Philip Rosedale: Second Life, where anything is possible

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

You know, we're going to do things a little differently.

Знаете ли, ще направим нещата малко по-различни.

I'm not going to show you a presentation. I'm going to talk to you.

Ще ви покажа презентация. Ще ви говоря.

And at the same time, we're going to look at just images

И в същото време ще гледаме снимки

from a photo stream that is pretty close to live of things that --

от фото презентация, която е доста близка до живите неща, които --

snapshots from Second Life. So hopefully this will be fascinating.

моментални снимки от Втори Живот. И така надявам се, че това ще бъде обаятелно.

You can -- I can compete for your attention with the strange pictures

Можете -- аз мога да се състезавам за вниманието ви със странните снимки,

that you see on screen that come from there.

които виждате на екрана, идващи оттам.

I thought I'd talk a little bit about some just big ideas about this,

Мислех си да ви поговаря малко за някои големи идеи за това

and then get John back out here so we can talk interactively

и след това да изведа Джон обратно тук, за да може да поговорим

a little bit more and think and ask questions.

малко повече и да мислим, и да задаваме въпроси.

You know, I guess the first question is,

Знаете ли, предполагам, че първия въпрос е,

why build a virtual world at all?

Защо изобщо да построяваме виртуален свят?

And I think the answer to that is always going to be

И мисля, че отговора на това винаги ще бъде

at least driven to a certain extent by the people

поне воден до някаква степен от хората

initially crazy enough to start the project, you know.

първоначално достатъчно луди, за да започнат проекта, знаете.

So I can give you a little bit of first background just on me

Затова ви давам малко предистория само за мен

and what moved me as a -- really going back as far as a teenager

и какво ме движи като -- откакто бях тийнейджър

and then an adult, to actually try and build this kind of thing.

и след това като възрастен, за да се опитам наистина да построя такова нещо.

I was a very creative kid who read a lot, and got into electronics first,

Бях много изобретателно хлапе, което четеше много, и се захванах с електроника първо,

and then later, programming computers, when I was really young.

а по-късно, програмиране на компютри, когато бях много млад.

I was just always trying to make things.

Просто винаги се опитвах да правя неща.

I was just obsessed with taking things apart and building things,

Бях обсебен с това да разглобявам неща и да строя неща

and just anything I could do with my hands or with wood

и всичко, което можех да направя с ръцете си или с дърво,

or electronics or metal or anything else.

или с електроника, или с метал, или с всичко друго.

And so, for example -- and it's a great Second Life thing -- I had a bedroom.

И така, например -- и това е страхотно нещо във Втори Живот -- имах спалня.

And every kid, you know, as a teenager, has got his bedroom he retreats to --

И всяко хлапе, знаете, като тийнейджър, има своя спалня, в която да се оттегля --

but I wanted my door, I thought it would be cool if my door went up

но исках моята врата, мислех си, че ще е готино, ако вратата ми се качва нагоре,

rather than opened, like on Star Trek.

отколкото да бъде отваряна като в Стар Трек.

I thought it would be neat to do that. And so I got up in the ceiling

Мислех си, че ще е хубаво да направя това. И така отидох до тавана

and I cut through the ceiling joists, much to my parents' delight,

и прерязах напречните греди на тавана, за радост на родителите ми

and put the door, you know, being pulled up through the ceiling.

и сложих вратата, знаете, която беше издръпвана нагоре през тавана.

I built -- I put a garage-door opener up in the attic

Построих -- сложих отварящо устойство от гаражна врата горе на таванската,

that would pull this door up.

което ще издърпа тази врата нагоре.

You can imagine the amount of time that it took me to do this to the house

Можете да си представите времето, което ми отне да направя това на къщата

and the displeasure of my parents.

и недоволството на моите родители.

The thing that was always striking to me was that we as people

Нещото, което винаги ме е удивявало е, че ние като хора

could have so many really amazing ideas about things we'd like to do,

можем да имаме толкова много изумителни идеи за неща, които искаме да правим,

but are so often unable, in the real world, to actually do those things --

но често сме неспособни, в реалния свят, да направим тези неща --

to actually cobble together the materials

всъщност да съберем заедно материалите

and go through the actual execution phase of building something

и да преминем през реалната фаза на изпълнение да построим нещо,

that you imagine from a design perspective.

което можете да си представите от дизайнерска перспектива.

And so for me, I know that when the Internet came around

И така за мен, знам, че когато Интернета дойде

and I was doing computer programming and just, you know,

и правех компютърно програмиране и просто, знаете,

just generally trying to run my own little company

просто се опитвах да ръководя моята малка компания

and figure out what to do with the Internet and with computers,

и да разбера какво да правя с Интернета и с компютрите

I was just immediately struck by how the ultimate thing

бях незабавно покосен от единственото нещо,

that you would really want to do with the Internet and with computers

което наистина ще искаш да направиш с Интернета и с компютрите

would be to use the Internet and connected computers

ще бъде да използваш Интернета и да свързваш компютрите

to simulate a world to sort of recreate the laws of physics

да симулират свят, някакси да пресъздадат законите на физиката

and the rules of how things went together --

и правилата за това как нещата вървят заедно --

the sort of -- the idea of atoms and how to make things,

някакси -- идеята за атомите и как да направим неща,

and do that inside a computer so that we could all get in there and make stuff.

и да правим това вътре в компютър, за да можем всички да влезем вътре и да правим неща.

And so for me that was the thing that was so enticing.

И така, за мен това беше нещото, което беше толкова изкусително.

I just wanted this place where you could build things.

Исках само това място, където можете да строите неща.

And so I think you see that in the genesis

И така мисля, че виждате това в зачатъка

of what has happened with Second Life, and I think it's important.

на това което се случва с Втори Живот и мисля, че това е важно.

I also think that more generally, the use of the Internet and technology

Също така мисля, че по-скоро използването на Итернета и технологиите

as a kind of a space between us for creativity and design is a general trend.

като вид пространство между нас за изобретателност и дизайн е главна тенденция.

It is a -- sort of a great human progress.

То е -- някакси велик човешки прогрес.

Technology is just generally being used to allow us to create

Технологията е общо взето използвана да ни позволи да създадем

in as shared and social a way as possible.

толкова споделен и социален начин, колкото е възможно.

