degree of modesty.

и професията икономист беше скромна.

They still are an awfully arrogant group of people, I will assure you,

Ако все още сте арогантна група хора, ще ви уверя,

but they're now arrogant about their impartiality,

че сега те са арогантни за безпристрастността си

and they, too, see a tremendous range of potential outcomes.

и виждат огромен обхват от потенциални решения.

And this nonpartisanship is something that exists,

Това безпристрастие е нещо, което съществува,

that has existed in secret

което е съществувало тайно

in America for years and years and years.

в Америка от години.

I've spent a lot of the fall talking to the three major

Прекарал съм много време, като говорех с трите основни

organizations that survey American political attitudes:

организации, които проучват американските политически отношения:

Pew Research,

"Пю рисърч",

the University of Chicago's National Opinion Research Center,

Центъра за изследване на мнението на нацията в университета в Чикаго

and the most important but the least known

и най-важната, но все още неизвестна

is the American National Election Studies group

група за Изследване на американските национални избори,

that is the world's longest, most respected poll of political attitudes.

която е най-увещаваното събиране на данни за политически отношения.

They've been doing it since 1948,

Практикуват от 1948 г.

and what they show consistently throughout

и това, което показват изцяло,

is that it's almost impossible to find Americans

е че е почти невъзможно да се намерят американци,

who are consistent ideologically,

които не са сменили идеологията си,

who consistently support, "No we mustn't tax,

които казват: "Не трябва да плащаме данъци

and we must limit the size of government,"

и трябва да намалим размера на правителството"

or, "No, we must encourage government to play a larger role

или "Не, трябва да окуражим правителството да играе по-голяма роля

in redistribution and correcting the ills of capitalism."

в преразпределяне и поправяне на злините от капитализма".

Those groups are very, very small.

Тези групи са много малки.

The vast majority of people, they pick and choose,

По-голямата част от хората избират,

they see compromise and they change over time

виждат обещание и се променят с времето,

when they hear a better argument or a worse argument.

когато чуят по-добър аргумент или по-лош аргумент.

And that part of it has not changed.

Тази част от тях не се е променила.

What has changed is how people respond to vague questions.

Променило се е това, как хората отговарят на неясни въпроси.

If you ask people vague questions, like,

Ако зададете неясен въпрос, като

"Do you think there should be more government or less government?"

"Мислите ли, че трябва да има по-голямо правителство или по-малко?"

"Do you think government should" — especially if you use loaded language --

"Мислите ли, че правителството ще - особено ако използвате претрупан език -

"Do you think the government should provide handouts?"

"Мислите ли, че правителството трябва да осигури милостиня?"

Or, "Do you think the government should redistribute?"

Или "Мислите ли, че правителството трябва да преразпределя?"

Then you can see radical partisan change.

Можете да видите радикална промяна.

But when you get specific, when you actually ask

Но когато зададете конкретен въпрос

about the actual taxing and spending issues under consideration,

за действителните данъци и за харченето,

people are remarkably centrist,

хората са центристи,

they're remarkably open to compromise.

открити са за компромис.

So what we have, then, when you think about the fiscal cliff,

Това, което имаме, когато мислим за фискалната дупка,

don't think of it as the American people fundamentally

не мислим за нея, като че американският народ

can't stand each other on these issues

ме може да се понася един с друг по тези проблеми

and that we must be ripped apart

и трябва да сме разделени

into two separate warring nations.

на две отделни, враждуващи нации.

Think of it as a tiny, tiny number of ancient economists

Помислете за него като за малък брой древни икономисти

and misrepresentative ideologues have captured the process.

и грешно представени идеологии, които са обхванали процеса.

And they've captured the process through familiar ways,

Обхванали са процеса по познати начини,

through a primary system which encourages

чрез основна система, която окуражава

that small group of people's voices,

тази малка група,

because that small group of people,

защото малката група,

the people who answer all yeses or all noes

хората, които отговарят на всичко с да и не

on those ideological questions,

на тези идеологически въпроси,

they might be small but every one of them has a blog,

са може би малко, но всички имат блогове,

every one of them has been on Fox or MSNBC in the last week.

всички са били по "Фокс" или "Ем Ес Ен Би Си" през последната седмица.

Every one of them becomes a louder and louder voice,

Всеки от тях придобива все по-голям глас,

but they don't represent us.

но те не ни представят.

They don't represent what our views are.

Не представят, какви са възгледите ни.

And that gets me back to the dollar,

Това ме отвежда обратно към долара

and it gets me back to reminding myself that

и си спомням, че

we know this experience.

познаваме това преживяване.

