The story behind your glasses - Eva Timothy

Историята зад вашите очила - Ева Тимоти

Transcriber: tom carter Reviewer: Bedirhan Cinar

Translator: Anton Hikov Reviewer: Yavor Ivanov

Optics, or the enhancement of our natural vision,

Оптиката, или увеличаване на нашето естествено зрение,

has been one of the biggest catalysts for science over the past 500 years,

е била един от най-големите катализатори за науката през последните 500 години,

Interestingly, it wasn't scientific interest, but more practical matters that led to the initial advancements in optics,

Интересното е, че не научен интерес, а по-практични въпроси довели до първоначалния напредък в оптиката,

starting around 1440 when Johannes Gutenberg invented his printing press.

започвайки около 1440 г. когато Йоханес Гутенберг изобретил неговата печатна преса.

In short order, books, which had been a rarity,

Накратко, книгите, които били рядкост,

were now becoming a widespread phenomenon.

станали широко разпространено явление.

All that new reading material meant more knowledge was circulating,

Всички тези нови материали за четене означавало, че повече знание било разпространено,

but it also meant that more people were straining their eyes,

но също така означавало, че повече хора натоварвали очите си,

likely as they read by candlelight.

вероятно, тъй като четели на свещи.

And while spectacles had been invented in Italy around 1286,

И докато очилата била изобретени в Италия около 1286 г.,

the need for reading glasses increased substantially.

потребността от очила за четене нарастнала значително.

Now that people could use lenses to see things more clearly,

Сега, когато хората могли да използват лещи да виждат нещата по-ясно,

they started wondering if vision could be enhanced to see things the human eye couldn't perceive by its own devices.

те започнали да се чудят дали зрението може да бъде подобрено за да се видят неща, които човешкото око не може да възприеме само.

Robert Hooke pursued microscopy, and 1665 he published his findings of worlds inside worlds,

Робърт Хук се занимавал с микроскопия и през 1665 г. публикувал откритията си за световете в светове,

which he called "cells" in the book "Micrographia."

които нарекъл "клетки" в книгата "Микрография."

At the other end of the spectrum,

На другия край на спектъра,

Galileo innovated with telescopic lenses,

Галилео правил изобретения с телескопични лещи,

and in 1609, he had refined a telescope until he had an instrument powerful enough to see distant objects in the sky

и през 1609 г., той направил достатъчно прецизен телескоп, докато имал достатъчно мощен инструмент, с който могъл да види далечни обекти в небето

with an accuracy no one had before him.

с точност, която никой не е имал преди него.

He found that the moon had craters and mountains,

Той открил, че Луната имала кратери и планини,

that Jupiter had moons of its own, and the whole system governing the earth and space was brought into question.

че Юпитер имал собствени спътници, и цялата система управляваща Земята и космоса била поставена под въпрос.

Not everyone was thrilled with all the things Galileo saw though.

Обаче не всеки бил във възторг с всички неща, които Галилео видял.

For instance, it was taught at the time that the moon was a perfectly smooth sphere.

Например, по негово време се учило, че Луната е идеално гладка сфера.

Yet here was visual proof that was awfully hard to discount.

Но тук имало визуално доказателство, което било ужасно трудно да се пренебрегне.

Upon finding moons around Jupiter, he also verified what Johannes Kepler had surmised:

Като открил луните около Юпитер, той също така потвърдил това, което Йохан Кеплер предполагал:

that the earth was not the center of the universe,

че Земята не е център на Вселената,

dispelling another central dogma of Galileo's day.

отхвърляйки друга централна догма от времето на Галилео.

Then almost exactly a year after Galileo died,

После почти една година след смъртта на Галилео,

Isaac Newton was born.

се родил Нютон.

A lot that had been unknown was visible by now,

Много от нещата, които били неизвестни били видими до тогава,

but much of it was simply the foundation for further questions.

но голяма част от това била просто основата за още повече въпроси.

What was light anyway? And color, for that matter?

Какво е светлината все пак? Ами цветът, говорейки за това?

What were the laws that governed the earth, and the heavens?

Какви са законите, които управляват Земята и небесата?

And could we capture them through keen observation?

И можем ли да ги уловим чрез интензивни наблюдения?

Newton experimented extensively with optics,

Нютон експериментирал обширно с оптиката,

and came to understand light as something of substance,

и мислил за светлината като за субстанция,

and colors as components of light at different frequencies.

а за цветовете като компоненти на светлината на различни честоти.

Before Newton, people widely believed that the color was due to different amounts of light,

Преди Нютон хората преобладаващо вярвали, че цвета се дължал на различни количества светлина,

with red being lots of light, and blue being mostly dark.

като червеното било много светлина и синьото било предимно тъмнина.

Newton's prism experiments showed that white light could not only be broken into its component colors with one prism,

Опитите на Нютон с призми показали, че бялата светлина не само може да бъде разложена на съставните ѝ цветове с една призма,

but that a second lens could recompose those colors back into white light again,

но и че втора леща може да събере тези цветове обратно в бяла светлина,

thus showing that color was a matter of light's refraction rather than how light or dark it was.

по този начин показвайки, че цветът е въпрос на пречупване на светлината, вместо на това колко е светло или тъмно.

Newton's studies of optics led to the development of the reflecting telescope.

Изследванията на Нютон в оптиката довели до развитието на рефлекторния телескоп.

This, together with his study of planetary motion, led to his theory of gravitation,

Това, заедно с изследванията му за движението на планетите, довело до неговата теория за гравитацията,

one of the world's greatest examples of learning to see something invisible

един от най-големите примери в света за това как можем да се научим да виждаме нещо невидимо,

by observing its effect on things that are visible.

наблюдавайки неговото влияние върху неща, които са видими.

So fast forward a few hundred years, and here we stand.

Да се пренесем бързо напред няколко стотин години, и ето къде стоим.

We've evolved from a single lens to optics that reveal the birth of a star in another galaxy,

Ние сме еволюирали от единична леща до оптика, която разкрива раждането на една звезда в друга галактика,

or a child developing in the womb,

или дете, което се развива в утробата,

or an electron whirling around an atom.

или електрон, въртящ се около атом.

At a time when so much is visible, how we see the world around us matters even more than what we see.

В момент, когато толкова много е обозримо, как виждаме света около нас е от значение, дори повече от това, което виждаме.

Will we see a world where everything important has already been discovered?

Ще видим ли свят, в който всичко важно вече е открито?

Or will we see one in which yesterday's discoveries are but a doorway to the breakthroughs of tomorrow?

Или ще видим такъв, в който вчерашните открития са само прага пред утрешните?