And I think that Second Life and virtual worlds more generally

И мисля, че Втори Живот и виртуалните светове по-общо

represent the best we can do to achieve that right now.

представят най-доброто, което можем да направим, за да постигнем това точно сега.

You know, another way to look at that,

Знаете ли, друг начин, по който да гледате на това,

and related to the content and, you know, thinking about space,

и свързани със съдържанието и, знаете, мислейки за пространство,

is to connect sort of virtual worlds to space.

е да свържете виртуалните светове с пространството.

I thought that might be a fun thing to talk about for a second.

Мислех си, че това ще е забавно нещо, за което да поговорим за секунда.

If you think about going into space, it's a fascinating thing.

Ако мислите да отидите в пространството, то е изключително нещо.

So many movies, so many kids, we all sort of

Толкова много филми, толкова много деца, всички ние донякъде

dream about exploring space. Now, why is that?

си мечтаем да открием пространството. Сега, защо е така?

Stop for a moment and ask, why that conceit?

Спрете за момент и попитайте, защо тази надутост?

Why do we as people want to do that?

Защо, ние като хора искаме да направим това?

I think there's a couple of things. It's what we see in the movies --

Мисля, че има няколко неща. То е като това, което виждаме във филмите --

you know, it's this dream that we all share.

знаете, то е този сън, който всички споделяме.

One is that if you went into space you'd be able to begin again.

Първото е, ако отидите в пространството ще можете да започнете отново.

In some sense, you would become someone else in that journey,

До известна степен ще станете някой друг в това пътешествие,

because there wouldn't be -- you'd leave society and life as you know it, behind.

защото там няма да -- ще оставите общността и живота, който познавате зад вас

And so inevitably, you would transform yourself --

и толкова неизбежно ще се преобразите --

irreversibly, in all likelihood -- as you began this exploration.

необратимо по всяка вероятност -- след като започнете проучването си.

And then the second thing is that there's this tangible sense

И второто нещо е, че има това осезаемо чувство,

that if you travel far enough, you can find out there --

че ако пътуваш достатъчно далеч, можеш да го намериш --

oh, yeah -- you have no idea what you're going to find

о, да -- нямате си на представа какво ще откриете

once you get there, into space.

веднъж като стигнете там, в пространството.

It's going to be different than here.

Ще бъде различно оттук.

And in fact, it's going to be so different than what we see here on earth

И всъщност, ще бъде толкова различно от това, което виждаме тук на Земята,

that anything is going to be possible.

че всичко ще бъде възможно.

So that's kind of the idea -- we as humans crave the idea of

И така това е идеята -- ние като хора жадуваме за идеята да

creating a new identity and going into a place where anything is possible.

създадем нова самоличност и да отидем на място, където всичко е възможно.

And I think that if you really sit and think about it,

И мисля, че ако наистина седнете и помислите за това,

virtual worlds, and where we're going

за виртуални светове и къде отиваме

with more and more computing technology,

с все повече и повече компютърни технологии

represent essentially the likely, really tactically possible

те представят в основата си вероятната, истински тактично възможната

version of space exploration.

версия на проучване на пространството.

We are moved by the idea of virtual worlds because, like space,

Ние се влияем от идеята за виртуални светове, защото, както пространството,

they allow us to reinvent ourselves and they contain anything

те ни позволяват да преоктриваме себе си и съдържат всяко нещо

and everything, and probably anything could happen there.

и всичко, и вероятно всичко, което може да се случи там.

You know, to give you a size idea about scale, you know,

Знаете ли, за да ви дам представа за мащаба на идеята, знаете,

comparing space to Second Life, most people don't realize, kind of --

сравняването на пространството с Втори Живот, повечето хора не осъзнават, някакси --

and then this is just like the Internet in the early '90s.

и тогава това е просто като Интернета в началото на 90-те.

In fact, Second Life virtual worlds are a lot like the Internet in the early '90s today:

Всъщност днес, виртуалните светове от Втори Живот много приличат на интернета през началото на 90-те:

everybody's very excited,

всеки е много развълнуван,

there's a lot of hype and excitement about one idea or the next

има много публичност и въленение относно една или друга идея

from moment to moment, and then there's despair

от момент на момент, и също така има отчаяние

and everybody thinks the whole thing's not going to work.

и всеки мисли, че цялото това нещо няма да работи.

Everything that's happening with Second Life

Всичко, което се случва с Втори Живот

and more broadly with virtual worlds, all happened in the early '90s.

и по-общо с виртуалните светове, всичко се е случило в началото на 90-те.

We always play a game at the office where you can take any article

Винаги играем една игра в офиса, при която можеш да вземеш всяка статия

and find the same article where you just replace the words "Second Life"

и да намерите същата статия, където просто подменяте думите "Втори живот"

with "Web," and "virtual reality" with "Internet."

с "Мрежа" и "виртуална реалност" с "Интернет."

You can find exactly the same articles

Можете да откриете точно същите статии

written about everything that people are observing.

написани за всичко, което хората наблюдават.

To give you an idea of scale, Second Life is about 20,000 CPUs at this point.

За да ви дам представа за мащаба, Втори Живот е около 20 000 централни процесора в момента.

It's about 20,000 computers connected together

Това е около 20 000 компютъра свързани заедно

in three facilities in the United States right now,

в три сгради в САЩ точно сега,

that are simulating this virtual space. And the virtual space itself --

които симулират това виртуално пространство. И виртуалното пространство само --

there's about 250,000 people a day that are wandering around in there,

има около 250 000 хора на ден, които се мотаят там,

so the kind of, active population is something like a smallish city.

един вид, активото население е нещо като малък град.

The space itself is about 10 times the size of San Francisco,

Пространството само по себе си е 10 пъти по-голямо от Сан Франциско

and it's about as densely built out.

и е също толкова гъсто населено.

So it gives you an idea of scale. Now, it's expanding very rapidly --

И така това ви дава идея за мащаба. Сега, то се разраства много бързо --

about five percent a month or so right now, in terms of new servers being added.

около пет процента на месец или някъде толкова сега, като се има предвид новите сървъри, които са добавени.

And so of course, radically unlike the real world,

И така разбира се, коренно различно от истинския свят

and like the Internet, the whole thing is expanding

и като Интернета, цялото това нещо се разширява

very, very quickly, and historically exponentially.