We know what it's like

Знаем, какво е

to have these people on TV, in Congress,

тези хора да са по телевизията, в Конгреса,

yelling about how the end of the world is coming

викайки, че ще дойде краят на света,

if we don't adopt their view completely,

ако не възприемем възгледите им,

because it's happened about the dollar

защото това се е случвало на долара,

ever since there's been a dollar.

откакто е създаден.

We had the battle between Jefferson and Hamilton.

Съществува битка между Джеферсън и Хамилтън.

In 1913, we had this ugly battle over the Federal Reserve,

През 1913 г., се проведе тази грозна битка за Федералния резерв,

when it was created, with vicious, angry arguments

когато той беше създаден, със злобни аргументи

over how it would be constituted,

за това, как да бъде управляван

and a general agreement that the way it was constituted

и общото съгласие, че пътя е създаден,

was the worst possible compromise,

беше най-лошия възможен компромис,

a compromise guaranteed to destroy this valuable thing,

компромис, който гарантираше да разруши това ценно нещо,

this dollar, but then everyone agreeing, okay,

този долар, но всички бяха съгласни, добре,

so long as we're on the gold standard, it should be okay.

доколкото имаме Златния стандарт, трябва да бъде добре.

The Fed can't mess it up so badly.

Федералният резерв не може да го обърка.

But then we got off the gold standard for individuals

Но когато излязохме от Златния стандарт,

during the Depression and we got off the gold standard

по време на Голямата депресия, отклонихме Златния резерв

as a source of international currency coordination

като източник на координиране на международната валута,

during Richard Nixon's presidency.

когато Ричард Никсън беше президент.

Each of those times, we were on the verge of complete collapse.

През всички тези времена, бяхме на ръба на срутване.

And nothing happened at all.

Нищо не се случи.

Throughout it all, the dollar has been

През цялото време, доларът беше

one of the most long-standing,

една от най-дълготрайните,

stable, reasonable currencies,

стабилни валути

and we all use it every single day,

и го използваме всеки ден,

no matter what the people screaming about tell us,

без значение, какво ни казват,

no matter how scared we're supposed to be.

без значение, колко уплашени трябва да бъдем.

And this long-term fiscal picture that we're in right now,

Тази дълготрайна фискална картина, която е в дясно,

I think what is most maddening about it is,

мисля, че това е най-влудяващото нещо за нас,

if Congress were simply able

ако Конгресът можеше

to show not that they agree with each other,

да покаже не, че са съгласни един с друг,

not that they're able to come up with the best possible compromise,

не че имат най-добрия възможен компромис,

but that they are able to just begin the process

но че могат да доведат процеса

towards compromise, we all instantly are better off.

към компромис, че сме по-добре.

The fear is that the world is watching.

Страх ни е, че светът ни наблюдава.

The fear is that the longer we delay any solution,

Страх ни е, че колкото повече отлагаме решението,

the more the world will look to the U.S.

толкова повече светът ще гледа на САЩ

not as the bedrock of stability in the global economy,

не като скала на сигурността в глобалната икономика,

but as a place that can't resolve its own fights,

а като на място, което не може да реши борбите си

and the longer we put that off, the more we make the world nervous,

и колкото повече го отлагаме, толкова повече изнервяме света,

the higher interest rates are going to be,

колкото по-високи ще бъдат лихвените проценти,

the quicker we're going to have to face a day

толкова по-бързо ще видим деня,

of horrible calamity.

в който има безредие.

And so just the act of compromise itself,

Самото действие на компромис,

and sustained, real compromise,

устойчив компромис,

would give us even more time,

ще ни даде повече време,

would allow both sides even longer to spread out the pain

ще позволи на двете страни още повече да разпрострат болката

and reach even more compromise down the road.

и да постигнат по-голям компромис.

So I'm in the media. I feel like my job to make this happen

Работя в медия. Мисля, че работата ми е да накарам това да се случи,

is to help foster the things that seem to lead to compromise,

да помогна да ускорим нещата, които водят до компромис,

to not talk about this in those vague and scary terms

не да говорим за това с тези неясни и плашещи термини,

that do polarize us,

които ни поляризират,

but to just talk about it like what it is,

а да говорим какво е това,

not an existential crisis,

не екзистенциална криза,

not some battle between two fundamentally different religious views,

не някаква борба между два основно различни религиозни възгледи,

but a math problem, a really solvable math problem,

а като математически проблем, решим математически проблем,

one where we're not all going to get what we want

при който няма да получим това, което искаме,

and one where, you know, there's going to be a little pain to spread around.

и проблем, при който ще има малко болка.

But the more we address it as a practical concern,

Но колкото повече издигаме практически възражения,

the sooner we can resolve it,

толкова по-скоро ще го решим

and the more time we have to resolve it, paradoxically.

и колкото повече време ще имаме да го решим, парадоксално.

Thank you. (Applause)

Благодаря. (Аплодисменти)