Mao Zedong's infamous mango cult - Vivian Jiang

Translator: Kristina Yakimova Reviewer: Pavlina Koleva

One morning in August 1968,

Една сутрин през август 1968 г.

factory worker Wang Xiaoping overheard news of a mysterious mandatory meeting.

работникът във фабрика Уонг Сяопинг подочул за тайна задължителна среща.

Rumors whispered through the cafeteria described shipments of a gift

Из кафетерията се носели слухове за получен подарък

from the country’s communist leader, Chairman Mao Zedong.

от комунистическия лидер на страната, председател Мао Дзедун.

And sure enough, managers soon dispersed a gift to every factory worker—

И наистина, много скоро началниците дали на всеки работник подарък -

a glass box encasing a golden wax replica of a mango.

стъклена кутия, в която е поставено златно восъчно копие на манго.

Wang Xiaoping’s factory wasn’t the only facility to receive this unusual offering.

Фабриката на Уонг Сяопинг не била единствената с това необикновено дарение.

The Chairman gifted fresh mangoes to factories across China,

Председателят дарил свежо манго на фабрики из цял Китай,

поради което служителите стоели до късно

leading employees to stay up late,

touching the fruits and contemplating the meaning behind Mao's gesture.

докосвали плодовете и се чудили какво се крие зад жеста на Мао.

Some tried to preserve the fresh mangoes in formaldehyde,

Някои се опитали да консервират мангото във формалдехид,

while others ate the fruit

докато други изяли плода

and commissioned wax replicas of their prize.

и поръчали восъчни копия на наградата си.

In one factory, workers initiated a strange ritual:

В една фабрика работниците започнали странен ритуал -

peeling and boiling their mangoes to create a “holy” broth

обелили и сварили своето манго, за да създадат “свещен” бульон,

that was spooned into their mouths.

който им бил даден с лъжица.

Since traditional Chinese medicine often involved boiling ingredients,

Тъй в като традиционната китайска медицина съставките често се варят,

it's possible this mango wine was concocted as a kind of healing tonic.

е възможно това мангово вино да е сварено като вид лечебна отвара.

Soon, fables formed that the fruit ensured a long life

Скоро се раждат басни, че плодовете осигуряват дълъг живот,

like the Peaches of Immortality from Chinese mythology.

също като “прасковите на безсмъртието” в китайската митология.

And by refusing to eat the mangoes himself,

И отказвайки сам да ги изяде,

Mao had generously sacrificed his own longevity for the working class.

Мао великодушно жертвал своето дълголетие в името на работническата класа.

But whatever Mao's intentions,

Но каквито и намерения да е имал,

this mango mania wasn’t as frivolous as it might seem.

тази манго мания не била толкова незначителна, колкото изглеждало.

And in fact, it’s harmless appearance hid a much darker truth.

Всъщност зад безобидната проява се криела много по-мрачна истина.

Two years earlier, Mao Zedong had launched the Cultural Revolution,

Две години по-рано Мао Дзедун стартирал Културната революция,

a decade-long political and ideological movement intended to erase

декада на политическо и идеологическо движение, целящо да заличи

capitalist thought and cultural traditions from Chinese society.

капиталистическите наклонности и културните традиции в обществото.

To enact this plan, Mao called on the Red Guards,

За да изпълни плана си Мао привикал хунвейбините,

a student-led paramilitary group.

студентска паравоенна група.

He enlisted them to help eradicate the “Four Olds”—

Той ги вербувал да изкоренят “Четирите отживелици” -

a vaguely defined set of customs, habits, and ideas

неясно описан набор от стари обичаи, навици и идеи,

often associated with the elite upper-class.

често асоциирани с елитната висша класа.

Mao’s dogma was militant,

Догмата на Мао е войнствена

and the Red Guard interpreted his vision as achievable only through violence.

и за хунвейнбините неговата визия можела да се осъществи само чрез насилие.

The Red Guard acted above law and order, ransacking temples and tombs,

Те действали над закон и ред, плячкосвали храмове и гробници,

including those of dynastic royalty and Confucius.

включително и такива на имперски династии и Конфуций.

Homes were raided and piles of books burned in the streets.

Нахлували в домовете и изгаряли купища книги по улиците.