много, много бързо и исторически експоненциално.

So that sort of space exploration thing is matched up here

И така този вид проучване е посрещнат тук

by the amount of content that's in there,

от количеството на съдържанието, което е там

and I think that amount is critical.

и аз мисля, че това количество е критично.

It was critical with the virtual world

Беше критично с виртуалния свят,

that it be this space of truly infinite possibility.

където това пространство беше истинска безкрайна възможност.

We're very sensitive to that as humans.

Ние сме чувствителни към това, като хора.

You know, you know when you see it. You know when you can do anything in a space

Знаете ли, знаете, когато го видите. Знаете, когато можете да направите нещо в пространството

and you know when you can't.

и знаете, когато не можете.

Second Life today is this 20,000 machines,

Втори Живот днес е тези 20 000 машини,

and it's about 100 million or so user-created objects where, you know,

и е около 100 или повече консуматорски създадени обекта, където, знаете,

an object would be something like this, possibly interactive.

обект ще бъде нещо такова, вероятно интерактивен.

Tens of millions of them are thinking all the time;

10 милиона от тях мислят през цялото време:

they have code attached to them.

имат прикрипен код на тях.

So it's a really large world already, in terms of the amount of stuff that's there

Така че това вече е голям свят, като се има предвид количеството на нещата, които са там

and that's very important.

и това е много важно.

If anybody plays, like, World of Warcraft,

Ако някой играе, да кажем, World of Warcraft,

World of Warcraft comes on, like, four DVDs.

World of Warcraft идва на четири DVD-та.

Second Life, by comparison, has about 100 terabytes

Втори живот, за сравнение, има около 100 терабайта

of user-created data, making it about 25,000 times larger.

от данните създадени от ползвателите, което го прави около 25,000 пъти по-голям.

So again, like the Internet compared to AOL,

И така отново, както Интернета, сравнен с AOL,

and the sort of chat rooms and content on AOL at the time,

и чат румовете и съдържанието на AOL по това време,

what's happening here is something very different,

това което се случва тук е нещо много различно,

because the sheer scale of what people can do

защото явния мащаб на това, което хората могат да направят,

when they're enabled to do anything they want is pretty amazing.

когато им е позволено да правят всичко, което искат е доста изумително.

The last big thought is that it is almost certainly true

Последната голяма мисъл е, че е почти без съмнение вярно,

that whatever this is going to evolve into

че в каквото и да се превърне това

is going to be bigger in total usage than the Web itself.

ще бъде по-голям в цялото си потребление от Уеба като цяло.

And let me justify that with two statements.

Нека да докажа това с две твърдения.

Generically, what we use the Web for is to organize, exchange,

Главно това, за което изпозлваме Уеба е да организираме, разменяме,

create and consume information.

създаваме и употребяваме информация.

It's kind of like Irene talking about Google being data-driven.

То е като това Айрийн да говори за Google, че е управляван от данни.

I'd say I kind of think about the world as being information.

Аз ще кажа, че мисля за света като информация.

Everything that we interact with, all the experiences that we have,

Всичко, с което си взаимодействаме, целия опит, който имаме,

is kind of us flowing through a sea of information

сякаш се реем през море от информация

and interacting with it in different ways.

и взаимодействаме с нея по различни начини.

The Web puts information in the form of text and images.

Уеба слага информацията във форма на текст и снимки.

The topology, the geography of the Web is text-to-text links for the most part.

Топологията, географията на Уеба е текстови линкове в по-голямата си част.

That's one way of organizing information,

Това е един начин да организираш информация,

but there are two things about the way you access information in a virtual world

но има две неща за начина, по който имаш достъп до тази информация във виртуалния свят,

that I think are the important ways that they're very different

които мисля са важни начини, с това че са много различни

and much better than what we've been able to do to date with the Web.

и много по-добри от тези, които сме можели да правим досега с Уеба.

The first is that, as I said, the --

Първия е този, както вече казах --

well, the first difference for virtual worlds is that

ами, първата разлика за виртуалните светове е, че

information is presented to you in the virtual world

информацията ви е представена във виртуалния свят,

using the most powerful iconic symbols

използвайки най-силните идолни символи,

that you can possibly use with human beings.

които можете да използвате с човешки същества.

So for example, C-H-A-I-R is the English word for that,

Например, С-Т-О-Л е английска дума за това,

but a picture of this is a universal symbol.

но снимка на него е универсален символ.

Everybody knows what it means. There's no need to translate it.

Всеки знае какво означава. Няма нужда да бъде превеждан.

It's also more memorable if I show you that picture,

Също така е по-запомнящо се, ако ви покажа снимка

and I show you C-H-A-I-R on a piece of paper.

и ви покажа С-Т-О-Л на лист хартия.

You can do tests that show that you'll remember

Можете да направите тестове, които ще покажат, че ще запомните,

that I was talking about a chair a couple of days later a lot better.

че съм говорил за стол след два дена много по-добре.

So when you organize information using the symbols of our memory,

Когато организирате информация, използвайки символи от нашата памет,

using the most common symbols that we've been immersed in all our lives,

използвайки най-честите символи, с които сме били затрупани през живота си,

you maximally both excite, stimulate,

вие максимално се вълнувате и стимулирате

are able to remember, transfer and manipulate data.

и сте готови да запомните, прехвърлите и манипулирате данните.

And so virtual worlds are the best way

И така виртуалните светове са най-добрия начин

for us to essentially organize and experience information.

за нас по същество да организираме и усещаме информацията.

And I think that's something that people have talked about for 20 years --

И мисля, че това е нещо, за което хората са говорили за 20 години --

you know, that 3D, that lifelike environments

знаете, това 3D, тези животонаподобяващи среди

are really important in some magical way to us.

са много важни по някакъв магичен начин за нас.

But the second thing -- and I think this one is less obvious --

Но второто нещо -- и мисля, че то е по-малко очевидно --

is that the experience of creating, consuming, exploring that information

е преживяването от създаване, употребяване, откриване на тази информация

is in the virtual world implicitly and inherently social.

е във виртуалния свят косвено и присъщо социално.

You are always there with other people.

Винаги сте там с други хора.

And we as humans are social creatures and must, or are aided by,

И ние като хора сме социални създания и трябва, или сме подкрепяни,

or enjoy more, the consumption of information in the presence of others.

или се наслаждаваме повече, на потреблението на информация в присъствието на другите.

It's essential to us. You can't escape it.

Това е съществено за нас. Не можете да избягате от него.

When you're on Amazon.com and you're looking for digital cameras or whatever,

Когато сте в Amazon.com и търсите дигитален апарат или каквото и да е,

you're on there right now, when you're on the site, with like 5,000 other people,

вие сте там точно сега, когато сте в сайта, с 5000 други хора,

but you can't talk to them.

но не можете да говорите с тях.

You can't just turn to the people that are browsing digital cameras

Не можете просто да се обърнете към хората, които преглеждат дигиталните фотоапарати

on the same page as you, and ask them,

на същата страница като вас и да ги питате,

"Hey, have you seen one of these before? Because I'm thinking about buying it."

"Ей, виждал ли си един от тези преди, защото мисля да го купя."

That experience of like, shopping together, just as a simple example,

Преживяването от това да пазарувате заедно, просто като елементарен пример,

is an example of how as social creatures

е пример от това как като социални създания

we want to experience information in that way.

ние сме отишли да преживеем информацията по този начин.

So that second point, that we inherently experience information together

И така тази втора точка, че неизменно усещаме информацията заедно

or want to experience it together,

или искаме да я усетим заедно,

is critical to essentially, kind of,

е критична в основата си, донякъде,

this trend of where we're going to use technology to connect us.

тази тенденция за това как ще използваме технологията, за да ни свърже.

And so I think, again, that it's likely that in the next decade or so

И така аз мисля, отново, че е възможно в следващото десетилетие или малко повече

these virtual worlds are going to be the most common way as human beings

тези виртуални светове да станат най-често използвания начин за човешките същества,

that we kind of use the electronics of the Internet, if you will,

че ние използваме електрониката или Интернета, ако щете,

to be together, to consume information.

да бъдем заедно, да поглъщаме информация.

You know, mapping in India -- that's such a great example.

Знаете, картографирането на Индия -- това е прекрасен пример.

Maybe the solution there involves talking to other people in real time.

Може би разрешението е да започнеш да говориш с други хора в реално време.

Asking for advice, rather than any possible way

Да поискаш съвет, отколкото по всякакъв възможен начин

that you could just statically organize a map.

да организираш картата статистически.

So I think that's another big point.

И така, аз мисля, че това е друга много голяма част.

I think that wherever this is all going,

Аз мисля, че накъдето и да е тръгнало всичко това,

whether it's Second Life or its descendants, or something broader

дали ще е Втори живот или неговите потомци, или нещо по-голямо,

that happens all around the world at a lot of different points --

което се случва по целия свят на много различни места --

this is what we're going to see the Internet used for,

ще видим използването на Интернета точно за това,

and total traffic and total unique users is going to invert,

и пълен трафик и уникални ползватели ще се преобразят,

so that the Web and its bibliographic set of text and graphical information

така че Уеба и неговите библиографични текстове и графична информация

is going to become a tool or a part of that consumption pattern,

ще станат инструмент или част от този потребителски шаблон,

but the pattern itself is going to happen mostly in this type of an environment.

но шаблона сам по себе си ще се случва най-вече в този вид среда.

Big idea, but I think highly defensible.

Голяма идея, но съм много оправдателен.

So let me stop there and bring John back,

И така нека спра до там и да върна Джон обратно

and maybe we can just have a longer conversation.

и може би ще успеем да имаме по-дълъг разговор.

Thank you. John. That's great.

Благодаря ти, Джон. Това е страхотно.

(Applause)

(Аплодисменти)

John Hockenberry: Why is the creation, the impulse to create Second Life,

Джон Хокенбери: Защо създаването, импулса за създаване на Втори Живот,

not a utopian impulse?

не е утопичен импулс?

Like for example, in the 19th century,

Като например, през 19-ти век

any number of works of literature that imagined alternative worlds

всяка литературна творба, която е представяла алтернативни светове

were explicitly utopian.

е била изключително утопична.

Philip Rosedale: I think that's great. That's such a deep question. Yeah.

Филип Роуздел: Аз мисля, че това е страхотно. Това е толкова дълбок въпрос. Да.

Is a virtual world likely to be a utopia, would be one way I'd say it.

Дали виртуалния свят е възможно да бъде Утопия, е един начин, по който аз бих го казал.

The answer is no, and I think the reason why is because

Отговорът е не, и мисля, че причината поради, която е така е, защото

the Web itself as a good example is profoundly bottoms-up.

Уеба сам по себе си като добър пример е неизменно отдолу нагоре.

That idea of infinite possibility, that magic of anything can happen,

Идеята за безкрайната вероятност, магията, че всичко може да се случи

only happens in an environment

се случва само в среда,

where you really know that there's a fundamental freedom

където ти наистина знаеш, че има фундаментална свобода

at the level of the individual actor, at the level of the Lego blocks,

на нивото на индивидуалния актьор, на нивото на Лего блокчетата,

if you will, that make up the virtual world.

ако щете, която прави виртуалния свят.

You have to have that level of freedom, and so I'm often asked that,

Трябва да имате това ниво на свобода, и така често съм питан,

you know, is there a, kind of, utopian or,

знаете, има ли, било утопична или не,

is there a utopian tendency to Second Life and things like it,

има ли утопична тенденция във Втори Живот и такива неща,

that you would create a world that has a grand scheme to it?

че да създадете свят, който има голяма схема към него?

Those top-down schemes are alienating to just about everybody,

Тези ръководни схеми са чужди за общо-взето всеки,

even if you mean well when you build them.

дори ако мислите доброто, когато ги изграждате.

And what's more, human society, when it's controlled,

И нещо повече, човешкото общество, когато е контролирано,

when you set out a grand scheme of rules,

когато поставиш основна схема на правила,

a new way of people interacting, or a new way of laying out a city, or whatever,

нов начин на хората да си взаимодействат, или нов начин да положиш основите на град, или каквото и да е,

that stuff historically has never scaled much beyond,

тези неща исторически никога не са стигали далеч,

you know -- I always laughingly say -- the Mall of America, you know,

знаете -- винаги смеейки се казвам -- Мола на Америка, знаете,

which is like, the largest piece of centrally designed architecture

който е най-големия къс от централно проектирана архитектура,

that, you know, has been built.