But the Red Guard’s rampage went far beyond property damage.

Но безчинствата им далеч надхвърлят материалните щети.

They began holding “struggle sessions”—

Те организирали разобличителни митинги -

public spectacles designed to shame so-called class enemies.

публични зрелища, предназначени да засрамят т. нар. класови врагове.

Victims were accused of holding elitist, capitalist values,

Жертвите били обвинявани, че имат елитарни, капиталистически ценности

and were often forced to wear heavy signs detailing their crimes.

и били принуждавани да носят тежки табели, описващи престъпленията им.

The Red Guard pressured people to accuse their friends and family.

Хунвейбините изисквали хората да уличават приятели и семейство.

They manipulated students to denounce their teachers and parents.

Манипулирали ученици да разобличават своите учители и родители.

They gradually morphed into torture and executions.

Постепенно се изродили в изтезания и екзекуции.

After two years of the Red Guards’ chaos, Mao recanted his support

След две години хаос Мао оттеглил подкрепата си

and sent 30,000 factory workers to fight the Red Guard at Qinghua University.

и изпратил 30 000 работници да им се простивопоставят при университет “Чинхуа“.

With the help of the People’s Liberation Army,

С помощта на Народната освободителна армия

these factory workers succeeded,

тези работници от фабрики успели,

and Mao thanked them for their service with a crate of 40 mangoes.

а Мао им благодарил за услугата с щайга с 40 броя манго.

This gesture wasn’t quite as generous as it appeared

Този жест не бил толкова великодушен, колкото изглеждал,

since Mao was actually passing along a gift

защото Мао всъщност им давал подарък,

he received from Pakistan’s foreign minister.

получен от външния министър на Пакистан.

But much worse, this reward was quickly tainted by the ideology

Но по-лошото е, че тази награда бързо била опорочена от идеологията

of the Cultural Revolution.

на Културната революция.

As a propaganda tool, Mao’s mangoes demanded high levels of respect.

Като инструмент на пропагандата, мангото на Мао изисквало голямо уважение.

Workers boarded unheated buses in sub-zero temperatures to visit

Работници се качвали в студени автобуси при минусови температури да посетят

mandatory mango exhibitions organized by the government.

задължителните изложби на манго, организирани от правителството.

Factory workers were scolded for not holding their replicas securely.

Работници били порицавани, че не съхранявали репликите си правилно.

And in Sichuan, a man who remarked that the mango was “nothing special”

А в Съчуан мъж, който отбелязал, че мангото “не е нещо особено”

and “looked like a sweet potato”

и “прилича на сладък картоф“,

was arrested, tried, and executed.

бил арестуван, съден и екзекутиран.

For reasons mostly unknown, the mango fever broke a year and a half later.

По незнайни причини манговата треска спира година и половина по-късно.

After the Red Guard was dissolved

След разпада на хунвейбините

and participants were sent to the countryside for re-education,

и изпращането им в провинцията за превъзпитание,

the mystifying mango faded from official propaganda.

мистериозното манго изчезва от официалната пропаганда.

Wax from the replicas were repurposed for candles during power outages.

Восъкът от копията се използвал за свещи при прекъсване на електричеството.

And today you’d be lucky to find an antique mango tray or medallion

А днес ще сте късметлии, ако намерите поднос с манго или медальон,

while perusing a Beijing flea market.

докато разглеждате битпазар в Пекин.

But the tale of Mao’s mangoes is just a minor story

Но историята за мангото на Мао е само малка част

amidst a decade of painful, buried history.

на фона на десетилетие болезнена, погребана история.

Discussion of the Cultural Revolution is restricted across China.

Обсъждането на Културната революция е забранено в Китай.

And though some former Red Guards have attempted to challenge this policy

И въпреки че някои бивши хунвейбини са опитвали да оспорят тази политика

by publicly reflecting and apologizing for their actions,

като публично признават и се извиняват за действията си,

they still avoid maligning Mao Zedong.

те избягват да злословят за Мао Дзедун.

Given the current political landscape of China,

С оглед на политическа обстановка в Китай,

only time will tell when this history will be discussed openly and freely.

само времето ще покаже кога историята ще се обсъжда открито и свободно.