която е била построявана.

JH: The Kremlin was pretty big.

ДХ: Кремлин е бил доста голям.

PR: The Kremlin, yeah. That's true. The whole complex.

ФР: Кремлин, да. Това е истина. Целия комплекс.

JH: Give me a story of a tool you created at the beginning

ДХ: Дайте ми история за опция, която вие сте създали в началото

in Second Life that you were pretty sure people would want to use

на Втори Живот, за която сте убедени, че хората ще искат да използват

in the creation of their avatars or in communicating

за създаването на техните аватари или в комуникацията,

that people actually in practice said, no, I'm not interested in that at all,

на която хората всъщност на практика казват не, не се интересувам изобщо,

and name something that you didn't come up with

и назовете нещо, което вие не сте измислили

that almost immediately people began to demand.

и хората почти незабавно са започнали да търсят.

PR: I'm sure I can think of multiple examples of both of those.

ФР: Сигурен съм, че мога да кажа няколко примера и за двата случая.

One of my favorites. I had this feature that I built into Second Life --

Един от моите любими. Имах тази опция, която сложих във Втори Живот --

I was really passionate about it.

бях много запален по отношение на това.

It was an ability to kind of walk up close to somebody

Беше способност един вид да се приближите до някого

and have a more private conversation,

и да имате по-личен разговор,

but it wasn't instant messaging because you had to sort of befriend somebody.

но не беше моментално чатене, защото трябва да си приятел с някого.

It was just this idea that you could kind of have a private chat.

Беше просто идеята, че можеш да имаш личен чат.

I just remember it was one of those examples of data-driven design.

Току-що си спомних, че беше един от тези примери за дизайни водени от данни.

I thought it was such a good idea from my perspective,

Мислех си, че е толкова добра идея от моя гледна точка

and it was just absolutely never used, and we ultimately --

и просто никога не беше използвана, и ние в крайна сметка --

I think we've now turned it off, if I remember.

мисля, че сега го изключихме, ако си спомням правилно.

We finally gave up, took it out of the code.

Най-накрая се отказахме, извадихме го от кода.

But more generally, you know, one other example I think about this,

Но по-основно, знаете, един друг пример, за който мисля,

which is great relative to the utopian idea.

е че има голяма връзка с утопичната идея.

Second Life originally had 16 simulators. It now has 20,000.

Втори живот в началото имаше 16 симулатора. Сега има 20 000.

So when it only had 16,

И така, когато имахме само 16

it was only about as big as this college campus.

беше толкова голям, колкото двора на този колеж.

And we had -- we zoned it, you know: we put a nightclub,

И ние имахме - регулирахме го, знаете: сложихме нощен клуб,

we put a disco where you could dance,

сложихме дискотека, където можеше да танцувате

and then we had a place where you could fight with guns if you wanted to,

и след това имахме място, където можехте да се биете с оръжия, ако искахте

and we had another place that was like a boardwalk, kind of a Coney Island.

и имахме едно друго място, което беше като дървена пътека, малко като Кони Айланд.

And we laid out the zoning, but of course,

И поставихме регулирането, но разбира се

people could build all around it however they wanted to.

хората можеха да строят около него, както си искаха.

And what was so amazing right from the start was that the idea

И това, което беше толкова изумително от самото начало беше, че идеята,

that we had put out in the zoning concept, basically,

която бяхме заложили в регулирането, всъщност

was instantly and thoroughly ignored,

беше незабавно и напълно игнорирана

and like, two months into the whole thing,

и някъде два месеца след началото на всичко това

-- which is really a small amount of time, even in Second Life time --

-- което е наистина кратко време дори във време на Втори Живот --

I remember the users, the people who were then using Second Life,

помня ползвателите, хората, които тогава ползваха Втори Живот,

the residents came to me and said, we want to buy the disco --

жителите дойдоха при мен и ми казаха, искаме да купим дискотеката --

because I had built it -- we want to buy that land and raze it

понеже аз я бях построил -- искаме да купим земята и да я сринем

and put houses on it. And I sold it to them --

и да сложим къщи на нея. И аз им я продадох --

I mean, we transferred ownership and they had a big party

искам да кажа, че прехвърлих собствеността и те направиха голям купон

and blew up the entire building.

и взривиха цялата сграда.

And I remember that that was just so telling, you know,

И помня, че това беше толкова впечатляващо,

that you didn't know exactly what was going to happen.

че не знаехте какво точно ще се случи.

When you think about stuff that people have built that's popular --

Когато се замислите за нещата, които хората са построили, които са известни --

JH: CBGB's has to close eventually, you know. That's the rule.

ДХ: CBGB (музикален клуб в Ню Йорк) ще трябва да затвори в последствие, знаете. Това е правилото.

PR: Exactly. And it -- but it closed on day one, basically, in Internet time.

ФР: Точно така. И то -- но те затвориха на първия ден, всъщност по времето на Интернета.

You know, an example of something -- pregnancy.

Знаете ли, пример за нещо -- бременност.

You can have a baby in Second Life.

Можете да имате бебе във Втори Живот.

This is done entirely using, kind of, the tools that are built into Second Life,

Това е направено изцяло, използвайки опциите, които са сложени във Втори Живот,

so the innate concept of becoming pregnant and having a baby, of course --

така че вродената идея да забременееш и да имаш дете, разбира се --

Second Life is, at the platform level, at the level of the company -- at Linden Lab --

Втори Живот е, на платформено ниво, на нивото а компанията -- при Линдън Лаборатория --

Second Life has no game properties to it whatsoever.

Втори Живот няма игрови свойства към него.

There is no attempt to structure the experience,

Няма опит да се структурира познанието,

to make it utopian in that sense that we put into it.

да го направим утопично в смисъла, в който влагаме в него.

So of course, we never would have put a mechanism for having babies or, you know,

И така разбира се, няма никога да сложим механизъм за правене на бебете или, знаете,

taking two avatars and merging them, or something.

да вземем два аватара и да ги слеем, или нещо такова.

But people built the ability to have babies and care for babies

Но хората са изградили способността да имат бебета и да се грижат за бебета,

as a purchasable experience that you can have in Second Life and so --

като опит от пазаравуне, който бихте имали във Втори Живот и така --

I mean, that's a pretty fascinating example of, you know,

искам да кажа, че е доста прекрасен пример, за

what goes on in the overall economy.

това което се случва в цялостната икономика.

And of course, the existence of an economy is another idea.

И разбира се, просъществуването на икономиката е друга идея.

I didn't talk about it, but it's a critical feature.

Не говорих за него, но това е критична опция.

When people are given the opportunity to create in the world,

Когато на хората е дадена възможност да създават в света,

there's really two things they want.

има наистина само две неща, които те искат.

One is fair ownership of the things they create.

Първото е справедливо право на собственост върху нещата, които те създадат.

And then the second one is -- if they feel like it,

И после второто е -- ако им се иска

and they're not going to do it in every case, but in many they are --

и няма да го направят във всеки случай, но в много го правят --

they want to actually be able to sell that creation

те всъщност искат да мога да продадат това творение

as a way of providing for their own livelihood.

като начин, по който да си доставят собствената прехрана.

True on the Web -- also true in Second Life.

Вярно е в Уеба -- също е вярно и във Втори Живот.

And so the existence of an economy is critical.

И така съществуването на икономика е критично.

JH: Questions for Philip Rosedale? Right here.

ДХ: Въпроси за Филип Роуздел? Ето тук.

(Audience: Well, first an observation, which is that you look like a character.)

(Публиката: Ами, първо наблюдение, което е, че изглеждате като герой.)

JH: The observation is, Philip has been accused of looking like a character,

ДХ: Наблюдението е, Филип е обвинен, че прилича на герой,

an avatar, in Second Life.

на аватар във Втори Живот.

Respond, and then we'll get the rest of your question.

Отговорете и след това ще получим останалите въпроси.

PR: But I don't look like my avatar.

ФР: Но аз не приличам на моя аватар.

(Laughter)

(Смях)

How many people here know what my avatar looks like?

Колко души тук знаят как изглежда моя аватар?

That's probably not very many.

Това вероятно не е много.

JH: Are you ripping off somebody else's avatar with that, sort of --

ДХ: Да не би да копирате аватара на някой друг с това, някак си --

PR: No, no. I didn't. One of the other guys at work had a fantastic avatar --

ФР: Не, не, не съм. Едно от другите момчета в работата имаше фантастичен аватар --

a female avatar -- that I used to be once in a while.

женски аватар -- който бях аз от време на време.

But my avatar is a guy wearing chaps.

Но моя аватар е момче, което носи кожени каубойски панталони.

Spiky hair -- spikier than this. Kind of orange hair.

Остра коса нагоре -- по-остра от това. Оранжева коса.

Handlebar mustache. Kind of a Village People sort of a character.

Дълги щръкнали мустаци със завити краища. Със селски характер.

So, very cool.

Много, много готино.

JH: And your question?

ДХ: И вашия въпрос?

(Audience: [Unclear].)

(Публиката: [Неясно].)

JH: The question is, there appears to be a lack of cultural fine-tuning in Second Life.

ДХ: Въпросът е, изглежда че има липса на контролиране на настройките за култура във Втори Живот.

It doesn't seem to have its own culture,

Не изглежда да има собствена култура

and the sort of differences that exist in the real world

и вида на разликите, които съществуват в истинския свят

aren't translated into the Second Life map.

не са пренесени на картата на Втори Живот.

PR: Well, first of all, we're very early,

ФР: Ами, първо, ние сме много млади,

so this has only been going on for a few years.

това съществува само от няколко години.

And so part of what we see is the same evolution of human behavior

И така частта, която виждаме е същата еволюция на човешко поведение,

that you see in emerging societies.

която виждате във възникващите общности.

So a fair criticism -- is what it is -- of Second Life today is that

И така честна критика -- е това, което е -- за Втори Живот днес е,

it's more like the Wild West than it is like Rome, from a cultural standpoint.

че е повече като Дивия Запад, отлколкото Рим, от гледна точка на културата.

That said, the evolution of, and the nuanced interaction that creates culture,

Така казано, еволюцията и нюансираното взаимодействие, което създава културата

is happening at 10 times the speed of the real world,

се случва с 10 пъти по-голяма скорост от истинския свят

and in an environment where, if you walk into a bar in Second Life,

и в среда, където, ако отидеш до бар във Втори Живот

65 percent of the people there are not in the United States,

65 процента от хората не са от САЩ

and in fact are speaking their, you know, various and different languages.

и всъщност говорят техните различни езици.

In fact, one of the ways to make money in Second Life

Всъщност, един от начините да направите пари във Втори Живот

is to make really cool translators that you drag onto your body

е да направите истински готини преводачи, които слагате във вашето тяло

and they basically, kind of, pop up on your screen

и те действително изкачат на вашия екран

and allow you to use Google or Babel Fish

и ви позволяват да използвате Google или Babelfish

or one of the other online text translators to on-the-fly

или един от другите преводачи на текстове, които

translate spoken -- I'm sorry -- typed text between individuals.

превеждат говорен -- извинете -- написан текст между хората.

And so, the multicultural nature and the sort of cultural melting pot

И така, многокултурната природа и културния кюп,

that's happening inside Second Life is quite --

които се случват вътре във Втори Живот е доста --

I think, quite remarkable relative to what in real human terms

мисля, доста забележителна в сравнение с истинските човешки условия

in the real world we've ever been able to achieve.

в истинския живот, която сме съумяли да постигнем.

So, I think that culture will fine-tune, it will emerge,

И така, мисля, че културата ще бъде прецизирана, ще изплува,

but we still have some years to wait while that happens,

но все още имаме няколко години, докато това се случи,

as you would naturally expect.

както обикновено бихте очаквали.

JH: Other questions? Right here.

ДХ: Други въпроси? Ето тук.

(Audience: What's your demographic?)

(Публика: Какви са вашите демографски данни?)

JH: What's your demographic?

ДХ: Какви са вашите демографски данни?

PR: So, the question is, what's the demographic.

ФР: И така въпроса е какви са демографските данни.

So, the average age of a person in Second Life is 32,

Ами, средната възраст на човек във Втори Живот е 32,

however, the use of Second Life increases dramatically

обаче използването на Втори Живот нараства много бързо

as your physical age increases. So as you go from age 30 to age 60 --

докато вашата физическа възраст нараства. И така като минавате от 30 години до 60 --

and there are many people in their sixties using Second Life --

а има много хора в техните шестдесет, които използват Втори Живот --

this is also not a sharp curve -- it's very, very distributed --

това също не е рязка крива -- много, много разпределена е --

usage goes up in terms of, like, hours per week by 40 percent

използването се покачва от гледна точка на часове на седмица с 40 процента,

as you go from age 30 to age 60 in real life, so there's not --

като отидете от 30 годишни до 60 годишни в истинския живот, така че няма --

many people make the mistake of believing that Second Life

много хора допускат грешката да вярват, че Втори Живот

is some kind of an online game. Actually it's generally unappealing --

е някакъв вид онлайн игра. Всъщност обикновено е непривлекателна --

I'm just speaking broadly and critically --

говоря само общо и критично --

it's not very appealing to people that play online video games,

не е много привлекателна за хора, които играят онлайн видео игри,

because the graphics are not yet equivalent to --

защото графиките не са еквивалентни на --

I mean, these are very nice pictures,

искам да кажа, тези са много хубави снимки,

but in general the graphics are not quite equivalent

но общо графиките не са еквивалентни

to the fine-tuned graphics that you see in a Grand Theft Auto 4.

на перфектните графики, които виждате в Grand Theft Auto 4.

So average age: 32. I mentioned

И така средна възраст: 32, както споменах,

65 percent of the users are not in the United States.

65 процента от ползвателите не са в САЩ.

The distribution amongst countries is extremely broad.

Разпределението между държавите е невероятно широко.

There's users from, you know, virtually every country in the world now in Second Life.

Има ползватели от, знаете, фактически от всяка държава на света в момента във Втори Живот.

The dominant ones are -- if you take the UK and Europe,

Доминиращите са -- ако вземете Обединеното Кралство и Европа,

together they make up about 55 percent of the usage base in Second Life.

заедно те са 55 процента от потребителската база във Втори Живот.

In terms of psychographic --

От гледна точка на психографиката --

oh, men and women: men and women are almost equally matched in Second Life,

о, мъже и жени: мъже и жени са почти поравно представени във Втори Живот,

so about 45 percent of the people online right now on Second Life are women.

и така около 45 процента от хората онлайн в момента във Втори Живот са жени.

Women use Second Life, though,

Жени използват Втори Живот, обаче,

about 30 to 40 percent more, on an hours basis, than men do,

от около 30 до 40 процента повече, базирано на часове, отколкото мъжете,

meaning that more men sign up than women,

което означава, че повече мъже се записват от жени,

and more women stay and use it than men.

и повече жени остават и го използват от мъжете.

So that's another demographic fact.

И така това е друг демографски факт.

In terms of psychographic, you know, the people in Second Life

От гледна точна на психографиката, знаете, хората във Втори Живот

are remarkably dissimilar relative to what you might think,

са изключително нееднакви, в сравнение с това какво можете да си помислите,

when you go in and talk to them and meet them, and I would, you know,

когато влезете и говорите с тях, и се срещнете с тях, и аз искам

challenge you to just do this and find out.

да ви предизвикам само да направите това и да разберете.

But it's not a bunch of programmers.

Но това не е сбирщина от програмисти.

It's not easy to describe as a demographic.

Не е лесно да го опишете като демография.

If I had to just sort of paint a broad picture, I'd say, remember the people

Ако трябваше да обрисувам общата картина, ще кажа, помните ли хората,

who were really getting into eBay in the first few years of eBay?

който се вживяваха в eBay през първите няколко години на eBay?

Maybe a little bit like that: in other words, people who are early adopters.

Може би малко прилича на това: с други думи, хора, които са ранни усвояващи.

They tend to be creative. They tend to be entrepreneurial.

Тенденцията при тях е да бъдат изобретателни. Да бъдат предприемчиви.

A lot of them -- about 55,000 people so far -- are cash-flow positive:

Много от тях -- около 55 000 души досега -- са с позитивни парични потоци:

they're making money from what -- I mean, real-world money --

правят пари от това -- искам да кажа истински пари --

from what they're doing in Second Life, so it's a very build --

от това, което правят във Втори Живот, така че това е много устроено --

still a creative, building things, build-your-own-business

за творчески строеж на неща, изграждане на собствен бизнес,

type of an orientation. So, that's it.

такъв е вида на ориентацията. И така, това е.

JH: You describe yourself, Philip, as someone who was really creative

ДХ: Описвате себе си, Филип, като някой, който е бил наистина изобретателен,

when you were young and, you know, liked to make things.

когато сте бил млад и сте обичал да правите неща.

I mean, it's not often that you hear somebody

Искам да кажа, не много често чуваме за някого,

describe themselves as really creative.

който се описва като много изобретателен.

I suspect that's possibly a euphemism for C student

Подозирам, че това е възможен евфемизъм за добър ученик,

who spent a lot of time in his room? Is it possible?

който прекарва много време в стаята си? Възможно ли е?

(Laughter)

(Смях)

PR: I was a -- there were times I was a C student. You know, it's funny.

ФР: Бях -- имаше времена, когато изкарвах добри оценки. Знаете, смешно е.

When I got to college -- I studied physics in college --

Когато постъпих в колежа -- учих физика в колежа --

and I got really -- it was funny,

и станах наистина -- беше смешно,

because I was definitely a more antisocial kid. I read all the time.

понеже определено бях антисоциално хлапе. Четях през цялото време.

I was shy. I don't seem like it now, but I was very shy.

Бях срамежлив. Не приличам на такъв сега, но бях много срамежлив.

Moved around a bunch -- had that experience too.

Много се местехме -- имах този опит също.

So I did, kind of, I think, live in my own world,

И така аз, някакси, мисля, живях в мой собствен свят

and obviously that helps, you know, engage your real interest in something.

и очевидно това помага да свържете истинските си интереси в нещо.

JH: So you're on your fifth life at this point?

ДХ: И така вие сте на петия си живот в този момент?

PR: If you count, yeah, cities. So -- but I did --

ФР: Ако броите градовете, да. И така -- но аз --

and I didn't do -- I think I didn't do as well in school as I could have. I think you're right.

и не се справих -- мисля, че не се справих в училище толкова добре, колкото можех. Мисля, че сте прав.

I wasn't, like, an obsessed -- you know, get A's kind of guy.

Не бях обсебен -- знаете, да получавам само шестици.

I was going to say, I had a great social experience

Щях да кажа, имах прекрасно социално изживяване,

when I went to college that I hadn't had before,

когато отидох в колеж, което нямах напреди

a more fraternal experience, where I met six or seven other guys

и по-братско преживяване, когато срещнах шест или седем други момчета,

who I studied physics with, and I was very competitive with them,

с които учих физика и се съревновавах с тях

so then I started to get A's. But you're right: I wasn't an A student.

и тогава започнах да получавам шестици. Но сте прав: не бях отличен студент.

JH: Last question. Right here.

ДХ: Последен въпрос. Ето тук.

(Audience: In the pamphlet, there's a statement -- )

(Публиката: В брошурата, има изказване --)

JH: You want to paraphrase that?

ДХ: Искате ли да перифразирате това?

PR: Yeah, so let me restate that.

ФР: Да, нека да го изразя с други думи.

So, you're saying that in the pamphlet there's a statement

И така, казвате, че в брошурата има изказване,

that we may come to prefer our digital selves to our real ones --

че може би ще стигнем до там да предпочитаме дигиталните си личности отколкото истинските си --

our more malleable or manageable digital identities to our real identities --

нашите по-ковки, управляеми дигитални личности от нашите истински --

and that in fact, much of human life and human experience

и това всъщност, много от човешкия живот и човешкия опит

may move into the digital realm.

може да се измести в дигиталната сфера.

And then that's kind of a horrifying thought, of course.

И тогава, това е доста страшна мисъл, разбира се.

That's a frightening change, frightening disruption.

Това е страшна промяна, страшно разрушение.

I guess, and you're asking, what do I think about that? How do I --

Предлогам, че се питате, какво си мисля за това? Как --

JH: What's your response to the people who would say, that's horrifying?

ДХ: Какъв ще е отговора ви за хората, които казват, че това е ужасяващо?

(Audience: If someone would say to you, I find that disturbing,

(Публиката: Ако някой ви каже, че намира това за притеснително,

what would be your response?)

какъв ще е вашия отговор?)

PR: Well, I'd say a couple of things.

ФР: Е, ще кажа няколко неща.

One is, it's disturbing like the Internet or electricity was.

Първо, обезпокоително е как е бил Интернета или електричеството.

That is to say, it's a big change, but it isn't avoidable.

Това е, голяма промяна, но не може да бъде избегната.

So, no amount of backpedaling or intentional behavior

И така, никакво количеството на въртене назад, или умишлено поведение,

or political behavior is going to keep these technology changes

или политическото поведение няма да спре тези технологични промени

from connecting us together,

от това да ни свързват,

because the basic motive that people have --

защото главния мотив, който хората имат имат --

to be creative and entrepreneurial -- is going to drive energy

да бъдат изобретателни и инициативни -- ще карат енергия

into these virtual worlds in the same way that it has with the Web.

към тези виртуални светове по същия начин, по който го е правил Уеба.

So this change, I believe, is a huge disruptive change.

И така тази промяна, мисля, е огромна подривна промяна.

Obviously, I'm the optimist and a big believer in what's going on here,

Очевидно е, аз съм оптимист и много вярващ в това, което се случва тук,

but I think that as -- even a sober, you know, the most sober,

но мисля за това като - дори трезвен, знаете, най-трезвен,

disconnected thinker about this, looking at it from the side,

отдалечен мислител за това, гледайки на него отстрани,

has to conclude, based on the data,

трябва да заключа, базиран на данните,

that with those kinds of economic forces at play,

че с този вид икономически сили,

there is definitely going to be a sea change,

определено ще има промяна в морето

and that change is going to be intensely disruptive

и тази промяна ще бъде изключително подривна,

relative to our concept of our very lives and being,

отнасяща се до нашата идея за живот и съществуване,

and our identities, as well.

и нашите идентичности, също така.

I don't think we can get away from those changes.

Не мисля, че можем да избягаме от тези промени.

I think generally, we were talking about this --

Мисля основно, ние говорихме за това --

I think that generally being present in a virtual world and being challenged by it,

мисля, че да бъдем представяни във виртуален свят и да бъдем предизвикани от него,

being -- surviving there, having a good life there, so to speak,

да бъдем -- да оцеляваме там, да имаме добър живот там, така да се каже

is a challenge because of the multiculturality of it,

е предизвикателство, заради мултикултурите му,

because of the languages, because of the entrepreneurial richness of it,

заради езиците,

the sort of flea market nature, if you will, of the virtual world today.

заради пазарското естество, ако щете, на виртуалния свят днес.

It puts challenges on us to rise to. We must be better than ourselves, in many ways.

Поставя ни предизвикателства, с които да се справяме. Трябва да сме по-добри от нас самите в много случаи.

We must learn things and, you know, be more tolerant,

Трябва да учим неща и да бъдем по-толерантни

and be smarter and learn faster and be more creative, perhaps,

и да бъдем по-умни, и да учим по-бързо, и да бъдем по-изобретателни, вероятно,

than we are typically in our real lives.

тогава ще сме типично в нашите истински животи.

And I think that if that is true of virtual worlds,

И аз мисля, че ако това е вярно за виртуалните светове,

then these changes, though scary -- and, I say, inevitable --

то тогава тези промени, макар и страшни -- ще кажа неизбежни --

are ultimately for the better,

са, в крайна сметка, за по-добро,

and therefore something that we should ride out.

и затова нещо, което трябва да прегърнем.

But I would say that -- and many other authors and speakers about this,

Но ще кажа това -- и много други автори и говорители за това

other than me, have said, you know, fasten your seat belts

освен мен, са казали, знаете, затегнете коланите,

because the change is coming. There are going to be big changes.

защото промяната идва. Ще има много големи промени.

JH: Philip Rosedale, thank you very much.

ДХ:Филип Роуздел, много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)